ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на 20 декември 2018 год. в състав:
Председател:ТАТЯНА
АЛЕКСАНДРОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно
частно гражданско дело №662 по описа
за 2018 г.,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
"Национален дистрибутор" ООД-гр.София чрез адв. Д.Д. от САК против определение №2382/16.10.2018
год. , постановено по гр. дело № 2674/2018 год. по описа на РС-Враца, с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на определение №1918/27.08.2018
год. по гр.дело № 2674/2018 год. по
описа на РС- Враца в частта за разноските.
Твърди
се, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна. Сочи се,
че ищцовото дружество - "Национален
дистрибутор" ООД- гр.София, е претендирало суми, представляващи липси,
установени в хода на извършена инвентаризация на ответницата - Я.Г., като за
това тя е била информирана с подписването на инвентаризационен протокол, но не
е била заплатила дължимото обезщетение, което да покрие установените липси.
Поддържа се, че претендираното парично задължение е без срок за изпълнение и се
дължи веднага съгласно чл.69,ал.1 ЗЗД и покана за доброволно изпълнение не е
необходима. Твърди се, че при настъпил падеж и изискуемост на вземането, то е
въпрос на избор на ищеца дали ще отправя покана за доброволно изпълнение или ще
предяви иск за събиране на вземането си, както и че ако ответника не е искал да
се трупат съдебно деловодни разноски е следвало да плати задължението си.
Иска се въззивният съд да отмени
обжалваното определение №2382/16.10.2018
год. и да измени определение №1918/27.08.2018 год.,като отхвърли претенцията на ответницата за разноски в размер на 330 лв.
Ответницата Я.Г. не е депозирала
становище по подадената частна жалба.
Частната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения
от чл.248,ал.3 от ГПК преклузивен срок против подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по нейната
основателност,съставът на Окръжен съд-Враца съобрази следното:
Районен съд-Враца е сезиран от "Национален дистрибутор" ООД -гр.София с иск,
предявен срещу Я.Г. Г. от с.Паволче, област Враца за заплащане на сумата от
1472,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени
вреди. Твърди се, че ответницата е била търговски представител в поделението на
дружеството в гр.Враца, като в нейните задължения било вменено да се среща с
клиенти и да сключва договори за продажба, вкл. фактически да предава лотарийни
билети на клиентите. Поддържа се още, че след извършена от ищцовото дружество
инвентаризация било установено, че е налице разлика в стойността между
наличното и предаденото за пазене количество лотарийни билети на стойност 1472
лв. Към исковата молба са представени писмени доказателства.
С разпореждане №4423/20.06.2018г. производството по делото е оставено
без движение, като са дадени указания на ищцовото дружество да уточни
претенцията си, а именно да бъдат изложени обстоятелствата за реализиране на
пълна имуществена отговорност на ответницата-налице ли е противоправно
поведение или има данни за престъпление ,извършено от страна на Г., по смисъла
на чл.203, ал.2 КТ.
С молба с вх. №10694/18.07.2018г.
ищцовото дружество "Национален дистрибутор" ООД - гр.София е
посочило, че се претендира обезщетение за липси на основание чл.207,ал.1,т.2 КТ
без да е налице хипотезата на чл.203,ал.2 КТ.Сочи се, че не се твърди
ответницата да е извършила умишлени действия или престъпление по отношение на
констатираните липси.
С разпореждане №5453/25.07.2018г.
съдът е разпоредил да се изпрати препис
от исковата молба на ответницата за отговор.
В срока по чл.131 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Я.Г., чрез пълномощника й
адв.Г.И.от САК, в който се твърди, че тя е превел цялата претендирана сума на
ищеца с платежно нареждане от 17.08.2018 г. Не се оспорва обстоятелството, че Г.
е работила в ищцовото дружество. Твърди се, че след извършената инвентаризация
до завеждане на исковата молба същата не е поканена да възстанови липсващите
билети или тяхната парична равностойност, въпреки че е била на работа при ищеца
още един месец след това. По изложените в отговора доводи и съображения,
ответникът Г. моли съда да отхвърли исковата претенция, както и искането на ищеца
за заплащане на разноски. Моли за присъждане на направените от нея по делото
разноски. Приложени са писмени доказателства, в т.ч. преводно нареждане,
договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК.
От страна на ищцовото
дружество е постъпила молба вх.№ 12415/22.08.2018 г., с която се заявява
оттегляне на исковата молба и се иска прекратяване на производството по делото.
С определение
№1918/27.08.2018 г. РС-Враца е приел,че са налице предпоставките на чл.232 ГПК
и е прекратил производството поради оттегляне на исковата молба и със същото
определение се е произнесъл по исканията на страните за разноски, като е осъдил
на основание чл.78, ал.4 ГПК ищцовото дружество да заплати в полза на
ответницата сумата от 330,00 лева, представляваща разноски по производството за
адвокатско възнаграждение.
В
предвидения от закона срок за обжалване на постановения акт "Национален
дистрибутор" ООД - гр.София е депозирало молба на основание чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на постановеното определение в частта за разноските, като са
изложени доводи претенцията на ответницата да бъде отхвърлена
като неоснователна. В срока по чл.248, ал.2 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата Я.Г.,
с който се поддържа становище, че до прекратяване на трудовия договор с
ищцовото дружество не са предприети действия от страна на работодателя за
търсене от нея на дисциплинарна, ограничена или пълна имуществена отговорност
по КТ. Твърди се, че след инвентаризацията,приемо-предавателния протокол и един
месец след ревизията работодателят не е
предприел каквито и да е действия, от които да е ясно какво се приема за
установено и каква е причината за разликите между налично и търсено. Сочи се,
че е превела търсената с исковата молба сума, за да избегне съдебни дела, а не
като признание за дължимост.
С определение №2382/16.10.2018 год.,постановено
по ч.гр.дело № 2674/2018 год. по описа на РС-Враца, съдът е отхвърлил исканията
на ищцовото дружество като неоснователни с аргументите, че по делото няма данни преди
или след прекратяване на трудовото правоотношение ответницата Г. да е била
уведомена, че следва да понесе имуществена отговорност и да възстанови на
дружеството констатираните липси. Съдът е приел още, че в случая не се касае за
договорно задължение, чийто размер и срок за изпълнение да са предварително
уговорени между страните, а става въпрос за трудово правоотношение. Видно от
процесуалното поведение на ответницата е, че още с получаването на препис от
исковата молба тя е заплатила претендираната сума и същата не е дала повод за
завеждане на делото и има право на разноски при прекратяване на производството.
Така изведеният извод
от първоинстанционния съд е правилен.
Съобразно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,съдът
се произнася по искането за разноски, а съгласно чл. 78, ал. 4 ответникът има
право на разноски и при прекратяване на делото, като същите обхващат всички
направени в производството разноски. Целта на разпоредбата е да се гарантират
правата на ответника и при прекратяване на делото, тъй като в разглежданата
хипотеза за него съдебният спор се явява неоснователно предизвикан.
В конкретния случая ответницата Г. е бил
конституирана като страна в процеса преди прекратяване на делото и същата е
следвало да организира защитата си с оглед дадените й от съда указания за
подаване на отговор по чл.131
от ГПК, както и поради факта, че разноските са направени преди прекратяване
на делото, съдът намира за основателно искането за тяхното присъждане.
Принципът е, че разноските се заплащат от страната, която с поведението си е
дала повод за завеждане на исковия процес или която неоснователно го е
инициирала, т. е. страната, която е накърнила чуждо материално право или
страната, която въпреки че не е носител на накърнено материално право, инициира
граждански процес с цел защитата му.Правилно районния съд е прие в мотивите си,
че по делото
няма данни преди или след прекратяване на трудовото правоотношение, ответницата
Г. да е била уведомена, че следва да понесе имуществена отговорност и да
възстанови на дружеството констатираните липси.Правилен е и извода на съда, че в
случая не се касае за договорно задължение, чийто размер и срок за изпълнение
да са предварително уговорени между страните,каквито доводи са наведени от
ищеца, а става въпрос за трудово правоотношение и констатирани по време на
съществуването му липси на материалноотговорно лице.
В заключение настоящият състав на въззивния съд
намира,че обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
При тези си
съображения, Окръжен съд-Враца
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№2382/16.10.2018 год. постановено по гр.дело № 2674/2018 год. по описа на РС
Враца, с което е оставена без уважение молбата на "Национален
дистрибутор" ООД гр. София за изменение на определение №1918/ 27.08.2018
год. по гр.дело № 2674/2018 год. по
описа на РС Враца в частта за разноските
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.