Р Е Ш Е Н И Е
№ 471/
21. Юли 2020г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На осми юли 2020г. в публично съдебно
заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1152/2019г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по жалба на Б.Т.П.
*** срещу Решение № МДТ-3703-1/25.09.2019г. и Решение № МДТ-3703-2/25.09.2019г.
на Директора на Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“ при Община Плевен и
потвърдените Акт за установяване на публични вземания за местни данъци по данни
от декларация № 107-1064/20.08.2019г. и № 107-1065/20.08.2019г., издадени на
осн. чл. 107 ал.3 от ДОПК от старши експерт в Дирекция „ПМДТ“ към Община
Плевен.
Жалбоподателят оспорва решенията и потвърдените с тях
АУПВ като незаконосъобразни. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на установените данъчни задължения. Оспорва се и размера на определената данъчна оценка и
следователно и размера на установените с акта задължения. Твърди, че данъчната оценка през годините се
увеличава, въпреки че състоянието на вилния имот се е променило и той се руши
заради престъпни набези в местността „Стража 1“, защото общината и органите на
МВР не предприемат действия за опазване на имуществото. Затова претендира да се
извърши прихващане на данъчните задължения срещу стойността на нанесените щети
върху имота, които сам е оценил.
Ответникът – Директорът на Дирекция „Приходи от местни
данъци и такси“ при Община Плевен- решаващ орган по смисъла на чл. 159,ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ, чрез юрисконсулт Петкова изразява становище
за неоснователност на жалбата като счита, че данъчните задължения за местни
данъци и такси за двата имота са правилно определени съобразно действащото
законодателство и съобразно решения на Общинския съвет. А увеличението на
данъчната оценка през годините се дължи на промени в законодателството и е въз
основа на декларацията, подадена от собственика. Счита за неоснователно
възражението за изтекла погасителна давност, тъй като 5 годишния давностен срок
съгласно чл. 171 не е изтекъл към момента на издаването на АУПВ. Моли да се
отхвърли жалбата.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 156 ал.1 от ДОПК вр. чл. 144 ал.1 ДОПК вр. чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 9б от Закона за местните
данъци и такси установяването и обжалването на актовете по установяване на
местните данъци и такси се извършва по реда на чл. 4 ал.1- 5 от същия закон,
който от своя страна препраща към реда по ДОПК. Съгласно чл. 4 ал.5 от ЗМДТ ръководителят
на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощията на
териториален директор на Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 144 от ДОПК редът за обжалване на
ревизионни актове е приложим и по отношение на другите актове, издавани по ДОПК
от органите по приходите, доколкото за тях не е предвиден друг ред.
Касае се за акт за установяване на данъчни задължения
– за местни данъци и такси по подадена от собственика данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти, когато задълженията не са
платени в срок. Съгласно чл. 107 ал.4 ДОПК актът подлежи на обжалване пред
Директора на ТД на НАП, съответно на осн. чл. 4 ал.5 от ЗДМТ – пред
ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който упражнява
функциите на решаващ орган. За обжалването му пред съд не е предвиден друг ред,
поради което приложим е чл. 156 ал.1 от ДОПК. Според разпоредбата ревизионният
акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган пред
административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването
на решението.
Същият ред се прилага и по отношение на акта по чл.
107 ДОПК и следователно на обжалване пред съда подлежи АУПВ, който е потвърден
с решението на Директора на Дирекция МДТ при Община Плевен.
Решението е връчено на 27.09.2019г. Жалбата е подадена
на 08.10.2019г. от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
индивидуален административен акт и в законния 14-дневен срок, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Б.Т.П. е подал декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ за
облагане с данък върху недвижимите имоти с Вх. № 104020/07.05.1998г.
Декларирал е в Приложение № 1 - собственост върху
недвижим имот УПИ в строителни граници с площ 286,00 кв.м. като съсобственик на
2/3 ид.ч. и построената в него къща на един етаж, построена 1935г. с РЗП – 91
кв.м., представляваща основно жилище за декларатора, както и построените в
имота гараж, навес, находящи се в гр. Плевен, общ. Плевен, ул. „Асен Златаров“
№ 44. В декларацията е отразено
състоянието на имота и околната инфраструктура – имотът е електрифициран, с ВиК
и граничи с пътна мрежа с трайна настилка /асфалт, бетон/.
Декларирал е в Приложение № 2 и право на ползване върху
недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ 600 кв.м./общински парцел/
и собственост върху построената в него сезонна постройка – вила с жилищно
предназначение с година на построяване 1982г., масивна конструкция с РЗП – 35
кв.м., находящ се в местността „Стража“ – I, землище гр. Плевен. Декларирал е състоянието на
имота - техническата инфраструктура на обекта – без - ел., ВиК, ТЕЦ, тел. и др.
, както и извършените подобрения - масивна ограда с височина 1,50м. дължина
50м.
Въз основа на гореописаните характеристики на двата
декларирани имота е определена данъчната оценка и въз основа на нея са
изчислени данъчните задължения за периода 2014г. – 2018г. по Закона за местните
данъци и такси, които П. като собственик е следвало да заплати, за което се
изпращат съобщения, но не ги е заплатил.
Поради това на осн. чл. 107 ал.3 от ДОПК и подадената
в дирекция „Приходи от МДТ“ – Община Плевен декларация по чл. 14 от ЗМДТ е
издаден АУПВ № 107-1064/20.08.2019г. за недвижим жилищен имот, находящ се в гр.
Плевен, ул. „Асен Златаров“ № 44 за задълженията на П. като собственик на имота
съгласно чл. 11 ал.1 ЗМДТ. На база посочените от него данни в декларацията за
характеристиките на този имот е изчислена и данъчната му оценка съгласно
Приложение №2 от ЗМДТ както следва: за 2014г. – 20 792,30 лв., 2015г. –
20 763,80 лв., 2016г. – 20 735,40 лв., 2017г. – 20 706,90 лв. и
2018г. – 20 678,40 лв. Така изчислената данъчна оценка е послужила като
основа за изчисляване на задължението за данък върху недвижимите имоти и Такса
битови отпадъци съгласно промилите, посочени в Решенията на Общински съвет –
Плевен за определяне размера на таксата за битови отпадъци за всяка отделна
година, съгласно чл. 66 ал.1 ЗМДТ. Размерът на дължимите суми за ДНИ и ТБО е
определен съгласно промилите, приети с Решения на Общински съвет Плевен, които
са както следва: за 2014г. -2018г. – 2,9 на хиляда от облагаемата основа за
ДНИ, а за ТБО за 2014г. – 2015г. – 0,9 на хиляда от облагаемата основа и за
2016г. – 2018г. – 1,4494 на хиляда от облагаемата основа. В общото задължение
за такса битови отпадъци съгласно заповеди на кмета, издадени на осн. чл. 62 и
чл. 63 ЗМДТ се включват следните компоненти съгласно чл. 66 ал.1 ЗМДТ:
1.осигуряване на съдове за съхранение на битовите отпадъци – контейнери, кофи и
др. – 30%; 2.събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или
други инсталации и съоръжения за обезвреждането им- 35%; 3. почистване на
уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените
места, предназначени за обществено ползване – 35 %.
Размера на неплатените данъчни задължения за имота,
изчислени по посочените правила върху облагаемата основа – определената данъчна
оценка е изведено в таблица по години като на отделен ред е посочено
задължението за ДНИ и за ТБО, както и лихвата за просрочие и така е формиран
общият размер на задължението за периода 2014г. – 2018г. - 444,11 лв., което
включва: 214,23 лв. главници за ДНИ; 130,21 лв. главници ТБО; и лихви за
просрочие, изчислени към 20.08.2019г. в
размер на 64,32 лв.за ДНИ и 35,35 лв. за ТБО.
По същия начин въз основа на декларираните
характеристики на вилния имот в м. „Стража 1“, землище гр. Плевен и на осн. чл.
107 ал.3 ДОПК вр. чл. 14 от ЗМДТ с АУПВ № 107-1065/20.08.2019г. е определено и
неплатеното задължение на П. като собственик на имота за периода 2014г. –
2018г. за ДНИ, а именно съгласно Решения
на Общински съвет – Плевен - 2,9 на хиляда от облагаемата основа т.е. върху
данъчната оценка на имота, както следва: 2014г. – 9 356,60 лв.; 2015г. –
9 331,90 лв., 2016г. – 9307,30 лв., 2017г. – 9 282,70 лв. и 2018г. –
9 258,10 лв. Посочено е, че съгласно Заповеди на Кмета на Община Плевен,
издадени на осн. чл. 63 ал.2 ЗМДТ на недвижимия имот не се начислява такса за
битови отпадъци за периода 2014г. -2018г.
В табличен вид в акта са изведени на отделен ред за всяка година
неплатеното задължение за ДНИ – главница и лихва за просрочие и така е формиран
общият размер на задължението – 175,47 лв., което включва: 134,95 лв. главници
за ДНИ; и лихви за просрочие, изчислени към 20.08.2019г., в размер на 40,52 лв.
И двата АУПВ № 107-1064/20.08.2019г. и №
107-1065/20.08.2019г. са връчени на жалбоподателя с писмо с обр.разписка на
22.08.2019г.
В законният 14-дневен срок съгласно чл. 107 ал.4 ДОПК жалбоподателят
е подал жалба срещу двата акта с Вх. № МДТ-3703/27.08.2019г. по административен
ред. Жалбоподателят отхвърля напълно дължимостта на определените данъчни
задължения за двата имота, находящи се в гр. Плевен, ул. „Асен Златаров“ № 44 и
в местността „Стража 1“ като навежда доводи относно нанесени му разрушения и
щети на вилния имот, който счита, че общината е следвало да опази и да му заплати
щетите. Поради което заявява, че прихваща тези задължения за задълженията си за
жилищния имот и се отказва от вилния имот и желае да го върне на общината.
Относно жилищния имот излага оплаквания, че тротоарът на ул. „Асен Златаров“ е
разрушен от превозните средства. Счита, че е необходима въоръжена охрана за
опазване на полските и вилни имоти от цигански набези и престъпни посегателства
от скитници и други самонастанили се пришълци.
С Решение № МДТ-3703#1/ 25.09.2019г. и Решение № МДТ-3703#2/ 25.09.2019г. Директорът на дирекция ПМДТ при Община
Плевен на осн. чл. 155 ал.1 ДОПК потвърдил двата АУПВ като правилни и
законосъобразни. В мотивите е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като
изложените оплаквания са неотносими към дължимостта и изчислените съгласно
закона задължения. А жалбоподателят не привежда никакви нови доказателства от
значение за данъчното му облагане. Не сочи нови факти и обстоятелства, които да
не са били известни на органа по приходите по време на изготвяне на двата АУПВ,
поради което е приел, че няма основание за изменение или отмяна на
задълженията, постановен с актовете.
Съгласно чл.4 ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването
и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК и обжалването се извършва по същия ред. Съгласно
ал.3 и ал.4 в производствата по установяване на местни данъци и такси
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а конкретните служители се определят със заповед на кмета на
общината. Съгласно ал.5 ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община по местонахождение на недвижимия имот, упражнява
правомощията на териториален директор на НАП при обжалване по ДОПК.
Съгласно чл. 107 ал.1 ДОПК когато органът по приходите
установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон и задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина,
по който е изчислено задължението. Размерът на задължението се съобщава на
задълженото лице. Когато задължението не е платено в срок служебно се издава
Акт за установяване на задължението по декларация. Актът може да се обжалва в
14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция.
За облагане с годишен данък върху недвижимите имоти
собственикът е задължен да подаде декларация в общината по местонахождението на
имота съгласно чл. 14 от ЗМДТ.
Двата АУПВ, с които са определени задълженията за ДНИ
и ТБО за двата имота, попадащи на територията на Община Плевен, са издадени от
Галя Филипова – старши експерт в Дирекция ПМДТ при Община Плевен. А решенията,
с които актовете са потвърдени са издадени от Маргарита Бахнева – Директор
Дирекция ПМДТ – Плевен.
Със Заповед № 10-1492/18.10.2018г. Кметът на Община Плевен
на осн. чл. 4 ал.3 и ал.4 от ЗМДТ е изменил и допълнил своя предходна заповед
като е добавил Г. Ф. – старши експерт в Дирекция ПМДТ към определените
длъжностни лица с права и задължения на органи по приходите и публични
изпълнители в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на местни
данъци и такси.
Видно от Заповед № 131/04.04.2017г. М. Б. заема
длъжността Директор на Дирекция ПМДТ – Плевен.
Процесните актове са издадени от компетентен орган,
при упражнен от компетентен орган задължителен административен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗМДТ данъчно-задължено
лице за подаване на данъчна декларация за облагане с годишен данък върху
недвижимите имоти е собственикът или носителят на ограничено вещно право. Това
е необходима предпоставка за определяне на дължимия данък върху недвижимите
имоти и определяне на такса битови отпадъци, а задължен за заплащането им е
собственикът или ползвателят на имота.
В случая и двата имота са декларирани през 1998г. от П.
в качеството на собственик. В подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ той сам е
декларирал характеристиките на имотите, които са от значение за данъчното
облагане, чрез попълване на одобрения образец на данъчна декларация.
Впоследствие не е декларирал промяна в тези характеристики, каквато възможност
дава чл. 14 ал.5 ЗМДТ. Задълженията за ДНИ са определени върху данъчната
основа, а именно върху данъчната оценка на имота, определена по действащото
законодателство за съответната година, въз основа на декларираните първоначално
от собственика характеристики на имота.
Видно е, че данъчната оценка за двата имота по години
за периода 2014г.- 2018г. не е съществено променена. Не е променена и ставката
на данъка върху недвижимите имоти за целия период – 2,9 на хиляда върху
данъчната оценка, определена съгласно
Решение на Общински съвет – Плевен по реда на чл. 1 ал.2 ЗМДТ. Претенцията
на жалбоподателя, че тази оценка спрямо момента на деклариране на имота –
1998г. съществено се е увеличила, въпреки влошаване състоянието на вилния имот,
е неоснователна, тъй като това актуализиране се дължи на промяна в обществено-икономическите
условия през годините и респективно промяна в законодателството за приравняване
на данъчните към пазарните оценки на имотите. Затова е нереалистично да се
очаква, че ще остане една и съща за много дълъг период от време, така както е
била първоначално определена. На следващо място жалбоподателят не е декларирал
промяна в характеристиките на имота от значение за данъчното облагане, за да
има основание за корекция на данъчните задължения. Таксата за битови отпадъци
за жилищния имот е определена на база данъчната основа – данъчната оценка на
имота в съответствие с приети решения на Общински съвет Плевен, съответно – за
2014г. -2015г. – 0,9 на хиляда върху облагаемата основа /данъчната оценка/, а
за 2016г.-2018г. – 1,494 на хиляда върху облагаемата основа и включва всички
предоставяни на територията на имота дейности по сметосъбирането, поради което
е дължима в пълен размер. Възражения в тази насока не са наведени.
Жалбоподателят въпреки дадените указания, декларира,
че не желае назначаването на съдебно-икономическа експертиза, поради което
поддържаните твърдения относно неправилно определен размер на данъчната оценка,
респективно размера на установените задължения, остават недоказани.
Предвид гореизложеното данъчните задължения за ДНИ за
двата имота, и ТБО за жилищния имот са законосъобразно определени от приходната
администрация съгласно чл. 19 ал.1 ЗМДТ върху облагаемата основа – данъчната
оценка на имота и съобразно декларираните характеристики на имота по нормите в
Приложение № 2 към чл. 20 ЗМДТ в зависимост от вида на имота,
местонахождението, площта, конструкицята и овехтяването. В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Възраженията за прихващане на данъчните задължения
срещу стойността на нанесените щети върху вилния имот, които сам е оценил, не
могат да бъдат предмет на това съдебно приозводство и затова не следва да се
разглеждат. За да се извърши такова прихващане претенцията на жалбоподателя
следва да бъде доказана в отделно исково производство и установена по основание
и размер.
Поддържаното възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на определените с АУПВ задължения за ДНИ и ТБО, както и
изчислените към момента на издаване на акта лихви за просрочие също е
неоснователно.
Съгласно чл. 28 ал.1 ЗМДТ данъкът върху недвижимите
имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове – до 30 юни и до 31
октомври на годината, за която е дължим. В същите срокове е дължимо и
задължението за ТБО за имотите.
Вземанията за ДНИ и ТБО са публични вземания и
съгласно чл. 171 ал.1 ДОПК се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по- кратък
срок.
Задълженията се отнасят за периода 2014г. – 2018г.
Петгодишният давностен срок за най-старите задължения за 2014г., започва да
тече от 1-ви януари на 2015г. и към момента на издаване на АУПВ – 20.08.2019г.
не е изтекъл. Съгласно чл. 172 ал.2 ДОПК с издаването на АУПВ давността се
прекъсва, а съгласно ал.3 от прекъсването на давността започва да тече нова
давност.
Съгласно чл. 171 ал.2 ДОПК задължението се погасява по
давност и с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в
случаите, когато задължението е отстрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника. Този
давностен срок е започнал да тече на 1 януари 2015г. и изтича на 1 януари
2025г.
Двата акта за установяване на публични вземания от
местни данъци и такси по данни от декларация са издадени от компетентен орган,
в необходимата писмена форма, в съответствие с материалния закон и целта му,
при липса на съществени процесуални нарушения. Установените с АУПВ задължения
не са погасени по давност.
По тези съображения издадените актове са законосъобразни,
а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното
и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Т.П. *** срещу Решение № МДТ-3703-1/25.09.2019г. и Решение № МДТ-3703-2/25.09.2019г. на Директора на Дирекция „Приходи
от местни данъци и такси“ при Община Плевен и потвърдените АУПВ № 107-1064/20.08.2019г.,
с който са установени задължения за ДНИ, ТБО и лихви за просрочие общо в размер
на 444,11 лв. и АУПВ №
107-1065/20.08.2019г., с който са установени задължения за ДНИ и лихви за
просрочие общо в размер на 175,47лв., издадени на осн. чл. 107 ал.3 от ДОПК от
старши експерт в Дирекция „ПМДТ“ към Община Плевен.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в
14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я : /П/