Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
Гр. Перник, 10.10.2022 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Анна Манчева и с участието на прокурор
*** Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Мария Христова КАНД № 165 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на А.С.С., с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
р-н Лозенец, ул. „***“ № 2, ет. 2, ап. 5, против Решение № 43 от 29.04.2022 година,
постановено по АНД № 73 по описа за 2022 година на Районен съд Радомир.
С
обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3392278, издаден от Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) Перник, с който на основание чл.
189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във вр. с чл. 182, ал.1,
т. 2 от ЗДвП на А.С.С., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2,
във връзка с ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата
са изложени оплаквания за допуснати нарушения на процесуалния и материален закон
– касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение, с което
е потвърден електронния фиш, издаден от ОДМВР Перник.
В проведеното
съдебно заседание на 28.09.2022 година касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
В проведеното
съдебно заседание на 28.09.2022 ответникът по касационната жалба, редовно
призован, се представлява от главен юрисконсулт З.В., която оспорва
касационната жалба. Пледира процесуална и материална законосъобразност на
проведеното административнонаказателно производство по издаване на процесния
фиш, включително касателно лицето, което следва да понесе
административнонаказателна отговорност. Моли съда да остави в сила решението на
първата съдебна инстанция.
В проведеното
съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави
в сила решението на Районен съд Радомир като правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима за разглеждане.
В
пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК
настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
По същество
съдът намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения:
За да
постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 16.02.2020
година, в 13:18 часа, в гр. Радомир, на път ПП I-6, км 68+800
при бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение към гр. София, лек автомобил „***“ с рег. № СВ ***
АА, собственост на А.С.С., е управляван със скорост от 69 км/ч (изчислена след
толеранс от 3 км/ч), при ограничени за движение със скорост от 50 км/ч валидно
за населено място, което било заснето с техническо средство СПУКС № 11743d0 –
система за скорост. За така извършеното административно нарушение по чл. 21,
ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДвП, на касатора, с електронен фиш серия К, № 3392278,
издаден от ОДМВР Перник, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.
Достигнал е до извода, че нарушението е установено с одобрен тип техническо
средство, което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е,
че заснемането на нарушението е извършено при спазване на правилата за това, а
приобщените по делото доказателства достоверно установяват, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
инфраструктура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
превишаване на разрешената максимална скорост и превозното средство, при
управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното
положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с
материалния закон, поради което квалификацията на нарушението съответства на
изложените факти и е извършена законосъобразно – установените факти реализират
състава на посоченото в ЕФ административно нарушение, и за същото
законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора.
Решението
е правилно.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Радомир,
фактическа обстановка, като напълно кореспондираща на събраните по делото
доказателства. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна
на спора.
Споделят
се напълно и изводите на районния съд за проведено производство по издаване на
електронен фиш без допуснати съществени процесуални нарушения на специалната
процедура регламентирана в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, и във връзка с чл. 4 и чл. 5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г.
В тази
връзка неоснователно е твърдението на касатора, че представения от наказващия
орган протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 25.10.2019 година не съдържа
необходимата информация, за да бъде приет като официален документ и годно
доказателство, тъй като съгласно чл. 10 от Наредба № 8121з-532 за всяко
използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението. Протоколът се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за
контрол, като при контрол по време на движение с мобилно АТСС се отбелязва
началото и края на контролния участък. Споделят се напълно мотивите на
решаващия първоинстанционен състав, че съставеният Протокол съгласно приложение
към чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за удостоверяване използването на АТС, с която
процесното нарушение е установено, съдържа всички изисквани нормативно
реквизити, а записите в съдържанието му, съпоставени с данните в ЕФ, позволяват
формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в ЕФ
нарушение. Сочените в жалбата пороци на съставения протокол /включително и
датата на съставяне/ не съставлява така съществен порок на формата на същия, че
да обоснове само по себе си извод за съществен пропуск, а на още по-малко
основание за отмяната на ЕФ, още повече, че приложения снимков материал, заснет
при извършване на нарушението говори за осъществения фактически състав на
същото. Протоколът по чл. 10 от Наредбата има удостоверителна функция относно
използването на конкретно мобилно АТС, на конкретни дата и място, за
установяване на нарушения, свързани със скоростния режим, установен в ЗДвП. В
тази връзка изцяло се споделят изводите на районния съд, че записите в
съдържанието на съставения протокол за използването на мобилната АТСС, с която
процесното нарушение е установено, съпоставени със съдържанието на процесния
фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим именно
към описаното в него нарушение – че на посочените в електронния фиш място, дата
и час именно с тази техническа система е установено нарушение при управление на
процесното МПС, чийто законен собственик е касатора, съставляващо превишаване
на допустимата скорост от 50 км/ч, валидна за населеното място.
Извършената
служебно проверка за правилно приложение на материалния закон също не установи
наличие на основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция.
Споделят се изводите на районния съд за законосъобразно ангажиране на
отговорността на касатора за нарушение по чл. 21, ал. 1, във връзка с чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, при липса на предпоставки за приложението на чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, съответно за наложено законосъобразно по вид и размер административно
наказание, без възможност за редуциране на размера на глобата, предвиден като
абсолютен от законодателя. А.С.С. е наказан в качеството му на собственик, на
когото е регистрирано МПС – лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** АА, за това, че
този лек автомобил, на 16.02.2020 г., в 13:18 часа, в гр. Радомир, на път ПП
I-6, км 68+800 при бензиностанция „Лукойл“, с посока на движение към гр. София се е движел със скорост от 69 км/ч (изчислена след
толеранс от 3 км/ч), при ограничени за движение със скорост от 50 км/ч валидно
за населено място, което било заснето с техническо средство СПУКС № 11743d0 – система за
скорост. Превишаването на максимално допустимата скорост с 19 км/ч представлява
нарушаване на забраната, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
съответно попада в хипотезата на санкционната норма чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, правилно
приложена от наказващия орган с процесния електронен фиш, в която е предвидено
налагане на административно наказание „Глоба“ във фиксиран размер на 50 лева,
каквото по вид и с какъвто размер е и наказанието наложено на касатора.
Приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП, каквото е процесното, е
изключено изрично с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП и съгласно чл.
28, ал. 7 от ЗАНН.
Предвид
изложеното наведените в жалбата доводи, съставляващи по съществото си твърдения
за наличие на касационно основания за отмяна на решението на първата съдебна
инстанция по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, са
напълно неоснователни. Вмененото административно нарушение и неговото авторство
е доказано по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана
отговорността на касатора, каквито са изводите на районния съд, които изводи
касационната инстанция възприема напълно. Решението на Районен съд Радомир е
валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на закона, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото следва да се остави без уважение искането на касатора за
присъждане на съдебни разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 43 от 29.04.2022 година, постановено по АНД № 73 по
описа за 2022 година на Районен съд Радомир.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/