РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на десети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лидия Ант. Г.
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Лидия Ант. Г. Гражданско дело №
20241880100178 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „.....“ ЕАД срещу В. И. И., с
която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 1158, 98 лева- главница, дължима за периода от 15.02.2023 г.
до 15.07.2023 г. по Договор за потребителски кредит № ... от 02.10.2022г.,
сключен между „...“ и В. И. И., вземанията по който са прехвърлени на „...“
ЕАД с Допълнително споразумение от 27.07.2023 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и Приложение № 1 към
него; сумата от 22, 10 лева – договорна лихва за периода от 15.02.2023 г. до
15.07.2023 г.; сумата от 116, 15 лева – обезщетение за забава върху главницата
за периода от 16.02.2023 г. до 29.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
30.01.2024 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед
№ 35/ 31.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 65/ 2024 г., по описа на Районен съд - Своге.
В исковата молба ищецът твърди, че между „...“, в качеството на
1
заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за
потребителски кредит № ......от 02.10.2022г. По силата на цитирания договор,
ответникът усвоил сумата от 1602, 30 лв., която следвало да бъде върната,
ведно с договорената възнаградителна лихва на 9 месечни вноски до дата
15.07.2023 г. Усвоената сума е преведена директно по сметка на търговеца,
предоставил закупената вещ. Длъжникът е преустановил плащанията, поради
което и не е изпълнил точно задълженията си по договора. С Допълнително
споразумение от 27.07.2023 г. към Рамков договор за цесия и Приложение № 1
към него, вземанията по процесния договор за кредит били прехвърлени на
ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай че се
приеме, че длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се
това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде
съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по
същество на спора. Предвид изложеното, моли се така предявените искове да
бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на
исковата молба и не се е явил лично или чрез представител в открито съдебно
заседание. Не е направено и искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответникът е уведомен за процесуалните последици на чл. 238 ГПК ( видно от
Разпореждане № 306 от 08.04.2024 г. на Районен съд - Своге; Определение №
265 от 03.07.2024 г. на Районен съд - Своге и призовка от 03.07.2024 г.).
В депозирана молба вх. № 2811/02.08.2024 г., ищцовото дружество, чрез
процесуалния си представител, изрично е поискало постановяване на
неприсъствено решение при наличие на законовите предпоставки за това.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са следните: на ответника да са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
2
съдебно заседание; искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба обстоятелства, както и представените по делото
доказателства.
В настоящия случай, препис от исковата молба и приложенията към нея
са редовно връчени на ответника на дата 17.05.2024 г. В законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на
исковата молба. Въпреки че ответникът е редовно призован за датата и часа на
първото по делото открито съдебно заседание, като призовката му е връчена
лично, в откритото съдебно заседание ответникът не се явява лично и не
изпраща представител. Макар и редовно призован и уведомен за последиците
по чл. 238 ГПК ( с Разпореждане № 306 от 08.04.2024 г. на Районен съд -
Своге; Определение № 265 от 03.07.2024 г. на Районен съд - Своге и призовка
от 03.07.2024 г.), ответникът не е проявил процесуална активност под каквото
и да било форма. Едновременно с това, в молба вх. № 2811 от 02.08.2024 г.,
ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител, отправя изрично
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, а
именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.
131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил лично и
не е изпратил представител в първото съдебно заседание и не е изразил воля
делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно, от наведените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, се
извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат
уважени изцяло.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора, се поражда право на разноски в полза на ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от
3
съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Съдът
счита, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 100 лв. Допълнително, от ищеца са
сторени разходи за държавна такса за исковото производство в размер от 124,
06 лв. и разноски по заповедното производство в общ размер от 125, 94 лв. (
25, 94 лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение).
Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
общ размер от 350 лв. ( в общата сума на дължимите разноски се включват
и тези, сторени в заповедното производство, тъй като на основание т. 12
от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за тях исковият съд
дължи изрично произнасяне ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът В. И. И., ЕГН: ********** дължи на ищеца „....“ ЕАД, ЕИК ... на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата от 1158, 98 лева,
представляваща главница, дължима за периода от 15.02.2023 г. до 15.07.2023 г.
по Договор за потребителски кредит № ... от 02.10.2022г., сключен между „...“
и В. И. И., вземанията по който са прехвърлени на „...“ ЕАД с Допълнително
споразумение от 27.07.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 15.02.2022 г. и Приложение № 1 към него; сумата от 22, 10
лева, представляваща договорна лихва за периода от 15.02.2023 г. до
15.07.2023 г.; сумата от 116, 15 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 16.02.2023 г. до 29.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 30.01.2024 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед № 35/ 31.01.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65/ 2024 г., по описа на Районен съд -
4
Своге.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. И. И., ЕГН: ********** да
заплати на „...“ ЕАД, ЕИК ... сума в размер от 350 лв, представляваща
сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното
производство по ч.гр.д. № 65/ 2024г., по описа на РС- Своге.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Софийски окръжен съд в
едномесечен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5