Решение по дело №10027/2020 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 29.04.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на единадесети април през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                    Мл.с.СТОЙЧО ПОПОВ                                                     

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №10027 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

    С решение №55-72287 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 46147/19 г., СРС, ГО, 55 с-в ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недакозани предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу С.Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***7, със съдебен адрес:*** /чрез адв.Ю.Р./, установителни искове по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.149 от ЗЕ за установяване съществуване на вземане за сумата 1828.50 лева, от които 1770.50 лева за доставена топлинна енергия и 58.00 лева за осъществено дялово разпределение за топлоснабден имот - апартамент № 67, находящ се в гр.София, ж.к. „********за периода 01.05.2015г. - 30.04.2018г„ ведно със законната лихва от 21.01.2019г. до окончателното плащане, както и по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 231.32 лева, от които 220.00 лева - лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 14.09.2016г. - 09.01.2019г. и 11.32 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 30.01.2016г. — 09.01.2019г„ за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3407/2019г. на СРС, 55 състав.

 Въззивникът „Т.С.“ЕАД излага съображения ,че решението е постановено  в нарушение на материалния и процесуалния закон.Неправилно било прието,че ответникът не е потребител на ТЕ .Представен бил нотариален акт,удостоверяващ че ответникът е собственик на имота.Имало алтернативна възможност задълженията да бъдат търсени както от собственика,така и от лицето носитгел на вещното право на ползване.Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. С въззивната жалба се претендират разноски.

          По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

           Третото лице-помагач  не взема становище по въззивната жалба.

           Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към  фактическите констатации  и правни изводи на СРС.

За пълнота СГС излага следното :

   Спорът е дали ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката  . Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения, който извод  се подкрепя от употребата на съюза "или" - т.е отговорността на собственика и ползвателя е алтернативна, а не кумулативна -първият ще отговаря не едновременно и наравно с ползвателя, а само ако липсва фигурата на "ползвател".

По делото  е установено,че ответникът е собственик,но прехвърлителят,неговият баща си, е запазил правото на ползване докато е жив.

Представеният  по делото нотариален акт за собственост на жилище ,удостоверява ,че вещен ползвател на топлоснабдения имот е бащата на ответника.Той е в облигационно отношение с топлопреносното предприятие.

                 Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то  следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

          

                                 Водим от гореизложеното, съдът

 

                                    Р   Е   Ш   И  :

         ПОТВЪРЖДАВА  решение от №55-72287 от 14.04.2020 г. по гр.д. № 46147/19 г., СРС, ГО, 55 състав.

        РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

           

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                               

                                                               ЧЛЕНОВЕ:1.      

 

 

 

                                                                                       2.