№ 114
гр. Търговище, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20223500500205 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Предмет на обжалване е решение № 345 от 08.07. 2022 г.
постановено по гр.д. № 99/2022 г. по описа на РС – Търговище, с
което е отхвърлен предявеният от „А.....“ ЕООД гр. Търговище,
против И. С. И. от гр. Търговище, иск за заплащане на сумата от 1600
лв., търсена на основание договор за посредничество при продажба на
недвижим имот от 21.01. 2021 г., като искането за присъждане на
разноски в полза на ответника е оставено без уважение.
Недоволен от това решение е останал ищецът, който го обжалва
чрез процесуалния си представител – адвокат И. И. от гр. Търговище.
В жалбата се излагат съображения за необоснованост и
незаконосъобразност на решението. Иска се то да бъде отменено и
искът – уважен, като се присъдят направените по делото разноски
пред двете инстанции. В съд.зас. жалбата се поддържаше от адв. И..
В срок е постъпил отговор от ответницата, представлявана от
адвокат Д. Аврамова от гр. София. В него жалбата се оспорва и се
1
иска решението да бъде потвърдено. Да бъдат присъдени и
направените по делото разноски. В съд.зас. отговорът се поддържаше
от адв. А. М., пълномощник на ответницата.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства,
установи следното: решението е валидно и процесуално допустимо.
По същество е правилно. На основание чл. 272 от ГПК, въззивният
съд препраща към мотивите на РС – Търговище по отношение на
установените факти и правните изводи.
В допълнение се излагат и следните мотиви:
Спорът между страните касае дали на ищеца, като посредник
при продажбата на недвижим имот на ответницата, притежаван в СИО
със съпруга й, се дължи възнаграждение.
Между страните е подписан договор за посредничество от 21.01.
2021 г., по силата на който ищецът е поел ангажимент за намиране на
купувачи за имота на ответницата. Това са обичайните дейности при
този род договори, като рекламиране в сайтове за продажба,
провеждане на огледи. Договорено е и възнаграждение в размер на 2%
върху договорената продажна цена.
В изпълнение на договора ищецът предприел действия, като
пуснал информация в сайт за продажба на недвижим имот. Възможно
е да се били водени и евентуални купувачи. Въззивният съд счита, че
това не може да се установи с абсолютна достоверност – колко и кои
точно са били тези хора, с оглед протИ.речивите данни от
свидетелските показания и липсата на конкретика кога са били
правени огледи.
Безспорно е обаче, че повече от половин година, не е имало нито
един реален купувач. Ответницата не е била доволна от дейността на
ищеца и се оплаквала на приятелите си. Няколко пъти ходила до
агенцията и питала какво се случва, но не е получила информация.
Нейни приятели, които разглеждали имотните сайтове също не
виждали реклама за имота. Ответницата непрекъснато питала какво се
случва, има ли купувачи и не е имала информация да са правени
огледи на имота чрез агенцията.
Тъй като съпругът на ответницата не знаел, че тя сама е
сключила договора, той искал същият да бъде развален.
Собствениците сами си намерили купувач и имотът е продаден на
21.08. 2021 г., за сумата от 41 000 евро.
Няма спор, че ответницата не е търсила друга агенция и няма
договор за посредничество с друг агент.
2
От съдържанието на договора се установява, че в чл. 8
ответницата е поела задължение за срока на действие на договора да
популяризира имота за продажба само чрез ищеца. При продажба на
имота без знанието и присъствието на изпълнителя, същият не губи
посредническото си възнаграждение, а същото се дължи и се заплаща
от възложителя, при подписване на предварителен договор, респ. на
нот. акт.
При фактически отказ за продажба – чл. 11 от договора, от
страна на възложителя, той дължи всички направени разноски, в
размер на действителната им стойност, направени във връзка с
посредничеството.
Освен посочените от районния съд правни доводи за
неоснователност на иска, съдът намира, че клаузата на чл. 8 от
договора, на който се основава искът, е доста неясна. Правото на
възнаграждение се запазва дори и изпълнителят да не знае и да не
присъства при подписването на договор. Това обаче не води до
категоричния извод, че това става и в случаите, когато изпълнителят
няма какъвто и да било принос за продажбата на имота. Тази клауза
може да се тълкува и в смисъл, че изпълнителят, като изпълни
задълженията си, извърши огледи на имота с потенциален купувач,
който е намерил благодарение на рекламата, но въпреки това е бил
заобиколен от страните, то тогава той има право да получи
възнаграждението. Такава би била и нормалната логика на
взаимоотношенията, защото до целеният резултат – продажбата на
имота, се достига благодарение на положените усилия от посредника.
Но това е само в случаите, в които купувач е лице, което е намерено
от посредника и той, въпреки това тайно сключи договор с продавача.
Ако се допусне, че уговорката е в смисъла, който посочва
ищецът, то такава уговорка би била недействителна, защото поставя
другата страна в крайно неизгодна позиция и е неравноправна. Такава
клауза протИ.речи и на морала, защото не би могло да се търси
възнаграждение за нещо, което не си свършил.
От друга страна, възложителят има право на фактически отказ от
договора само срещу заплащане на направените от другата страна
разходи. В случая се е стигнало именно до фактически отказ, с
осъществяването на сделката, защото не е имало нужда повече от
услугите на агенцията.
Т.е. договорът е станал безпредметен фактически. Искът обаче е
заведен за заплащане на посредническо възнаграждение, а не за
заплащане на разноските по чл. 11 от договора.
3
Предвид на така изложените съображения, решението на РС –
Търговище следва да бъде потвърдено.
По разноските. Предвид изхода от делото такива се дължат на
въззиваемата страна. Налице са доказателства за заплащането на 560
лв. адвокатски хонорар и те следва да бъдат присъдени.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 345 от 08.07. 2022 г., постановено
по гр.д. № 99/ 2022 г. по описа на РС – Търговище, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА „А.....“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Търговище, ул.Раковски“ № 75, представлявано от М.
И., да заплати на И. С. И. от гр. Търговище, кв.“З...“ 2, бл. 58, вх. А,
ет. 4, ап. 10, ЕГН **********, сумата от 560 лв., направени по делото
разноски пред втората инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАTEЛ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4