Р Е Ш Е Н И Е
№ 298
гр.Горна Оряховица, 02.07.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският районен съд, втори
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при участието на секретаря М.К. и на
прокурора …………….., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№19/2019г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени искове по реда на чл.415 от ГПК
относно установяване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД
ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****(чрез юрисконсулт Д. В.А., адв.А.К.Б.-Д.от АК-Пловдив, адв.Д. Ив.Б. от ВТАК и адв.С.К.К.от ВТАК),
твърди в молбата си, че между „Вива Кредит“ООД(заемодател) и И.Ф.Н.(заемател)
е подписан Договор№5375297/07.08.2017г. за паричен заем. С подписването на договора за паричен
заем, заемателят удостоверил, че е получил стандартен европейски формуляр,
посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Съгласно сключения договор за
заем, заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем в
максимален размер на 600.00лв., под формата на паричен заем, който се усвоява в
търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“АД с подписването на договора, И.Ф.Н.
удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума 600.00лв., като
договорът имал силата на разписка за предадена/получена сума. Заемополучателят
се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения
договор, като заплати сума в размер на 988.65лв., ведно с договорната лихва на
9бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на 109.85 лв.(включваща
първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане). И.Ф.Н. не бил извършвал плащания и дължимата главница е в размер на 600.00лв. За
ползването на предоставената заемна сума ответникът дължи договорна лихва, в
размер посочен в договора(начислената договорна лихва е в размер на 105.15лв.
за периода: 06.09.2017г./датата на първата вноска/-04.05.2018г./датата на
настъпване на падежа на договора/. Разпоредбите на договора предвиждат, че и че
заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена
от заемодателя. Ответникът дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 283.50лв. Съгласно клаузите на договора,
заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно
- поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия
или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за
целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от
страна на заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 283.50лв., която е дължима на падежната
дата на погасителната вноска. Претендираната неустойка представлява такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата
на сключения между страните договор(в момента на допускане на неизпълнението и
за същата не е налице период за начисляването и). Дължимата към настоящия
момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение е в размер на 283.50лв. Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят
се запознал с Тарифа на „Вива кредит”ООД, която е актуална към датата на
сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата
мрежа и партньорска мрежа на заемодателя, така и на интернет страницата. И.Ф.Н. дължи разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение в размер на 245.00лв. Твърди се, че
ответникът е трябвало да изплати целия заем на 04.05.2018г. - последната
падежна дата, като оттогава до подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба,
сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са изтекли, а ответникът по
делото продължава виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият
дължал и обезщетение за забава(мораторна лихва) върху непогасената главница, в
размер на 63.46лв. от 07.09.2017г.(датата на настъпване на забава) до 20.09.2018г.(датата на подаване на
заявлението). Сключен бил Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения(цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и
Приложение№1/02.05.2018г. между „Вива Кредит“ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД по силата, на който вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. По заявление за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1940/2018г.
и е била издадена Заповед от 01.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
на И.Ф.Н. към „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД за: сумата 600.00лв., представляваща неиздължена
главница по Договор№5375297/07.08.2017г. за кредит, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.09.2018г. до окончателното и
изплащане; сумата 105.15лв.,
представляваща договорна лихва за периода: 06.09.2017г.-04.05.2018г.; сумата
283.50лв., представляваща такси за експресно разглеждане на документи, сумата
283.50лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода:
11.08.2017г.-04.05.2018г.; сумата 245.00лв., представляваща такси за събиране
на вземането; сумата 63.46лв., представляваща мораторна лихва за периода:
07.09.2017г.-20.09.2018г.; сумата 231.61лв., представляваща направените
разноски в заповедното производство(ДТ и
юрисконсултско възнаграждение) по ч.гр.дело№1940/2018г. на ГОРС.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника И.Ф.Н. при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК. Моли съда, да приеме за установено, че е налице вземане oт „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД с ЕИК***** по
отношение на И.Ф.Н., съгласно Заповед №2331/01.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.дело№940/2018г. на ГОРС
за: сумата 600.00лв., представляваща неиздължена главница по Договор №5375297/07.08.2017г.
за паричен заем, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.09.2018г. до окончателното и
изплащане; сумата 105.15лв.,
представляваща договорна лихва за периода: 06.09.2017г.-04.05.2018г.; сумата
283.50лв., представляваща такси за експресно разглеждане на документи, сумата
283.50лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода:
11.08.2017г.-04.05.2018г.; сумата 245.00лв., представляваща такси за събиране
на вземането; сумата 63.46лв., представляваща мораторна лихва за периода:
07.09.2017г.-20.09.2018г. Претендират се за присъждане на направените разноски в заповедното
производство по ч.гр.дело№940/2018г. на ГОРС и на разноските в исковото
производство – гр.дело№19/2019г. на ГОРС(в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждениe).
Ответникът И.Ф.Н. с
редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, се представлява от
особен представител адв.K. Кр.Х. от
ВТАК. Особеният представител оспорва предявения иск. По делото не били
представени доказателства за настъпването на предсрочната изискуемост на
задължението(липсват доказателства за изпращането на Уведомление до заемателя
на посочения от него адрес в процесния договор под формата на писмо с обратна
разписка). Въпреки, че страните се
съгласили за рефинансиране на текущия заем на заемателя по Договор№5375297/07.08.2017г.
за паричен заем, в представеното с
доказателствата Предложение за сключване на договора(т.2 Раздел 1. Данни за
заемателя) не са посочени данни за рефинансиране на вече сключен договор, макар
че такова е посочено в договора. в Разходен касов ордер№98/07.08.2017г. било
отбелязано „изплатена сума на И.Ф.Н. 302.66лв., като на документа липсвал
подпис на И.Н., а е положен само такъв от служител. Счита, че сключеният между
страните по делото договор за паричен заем
е недействителен, тъй като противоречи на материалния закон: чл. 22 от ЗПК ввр. чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-т.12 и т.20, ал.2, чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗПК. Договорът не отговарял на законоустановения шрифт(не е по- малък от 12).
Липсвали Общи условия, които съгласно чл.11 ал. 2 от ЗПК били неразделна част
от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписвала от страните
по договора. Не бил предоставен погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Договорът бил недействителен(нищожен) и на основание чл.19 ал.5 от ЗПК ввр.
чл.21 ал.1 от ЗПК, поради което на основание чл.26 aл.1 предл.II от ЗЗД, поради
заобикаляне на Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Счита, че договорът между
страните е недействителен и на основание чл. 22 от ЗПК ввр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като бил посочен годишен процент на разходите, който не съответствал
на клаузите на договора. След като
договорът за заем е недействителен, то съгласно чл. 23 от ЗПК
потребителят ще дължи връщането само на чистата стойност на кредита и не дължи
лихви и други разноски и вземания. Отделно от изложеното, договорът бил и унищожаем на основание чл.29 ал.1 от ЗЗД -
налице била измама при сключването му. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
След като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги прецени
съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между „Вива Кредит“ООД(заемодател)
и И.Ф.Н.(заемател) е подписан Договор №5375297/07.08.2017г. за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН“, като заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем
в максимален размер на 600.00лв., под формата на паричен заем, който се усвоява
в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“АД с подписването на договора. И.Ф.Н.
удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума 600.00лв.(договорът има
силата на разписка за предадена, съответно получена сума - чл.3 ал.2 от договора), а също и че е получил
стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем. Заемополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 988.65лв., ведно
с договорната лихва на 9бр. месечни погасителни вноски с конкретно определени
дати на плащане(06.09.2017г., 06.10.2017г., 05.11.2017г., 05.12.2017г., 05.01.2018г.,
03.02.2018г., 05.03.2018г., 04.04.2018г., 04.05.2018г.), всяка в размер на
109.85лв.(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за
експресно разглеждане); фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40.29%; общ
размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане – 988.65лв.;
годишен процент на разходите на заема – 49.45%; вид на предоставения заем -
потребителски; условия за усвояване на цялата сума по заема - в брой(чл.3 ал.1
от договора). Заемателят е заявил, че преди подписване на договора е избрал
доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, за което
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем
в размер на 283.50лв., която такса да се заплати от заемателя разсрочено като
се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните
вноски (чл.1 ал.2, ал.3, ал.4 от договора). Съгласно чл.5 ал.1 от договора
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора за
заем да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията
му по договора, а именно: 1.поръчител - физическо лице, което да отговаря на
посочените в договора условия или 2.валидна банкова гаранция, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, валидна 30дни след падежа за плащане по договора. В случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечението, заемателят дължи
неустойка в размер на 283.50лв.(чл.5 ал.2 ввр. ал.1 от договора) Страните са се
съгласили неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка
от погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на
283.50лв., а общото задължение по договора става в размер на 1272.15лв. По
делото не се спори, че ответникът, в качеството на заемател не е изпълнил
задължението си по чл.5 от договора за предоставяне на посочените обезпечения в
определения тридневен срок, поради което след изтичането му заемодателят е
начислил неустойка в размер 283.50лв. Съгласно чл.8 ал.2 от договора, при
забава на плащане на задълженията на заемателя по договора същият дължи
законната лихва върху дължимата сума за всеки ден забава. Съгласно чл.13 от
договора заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифа на „Вива Кредит“ООД(в
същата е посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, заемателят
дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи за
провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане и др. Също така, в тарифата е
посочено, че при договори за паричен заем със срок на погасяване на месечна
погасителна вноска, на четвърти и осемнадесети ден забава от всяка погасителна
вноска заемателят дължи на заемодателя заплащане на по 10.00лв.; на единадесети
и двадесет и пети ден забава от всяка погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя
заплащането на по 15.00лв., като максималният размер на всички начислени разходи
не може да превишава 175.00лв. за заемни суми от 500.00лв. до 1500.00лв. При
забава с повече от 57 календарни дни за плащане, на която и да е погасителна
вноска по договор за предоставяне на паричен заем, се заплаща на петдесет и осмия
ден забава еднократно сума в размер 70.00лв., представляващи направени разходи
за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането.
