Решение по дело №344/2017 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 265
Дата: 24 август 2017 г. (в сила от 3 януари 2018 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20174310200344
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 24.08.2017 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 344 по описа за 2017 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 11-0000207/27.11.2016г. на М. И. А., Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Ловеч на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.413 ал.2 от КТ на Детска яла №1 „Ш.п.“ с ЕИК 0002915910017 и седалище гр. Ловеч, ул. Съйко съев №3, представлявана от Румяна Славова Ж. – П. – директор, в качеството й на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършено нарушение на чл.281 ал.5 от Кодекса на труда във вр. с чл.11 ал.1 предложение първо във връзка с чл.16 ал.1 т.3 предложение трето от Наредба №РД-07-2 от 16.02.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Детска яла №1 „Ш.п.“ с ЕИК 0002915910017 и седалище гр. Ловеч,ул. Съйко съев №3, представлявана от Румяна Славова Ж. – П. – директор, който чрез адвокат С.Л. от ЛАК го обжалва в срок и моли да бъде отменено като незаконосъобразно поради противоречие с материалноправните норми и съществено нарушаване на процесуалните правила и необосновано. Твърди, че не е извършено деяние, което да е противоправно, следователно не е и наказуемо. Счита, че са допуснати и съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за административно нарушение, послужил за основа на административнонаказващия орган, както и при издаване на НП, с което сериозно е нарушено правото на защита на нарушителя. При тези съображения моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и несправедливо, като му бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. За него се явява адвокат С.Л., която моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че поддържа подробно изложените съображения в защитата при първоначалното разглеждане на делото. Счита, че безспорно се установява от събраните писмени и гласни доказателства, че от Правилника за вътрешен ред на детска ясла „Ш.п.” е произтичало задължението на всички служители да участват в почистването на детската ясла и това съдържание на Правилника било сведено до знанието на всички служители, поради което не може да се говори за някаква промяна в организацията на работата, както се твърди в акта и в НП, тъй като става въпрос за регулярно периодично задължение, макар да не е ангажирало служителите всеки един ден, то за тях е известно, че веднъж в годината, през месеца, в който детската ясла почива, трябва да изпълняват и това свое задължение. Приема, че по делото са налични доказателства, че всички служители са били запознати с Правилника за вътрешен ред, включително и починалата. Според процесуалния представител на жалбоподателя нито актосъставителят, нито административно наказващият орган е изложил някакви мотиви в какво се изразява промяната в организацията на работа и как се тълкува от актосъставителя и административно наказващият орган самото понятие „организация на работа”, тъй като за това понятие няма легална дефиниция. Счита, че от Кодекса на труда и наредбите за прилагането му може да се изведе смисъл на тази терминология като разпределение на работното време, т.е., че това е термин, който се отнася не към вменените трудови задължения, а към самото разпределение на трудовия процес. Счита, че след като актосъставителят и административнонаказващият орган не са запълнили със съдържание този термин „организация на работата”, АУАН не съдържа описание на нарушението, защото, за да съдържа такова описание е било необходимо подробно да се изясни какво се счита за организация на работата и защо се счита, че тя е била променена. Изтъква, че са били събрани гласни доказателства, от които е ясно, че периодичният инструктаж, който се провежда в детската ясла, като съдържание и обхват е включвал указания по отношение на здравословните и безопасни условия на труд и по отношение на дейността „почистване и хигиенизиране”. Именно този общ периодичен инструктаж е бил насочен към всички служители и до знанието им са сведени указанията как да се осъществява това общо задължение на всички служители по почистване на детската ясла и вниманието към какво да бъде обострено – работа с препарати, с хигиенни материали, с оборудване. Приема, че при условие, че Правилника за вътрешен ред е включвал общо задължение на всички служители и годишният инструктаж е бил с обхват с указания за изпълняване на това, по никакъв начин не се е налагал извънреден инструктаж. Поддържа всичко изложено при предходното разглеждане на делото относно разминаването в правната квалификация в акта и в НП, което несъответствие в правната квалификация нарушава правото на защита, тъй като се променя насоката на твърдяното като извършено нарушение. Изтъква, че в акта се сочи единствено разпоредбата на чл.16 ал.1 т.3 от Наредбата за условията и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктажи, без да се посочва кое предложение се има предвид, а точка 3 съдържа няколко предложения. Едва в НП като нарушени са посочени чл.281 ал.5 от КТ, с привръзки чл.11 ал.1 пр.1 във вр. с чл.16 ал.1 т.3 и вече се посочва предл.3 от Наредбата за провеждане на инструктажа, с което счита, че правната квалификация е изцяло променена, а това е недопустимо и представлява съществено процесуално нарушение. Тъй като в АУАН е прието, че задължение по почистване не е съществувало по длъжностна характеристика за медицинските сестри, обръща внимание, че тя не изчерпва всички задължения на един служител и такива задължения могат да бъдат дадени, както в Правилника за вътрешен ред, така и дори устно от работодателя съгласно чл.181, чл.187 т.7 и т.10 от КТ. Твърди, че наложената имуществена санкция е завишена, без да са изложени конкретни мотиви защо не се налага в минимално установения законов размер, като се съобрази, че на детска ясла „Ш.п.” не са налагани други административни наказания за нарушения на трудовото законодателство и самият трудов процес в детска ясла „Ш.п.” във въпросния ден, по никакъв начин не е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Инцидентът има чисто битов характер и е въпрос на случайност, че е настъпил на работното място. Счита, че какъвто и инструктаж да бъде проведен, независимо периодичен или извънреден, няма как извънредният инструктаж да касае качването или ползването на стол, тъй като той не представлява и работно оборудване. Обръща внимание, че служителите са били снабдени със стъклочистачи, поради което липсват основания за завишаване имуществената санкция над предвидения в закона минимум, ако все пак се счете, че е извършено нарушение. Освен това счита, че няма установено трудово правоотношение между починалата и наказаната детска ясла „Ш.п.”, въпреки представеното от ответника допълнително споразумение към трудов договор №2/2012г., тъй като допълнителното споразумение може да измени някои от елементите на трудовото правоотношение, но не и страните по него. Ето защо, при условие, че трудовият договор е бил сключен с Кмета на Община Ловеч, ако административно наказващият орган е преценил, че е следвало да бъде извършен извънреден инструктаж, то такъв е следвало да се извърши от работодателя – Кмета, а не от Директора на  детска ясла „Ш.п.”.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” гр. Ловеч, редовно призовани се представляват от юрисконсулт А.Д., който оспорва жалбата като неоснователна и незаконосъобразна, като моли съда да потвърди издаденото НП. Счита, че словесното описание в АУАН съответства изцяло на това, описано в НП, което от своя страна е достатъчно подробно и ясно и по никакъв начин не затруднява защитата на жалбоподателя. Както АУАН, така и НП отговарят на изискванията на чл.42 и съдържат реквизитите на чл.57 от ЗАНН. При проверката от контролните органи на длъжностните характеристики е установено, че в длъжностните задължения на медицинските сестри, на каквато длъжност е била и пострадалата, не са включени такива задължения, свързани с почистване на помещенията. Цитираният от жалбоподателя Правилник за вътрешен ред не съдържа никаква конкретика и не обхваща конкретно извършваното в деня на злополуката почистване и затова приема, че правилно административно наказващият орган е счел, че е било необходимо във връзка с промяната на длъжностните задължения да бъде проведен извънреден инструктаж. Относно аргументите, че е променена правната квалификация в НП, заявява, че в процесния случай и да има някакви процесуални нарушения, намира приложение разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, а разпоредбата на чл.413 ал.2 от КТ съдържа освен санкция и състава на административно нарушение, поради което именно на това основание е издадено НП. В АУАН за нарушена е посочена разпоредбата на чл.16 ал.1 т.3 от Наредба №РД-07-02/16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на безопасни условия на труд, като счита, че в съответствие с чл.53 ал.2 от ЗАНН, в НП, освен цитираната разпоредба е добавена и нормата на чл.281 ал.5 от КТ, която материално правна норма не съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, поради което добавянето й в съдържанието на НП не е нарушило правото на защита на наказания и не влече съществени процесуални нарушения. Относно възражението за липса на качеството на работодател на детска ясла №1 „Ш.п.” в качеството на работодател, обръща внимание, че в протокол от НОИ №5103-10-6/15.10.2015г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката на 24.08.2015г. с П.В.П. е признато това й качество. Изтъква, че по неофициална информация, която има, става ясно, че от 2013г. детска ясла №1 „Ш.п.” има самостоятелна правосубектност и притежава качеството на работодател по смисъла на КТ и именно поради този факт е сключено представеното и прието от съда допълнително споразумение №2/02.02.2014г., което е сключено между детска ясла №1 „Ш.п.”, вече като работодател и пострадалото при злополуката лице П.В.П.. Освен това се  позова на Решение №406/12.12.2016г. на РС - Ловеч по гр.д. №1955/2015г., в което на детска ясла №1 „Ш.п.” е признато качеството на работодател и същият е осъден да изплати обезщетение на близките на починалото лице П.В.П. по чл.200 ал.1 от КТ. За това счита, че правилно административно наказващият орган е санкционирал именно детска ясла №1 „Ш.п.” в качеството на работодател. Въз основа на гореизложените съображения, моли съда да потвърди издаденото от Директор Дирекция „Инспекция по труда” - Ловеч НП №11-0000207/27.11.2015 година.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Е. Н. И., К.И.П., Б.И.Г. и Л.Г.С., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.09.2015 година свидетелят Е. Н. И., в присъствието на свидетелката К.И.П. съставил Акт № 11-0000207 за установяване на административно нарушение на Детска яла №1 „Ш.п.“ с ЕИК 0002915910017 и седалище гр. Ловеч, ул. Съйко съев №3, представлявана от Румяна Славова Ж.-П. – директор, в качеството му на работодател, за това, че на 25.08.2015 г. е извършена проверка по повод постъпил сигнал в Дирекция „Инспекция по труда“ – Ловеч за настъпила на 24.08.2015 година злополука с лицето П.В.П. с ЕГН **********, изпълняваща длъжността „медицинска сестра“ в детската ясла. При проверката на представената в Детска ясла №1 „Ш.п.” - гр. Ловеч, ул. „Съйко Съев” №3 от Румяна Славова Ж. – П. документация свързана с документирането на инструктажа по безопасност и здраве при работа се установило, че на служителите включително и на пострадалото лице не е проведен извънреден инструктаж за извършваната от тях работа по време на инцидента – основно почистване на помещенията. При проверката е установено, че към момента на злополуката в извършваното основно почистване са участвали всички служители, независимо от изпълняваната от тях длъжност, с което е въведена промяна организацията на работа, което изисква провеждането на извънреден инструктаж. Предвид гореизложеното е установено, че Детска ясла № 1 „Ш.п.“ - гр.Ловеч, ул. Съйко Съев №3, в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото законодателство, в частта му по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като на 24.08.2015 г. не е провел извънреден инструктаж на служителите участвали в почистването за извършваната от тях работа, с което е нарушен чл.16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ /ДВ, бр. 102/2009г./.

