Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 26.03.2013г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
районен съд гражданска
колегия,
На осемнадесети
февруари две
хиляди и тринадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:З.Р.
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№4284 по описа на съда за 2011г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по искова молба, подадена от Г.Й.Г., с ЕГН **********,*** против К.Й.Г., с ЕГН **********,***.Твърди се, че на 19.03.1975г. бащата на страните Й. Г. М. им дарил недвижим имот, представляващ първия етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, находяща се в парцел ІХ, за който е отреден имот пл.№630, кв.6 по плана за застрояване и регулация на гр.Кюстендил, целият урегулиран, състоящ се от 630 кв.м., при съседи: Н. К. И., Н. В. Ч., А. Т. Г., В. С., Д. К., О.С., Г. Г., С. Т. и ул.”Цветна градина”, както и ½ ид.част от северното мазе и от тавана на същата къща.Договора бил сключен във формата на НА №45, т.V, Д.№1501 от 19.03.1975г. по описа на КРС.По силата на този договор страните по делото притежавали по ½ ид.част от първия жилищен етаж на къщата и по ¼ от северното мазе и тавана.
Твърди се, че ищецът и неговата съпруга Е.Ге. бил собственик и на втория етаж от сградата, както и на ½ ид.част от дворното място, като за това се снабдил с НА № 142, т.ІІ, рег.№4575, д.№142 от 28.Х.2005г. на нотариус с №146 на НК.От своя страна на 20.03.2006г. ответникът се снабдил с констативен НА №72, т.І, рег.№1536, д.№72/2006г. на нотариус с №146 на НК, с който бил признат за собственик на целия първи етаж, двете западни мазета и ½ ид.част от общите части на сградата, на основание наследство и давностно владение.Твърди се, че ищецът обитава втория етаж, а ответникът първия, но никога не се е отказвал от правата си върху първия етаж и винаги е демонстрирал тези си права.
На база това описание, както и на допълнителни молби, подадени от ищеца, предявените искове са квалифицирани по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.част от първия етаж на масивната двуетажна сграда с идентификатор №41112.500.1940.1.1, находяща се в ПИ с идентификатор №41112.500.1940 и ½ ид.част от северното мазе и от тавана на жилищната сграда, както и иск по чл.108 ЗС за ревандикиране на ½ ид.част от западното избено помещение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор по исковата молба, в който се твърди, че иска относно зимничните помещения е недопустим, тъй като въпроса за тях е решен с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№252/2009г. на КРС.Искът по отношение на първия етаж бил неоснователен, тъй като ответникът бил собственик на този имот.По отношение на таванските помещения не се оспорва предявения иск.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
С договор за дарение на недвижим имот, във формата про чл.18 ЗЗД- НА №45, т.V, д.№1501/1975г. на КРС, бащата на страните-Й. Г. М. е дарил на синовете си първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда......, както и ½ идеална част от северното мазе и от тавана на сградата.
На 28.10.2005г., ищецът в производството и неговата съпруга Е. С. Г. са признати за собственици на основание наследство и давностно владение върху недвижим имот, представляващ: втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, както и ½ ид.част от дворното място, върху което е построена, представляващо поземлен имот №9, пл.№630, кв.6.Това е оформено с НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност с №142, т.ІІ, рег.№4575, д.№142/2005г. на нотариус с №146 на НК.
На 20.03.2006г., ответникът в производството се снабдил с НА по обстоятелствена проверка за недвижим имот, представляващ ½ идеална част от УПИ ІХ-63, както и реално и изцяло на първия етаж от находящата се в него масивна двуетажна жилищна сграда, двете западни мазета и 182 идеална част от общите части на сградата.
По делото е
приета като доказателство и строително-техническа експертиза, която дава
заключение, че съгласно проекта на сградата от помещението, намиращо се до
стълбището, се осъществява достъп до всички три мазета .В проекта не било
отразено принадлежност на мазетата към някое от жилищата в сградата.При оглед
на място, вещото лице е установило, че достъпа до процесните помещения се
осъществява през врата, намираща се в помещението на стълбището.На място било
реализирано преустройство, съобразно предвижданията на изготвен за целта
инвестиционен проект.В този проект вратата към помещението на стълбището била
отразена като съществуваща и било предвидено зазиждане на вратите на западните
мазета и оформяне на вратав разделящата ги стена.Тъй като в първоначалния
проект на сградата от
От показанията на всички разпитани в хода на производството свидетели-С.Д., В. П., Х.К. и Р.А. се установява, че още в средата на 70-те години страните по делото са заживяли на отделни етажи-ищецът на втория, а ответника на първия.Свидетелските показания са изцяло еднопосочни относно това обстоятелство.От този момент всеки от тях е заживял на отделен етаж, като всеки от братята е живял на по един от етажите на къщата, като ищецът със съзнанието, че е собственик на втория етаж, а ответникът на първия, като това продължава и към настоящия момент.От приложеното дело под №252/2009г., водено по иск по чл.109 ЗС относно изграждане от ответника на санитарен възел в сутерена.Видно от съдебните решения по това дело-на КРС и на КОС по делото не бил налице спор относно собствеността на етажите, а само на мазетата.Посоченото не може да бъде доказателство по настоящето дело, но е индиция за съзнанието и отношението на всеки един от братята към правата на другия.Следва да се посочи, че плащането на данъци, въведено с исковата молба обстоятелство, само по себе си не установява намерение за своене на недвижим имот по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС.
В случая, според настоящия състав на съда, ищецът в производството е предоставил на ответника владението на целия първи етаж и последният го е осъществявал спокойно, явно и несъмнено в продължение на 30 години.В този смисъл и с оглед продължителноста на упражняваното владение ответникът е придобил правото на собственост върху ½ ид.част от етажа и с това е станал собственик на целия етаж.При тези доводи, съдът намира, че предявения иск по чл.124, ал.1 ГПК относно правото на собственост на ищеца върху ½ идеална част от първия етаж е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска по чл.108 ЗС по отношение на западното избено помещение.
Следва да се посочи, че видно от приложеното гр.д.№252/2009г., с влязло в сила решение е отхвърлен предявен от Г.Й.Г. против К.Й.Г. иск по чл.109 ЗС за премахване на изградения санитарен възел в двете западни зимнични помещения.Предмет на установяване по иска по чл.109 ЗС са следните, ищецът да е собственик на имота и ответникът да извършва неоснователни действия, които му пречат да упражнява в пълен обем правата си.Когато по предявен иск по чл.109 ЗС, въпросът за собствеността на спорния имот е разрешен с влязло в сила решение, то това решение по въпроса за собствеността има сила на присъдено нещо между страните и не може с втори иск по чл.108 ЗС да се иска повторно разрешаване на въпроса за собствеността между същите страни.В случая, съдът счита, че е налице именно такава хипотеза, поради което и на основание чл.299, ал.1 и 2 ГПК, поради което този иск е недопустим и следва да се прекрати производството по него.
По отношение на иска по чл.124, ал.1 ГПК относно правото на собственост върху ½ ид.част от северното мазе и от тавана на жилищната сграда.Тези искове съдът намира, че са недопустими за разглеждане и следва прекратяване на производството по делото в тази му част. По въпроса за допустимостта на установителния иск за признаване право на собственост върху недвижим имот с оглед наличието на правен интерес следва да се посочи, че правен интерес от предявяване на иска в случая не е налице, тъй като видно от твърденията на ищеца-в исковата молба и на ответника, както в отговора, така и в хода на устните състезания е видно, че за тези обекти не е налице спор между страните. Предпоставка за допустимост на иска по чрл.124, ал.1 ГПК е наличието на интерес от установяване на твърдяното право поради оспорването му или претендиране на отричано от ищеца право като при липса на спор с конкретни лица е налице друг ред за установяване на правото на собственост, а именно чрез снабдяване с констативен нотариален акт по реда на чл.587 ГПК след обстоятелствена проверка.
Предявяването на установителен иск за признаване правото на собственост от владеещ собственик против невладеещо, но претендиращо същото право трето лице е допустимо само когато правата на ищеца са засегнати, т. е. налице са действия, които сериозно засягат правата му, но не и просто отричане на претендираните от него права, като оспорването следва да бъде основано на съображения, обосноваващи в лицето на ответника претенции за притежание на вещни права в пълен или ограничен размер върху процесния имот. В подадената искова молба следва да се съдържат твърдения именно за такива действия и претенции на лицата, посочени като ответници. В случая доколкото в подадената от Г.Й.Г. искова молба не се съдържат подобни твърдения за конкретни действия по оспорване на правата му от страна на ответника по отношение на северните мазета и таван и не може да се приеме да е налице правен спор с ответника, който да следва да бъде разрешен по реда на чл.124, ал.1 ГПК и поради тази причина предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.
При горните доводи и на основание чл.78, ал.3 и 4 ГПК ищецът следва да заплати сторените от ответника деловодни разноски в размер на 220 лв.-изплатено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от Г.Й.Г., с ЕГН **********,*** против К.Й.Г., с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.част от първия етаж на масивната двуетажна сграда с идентификатор №41112.500.1940.1.1, находяща се в ПИ с идентификатор №41112.500.1940.
Оставя без разглеждане предявения иск по чл.108 ЗС, предявен от Г.Й.Г. против К.Й.Г. за осъждане на ответника да отстъпи собствеността и предаде владението на ½ ид.част от западното избено помещение, ноходящо се в гореописаната сграда и прекратява производството по делото в тази част.
Оставя без разглеждане предявените от Г.Й.Г. против К.Й.Г. искове по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.част от северното мазе и тавана на гореописаната сграда и прекратява производството по делото в тази му част.
Осъжда Г.Й.Г. да заплати на К.Й.Г. деловодни разноски по производството в размер на 220 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил, а в прекратителната му част е с характер на определения, които подлежат на обжалване пред ОС гр.Кюстендил с частна жалба в седмичен срок от връчването му.
Районен съдия: