№ 2278
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20231100100892 по описа за 2023 година
Предявен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ в
размер на 28 000 лв.
Ищецът Й. С. Д. твърди в исковата си молба, че с постановление от 31.07.2014 г.
на следовател в Следствен отдел на Специализирана прокуратура бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 вр. с ал. 2 от НК, затова че в
периода 01.01.2013 г. – 30.07.2014 г. на територията на гр. София е участвал в
организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, ръководена от И.М.В.в, с участници: С.М.М., В.Г.Н., Л.К.Л., Ф.Г.М. и Г.С.Б.,
създадено с цел да вършат съгласувано в гр. София, престъпления по чл. 213а от НК и
чл. 214 от НК – изнудвания и по чл. 301 от НК – получаване на подкупи, като групата е
създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица – държавни служители от
МВР – престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 във вр. с ал.2 от НК.
Твърди се, че на 30.07.2014 г. бил задържан на работното си място – СДВР,
сектор „Моторизиран сектор за бързо реагиране „Сигма“ към отдел „Специализирани
полицейски сили“ при СДВР като ищецът изпълнявал длъжността „командир на
отделение“. Бил откаран в следствения арест на „Г.М.Димитров“ за срок от 24 часа
като след изтичането на срока бил привлечен като обвиняем и му била наложена мярка
за неотклонение „гаранция в пари“ – 500 лв.
На 23.11.2015 г. бил внесен обвинителен акт в съда и образувано нохд 1451/2015
г. по описа на Специализиран наказателен съд, 17 състав. С присъда от 04.10.2017 г.
1
бил признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. По повод депозиран протест, с определение от 29.01.2018 г. на въззивен
състав на АСНС било прекратено производството по образуваното внохд 33/2018 г. и
АСНС върнал делото на СНС, като приел, че протеста на Специализираната
прокуратура е бланкетен. Твърди се, че бил предоставен срок за представяне на
допълнителни съображения към протеста, което не било сторено, поради което същият
бил върнат на прокуратурата респ. оправдателната присъда влязла в сила на 20.02.2018
г.
Твърди се, че по повод повдигнатите му обвинения ищецът претърпял
значителни неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания.
Задържането му по време на изпълнение на служебните му задължения му причинило
стрес. Образуваното наказателно дело било отразено в медиите като публикациите
рефлектирали върху личното достойнство и професионализъм на ищеца. Била му
наложена забрана да притежава огнестрелно оръжие, бил в невъзможност да
кандидатства за друга работа, тъй като се изисквала липса на висящо наказателно
производство. Бил непрекъснато подтиснат, а лошото му настроение се отразило на
семейните и родителски отношения. Чувствал обида и унижение, които създали и
развили у него емоционално-волева неустойчивост, апатичност и бърза
раздразнителност. Чувствал нежелание за живот, безсилие, злепоставяне. Твърди се, че
се чувствал отпаднал, получавал световъртеж и главоболие, вдигал високо кръвно
налягане, бил доведен до нервен срив и чести депресивни състояния.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявения иск и от съда
се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 28 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу него
наказателно производство. Претендират се и законна лихва и сторените по делото
разноски.
Ответникът – Прокуратурата на Р България, чрез своя представител оспорва
иска по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което
твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е оправдано по
повдигнатите му обвинения като от тези действия на правозащитните органи като
2
пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца.
Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от
съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното
лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или
не.
Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на
Прокуратурата на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по престъпление по чл. 321 ал.3 пр.2 във вр.
с ал.2 от НК. Видно от ангажираните по делото писмени доказателства, същият е бил
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение с присъда от 04.10.2017 г. на
СпНС, 17 състав, постановена по нохд 1451/2015 г. Видно от стореното отбелязване
същата е влязла в сила на 20.02.2018 г.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата
предпоставка от фактическия състав.
Ищецът претендира обезвреда на причинените му неимуществени вреди
вследствие на воденото срещу него наказателно производство.
Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен
характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне
размера на обезщетението. При определяне размера на обезщетението за обичайните,
съгласно практиката на ВКС вреди, същото следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия /
решение 165 от 16.06.2015 г. по гр. д. 288/2015 г., Трето ГО на ВКС, решение 480 от
23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г., ІV ГО на ВКС и др./.
Настоящият съдебен състав счита, че в следствие на воденото срещу ищеца
наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза той е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в негативни преживявания, стрес и промяна в ежедневния
стереотип на поведение и начин на живот, които са свързани пряко с душевното му
равновесие. Тези вреди се установяват от събраните гласни доказателства чрез разпит
на свидетелите И.П. и А.Б. в съдебно заседание от 09.10.2023 г. Свидетелите
безпротиворечиво установяват, че ищецът е търпял неблагоприятни в психологически,
социален и емоционален аспект преживявания като стрес, притеснение, социална
изолация и емоционално напрежение на личността.
В случая, при определяне на дължимото обезщетение, следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време - около 3
години и половина водено наказателно производство, през което време същият е
търпял негативни преживявания. Видно от данните по наказателното дело в съдебната
3
му фаза са проведени 11 заседания с висока продължителност, всяко едно от тях.
Следва да бъде преценена и тежестта на повдигнатото обвинение – за извършване на
престъпление, което носи белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от
НК /доколкото предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до десет години/,
определената мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 500 лв., все
обстоятелства, които следва да бъдат съобразени от съда, с оглед съдебната практика –
решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се отчете и
факта, че обвинението е за извършване на умишлено престъпление, което касае
сферата на професионална реализация на ищеца, упражняващ професия на полицай,
задължаваща го да действа в съответствие със закона и при зачитане и гарантиране на
правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, посочено в чл. 3 ал.1 от
ЗМВР/в този смисъл решение 267/26.06.2014 г. по гр. д. 820/ 2012 г. на ВКС, Четвърто
ГО/.
При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да бъдат взети
предвид и неблагоприятните последици, касаещи професионалната оценка и правото
на добро име на професионалист на ищеца. Същите са били засегнати с оглед факта на
широкото публично разгласяване досежно хода на наказателното производство срещу
него, които са оповестени от средствата за масова информация – електронни медии и
печатни издания, което се установява от приложените по делото и неоспорени от
ответника печатни материали. Липсват данни по делото за медийно отразяване на
постановената оправдателна присъда относно ищеца.
На следващо място, константната съдебна практика приема, че когато ищецът
претендира вреди над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични
обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. В
настоящия случай ищецът е изложил твърдения за нарушения в здравния си статус –
физически и психически. Тези обстоятелства подлежат при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца като доказателства в подкрепа на същите са
ангажирани. Неблагоприятните отражения в психичния статус на ищеца се установява
и от заключението на допуснатата СПЕ, изготвена от вещото лице д-р Е. Т. Стойчева,
която е обективирала извод, че и към момента на заключението при ищеца все още е
налице протрахирана депресивна реакция на дезадаптация, представляваща състояние
на психогенно предизвикано състояние на субективен дистрес и разстройства в
адаптацията, което възниква в периода на адаптация към значителни житейски
промени, каквото за ищеца е повдигнатото му обвинение.
На следващо място, видно от представената по делото заповед от 05.12.2014 г.
на МВР, СДВР с оглед воденото срещу ищеца наказателно производство респ.
медийното му отразяване на същия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“
4
като е прекратено служебното му правоотношение за уронване престижа на МВР,
което е бил допълнителен източник на стрес и неблагоприятни емоционални и
психически изживявания за ищеца.
Предвид посочените по-горе критерии и съблюдаване на обсъдените
многоаспектни неблагоприятни последици при ищеца, съдът в решаващия му състав
намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен и доказан за сумата от 10 000 лв., като за горницата до пълния предявен
размер от 28 000 лв. следва да се отхвърли. За да обоснове извод досежно размера на
обезщетението настоящият съдебен състав съобрази и решение 30/08.03.2022 г. по гр.д.
2300/21 г. на Трето ГО на ВКС, респ. влязлото в сила решение по гр.д. 2097/2019 г. на
СГС, Първо ГО, 17 състав, недопуснато до касация с оглед определение 60674
/04.10.2021 г. по гр.д. 1526/2021 г. на Трето ГО на ВКС, касаещи част от другите
обвиняеми в наказателното производство.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началния период на нейната дължимост е датата на влизане
в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен т.е. 20.02.2018 г., с
оглед липсата на възражение за изтекла погасителна давност за част от периода и
предвид обстоятелството, че давността не се прилага служебно от съда
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лв. В списъка по чл. 80
от ГПК е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
2 900 лв. Фактът на реалното заплащане на сумата се установява с оглед съдържанието
на договора за правна защита и съдействие от 24.01.2023 г. /стр. 13 в делото/.
Ответникът е заявил своевременно възражение по смисъла на чл. 78 ал.5 от ГПК, което
с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените по него процесуални
действия, проведени две съдебни заседания с разпит на двама свидетели и изслушване
на съдебна експертиза, депозирани писмени бележки, преценено с цената на заявения
иск и размера на минималните възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г.
настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Припадащата се част от същото с
оглед уважената част от иска възлиза на сума в размер на 1 035, 71 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша”
№ 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на Й. С. Д., ЕГН
5
**********, със съдебен адрес: гр. София, бул. ****, офис 107 – адв. Я. С. – А. сумата
от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд
1451/2015 г. на СпНС, 17 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.02.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 28 000 лв. като неоснователен и недоказан,
както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 045, 71 /хиляда четиридесет и пет
лева и седемдесет и една стотинки/ лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6