Сключен бил Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения(цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение№1/02.05.2018г. между „Вива Кредит“ООД и „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ЕООД по силата, на който вземането е прехвърлено в полза
на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, като вземанията ще се
индивидуализират в Приложение№1 към договора (§2, т.2.1). По делото са
представени стр.1,4,23 от упоменатия в §2 т.2.1 списък Приложение№1/02.05.2018г.
към договора, от който се установява, че под №97 фигурира и вземането към И.Ф.Н.
по Договор№5375297/07.08.2017г. за паричен
заем. В §4 т.4.5 е уговорено, че с договора продавачът упълномощава
купувача с правата за уведомяване на длъжниците, като допълнително се задължава
да издаде и изрично пълномощно. В изпълнение на посочената клауза(лист 21 от делото) е представено като доказателство пълномощно
с нотариална заверка на подписа от 28.12.2016г., извършена от нотариус
Маргарита Иванчева район на действие
СРС, с което „Вива Кредит“ООД е упълномощил „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД, да уведоми от името на „Вива Кредит“ООД всички длъжници по
всички вземания на дружеството, които са цедирани по Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения, сключен на 01.12.2016г., включени в което и
да е подписано Приложение№1 между страните, съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД. Приложено
е уведомление(лист 18 от делото) от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД
до И.Ф.Н. за извършеното прехвърляне на вземания, като по делото няма
доказателства същото да е връчено валидно на адресата. С оглед искането на ищеца за връчването му с
исковата молба на ответника, това е сторено в настоящото производство на
назначения му особен представител. От страна на ответника не се твърди и не се
ангажират доказателства да е заплатил на „Вива Кредит“ООД или на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ООД претендираните суми, предмет на заповедта за
изпълнение.
По заявление за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било образувано ч.гр.дело№1940/2018г.
и е била издадена Заповед от 01.10.2018г. за изпълнение на парично задължение
на И.Ф.Н. към „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД за: сумата 600.00лв., представляваща неиздължена
главница по Договор№5375297/07.08.2017г. за паричен заем, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 27.09.2018г. до окончателното и
изплащане; сумата 105.15лв.,
представляваща договорна лихва за периода: 06.09.2017г.-04.05.2018г.; сумата
283.50лв., представляваща такси за експресно разглеждане на документи, сумата
283.50лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода:
11.08.2017г.-04.05.2018г.; сумата 245.00лв., представляваща такси за събиране
на вземането; сумата 63.46лв., представляваща мораторна лихва за периода:
07.09.2017г.-20.09.2018г.; сумата 231.61лв., представляваща направените
разноски в заповедното производство(ДТ и
юрисконсултско възнаграждение) по ч.гр.дело№1940/2018г. на ГОРС.
Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника И.Ф.Н. при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК.
По делото e допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице потвърждава, по че
Договор№5375297/07.08.2017г. за паричен
заем отпуснатия паричен заем е в размер от 600.00лв. И.Ф.Н. е погасил по
дълга: с КИД5374322/01.08,2017г. - 298.34лв., с РКО№98/07.08.2017г. –
302.66лв., или общо 600.00лв. Според вещото лице задължението па
кредитополучателя Н. по договора за паричен заем е в общ размер 1580.61лв.(главница
- 600.00лв.; договорена лихва за периода: 06.09.2017г.-04.05.2018г. - 105.15лв.;
такса за експресно разглеждане на документи - 283.50лв.; неустойка - 283.50лв.;
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение - 245.00лв.; мораторпа
лихва за периода: 07.09.2017г.-20.09.2019г. – 63.46лв. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като обективно.
Същото не противоречи на останалия
доказателствен материал и не е оспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Основанието на
всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт,
съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението.
Материалноправната легитимация на страната е свързана с принадлежността
на субективното право. Липсата на материалноправна легитимация има за последица
отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим, тъй като за
разлика от материалноправната, процесуалноправната легитимация като абсолютна
предпоставка за упражняването на правото на иск се определя от твърденията в
исковата молба.
Спорно между страните(предвид
направените от процесуалния представител на ответника възражения) е:
-дължи
ли ответникът на ищеца претендираните от него суми, за които е била издадена
заповедта за изпълнение на паричното задължение;
-не били представени доказателства за настъпването на
предсрочната изискуемост на задължението(липсват доказателства за изпращането
на Уведомление до заемателя на посочения от него адрес в процесния договор под
формата на писмо с обратна разписка).
-договорът не отговарял на законоустановения шрифт(не
е по- малък от 12).
-липсвали Общи условия, които съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК били неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница
се подписвала от страните по договора.
-не бил предоставен погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
-не били спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7–т.12 и т.20, чл.11 ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗЗП.
-договорът бил недействителен(нищожен) и на основание
чл.19 ал.5 от ЗПК ввр. чл.21 ал.1 от ЗПК, поради което на основание чл.26 aл.1
предл.II от ЗЗД, поради заобикаляне на Закона за потребителския кредит/ЗПК/,
тъй като бил посочен годишен процент на разходите, който не съответствал на
клаузите на договора.
-договорът бил и
унищожаем на основание чл.29 ал.1 от ЗЗД - налице била измама при
сключването му.
От събраните по
писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е налице
валидно сключено облигационно правоотношение, по силата на което „Вива Кредит“ООД сключило със И.Ф.Н. Договор за паричен заем - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е
търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.
Относно характера на сключения
договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се
счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение:
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато
въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени
на заемателя. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154
ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на облигационната
връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение, като установи
вземането си по основание и размер, както и че ответникът-длъжник е уведомен за
извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора за кредит.
Процесният договор за паричен заем
е двустранно подписан (съдържа подпис на ответника на всяка страница) и съдържа
уговорки за всички съществени елементи на договора за заем. Изхождайки от предмета на договора -
предоставяне на кредит под формата на заем, както и от страните по него -
юридическо лице(небанкова финансова институция, предоставяща кредити в рамките
на своята търговска дейност) и физическо лице, изводът, който се налага е,
че договорът има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла
на чл.9 ал.1 от ЗПК, поради което и при
решаване на настоящия спор приложение следва да намерят правилата на действащия
ЗПК. Договорът не е оспорен като неавтентичен/в частта относно подписа на
ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална
доказателствена сила спрямо ответника Н. - отразените в него неизгодни за страната
факти са верни. Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало
договорно правоотношение между ответника и кредитора, както и неговото
съдържание. От съдържанието на настоящия договор може да се изведе изводът, че
сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя И.Ф.Н., което било удостоверено с подписа и в самия
договор, като заемателят се е задължил да върне
на заемодателя заетата сума, като към 27.09.2018г.(датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в ГОРС) няма данни същият да е погасявал задължението си, съобразно
месечните погасителни вноски(изцяло или частично). Кредитополучателят се е
задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените
лихви и такси, в сроковете указани в договора, посредством заплащането на месечни
вноски с краен срок за издължаване на всички задължения 04.05.2018г.(дата на
последна погасителна вноска). Вземанията, произтичащи от договора за кредит не
били обявявани за предсрочно изискуеми и след като от страна на кредитора
нe e имало изявена воля да се ползва от т.н. „предсрочна изискуемост“, при
което изискуемостта на всички погасителни вноски е настъпила с изтичането на
срока за последната предвидена погасителна вноска. Така и по силата на настъпване на законовите предпоставки по
чл.71 от ЗЗД е настъпила изискуемост на задължението и право на кредитора да
предприеме действия за принудителното му удовлетворяване. Оплакванията за
нищожност на отделни клаузи не са в състояние да обосноват недействителност на
целия договор, оглед чл.26 ал.4 от ЗЗД, поради което наведените от ответната
страна бланкетни оспорвания/възражения(чл.
22 от ЗПК ввр. чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-т.12 и т.20, ал.2, чл.12 ал.1 т.7-т.9
от ЗПК) в тази насока са неоснователни. По изложените съображения следва да се
приеме, че договорът за заем е валидно сключен и обвързващ за страните.
С оглед обстоятелството, че ищец по
делото не е заемодателят по договора за заем, а лице, което не е страна по този
договор, то с оглед твърденията на
ищеца, че е цесионер и собственик на вземания по договор за прехвърляне на
парични задължения(цесия) от 01.12.2016г. с прехвърлител на вземанията
"Вива Кредит"ООД, в негова тежест в производството бе да докаже
сключването на валиден договор за цесия, по силата на който е придобил
вземането на кредитора по договора за паричен заем спрямо длъжника-ответник и
изпълнение на задълженията, визирани в чл.99 от ЗЗД. За да установи качеството
си на кредитор ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД(правоприемник
на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД) се позовава на представения
като доказателство по делото Договор за прехвърляне на парични
задължения/цесия/ от 01.12.2016г., сключен между цедента-продавач „Вива Кредит“ООД
и цесионера-купувач „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, с
приложението към него, в което са посочени вземанията, които се прехвърлят,
сред които е и вземането към ответника. Действително, с посочения договор за
цесия „Вива Кредит“ООД е прехвърлил и продал на купувача „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ООД свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от
договори за заем и договори за потребитески кредити, сключени от продавача с
длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях(наречени
вземания), които продавачът е посочил и определил в списък Приложение№1 към
този договор, според §2 т.2.1. Установи се по делото, че сред цедираните
вземания е и вземането, което цедента е имал към ответника И.Ф.Н., произтичащо
от Договор№5375297/07.08.2017г. за паричен заем - в Приложение№1 към договора
за цесия (извадка от стр.1,4,23), в което са описани вземанията, които цедентът
прехвърля на цесионера, е индивидуализирано това вземане чрез името на
длъжника, номера и датата на договора и дължимите суми за главница и лихви. Съгласно
чл.99 ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно чл.99 ал.2,
ал.3 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, като предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно договора за прехвърляне на
вземане-цесия, става перфектен в отношенията между страните по него - цедента и
цесионера от момента на постигане на съгласие помежду им. По отношение на
длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня,
когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор – чл.99 ал.4 от ЗЗД.
До уведомяване на цесията от предишния кредитор длъжникът може да прави валидно
изпълнение само на него. От датата на получаване на съобщението до длъжника
цесията разпростира действието си и по отношение на него, в смисъл, че
изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.
Съобщаването на цесията е условие за противопоставимост на договора на длъжника
и на трети лица. Следователно в конкретния случай, за да породи действие спрямо
длъжника и ответник по иска, сключеният между цедента-продавач „Вива Кредит“ООД
и цесионера-купувач „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, договор
за цесия е трябвало да бъде съобщен на длъжника от предишния кредитор „Вива
Кредит“ООД. До изпълнение на изискванията на чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжникът да
бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цедентът остава титуляр на
вземането спрямо него. По делото не са налице доказателства, от които да се
приеме, че цедентът е уведомил длъжника за осъществената цесия преди съдебното
предявяване на вземането. В настоящия случай обаче съдът приема, че
длъжника-ответник е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането по
начин, който гарантира правата му, каквато е и целта и смисъла на разпоредбата
на чл.99 ал.4 от ЗЗД. За такова редовно уведомяване съдът приема получаването
на преписа от исковата молба с приложеното към нея уведомление, съдържащо
изявление и уведомление за извършената цесия на вземанията по
Договор№5375297/07.08.2017г. за паричен заем. Видно от приложеното съобщение на
съда от 29.03.2019г., препис от исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. и
цитираното уведомление, е връчено на особения представител на ответника по иска
на 09.04.2019г. Следователно, на тази дата длъжникът е получил изходящото от
цедента, чрез пълномощника му „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД,
до него уведомление. Няма пречка съобщаването като фактическо действие с правни
последици да бъде извършено от представител на цедента, както е в настоящия казус.
Представителната власт на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ООД, е
възникнала на база представеното пълномощно и на основание §4 т.4.5 от договора
за цесия и същият е действал съобразно обема на представителната си власт. Получаването
на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед чл.235 ал.3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания
за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението(то може да е с
писмо, факс, телефон, може и да е устно, стига да може да бъде доказано), то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 предл.I от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД(Решение№123/24.06.2009г. по т.дело№12/2009г. - II т.о. ВКС;
Решение№3/16.04.2014г. по т.дело№1711/2013г. - I т.о. ВКС; Решение№78/09.07.2014г. по т.дело№2352/2013г.
- II т.о. ВКС). Следва да се изтъкне, че уведомяването на длъжника за
извършената цесия чрез връчването на уведомлението за това на особения му
представител, назначен на основание чл.47 ал.6 от ГПК, представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник(Решение№198/18.01.2019г. по т.дело№193/2018г.
- I т.о. ВКС). Поради това следва да се приеме, че длъжникът-ответник е
надлежно уведомен за извършеното от кредитора прехвърляне на вземането му по
договора за заем на ищцовото дружество, поради което това прехвърляне има
действие спрямо него и съответно „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД(правоприемник на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ООД) се легитимира като кредитор по вземането, възникнало от
договора за заем, поради което може и да търси от ответника изпълнение на задължението
по този договор.
Конкретно, по отношение на
направените останали възражения:
-договорът
не отговарял на законоустановения шрифт(не е по- малък от 12).
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Това изискване е спазено договорът е сключен в писмена
форма, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра съгласно отразеното в края(чл.18) на Договорните разпоредби(ОУ) към договора(форматът и размерът на шрифта е 12, установено от съда при просто
сравнение на текста на договора с текст с размер на шрифта 12). Извод в различна насока не следва от
възражението на ответника за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави и противоречи на изискуемата форма по чл.10 ал.1 от ЗПК. Следва
да се посочи, че
правата и задълженията на страните са изложени по ясен и разбираем начин, както
изисква разпоредбата на чл.11
ал.1 от ЗПК, като по своето съдържание договорът отговоря на
изискванията на закона, въведени с нормата на чл.11 ал.1 т.1-т.27 и ал.2 от ЗПК. Целта на законодателя е
защита правата на потребителя посредством гарантирането на четлив и ясен
документ, обективиращ волята на страните при сключването на сделката. В случая
това е налице по отношение на екземпляра от договора, предоставен на
потребителя. В този смисъл възражението се явява неоснователно.
-липсвали
Общи условия, които съгласно чл.11 ал.2 от ЗПК били неразделна част от договора
за потребителски кредит и всяка страница се подписвала от страните по договора.
Както се посочи, между „Вива Кредит“ООД(заемодател) и И.Ф.Н.(заемател) е
бил подписан договор за паричен заем, с
който заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем, който
се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „Изипей“АД с подписването на
договора. а от своя страна заемателят удостоверил, че е получил от заемодателя
заемната сума(договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена
сума), а също и че е получил стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. Доколкото
в самия договор за паричен заем и стандартния европейски формуляр са разписани
подробно и ясно условията по договора, ведно с правата и задълженията на
страните, то ищецът нито твърди, нито ангажира и никакви доказателства, които
да удостоверяват сключването на процесния договор за паричен заем при Общи
условия и приложението им в конкретното правоотношение, съставляващи неразделна
част от него, съответно уведомяването на заемателя за такива ОУ, респ. приемането им. Изложеното
обуславя неоснователност на направеното от ответната страна възражение.
-не бил предоставен погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването(основание
за пълна недействителност/нищожност/ на
договора - чл.22 от ЗПК).
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и когато не са спазени изискванията на
чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена. Нормата
установява изискване, договорът за потребителски кредит да съдържа подробно
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая, към процесния
договор, в съответствие с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, се съдържа информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане(9бр. месечни плащания, считано от 06.09.2017г.) на
погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в
рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11 ал.1
т.12 от ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно
главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да
получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Съдът намира, че тези
императивни законови изисквания са били удовлетворени от клаузите на договора.
В тази връзка е и разпоредбата на чл.11
ал.3 от ЗПК, според която когато се прилага чл.11 ал.1 т.12 от ЗПК, кредиторът
предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент
на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените
и предстоящи плащания. От страна на заемателя не е доказано, че е направил
постъпки да извърши предсрочно погасяване на отпуснатия заем, ето защо в
настоящия случай тази хипотеза също не е налице. В този смисъл възражението се
явява неоснователно.
-не били спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т.7–т.12 и т.20,
чл.11 ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗЗП.
Съдът счита за неоснователни
неоснователни възраженията на ответника за неспазване на изискванията на
разпоредбите на чл.11 ал.1 т.7–т.12 и т.20,
чл.11 ал.2 от ЗПК, тъй като в
случая ясно и конкретно е посочен лихвеният процент – 31.82%, размерът на
годишния процент на разходите /ГПР/ - 48%, начина и сроковете на издължаване на
сумите по договора. В случая е уговорената фиксирана лихва в размер на
187.39лв., т.е. непроменяща се през срока на договора, като в този смисъл не е
необходима методика на изчисляване на лихвата, тъй като размерът ѝ в
парична сума е ясно и конкретно определен към датата на сключване на договора.
В договора се съдържа и ясна информация относно начина и сроковете на
издължаване на кредита, описан в изнесената по- горе фактическа обстановка.
Чрез чл.12-чл.14 от Договорните разпоредби(ОУ)
към договора е уредено и императивното изискване на чл.11 ал.1 т.20 от ЗПК(вписано право на отказ на потребителя от договора, срока в който това право
може да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително и
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл.29 ал.4, ал.6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден), тъй като в Договорните
разпоредби(ОУ), с които потребителят се е съгласил и е получил препис от тях,
подробно са описани редът и начинът, по който потребителят може да реализира
правото си на отказ. Що се отнася до цитираните
от ответната страна разпоредби „чл.12 ал.1 т.7-т.9 от ЗЗП“, то същите
касаят договор за потребителски кредит, при който кредитът се предоставя под
формата на овърдрафт(Кредитът овърдрафт се предоставя за допълване на временен
недостиг на собствени средства за плащане на задължения - данъци, такси, услуги
и се ползва предимно по разплащателна сметка и т.н.), какъвто процесният
договор не е.
-на
основание чл.19 ал.5 ввр. чл.21 ал.1 от ЗПК и чл.26 ал.1 предл.II от ЗЗД,
поради заобикалянето на Закона за потребителския кредит, като бил посочен годишен процент на разходите,
който не съответствал на клаузите на договора.
Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК „годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.България. Според
чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение
на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Поради възмездният характер на
договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне
на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна
защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита
– чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК и годишният процент на разходите/ГПР/ по кредита –
чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, който изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи(лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл.19 ал.1 от ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като
се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в
съответствие с първоначално определените срокове. По процесния договор(изрично
посочено в чл.3 ал.1 от същия договор) ГПР е в размер на 49.45%, като годишния лихвен процент е 40.29%. По
предвиждането на чл.19 ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Той включва всички
настоящи и бъдещи разходи/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид плащания, в точа число дължими на посредници при
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно §1 от ДР
на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита ,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит
и които потребителят следва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Съгласно чл.21 ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.92 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Изискването,
установено в чл.5 ал.1 от договора паричен заем, касаещо обезпечение на
задължението с поемане на поръчителство от физическо лице/при прекалено
завишени изисквания за него/ или на банкова гаранция в размера на кредит(в смисъл – дължима е не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на заемодателя),
противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставка за
начисляване на неустойката по чл.5 ал.2 ввр. ал.1 от договора и да осигури още
един сигурен източник на доход за икономически по-силната страна, като по този
начин се заобикаля чл.19 ал.4 от ЗПК. Това задължение не е
определено от кредитора-заемодател като предварително условие за сключване на
договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към
заемателя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в
определения тридневен срок информация, за да знае дали това лице е подходящо и
отговаря на условията по чл.5 ал.1 т.1 от договора(напр.изискванията, свързани
с кредитната история на лицето-поръчител и данните за това има ли сключени
други кредити и поръчителствал ли е за други лица и т.н.). С тази информация
заемателят би могъл да се снабди много по-трудно от заемодателя, който, за
разлика от него, предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите
знания и умения, за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства.
Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на
кратък срок за изпълнението им – само три дни, води до извод, че клаузата е
предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. По този
начин се цели да се създаде едностранно от кредитора предпоставка за
начисляване на неустойката, предвидена в чл.4 ал.2 от договора за заем. Включена
по този начин, неустойката по същество е допълнение към договорната(при
съществуваща и мораторна) лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя - около 50% от заемната сума. Както разходите на кредитора, така
и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите. Съдът
намира, че с клаузата на чл.5 от договора се цели заобикалане на установения в чл.19
ал.4 от ЗПК горен праг на годишния процент на разходите, който не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага
се изводът, че клаузата на чл.5 от договора, освен че принципно противоречи на
добрите нрави като илюстрирана директно уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл.21 ал.1 от ЗПК и
като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение, поради и което искът за заплащане на неустойка в чл.283.50лв. е неоснователен и следва да се
отхвърли.
Ответникът не дължи на ищеца сумата
245.00лв., представляваща такси за събиране на вземането - за направени
допълнителни разходи за събиране на просрочени вземания включващи ангажирането
на дейността на лице служител, по събиране на вземането. Клаузата има характер
на неустойка, тъй като цели да обезпечи изпълнението на задължението за връщане
на заемната сума и да обезщети разходи за възнаграждение на служител, който да
осъществява събиране на вземането. Следователно за нея важат всички правни
съображения изложени по-горе за основателност на тези претенции, в това число и
да са основани на валидни, нестрадащи от порок, който да води до тяхната
нищожност, неустоечни клаузи. Съдът намира, че при извършване на преценката си
досежно тази клауза, същата не следва да бъде разглеждана сама за себе си и
отделно от другите клаузи за неустойка. Анализът им сочи, че за едно и също
неизпълнение /забава на плащането/ са предвидени няколко санкции, ведно със
заплащане на мораторна лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Това води до недопустим опит
на кредитора да извлече допълнителна печалба, каквато не му се следва. Отделно
от това, по делото не са представени никакви доказателства във връзка с
доказване на основанието за начисляването на тази суми - не се доказва
извършването на каквито и да било разходи във връзка със събиране на
вземането/извънсъдебни/. В никакъв случай не може да се приеме, че тези суми са
винаги безусловно дължими от длъжника. Отделно от това ответникът не дължи на ищеца
и сумата от 283.50лв.- такса за експресно
разглеждане на искането, тъй като тази клауза от договора, предвиждаща
начисляването на подобна сума, съдът също преценя като такава с неравноправен
характер, т.е. като нищожна по мотивите, изложени по-горе. По делото не са представени никакви
доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тази
суми - не се доказва искането за отпускане на кредит да е било експресно
разгледано, в рамките на 20минути, като в никакъв случай не може да се приеме,
че тази сума е винаги безусловно дължими от длъжника.
След като договорът за заем е недействителен, то
съгласно чл.23 от ЗПК потребителят ще дължи връщането само на чистата стойност
на кредита, ведно с договорната и мораторната лихви: сумата 600.00лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор№5375297/07.08.2017г. за
паричен заем, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.09.2018г. до окончателното и
изплащане; сумата 105.15лв.,
представляваща договорна лихва за периода: 06.09.2017г.-04.05.2018г.; сумата
63.46лв., представляваща мораторна лихва за периода: 07.09.2017г.-20.09.2018г.
-договорът
бил и унищожаем на основание чл.29 ал.1
от ЗЗД - налице била измама при сключването му.
Съгласно чл.29 от ЗЗД, за да бъде унищожена една сделка поради
измама, по делото следва да бъде установено настъпването на следните
предпоставки: -формиране на невярна представа у лицето, което като страна по
сделката, следва да направи волеизявление за сключването и, относно всеки един
от съществените елементи от нейното съдържание, относно правните последици на
сделката или относно качествата на субекта, с който лицето договаря; -авторът
на измамата следва да съзнава действията си и тяхната насоченост, както и
правните последици от тези действия; 0сделката следва да е извършена в пряка
причинна връзка с това поведение, т.е. да е сключена в резултат на така
формираните у лицето неверни представи. Иначе
казано, ответникът трябва да е мотивиран да сключи договора за кредит, като
съзнава, че подписва именно такъв договор, а не някакъв друг вид договор, но
има погрешна представа за друг факт от действителността, който го мотивира за
сключването на кредита. Дали въвеждането в заблуждение относно вида, характера
и съдържанието на сделката представлява измама като основание за нейната
унищожаемост и дали мотивите за сключването и са основание за измама. Съгласно твърденията на ищеца и
представения договор за заем е
предоставило паричен заем на И.Ф.Н. в размер на 600.00лв. Договорът е подписан
от Н. в качеството му на заемател, който не оспорва подписа си в графата заемател.
