№ 13073
гр. С., 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Д.а
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20221110164322 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу Р. Г. М., И. Г.
М. и Н. Г. М. (аб. № ******), с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответниците при условията на разделност – по
1/3 за всеки ответник, че дължат на дружеството съответната част от следните
суми – 329,25 лева – цена за доставена за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.
до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Д.“, бл. *****************, топлинна
енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 06.06.2022 г., до окончателното плащане;
53,52 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
14.09.2019 г. – 20.05.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по
частно гражданско дело № 29960/2022 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията
за енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се,
че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от 1
1
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е , като поради това се иска привличането му по делото
като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението
на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответниците – Р. Г. М.,
И. Г. М. и Н. Г. М. (аб. № ******), чрез особения им представител, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен, като се поддържа, че
задълженията са погасени по давност, а и представените документи не
удостоверяват вземания на ищеца в търсения от него размер. Оспорва се като
напълно нечетлива декларацията за включване на Р. Г. М., а също така се
посочва, че са представени множество стари документи, които нямат
отношение към процесния период, като в по-новите представени документи
има други данни за обитатели. Имало и разминаване във фактурите, което
правело исковата претенция спорна. Иска се отхвърляне на исковете.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска. Ответниците оспорват
иска, с писмени бележки излагат становище по собствеността на имота.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С протоколно определение от 02.04.2025 г. (на лист 141 от делото) съдът
е отделил за безспорен факта, че процесният имот се намира в сграда в режим
на етажна собственост, както и за служебно известни Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в
град С., одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., публикувани
във вестник “19 минути” и във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила
според клаузите си от 10.08.2016 г.
Съгласно представена на лист 127 по делото Молба-декларация на
31.07.2002 г. Р. Г. М. е поискала да бъде открита партида в ищцовото
дружество на нейно име за апартамент № 50, находящ се в гр. С., ж.к. „Д.“, бл.
22, вх. В, ет. 2. Неоснователни са възраженията, че тази декларация не доказва
договорни отношения с дружеството. Ако имаше друго задължено лице,
ответницата би следвало да докаже прехвърляне на задължението при
описаните в общите условия на ищеца изисквания, тъй като в чл. 61 от общите
усоливя на ищеца (на лист 41), които по силата на декларацията обвързват и
ответницата, е следвало същата изрично да заяви промяната на собствеността.
Съгласно заключението на топлотехническата експертиза по делото,
прието в откритото заседание на 02.04.2025 г. (на лист 142 от делото), а в
писмен вид – на лист 128 – 136 от делото, което е изготвено на базата и на
допълнително представени на вещото лице документи, които не са
представени по делото – индивидуална изравнителна сметка и формуляр за
отчет на уредите за дялово разпределение в имота за процесния период (вж.
лист 130), в имота на ответниците има една стоманена лира с монтиран
разпределител на топлинна енергия, ползва се топлинна енергия за отопление
на имота, начислена е топлинна енергия за сградна инсталация, както и
топлинна енергия за подгряване на вода. Вещото лице прави заключение, че
2
дяловото разпределение е извършено от ищеца в съответствие с нормативната
уредба и се установява потребление за периода от месец май 2018 г. до месец
април 2019 г. за 574,53 лева. Съдът не кредитира заключението по изложени
по-долу мотиви.
Съгласно представени на лист 34 от делото Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С“ ЕАД на клиенти в град С.,
одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата
страна са длъжни да заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2
във връзка с чл. 32, ал. 3 от същите срокът за плащане на годишните
изравнителни сметки е 45 дена от издаването на изравнителната сметка.
Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените разходи за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ се заплащат чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във
връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия при неплащане в срок на годишната
фактура се начислява законна лихва за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ; чл. 140 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД. Ответниците излагат възражения за погасяване на задълженията по
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че всеки от ответниците е
съсобственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията. Въпреки това искът ще се отхвърли, ако
се установи, че е предявен повече от 3 години след падежа на задълженията.
По претенцията за цена на топлинна енергия – чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ:
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС по
въпроса за ползвателите като потребители на топлинна енергия, задълженото
лице да заплаща тази енергия, доставена до апартамент в етажна собственост
е или този, който изрично е заявил желание да е в договорни отношения, а ако
няма такова лице или тези отношения са прекратени – посочените в чл. 153 ЗЕ
собственик или титуляр на вещно право върху имота.
В настоящия случай, с подаването на декларация за откриване на
партида за процесния имот на свое име ответницата Р. Г. М. изрично е заявила
желание да е в договорни отношения с ищеца по повод доставяната до имота
топлинна енергия, като не беше доказано да е изразена пред ищеца промяна
на това намерение съгласно чл. 50 от общите му условия, които обвързват
3
ищцата и по силата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ, поради което тя следва да отговаря за
заплащането на нейната цена за процесния период. Останалите двама
ответници не следва да отговарят за задълженията за топлинна енергия за
имота и исковете срещу тях следва да бъдат отхвърлени.
Съдът намира, че не се установява от представените доказателства по
делото точното количество на доставената енергия.
Това е така, тъй като настоящият съдебен състав не може да приеме, че е
възможно чрез способ за проверка на доказателства, какъвто е техническата
експертиза, да се представят по делото доказателства от вида на писмените
такива – в случая, формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение в
имота на ответниците. Съгласно чл. 11 ГПК доказателствата се събират
непосредствено в открито съдебно заседание в присъствието на страните,
които следва да се запознаят с тях и да могат да ги оспорят. Да се приеме, че
чрез данни, представени на вещо лице в изцяло извънпроцесуална обстановка
(без участието на страните), могат да заместят непредставени доказателства
по делото е нарушение на фундаменталното изискване за справедливост на
процеса – правото на страните да се запознаят с доказателствата и да възразят
срещу тях.
Възприемането на обратно процесуално и доказателствено решение и
извеждане на съответни фактически изводи само от вторичните способи за
проверка на доказателствата, каквито са експертизите, означава по мотиви за
криворазбрана целесъобразност съдът да погази принципа за равенство на
оръжията, който е основен елемент от правото на справедлив съдебен процес
съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за правата на човека и основните
свободи („Европейската конвенция за правата на човека“, „ЕКПЧ“) така, както
тази разпоредба се тълкува от Европейския съд за правата на човека („ЕСПЧ“)
– вж. решението по дело Fleischner с/у Германия, жалба № 61985/12, §§ 38 –
41, 03 октомври 2019 г., и особено решението по дело Letinčić с/у Хърватия,
жалба № 7183/11, § 50, 03 май 2016 г. и цитираната там практика. Последното
решение изрично предвижда, че когато експертиза по националните
процесуални правила се осъществява от вещо лице, назначено от съда,
страните следва да имат достъп до всички документи, които вещото лице е
ползвало, и да присъстват при всички действия, с които последното се
запознава с веществени или други материални (т.е. чието съществуване и
значение не зависи от неговата професионална преценка) доказателства. В
случая вещото лице се позовава на доказателства, които не са представени по
делото, особеният представител на ответниците прави изрично възражение, че
такива документи не са представени, а с протоколно определение от
02.04.2025 г. (на лист 142 от делото) на ищеца са дадени указания в тази
насока, като представителят на ищеца е заявил, че няма нужда да представя
такива и не е направил искания (на гърба на лист 142 от делото).
Представените на лист 36 – 39 по делото фактури също не могат да
докажат доставка на енергия до имота. Действително съгласно чл. 182 ГПК
редовните счетоводни книги могат да служат за доказателство в полза на
лицето, които ги представя, но следва да се има предвид, че счетоводството
4
съдържа изявления за изразена воля на лицето, което го води и по принцип
счетоводните документи доказват сключване на сделки, а не тяхното
изпълнение.
Поради това съдът приема, че по делото не се доказва консумация на
топлинна енергия в процесния имот в заявените от ищеца количества.
Приемането на обратния извод би било в пряко нарушение на процесуалните
правила относно доказването и възможността на страните да участват в него,
и оттук – в нарушение на чл. 6, пар. 1 ЕКПЧ, за което държавата би понесла
имуществена отговорност.
Поради това главният иск срещу ответницата Р. Г. М. също следва да се
приеме за недоказан и да се отхвърли.
Поради отхвърляне на иска за цена на топлинна енергия, следва да се
отхвърли и този за лихва за забава за плащането.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски поначало имат ответниците,
които обаче в настоящото производство се представляват от особен
представител и не са поискали присъждането на такива.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1
ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Г. М., с
ЕГН: **********, с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. *****************, дължи на
„Т.С“ ЕАД, с ЕИК: ***********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***,
следните суми: 109,75 лева (сто и девет лева и 75 стотинки) – припадаща се
част от цена за доставена за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. *****************, топлинна
енергия, и 17,84 лева (седемнадесет лева и 84 стотинки) – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 14.09.2019 г. – 20.05.2022 г. –
вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело №
29960/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1
ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че И. Г. М., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. *****************, дължи на
„Т.С“ ЕАД, с ЕИК: ***********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***,
следните суми: 109,75 лева (сто и девет лева и 75 стотинки) – припадаща се
част от цена за доставена за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. *****************, топлинна
енергия, и 17,84 лева (седемнадесет лева и 84 стотинки) – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 14.09.2019 г. – 20.05.2022 г. –
вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело №
5
29960/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1
ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Н. Г. М., с
ЕГН: **********, с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. ***************** дължи на
„Т.С“ ЕАД, с ЕИК: ***********, и адрес на управление: С., ул. „Я.“ № ***,
следните суми: 109,75 лева (сто и девет лева и 75 стотинки) – припадаща се
част от цена за доставена за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. до
топлоснабден имот с адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. *****************, топлинна
енергия, и 17,84 лева (седемнадесет лева и 84 стотинки) – лихва за забава за
плащане на посочената по-горе сума за периода 14.09.2019 г. – 20.05.2022 г. –
вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело №
29960/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6