Р
Е Ш Е Н И Е
№
1694
гр.
Пловдив, 06.08. 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І състав, в
публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 619 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Б.П.З., ЕГН **********,
в качеството му на управител на „Сатурн 13“ ЕООД, чрез пълномощник Е.Ч., с
адрес за получаване на съдебни книжа: с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив,
ул. „Цар Симеон“ № 27, срещу АУАН № Г990362/19.02.2019 г.
Според
жалбоподателя с АУАН № Г990362/19.02.2019 г. са иззети регистрационни табели на
лек автомобил, собственост на „Сатурн 13“ ЕООД. Твърди се, че ЗППАМ №
18-6207-000122 от 01.08.2018 г. не е връчена на водача Е.Ч., а отнемането на
СУМПС е станало с АУАН № Д 540346/01.08.2018 г. Поддържа, че неправилно в АУАН
№ Г 990362/19.02.2019 г. е цитираната ЗППАМ от 01.08.2018 г., тъй като същата
не е била влязла в сила, поради което счита, че АУАН № Г 990362/19.02.2019 г.
за отнемане на СУМПС на Е.Ч. е нищожен административен акт, издадено от
некомпетентен орган и се иска отмяна на АУАН от 19.02.2019 г.
Със
заявление вх. № 9565/17.05.2019, лицето е посочило, че иска отмяна на ЗППАМ от
м.02.2019 г., с която се потвърждава АУАН серия Г бл. № 990362 от 19.02.2019
г., като незаконосъобразна.
Претендира
се да бъде отменена обжалваната заповед и присъдени разноски.
Ответникът
– Началник РУ към ОД на МВР Пловдив, РУ - Труд, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбата,
като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ №
19-1030-000302/19.02.2019 г., от лице с правен интерес от обжалването, в
качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за
обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Обжалва
се ЗППАМ № 19-1030-000302/19.02.2019 г.
Със
съставен АУАН серия Д № 540346/01.08.2018 г. е установено, че на 01.08.2018 г.
около 11:45 ч. в с. Строево, на ул. „Победа“ на кръстовището с път III-606, Е.В.Ч.,
като водач на лек автомобил „Сааб 95“, с рег. № ***, чужда собственост,
управлява посоченото МПС с влязло в сила и неплатено Наказателно постановление /НП/
№ 17-0432-000014/17.03.2017 г., което е квалифицирано като административно
нарушение по чл.190 ал.3 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН на Е.В.Ч. е отнето
СУМПС № *********.
Актът
е подписан от нарушителя Е.Ч. без възражения; редовен е от външна страна и
доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2
от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. Жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства и
не е оборил установените с акта факти и обстоятелства, напротив в подробните си
обяснения пред съда ги потвърждава.
Въз
основа на АУАН е издадено НП № 18-6207-000652/14.08.2018 г., което видно от
разписката към НП, е връчено лично на лицето на 07.09.2018 г., и няма данни
същото да е обжалвано.
На
01.08.2018 г. от Александър Дейлянов, началник РУП Труд при ОД на МВР – Пловдив
е издадена ЗППАМ № 18-6207-000122 по чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП, с която временно
е отнето КСУМПС на Ч. – до заплащане на дължимата глоба. Няма данни тази заповед да е връчена на
нарушителя Е.Ч..
Със
съставен АУАН серия Г № 990362/19.02.2019 г. е установено, че на 19.02.2019 г.
около 15:10 ч. в гр. Пловдив, на ул. „Захаридово“ № 90, като водач на лек
автомобил „Сааб 95“ с рег. ***, собственост на „Сатурн 13“ ООД, ЕИК по Булстат
*********, Ч. извършва следното нарушение: - водачът не притежава СУМПС и
контролни точки, отнети по административен ред със ЗППАМ №
18-6207-000122/01.08.2018 г., което е квалифицирано като нарушение на чл.150а
ал.1 от ЗДвП.
Въз
основа на този акт е издадено НП № 19-1030-001264/28.02.2019 г., което е
връчено на лицето на 11.03.2019 г. и е влязло в сила на 25.03.2019 г.
Въз
основа на съставения акт от същата дата е издадена и оспорената ЗППАМ №
19-1030-000302/19.02.2019 г.началник група към ОД на МВРН – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, на основание чл. 171 т.2 б.„а” ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС - „Сааб 95“ с рег. № ***, собственост на
„Сатурн 13“ ООД, със седалище и адрес на управление: с. Марково, обл. Пловдив,
ул. „Цар Симеон“ № 27 за срок от 6 месеца, като са иззети СРМПС и
регистрационните табели.
ЗППАМ
от 19.02.2019 г. е връчена на жалбоподателя Б.З., чрез упълномощеното от него,
в качеството му на управител на „Сатурн 13“ ООД лице – Е.Ч. на 11.03.2019 г.,
видно от представеното по делото пълномощно (л.5)..
Тук
е необходимо да се посочи, че съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП, макар и да не е
изрично посочено в заповедта, обжалването не спира изпълнението на ПАМ. Следователно, по силата на закона е допуснато
предварително изпълнение. Тя подлежи на изпълнение веднага след издаването и
поражда незабавно целените с нея правни последици. Ето защо, без съществено
значение е кога е била връчена тази заповед. Моментът на връчването е свързан
единствено с възможността на адресата да я обжалва, което не спира допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение. В този смисъл, неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че ЗППАМ № 18-6207-000122/01.08.2018 г. не е
връчена на извършителя Е.Ч., още повече, че свидетелството за управление на МПС
на същия е иззето със съставянето на АУАТ серия Д № 540346/01.08.2018 г., и
който той е подписал без възражения, а НП № 18-6207—000652/14.08.2018 г. не е
обжалвано и е влязло в сила на 14.09.2018 г.
Със
съставянето на АУАН на 19.02.2019 г., при който е установено поредното
нарушение на Ч., като водач на чуждо МПС – собственост на „Сатурн 13“ ООД, и издаването на заповедта за ПАМ на същата
дата, на основание чл.22 от ЗАНН е наложена принудителната административна
мярка по л.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на ППС, като фактически,
от контролните органи, са иззети СРМПС и регистрационните табели на автомобила.
Предвид
изложеното, крайният извод на съда по отношение фактите е, че на 19.02.2019 г.
водачът Е.Ч., не е притежавал СУМПС и не е имал право да управлява МПС,
собственост на „Сатурн 13“ ООД, заради което му е съставен АУАН за извършено
нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП и е издадена процесната заповед за ПАМ от
19.02.2019 г. на основание чл.171 т.2а
б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез
отнемане на регистрационните табели.
Съгласно
чл.171 т.2а б.а“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година;
В
случая са налице материално-правните предпоставки за прилагането на
принудителната административна мярка, а именно жалбоподателят, като управител
на „Сатурн 13“ ЕООД, е предоставил МПС –
„Сааб 95“ с рег. № ***, собственост на „Сатурн 13“ ООД, на лице което не е
притежавало свидетелство за управление, тъй като последното е било иззето от
контролните органи по административен ред.
Мярката
е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, за определен срок от 6м. до 1 год. Определения със
заповедта срок от 6 м. е в рамките на законовия и е обусловен от поведението на
водача и упорството му да не се подчинява на правилата на ЗДвП, поради което е
съобразен с целите на мярката.
Съгласно
чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 т.2а се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. По силата на ал.2 т.3 от същата разпоредба, налагането на ПАМ се извършва с отнемането на табелите с регистрационен
номер по чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП.
Заповедта
е издадена от началника група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, упълномощен със Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. (л.57) на директора
на ОД на МВР – Пловдив и въз основа на Заповед № 81213-1524/09.12.2016 г.
(л.59) и Заповед № 8121К-5154/02.06.2017 г. на министъра на вътрешните работи,
Плевен, който има правомощия по силата на закона като ръководител на службата
за контрол да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по чл.171 т.2а по ЗДвП.
С
оглед горното, неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на
компетентност на органа издал обжалваната заповед - последната не страда от
порок на нищожност и явява се валиден акт.
Мотивирана
е със съставения АУАН серия Г № 990362/19.02.2019 г., чието съдържание е
възпроизведено в мотивите на заповедта като фактическо основание, както и
от приложената по преписката ЗППАМ №
18-6207-000122/01.08.2018 г. на ОД на МВР – Пловдив, РУП Труд, издадена на
основание чл.171 т.1 б.„д” ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на Е.Ч. – до заплащане на дължимата глоба. Последните
обосновават издаването на заповедта с правно основание по чл.171 т.2а от ЗДвП
за прекратяване на регистрацията на собственото на „Сатурн 13“ ООД ППС за срок
от 6 месеца, поради управление на МПС от чужд водач – Е.Ч., без да притежава
СУМПС. Ето защо съдържанието на заповедта позволява да се разбере правното и
фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка, вида
и срока на действието й и в този смисъл е мотивирана, а обосноваващите я факти
и обстоятелства са доказани с приложените по делото доказателства. Оносимите
факти и обстоятелства са посочени в заповедта.
Налице
са правните и фактически основания за прилагане на ПАМ – прекратяване на
регистрацията на МПС, собственост на дружество, предоставено за управление на
водач, койот не притежава СУМПС, т.е. налице е преследваната от закона цел -
преустановяване на нарушението. Мярката е временна, за определен срок.
В
производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените правила. Обжалваният акт е
съобразен и с целта на закона, която най-общо е, да се гарантира безопасността
на участниците в движението от водачи, управляващи МПС, с цел преустановяване
на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата /в този смисъл
Решение № 436/ 13.01.2017 г. по адм. дело № 4083/ 2016 г. по описа на ВАС; Решение
№ 5116 от 08.05.2015 г. по адм. дело № 12851/ 2014 г. на ВАС и др./, в
конкретния случай, притежание на СУМПС.
При
преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното: Съгласно чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
спрямо водач, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
При
тази законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за
налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС, чужда
собственост от водач без СУМПС. Разпоредбата на чл.171 т.2 а от ЗДвП не
предвижда като условие за налагане на ПАМ влизането в сила на наказателното
постановление, а само установяване на конкретното нарушение, и доколкото
конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е достатъчно
съставянето на АУАН на нарушителя. Такъв в настоящия случай е налице и той
предхожда заповедта за ПАМ, поради което всички възражения на жалбоподателя в
противния смисъл са неоснователни.
В
конкретния случай констатациите в съставения против Ч. АУАН относно управление
на МПС без свидетелство за управление на МПС не са опровергани от
жалбоподателя, в чиято тежест е да установи противното. Поради това съдът
приема, че с оглед конкретните фактически установявания, в настоящия казус
прилагането на ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство"
е било императивно изискуемо по силата на специалния ЗДвП, съответно, издавайки
оспорената заповед административният орган е действал в условията на обвързана
компетентност.
На
следващо място в заповедта са изложени както фактическите, така и правните
основания за прилагане на оспорената ПАМ - извършеното от водача на МПС чуждо
административно нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП - управление на МПС от лице,
с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до
заплащане на дължимата глоба, което изисква императивното прилагане на ПАМ на
основание чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП. Действително, в заповедта не са изложени
мотиви по отношение продължителността на срока на ПАМ, но доколкото, той е
определен в законоустановения минимум от
6 месеца, съдът в този си състав намира, че така констатираният пропуск в
конкретния случай, няма стойност на съществено нарушение на процесуалните
правила, респ. и на самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.
В
заключение, но не на последно място, съдът преценява като неоснователно
искането за отмяна на заповедта по съображение, че с приложената ПАМ се засягат
значително правата на собственика на
МПС-то, тъй като невъзможността на автомобила да бъде използван три месеца и
носи ежедневни загуби, на първо място, следва да бъде подчертано, че
приложената ПАМ е пряко следствие на извършеното виновно от Е.Ч.
административно нарушение - управление на МПС без свидетелство за управление,
още повече, че това обстоятелство е с начало 17.03.2017 г., т.е. почти две
години. Именно неговото поведение е причина за лишаване на дружество „Сатурн
13“ ООД да ползва МПС-то, собственост на дружеството за срок от 6 м. Като е
предоставил автомобила на лице, без СУМПС, жалбоподателят не може да се
позовава на собственото си противоправно поведение, в резултат на което с
голяма вероятност са настъпили твърдените значителни неблагоприятни последици,
за да претендира отмяна на наложената законоустановена ПАМ. Предвидената с
последното актуално изменение на чл.171 т.2а от ЗДвП от м.02.2017 г. мярка, е
израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на
МПС след употреба на алкохол, наркотици, без СУМПС и пр., подробно изброени в
текста, което е и обществено значима цел, с оглед значителния брой жертви и
пострадали от т.нар. „война на пътя“. Мярката действително е драстична и се
характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от
законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да
бъде приложена при извършено нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП и изпълнението й
при наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки, какъвто е
настоящият случай, не може да бъде отменено.
Предвид
изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща
правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени
процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради
което е законосъобразна, поради което жалбата се явява неоснователна и, като
такава, следва да бъде отхвърлена.
По
възраженията на жалбоподателя за нищожност на обжалвания акт, съдът намира за
необходимо да отбележи следното:
В
българското законодателството няма изрично формулирани основания, които водят
до нищожност на административните актове.
Основанията
за незаконосъобразност на един административен акт са регламентирани в чл.146
от АПК. Същите основания могат да обосноват нищожност на акта, когато
конкретният порок е толкова съществен, че актът изначално не може да породи
правни последици, към които е насочен. Съдебната практика е приела, че
наличието на некомпетентност у органа издал оспорения акт всякога е основание
за нищожност на този акт. В процесния случай е доказано, че органът, издал
обжалваната ПАМ е компетентен.
Най-често
нарушенията на материалния закон засягат законосъобразността на
административните актове и водят до тяхната унищожаемост, за това нищожен на
това основание би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора,
когато е налице пълна липса на условията (предпоставките), визирани в
хипотезата на приложимата материално-правна норма, когато актът е изцяло лишен
от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден
въз основа на никакъв закон от нито един орган, е налице нищожност на
административен акт поради нарушение на материалния закон.
Само
пълната липса на условията и предпоставките предвидени в приложимата
материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание, и изобщо на
възможност, за който и да е орган, да издаде акт с това съдържание, би довело
до нищожност на административния акт на основание чл.146 т.4 от АПК. В
настоящия случай няма въобще нарушение на материалния закон, още по-малко
съществено такова.
Липсата
на форма на административния акт също води до неговата нищожност, но само в
случаите, когато наличието на определена форма е нормативно изискуемо.
Конкретния случай не е такъв. Процесната ПАМ може да бъде издадена, както в
писмена, така и в устна форма. За това няма основание да се приеме, че е налице
нищожност поради липса на форма.
По изложените съображения жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК,
Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.З., ЕГН **********, в
качеството му на управител на „Сатурн 13“ ЕООД, чрез адв. Ч., с адрес за
получаване на съдебни книжа: с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Цар
Симеон“ № 27, срещу ЗППАМ № 19-1030-000302/19.02.2019 г. за налагане на
административна мярка по чл.171 т.2а б.“а“ от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: