Р Е Ш Е Н И Е №
269482
02.04.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 26.02.2021г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар:
Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова
в.гр.дело № 2771 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 260159 от 27.08.2020г., постановено по гр.дело № 18098/ 2019г. по
описа на Пловдивски районен съд, VIII гр.състав,са
отхвърлени предявените от Л.П.Ч., ЕГН **********,
против И.П.Т., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание
чл.439, ал.1 във връзка с чл.124, ал.1
от ГПК и чл.143, ал.1 от ЗЗД, и чл.55, ал.1 от ЗЗД – за признаване за
установено по отношение на ответника, в качеството му на Цесионер по сключен
между него и лицето Г. Г. Ф., в качеството му на Цедент, на 09.05.2016 г.
Договор за цесия, че ищцата, в качеството й на съпоръчител на Цедента, по
Договор за поръчителство, обезпечаващ изпълнението на сключен на 11.05.2005 г.
в гр. Пловдив между „Банка ДСК“ ЕАД и лицето В. А. В. Договор за кредит за
текущо потребление, не му дължи половината от следните суми, за събирането на
които е било образувано изп. дело № 20199090400003 по описа на ЧСИ Христо
Стоянкин: сумата 8 109, 40 лева – главница по Договора за предоставяне на
потребителски кредит от 11.05.2005 г. и Договора за поръчителство за периода
12.04.2006 г. – 14.12.2007 г., сумата 2 950, 20 лева – дължими лихви върху
главницата за периода 12.04.2006 г. – 14.12.2007 г., заедно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.12.2007 г. до пълното й изплащане, както и
сумата 221, 19 лева – разноски за производството за издаване на изпълнителен
лист, които суми В. А. В., като
Кредитополучател и ищцата и лицето Г. Г. Ф., като Поръчители, са били осъдени
на заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София с Определение № 246/17.12.2007 г.,
постановено по ч. гр. дело № 9440/2007 г. по описа на ПРС – ІХ гр. състав и
издаден въз основа на него на 17.12.2007 г. изпълнителен лист, а също така - и
сумата 820 лева – разноски по изп. дело № 175/2008 г. по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова, както и да осъди ответника да й заплати сумата 3 193, 17 лева,
принудително събрана по изп. дело № 20199090400003 по описа на ЧСИ Христо
Стоянкин и преведена на ответника без основание, и сумата 1 085, 97 лева,
представляваща събрани по принудителен ред по изп. дело № 20199090400003 по
описа на ЧСИ Христо Стоянкин и преведени без основание на ответника такси и
разноски, от които 600 лева – част от адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнителното дело, и 485, 97 лева – такси и разноски по ТТРЗЧСИ, заедно със
законната лихва върху двете главници и Л.П.Ч.
е осъдена на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с ал.2 от ЗАдв. да заплати на адвокат
Г.Р.К., , адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала
жалбоподателката Л.П.Ч., ЕГН ********** , която чрез пълномощника си адв. М.,го обжалва с оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност, като постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Търси се отмяната му и
постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна И.П.Т., ЕГН **********, в който
се поддържа, че решението е правилно ,
не страда от релевираните във въззивната жалба пороци и моли да бъде потвърдено
с присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.
С определение № 261762 от
09.10.2020г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без
уважение подадената от И.Т., чрез
пълномощника му адв.К. молба, за изменение на първоинстанционното решение в
частта за разноските.
Срещу така постановения
съдебен акт е подадена в законоустановения срок частна жалба от И.Т., чрез
пълномощника му адв.К., в която са
развити оплаквания за неговата неправилност с искане до въззивния съд за
отмяната му и присъждане на адвокатско възнаграждение за
всеки един от предявените по делото искове и в размери съответно-667,25
лева- по иска по чл.439 ГПК;453,52 лева- по иска по чл.55 от ЗЗД и 306 лева- по иска по чл.59
от ЗЗД.
Ответникът не е депозира по
делото отговор на частната жалба.
Съдът, след преценка на
събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице; касае
неблагоприятното за него първоинстанционно решение, и откъм съдържание е
редовна, поради което се явява допустима.
Пловдивският районен съд е
бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК , чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.59,ал.1 от ЗЗД, предявени от Л.П.Ч., ЕГН **********, против И.П.Т., ЕГН **********.
В исковата си молба ищцата е
изложила съображения, че на 17.12.2007
г. по ч. гр. д. № 9440/2007 г. по описа на РС-Пловдив в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е издаден изпълнителен лист
на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „в” ГПК /отм./ срещу
солидарните длъжници В. А.В. – кредитополучател и поръчителите Л. Ч. и Г. Ф. за сумата от 8109,40 лева-
неизплатена главница по сключения на
11.05.2005г. договор за кредит , ведно
със законната лихва върху сумата, начиная от 14.12.2007г. до окончателното й изплащане; сумата от
2950,20 лева- лихва по договора за периода 12.04.2006г.-14.12.2007г., както и
сумата от 221,19 лева -разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на
вземането си и въз основа на така
издадения изпълнителен лист банката е образувала на 11.04.2008г.
изп.д.№175/2008г. по описа на ЧСИ Обретенова.С постановление на съдебния
изпълнител от 17.06.2009 г. изпълнителното производство е приключено по
отношение на вземането на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД , поради изплащане на
дълга от поръчителя Г. Ф. възлизащ в
размер на сумата от 11850 лв. и таксите дължими към съдебния изпълнител в
размер на 1640 лв. или общо 13490 лв.
и същият е конституиран като
взискател по изпълнителното дело на основание чл.429,ал.1 от ГПК за вземане в
размер от 13490 лева спрямо кредитополучателя
В. В. и в размер от 6745 лева спрямо поръчителя Л.Ч..С договор за
прехвърляне на вземане от 09.05.2016г. взискателят Г. Ф. е прехвърлил на
цесионера И.Т. вземането си от
длъжника В. В. в размер от 13490 лева и
от Л.Ч. в размер от 6745 лева. По молба
от 29.01.2018г. и приложения към нея договор за цесия, цесионерът И.Т. е конституиран от съдебния
изпълнител на 06.02.2018г. като взискател по изпълнителното дело , като е прекратено изпълнителното производство по отношение
на досегашния взискател Г. Ф..На
26.01.2018г. от длъжника Л.Ч. по
изпълнителното дело е платена сумата от 6517,80 лева, а на 23.02.2018г. сумата
от 820 лева, разпределени съответно: 592,80 лева- преведени по сметка на ЧСИ
Обретенова за дължими такси и 6745 лева – преведени на взискателя по делото И.Т..
С влязло в сила на 01.11.2018г.
разпореждане съдебният
изпълнител на основание чл.433,ал.2 от ГПК е приключил изпълнителното
производство по отношение на длъжника Л.Ч.,
поради погасяване задължението и на разноските по изпълнението.Въз основа на
подадена на 01.11.2018г. от взискателя И.Т. молба , с влязло в сила на
10.12.2018г. постановление съдебният изпълнител
е прекратил изпълнителното производство
по изп.д.№175/2008г. Изпълнителният лист е бил върнат на 13.12.2018г. на взискателя и по негова молба въз основа на
същия изпълнителен лист е било образувано на 04.01.2019г. срещу
кредитополучателя В.В. и поръчителя Л.Ч. ново изпълнително дело №3/2019г. по
описа на ЧСИ Христо Стоянкин .С връчената ПДИ, Л.Ч. е уведомена от ЧСИ Стоянкин , че
задължението й по изпълнителното дело и съгласно издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 9440/2007г. по описа на РС-Пловдив,
възлиза на 8861,78 лева, от които 6607,70 лева-главница, 675,45 лева -
законна лихва за периода 02.03.2018г.-05.03.2019г.; 600 лева-разноски по изпълнителното дело и 978,63 лева- такси то Тарифата към ЗЧСИ. Въпреки
депозираното възражение , че претендираните от взискателя суми са платени на
взискателя от Л.Ч. преди образуване на изпълнителното дело, удостоверено и в
приложените от нея писмени
доказателство, с разпореждане от 28.03.2019г.
ЧСИ Стоянкин оставя без уважение
възражението й, отказва да вдигне наложените по изп. д.№3/2019г. обезпечителни
мерки и да конституира Ч. като взискател
до делото.Така в резултат на наложените
в хода на изпълнението обезпечителни запори , по изпълнителното дело е събрана
сума от 3193,17 лева,преведена от ЧСИ Стоянкин
на взискателя, както и сума от 1085,97 лева – дължими по изпълнителното
дело разноски и такси по ТТРЗЧСИ .
Ищцата поддържа, че е
погасила припадащата й се като поръчител
част от дълга , като сумата от 6745 лева е била преведен от ЧСИ
Обретенова по изп.д.№178/2008г. на новоконституирания взискател- цесионера И.Т..Твърди,
че последният не се легитимира като
носител на регресни вземания спрямо нея,
тъй като тя е погасила, чрез плащане
задължението си. Така независимо от липсата на изпълняемо право , цесионерът И.Т. неоснователно
образува на 04.01. 2019г. изпълнително дело №3/2019г. по описа на ЧСИ
Стоянкин и претендира повторно
плащане на същия дълг, а в резултат на незаконосъобразно наложените от съдебния
изпълнител запори върху банковите сметки
на ищцата е събрана сумата от общо 4297,14 лева.
Така мотивирана ищцата е отправила
искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде признато, несъществуването
на вземане на И.П.Т., ЕГН **********, спрямо нея в размер на 6745 лева на основание договор за цесия от 09.05.2016
г., представляващо припадащата й се част от задължението в качеството на поръчител по договор за
кредит за текущо потребление от
11.05.2005г. , което вземане е предмет на изпълнение по изп.дело № 3/2019 г. по
описа на ЧСИ Христо Стоянкин с рег. № 909
и район на действие Окръжен съд Пловдив, образувано по изпълнителен лист от 17.12.2007г., издаден
в полза на „Банка ДСК“ЕАД по
ч.гр.д.№9440/2007г. по описа на РС-Пловдив, да бъде осъден да й върне получената
без основание по изп.д.№3/2019г. сума от
3193,17 лева, както и да бъде осъден да й заплати сумата от 1085,97 лева, принудително
събрана за такси и разноски по изп.д.№3/2019г. по описа на ЧСИ Стоянкин, с
която се е обогатил неоснователно за нейна сметка. Претендира също законна
лихва и разноски.
В писмения си отговор
ответникът оспорва предявените искова и настоява за отхвърлянето им като
неоснователни.Поддържа , че с плащане на сумата от 6745 лева по
изп.д№175/2008г. , ищцата не е погасила задължението си , с оглед предвидения в
чл.76,ал.2 от ЗЗД ред-разноски, лихва, главница , поради което са останали
дължими суми , посочени от него в молбата за образуване на изп.д.№3/2019г. по
описа на ЧСИ Стоянкин.
От събраните по делото и неоспорени от страните
писмени доказателства е документално установено, че на 11.05.2005 г. между кредиторът „Банка
ДСК“ ЕАД и кредитополучателя В. А. В., е
сключен Договор за кредит за текущо потребление, по който кредиторът е отпуснал
на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 8000 лв., който е
следвало да бъде издължен за 84 месеца или в срок до 12.05.2012 г., като
изпълнението на задълженията по договора за кредит е обезпечено с поръчителството
на ищцата Л. Ч. и Г. Ф.. На 17.12.2007 г. по ч. гр. д. №
9440/2007 г. по описа на РС-Пловдив в полза на банката е издаден изпълнителен
лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „в” ГПК /отм./ срещу
солидарните длъжници В.А. В. – кредитополучател и поръчителите Л. Ч. и Г. Ф. за сумата от 8109,40 лева-
неизплатена главница по сключения на
11.05.2005г. договор за кредит , ведно
със законната лихва върху сумата, начиная от 14.12.2007г. до окончателното й изплащане; сумата от
2950,20 лева- лихва по договора за периода 12.04.2006г.-14.12.2007г., както и
сумата от 221,19 лева -разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на
вземането си и въз основа на така
издадения изпълнителен лист банката е образувала на 11.04.2008г.
изп.д.№175/2008г. по описа на ЧСИ Обретенова.С постановление на съдебния
изпълнител от 17.06.2009 г. изпълнителното производство е приключено по
отношение на вземането на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД , поради изплащане на
дълга от поръчителя Г. Ф. възлизащ в
размер на сумата от 11850 лв. и таксите дължими към съдебния изпълнител в
размер на 1640 лв. или общо 13490 лв.
и същият е констутиурин като
взискател по изпълнителното дело на основание чл.429,ал.1 от ГПК за вземане в
размер от 13490 лева спрямо кредитополучателя
В. В. и в размер от 6745 лева спрямо поръчителя Л.Ч..С договор за
прехвърляне на вземане от 09.05.2016г. взискателят Г. Ф. е прехвърлил на
цесионера И.Т. вземането си от
длъжника В. В. в размер от 13490 лева и
от поръчителя Л.Ч. в размер от 6745 лева. По молба от
29.01.2018г. и приложения към нея договор за цесия, цесионерът И.Т. е конституиран от съдебния
изпълнител на 06.02.2018г. като взискател по изпълнителното дело и е прекратено изпълнителното производство по отношение
на досегашния взискател Г. Ф..На
26.01.2018г. от длъжника Л.Ч. по изпълнителното дело е платена сумата от
6517,80 лева, а на 23.02.2018г. сумата от 820 лева, разпределени съответно: 592,80
лева- преведени по сметка на ЧСИ Обретенова за дължими такси и 6745 лева –
преведени на взискателя по делото И.Т.. С влязло в сила на 01.11.2018г. разпореждане
съдебният изпълнител на основание чл.433,ал.2 от ГПК е приключил
изпълнителното производство по отношение
на длъжника Л.Ч., поради погасяване задължението и на разноските по изпълнението.Въз
основа на подадена на 01.11.2018г. от взискателя И.Т. молба , с влязло в сила
на 10.12.2018г. постановление съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изп.д.№175/2008г. Изпълнителният лист е
бил върнат на 13.12.2018г. на взискателя
И.Т. и по негова молба въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано на
04.01.2019г. срещу кредитополучателя В. В. и поръчителя Л.Ч. ново изпълнително
дело №3/2019г. по описа на ЧСИ Христо
Стоянкин. С връчена ПДИ на 21.02.2019г.,
Л.Ч. е уведомена от ЧСИ Стоянкин , че задължението й по изпълнителното дело и
съгласно издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№9440/2007г. по описа на
РС-Пловдив, възлиза на 8861,78 лева, от
които 6607,70 лева-главница, 675,45 лева - законна лихва за периода
02.03.2018г.-05.03.2019г.; 600 лева-разноски по
изпълнителното дело и 978,63
лева- такси то Тарифата към ЗЧСИ. Начина на формиране на дълга по изпълнителното дело е разяснен от ЧСИ Стоянкин в издаденото от него на 28.03.2019г.
разпореждане , с което е оставил без уважение възражението да длъжника за липса
на изпълняемо право в полза на взискателя
, с оглед погасяване чрез плащане
на дълга преди датата на образуване на изпълнителното производство,
отказал е да вдигна наложените обезпечителни мерки и да конституира Л.Ч. като
взискател по изп.д.№3/2019г. Видно от мотивите на ЧСИ Стоянкин, с извършеното
от Л.Ч. плащане на сумата от 6745 лева по
изп.д.№175/2008г. по описа на ЧСИ Обретенова , паричният й дълг към взискателя И.Т. не
е погасен.ЧСИ Стоянкин е посочил , че по аргумент от 143,ал.1 от ЗЗД и чл.76,ал.2 от ЗЗД, с тази сума първо се
погасяват изтеклите за периода
18.11.2008г.-02.03.2008г. лихви в
размер от 6 607,70 лева и 137,70 лева- главница, поради което дългът на Л.Ч. към датата на образуване на процесното
изпълнително дело е в размер на сумата
от 6 607,70 лева, ведно със законната лихва
начиная от 02.03.2018г., 600 лева-адвокатско възнаграждение и таксите и
разноските по изпълнителното дело, посочени във връчената на длъжника ПДИ.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 145 от ЗЗД,
ако няколко лица са поръчителствали за един и същ длъжник за едно и също
задължение, то поръчителят който е изпълнил задължението може да иска от
другите поръчители припадащите им се части. Тези права платилият поръчител ще
има едва с погасяването на целия дълг и от този момент той ще встъпи в права на
удовлетворен кредитор срещу останалите поръчители до размера на припадащите им
се части от дълга, включително и за разноски по събиране на дълга, направени от
кредитора, които са платени от поръчителя. Съпоръчителите отговарят
солидарно към кредитора. Във вътрешните отношения, обаче, всеки поръчител
отговаря за своя дял съобразно разпоредби на чл. 127 и
чл. 145 от ЗЗД.
При липса на споразумение между поръчителите и ако не следва друго от
вътрешните отношения между тях, то дяловете на съпоръчителите са
равни.
По делото не е установена уговорка между
ищцата Л. Ч. и Г. Ф. по отношение на отговорността им като поръчители
по сключения на 11.05.2005г. между „Банка ДСК“ЕАД и кредитополучателя В. В.
договор за банков кредит. След като по делото не са представени
доказателства за споразумение между поръчителите или за вътрешни отношения
между тях досежно дела за дълга, за който всеки от тях отговаря, то съдът
приема, че в случая приложима е
разпоредбата на чл.127 от ЗЗД и всеки от поръчителите отговаря в отношенията
помежду си, като носи отговорността за дълга по равно.
Общият дълг, който е бил заплатен от поръчителя Г. Ф. на взискателя „Банка ДСК“ЕАД по изп.дело №175/2008г. по описа на ЧСИ
Обретенова възлиза на 13490 лева, включващ главница, лихви и разноски за
взискателя и такси за ЧСИ съгласно ТТРЗЧСИ. Поръчителите по договора за кредит
са двама - ищцата Л.Ч. и Г. Ф. и всеки от тях следва да
отговаря за 1/2 от платената на взискателя парична сума. Т.е. отговорността на
всеки от тях е за сумата от 6745 лева. След като поръчителят Г. Ф. е платил с 6745 лева повече от
припадащата му се част от дълга, то той
има право да търси надплатеното от другия
поръчител на основание чл.145 от ЗЗД. Именно
това свое вземане в размер от 6745 лева той е прехвърлил на ответника по делото И.Т. на основание сключения между тях на 09.05.2016 г. договора
за цесия. От своя страна Л.Ч. е погасила припадащата й се като поръчител част от дълга , като сумата от 6745 лева е
била преведен от ЧСИ Обретенова по изп.д.№178/2008г. на новоконституирания взискател
И.Т..
Следователно , както поръчителят Г. Ф., така и цесионерът И.Т. , не се
легитимират като носители на регресни вземания по чл. 145 ЗЗД срещу поръчителя Л.Ч.,
тъй като тя е погасила, чрез плащане
припадащата й се част от дълга в размер от 6745 лв.Независимо от липсата
на парично вземане, на 04.01. 2019г. е било образувано от цесионера И.Т.
изпълнително дело №3/2019г. по описа на ЧСИ Стоянкин срещу Л.Ч. за принудително събиране на суми въз основа
на издадения на 17.12.2007г.
изпълнителен лист по ч.гр.д.№9440/2007г. по описа на РС-Пловдив в полза на „Банка ДСК“ЕАД.Така образуваното и
предприетото от ответника принудително
изпълнение срещу Л. Ч. е
незаконосъобразно, както поради липсата на
изпълняемо право в полза на взискателя ,
така и поради това, че се претендират за
заплащане суми, които не са удостоверени в
изпълнителния лист. Настоящият
състав на съда приема, че цесионерът И.Т. не е и надлежно легитимиран да поиска
образуване на изпълнително дело срещу Л.Ч.
и пристъпване към принудително изпълнение с представяне на изпълнителния лист
от 17.12.2007г. , тъй като същият
не издаден в полза на цедента Г. Ф., а в полза кредитодателя „Банка ДСК“ЕАД, в
който смисъл е Решение № 36 от
30.03.2021 г.по гр.д. № 2454 / 2020 г. на ВКС, 4 гр.д., според което цесионерът
е надлежно легитимиран да поиска образуване на изпълнително дело и пристъпване
към принудително изпълнение на изпълняемото право с представяне на
изпълнителния лист, само когато е
издаден в полза на кредитора по изпълнителното основание (на цедента).
С оглед установената по
делото липса на притезание в полза на И.Т. срещу ищцата Л.Ч. , което да подлежи на
принудително удовлетворяване , то предявеният от нея отрицателен установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен, след отмяна на неправилното
първоинстанционно решение, като бъде признато несъществуването на вземане на И.П.Т.,
спрямо Л.П.Ч. в размер на 6745 лева на
основание договор за цесия от 09.05.2016 г., представляващо припадащата се
на последната част от задължението й в
качеството на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2005г. , което вземане е предмет на
изпълнение по изп.дело № 3/2009 г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин с рег. № 909 и район на действие Окръжен съд
Пловдив, образувано по изпълнителен лист
от 17.12.2007г., издаден в полза на „Банка ДСК“ЕАД по ч.гр.д.№9440/2007г по описа на РС-Пловдив.
От приетото в
първоинстанционното производство заключение на вещото лице С. К. до допуснатата
ССЕ, както и от издаденото от ЧСИ
Стоянкин удостоверение
изх.№4919/21.10.2019г. по изп.д.№3/2019г. се установява , че
в резултат на наложените в хода
на изпълнението обезпечителни запори
върху банковите сметки на ищцата , по изпълнителното дело е събрана сума
от 4279,14 лева, от които 3193,17 лева
са преведена от ЧСИ Стоянкин на взискателя
И.Т. за погасяване на вземането по изпълнителния лист за главница и изтекли законни лихви върху главницата , и сума от 1085,97 лева – дължими по
изпълнителното дело разноски и такси по
ТТРЗЧСИ .
С оглед отреченото от
въззивния съд парично притезание в полза
на И.Т.
срещу ищцата по издадения на
17.12.2007г. на извънсъдебно изпълнително основание изпълнителен лист, то принудително събраната
от нея по изп.д.№3/2019г. сумата от
3193,17 лева, за погасяване на вземане
по изпълнителния лист за главница и
изтекли законни лихви върху главницата, взискателят е получил без
основание и дължи връщането й на
основание чл.55,ал.1 от ЗЗД, а предявеният иск като доказан по основание и
размер следва да бъде уважен, след отмяна на неправилното решение на
първоинстанционния съд в тази му част.
Останалата събрана по
изпълнителното дело сума в размер от 1085,97 лева- за разноски и такси по ТТРЗЧСИ , ответникът следва да върне на
ищцата, на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, защото се е обогатил неоснователно,
като си е спестил тези разходи. Разпоредбата на чл. 34 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
предвижда, че таксите и разноските по изпълнителното дело се плащат от
взискателя и са за сметка на длъжника В случая е била приложена възможността по
ал. 2 на чл. 79 ГПК, когато таксите не
са внесени от взискателя, те да се събират от длъжника. Като не е внесъл
авансово процесните суми, ответникът по настоящото дело е спестил разноски в
изпълнението и се е обогатил с процесната сума. Налице е връзка между
обогатяването и обедняването на страните по делото, доколкото невнасянето на
процесните такси от ответника и събирането им за сметка на ищеца в хода на
изпълнителния процес са факти, които са в причинна връзка с действието на
ответника по незаконосъобразно образуване на изп. дело № 3/2019 г. на ЧСИ
Стоянкин .
Ето защо и така
предявеният иск по чл.59,ал.1 от е
основателен в пълния заявен размер и
следва да се уважи, след отмяна на първоинстанционното решение, с което исковата
претенция е била отхвърлена като неоснователна.
Сумите следва да бъдат присъдени
ведно със законната лихва начиная от датата на подаване на исковата молба в
съда-07.11.2019г. до окончателното им изплащане.
При този изход на правния
спор на жалбоподателя следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски, които се констатираха в размер на сумата от 1094,78 лева, като и тези в
първоинстанционното производство в размер от 1593,33 лева.
Тъй като на ответника, тук
въззиваем, не се дължат разноски по делото, то определението на
първоинстанционния съд от 09.10.2020г.,
постановено по реда на чл.248,ал.1 от ГПК, с което е оставена без уважение
молбата на страната за изменение на решението в частта за разноските, с присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от предявените
искове, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260159 от
27.08.2020г., постановено по гр.дело № 18098/ 2019г. по описа на Пловдивски
районен съд, VIII гр.състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от Л.П.Ч., ЕГН **********, против И.П.Т., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, несъществуването на вземане на И.П.Т., ЕГН ********** спрямо Л.П.Ч., ЕГН **********, в размер на
6745 лева на основание договор за цесия
от 09.05.2016 г., представляващо припадащата се на последната част от задължението й в
качеството на поръчител по договор за кредит за текущо потребление от 11.05.2005г. , което вземане е предмет на
изпълнение по изп.дело № 3/2009 г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин с рег.
№ 909 и район на действие Окръжен съд Пловдив, образувано по изпълнителен лист от 17.12.2007г., издаден
в полза на „Банка ДСК“ЕАД по
ч.гр.д.№9440/2007г по описа на РС-Пловдив.
ОСЪЖДА И.П.Т., ЕГН **********, да заплати на Л.П.Ч., ЕГН **********, сумата от 3193,17 лева -
главница, получена без основание, вследствие на незаконосъобразно принудително
изпълнение по изпълнително дело № 3/2019г. по описа на по описа на ЧСИ Христо Стоянкин с
рег. № 909 и район на действие Окръжен съд Пловдив,сумата от 1085,97
лева, с която се е обогатил без основание и представляваща принудително събрани разноски и такси по ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 3/2019г. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин с рег. № 909 и район на действие Окръжен съд
Пловдив , ведно със законната лихва върху главниците, начиная от датата на подаване на исковата молба в
съда-07.11.2019г. до окончателното им изплащане, сумата от 1094,78 лева-направени
във въззивното производство разноски , както и сумата от 1593,33 лева- разноски
направени в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 261762 от 09.10.2020г., постановено по
гр.дело № 18098/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд, VIII
гр.състав.
Решението в частта по
предявения отрицателен установителен иск
по чл.124,ал.1 от ГПК, подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, на
основанията по чл. 280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.