Решение по дело №245/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 189
Дата: 7 юли 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150200245
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 189

гр. Несебър, 07.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.

при участието на секретаря А.Г., като разгледа АНД № 245 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Р.**” ООД, срещу наказателно постановление № 46638 от 06.01.2020г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя на основание чл. 197 ЗЗП, за извършено нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗЗП, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят излага, че информационна табела е била налична, но останала леко скрита зад щендерите в обекта. Отправя искане за приложението на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени НП.

Ответната страна в производството - Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, излага, че по делото е доказано извършеното от жалбоподателя нарушение. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:     

На 20.09.2019г. св. Д.К. (главен инспектор в КЗП – РД гр. Бургас) участвал в извършването на проверка на магазин за дрехи, находящ се в к. к. „С.б.”, хотел „И.”, магазин **, стопанисван от „Р.**” ООД. При проверката се установило, че в обекта са изложени за продажба дамски и детски дрехи. В хода на проверката е установено, че липсва предварителна информация за фирмата и адреса на управление на търговеца, името и фамилията на лицето, отговорник за обекта, както и информация за работното време на търговския обект. Пред св. К. управителката на дружеството Р.**” ООД, която присъствала по време на проверката, обяснила, че няма такава табела. За констатираните обстоятелства бил съставен констативен протокол № К-2662884 от 20.09.2019г. Впоследствие с протокол за проверка на документи № К-0110831 от 25.09.2019г. била приобщена и фактура, свързана със стоките в оебкта. При тези обстоятелства св. К. съставил на дружеството АУАН № К-0046638 от 25.09.2019г., който бил връчен лично на управителката и подписан от нея без възражения. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.  

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (констативен протокол № К-2662884 от 20.09.2019г., протокол за проверка на документи № К-0110831 от 25.09.2019г., ведно с фактура, АУАН № К-0046638 от 25.09.2019г., копие от фискален бон, заповед № 245А от 01.04.2019г. на председателя на КЗП, заповед № 675/21.08.2019г. на председателя на КЗП). Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител – К., който потвърждава фактите, описани в констативния протокол и АУАН. Фактическото твърдение на жалбоподателя, че в обекта се е намирала табела, която останала скрита поради естеството му, остава недоказано по делото, като не се потвърждава от нито едно доказателство. Точно обратното – св. К. сочи, че в обекта не е имало табела, като това му било заявено изрично по време на проверката и от управителката на дружеството. Ето защо съдът достигна до извод, че фактическата обстановка се е реализирала по описания по-горе начин.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата заповед № 675/21.08.2019г. на председателя на КЗП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съдът достигна до извод и за материална законосъобразност на НП. Според чл. 8, ал. 1 от ЗЗП търговецът е длъжен да постави в близост до входа на търговския обект следната информация: 1. фирмата и адреса на управление на търговеца; 2. името и фамилията на лицето, отговорно за обекта; 3. работното време на търговския обект. От фактическа страна по делото безспорно се установи, че в близост до входа на търговския обект, или където и да е в него, не е била поставена табела с посочената информация. Т.е. в нарушение на чл. 8, ал. 1 ЗЗП търговецът не е поставил информация за всички обстоятелства, предвидени в тази норма. По този начин той е осъществил състава на посоченото нарушение. Съгласно чл. 197 от ЗЗП за нарушение на разпоредбите на чл. 4, 5, 6 и 8 на юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. Следователно наказващият орган е подвел извършеното нарушение под относимата правна норма, като на юридическото лице е наложена имуществена санкция в минималния размер от 500 лв., поради което съдът намира, че наложеното наказание отговаря на изискванията на чл. 27 ЗАНН и е съобразено с обществената опасност на извършеното деяние.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид сравнително високата значимост на обществените отношения, свързани със защита правата на потребителите, съдът намира, че самото нарушение не може да се характеризира като такова с ниска обществена опасност. Нарушението е първо за жалбоподателя, но това обстоятелство не може да се приеме като достатъчно смекчаващо, за да е налице маловажен случай. Същевременно не се констатират други смекчаващи вината обстоятелства. Изложеното до тук е достатъчно за съда да приеме, че разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е неприложима към процесния случай. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ Бургас и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП (към който препраща чл. 63, ал. 5 от ЗАНН) заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза К.з.з.н.п. доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” – арг. пар. 1, т. 6  от ДР на АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 46638 от 06.01.2020г. на директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „Р.**” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. В.В., бл. **, вх. **, ап. **, на основание чл. 197 ЗЗП, за извършено нарушение на чл. 8, ал. 1 от ЗЗП, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА „Р.**” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, ж. к. В.В., бл. **, вх. **, ап. **, да заплати н.К.з.з.н.п. БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 63, ал. 3 вр. ал. 5 от ЗАНН, сумата от 80 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: