Решение по дело №96/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Д. „Инспекция по труда“ – Добрич, чрез старши юрисконсулт Г. Н. срещу Решение № 110/10.11.2023 г. по АНХД № 90/ 2022 год. по описа на Районен съд – Балчик, с което е отменено Н. П. № 09-2100035/241 от 08.04.2022 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“-[населено място], с което на касатора, за нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ, на основание чл. 416 ал. 5, във вр.чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева и на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорва се приложението на института на „маловажния случай“, като се твърди, че не са налице предпоставките за прилагането му.

Иска се съдът да отмени решението на въззивната инстанция, респ. да потвърди атакуваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва основателността на жалбата, релевира неправилно конституиране като въззиваема страна Д. „Инспекция по труда“ [населено място], вместо Директора на дирекцията, като краен резултат настоява решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд-Балчик като правилен и законосъобразен съдебен акт намира, че следва да бъде потвърдено.

А. съд – Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение, е прието от Районен съд-Балчик, че е налице неизпълнение от страна на „Трейдфарма“ ЕООД на задължение на трудовото законодателство при наемането на непълнолетното лице М. М. на работа като сервитьор в хотел „Верамар бийч“ в [населено място] без разрешение от надлежните органи, но поради малозначителността на деянието е приложен института на „маловажния случай“ и търговецът е предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка съдът намира решението за недопустимо.

Съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4.

В случая обжалваното пред районния съд наказателно постановление е издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич.

След като автор на обжалваното наказателно постановление е директорът на Д. „Инспекция по труда“ – Добрич, той е следвало да бъде конституиран и призован като страна във въззивното производство. В този смисъл е и т. 1 на Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по тълк. д. № 5/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Като ответник по делото е била конституирана и призована Д. „Инспекция по труда“ – Добрич, която няма качеството на надлежна страна. Участието на ненадлежна страна в процеса е абсолютно основание за недопустимост на съдебното производство.

Като недопустим постановеният съдебен акт от районния съд подлежи на обезсилване, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районен съд-Балчик с указания да се конституира надлежният ответник – директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, в съответствие с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН. В тази насока е и т. 2 на Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. по тълк. д. № 5/2022 г., ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, където се приема, че разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК е приложима в производствата по чл. 63в от ЗАНН и отстраняването на недопустимо решение става чрез обезсилването му от административния съд.

При новото разглеждане въззивният съд следва да направи преценка за осъществяването на всички елементи от административнонаказващата норма, вкл. и относно прилагането на института на „маловажния случай“ по чл. 28 от ЗАНН или на специалния състав на чл. 415в от КТ.

Разноските следва да бъдат възложени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 110/10.11.2023 г. по АНХД № 90/ 2022 год. по описа на Районен съд – Балчик.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Балчик.

Решението е окончателно.