№ 67
гр. Разград, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря М. В. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело
№ 20213300100017 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ЗА ИЩЕЦА “Еймен 2018“ ЕООД при редовност в призоваването с призовка, връчена
на 24.01.2022г., чрез пълномощникът адвокат Е.И. С., АК-Разград /л.347/, се явява
пълномощникът адвокат Е.И. С. от АК-Разград, редовно упълномощена с пълномощно от
преди, приложено по делото. ЯВЯВА СЕ и управителят “Еймен 2018“ ЕООД - О. А. О..
ОТВЕТНИКЪТ Б. А. И. при редовност в призоваването с призовка, връчена на
24.01.2022г. чрез адвокат Б. при кантората на пълномощника адвокат Р.Г. К. /л.378/ не се
явява. ЯВЯВА СЕ пълномощникът адвокат Р.Г. К. от АК-Разград, редовно упълномощен с
пълномощно от преди, приложено по делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Няма процесуални пречки.
СЪДЪТ, като намери че липсват процесуални печки по даване ход на делото,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът запита страните, дали носят Пълномощното от чужбина доказващо
разпоредително правомощие на Б.И., каквато възможност им бе предоставена.
АДВ. К.: Отново е там моя доверител и отново повече от това, което представихме в
предходно съдебно заседание с превод, точно същото са му дали отново, поради което не
мога да представя в оригинал или заверено копие пълномощното.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Аз ще моля допуснатите от Вас свидетели да бъдат заменени с други двама.
1
Като причината за неявяването заявявам по сведения от доверителя ми, че управителят на
ищцовото дружество е заплашил свидетелите да не се явяват. Твърдят, че имат записи на
тези заплахи, но това не е предмет на това дело. Моля да допуснете заменянето им с двама
други работника на същото ищцово дружество за обстоятелства какви са били заплатите им,
какви суми са получавали и получавали ли са пари за аванси от Б.И.. Част от тях ги има в
представените от ищцовата страна документи и като имена, и като работници, и като
заплати.
АДВ. С.: Възразявам срещу така направеното искане за допускане на свидетели за
тези обстоятелства. Първо по отношение твърденията за заплахи, предполагам, че това е
поредният опит на ответника да шиканира процеса и да навежда голословни твърдения.
Друг е въпросът ако същите свидетели по една или друга причина отказват да се явят в
съдебно заседание, но това не може да е причина, че били заплашвани от друго лице. Ако
действително толкова са били уплашени, има друг ред да си защитят правата. По отношение
новите свидетели и по-скоро за фактите, по които се иска да бъдат допуснати, аз възразявам,
предвид на това, че работни заплати се изплащат единствено и само по банков път и видно
от писмени доказателства. Б. е бил назначен в това дружество и няма никакви писмени
доказателства, че той е имал право да изплаща по един или друг начин заплати на ръка или
по друг начин на трети лица. Първо няма доказателства, че той има такива пълномощия,
също така на следващото място заплащането на заплати става по друг ред и тяхното
доказване става с писмени доказателства, а не с гласни. Затова смятам, че не следва да се
допускат гласни доказателства. Допуснатите от нас свидетели се отказваме от тях поради
факта, че се съобразяваме с разпределената доказателствена тежест по делото. Отказвам се
от всичките си допуснати свидетели.
АДВ. К.: Неправилно сме разбрани при искането. Аз не се домогвам да доказваме
заплаха. Заявявам, че допуснатите свидетели единствено поради качеството им на
работници не сме успели да ги осигурим поради нежеланието им да се явят, а са при режим
на довеждане. Дали ще търсим реализация за действията по други дела, това е наша задача,
не на ищцовата страна. Смятам, че когато имаме допуснати брой свидетели, определени по
вид като работници за плащане не на работна заплата, а разходи и аванси смятам, че след
като е наша доказателствената тежест и са допуснати свидетели вече е уместно и в интерес
на правосъдието да достигнем до обективната истина какво се е случвало в Германия и защо
от сметката на фирма „Еймен“ са излизали пари и какво общо има моят доверител като
организатор на труда там и дали правомощията му с включвали освен получаване на заплата
и друг вид плащания от името и за сметка на това дружество като негов основен
ръководител там. Затова наша е доказателствената тежест да установяваме причината да
разполагаме със средствата на дружеството и да ги плащане от името и за сметка на
дружеството, след като в самата искова молба се твърди, че са ни дадени ограничени
правомощия, ние да успеем да докажем при невъзможност да се снабдим с официалния
документ и със свидетели, защото сумите, които са давани са под поставения от закона
максимум за доказване със свидетелски показания.
2
АДВ. С.: По отношение т.нар. допуснати свидетели. Аз ще моля съда да обърне
внимание, че беше дадена такава възможност на ответната страна за гласни доказателства за
основания за плащане, без да се конкретизират какви. Едва в днешно съдебно заседание
процесуалният представител, за което узнаваме и ние самите, че са опитва да домогне с
гласни доказателства, че става дума за заплати и аванс. Заплати и аванс не се доказват с
гласни доказателства. Това уточнение е въвеждане на нови обстоятелства, които не са
изложени от ответника както в отговора, така в извършените досега процесуални действия.
Не е вярно основанието, че сумите, за които ответната страна се опитва да домогне да
докаже, основанията са различни по размер, включително такива над 5000лв., за които
законът категорично забранява допускането на гласни доказателства. Ответникът в момента
не уточнява, имайки предвид броя платежни, представени по делото, за кои точно платежни
ще се иска гласни доказателства, за кои точно разходи и за какъв размер. Затова, да,
действително са допуснати гласни доказателства, но за основанията, без да се конкретизира.
С тази конкретизация в момента не следва да се допускат гласни доказателства.
АДВ. К.: Да, съгласни сме да се заличат свидетелите Г.К. и Г.Х., допуснати до разпит
при режим на водене от ищцовата страна поради отказа от тях.
СЪДЪТ с оглед отказването на ищцовата страна от горепосочените свидетели
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАЛИЧАВА като свидетели ГЮН. АЛ. К. и ГЮЛТ. С. Х..
АДВ. К.: Свидетелите, които водим са И. З. И. и В. А. В.в.
АДВ. С.: Ако съдът все пак допусне гласни доказателства, преди техния разпит искам
процесуалният представител да конкретизира, да посочи точно за кои суми и от кой период
счита, че следа да докаже плащането на заплати и аванс. Те са 12 според вещото лице
приложени платежни. Тъй като пак казвам, има суми над 5000. На 03.08.2018г. сумата е
10 000 евро, равняваща се на 19 000лв.
АДВ. К.: Ако се види, че някъде нещата излизат извън 5000, аз ще оттегля въпроса.
СЪДЪТ НАМИРА за допустимо искането на ответната страна за замяна на вече
допуснатите свидетели К. АПР. ИВ. и Г. АД. ИВ. с други свидетели, а именно И. З. И. и В.
А. В.в.
Водим от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАМЕНЯ свидетелите К. АПР. ИВ. и Г. АД. ИВ. с И. З. И. и В. А. В.в.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания.
3
АДВ. К.: Нямам други доказателствени искания.
В залата СЕ ВЪВЕДОХА свидетелите.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на същите.
И. З. И.: ЕГН **********, ***, работя на частно, първи братовчед на ответника Б.
АХМ. ИЛ..
В. А. В.В: ЕГН **********, ***, б.р.
СЪДЪТ разясни правата и задълженията на свидетелите по ГПК.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност, която носят по
чл.290 от НК.
СВИДЕТЕЛИТЕ ОБЕЩАХА да говорят истината и свидетелят В. А. В.в се изведе от
залата.
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Първи братовчед съм на ответника Б. АХМ. ИЛ..
АДВ. К.: Работили ли сте 2018-19г. година за фирма „Еймен 2018“ в чужбина и къде?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Да, в Германия. От април до края на сезона, до септември
октомври работих там – 2018, 2019 и 2020г.
АДВ. К.: Какви бяха трудовите ви възнаграждения?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Бяха на заработка.
АДВ. К.: Какво се работеше?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Обръщахме торф.
АДВ. К.: Освен да обръщате торф, нещо други вършехте ли?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Аз бях и като шофьор.
АДВ. К.: Като работник колко евро средно получавахте?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: 1000-1200 евро, зависи от заработката колко ще изкарам.
АДВ. К.: Плащаха ли Ви се командировъчни за това, че сте в чужбина?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Не.
АДВ. К.: Какво плащахте Вие лично там?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Аз като шофьор бях, аз квартира не плащах.
АДВ. К.: Колко общо работника имаше там и колко автомобила?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: 40-45 човека. 8 буса.
АДВ. К.: Освен заплатите, получавахте ли аванси и от кого?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Всяка седмица получавахме от Б. АХМ. ИЛ..
АДВ. К.: Какво получавахте и въз основа на какво се определяше това?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Семейните взимаха по 100 евро, а които не са женени - по 50
евро.
АДВ. К.: Вие лично получавахте ли всяка седмица Вашите полагаеми се според вас
4
50 евро аванс?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Да.
АДВ. К.: От друг от фирмата счетоводител, управител, познавате О. О.ов, от него
получавали ли сте пари като аванс или заплата?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Не.
АДВ. К.: Кой и как осъществяваше зареждането на автомобилите, с които се
превозваха работници до обекта?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Б. зареждаше, той имаше само чип.
АДВ. К.: Как се осъществяваше зареждането и кой плащаше цената на зареждането?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Б. го плащаше.
АДВ. К.: Всички работници ли получаваха аванс?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Да, всичките.
АДВ. К.: А от семейните, които единият работеше, а другият не, по колко им даваха?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: По 100 евро ако са мъж и жена. На един човек 50, на двама 100
дава. Уточнявам, че под семейни имам предвид мъжа и жената в едно семейство, които
работеха, като всеки от тях вземаше по 50 евро. Това имах предвид, като казах, че семейните
вземат по 100 евро на седмица аванс.
АДВ. С.: Да ни кажете като какъв бяхте назначен по трудов договор.
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Като работник.
АДВ. С.: Общ работник на торфа?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Да.
АДВ. С.: Имахте ли трудов договор като шофьор?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Не. Само на торфа работех на полето, хем карах бус. Пари
вземах само за работенето на торфа, а не като шофьор. Само квартира не съм плащал.
АДВ. С.: По този трудов договор колко Ви беше възнаграждението?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: В трудовия договор, който беше български беше посочена
минимална работна заплата за възнаграждение. Заплатата ми се изплащаше по банкова
сметка.
АДВ. С.: Всеки месец ли Ви се превеждаха?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Да, всеки месец. Зависи колко съм изкарал, може 1000 да
изкарам, може и по-малко да изкарам.
АДВ. С.: Авансът, който казахте, че Б. ви е давал, защо Б. трябваше да Ви го даде?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Кой ще ми даде друг? „Еймен“ сигурно е собственик на тази
фирма, не знам. Б. отговаряше за работниците там.
АДВ. С.: Как отговаряше, той дойде и Ви се представи, Вие от някъде знаете ли,
работеше ли въобще?
5
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Работеше, като има нови работници, той им казваше как да
правят. Сега новите идват и те не знаят как се прави и той им показва.
АДВ. С.: Защо Б. казва кой работник какво да прави, Вие от къде знаете той като
какъв работеше в тази фирма?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Работеше, той отговаряше за работниците. Той беше
отговорник на всички работници. Заплатите той ни плаща, авансите той ни дава.
АДВ. С.: Тези аванси кога и как Ви ги даваше той?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Всяка седмица от вторник на вторник ни ги плащаше. На ръка
ни даваше тези пари. Всеки си има тетрадка и отсреща се подписва – ние се подписваме като
вземаме аванс. На авансова тетрадка се пописваме. Всеки работник си има авансова тетрадка
и се подписва отсреща дето е вземал пари. Работникът се подписва, ние се подписваме. Б.
държи тая тетрадка.
АДВ. С.: На всеки работник има тетрадка и тя е в Б. и Вие подписвате, когато ви даде
50 евро?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Да.
АДВ. К.: Някъде другаде подписвате ли и той дава ли друг документ?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Другаде не се подписваме.
АДВ. С.: За зареждането от къде знаете?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Знам, защото той отива да ги зарежда. Сутрин като отидем на
работа, отиваме с бусовете, той вече отива да ги зарежда. Всичките осем буса зарежда. Той
си има чип и той зарежда. Виждам ги като ги зарежда. Той зарежда на два-три дена,
понякога на четири-пет дена. Понякога аз отивах с него да зареждам.
АДВ. С.: Кога например последно отидохте и какво заредихте?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: 2020г. бях там.
АДВ. С.: Нямам други въпроси.
АДВ. К.: Опитва се да се създава психоза у свидетеля. Ключовите за тези осем
микробуса у кого стояха?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: У Б.. Той всяка вечер след работа ги прибираше. Ние бяхме в
корпуса, а той беше на квартира.
АДВ. К.: Защо се е налагало да ходите с него, след като ключовете са у него?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Защото той не искаше сам и ние отивахме да му помагаме.
Заедно ги зареждахме – той имаше чип и той си знае кода, ние само отиваме до там с
бусовете и той ги зарежда. Той идваше там с буса, той също управляваше буса. Нашите
бусове само той ги е зареждал, О. О.ов не е зареждал гориво. До корпуса имаше близо
бензиностанция на 100-200 метра и сме зареждали. На друга не сме зареждали. Само с чип,
от другаде няма. Б. зареждаше с чип.
АДВ. С.: Казахте, че той прибирал ключовете.
6
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Да, от шофьорите ги взема нощно време.
АДВ. С.: Вие се събирате на едно място ли?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Всеки като си дойде от работа и дава ключовете.
АДВ. С.: Когато ще зареждате пак, всичките накуп тръгвате към бензиностанцията?
СВИДЕТЕЛЯТ И. И.: Само ние двамата отиваме на бензиностанцията - той караше
един, и аз един, два. Само ние двамата зареждахме бусовете. Той зареждаше с чип, той си
знае кода. Б. плащаше горивото, аз не знам. Б. плаща сигурно в края на месеца. Сигурно с
банкова сметка ги плаща, аз не го питам, аз съм работник. Аз не съм го видял да плаща.
АДВ. К.: Нямам въпроси. Да бъде освободен свидетеля от залата.
АДВ. С.: Нямам други въпроси. Да бъде освободен свидетеля от залата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА свидетеля от съдебната зала.
Свидетелят напусна залата.
В ЗАЛАТА СЕ ВЪВЕДЕ свидетелят В. А. В.в.
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Работил съм 2018-2019г. като шофьор и като работник на
торфа.
АДВ. К.: Каква заплата получавахте?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Зависи от работата. Зависи колко метра ще направя и според
метрите си получавах заплата. 2018г. работех, както и 2019г. сигурно пак, но за 2018г. знам,
че беше в „Еймен 2018“
АДВ. К.: Познавате ли О. О.ов , той какъв е?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Да. Той е зет на Б., на фирмата „Еймен“ като управител.
АДВ. К.: Б.И. какъв беше във фирмата.?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Беше организатор. Организираше новите работници, които
идваха на работа, той им показваше как трябва да се работи.
АДВ. К.: Колко работника имаше?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Над 30 човека. Отиваха на работа с бусовете, сутринта
шофьорите ги караха на полето.
АДВ. К.: Тези бусове знаете ли на кого бяха?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: На Б..
АДВ. К.: А чия работа вършеха?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Работата се вършеше на фирмата „Еймен“
7
АДВ. К.: Работниците къде нощуваха?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: В корпуса, където бяха преди военните, не знам как се води.
Навремето е било за военни.
АДВ. К.: Знаете ли О.ов да е идвал там да урежда битовите въпроси на работниците
да плащ наем, ток вода, газ?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: За плащане не знам нищо, но идваше. Два-три пъти съм го
виждал.
АДВ. К.: Кой беше ръководител на място в Германия на цялата трудова дейност?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Б. беше, той се занимаваше.
АДВ. К.: От заработените заплати нещо приспадаше ли се?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Да, ние получавахме всяка седмица аванс. С моята съпруга
получавахме аванс, аз съм семеен, съпругата ми се казва Светла Христова В.ва.
АДВ. К.: Колко аванс получавахте и в какъв ден от седмицата?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Всеки вторник получавахме. Семейните получаваха 100, а
несемейните по 50 евро. 100 евро са за двамата общо. Б. отчиташе тези неща, има тетрадка,
записва и ние се подписваме, аз ги отчитам в моята тетрадка и накрая като правим сметка и
остатъка, който имам да получавам го превеждаше в банкова сметка.
АДВ. К.: Вие плащахте ли квартири?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Аз като шофьор не плащах квартира, но съпругата ми
плащаше.
АДВ. К.: Тя сама си плащаше квартирата?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Да, само за нея плащахме квартира в този корпус. Само
шофьорите не плащаха квартири – осем или девет човека бяха. Аз бях един от тези осем
човека.
АДВ. К.: Как си зареждахте автомобила?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Аз карах различни бусове, с номер 4405 беше единият, който
карах. Начин на зареждане – след като се приберем от работа и казваме на Б., че бусът е за
зареждане. Той с чипа отива и зарежда, то е на 500 метра най-много. Или ако той е много
зает, дава чипа на мене и аз отивам и зареждам с чипа.
АДВ. К.: Случвало ли се е да Ви има доверие и да Ви дава чип?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Да, на мен някой път ми даваше чип. Не всеки път.
АДВ. К.: Всяка вечер ли вземаше ключовете на автомобилите?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Да, всяка вечер оставяме при него ключовете. Автомобилите
ги оставях на паркинга пред корпуса. Мен не ме интересувало кой плаща горивото, мен ме
интересува да има гориво сутринта като отида да запаля буса.
АДВ. К.: Наема на тези други 30 души кой го плащаше?
8
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Не знам.
АДВ. К.: Освен аванс, други пари от Б. получавали ли сте?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Не.
АДВ. К.: Нямам други въпроси.
АДВ. С.: Като какъв бяхте назначен от фирмата?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Шофьор и работник. По трудов договор съм като работник.
Не знам заплата, даже не съм видял договора.
АДВ. С.: Казахте, че ключовете всяка вечер Ви ги прибират. Б. Ви плащаше само като
работник или като шофьор?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Като шофьор не ми приспадаше квартирата. Познавам И.,
предишния свидетел. Познавам го от там, там се видяхме. Той беше работник и шофьор.
АДВ. С.: Когато трябваше да се зареждат тези микробуси, Вие го уведомявахте или
той Ви проверяваше, как ставаше?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Гледам, че нямам гориво и му казвам, че трябва да се
зареждат бусовете.
АДВ. С.: Едновременно ли ставаше зареждането на всички?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Не едновременно, примерно два буса на два-три дена се
зареждаха, които имат по-малко километри, а които имат повече километри по-рано се
зареждаха. По принцип Б. отиваше да ги зарежда. Някой път, когато много беше зает
пращаше някой от шофьорите. На ден се зареждаха три-четири буса, защото то е близо,
зарежда единия бус, връща, зарежда другия. Максимум за час и половина ги зарежда три-
четири буса. Чипът е един единствен и с него разполага само Б..
АДВ. С.: Да уточним виждали ли сте как ставаше заплащането на това зареждане.
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: От къде ще знам, не знам за заплащането и не ме интересува.
АДВ. С.: За наема, който казахте, че жена Ви е плащала, тя на кого плащаше?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: След като оправим сметката, аванса и квартирата, всичко се
приспада от Б.. Б. приспадаше наема от аванса.
АДВ. С.: Жена Ви имаше ли сключен договор за наем за това място?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Не.
АДВ. С.: Имаше ли някъде фиксирано в писмен документ какъв наем дължи?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Няма.
АДВ. С.: Да ни кажете за този аванс, само Б. ли Ви плащаше този аванс?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Да, Б. даваше аванса на ръка.
АДВ. С.: Като Ви се плати, след това някъде документално оформяваше ли се,
подписвахте ли?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Има специална тетрадка, има си номер, казваш си номер и се
9
разписваш срещу аванса и аз си пиша в моята тетрадка.
АДВ. С.: Тази книжка авансовата, тя една книжка ли е или за всеки работник
отделно?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Всеки работник има номер. Казваш си номера, Б. вади
тетрадката, тя се намира в офиса му. Не знам дали тетрадката е една за всички работници. За
себе си знам, че в една тетрадка подписвам.
АДВ. С.: Подписвате ли се на друго място за този аванс?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Само за аванса се подписваме. За заплатата правим справка, аз
си водя отчет колко метри имам, смятам си ги, отивам при него и си ги смятам или ако не
излизат, пак правим сметки и каквото излезе после се приспада от заплатата и ми ги
превежда по банков път.
АДВ. С.: Тези метри, това как става доказването между Вас и Б., кой ги мери, как се
разбира?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Има си скици за метрите. И в работниците и при него има
скици и за работниците и за него. Ние си правим справка колко метра имаме.
АДВ. С.: Кой отчита кой колко метра е работил, къде се води това?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: При Б. се води, още като влезеш, той отива и пише реда,
номера на реда, пише имената и така ги води. И на тетрадка и на скица. Микробусите са на
Б., а работех за „Еймен“. Управител беше О. О.. Ако имаше бурове „Еймен“, да си ги беше
дал да ги ползваме.
АДВ. С.: Нямам други въпроси.
АДВ. К.: Колко Ви се плащаше на метър торф?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: На метър се плащаше 55 евро цента.
АДВ. К.: Колко струваше квартирата на жена Ви и колко Вие не плащахте?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Последно 220 евро за квартира за месец на човек. Последно,
защото имаше много разходи.
АДВ. К.: Командировъчни плащаха ли като командировани работници в чужбина?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Не съм чувал такова нещо.
АДВ. К.: Тези осем буса, освен за работата на фирма „Еймен“, за друго ползвали ли са
се?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Не съм видял някой да ползва бусовете за лична работа. От
шест като започнем, до три-четири часа работехме. Бусовете през това време стояха при нас
на обекта.
АДВ. К.: Като се прибирахте, къде нощуваха?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Пред корпуса на паркинга.
АДВ. К.: Средно месечно каква заплата получавахте, като спадат квартирата на жена
Ви?
10
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: 1000-1200 евро на семейство. Аванса като сложиш 200 евро и
в България като пратиш още 400 за децата и затова остават малко пари.
АДВ. К.: А колко заработвахте?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Под 1000 не сме падали. Само първия месец като започнах,
април не достигах, защото имаме разходи аванси, пътни.
АДВ. К.: Не получавахте чисти пари, а заработвахте ли ги?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Да, заработвахме ги. Освен Б., друг не ми е плащал аванс.
АДВ. К.: Кой плащаше горивото и кой плащаше наема?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Не знам.
АДВ. С.: Казахте, че Ви се плащало по 55 цента на линеен метър, къде пише, че
толкова трябва да се плаща?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Преди да отидем сме разговаряли предварително. Ние
започнахме на 45 цента и вдигнаха на 55 цента. Писмен документ няма. Разговаряхме там с
други собственици, аз съм все на торфа, аз съм от Турция, те са наели работата, ние сме като
подизпълнители. Договорката за 55 цента я направихме с Б.. 2017г. не мога да се сетя кога
точно направихме тази уговорка.
АДВ. С.: За тази квартира казахте, че жена Ви платила 220 евро, на кого ги плати?
АДВ. К.: Каза „приспадат и“.
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Той ги смята човека, Б..
АДВ. С.: Защо ги смята, негов ли е този имот, където Вие спите, той ли е собственик?
СВИДЕТЕЛЯТ В. В.В: Нямаме договор за наем с него. Съобразява според хората,
колкото повече хора, по-малко плащаш, по-малко хора - повече плащаш. Никъде не
подписваме за тези пари.
АДВ. К.: Нямам въпроси и не възразявам свидетеля да бъде освободен.
АДВ. С.: Нямам въпроси и не възразявам свидетеля да бъде освободен.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА свидетеля от съдебната зала.
Свидетелят напусна залата.
АДВ. С.: Нямам други искания по доказателствата.
АДВ. К.: Представям списък с разноски.
АДВ. С.: Също представям списък по чл.80 от ГПК за разноски. Претендирам да ни
бъдат присъдени сторените разноски.
АДВ. К.: Също претендираме да ни бъдат присъдени разноските.
11
СЪДЪТ ДОКЛАДВА двата списъка по чл.80 от ГПК.
АДВ. С.: Да се приеме списъка на насрещната страна.
АДВ. К.: Да се приеме списъка на насрещната страна.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА писъците по чл.80 от ГПК на двете страни.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключило.
СЪДЪТ отново приканва страните към спогодба или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като разяснява последиците от същите.
АДВ. С.: Не можем на постигнем спогодба.
АДВ. К.: Не можем да постигнем спогодба.
СЪДЪТ на основание чл.149, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Моля да постановите решение, с което уважите исковата претенция, както и
да признаете на дружеството направените разноски. По делото бяха представени достатъчно
по обем писмени доказателства, от които по категоричен начин се доказа, че ответникът е
получил претендираната от нас парична сума в размер на 52 000лв. Не само, а получил в
повече. Установи се, че с тези суми той се е разпореждал по негова преценка и сам, поне от
приложените платежни сам е определял сумата, датата и основанието, въз основа на които
да изтегля тези суми. Установи, че същият бил назначен на работа в дружеството с работна
заплата 1000лв. От приетата по делото експертиза, основна и допълнителна се доказа, че от
сумите, които му се полагат като трудови възнаграждения, освен дължимите суми, той се е
разпоредил с тази сума и със суми много над дължимите му като възнаграждение, част от
които са именно процесната сума от 52 000лв. Установи се, както заяви вещото лице, че
няма основание, въз основа на което той е изтеглял тези парични суми. Във връзка с
12
изслушаните в днешно съдебно заседание гласни доказателства. Аз ще ви моля ако същите
бъдат кредитирани като доказателства, същите да бъдат внимателно анализирани. Първо по
отношение на първия свидетел, съобразявайки неговата роднинска връзка с ответника и
доколко показанията му са достоверни и обективни. От друга страна, макар да се опитваше
да се домогва ответната страна, факти и обстоятелства, които трябва да докаже с писмени
доказателства, считам, че останаха недоказани – какво е било основанието той да се
разпорежда със суми на дружеството, в което е бил назначен като служител. Твърденията за
изплащан аванс не се доказаха. Да, действително свидетелите заявиха, че са получавали от
физическото лице по 50 евро, но същите говорят за някаква книжка. Доказателствената
тежест в настоящото производство е на ответната страна. Дако действително това лице с
тези суми, с които се е разпореждал е за изплащане за аванс, същият следваше да представи
тази авансова книжка, в която щеше да се види дали действително е плащани, какви са
сумите, какви са работниците. Такова доказателство по делото няма. Нямаме и други
писмени доказателства за дължими изплатени суми под формата на аванс, които да е
извършвал Б.И. въз основа на получените от дружеството суми. Твърди се, че с тези суми
той извършва и заплащане на гориво. Ответникът пак се опита да ни заблуди един вид, че
той зареждал микробусите собствени, а не на дружеството с чип, с който той е разполагал.
Зареждането и заплащането мисля, че са различни неща. Фактът, че той е зареждал, може и
така да е било, но доказателства, че с тези пари, които той е изтеглил от тази сметка е
извършено заплащане на това гориво не бяха ангажирани доказателства. Най-елементарното
извлечение за плащането или то тази бензиностанция, за която се твърди. Интересно беше
по отношение плащането на наем. Забележете, че той е удържал суми за наем от
работниците. По делото нямаме договор за наем с когото да било, с работници, било на Б. с
фирма. Не стана ясно на какво основание Б. удържа суми от лицата, а едновременно с това
твърди, че е заплащал с тези суми на работници. Тук изпада в едно противоречие. Не стана
ясно поне липсват писмени доказателства защо и колко следва на всеки един работник,
освен посоченото в трудовите им договори и по какъв начин ставало това заплащане. Пак се
говори за едни скици, тетрадки, аванси, но писмен документ, че на тези лица им се дължи на
линеен метър конкретна сума, че на месец се изплащало толкова по банков път, толкова
аванс, ние не виждаме по делото. Не стана ясно колко са им разходите на тези работници за
месец – ток, вода и самия наем и на кого и защо следва да се плаща. Затова считам, че
твърденията им, че с тези пари са извършвани плащания за неоснователни. По делото няма
ангажирани никакви доказателства защо именно той, след като той е назначен в това
дружество, е следвало да прави тези плащания. Затова смятам исковата молба за
основателна и моля да я уважите със съдебния си акт.
АДВ. К.: Моля да отхвърлите изцяло иска като неоснователен и недоказан, като
съображенията ми за това са в няколко различни посоки и различни фактически и правни
доводи, които в условията на алтернативност ще изложа. При последното изменение на
исковата молба се твърди начална липса на основание за получаване на каквито да било
суми, като в самата първоначална искова молба, приложена към делото, се прави изявление,
че сумите са ни дадени като заем. Това, че има изменение на иска не означава, че в кориците
13
на делото няма друг документ, първоначалната искова молба, подписан от ищеца с
изявления, неизгодни за него. Това е вид признание, ако и правно да са имали начин да
изменят основанието на своя иск, след като ние депозирахме отговор. Едва тогава ищецът
премина към друг начин на атака, който изисква и друга доказателствена тежест и ни налага
съвсем нови начини на доказване. По въпроса за липсата на доказателства и дефицита на
доказателствени средства, ищецът се мъчи да обвини нас за собственото си виновно
поведение. Това, което няма е финансова дисциплина в това дружество-ищец, това което
няма е спазване принципите на ЗСчетоводството и от там нататък тези неща се мъчат да ги
използват за неплащане на осигуровки в България, на командировъчни, така да обърнат
всички тези свои грешки в ущърб на работника, който е бил ръководител на цялата дейност
там и който е вършел всичко там, включително изчисляването на заработеното от всеки един
от тях, включително консумативите им предварително на собствениците на сградите,
включително е действал със собствените си превозни средства, но само и единствено в
посока осъществяване на трудовата дейност на „Еймен 2018“. Това смятам за безспорно.
Каквито други обстоятелства да разгледам, това, че единствен той по смисъла на трудовия
си договор, по смисъла на възложените му от управителя правомощия, той не само е наемал
персонал, не само уточнявал цени, наеми и аванси, той е вършел всичко там, вършел го е със
собствени средства, за да може да осъществява дейността си на ръководител на
дружеството. Като такъв и по длъжностна характеристика, защото неговата дейност има код
по единния класификатор и там има право да разполага със стокови материални ценности,
които може да отчита. Главният счетоводител и управителят трябва да налагат оня начин на
разходване, отчитане и достоверност на всичко, което се прави. Следващото важно нещо,
което пишеше в исковата молба, че ние сме упълномощени да разполагаме със средствата на
дружеството и това е така заради дейността ни, не само защото се мъчели да ни
подпомогнат финансово и затова ни назначили на работа. С полагането на труд не ни правят
някакъв дар, но назначаването на работа е онова правно основание, а желанието да се
помогне е фактическо основание. Ако искат да помагат, защо сега са решили да искат нещо,
което са ни дали право да вършим. Това, че ние не можем да представим пълния обем
правомощия не означава, че не се доказа с останалите доказателства, че сме имали
разпоредителна власт не само за заплатата си, но и за множество други дейности, свързани с
организацията на труда изобщо на цялата дейност на дружеството на територията на
чуждата държава. Не е необходимо да представям доказателства за командировъчните,
които са се следвали на работниците, защото то ги има това са нормативни документи и те
са 35 евро за всеки един ден, не за месец. Нещата са в много грозна форма, но не по наша
вина. Писали са минимални заплати, а са заплащали над 1000 евро за всеки работник. Т.нар.
ведомост не може да бъде доказателство по делото не само защото няма никакъв подпис
никъде, ами защото е откровено невярно. Дали двама свидетели ще докарам или всичките 40
за година, няма никакво значение, защото всичко е абсолютно идентично и когато говорим и
за заплати и за разходи, документите 15 на брой, от които се твърди, че ние черпим права
неоснователно, всъщност показват изключителна близост във всяка част, както за заплати,
така за разходи, както на Б.И., който все пак е ръководител на цялата дейност и със
14
собствени сили и техника подпомага дейността, така с всички останали работници.
Представен е само един трудов договор и той е нашият. При това положение единственият
извод от фактическа страна е, че сме в трудово-правни отношения, които още не са
прекратени, т.е. в най-лошия вариант, който мога да предположа, това са дотук 47 месеца по
1000 лв., които не са ни давани, защото няма никъде получен подпис за заплата. Тези
1000лв. на месец дотук правят 47 000лв.. Другия месец ще станат 48 000лв. Тези пари,
които ни се следват, ако приемете, че има трудов договор на 1000лв., което е
дискредитирано от другите доказателства, на нас вече ни се дължат 48 000лв., за които ние
правим възражение за прихващане. По тази логика алтернативно ако приемете, че само за
три от преводите няма вписано основание. Всичко останало е заплати и разходи. Не сме
конкретизирали какви са разходите, но не е и необходимо защото основанието на
превеждането на парите е посочено там, на документ, който е представен от ищеца, не само
не е оспорен от него. Представяйки документ от банка, официален, с подпис и печат в
превод, че на нас ни е преведена заплата първо от 1000лв. април 2018г.,, на втория месец
имаме 1200 мисля, чиста заплата това е написано черно на бяло от тях и едва на третата
пише само „превод“, защото не е положено достатъчно усилие какво изобщо липсва
счетоводство водено да се допише заплата или разход. Това не промяна причината за
получаване на тази сума, а тя е трудовата дейност на дружеството. Тук с или без свидетели
никой не изложи довод за това, че сме вършили нещо за себе си, напротив, всички
доказателства са, че Б.И. е не само организатор, не само ръководител, той е всичко което се е
правело там включително ценообразуване и заплатоформиране. Всички са се съгласявали, че
той е човекът, от когото зависи къде ще живеят, с какво ще се движат, на кое поле ще
работят и при какви условия. Това ако не е достатъчно като основание – да вършим
всичката дейност на едно дружество и да не може да плащаме на работници смятам за
пресилено. Това в комбинация с престъпното обстоятелство във връзка с воденото на двойно
счетоводство, но за пълно несъответствие на декларирането в България и ощетяването на
работниците в командировъчните, аз смятам, че не може да бъде толерирано и да се ползва
само затова, защото не са документирани нещата по изискуемия от ЗС вид за наш пропуск,
ние сме били работници, ние не определяме финансовата политика на едно дружество и
неговия начин на управление и контрол. Безспорно е, че всеки вторник, дори да не търсим
други доказателства и аналогии, на тези двама души са давани на първия по 200 евро на
месец, на втория като семейство по 100, сметката е елементарна и не изисква ССЕ, за да
видите, че тези пари са давани от Б.И.. Дали после са смятали наеми, аванси, дали са
приспадали, това няма как да се отрази, че той е плащал на ръка. За да плаща на ръка, той
трябва да получи от банката, защото няма как да ги превози през границата нелегално. От
там нататък каква е заплатата, колко им се следва, не може да лежи като тежест върху нас да
доказваме всяка една сума. Начинът на организацията на дружеството-ищец е причината
сега да се злоупотребява с липсата на счетоводен документ. Действително е доказано според
нас пълно и главно, че поне на двамата свидетели и съпругата на единия са изплащани по 50
евро лично от Б.И., т.е. тези пари са за дружеството „Еймен“, но са дадени на ръка, т.е.
преди това трябва да са били някъде, за да се озоват в ответника И., за да може той да ги
15
връчи на тези трима доказани категорично свидетели. Като ги сметнем, съвсем спокойно,
дори да не ползвам предния аргумент за неизплатена заплата, само тези суми на тези трима
работника за тези две години, макар че той ги има и във ведомостите, само тези суми са
достатъчни да покрият онези три превода, в които няма основание. Ние сме уязвими чисто
откъм доказателствената гледна точка ние имаме проблем при превода, защото в тях не е
написано основание. С авансите на тези трима души ние покриваме тази сума. Затова
смятам, че изцяло начинът на водене на това производство е неправилен и не отговаря на
действителното фактическо положение, цялата бумащина, която се събра. Като казвам
бумащина не искам да обидя никой, само да кажа, че 98% от документите са ирелевантни,
изключвам неподписаните от никого т.нар. „ведомости“. Това не е документ, защото аз щях
да го оспоря и да искам неговата проверка. Има един трудов договор относим към делото и
15-те документа на кои се основава искът. На три от тях нямаме основание, затова ако
ищеца смяташе, че е нещо друго освен посоченото от самия него в официалния документ и
основания, тогава вече действително доказателствената тежест е наша. При наличие на
официален писмен дойкумент да се твърди, че сме получили нещо изцяло погрешно и не
може да доведе до осъдително съдебно решение. Проблемът в тези три банкови документа,
в някои пише само „превод“, което не сочи на действителната цел за получаване, още по-
малко на разходването на парите. Безспорно дейността в чужбина, която изисква плащане
предварително както на консумативи, така на цялостна организация, освен на
предвижването и намиране на работа, всичко това, и транспортиране разбира се, всичко това
са разходи. Ако и да не можем да докажем пълния им размер, смятаме, че е много повече от
това, което ни се търси. Средната заплата, която ние извеждаме от документите,
представени от ищеца, в които е посочено само заплата, там, където има посочено само
заплата се вижда, че осреднената стойност от 1001 до 1507 е 1250 евро за заплата на Б.И.. За
тези 19 месеца, за които на нас ни се търси някаква отговорност, правилно или не ще решите
Вие, тази заплата, действителната фактическа заплата, която трябва да получи за 19 месеца,
като извадим 8, остават 11. По 1200-1250 евро. Като ги сметнем, нещата отново стават много
близки, остатъка от 11 неплатени месеца. Говорим само за периода, в който ни се търси този
отчет от 52 000лв. Аз заявявам, че тези неплатени 11 заплати са малко по-малко от търсената
ни сума, при което ако се направи прихващане, то трябва да бъде до размера на по-малката
сума тя е 23 720 евро. Бихте могли да си ги сметнете. 19 месеца, без 8 отчетени заплати,
остават 11. 23 750 евро ни се следват и ние са ни платени и те не могат да докажат, че са ги
платили. След като обикновено едните работници получават по 1000 евро, нещата отново се
получават много близки до тези, които ни се търсят. Отново следва да се направи едно
възражение за прихващане, но този път със сумите, които ни се следват само за процесния
имот. Следват ни се и командировъчни, защото те са по закон. Аз няма да ги изчислявам,
защото месеците работа са ясни, те са там. Периодът, който ни се претендира е ясно
определен и фиксиран, а сумите в най-лошия вариант са по 1000 лв. При всички случаи
трябва да се отчетат тези факти, тъй като са абсолютно аритметични с ясни цифрови
изражения и за тях не е необходима ССЕ. Всички други отношения смятам, че са
ирелевантни за огромния брой листи, част от които документи не помагат по никакъв начин
16
и не променят трудово правните отношения и дейността ни на ръководител на цяло едно
предприятие, защото дружеството „Еймен“ няма друга дейност, извън тази, която е
реализирал ответникът със собствен труд като ръководител и организатор на труд и там
каквото се води по договор. На практика той е бил директор на предприятие по смисъла на
ТЗ, защото всичко в дружеството е развивал сам. Доколко правилно, доколко законно, има
кой да си носи отговорност. Има практика на върховния съд, че когато се излезе извън
трудовата дейност и средствата, свързани с трудовата дейност, могат да ги търсят по чл.55,
но само когато излезем извън тази трудова дейност. Когато нещата са дадени за трудовата
дейност няма как да са без основание. За пълнота на изложението следва да цитирам и
чл.270 от КТ. Ако и да се приеме, че заплатата ни е 1000лв., но ние сме заработвали повече в
чужбина с труд, организация и т.н., то тогава ние сме получили добросъвестно тези суми,
защото едва влошаването между личностните ни отношения води до промяна в отношенията
и в паричните взаимоотношения между тези страни. До завеждането на делата – октомври
2019г., каквото да сме получили, сме получили добросъвестно с ясното съзнание, че
работим за това дружество на най-ръководната му длъжност там и единственият
ръководител на цялостната дейност е там и добросъвестно получаваме суми във връзка с
тази дейност, затова те не подлежат на връщане съгласно чл.270 КТ. Трябва да се спра и на
основанието за получаване на средства въз основа на пълномощно. Като казвам правно
основание, имам предвид чл.34 и сл. ЗЗД. Това е едностранна сделка, упълномощаване, при
което между страните не се спори. Знаейки, че ние не можем да се снабдим с този документ,
защото те също са се опитвали да се снабдят, но сега се твърди нещо, което се опровергава
от останалите писмени документи, че сме имали право само заплата да си теглим. Другите
документи и свидетелски показания сочат обратното. Тяхното твърдение за това
упълномощаване, което е основание за нас да се разпореждаме, смятам, че превръща целия
иск за неоснователно обогатяване за миниран още от самото начало със самата искова молба,
независимо от желанието да ни подпомогнат финансово за това, че ни били назначили, за
това, че ни упълномощили да теглим суми във връзка с работата. Така че не може да
твърдим, че няма правно основание, ако и да има изменение на иска. Това, което е изложено
и в изменения иск и в първоначалния е вид извънсъдебно признание, затова ние не може да
не се позовем на това основание, ако истинското положение за нас, действителното
фактическо положение се основава на трудово правоотношение и действителните права да
вършим всичко с дейността на предприятието за добив на торф в Германия. Моля да ми
бъде дадена възможност да изложа нещата в писмен вид, за да мога да изложа всичките си
доводи и по-подробно няколко си възражения за прихващане.
АДВ. С.: Може би колегата не знае, клиентът не го е уведомил, че неговият доверител
от 2020г. не само, че не е в трудови правоотношения, ами той е в трудови правоотношения с
друга фирма и от там нататък всякакви приказки за прихващания са дотука. Твърдя, че
Вашият работодател отдавна не е в трудови правоотношения. Вие трябва да знаете къде сте
на работа. Правя възражение по отношение претенцията за прихващане, тъй като считаме,
че няма основание за прихващане, поради факта, че лицето не е в трудови правоотношения
от 2020г., а е в отношения с друго дружество. По делото са представени както писмени
17
доказателства, така беше прието заключението, от което се вижда, че с 56 962 евро се е
разпоредило лицето, равняващи се на 116 408лв. Не знам за какво прихващане говорите.
Има представени доказателства и във връзка с това, че се дължат работни заплати, пак
считам, че не се доказа основанието, въз основа на които се е разпоредил със сума в размер
претендиран с исковата молба. Въпреки усилията на процесуалния представител, не бяха
събрани доказателства, че ответникът действително е имал правно основание да се
разпорежда с тази процесна сума. Да, действително претендират и заплати, но вещото лице
изрично е изчислил размера на дължимото възнаграждение, приспаднал е тази сума и едва
след това пак се дължи процесната сума, че и в повече. На следващо място правото на ищеца
да си изменя основанието е записано в ГПК. Това право не може да се тълкува в негова
вреда. След като законодателят е допуснал и ищецът е упражнил това си право, означава, че
имаме предмет на делото, от който нямаме право да излизаме извън рамките. Какви са били
първоначалните твърдения, вече не е предмет на делото. Имаме предмет чл.59 и единствено
и само в рамките му можем да коментираме доказателствата по делото. Факта, че ответната
страна не представя писмени доказателства на какво основание е изразходил изтеглените от
него средства, не може да се запълни този пропуск с твърдения за нарушена финансова
политика. Как този ответник толкова загрижен за дейността на чужда фирма, че се ангажира
с абсолютно всякаква друга дейност, включително да си предостави своите МПС, да се
занимава с работници и техните наеми, но същият не представи доказателства, че
действително е имал основание това да направи. Отделно след като е извършил такива
действия, защо да не е негово задължение да отговаря за финансовата политика на това
дружество. Счетоводителят оформя това, което е представено. По делото от тези свидетели
се установи, че все пак той си е водел някаква документация, с която разполага и
понастоящем, но която ни беше спестена, за да установим действително кой на кого е правел
плащане, от друга страна прихващане за наеми, както не стана ясно в качеството си на какъв
е извършвал тези действия. Това, че бил назначен, не означава, че е можел да се разпорежда
с банковата сметка по негова преценка, че можел да плаща, аванс, да определя наеми, да
зарежда гориво на кого и защо той от една страна е управител, от друга пък зарежда
собствените си автомобили. На следващо място дали работниците са ощетени също не е
предмет на делото. Дори тези двама свидетели не се почувстваха в днешно съдебно
заседание като ощетени. Те само казано кога и какви пари са плащани. Редът за това нещо е
различен и пак не е предмет на делото. По отношение пълномощното. Да, действително е
имало такова, но както заявихме в самото начало, не за да се дава на лицето да го ползва и
именно то имаше правния интерес и доказателствена тежест да представи и да обори
твърденият ни, ако има действително има такива, че той е имал право. За ведомостите. Аз не
разбрах защо да не са доказателство. По отношение това какви суми се дължат, съгласно
наредбата, не мисля, че е работа на служител на фирма да определя на кой работник колко
му се дължи и да прихваща от свои суми. Пак не стана ясно дали някой му е дал право да се
разпорежда с банковата сметка, както не бяха представени доказателства за реално дължими
суми, дори да приемем. Той на какво основание е решил, че може да извършва тези
действия. По делото не бяха представени никакви доказателства, които да оправдаят
18
първоначалната липса на основание той да се разпорежда с тези средства. Ето защо моля за
решение в този смисъл.
АДВ. К.: По въпроса за подписа под първоначалната искова молба, това се намира в
кориците на делото или е извънсъдебно, извън предмета изявление от ищеца. Ако страната
беше оттеглила този иск, той не съществуваше в кориците по делото, ние не може да се
позоваваме на него и съдържа изявления, подписани собственоръчно от ищеца. Там пише,
че той ни е дал тези права да теглим до 10 000 евро на различни вноски когато и както
преценим. Ако това не е основанието, там не се намира признанието, трябваше да бъде
изключена от кориците на делото тази искова молба. Като не е сторено и като е там, то се
нарича извънсъдебно признание на основание на иска. Доколко е променено в последствие
няма значение, защото неговия вид вече е там, носещ оригиналния подпис. Затова тези неща
смятам, че следва да се обсъждат, а когато говорим за командировъчно, това че нямало
ощетени и оплакващи се не означава, че на нас също като работник, ако и да не ни се
признава фактическата ръководна длъжност, също ни се полагат тези командировъчни и те
трябва да бъдат сметнати за всеки един ден когато сме там. Това, че сме получили повече
суми от претендираните е проблем на ищцовата страна. Посочили сме три варианта, в които
едното е работна заплата плюс командировъчни и се полагат за всеки ден, независимо какво
иска ищецът. Това, че не представят заповед за прекратяване на трудовия договор, означава,
че той действа. Дали има други допълнителни основания няма значение. Не могат да се
коментират факти и обстоятелства, извън изложеното в исковата молба.
АДВ. С.: Исковата молба по отношение фактическата обстановка действително са
описани, пак заявявам, че е изменен искът. Дори в тази част, ако съдът счете самият
представител пак изпада в противоречие, защото цяло съдебно заседание се опитва да ни
докаже, да ни увери, че тези пари били за аванс и гориво. Още повече дори ако говорим за
заплати, може би съдът следва да съобрази факта, че както казаха сами свидетелите, става
дума за сезонна работа за определени месеци от годината, а не целогодишно. Следва да
бъдат съобразени трудовите договори, а не линейните метри, за които няма доказателства.
АДВ. К.: Различните ми начини на защита изпадат в противоречие един с друг и е
съвсем нормално. Ищцовата страна е пропуснала началото, когато заявих, че в условията на
алтернативност ще развия няколко довода, защото аз не зная кой от тях може да свърши
работа. Не че твърдя едновременно, че две различни неща са се случвали, напротив, начинът
на анализиране на доказателства може да доведе съда до различен извод. Когато излезем
извън тях, затова развих всички останали доводи, включително възраженията за
прихващане.
АДВ. С.: Не желая срок за писмена защита.
АДВ. К.: Моля за три седмици от днес за срок за писмена защита.
СЪДЪТ на основание е чл.149, ал.2 ГПК, като намери делото за разяснено,
О П Р Е Д Е Л И :
19
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили и ПОСОЧИ деня в който ще обяви
решението, а именно 11.04.2022г.
На основание чл.149 ал.3 от ГПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ на ответната страна срок от три седмици, считано от днес, за
представяне на писмена защита с препис за насрещната страна.
ЗАСЕДАНИЕТО продължи до 10:47ч.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
20