Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 10.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-19 състав в открито
съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 1734 по описа за 2019 година, взе
предвид следното:
Производство е образувано по искова молба на "У.М.Б.з.А.Л.С." ООД, ЕИК *******, представлявано от управителя Й.Л.П., със съдебен адрес ***, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО вр. чл. 45, ал. 1, т.3 ЗЗО и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу Н.З.О.К., с ЕИК *******, с адрес на управление:***, , за заплащане на сума в общ размер от 1 02 997.97 лева, от която сумата от 286 699 лева - неизплатен остатък от стойността по спецификация за болнична медицинска помощ по клинични пътеки за месец октомври 2016 година по Договор № 22-3981/25.02.2015 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и дебитно известие № **********/30.12.2016 година към фактура № **********/10.11.2016 година, сумата от 235 931 лева – неизплатен остатък от стойността по спецификация за болнична медицинска помощ по клинични пътеки за месец ноември 2016 година по Договор № 22-3981/25.02.2015 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки по дебитни известия и дебитно известие № **********/30.12.2016 година към фактура № **********/09.12.2016 година, сумата от 266 916 лева - неизплатен остатък от стойността по спецификация за болнична медицинска помощ по клинични пътеки за месец март 2017 година по Договор № 22-3981/25.02.2015 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и дебитно известие и дебитно известие № **********/15.02.2018 година към фактура № **********/12.04.2017 година, сумата от 32 550 лева - неизплатен остатък от стойността по спецификация за болнична медицинска помощ по клинични пътеки за месец ноември 2016 по Договор № 22-6988/25.05.2016 година за извършване на клинични процедури и дебитно известие № **********/30.12.2016 година към фактура № **********/09.12.2016 година, сумата от 8060 лева - неизплатен остатък от стойността по спецификация за болнична медицинска помощ по клинични пътеки за месец март 2017 година по Договор № 22-6988/25.05.2016 година за извършване на клинични процедури и дебитно известие № **********/15.02.2018 година към фактура № **********/12.04.2017 година, сумата от 181 841.78 лева - мораторна лихва върху незаплатената „надлимитна“ медицинска дейност по Договор № 22-3981/25.02.2015 година, считано от 01.01.2017 година до датата на завеждане на иска /30.08.2019 година/ за извършените медицински дейности в периода месец октомври 2016 година и месец ноември 2016 година и считано от 16.02.2018 година до датата на завеждане на иска /30.08.2019 година/ за извършените медицински дейности в през месец март 2017 година, сумата от 10 000.19 лева - мораторна лихва върху незаплатената „надлимитна“ медицинска дейност по Договор № 22-6988/25.05.2016 г., считано от 01.01.2017 година до датата на завеждане на иска /30.08.2019 година/ за извършените клинични процедури през месец ноември 2016 година и считано от 16.02.2018 година до датата на завеждане на иска /30.08.2019 година/ за извършените клинични процедури в през месец март 2017 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба /30.08.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането на ищеца.
Ищецът твърди, че в качеството си на лечебно заведение е сключил с ответника - Националната здравноосигурителна К. (НЗОК) договор № 22-3981/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и допълнителни споразумения към него, както и договор № 22-6988/25.05.2016 година за извършване на клинични процедури и допълнително споразумение към него. Съгласно уговореното, НЗОК в качеството си на възложител, възлагало на изпълнителя – ищец да осъществява болнична медицинска помощ по клинични пътеки и процедури срещу заплащане.
Ищецът поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договорите извършил и отчел медицински дейности и дейности по клинични процедури в периода месец октомври 2016 година, месец ноември 2016 година и месец март 2017 година, голяма част от които ответникът не заплатил поради превишаване на определените в договорите и допълнителните споразумения лимити.
С уточнителна молба (л.341), след частично оттегляне на претенцията, ищецът определя размера на дължимата от ответника главница по двата договора общо в размер на 830 156 лв/ 789 646 лв по договор № 22-3981/25.02.2015 година и 40610 лв по договор № 22-6988/25.05.2016 година/ ., за чието заплащане лечебното заведение издало и връчило на ответника дебитно известие № **********/30.12.2016 година на стойност 287 799 лв. към фактура № **********/10.11.2016 година, дебитно известие № **********/30.12.2016 година на стойност 237 955 лв. към фактура № **********/09.12.2016 година, дебитно известие № **********/30.12.2016 година на стойност 32 550 лв. към фактура № **********/09.12.2016 година, дебитно известие № **********/15.02.2018 година на стойност 226 916 лв. към фактура № **********/12.04.2017 година и дебитно известие № **********/15.02.2018 година на стойност 8 060 лв. към фактура № **********/12.04.2017 година.
Поддържа, че претендираното възнаграждение му се дължи изцяло и независимо, че К.е надлимитни дейности, тъй като е изправна страна по договорите и не разполагал с договорно или законово основание да откаже осъществяването на болнична помощ спрямо здравноосигурени лица. Твърди, че клаузите на договорите, с които се установява лимит, са едностранно наложени от ответника, нарушават принципът за гарантиран от бюджета пакет от здравни дейности за здравноосигурените лица /по чл.35 ЗЗО/, за свободен избор на изпълнител на медицинска помощ (чл. 4 и чл.5 ЗЗО) както и „правото на здраве“ /чл. 52 КРБ/ и противоречат на Конституцията на Република България и на ЗЗО и поради това са нищожни.
Ищецът излага, че голям процент от оказваната от него медицинска помощ има спешен характер и не би могло да се извърши регулиране на приема чрез формиране на листа на чакащите.
Предвид изложеното моли да бъде осъден ответника да му заплати неизплатения остатък за извършените в периода месец октомври 2016 година, месец ноември 2016 година и месец март 2017 медицински дейности по Договор № 22-3981/25.02.2015 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, в общ размер от 789 646 лева, както и неизплатения остатък за извършените в периода месец ноември 2016 година и месец март 2017 година дейности по клинични процедури по Договор № 22-6988/25.05.2016 година за извършване на клинични процедури в общ размер от 40 610 лева, ведно с мораторна лихва в размер от 181 841.78 лв. по Договор № 22-3981/25.02.2015 година и . по Договор № 22-6988/25.05.2016 година- в размер от 10 000.19 лв. Претендира още законна лихва върху главниците от датата на исковата молба и разноски.
Ответникът Н.З.О.К. (НЗОК) депозира отговор и отговор на допълнителната искова молба, с които оспорва исковете. Твърди, че клаузите установяващи лимит, не противоречат на закона, КРБ и на добрите нрави, тъй като са насочени да осигурят правото на медицинска помощ за всички здравноосигурени лица, разпределяйки средствата в рамките на определения със ЗБНЗОК за 2016 и 2017 година, бюджет за здравеопазване. Ответникът поддържа, че незаплатените дейности надвишават договорно установения лимит и за заплащането им липсва решение на НС на НЗОК.
Излага, че за извършената надлимитна дейност не е спазена процедурата по увеличаване на лимита и няма представена листа на чакащите.
Счита за законосъобразен отказа да заплати претендираната като дължима от ищеца цена на извършена медицинска дейност и клинични процедури, тъй като заплащането на суми, над определените за съответния месец, би било в разрез с установената законова и подзаконова разпоредба и само по себе си би довело до дисбаланс в механизма за гарантиране на правото на здравеопазване на българските граждани.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът е лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.9 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ). В това си качество, същият е сключил с НЗОК договор № 22-3981/25.02.2015 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и 12 допълнителни споразумения /ДС/ към него, както и договор № 22-6988/25.05.2016 година за извършване на клинични процедури и ДС № № Б-4/25.08.2016 година към него.
По реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени : съществуване на облигационни отношения между страните по процесните договори и допълнителните споразумения към тях; че лечебното заведение е извършило твърдените в исковата молба медицински дейности и клинични процедури в периода месец октомври 2016 година, месец ноември 2016 година и месец март 2017 година; че тяхната стойност отговаря на тази по издадените фактури и дебитни известия към тях и надхвърля предвидените в Приложение 2 към всеки от процесните периоди стойности /вкл. стойностите коригирани с допълнителните споразумения /; че ищецът е отчел в НЗОК в предвидения срок и форма изпълнената медицинска дейност.
Няма спор, че стойността на извършената и незаплатена надлимитна дейност по двата договора/Договор № 22-3981 от 25.02.2015 година и договор № 22-6988 от 25.05.2016 година/ е 830 156 лева.
Единствената причина за отхвърляне искането за закупуване на процесните дейности е поради това, че надхвърлят определените лимити, определени по реда на чл.4 ЗБНЗОК за 2016 година и 2017 година, вкл. коригираните стойности.
Възникналитe между страните правоотношения се регулират от договори с аналогични клаузи и неразделното към всеки от тях Приложение № 2 „Стойности и обеми на дейностите БМП и стойности на медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания в условията на БМП“, както и от разпоредбите на Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/, НРД за 2015 година /приложим и за 2016 г. поради неприемането на нов НРД за тази година/, Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 година на Надзорния съвет на НЗОК / прието поради липса на НРД за 2016 година и съобразно чл. 54, ал. 8 и ал. 9 ЗЗО, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗО
и обн. ДВ. бр.25 от 31.03.2016 година, в сила от 01.04.2016 година, с изкл. на § 2, ал.1, т.1 и 2 за оказване на клинична помощ по клинични процедури /Решението/, ЗБНЗОК 2016г, правила за условията и реда за прилагане на чл.4 ал.1 и ал.2 от ЗБНЗОК за 2016 година и 2017 година и Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК /обн., ДВ. бр. 24 от 29.03.2016 г., в сила от 01.04.2016 г./
С договор № 22-3981/25.02.2015 година, изменен по съдържание с допълнително споразумение №19/25.05.2016 година и договор № 22-6988/25.05.2016 година страните са постигнали съгласие, че ищецът ще оказва болнична медицинска помощ /БМП/ по изрично посочени клинични пътеки /КП/ и клинични процедури /КПр./ на здравноосигурени лица и на лицата по § 2, ал. 1 и §8, ал.1 от ЗБНЗОК за 2016 година Възложител по тези договори е НЗОК, която, съгласно разпоредбите в двата договора /чл. 3, т.2 от всеки договор/ се задължава да заплаща определените с Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 година на Надзорния съвет на НЗОК /Решението/ обеми и цени на извършената и отчетена БМП.
В договорите по идентичен начин са регламентирани правата и задълженията на страните, документацията, отчитането и заплащането на услугите. Договорите са изменяни с множество допълнителни споразумения, с които коригират определените стойности на дейностите за БМП /болнична медицинска помощ/ и КП /клинични процедури/ в съответствие с приложение № 2 към тях.
Страните са приели, че НЗОК определя стойностите на дейностите за БМП, съобразно Правилата за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1 и ал.2 от ЗБНЗОК за 2016 година и посочени в приложение към тези правила /чл.33 от ДС №19/25.05.2016 година към договор № 22-3981/25.02.2015 година и чл.24 от договор № 22-6988/25.05.2016 година/.
С разпоредбите на чл. 39 и сл. от допълнително споразумение №19/25.05.2016 година към договор № 22-3981/25.02.2015 година и чл. 30 от договор № 22-6988/25.05.2016 година, страните приели ред за коригиране на стойностите по Приложение № 2 към договорите – след заявяването им по съответния ред и в съответните срокове, както и да е налице ресурс в рамките на бюджета на съответната РЗОК или след решение на НС на НЗОК - в рамките на бюджета на национално ниво. Този ред преповтаря предвиденото в чл. 16, ал. 2 от Правилата за прилагане на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2016 година /Правилата/, чл. 221 от Решението и чл. 22 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправял до НЗОК писма, уведомления и заявление, К.ещи процесните периоди/л.119-122, и л.125/. Писмата с изх. № 768/30.12.2016 година и изх. № 68/09.03.2018 година имат уведомителен характер и не съдържат конкретен размер на задълженията за всеки от претендираните периоди. С писмо изх. № 162/18.04.2017 година, ищецът е направил искане за заплащане конкретна сума за оказана от него спешна медицинска помощ за процесния месец март 2017 година. С писмо изх. № 728/08.11.2016 година /л.119/ ищецът е поискал увеличение на предвидения по Приложение № 2 лимит, но посочената от него стойност К.е три договора, два от които извън предмета на спора, като в искането е включен и неотносим по делото период.
В приложеният отговор от СЗОК изх.№ 22-3981-8;9 от 12.03.2018 година е посочено, че досежно искането за закупуване на дейност над утвърдените стойности за м.март 2017 година – в чл.37, ал.1 и 2 от ДП № 19 от 25.05.2016 година към Договор № 22-3981 от 2015 година е посочено че изпълнителят не може да отчита с финансово- отчетни документи, дейности на стойност надвишаващи стойностите по чл.36, ал.2 ,като потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия са в рамките на стойностите за съответния месец в Приложение № 2 към посочения договор.
По делото не се установи при наличие на неусвоени средства в рамките на съответния бюджет за съответната година РЗОК да е взело решение за заплащане на извършените надлимитини спешни медицински дейности и клинични процедури.
Видно от представените решения на ВАС и служебно известно
на съда е, че Решение №11779/05.10.2017г, постановено по адм.д.№5798/17
по описа на ВАС, потвърдено с Решение № 2735/ 01.03.2018г. от петчленен състав
на ВАС по адм.д.№13830/17 е обявена за нищожна Наредба № 2 от 25.03.2016 г. за
определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на
Националната здравноосигурителна К., издадена от министъра на здравеопазването,
а с решение №1341/31.01.2019 г. по адм.дело №8647/2018 г. на ВАС, потвърдено с Решение
№333/10.01.2020г. на ВАС петчленен състав по адм.
дело № 6284/2019 е обявено за нищожно решение № РД-НС-04-24-1/
29.03.2016 г. по чл.54, ал.9 и чл.59а,
ад.6 от Закона за здравното осигуряване, издадено от Надзорния съвет на
Националната здравноосигурителна К., обн.ДВ, бр.25 от
31.03.2016 г. /т.нар Служебно НРД за 2016г.
При
така установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Съдът намира
исковете за допустими, но за неоснователни.
Предмет на
настоящия правен спор е дължи ли се заплащане на БМП и КПр.,
стойността на която надвишава определената за месец октомври 2016 година, месец
ноември 2016 година и месец март 2017 година в приложение №2 към всеки договор.
Задължение за
заплащане от страна на ответната НЗОК възниква единствено при извършена от
лечебното заведение медицинска дейност ако е в стойността, определена в
Приложение № 2 към договорите. Надзорният съвет на НЗОК има право да взема
решения за заплащане на стойност над определената в Приложение № 2, при
осигурена възможност на средства през следващите месеци и в рамките на
средствата на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво.
Сключените между
страните договори за осъществяване на медицински дейности /БМП и Кл.пр./ имат за предмет престиране
на болнична помощ по клинични пътеки и процедури, но само в определени
стойностни рамки.
Договорно
въведените ограничения съответстват на законодателните такива. Заплащането от страна на НЗОК на предоставена БМП
и извършени КПр. над определените стойности е уредено
с императивни разпоредби.
Съгласно чл. 45, ал. 2 и чл. 51 ЗЗО /в приложимата му
редакция/, НЗОК закупува медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в
националните рамкови договори и в съответствие с параметрите на разходите по
бюджета на НЗОК, определени в закона за бюджета на НЗОК за съответната година.
Медицинската помощ, която е извън обхвата на чл. 45 и договореното в НРД не се
заплаща от НЗОК. С Решение № 3 от 2016 година на Конституционния съд на
Република България /обнародвано на 15.03.2016 г., ДВ, бр. 20 от 2016 година/,
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗО е обявена за противоконституционна поради
въвеждането на два пакета за заплащане на дейностите - основен и допълнителен,
и неяснота относно критериите за разграничаване на двата пакета, без да се
отрича, че заплащането на медицинската помощ е в рамките на определен бюджет,
респ. не неограничено по обхват и обем дейности.
В Правилата за
прилагане на чл. 4 от ЗБНЗОК за 2016 г. (Правилата) е дадена детайлна уредба на
правата и задълженията на изпълнителите, включително при извършване на спешни
дейности над определените лимити.
Следователно, НЗОК
дължи заплащане за извършените БМП и КПр. само до
предварително определените лимити. За престираните от изпълнителя дейности, надхвърлящи
уговорените обеми и стойности - по изключение и при строго определени правила,
след анализ на отчетите на всички изпълнители на болнична помощ и то в рамките
на неусвоените стойности за всички изпълнители при приоритетно, но
пропорционално заплащане на спешните дейности, а при остатък - и на плановите.
Съгласно §1 от
ПЗР на ЗБНЗОК, преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и
неданъчни приходи може да се ползва като източник за допълнителни
здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери
по бюджета на НЗОК, но това може да бъде осъществено само по решение на
Надзорния съвет на НЗОК.
Независимо от прогласяването от ВАС на нищожността на
решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 година, издадено от НС на НЗОК, е налице регламентация на правата и задълженията
на страните по сключения помежду им договор, който има силата на закон за тях.
Неоснователно е
възражението на ищеца, че всички клаузи, установяващи лимит на плащането на
извършената съобразно договора дейност, са нищожни като противоречащи на закона,
на Конституцията и на добрите нрави.
С Рeшение № 2/22 февруари
2007 г. по к.д.№ 12/2006 г. /Обн., ДВ. бр. 20 от 6
март 2007 г./ е прието, че определянето на рамка, в която да се извършва
заплащането на медицинските дейности от НЗОК, не е противоконституционно. В
мотивите на КС се излага, че правото по чл. 52, ал. 1 от КРБ на безплатно
ползване на медицинско обслужване не е право от класически тип и по
необходимост налага държавна намеса. Това е причината самата Конституция да
посочва, че здравното осигуряване и общо казано, медицинската помощ се
осъществяват по ред, определен в закон. Законът за бюджета на К.та не отрича
посочените в чл. 52, ал. 1 принципи на здравното осигуряване и не води до
неравно третиране на гражданите.
Процесните договори са съобразени
с бюджета на НЗОК 2016 година и 2017 година, с неговите принципи на
финансиране, отчитане и заплащане на дейностите, ЗЗО и подзаконовите нормативни
актове по неговото приложение и не са нищожни. Бюджетът на НЗОК се установява
със закон и спазването му е гаранция за валидност на договорните клаузи.
Прогласяването на решението от 29.03.2016 година на НС на НЗОК за нищожно, поради
липса на материална компетентност да
определя диференцирани разходи за здравноосигурителни плащания , включително за
болнична помощ, с оглед посочването им в приемания всяка година от Народното
събрание закон за годишния бюджет на НЗОК /чл.29 ЗЗО/ не отрича ограничаване на
правата на здравноосигурените лица в рамките , гарантирани от бюджета на К.та,
респ. ограничаване на отговорността на НЗОК до медицинските дейности, включени
в този пакет и до стойностите, уговорени с изпълнителите на медицинска помощ,
съобразно механизма , регламентиран в ЗЗО и ЗБНЗОК./така решение № 832 от
21.04.2020 година по т д№ 5351/2019г на САС/
Не се установява
и противоречие с добрите нрави на договорните клаузи, поставящи лимит на
плащането на извършената БМП и КПр., тъй като
неограниченото разходване на средствата от бюджета на НЗОК би имало ефекта,
преди края на календарната година, същият да се окаже изчерпан, а правото на
здравноосигурените лица на безплатна медицинска помощ - невъзможно да бъде
осигурено. Средствата от бюджета не са неограничени за съответния период,
поради което се налага разпределение на
териториален принцип и установяване на бюджетен лимит за лицата, сключили индивидуални договори за
предоставяне на медицински услуги с К.та. Оттук следва, че отговорността на
НЗОК е ограничена от обективна страна до дейностите, включени в пакета,
определен от НЗОК, а стойностно – до обема, уговорен в договора, сключен с
изпълнителя на здравната дейност, на основание чл.59 ЗЗО.
В договорните
отношения важи принципът за автономия на волята – задължения се поемат само със
съгласието на задължилия се. С подписване на всеки от договорите, ищецът е дал
съгласие заплащането на извършената от него БМП и КПр.
да бъдат в определените в Приложение №2 обеми. Тази уговорка не противоречи на
повелителни правни норми. Разбирането, че възложителят е длъжен да закупи
по-голям или неограничен обем престации противоречи
на този основен принцип.
След като
законодателството – ЗЗО, НРД, ЗЛЗ е установило договорното начало при уреждане
заплащането на извършените от лечебните заведения медицински дейности, то
следва да се спазват основните принципи на договорното начало, а именно, че
волята на страните е определяща дали и за какво да се задължат. Уговорката за
лимит на заплащане дори и да се приеме
евентуална нищожност на тази клауза, не може да обоснове дължимост
на претендираните суми.на договорно основание, предвид липсата на такава
уговорка- възложителят да закупува дейности в неограничен обем. Неприложимо би
било заместването по право на тези
клаузи от повелителните правила на закона, доколкото те предвиждат идентична
регламентация- НЗОК закупува медицинска помощ в рамките на определени обеми,
съобразно НРД и своя бюджет, а не неограничено /чл.55а ЗЗО//така решение № 205
от 20.01.2020 година по т.д.№ 5614/2019 г на САС, 11 състав/
Според чл.29,ал.1
от НРД за 2015 г., приложим за 2016 година поради неприемането на нов НРД за
тази година /по аргумент от §44 от ПЗР на ЗЗО ш чл.54, ал.8 от ЗЗО/,
изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер
заплащане за извършените дейности при условията и по реда на сключения между
страните договор.
Корекцията на
стойностите се извършва с допълнителни споразумения. Възложените параметри
задължават изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления
или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност.
Тези стойности са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с
разполагаемия бюджет на НЗОК, определен в ЗБНЗОК за съответната
година.
Средствата на
НЗОК са отпуснати от републиканския бюджет по зададена от Закона за бюджета на
НЗОК финансова рамка, поради което единствено в нейните предели е в състояние
да договаря с изпълнителите на медицинска помощ закупуването на съответния вид
медицински дейности. Именно по този начин е осигурено прокламираното от
чл.52,ал.1 от КРБ право на гражданите на здравно осигуряване и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условия и ред, определени в закон.
Видно е, че в подзаконов
нормативен акт, издаден по законова делегация и със задължителен характер за
НЗОК и изпълнителните на медицинска помощ и здравноосигурените лица, какъвто е
НРД за МД за 2015 година /действащ и за 2016 година/ е предвидено закупуването
на медицински дейности да се осъществява в рамките на разпределените на РЗОК за
съответния период разходи. Заплащането на стойността за извършената БМП и КПр. не е неограничено, а в рамките на административно
разпределени обеми. Закупуването на неограничени по обем, надлимитни
здравни услуги с ограничени и предварително рамкирани бюджетни средства е
икономически неосъществимо.
Както
беше посочено, спешните надлимитни дейности подлежат
на заплащане при изпълнение на две условия: те да са заявени по съответния ред
и в съответните срокове, както и да е налице ресурс в рамките на бюджета на
съответната РЗОК или след решение на НС на НЗОК - в рамките на бюджета на
национално ниво. По дело не е установено, че всички дейности, чиято цена се
претендира от ищеца са именно спешни случаи, недаващи възможност за планиран и
отложен прием на пациенти.
Не беше установено, че за процесните месеци са налице неусвоени средства, които биха
могли да бъдат разпределени и наличието на надлежно взето решение за заплащане
на надлимитната дейност от РЗОК/НЗОК. Доказването на
тези факти е необходимо условие за уважаване на иска, тъй като ако бюджетът е
недостатъчен да задоволи нуждата от здравеопазване, недостигът би следвало да
се компенсира по друг ред.
В случая не е
налице нормативно или договорно установена възможност за пряко пренасочване на
средствата според избора на здравноосигуреното лице. Системата на заплащане на БМП
не е изградена на принципа, че средствата следват здравноосигуреното лице, а на
принципа на солидарността, който изключва прякото плащане на всички извършени
от изпълнителя дейности независимо от тяхната стойност /така Решение № 1497 от
07.08.2020 година на САС, 9 състав, ТО, по т.д. № 200/2020 година/.
По-голям обем
дейности може да бъде закупен само чрез надлежно сключено допълнително
споразумение между страните, с което се изменя
договора в частта за приложение № 2, което се предхожда от съответната административна
процедура, гарантираща че договаряният по-голям обем е в рамките на приетия
бюджет на НЗОК и неговото разпределение
между РЗОК.
По изложените
мотиви, съдът приема, че за ответника не е възникнало договорно задължение по процесните договори за заплащане на стойността на
извършената надлимитна БМП и КПр.,
поради което и исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗО вр. чл. 45, ал. 1, т.3 ЗЗО са неоснователни.
С оглед
акцесорния си характер и липсата на установено главно парично задължение,
неоснователен е и искът по чл. 86 ЗЗД.
По разноските:
Съобразно изхода
от делото право на разноски има ответникът, но такова искане не е направено.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като
неоснователни предявените искове с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.59 ЗЗО и чл.86 ЗЗД от "У.М.Б.з.А.Л.С."
ООД, с ЕИК *******, представлявано от управителя Й.Л.П. срещу Н.З.О.К., ЕИК *******, с адрес на управление:***,
представлявана от управителя д-р П.С., за заплащане на сумата от 830 156 лева, от която сумата
от 286 699 лева - неизплатен остатък
от стойността по спецификация за болнична медицинска помощ по клинични пътеки за месец октомври 2016 година по Договор № 22-3981/25.02.2015 година за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки и дебитно известие № **********/30.12.2016 година към фактура №
**********/10.11.2016 година, сумата от
235 931 лева – неизплатен остатък от стойността по спецификация за болнична
медицинска помощ по клинични пътеки за
месец ноември 2016 година по Договор
№ 22-3981/25.02.2015 година за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки и дебитно известие №
**********/30.12.2016 година към фактура № **********/09.12.2016 година, сумата от 266 916 лева - неизплатен
остатък от стойността по спецификация за болнична медицинска помощ по клинични
пътеки за месец март 2017 година по
Договор № 22-3981/25.02.2015 година за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки и дебитно известие и дебитно известие № **********/15.02.2018
година към фактура № **********/12.04.2017 година, сумата от 32 550 лева -
неизплатен остатък от стойността
по спецификация за болнична медицинска помощ по клинични процедури за
месец ноември 2016 по Договор № 22-6988/25.05.2016 година за извършване на
клинични процедури и дебитно известие № **********/30.12.2016 година към
фактура № **********/09.12.2016 година, сумата
от 8060 лева - неизплатен остатък от
стойността по спецификация за болнична медицинска помощ по клинични процедури за месец март 2017 година по Договор № 22-6988/25.05.2016
година за извършване на клинични процедури и дебитно известие №
**********/15.02.2018 година към фактура № **********/12.04.2017 година, както и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 191 841, 97 лева, от която
по Договор № 22-3981/25.02.2015 година - 181 841.78 лева – обезщетение за
забава в размер на законна лихва за забава върху главниците за месец октомври и
ноември 2016година, считано от 01.01.2017 година до
датата на завеждане на иска /30.08.2019 година/ в общ размер на 140 540,64 лв
и 41
301,14 лв, считано от 16.02.2018 година до датата
на завеждане на иска /30.08.2019 година/ -върху стойността на извършените
медицински дейности през месец март 2017 година /- и сумата от 10 000.19 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху незаплатената „надлимитна“
медицинска дейност по Договор №
22-6988/25.05.2016 г., от която 8753,03
лева за периода 01.01.2017 година до
датата на завеждане на иска /30.08.2019 година/ - върху стойността на извършените
клинични процедури през месец ноември 2016 година /в размер на 32 550 лв/ и 1247,16 лв за периода от 16.02.2018 година до датата на
завеждане на иска /30.08.2019 година/ - върху стойността на извършените
клинични процедури в през месец март 2017 година в размер на 8060 лв, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.08.2019 година – датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.