№ 67
гр. Търговище, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно гражданско
дело № 20253500500095 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. И. М. ЕГН **********, действащ
чрез пълномощника си адв. Т. С. М., съдебен адрес гр. София, ул. „Т...“, № 36,
ет. 1 против Решение № 203 от 06.12.2024 г., постановено по гр. дело № 106/24
г. по описа на Районен съд – Попово. С решението е отхвърлен предявения от
М. И. М. ЕГН ********** против Е. И. Д. ЕГН **********, с адрес гр. БЕ.,
обл. Благоевград, ул. „Ф...“, № 27, иск за сумата от 20 150 лв., с която Е. Д. се е
обогатила без основание, на осн. чл. 59 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е
неправилно. Основните възражения в жалбата са, че съдът не е указал на
страната, че не сочи доказателства за средствата вложени в закупуването на
имотите, като последица е стигнал до неправилния извод, че тази сума не е
вложена в закупуването на имотите, придобити на името на ответницата.
Приел е, че няма обогатяване от нейна страна и е отхвърлил иска.
Твърденията са, че ответницата по делото е придобила два недвижими имота,
цената на които е изплатена от въззиваемия, като по този начин тя се е
обогатила за негова сметка, със стойността на тези имоти. Моли се за отмяна
на постановеното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което
1
да бъде уважен, предявеният иск.
В срока по чл. 263 от ГПК, отговор от насрещната страна не е
постъпил. Преди последното съдебно заседание е депозирано становище, в
което се излагат твърдения, че с въззивника са живели на съпружески начала
повече от пет години, като през този период са натрупали общи спестявания.
Работили са в Кралство Нидерландия, като спестените общи пари са вложени
в закупуване на два имота в гр. Попово- имотите предмет на иска.
Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл.262 от
ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и
се явява допустима.
Настоящата въззивна инстанция приема следното:
Пред РС – Попово е предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът в исковата си молба е твърдял, че ответницата е придобила два
недвижими имота в гр. Попово, като вложените във закупуването им средства
са на ищеца. По този начин, те се е обогатила със стойността на имотите за
негова сметка, без да има основание за това.
Приложен е нотариален акт за покупко- продажба, от който е видно, че на
26.04.2021 година, отетницата по делото Е. И. Д. е придобила два имота в град
Попово, на обща стойност 20 150 лв., а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда с идентификатор 57649.503.1112.1.43, намиращ се в гр. Попово, ул.
„Д...“ № 114, етаж 8, апартамент 43, с площ 56.60 кв.м. и прилежащо избено
помещение № 34 с площ 3.75 кв.м., ведно с 1.48% идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху терена, и САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 57649.503.1112.1.45, също намиращ се в
гр. Попово, ул. „Д...“ № 114, етаж 8, апартамент 45, с площ 86.05 кв.м., с
прилежащо избено помещение № 45 с площ 5.11 кв.м., ведно с 2.92% идеални
части от сградата и правото на строеж върху терена.
Пред въззивната инстанция се събраха писмени доказателства- платежни
нареждания, от които е видно, че от банковата сметка на въззивника М. М. по
сметката на продавача на двата имота К.И.Д. са преведени на три вноски
съответно сумите от 3 000 евро, на 29.03.2021 година, на 26.04.2021 година-
6 000 евро и на 27.04.2021 година 4 334 евро. От справката на „УниКредит
Булбанк“ АД е видно, че титуляр на сметката, по която са преведени
посочените суми е именно К.И.Д.- продавачът по приложения договор за
2
покупко-продажба.
От правна гледна точка съдът съобрази следното: Съобразно
обстоятелствата изложени в исковата молба, първоинстанционният съд е
приел, че е сезиран с иск по чл. 59 от ЗЗД. Твърди се извършен от ищеца без
основание разход на средства за закупуване на два имота на името на
ответницата, с което е настъпило неоснователно намаляване неговото
имуществото за сметка на имуществото на ответницата. При предявен иск за
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се изяснява дали
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ
факт или от обща група факти, както и дали ищецът разполага с друг иск за
защита на правата си. Това е така, с оглед субсидиарния характер на иска по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, който се изключва от всички други норми, предвиждащи
права за защита на обеднелия – нормите на чл. 55-58 ЗЗД, както и други
правила, които са продиктувани от принципа за недопустимост на
неоснователното обогатяване. Данните по делото, изложените в исковата
молба фактически основания, от които ищецът черпи правата си, становището
на насрещната страна, както и приложените доказателства сочат, че има
неоснователно разместване на блага в полза на ответницата. Не се установи
намерение от страна на въззиваемия М. М. да дари тези имоти в полза на
насрещната страна Е. Д., а както самата тя признава в писменото си
становище има възмездност в техните отношения. Тя е придобила два имота,
без да вложи средства в закупуването им. Средствата са вложени от страна на
М. М., от което следва, че последната се е обогатила със стойността на
придобитите имоти, без основание, а М. М. е обеднял. За него липсва друга
възможност за правна защита, установено е увеличено без основание
имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, при което
искът се явява основателен.
Районният съд е достигнал да други правни изводи и е отхвърлил
предявеният иск. Поради това решението следва да бъде отменено.
Въззиваемата Е. Д. следва да бъде осъдена да заплати на М. М., сумата от
20 150 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска- 22.02.2024
година. Разноски пред въззивната инстанция не са претендирани.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 203 от 06.12.2024 г., постановено по гр. дело №
106/24 г. по описа на Районен съд – Попово, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. И. Д. ЕГН **********, с адрес гр. БЕ., обл. Благоевград, ул.
„Ф...“, № 27 да заплати на М. И. М. ЕГН **********, действащ чрез
пълномощника си адв. Т. С. М., съдебен адрес гр. София, ул. „Т...“, № 36, ет. 1,
сумата от 20 150 лв., представляваща сума, с която Е. И. Д. се е обогатила,
без основание, ведно със законната лихва от 22.02.2024 година, до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл.
280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4