Представеният договор представлява частен документ, съдържащ подписа на
ответника и съобразно чл.180 от ГПК представлява доказателство, че изявленията,
които се съдържат с него са направени именно от ответника, което от своя страна
установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем и изразяване на съгласието на заемателя с всички конкретни условия
по заема в договора. Както се посочи, съгласно чл.3 ал.1, ал.2 от договора
заемателят е декларирал, че е получил в брой заемната сума на датата на
подписване на договора(„договорът има силата на разписка за предадена,
съответно получена сума“), като доказателства за извеждане на изводи за
получаване на сумата от трето на договора лице не се ангажирани. Не се
установяват и твърденията на ответника, че договорът е сключен при наличието на
измама, което обуславя и неоснователност на направеното от ответната страна
възражение.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. В настоящия случай една част от разноските
представляват адвокатско възнаграждение в размер на 360.00лв., а също така и:
ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК -
268.39лв.; възнаграждение за вещо лице – 130.00лв. Според чл.78 ал.8 от ГПК в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. На
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответната страна следва да заплати на ищцовата страна сумата 368.78лв.,
представляваща направени разноски в производството по гр.дело№19/2019г. на ГОРС – съразмерно на уважения/уважените иск/искове.
Ответникът следва да заплати на ищцовата страна и сумата 350.00лв.,
представляваща възнаграждение за особен представител.
Ищецът сезира
съда с претенция за разноските, направени от него в рамките на заповедното производство по ч.гр.дело№1940/2018г. на ГОРС
при заявени разноски – 231.61лв.(ДТ по чл.1 от
Тарифа към ДТССГПК – 31.61лв. и юриконсултско възнаграждение – 200.00лв.).
Разноските са законова последица от уважаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това отговорността за
заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в случаите
на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия
процес. Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало,
произнасянето предполага изрично заявено в исковата молба искане за
разпределяне на отговорността за разноски в заповедното производство. Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение№4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство и се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство. При този изход в производството в
полза на ищеца-заявител следва да бъдат присъдени разноските в заповедното
производство в размер на 231.61лв.
Водим от
горното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от страна на
„Агенция за контрол на просрочени
задължения”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.София
ул.„Панайот Волов”№29 ет.III,
представлявано от Управител Т. Я.К., против И.Ф.Н.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес:*** aп.19, че И.Ф.Н. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес:*** aп.19, дължи на „Агенция за контрол на
просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:
гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III,
представлявано от Управител Т. Я.К., по Заповед№2331/01.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№1940/2018г.
на ГОРС: сумата 600.00лв., представляваща неиздължена главница по
Договор№5375297/07.08.2017г. за паричен
заем, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.09.2018г. до окончателното и изплащане;
сумата 105.15лв., представляваща договорна лихва за периода:
06.09.2017г.-04.05.2018г.; сумата 63.46лв., представляваща мораторна лихва за
периода: 07.09.2017г.-20.09.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител Т. Я.К., против И.Ф.Н. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес:*** aп.19, че И.Ф.Н.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес:*** aп.19, дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител Т. Я.К., по Заповед№2331/01.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№1940/2018г. на ГОРС сумата
283.50лв., представляваща такси за експресно разглеждане на документи.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител Т. Я.К., против И.Ф.Н. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес:*** aп.19, че И.Ф.Н.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес:*** aп.19, дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител Т. Я.К., по Заповед№2331/01.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№1940/2018г. на ГОРС сумата
283.50лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода:
11.08.2017г.-04.05.2018г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител Т. Я.К., против И.Ф.Н. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес:*** aп.19, че И.Ф.Н.
с ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес:*** aп.19, дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител Т. Я.К., по Заповед№2331/01.10.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело№1940/2018г. на ГОРС сумата
245.00лв., представляваща такси за събиране на вземането.
ОСЪЖДА И.Ф.Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес:*** aп.19, ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ЕООД с ЕИК*****,
със седалище и адрес на управление: гр.София ул.„Панайот Волов”№29 ет.III, представлявано от Управител Т. Я.К.: сумата 368.78лв./триста
шестдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направените
разноски в производството по гр.дело№19/2019г. на ГОРС; сумата 350.00лв./триста
и петдесет лева/, представляваща възнаграждение за особен представител по гр.дело№19/2019г. на ГОРС; сумата 231.61лв./двеста
тридесет и един лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща направени
разноски в производството по ч.гр.дело№1940/2018г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
Районен съдия: