ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260343
гр. П., 16.02.2021 г.
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в закрито
заседание на шестнадесети февруари….....…………………………
през две хиляди и двадесет и първа
година.................... в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при
секретаря.........................................…… .и в присъствието на
прокурор……….…...............……...като
разгледа докладваното от
окръжен съдия
Албена Палова……......ч. гр. дело № 131 по описа
за 2021 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.419, ал.1 във връзка с чл.274 и сл. от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба от „Е.Х. - 90“ ООД, с ЕИК/Код по Булстат: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „А.З.“ № 12, със законен представител Г.С.Д. – Управител против разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 666/14.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1421/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Жалбоподателят твърди, че актът, въз основа на който е издадена заповедта, е нередовен от външна страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Актът за начет, послужил като основание за издаване на заповед № 666/14.07.2020 г., не съдържал всички реквизити съгласно чл.43, ал.1 от ППЗДФИ, тъй като в него не били посочени правните норми, които били нарушени и които ангажирали имуществената отговорност на жалбоподателя. Не било посочено и на какво правно основание се приемало, че извършените СМР са приети за незаконни. На следващо място се твърди, че актът не бил връчен надлежно на адресата, тъй като не бил представен двустранен протокол, установяващ връчването. Не били посочени и обстоятелствата по връчването на заключението на дружеството-жалбоподател, т.е. липсвал задължителен реквизит в начетното производство, тъй като едва след изготвянето на заключението и връчването му можело да се пристъпи към подаване на заявление по чл.417 от ГПК. Наред с това се твърди, че жалбоподателят не можел да отговаря по реда на чл.23 от ЗДФИ, защото не попадал в нито една от хипотезите на ЗДФИ. Искането е разпореждането за незабавно изпълнение да бъде отменено, а издаденият изпълнителен лист – обезсилен.
В законния срок е постъпил писмен отговор от Община С. с адрес пл.“Д.“ № 2, гр.Стречла, представлявана от Кмета инж. Г.П. с искане разпореждането за незабавно изпълнение да бъде потвърдено, тъй като актът за начет удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане и бил редовен от външна страна.
Постъпило е становище и от И.Н.Б., ЕГН **********,*** с искане частната жалба на „Е.Х. - 90“ ООД да бъде уважена.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмените отговори, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Заповед № 666/14.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е издадена въз основа на подадено от Община С. заявление на 26.06.2020 г. с приложен към него Акт за начет № 11-04-21/31.07.2019 г. на АДФИ с вх.№ С-3990/01.08.2019 г.
На 16.11.2020 г. в срока по чл.414, ал.1 от ГПК е подадено писмено възражение от „Е.Х. - 90“ ООД. С разпореждане от 25.11.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1421/2020 г. ПРС е указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си. С молба от 23.12.2020 г. Община С. е представила доказателство, че на същата дата е предявила иск по чл.422 от ГПК за установяване на претендираното вземане.
Предметът на производството по чл. 419 ГПК е строго ограничен до проверка предпоставките за допускане на незабавно изпълнение - дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 ГПК и на следващо място дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 418, ал.2 ГПК съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото издаване.
В настоящия случай представеният от заявителя Акт за начет № 11-04-21/31.07.2019 г. на АДФИ с вх.№ С-3990/01.08.2019 г., е документ, въз основа на който на основание чл. 417, т.9 ГПК, може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Същият би бил редовен от външна страна и би удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане, ако притежава минимално изискуемото в чл. 43, ал. 2 от ППЗДФИ съдържание, а именно:
1. данни за проверяваната организация или лице - наименование, седалище, БУЛСТАТ, лицата, които го представляват;
2. данни относно извършената финансова инспекция - дата и място на съставянето на акта, имената и длъжността на финансовия инспектор, съставител на акта, проверявания период;
3. данни за лицата, причинили вредите: трите имена, единен граждански номер, месторождение, местожителство и адрес, данни от личната карта, длъжност, номерата и датите на заповедите (договорите) за назначаване и освобождаване от длъжност;
4. констатации за противоправните действия или бездействия на виновните лица, причинили вредата, причините за това, нарушените законови разпоредби, причинната връзка, размера на вредата, определен в левове или във валута, и равносметка на касата или склада;
5. подпис на финансовия инспектор, съставител на акта.
което обуславя и неговата редовност от външна страна.
Всички тези реквизити се съдържат в представения по делото акт за начет.
Съдът намира, че доводите на жалбоподателя, че при издаването на акта за начет е бил лишен от възможността да направи възражения и да представи доказателства, с които да одобри описаните в акт за начет констатации, както и това, също така, че актът е бил съставен при допуснато съществено нарушение на реда за провеждане на финансова инспекция и срещу лице, което няма качеството на отчетник са неоснователни, тъй като в производството по чл. 418, ал. 2 от ГПК съдът проверява само дали документът, който се представя към заявлението, е от естеството на предвидените в чл. 417 от ГПК и като такъв дали отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание. В този смисъл съдът намира, че при извършената проверка правилно районният съд е счел, че представеният акт за начет е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички необходими реквизити, изискващи се по реда на чл. 43, ал. 2, т. 1-5 и ал. 3 от ППЗДФИ, които са документирани по реда на чл. 44, ал. 1 от ППЗДФИ. Всички основания за недействителност, които не са видими от документа не се проверяват в заповедното производство. Проверката на редовност на документа от външна страна и дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника не включва преценка за истинността на самия документ, нито за валидността на извършени от други органи или лица действия във връзка с документа. Тази преценка може да се осъществи само в исковото производство по чл. 422 от ГПК.
В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува. За производството по чл. 418 от ГПК документът по чл. 417 от ГПК има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в него изпълняемо право. Данни, стоящи извън документа, могат да се ползват само при условията на чл. 418, ал.3 от ГПК и то само относно изискуемостта на вземането. Затова неотносими са към предмета на спора изложените в жалбата твърдения за необоснованост и неправилност на фактическите констатации на акта за начет, както и възраженията за нарушаване на законовите разпоредби, касаещи процедурата по съставяне акта за начет. Така изложените твърдения и направени възражения в частната жалба за допуснати нарушения на материалния закон при извършената финансова проверка са неотносими към характера на настоящото производство. Такива възражения стоят вън от предмета на преценка на заповедния съд и биха могли да се обсъдят и разгледат евентуално в последващо исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
За пълнота, с оглед наведените в жалбата оплаквания, следва да се отбележи, че съгласно установената в нормата на чл. 22, ал.5 от ЗДФИ оборима законова презумпция фактическите констатации на акта за начет се ползват с обвързваща доказателствена сила. Тя се изразява в задължение за съда да приеме, че констатираните факти са се осъществили така, както са удостоверени. Законната доказателствена сила на фактическите констатации в акта за начет е оборима, като за оборването е необходимо да се проведе пълно и главно насрещно доказване или оборването на обоснованите фактически констатации в акта за начет е в доказателствена тежест на лицата, против които е съставен актът за начет, но това може да се осъществи само в исковото производство по установяване на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, и не е предмет на настоящото производство.
При това положение и с оглед на гореизложеното Пазарджишкият окръжен съд счита, че са налице всички законови предпоставки за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу жалбоподателя, поради което частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а разпореждането на районния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед № 666/14.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1421/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: