РЕШЕНИЕ
№ 4103
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330107748 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК от Т. Д. срещу Х. Д..
Ищцата твърди, че с ответника са **, като след смъртта на ** имали уговорка
съсобствен имот в с. *** да остане за него, а процесният за нея. Поради това тя
направила отказ от наследство на покойния **. През периода 1995-1997 г. ** изградил
в имота жилищна сграда, в която заживяла **, до смъртта си през 2002 г. След това
разбрала, че тя е прехвърлила правата си в имота на **. През 2007 г. след раздяла **
заживяла в процесния поземлена имот, в изградената селскостопанска сграда, която
ремонтирала. През 2008 г. заявила на **, че мястото е за нея. Той й дал ключовете от
къщата и казал да прави каквото си иска. От тогава тя обработвала и стопанисвала
мястото, но без да ползва изградената от ответника сграда. Предвид горното иска да
бъде установено, че е придобила правото на собственост на основание давностно
владение.
С определение от 17.02.2022 г. като ответници по делото са конституирани
наследниците на Х. Д. поради смъртта му в хода на процеса.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците М. и К. Д., с който
се оспорва претенцията. Твърдят, че ищцата не е била владелец на имота, а е била
допусната да живее в него от **. Считат че е осъществявала търпими действия, които
не можели да обосноват владения без противопоставяне на собственика на имота. В
тази връзка твърдят, че Х. Д. е посещавал имота, плащал е данъци за него, а през 2017
г. го е включил и в завещания в полза на **. Иска се отхвърляне на претенцията.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Д. Д., от назначения
особен представител, с който се оспорва претенцията.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Д. Д..
С определение от о.с.з. производството по делото е прекратено по отношение
на Д. Д. поради оттегляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените към исковата молба документи, се установява, че с нотариален
акт от ** г. Д. Х.Д. и Н. Р. Д. са придобили правото на собственост върху нива от 350
кв.м., находяща се в ** землище в местността „**“. Между страните не е спорно, че
имотът съответства на процесния, в момента с идентификатор ** по КК. Няма
доказателства за това дали бракът между двамата купувачи е бил прекратен преди или
след приемането на СК от 1968 г., но това не се отразява на извода за обема на техните
права. И в двете хипотези те са се легитимирали като собственици на 1/2 ид.ч. от
имота, в единия случай поради прекратяването на СИО, приложима при прекратяване
на брака след 1968 г. съгласно чл. 103 СК от 1968 г. (отм.), а в другия съгласно
презумпцията за равенство на дяловете по чл. 30, ал. 2 ЗС.
Д. Х. Д. е починал на ** г., като разведен и е оставил за свои наследници **- Х.
Д. Д. и Т. Д. Д.. Ищцата заявява, че е направила отказ от неговото наследство като
цитира удостоверение в тази насока, но по делото не са представени доказателства
такова да е било извършено и вписано по предвидения в Закона за наследството ред.
Поради това тя се легитимира, като един от наследниците на баща си и следва да
противопостави намерението си за своене на имота спрямо останалите наследници. С
ТР № 1/28.06.2012 г. по т. гр. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че
презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между
съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен
от наследяването.
За подобно противопоставяне не бяха събрани доказателства по делото, като
никой от свидетелите няма преки впечатления от срещи между ищцата и **. Излагат
обстоятелства за съществувало неразбирателство, но информацията за такова им е била
предоставена от самата ищцата, като няма конкретика във връзка с какъв имот се е
случило и от кога продължава.
Дори да се приеме, че отказът от наследство е безспорно обстоятелство и като
такова следва да се приеме за доказано на основание чл. 153 ГПК, от събраните по
делото доказателства отново не доказва придобиването на имота на основание
давностно владение.
В тази връзка по делото бяха разпитани четирима свидетели, но от изложените
от тях обстоятелства не може да се направи извод, че ищцата е упражнявала владение
2
върху имота. Доведените от нея свидетели установяват, че живее в стопанска
постройка в имота от поне 11-12 години, че е засаждала зеленчуци в имота и че през
цялото това време не е ползвала построената от ** в поземления имот къща. Никой от
свидетелите не може да конкретизира в какъв обем е използвано мястото и в какъв
период в осъществявано това ползване. Данните за извършени преустройства в
ползваната от ищцата стопанска сграда и за засаждането на трайни насаждения също са
без точни данни за време на извършване, но свидетелката В. ги определя като
скорошни. Показанията на свидетелката С. за извършвани през 2007 г. ремонти, за
приспособяване на стопанската сграда за живеене не могат да бъдат кредитирани,
защото противоречат на изложените от самата ищца твърдения в исковата молба, че
сградата е била пригодена за живеене преди това.
В същото време, свидетелят П. установява, че ползваната от ищцата стопанска
постройка се намира извън самия имот, като това обстоятелство се потвърждава и от
приложената към исковата молба скица, от която е видно, че в мястото няма други
сгради освен изградената от ** къща и допълнителна постройка- баня. Заявява, че ** на
ищцата е идвал рядко в имота след смъртта на **, но периодично, а от много години
ищцата не е засявала нищо до посаждането на дървета, като дворът не се поддържал.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и след
изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е установено
владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато
/да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е
установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния елемент е
предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
В нашето право се уреждат институтите на владението – упражняване на
фактическа власт върху вещ за себе си /чл. 68, ал. 1 ЗС/ и държането– упражняване на
фактическа власт върху вещ за другиго /чл. 68, ал. 2 ЗС/. Няма нормативна уредба на
търпимите и съизволителните действия, които са самостоятелен вид факти, свързани с
упражняването на фактическа власт върху вещ и които не пораждат последиците на
владението и държането.
Практиката на ВКС – Решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І
г.о. – е възприела определението на търпими действия в правната теория: търпими са
всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се
извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се
допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност,
добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се
смятат за извършени с неговото съгласие.
С решение № 122 от 03.12.2020 г. по гр.д. № 3549/2019 г. на ВКС към това
3
тълкуване се добавя, че общото между държането и търпимите действия е в
обективния им елемент – упражняване на фактическа власт върху вещ. Разликата е в
субективния елемент, извеждан от основанието, на което е установена фактическата
власт.
При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка,
по силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение, собственикът или
владелецът на вещта предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно
държателят придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да
ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията
между съконтрахентите.
При търпимите действия фактическата власт се придобива също със съгласието
на собственика или владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или
предполагаемо, но основано на добри междуличности отношения /съседски,
приятелски или роднински/, поради което се търпи едно действие върху имот,
действие, за което лицето, което го извършва, няма никакво право.
За да се определи дали действието, което едно трето лице упражнява върху един
чужд имот, е между тия, които са само търпими, нужно е да се има предвид, както
волята на лицето, което упражнява действието, така и волята на
собственика/владелеца, върху имота на когото се извършва то. Ако волята на лицата е
да уредят отношенията си чрез правна сделка и са налице съвпадащи волеизявления
относно съществени елементи на сделката, то е налице държане въз основа на
възникнало облигационно отношение. Ако волята /изрична или предполагаема/ е
свързана единствено с междуличностните отношения, то не възниква облигационна
връзка, а са налице единствено търпими действия.
В настоящия случай, следва да се имат предвид и характеристиките на
владението. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната давност,
съставлява фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което съставлява
субективно право, като част от правомощията, които вещните права дават на своя
носител/. Владението по смисъла на чл. 68 ЗС се дефинира като фактически отношения
между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че без да притежават вещни
права в даден момент те упражняват тяхното съдържание.
Релевантна за изхода на спора е квалификацията на упражняваната от ищцата
фактическа власт като владение, държане или като търпими действия. По общия
принцип квалификацията се извършва въз основа на фактите, довели до установяване
на фактическата власт върху поземления имот от ищцата. В настоящия случай от
събраните по делото доказателства и признатите в исковата молба обстоятелства се
установява, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота, като го е
засаждала и стопанисвала от 1998 г., когато в къща е живяла **. След нейната смърт в
периода 2004-2007 г. признава, че е посещавала дворното място периодично и отново е
4
засявала различни култури и е отсядала в стопанката сграда. След раздялата ** се е
настанила да живее постоянно в същата постройка и е продължила да ползва земята за
производство на зеленчуци, без някакви конкретни данни за това каква част от имота
реално е била използвана и за какъв период. През цялото това време, нито **, докато е
била жива, нито ** след това, като лица легитимиращи се за собственици, не са
изразявали воля за прекратяване на осъществяваното от ищцата-**, съответно **,
ползване на имота. Данни относно причините за това поведение могат да се намерят в
близките родствени връзки между ищцата и собственика- ** и липсата на друго място,
където да отседне страната.
Посочените факти обуславят извод, че ищцата не е владелец на процесния имот,
а е упражнявала фактическата власт при условията на търпими действия. Те са били
установени още преди смъртта на ** (обработване на замята), а след това
съществуващото фактическо положение не е променено съществено, заради близките
родствени връзки- **и **, както и с оглед междуличностни отношения- раздялата на
ищцата ** и нуждата от място, където да се установи.
След 2007 г. ищцата се е установила трайно в стопанската постройка (намираща
се извън двора), но с предполагаемото съгласие на **, който е съдействал за
прекарването на електричество, според показанията на свидетелката С. и признанията
на страната, като е предал и ключовете. В тази част ищцата признава неизгодни за нея
обстоятелства, които следва бъдат приети за установени. Тъй като постройката се
намира извън поземления имот, въздействието върху него реално се е изразявало в
ползването на неустановени части за производство на зеленчуци, като тя никога не е
ползва изградената от ** къща. Отношенията между страните по делото, въз основа на
които ищцата е установила и упражнявала фактическата власт, са свързани изцяло с
личностните им отношения, следствие на близката родствена връзка и възникналата
към онзи момент необходимост, поради което не може да се квалифицират като
владение или облигационно отношение. Независимо от това, че ** не е използвал
имота, не се установява да е налице промяна в основанието, на което се упражнява
фактическата власт от ищцата. Това основание може да бъде променено само чрез
осъществяване на факти, които да доведат до установяване на владение, чрез отричане
правото на собственост на ответника, съответно неговите наследници и демонстриране
на това отричане пред него.
Такива факти по делото не са доказани, защото нито един от свидетелите няма
преки впечатления за срещу между ищцата и **. Плащането на данък за идеална част
от имота не обосновава противопоставяне на намерение да се владее имотът като
собствен, защото не е насочено към насрещната страна, а в случая доказателствата за
такива действия са едва от 2019 г.
Следва да се посочи, че противопоставяне на владението не може да се обоснове
и с плащането на сметки- за ток и вода. Те са дължими заради осъществяваното от
ищцата реално ползване и по никакъв начин не показват отричане на правата на **,
5
съответно на неговите наследници. Ремонтните дейности също не обективират
намерение за своене, защото са свързани с осъществяваното ползване и подобряване на
условията за това.
Поради изложеното, съдът намира, че претенцията е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответниците М. и К. Д.и следва да се
присъдят разноски за адв. възнаграждение. По отношение на него е направено
възражение за прекомерност, което е явява основателно предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото. Предявената претенция е за собственост на 1
въведено основание, по делото е проведено едно о.с.з., в което са разпитани четирима
свидетеля. Ето защо възнаграждението следва да се намали до предвидения в НМРАВ
размер от 712.39 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Д. Д., ЕГН **********, адрес: гр. **, ул. **,
срещу К. А. Д., ЕГН **********, адрес: гр. **, **; Д. Х. Д., ЕГН **********, адрес: гр.
**, бул. ** и М. Х. Д., ЕГН **********, адрес: гр. **, **, като наследници на
починалия в хода на процеса Х. Д. Д., ЕГН **********, иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. Д., Д. Х. Д. и М. Х. Д., като наследници на
починалия в хода на процеса Х. Д. Д., че Т. Д. Д. е собственик на основание давностно
владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ** по КК и
КР на гр. **, одобрени със заповед № **г. на ИД на АГКК; с адрес: гр. **, ул. **; с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: друг
вид застрояване; номер по предходен план- **, при съседи имоти с идентификатори:
**, **, **, **, **, **, ** и **.
ОСЪЖДА Т. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на К. А. Д., ЕГН **********
и М. Х. Д., ЕГН **********, сумата от 712.39 лева- разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/П/_________________
6