№ 1494
гр. Варна, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Петя Хр. Великова
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110201299 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от Г. Г. Г. против НП№ 21-0819-004779/16.11.2021 г. на Началника на
група „Административно-наказателна дейност, отчет на пътно-транспортни
произшествия и водачи на МПС“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с
което на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излага становище, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като не
са отразени правилно обстоятелствата на нарушението и не е изяснена фактическата
обстановка по случая. Сочи се, че НП е съставено изцяло на основание на твърденията
на актосъставителя , АНО при определяне размера на административното наказание не
е извършил проверка на основание чл. 52 ал.4 от ЗАНН на спорните факти.
Въззивникът излага твърдения, че е в невъзможност да разбере какво конкретно
нарушение се твърди, че е извършил. Навеждат се доводи, че при определяне на
административната санкция АНО не е съобразил разпоредбата на чл. 27 ал.2 от ЗАНН .
1
Иска се НП да бъде отменено като необосновано, неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява.
Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.
А.Д. със становище по същество на делото. Със същата се поддържат доводите в
жалбата и се излагат допълнителни такива. Сочи се, че е ограничено правото на защита
на въззивника след като в НП не е посочено името и длъжността на актосъставител,
номера на АУАН и датата на която същият е съставен. Сочи се, че от приложените по
делото писмени доказателства не може да се установи кой, кога и как е установил
спорното нарушение. Излага се становище, че образуваното спорно производство по
чл. 36 ал.2 от ЗАНН лишава от възможността да се съблюдават сроковете по чл. 34 от
ЗАНН. Сочи се, че не става ясно въз основа на какви доказателства АНО е формирал
своето вътрешно убеждение. Оспорва се обосноваността на НП предвид липсата на
доказателства, ме процесният автомобил е бил без табели с регистрационни номера и
без свидетелство за регистрация част ІІ, каквото е изискването на чл. 171 т.2а от ЗДвП,
за да бъде прекратена регистрацията на един автомобил. Необосноваността на НП се
извежда и от констатацията, че уведомленията на Гаранционния фонд по никакъв
начин не са връчвани и не са достигнали до собственика на процесното МПС, с оглед
на което се твърди, че въззивникът няма откъде да знае за прекратяването на
регистрацията на автомобила. Излагат се доводи за процесуална несъставомерност на
АУАН. Излага се становище, че АНО е определил неправилно материалния закон, като
съдът няма право да налага санкция на друго правно основание. В полза на изводите за
субективна несъставомерност на извършеното нарушение се сочат и аргументите на
представителя на ВРП за отказ да се образува наказателно производство. Сочи се, че
лисват доказателства и за авторството на деянието. Иска се НП да бъде отменено и в
полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния представител на АНО
– юк Л., в което се излага становище по същество. В същото се твърди, че НП е
правилно и законосъобразно, като в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи
се, че е налице пълно съответствие между правно и фактическо описание на
нарушението, правилно е определена квалификацията и правилно е приложена
санкционната норма. Излага се становище, че нарушението е доказано. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави искане да се присъди
адвокатско възнаграждение към минималния, предвиден в нормативната уредба
размер, ако такова е претендирано.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
2
На 28.06.2021 г. при изпълнение на служебните си задължения свид. К. Л. –
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна пре обработване
на данни от системата „АИС ТРАФИК“ с № SD2D0013 е констатирала , че на
10.07.2021 г., в 13.49 ч. в гр. Варна по ул. Тодор Влайков в посока ул. Кракра е заснето
движение на л.а. „Рено Клио“ с рег.№ В 2213 РС. След извършена справка в
информационните системи на МВР АИС е установено, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация от 14.08.2019 г. на основание чл. 143 ал. 10 от ЗДвП, поради
липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ , като на собственика е
изпратено уведомление от ГФ № 110141/16.10.2017 г. и № 080487/14.07.2019 г.
При извършена справка е установено, че собственик на автомобила е А. Ж. О. с
ЕГН: **********. От същия е снето сведение, в което лицето е заявило, че
автомобилът е предоставен за ползване на Г. Г. Г. с ЕГН: **********.
Материалите по образуваната преписка ЗМ № 351/2021 г. по описа на ОД на
МВР- Варна са изпратени на Районна прокуратура – Варна по компетентност с оглед
преценка за извършено престъпление по чл. 345 ал.2 от НК.
Въз основа на постъпилите материали е образувана пр.пр. № 14574/2021 г. по
описа на РП-Варна, приключена с постановление на ВРП за отказ да се образува
наказателно производство. Прокурорът е констатирал субективна несъставомерност на
осъщественото деяние, предвид липсата на умисъл, изискуем за да се субсумира
състава на чл. 354 ал.2 от НК, с оглед незнанието от ползвателя на автомобила за
прекратената регистрация на същия.
Впоследствие материалите по преписката са изпратено на Началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и въз основа на същите е издадено
обжалваното НП.
В хода на съдебното производство са приобщени като писмени доказателства
по делото материалите по АНП, както и материалите по пр.пр. № 14574/2021 г. по
описа на РП-Варна. Разпитана е в качеството на свидетел мл.инскпектор при сектор
„ПП“ към ОД на МВР-Варна – К. Л..
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № 21-0819-004779/16.11.2021 г. е издадено от
компетентен орган, и процесният акт е издаден от компетентно длъжностно лице,
видно от приложеното и приобщено към делото заверено копие на Заповед № 8121з-
3
515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са
индивидуализирани.
Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника за опорочаване на административно-наказателното производство. В
съответствие с разпоредбата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН, НП е издадено при отсъствие на
съставен АУАН за извършеното нарушение, с оглед наличието на образувана
прокурорска преписка във връзка с процесното деяние, приключила с постановление за
отказ да се образува наказателно производство. От съдържанието на посочения
прокурорски акт безспорно се установява, че предмет на същия е деянието,
санкционирано с обжалваното НП, като в постановлението са посочени датата и
мястото на осъществяването му, лицето, което го е извършило и релевантните факти,
касаещи съставомерните му признаци. С оглед хипотезата при която се е развило
административно-наказателното производство, а именно – предвидената такава в
нормата на чл. 36 ал.2 от ЗАНН, липсата на АУАН обуславя отсъствие на фигурата на
актосъставител, поради което са несъстоятелни и доводите в жалбата за отсъствие на
информация за трите имена и длъжността на такова лице. С оглед на същите аргументи
са лишени от правна логика доводите за роцесуална незаконосъобразност на АУАН
,доколкото такъв не е съставен.
Провеждането на производството по реда на чл. 36 ал.2 от ЗАНН, а именно без
изготвяне на АУАН, обуславя неприложимост и на давностните срокове по чл. 34 от
ЗАНН, които се отнасят за издаването на такъв акт респ. са обвързани от съставянето
му.
Съдът въз основа на събрания по делото доказателствен материал и като
разгледа делото по същество, установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Цитираната норма от КЗ сочи, че
компетентните органи по чл. 547, ал. 1 от КЗ предприемат мерки за спиране от
движение на моторните превозни средства или на средствата за обществен превоз на
пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е
била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
4
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа
по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на моторното превозно средство.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП от своя страна,
предвижда налагане на глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Съгласно § 6, т. 25,
предл. 1 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство.
Безспорно се установява по делото от всички гласни и писмени доказателства по
делото, които се намират в логическа връзка и единство помежду си /и в частност -
показанията на свид.К. Л., съставената от същата докладна записка, приобщения по
делото снимков материал, както и изготвената декларация по чл. 188 от ЗДвП/ , че на
посочената в НП дата и място жалб. Г. е управлявал процесното МПС без надлежна
регистрация, поради което са налице всички елементи от обективна страна на състава
на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба допуска движение на ППС
по пътища, отворени за обществено ползване, които са регистрирани по съответния ред
и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места.
Фактът, че процесният автомобил е управляван от жалбоподателят в посочените в НП
дата и час се потвърждава и от депозираното пред полицейските органи писмено
обяснение, както на въззивника, така и на собственика на автомобила съотв. които
кореспондират на попълнената от последния декларация на основание чл. 188 от ЗДвП
. От приобщените с АНП писмени доказателства, в т.ч. справка от Гаранционен фонд и
от Информационната система на сектор „ПП“ е видно, че превозното средство е било
със служебно прекратена регистрация от 14.08.2019 г. на основание чл. 143 ал.10 от
ЗДвП с оглед липса на сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
С оглед нормативната уредба, относима към случая респ. установените по
делото факти, съдът приема, че за субективната съставомерност на административното
нарушение е ирелевантно обстоятелството дали въззивникът съотв. собственикът на
автомобила са били уведомени за служебното прекратяване регистрацията на превозно
средство. Това е така, доколкото нито в ЗДвП, нито в КЗ, е предвидено задължение на
контролните органи да уведомяват собственика при прекратена служебна регистрация
на ППС на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Тази законова уредба произтича от
вмененото задължение в чл. 438 ал.1 т.1 от КЗ всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява
собственикът на пътното превозно средство. В този смисъл, узнаването за
5
прекратяването на регистрацията на моторното превозно средство от собственика му
не представлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията на
същото. Собственикът на МПС е носител на задължението за сключване на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", поради което е длъжен да познава законовите
последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение.
Обстоятелството дали е изпълнено задължението за уведомяване на собственика на
автомобила за задължението му по чл. 574, ал. 10 от КЗ и за служебно прекратената
регистрация, както дали е осъществено правомощието на полицейските органи да
изискат регистрационните табели на автомобила, се явява ирелевантно, още повече, че
в административно-наказателното производство по оспорване на наказателното
постановление е недопустимо упражняването на косвен съдебен контрол за
законосъобразността на служебно прекратената регистрация на пътно превозно
средство.
Основен принцип в правото е, че незнанието на закона не е оневиняващ факт,
поради което обстоятелството, че въззивникът не се е запознал с свое нормативно
задължение и последиците от него не сочи отсъствие на виновно поведение, след като
същият е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с цитираните разпоредби в
случай, че беше проявил дължимата грижа да се информира за предписанието на
закона.
Нормата на чл.140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така
и при непредпазливост. Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като
нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при посочената форма на
вината. Съгласно правната теория, вината има две основни форми– умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми– небрежност и
самонадеяност, като при първата форма, деецът не е съзнавал и не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
В случая не предвидено изключението, визирано в нормата на чл. 7 ал.2 от ЗАНН,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административно наказателната
отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. В конкретния казус, въззивникът ато
ползвател и водач на процесния автомобил, е носител на задължението за сключване на
договор за застраховка "Гражданска отговорност". Като водач на МПС е длъжен да
познава законовите последици от неизпълнение на това задължение, поради което като
не е изпълнил посочените по-горе задължения, е проявил небрежност, а това
обосновава и вината му за посоченото в акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото наказателно постановление нарушение. Независимо от
липсата на доказателства, деецът да е бил уведомен за служебно прекратената
6
регистрация на автомобила, последният е имал възможност да се информира, че по
отношение на процесния автомобил няма сключена застраховка, респективно, че
съгласно правните норми следва прекратяване на регистрацията на превозното
средство след изтичане на съответните законови срокове. От посочените съждения,
следва изводът, че макар да не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправните последици от деянието, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В
тази връзка съдът не споделя доводите за субективна несъставомерност на
осъщественото от въззивививника деяние.
В случая не са налице и предпоставки за квалифициране на нарушението като
маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Това е така, доколкото се касае за
формално нарушение, при осъществяването на което винаги се засягат обществени
отношения, свързани с правилата за движението по пътищата и изискванията към
пътните превозни средства за участието им в пътното движение. В случая и
конкретните обстоятелства касаещи процесния случай не сочат за липсваща
обществена опасност или явно незначителна такава.
Като взе предвид, че административните санкции са наложени в минималния,
предвиден в разпоредбата на чл. 175 ал.3 от ЗДвП размер, съдът намери, че не следва
да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същите.
С оглед на изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано.
По отношение на искането за присъждане на разноски по делото:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган"
7
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно
юридическо лице, с оглед на което разноските следва да бъдат присъдени в полза на
юридическото лице, от структурата на което е наказващия орган, а именно ОД на
МВР-Варна.
С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение
искането на процесуалния представител на въззивника за присъждане в полза на
последния на разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение-
Предвид гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0819-004779/16.11.2021 г. на Началника на група
„Административно-наказателна дейност, отчет на пътно-транспортни произшествия и
водачи на МПС“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с което на Г. Г. Г.
на основание чл. 175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8