Актът е съставен в присъствието на Румяна Славова Ж.-П. – Директор на Детска ясла №1 „Ш.п.“, която е вписала като обяснения и възражения по акта: „Тъй като в момента се запознавам със съдържанието на този акт, моля да ми бъде дадена възможност в тридневен срок да представя писмените си възражения”. Такива са постъпили в законоустановения срок. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

С оглед на събраните по административнонаказателната преписка и в хода на съдебното следствие доказателства, съдът приема, че описаните в АУАН фактически констатации съответстват на действителното положение, но от тях се установява единствено, че на 24.08.2015 година не е бил проведен извънреден инструктаж на служителите, участвали в почистването на детската ясла. Изводът за необходимост от провеждането на извънреден инструктаж на медицинските сестри преди започване на почистването, актосъставителят и административнонаказващият орган са направили единствено на базата на представената длъжностна характеристика за длъжността „медицинска сестра“. От събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установи, че задължението на медицинските сестри да участват в ежегодното почистване на яслата произтича от чл.31 ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на Детска ясла №1 „Ш.п.“, актуализиран м.февруари 2014 година, т.е. макар и веднъж годишно на медицинските сестри са им били вменени задължения за почистване и хигиенизиране на помещенията в яслата, поради което не може да се приеме, че се касае до промяна в организацията на работа. В тази връзка основателно се явява възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че тъй като за понятието „организация на работата“ няма легална дефиниция, смисълът на това понятие следва да се изведе от Кодекса на труда и наредбите за прилагането му, а във всички тях, както и в теорията понятието  „организация на работата“  се употребява като разпределение на работното време, т.е., че това е термин, който се отнася не към вменените трудови задължения, а към самото разпределение на трудовия процес във времето.

При тези съображения съдът намира, че вмененото административно нарушение не е осъществено, тъй като не са налице всички елементи от състава на соченото нарушение, а именно не се касае до промяна на организацията на работа по смисъла на чл.16 ал.1 т.3 предложение последно от Наредба №РД-07-2 от 16 декември 2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което и не е било необходимо извършването на нарочен извънреден инструктаж. Още повече, че безспорно се установи, че правилата за безопасност при почистване на яслата са били включени в периодичния инструктаж, който се е провеждал ежегодно. Това води до необоснованост на НП, поради което същото следва да бъде отменено.

Въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, видно от представената Заповед № ЧР-427/21.05.2015 година, с която М. И. А. е назначена на тази длъжност, а правомощията й да издава НП произтичат от разпоредбата на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда именно в това й качество.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

Що се касае до възражението, че санкционираното юридическо лице няма качеството на работодател, съдът намира същото за неоснователно, тъй като съгласно чл.2 ал.1 от Наредба №26/18.11.2008 година за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях, детските ясли са организационно обособени структури, които се създават от общините и издръжката на децата се финансира от съответния общински бюджет. Управлението и ръководството на детската ясла се осъществява от директора, който по силата на чл.8 ал.4 т.4 сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в детската ясла. В подкрепа на този извод е и представеното от ответника допълнително споразумение към трудов договор №2/2012г.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира и нарушение на процесуалните правила по налагане на административно наказание.

При съставяне на акта нарушението е квалифицирано по чл.16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на ЗБУТ /ДВ, бр. 102/2009г./. Посочената разпоредба обаче съдържа четири предложения, а именно, че извънреден инструктаж се провежда при промяна на технологичния процес, при въвеждане на нови машини и съоръжения, при промяна на работното място или при промяна на организацията на работа, като в акта не е конкретизирано кое от тях е било нарушено.

АУАН е основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение. Законосъобразното му оформяне е равнозначно на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални изисквания са въведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и тази функция - официално обвинение в извършване на правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на съставяне на акта. Правилното и пълно посочване на нарушените разпоредби е не само формален, но и съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието. Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.

Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

По изложените съображения съдът приема, че непълнотата на правната квалификация на нарушението не може да бъде преодоляна по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН. Още повече, че в НП е посочено като нарушено предложение трето „при промяна на работното място“, тъй като според настоящия състав, с оглед наличието на съюза „или“ чл.16 ал.1 т.3 от Наредба № РД-07-2 от 16 декември 2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд съдържа четири предложения, които представляват четири самостоятелни нарушения. Това от своя страна пък е довело до противоречие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация.

С оглед изложеното, съдът приема, че при издаване на наказателното постановление, административно наказващия орган е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено и като незаконосъобразно.

При този изход на процеса, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде оставено без уважение, тъй като съгласно Тълкувателно решение №2/03.06.2009 год. на ОСК на ВАС по тълк.дело №7/2008 год., в производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, а съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 11-0000207/27.11.2016г. на М. И. А., Директор на Дирекция “Инспекция по труда” – Ловеч, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.413 ал.2 от КТ на Детска яла №1 „Ш.п.“ с ЕИК 0002915910017 и седалище гр. Ловеч, ул. Съйко съев №3, представлявана от Румяна Славова Ж. – П. – директор, в качеството й на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за извършено нарушение на чл.281 ал.5 от Кодекса на труда във вр. с чл.11 ал.1 предложение първо във връзка с чл.16 ал.1 т.3 предложение трето от Наредба №РД-07-2 от 16.02.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд като  НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :