Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260046
гр. С., 26.01.2021
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 3251/2020 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „АГЛИКА” АД е собственик и
потребител на ел.енергия на обект, находящ се на административен адрес в гр.
Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 73А и представляващ УПИ-УП /седми/, в
стр.кв.12 по ПУП на гр. Велико Търново, с идентификатор № 10447.2501.116 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Велико Търново, одобрена със заповед
РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор па АГКК.
За
процесния период ищцовото дружество се намирало в договорни отношения с
ответното дружество „Електроразпределение-Север" АД по повод извършвана от
ответника доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за обекта му на
потребление в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 73А.
Ел.енергията
се отчита от СТИ, собственост на „Електроразпределение- Север” АД по клиентски
номер **********. За доставената и потребена ел.енергия от клиента по клиентски
номер ********** са издавани ежемесечно фактури от страна на ответното дружество,
в които са начислени незаконосъобразно компонентите пренос ниско напрежение,
достъп ниско напрежение, които са заплатени в срок от ищеца.
От
страна на ответното дружество „Електроразпределение-Север"АД /старо
наименование „Енерго-Про
Мрежи” АД са издадени следните фактури, както следва: на 07.12.2015 г. е
издадена фактура за сумата от 5616.62 лв., която е заплатена на 14.12.2015 г.,
на 08.01.2016 г. е издадена фактура за сумата от 4789.22 лв., която е заплатена
на 12.01.2016 г. Видно от фактурите от страна на ответното дружество са
начислени незаконосъобразно следните суми:
По
фактура № **********/07.12.2015 г. са начислени 2999.49 лв. /пренос ниско
напрежение/, 817.32 лв. /достъп ниско напрежение/ или общо от страна на ответника е начислена по Фактура № **********/07.12.2015
г. незаконосъобразно сумата от 3816.81 лв.. без ДДС или с ДДС - 4580.17лв.
По
фактура № **********/08.01.2016 г. са начислени 2556.64 лв. /пренос ниско
напрежение/, 696.65 лв. /достъп ниско напрежение/ или общо от страна на ответника е начислена по Фактура № **********/08.01.2016
г., незаконосъобразно сумата от 3253.29 лв. без ДДС или с ДДС - 3903.95 лв.
Границата
на собственост на електросъоръженията за присъединяване на клиента е
разклонението от „Въздушно електрическа линия Абага”", която води началото
си от Подстанция-ВеликоТърново и чрез редица разклонения захранва множество
клиенти. Разклонението, което захранва трансформатора на клиента е осъществено
посредством свързване на ВЕЛАбагар, към кабелна линия собственост на ищовото
дружество.
Въздушна
електрическа линия-Абагар, която не е собственост на ответното дружество
„Електроразпределение-Север” АД /Енерго-Про Мрежи" АД/ достига до метален
стълб, /РОМ/, който е разположен извън имота на ищеца. От там тази линия се
свързва с кабелната линия на ищеца, която започва като начална точка от стълба
и е вкопана под земята. По това трасе кабелната линия достига трафопоста на
клиента и се свързва с него. Ел. енергията, която се предава до трафопоста е
средно напрежение, което вътре в трафопоста посредством снижаващи токови и
напреженови трансформатори /собственост на ищеца/ се преобразува в ниско
напрежение.
Трафопоста
е собственост па ищцовото дружество, както и монтираните в него съоръжения. От
границата на собственост до разпределителната уредба на клиента, където е
монтирано СТИ отчитащо потребената ел. енергия, транспортираното количество ел.
енергия се извършва по собствено на клиента „Аглика" АД електрическо
съоръжение, представляващо електропровод 20К водещо началото си от ВЕЛ „Абагар”.
Транспортирането
по електроповодната линия собственост на клиента е за електрическа енергия
средно напрежение, като трасето от ВЕЛ „Абагар" до трафопоста собственост
на „Аглика” АД, находящ се в имота на клиента и собствен на клиента и в който
трафопост е разположено СТИ са присъединени други потребители. Цялото ел. съоръжение
от разклонението на ВЕЛ-Абагар до ТП-Аглика е собственост на клиента „Аглика”
АД.
Сочи
се, че обективно липсва ел. енергия, която да се транспортира чрез
електроразпределителната мрежа на доставчика „Електроразпределение- Север” АД
/Енерго-Про Мрежи”АД/, съгласно т.49, параграф 1 от Закона за енергетиката.
Съгласно
разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗЕЕЕ електрическата енергия, ползвана от
потребителя се измерва със средство за търговско измерване разположено на
границата на собственост.
В
чл.25 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните
електрически мрежи на производители и потребители от 2000 /НППРЕМПП/ нормативно
е установено, че границата на собственост се определя от начина на
присъединяване и от вида на съоръженията в мястото на присъединяване.
Съгласно
действащата нормативна уредба за процесния период и в частност чл.186, ал.З и
чл.18д от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр.59/28.07.2009 г.,
отм./ и чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ,
бр.64/17.08.2010 г., отм. ДВ, бр.66/26.07.2013 г./ потребителите, присъединени
към електроразпределителната мрежа, заплащат по утвърдени от КЕВР/ДКЕВР/ цени
за ел. енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по
електропреносната мрежа, цена за достъп до електроразпределителната мрежа и
цена за пренос по електроразпределителната мрежа, като цената за достъп и
цената за пренос се заплащат съгласно измерено количество на консумираната
активна електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите за
продажба на електрическа енергия.
Съгласно
чл.14, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ,
бр.38/2007 г.отм./, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа,
съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е
страната с по-високо напрежение на понижаващият трансформатор на потребителя
или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната/електроразпределителната мрежа.
В
настоящият случай мястото на присъединяване на ищеца са клемите за
присъединяване на проводниците, които са собственост на клиента към
еклектропровода на Абагap.
Твърди
се, че при така описаната фактическа обстановка, въпреки, че е определена
границата на собственост, неправилно е определено мястото на измерване от
страна на ответното дружество, като същото е следвало да се определи съгласно
нормативните изисквания. Границата на собственост е следвало да се определи
съгласно чл.29, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 т.1 от Наредбата за присъединяване към
преносната и разпределителната електрическа мрежа на производители и
потребители - ДВ, бр.40/16.05.2000 г., предвиждащи границата на собственост да
е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, т.е. мястото
на разклонението. Това място в конкретният случай е разклонението на ВЕЛ /въздушният
електропровод/ - Абагар, където границата на собственост е определена. Там е
следвало да се монтира и СТИ, което отчита и измерва потребената ел. енергия и
което неправилно е разположено във ТП /трафопост/, собственост на ищеца.
Съгласно
договора между страните консумираната активна ел.енергия се измерва със
средство за търговско измерване, разположено в местата на измерване, определено
в съответствие с действащото законодателство. Обекта на ищцовото дружество е
присъединен към мрежата на „Електроразпределение - Север" АД /Енерго-Про
Мрежи" АД/ посредством енергийно съоръжение ТП собственост на Аглика-АД,
захранен от кабелна линия 20 Kv /собственост на Аглика-АД/, която чрез Метален
стълб /РОМ/ е свързана с въздушен електропровод с напрежение 20 Kv
„Абагар". Електромера, който е монтиран да измерва потребената от ищеца
ел.енергия е монтиран в трафопоста, който е собственост на ищцовото дружество.
Съгласно
договора между страните измерването се извършва със СТИ, което следва да бъде
поставено на границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно
наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на ел.
енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи и съгласно
показателите за качество, приети от ДКЕВР. Единствено СТИ разположено в
трафопоста е собственост на „Електроразпределение - Север АД. Извършеното от разпределителното дружество
„Електроразпределение - Север”АД измерване по посочения начин на потребените
количества ел. енергия е неправомерно и поради това ищцовото дружество не е
имало задължение да заплаща начислените му от ответното дружество по фактурите
цена за пренос на ниско напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение,
още повече ответникът не е собственик на линията средно напрежение и като такъв
не следва да начислява на клиента /ищец/ и компонентите пренос средно
напрежение и достъп средно напрежение. ВЕЛ /въздушно електрическа линия/ -
Абагар представлява ел.съоръжение, от което чрез отклонение /разположено на
метален стълб, собственост на ищцовото дружество/ се пренася електрическата
енергия средно напрежение до Трафопост, собственост също на ищцовото дружество.
Този трафопост не представлява съоръжение, което да е част от електроразпределителната
мрежа па ответника. Същият е изграден в УПИ VII /седми/, в стр.кв.12 по ПУЛ на
гр. Велико Търново, с идентификатор № 10447.2501.116 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Велико Търново, одобрена със заповед
РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и е собственост па
„Аглика” АД. Заплащането на цената на достъп от страна на клиента на ел.
енергия, както и на пренос на ел.енергия е обвързано с поставянето на уредите
за количествено измерване /СТИ/ в съответствие с техническите изисквания, както
и със собствеността върху ел. съоръженията за пренасяне на ел. енергията. В
настоящия случай съобразно правилото на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ (разпоредбата е с
почти идентично съдържание преди и след
Ищцовото дружество е собственик на
съоръженията трафопост и кабелна линия, която започва от разклонение на
въздушната електрическа линия Абагар, която не е собственост на
„Електроразпределение-Север” АД.
Съгласно
договора, границата на собственост на електрическите съоръжения е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници СрН към електропровода съгласно Наредба
№ 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производителите и потребители на ел.
енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи. От своя страна мястото на
монтиране на СТИ от страна на ответника не отговаря на изискванията на ПИКЕЕ
/действали през процесния период/. Съгласно правилата на чл.14 от ПИКЕЕ за
процесният период електромерът е следвало да бъде монтиран на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента. При наличието на
собствени съоръжения и фактическо присъединяване на ниво средно напрежение,
ищецът няма задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за
пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел.енергия по цени за ниско напрежение, а следва да заплаща по
цените за ниво средно напрежение.
Твърди
се, че неправилно е определено мястото на измерване от страна на ответника. При
определена границата на собственост, мястото на измерване е следвало да се
определи съгласно нормативните изисквания преди разклонението на ВЕЛ-Абагар, а
не при Трафопоста, собственост на ищцовото дружество. Границата на собственост
следва да се определи съгласно разпоредбите на чл.29, ал.1, вр. чл.28, ал.1,
т.1 от Наредба за присъединяване към преносната и разпределителна електрическа
мрежа на производители и потребители - ДВ бр.40/16.05.2000 г., предвиждащи
границата на собственост да е мястото на присъединяване на кабелните накрайници
към уредбата.
Цялото
ел.съоръжение от разклонение ВЕЛ-Абагар до трафопоста на клиента е собственост
на клиента. В тази връзка преноса от разклонението до трафопоста на клиента се
извършва на ниво средно напрежение и по кабелна линия на клиента. Вътре в
трафопоста посредством трансформатори напрежението се трансформира от средно на
ниско. Начисляването на суми за пренос и достъп на ниско и средно напрежение от
страна на ответното дружество по фактурите издадени за периода от 01.08.2015 г.
до 30.10.2015 г. е неправомерно и незаконосъобразно. В тази връзка се твърди,
че ищцовото дружество не дължи заплащане на тези суми за пренос за достъп и
пренос на ниско напрежение, както и не дължи такива за пренос и достъп на
средно напрежение. В трафопоста собственост на ищцовото дружество, по кабелната
линия постъпва ел.енергия средно напрежение, а и кабелната линия не е
собственост на ответното дружество и не представлява част от
електроразпределителната мрежа. Тази кабелна линия е собственост на ищцовото
дружество. Измерването на количеството потребена от ищеца електрическа енергия
през исковия период е измервано в трафопоста находящ се в имота на ищеца и
представляващ негова собственост, а не на границата между собствения му кабелен
електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие, както е
в изискването на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителна
електрическа мрежа на производители и потребители.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал.1
от 33 Д да осъди ответното дружество „Електроразпределение – Север” АД, да
заплати на ищцовото дружество „АГЛИКА” АД, сумата от 8484.12 лв. /осем хиляди
четиристотин осемдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща
сбор от следните суми заплатени от ищеца и получени от ответника без правно
основание: по фактура № **********/07.12.2015 г. сумата 4580.17 лв. с ДДС и по
фактура № **********/08.01.2016 г. сумата от 3903.95 лв. с ДДС, по клиентски №
**********, за адрес на потребление: гр. Велико Търново, ул.„Никола Габровски”
№ 73А, както и законната лихва върху сумата считано от датата от завеждане на иска
до окончателно изплащане на сумата.
В
предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуалния му представител, който счита, че искът е недопустим, поради липса
на правен интерес за ищеца.
Съгласно
задължителното тълкуване на закона, дадено в Постановление № 1/1979 г. на
Пленума на ВС, тази хипотеза па ЗЗД намира приложение само в случаите когато
нещо е било дадено и получено при начална липса на основание. Доколкото за
ищеца по настоящото дело винаги е съществувало валидно облигационно
правоотношение, почиващо на закона и на сключени между страните Договор №
СвП13-249/05.07.2013 г. за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа и на Договор № СвП13- 249/05.07.2013 г. за
достъп до електроразпределителната мрежа, по които съшият е извършвал
твърдените плащания, то същият не може да претендира връщане на същите като
извършени при липса па правно основание.
Сочи се, че за да бъде уважен осъдителния иск
по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е необходимо да бъде установено предаване,
съответно получаване на дадена материална ценност, при начална липса на
основание, т.е. когато към момента на самото предаване-получаване, липсва
основание за имущественото разместване.
Твърди
се, че в случая не е налице правен интерес у ищеца за водене на делото, тъй
като самият той по сключено от него облигационно правоотношение с ответника, се
е задължил за заплащането па процесиите суми. Процесното имуществено разместване
е било осъществено на годно правно основание, което почива на закона и
установената между страните облигационноправна връзка. Тези задължения на ищеца
по двата договора, почиват на императивните правни норми, с които се установява
изрично и задължително възмездно насрещно заплащане на тези мрежови услуги,
съгласно чл.104 от ЗЕ, както и разпоредбата на чл. 29, ал. 1 и ал.З от Правила
за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) издадени от Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), обн., ДВ бр. 66 от 26.0/.2013 г., в сила
от 26.07.2013 г.
Следва
да се има предвид, че съгласно ПТЕЕ обн. ДВ бр. 66 от 26.07.2013 г., приложими
по настоящото дело в редакцията им към процесния период, е напълно запретено
клиенти да бъдат освобождавани от заплащането на цена за пренос през
съответната мрежа. Такава възможност е предвидена единствено за производителите
па ел.енергия (чл. 29, ал.4 от ПТЕЕ обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила
от 26.07.2013 г.).
Твърди
се, че с оглед изложеното се установява, че именно закона и установената въз
основа на него облигационна връзка между страните с двата гореописани договора,
са правното основание за дължимостта и заплащането на процесиите суми от ищеца на
ответника, поради което за ищеца не е налице правен интерес от водене на иска.
В
случай, че съдът не уважи изложените по-горе доводи по допустимостта, то се моли да се считат като изложени по неоснователността
на иска.
Твърди
се, че Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) издадени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), обн., ДВ бр. 66 от
26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г. определят два вида услуги за пренос,
надлежно включени от ответника във фактурите на ищцовото дружество - пренос
през преносната мрежа - мрежа високо напрежение и пренос през разпределителната
мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 3 клиенти присъединени към електроразпределителната
мрежа дължат утвърдени от КЕВР цени за досгъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната
мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на
оператора на електроразпределителната мрежа. За тези клиенти цената за достъп до
електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат
от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор. Сочи се, че
от така изложените обстоятелства следва извода, че регламентираната
задължителна компонента включва осъществената услуга по пренос през цялата
разпределителна мрежа, поставена под оперативното управление на мрежовата
компания. Процесните суми за начислен пренос касаят използването на цялата
разпределителна мрежа (по съответното трасе) от точката за закупуване на
енергията до обектите на ищцовото дружество. В случая не е налице изключението,
предвидено в разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ПТЕЕ, само за производители,
които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на
преносното или разпределително дружество - те не дължат цена за пренос през
съответната мрежа.
От така изложените
обстоятелства следва изводът, че регламентираната задължителна компонента
включва осъществената услуга по пренос до цялата разпределителна мрежа.
Електроразпределителните предприятия възстановяват чрез цената за пренос на
електрическа енергия през съответната разпределителната мрежа, определените от
комисията технологични разходи за съответната разпределителна мрежа, или иначе
казано, загубите от транспортирането и преобразуването па електрическата
енергия преди точката на мерене.
Твърди
се, че по отношение на компонентата „цена за достъп”, ищцовата претенция също
се явява неоснователна. За процесния период КЕВР е утвърдила цена на
електроенергията, включително за нейните компоненти - „цена за достъп”, като
„цената за достъп” е една и съща за всички клиенти, независимо на какво
напрежение са присъединени обектите им. Единственото изискване на законодателя
за да възникне дължимост за заплащане на „цена за достъп” от ищеца към
ответника е снабдяването на обектите на ищеца с електроенергия, което в
процесния случай е безспорно между страните по делото. Безспорен е факта, че за
целия процесен период електрическата енергия е била доставяна до обекта на
ищеца без прекъсване и поради тази причина цената за достъп е била дължима и
правилно начислявана, независимо от мястото на монтирания измервателен уред.
Твърди
се, че по делото е установено, че „Аглика” АД е страна по валидно облигационно
правоотношение по силата на двата гореописани договора. Такова правоотношение
не би съществувало, ако „Аглика” АД не е било присъединено към
електроразпределителната мрежа, каквото становище се заема от ищцовото
дружество. Неговите твърдения от една страна са, че е клиент на „Електроразпределение
– Север” АД и потребявал ел. енергия, а от друга, че не е присъединено към
мрежата. Тези твърдения взаимно се изключват, защото именно присъединяването
към мрежата позволява електрозахранването на даден обект. Всички тези
електрически уредби, съоръжения и енергийни обекти функционират като част от единната електроразпределителна мрежа в
границите на лицензионната територия па „Електроразпределение – Север” АД, на
ниво, за което само и единствено това дружество има издадена лицензия. Всички
тези електрически уредби, съоръжения и енергийни обекти функционират като част от
единната електроразпределителна мрежа на лицензионната територия. Съгласно
Указанията за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи, издадени от ДКЕВР, регулаторния орган
компетентен да определя цените и техните компоненти, разработени на основание
чл. 36, ал. 1 ЗЕ и чл.5, ал. 8 от Наредбата за регулиране на цените на
електрическата енергия, приети с протоколно решение па ДКЕВР № 37/18.02.2008
г., цената за достъп до електроразпределителната мрежа е единна за всички
потребители и се заплаща от всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа на средно и ниско напрежение, а цената за пренос
по електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители, но не е
единна, а се определя съобразно нивото на напрежение на разпределителната
мрежа, към която е присъединен обекта им. Съгласно изричните разпоредби на чл.
18г от ПТЕЕ
Твърди
се, че неоснователно и недоказано се явява твърдението на ищцовото дружество,
че е била неправилно определена границата на собственост на ел.съоръженията и
съответно неправилно е определено и мястото на мерене на консумирана
ел.енергия.
Счита
се, че цитираната в исковата молба разпоредба на чл.14, ал.1 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, издадени от
председателя на КЕВР, обн., ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г.), не намира правно
приложение по настоящия спор, тъй като изграждането на процесните електрически съоръжения
подробно описани в исковата молба, както и монтирането на средства за търговско
измерване на консумираната в ищцовите обекти ел.енергия, е било извършено много
преди тези правила да бъдат приети и обнародвани. Процесните електрически
съоръжения са били изградени, когато тази нормативна уредба все още не е била
въведена. В същото време тези правила не притежават обратно правно действие
придадено им по реда предвиден с императивната разпоредба на чл.14 от Закона за
нормативните актове (ЗНА обн. ДВ бр. 27 от 03.04.1973 г.), поради което те се
явяват неприложим по делото акт. Освен това досежно границата на собственост на
ел. съоръженията, ищцовите твърдения се явяват несъстоятелни и на друго
основание, а именно, че по делото не е безспорно установено и доказано ищецът
да е носител на правото на собственост'върху процесните електрически съоръжения
описани в исковата молба. Процедурата по промяна начина и нивото на мерене се
извършва на основание чл. 11 от тогава действалите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г./ и съгласно изискванията на Наредба № 6/2014 г., а именно, че
собственикът на уредбата следва да извърши за своя сметка всички необходими
реконструкции по съгласувания и одобрен от разпределителното предприятие
проект, а разпределителното предприятие следва да достави необходимите средства
за търговско измерване по съгласуван и одобрен проект.
Твърди
се, че за процесния период ищцовото дружество не е поискало и заявило желанието
си за извършване на промяна на страната на мерене. Едва през
В
условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че извършеното измерване
на страна ниско напрежение е неправилно и няма основание за фактуриране на
цената за пренос по цени на ниско напрежение, моли се на ищцовото дружество да
бъде присъдена разликата, която се получава между изчислената цена за пренос
средно напрежение и цената за пренос ниско напрежение.
По
отношение на цената за достъп, се моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, тъй като цената за достъп не зависи от нивото на
напрежение на пренасяната ел.енергия.
Твърди
се, че ответникът се явява оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла
на §1, т. 346, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката, а именно лице, което осъществява разпределение на електрическа
енергия по ЕРМ и отговаря за функционирането й, за нейната поддръжка,
развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и
за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива
разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. С оглед
гореизложеното, оператор на ЕРМ за Североизточна България е ответника и именно
като такъв то е и собственик на ЕРМ (чл.88 от ЗЕ). Двете дружества - и ищеца и
ответника, притежават качеството „търговски участници” по см. на чл.1, ал.2 от
Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) издадени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), обн., ДВ, бр. 66 от 26.07,2013
г. в сила от 26.07.2013 г. и приложими към процесния период. През процесния
период обектите на ищцовото дружество посочени в процесните фактури, са били
електроснабдени и в тях е получавана и консумирана ел. енергия.
По
отношение на претендирания размер на иска се счита, че той се явява необоснован
и недоказан, поради което се оспорва.
Предвид
неоснователността на главния иск, се счита за неоснователен и недоказан и искът
за присъждане на законната лихва върху главницата от завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид
гореизложеното, се моли съда, след преценка на фактите и обстоятелствата по
делото, да прекрати производството по гр.д. № 3251/2020 г. по описа на Районен
съд - гр. С., поради недопустимост на иска, с който съдът е сезиран.
В
случай, че съдът установи, че са налице всички процесуални предпоставки за
допустимост за разглеждане на предявения иск, респективно предявеният иск е
процесуално допустим, се моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения от ищеца иск като неоснователен и недоказан.
Претендират
се разноските по делото включително и адв. възнаграждение.
В
с.з. ищцовото дружество се представлява от процесуален представител, който моли
съда да уважи изцяло предявения иска, като счита същия за основателен и
доказан.
Ответното
дружество редовно призовано, не изпраща представител в с.з. Постъпила е молба от
процесуалния му представител, с която моли да се даде ход на делото в тяхно
отсъствие, поради служебна ангажираност. Оспорва изцяло исковата молба,
поддържа отговора. По същество моли съда да прекрати производството поради
недопустимост на предявения иск. Ако съдът приеме, че искът е допустим, моли
същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по съображенията
подробно изложени в отговора на исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцовото
дружество „АГЛИКА” АД е собственик и потребител на ел.енергия на обект, находящ
се на административен адрес в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 73А
и представляващ УПИ-УП /седми/, в стр.кв.12 по ПУП на гр. Велико Търново, с
идентификатор № 10447.2501.116 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Велико Търново, одобрена
със заповед РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор па АГКК.
За
процесния период същото се намирало в договорни отношения с ответното дружество
„Електроразпределение-Север" АД по повод извършвана от ответника доставка
на електрическа енергия и мрежови услуги за обекта му на потребление в гр. Велико
Търново, ул. „Никола Габровски” № 73А.
Ел.енергията
се отчитала от СТИ, собственост на „Електроразпределение- Север” АД по
клиентски номер **********. За доставената и потребена ел.енергия от клиента по
клиентски номер ********** са издавани ежемесечно фактури от страна на
ответното дружество, в които са начислени компонентите пренос ниско напрежение,
достъп ниско напрежение, които са заплатени в срок от ищеца.
От
страна на ответното дружество „Електроразпределение-Север"АД /старо наименование
„Енерго-Про Мрежи” АД са издадени следните фактури, както следва: на 07.12.2015
г. е издадена фактура за сумата от 5616.62 лв., която е заплатена на 14.12.2015
г., на 08.01.2016 г. е издадена фактура за сумата от 4789.22 лв., която е
заплатена на 12.01.2016 г.
По
делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е
видно, че въз основа на предоставената схема на електрозахранване на обекта на
ищеца и извършения оглед на място, обект „АГЛИКА” АД се захранва с
електроенергия на ниво ниско напрежение (0.4 kV) чрез кабел НН от метален
комплектен трафопост (МКТП) СрН/НП - „АГЛИКА", който от своя страна се
захранва чрез кабелна линия (КЛ) 20 kV. Кабелната линия се захранва от Cm. 20
/стълб 20/, който е от състава на въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) „Абагар“
- 20 kV, водеща началото си от Възлова станция В/СТ 20 kV - „Западна промишлена
зона" ЗПЗ), находяща се в района на СБА.
При
оглед на електрозахранващите съоръженията към обект „Аглика” АД експертизата
документира тяхното местоположение и съответствието им съгласно плана на
неговото електрозахранване. При огледа експертизата констатира, че средствата
за измерване са поставени в табло IT+M в близост до ТП „АГЛИКА”, представляващ
метална комплектна трансформаторна подстанция (МКТП). За измерване на консумираната
електрическа енергия се използва електромер тип МТ 830, клас на точност - 1,
производство на фирма „Искра” Словения. В таблото IT+M са поместени
електромера, предпазители, клеморед и вторична комутация. Отчета на
консумираната енергия се отчита дистанционно посредством модем, монтиран в
табло IT+M. Фотос на таблото за отчитане на електрическата енергия от обект
„АГЛИКА" АД е представен към настоящото заключение. Измервателните токови
трансформатори (ИТТ) - 3 бр. -15/5/5 А, клас на точност - 0,2 за 20 000 V и
измервателните трансформатори за напрежение (ИТН) - 3 бр. от типа
20000/V3/100/V3 V са монтирани в самия МКТП, до които експертизата няма достъп.
Според представения към преписката по делото Договор № M16 . 035/06.04.2016 г.
за промяна на страната на измерване на консумирана електрическата енергия от
обект „Аглика” АД - от страна НН на страна СрН, експертизата констатира, че
промяната е влязла в сила от 18.05.2016 г. което е след процесния период.
Отчитайки
фактите и обстоятелствата по въпроса от констативната част на настоящото
Заключение и в съгласие със ЗЕ, Наредба № 6 и Правилата за измерване на
количествата електрическа енергия експертизата е стигнала до следните изводи:
Уредбата
НН е собственост на „АГЛИКА” АД съгласно НОТАРИАЛЕН АКТ № 183 том I, peг. №
3298, дело № 162 от
Границите
на имота са определени в НОТАРИАЛЕН АКТ № 183 том I, peг. № 3298, дело № 162 от
Вземайки
предвид изложените в констативната част на Заключението обстоятелства и факти
експертизата безусловно установи, че границата на собственост върху
електрическите съоръжения между „АГЛИКА” АД и въздушната електропроводна линия
(ВЕЛ) „АБАГАР“ - собственост на ИПК „АБАГАР" АД, е при ножовете на
разединителя открит монтаж (РОМ) на Ст.20 от състава на ВЕЛ „АБАГАР“. Там се
осъществява достъпа на ищеца до разпределителната мрежата СН - 20 kV, която не
е собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД. Освен това ВЕЛ „АБАГАР” се
захранва от възлова станция (В/СТ) – „ЗПЗ” - собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД.
Разпределителната
електрическа мрежа между В/СТ - „ЗПЗ“ и „АГЛИКА” АД /ищеца/ не е собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /ответника/. Следователно той не може да
упражнява лицензните си правомощия върху тази мрежа. В този случай не
съществува граница на собственост между електрическите съоръжения на
потребителя /ищец/ и електроразпределителното предприятие /ответник/. По точно
може да се твърди, че РОМ на стълб Cm. 20 от ВЕЛ е границата на собственост
между ел. съоръженията на „АГЛИКА“ АД и ИПК „АБАГАР“ АД.
Според
представените в констативната част на настоящата експертиза обстоятелства и
факти експертизата е установила, че при измерване на употребените количества
електрическа енергия от ищеца („АГЛИКА“ АД) за периода (07.12.2015 г. -
08.01.2016 г.) мястото на нейното измерване не отговаря на изискванията на чл.
14, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа енергия.
Съгласно изискването на чл. 14. ал. 1 от Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към клиент мястото на
измерване е на страната с по-високо напрежение (СрН - 20 kV) на понижаващия
трансформатор на клиента (20 kV/0.4 kV).
Съгласно
констатациите по трети въпрос се установило, че кабелната електропроводна линия
- 20 kV захранваща ищеца и свързваща трафопоста на „АГЛИКА“ АД с въздушния
електропровод „АБАГАР“ е собственост на ищеца. От друга срана също се установи,
че ВЕЛ „АБАГАР" - собственост на ИПК „АБАГАР" АД се захранва от
възлова станция (В/СТ) - „ЗПЗ“ - собственост на „ЕЛЕКТРОРОЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“
АД.
Изхождайки
от този факт и проведения на място оглед експертизата установила, че както за
процесния период така и в настоящия момент мястото на измерване на
електрическата енергия е в нарушение на чл. 120 от ЗЕ по отношение на границата
на собственост, като е нарушен чл. 30, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6. Според
цитирания член от Наредбата при присъединяване на електропровод, собственост на
клиент, към въздушен електропровод на съответния мрежови оператор границата на
собственост е: мястото на присъединяване на кабелните накрайници - при кабелен
електропровод, но в случая граница на
собственост между клиента и оператори не съществува поради факта, че оператора
не е собственик на ВЕЛ „АБАГАР”.
Според
предоставените към преписката и на експертизата схеми на електрозахранване на
ищеца и проведения на място оглед на ел. съоръжението на „АГЛИКА” АД
експертизата установила, че към кабелната електропроводна линия на ищеца има
присъединен бетонен комплектен трансформаторен пост (БКТП) „Златна Панега”.
Присъединението е осъществено на около
Експертизата
не разполага с данни дали от БКТП „Златна Панега” се разпределя електрическа
енергия към други потребители.
От
кадастралният план на „АГЛИКА” АД, НОТАРИАЛЕН АКТ № 183 том I, peг. № 3298, дело
№ 162 от
Експертизата
приема гореизложените компоненти за собственост на „Аглика” АД поради факта, че
те са елементи от: Нотариален акт № 183 том I, peг. № 3298, дело № 162 от
Всички
изброени по-горе електроенергийни компоненти участват в разпределението на
електрическата енергия при различни нива на напрежението. Следователно по
смисъла на определението от §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, те представляват
електроразпределителна мрежа на ищеца - „АГЛИКА” АД.
Според
предоставената към преписката по делото схема за захранване на „АГЛИКА” АД не е
видно съществува ли резервно захранване към ищцовото предприятие. Затова се
наложило експертизата да изиска пълната схема на елекрозахранване касаеща
обекта „.АГЛИКА” АД. Според нея експертизата констатирала:
Нормалната
схема на електрозахранване на ищеца с клиентски номер ********** е: секция - 20
kV от В/СТ (възлова станция) – „ЗПЗ", ВЕЛ - „АБАГАР” - 20 kV, РОМ при
Cm.20, Кабелна линия - 20 kV „Симако” (собственост на „АГЛИКА”), МКТП „АГЛИКА”
(ищеца с клиентски номер **********).
Резервната
схема на електрозахранване на ищеца с клиентски номер ********** е: ЗРУ 20 kV
към П/СТ 110/20 kV „ДЪЛГА ЛЪКА”, ВЕЛ - „Печатница”, уредба 20 kV на ТИ
„Печатница”, ВЕЛ „АБАГАР” - 20 kV, РОМ при Cm.20, Кабелна линия - 20 kV „Симако”
(собственост на „АГЛИКА”), МКТП „АГЛИКА” (ищеца с клиентски номер **********).
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която е видно, че общият размер на фактурираната от ответното
дружество такса за услугата „пренос ниско напрежение” за прецесния период е
5556,13 лева без ДДС, или 6667,36 лева с ДДС.
Размерът на задължението за такса „пренос”, ако същата се
изчисли по утвърдената от КЕВР цена за средно напрежение за процесния период,
като се вземат предвид данните от отчетеното количество ел. енергия, което е
преминало е следния: общо по фактури №№ **********/07.12.2015 г. и
**********/08.01.2016 г. -
185 080,9 отчетено количество пренос ел. енергия кВтч; единична
цена за пренос средно напрежение лв/кВтч 0,02247 лева; стойност такса средно напрежение лв. без ДДС
– 2 122,88 лева. Разликата, която се получава между изчислената такса
„пренос” на цена средно напрежение и платената от ищеца такса „пренос” по цена
ниско напрежение, и двете без включен ДДС, посочени в процесните фактури е:
фактурирана такса „пренос ниско напрежение” в лв. без ДДС – 5 556,13 лева;
стойност такса за пренос средно напрежение лв. без ДДС – 2 122,88 лева;
разлика без ДДС – 3 433,25 лева;. разлика с включен ДДС – 4 119,90
лева.
Съгласно решение Ц-27/31.07.2015 г. на КЕВР за
утвърждаване на цени в сектор ЕЕлектроенергетика” за ценови период от
01.08.2015 г. до 30.06.2016 г. е утвърдена цена без ДДС на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи”
АД, за достъп, която се дължи от всички клиенти присъединени към
електроразпределителната мрежа 0,00818
лв/кВтч.
Тъй като цената за достъп до разпределителната мрежа за
дружество „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД определена от ДКЕВР за процесния период е
единна и се дължи от всички клиенти присъединени към мрежата, не би следвало да
има разлика между цена достъп ниско напрежение и цена достъп средно напрежение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл.
първо ЗЗД за връщане на получена парична сума, дадена без основание е допустим.
Въпреки, че между страните съществува договорна обвързаност по повод достъп и
пренос на ел.енергия, ищцовото дружество основава претенцията си на
неоснователно обогатяване, доколкото ответникът не спазил нормативно и
договорно задължението си по определяне
границата на собственост, респективно поставяне на СТИ на правилното
място.
Разгледан по същество претенцията е основателна и
доказана.
При иск по чл. 55,
ал.1 ЗЗД ищцовата страна следва да докаже имуществено разместване без
основание, т.е. плащане на претендираната сума, а ответната – основанието за
нейното задържане.
Не се спори по делото, а и се установи от заключението на
съдебно икономическата експертиза, че ищеца заплатил на ответника сумите по
процесните 2 бр. фактури за исковия период за достъп средно/ниско и пренос
ниско напрежение.
Спорният по делото въпрос е дали въобще са дължими за
процесния исков период таксите за достъп до и пренос по преносната и
електроразпределителна мрежа на ответното дружество, в случай, че СТИ не е
поставено на мястото определено нормативно или с договора между страните.
В Решение № 227/11.02.2013г., постановено по т.д. №
1054/2011г. ІІ т.о. ВКС РБ е прието, че
количеството консумирана ел.енергия, измерено в места, различни от
уговорените от страните или нормативно определените, не може да бъде основа за
изчисляване цената за достъп и пренос. Тези елементи от цената на ел.енергия се
явяват неопределяеми, а оттам и недължими.
Съобразно нормативната база, действала през исковия
времеви период, чл.120 ЗЕ /редакция от 26.07.2013г./, СТИ на ел.енергия,
доставена на крайни клиенти следва да са разположени до или на границата на
имота на клиента. Границата на собственост върху електрическите съоръжения и
мястото на СТИ се определят съгласно изискванията на Наредба № 6/09.06.2004г.
за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи и ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл.29, ал.2,т.1
от горепосочената наредба повелява, че при присъединяване на електропровод,
собственост на потребител / какъвто е настоящия казус/, към въздушен
електропровод на преносното или съответното разпределително предприятие
границата на собственост е мястото на присъединяване на кабелните накрайници.
Съгласно чл.14, ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /от 11.05.2007г./, действащи към момента на сключване на договорите за
достъп и пренос по електроразпределителната мрежа между страните, при отдаване
на ел.енергия мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в
мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната/електроразпределителната мрежа. Според чл.92 от Наредба №
3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните
линии, мястото за поставяне на средствата за измерване на ел.енергия се избира
възможно най- близо до границата на собственост на електрическите съоръжения,
определена съгласно Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители
и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи.
В договора за достъп до електроразпределителната мрежа,
сключен между страните съществува определение за „Граница на собственост“ и то
е съобразно действащата горепосочена нормативна база, а чл.4, ал.1 от
договора по отношение определяне мястото
на поставяне на СТИ препраща към Наредба № 6/09.06.2004г. – т.е. границата на
собственост на електрическите съоръжения.
Установи в производството от заключението на приетата по
делото съдебно техническа експертиза, че за процесния период от време СТИ,
измерващо количеството ел.енергия, консумирано от ищцовото дружество е било
поставено в трафопост, находящ се в имота на ищеца и негова собственост.
Установи се също така, че кабелен електропровод 20 КV и БКТП също са
собственост на ищцовото дружество. Установи се, че границата на собственост,
където е следвало да се постави СТИ, измерващо ел.енергията на ищцовото
дружество е на мястото на изходящите клеми на разединителя /РОМ/, монтиран на
стълб № 20, тъй като на това място са монтирани кабелните накрайници на
кабелния електропровод за 20кV, собственост на ищеца. Следователно за процесния
исков период от време СТИ не е било поставено на мястото, определено съобразно
действащата нормативна база и съобразно уговореното между страните.
Ищцовото дружество е платило сумите по процесните 2 бр.
фактури за достъп и пренос на ел.енергия
без да съществува основание за това, тъй като ответното дружество не е
спазило задължението си по закон, а и по договор да определи правилното място
на поставяне на СТИ.
По изложените съображения претенцията се явява
основателна и доказана в пълен размер и бива уважена.
С оглед изхода на спорана осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,
ответното дружество следва заплати на ищеца сторените разноски в
производството. Направено е отответника на осн. чл. 78, ал.5 от ГПК възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Изчислено съобразно цената на иска по реда на чл.7, ал.2, т.3 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатското възнаграждение следва да е в размер на 589.36 лв. По делото има
проведено само едно с.з., поради което не е налице основание за увеличаване на
адвокатското възнаграждение, но предвид фактическата и правна сложност на
делото, съдът редуцира адвокатското възнаграждение до размера на сумата 800
лева.
Ответникът следва да заплати и разноски за вещи лица в
размер на 539.37 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
– СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД на
„АГЛИКА” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Твърдица, ж.к. „Индустриален”,
представлявано от управителя Петко Петков Петков, сумата
от 8484.12 лв. /осем хиляди
четиристотин осемдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, представляваща
сбор от следните суми заплатени от ищеца и получени от ответника без правно
основание: по фактура № **********/07.12.2015 г. сумата 4580.17 лв. с ДДС и по
фактура № **********/08.01.2016 г. сумата от 3903.95 лв. с ДДС, по клиентски №
**********, за адрес на потребление: гр. Велико Търново, ул.„Никола Габровски”
№ 73А, както и законната лихва върху сумата считано от датата от завеждане на иска
- 02.10.2020 г. до окончателно изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
– СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ВАРНА ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав Варненчик” № 258, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЛИКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Твърдица, ж.к. „Индустриален”, представлявано от управителя Петко Петков Петко,
разноски в размер на 1339.37 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: