Решение по дело №613/2018 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 октомври 2018 г. (в сила от 31 октомври 2018 г.)
Съдия: Райна Димова Тодорова
Дело: 20187240700613
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

  

 

             361       31.10.2018г.      град Стара Загора

 

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                           

                                                                                  СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                    и с участието  на прокурор                                                                                                               като разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова административно дело № 613 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:                                                        

 

Производството е по реда на чл. 111 във вр. с чл.122, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

 

Образувано е по жалба, подадена от Н.П.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - Стара Загора, против Заповед рег. № Л – 1858/ 08.10.2018г., издадена от Заместник началника на Затвора - Стара Загора, в частта й, с която на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, от лишения от свобода Н.А. е отнет в полза на Фонд „Затворно дело” един брой адаптер, описан като зарядно за GSM. Жалбоподателят поддържа, че отнетият адаптер не представлява зарядно за GSM, а е бил използван за зареждане на радио. Твърди, че посоченият адаптер е включен в утвърдения от Министъра на правосъдието списък на вещи и предмети, които лишените от свобода лица, могат да държат при себе си и да ползват, като внасянето и ползването на този адаптер му е било разрешено съгласно издадена от администрацията на Затвора – Стара Загора Служебна бележка от 28.06.2016г., поради което държането му не е било неправомерно. Направено е искане обжалваната заповед в оспорената й част да бъде отменена, като незаконосъобразна и да бъде върнат отнетия без основание адаптер.  

 

Ответникът по жалбата - Началник на Затвора - Стара Загора, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на жалбата.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

Видно от представените по делото Докладна записка вх. № 674/ 08.10.2018г. от мл. инспектор П.Р., Докладна записка от мл. инспектор Т.В.В. и Докладна записка от мл. инспектор Й.Б.Й., на 04.10.2018г., около 20.30 часа по разпореждане на ДГН, мл. инспектор П. Р., мл. инспектор Т. В. и мл. инспектор Й. Й., са извършили обиск и претърсване в килия № 6, IX група, при които под дюшека на л. св. Н.П.А. са намерили неразрешени вещи – GSM „Lenovo” с включено в контакта зарядно устройство и отделно 2 броя адаптери за зарядно устройство, които неразрешени вещи са били иззети. Съставен е Протокол за претърсване и обиск № 1161/ 04.10.2018г., относно извършеното претърсване и обиск на лишения от свобода Н.П.А., в който са посочени иззетите вещи - GSM „Lenovo – 1бр., кабел за зареждане на GSM – 1бр. и адаптор за зареждане на GSМ – 3 броя. Протоколът е подписан с особено мнение от обискираното лице Н.А.. В подаденото до Началника на Затвора – Стара Загора от л. св. Н.А. писмено обяснение, е посочено, че не е знаел, че притежаването от него зарядно за радио с USB и удължител, е било използвано от л. св. Й. Д. за зареждане на GSM, поставен под неговото легло. В този смисъл е и писменото обяснение на л. св. Й.М.Д., който заявява, че е използвал зарядното за радио на л. св. А. да си зарежда мобилния телефон, който телефон оставял под леглото на Д. докато последният бил на работа. Идентични са и обясненията на л. св Г.В.Ф. и л. св. М.В.М.С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед рег. № Л – 1858/ 08.10.2018г., издадена от Заместник началника на Затвора - Стара Загора, относно отнемане в полза на Фонд „Затворно дело” на предмети и пари, иззети от лишени от свобода, които са ги държали при себе си неправомерно, на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, са отнети в полза на Фонд „Затворно дело” като държани от лишения от свобода Н.П.А. GSM Lenovo – 1 бр. и зарядно за GSM - 3 броя адаптери и 1 бр. кабел. От фактическа страна издадената заповед и отнемането на вещите се основават на констатациите, съдържащи се в Докладна записка вх. № 674/ 08.10.2018г. и в Протокол за претърсване и обиск № 1161/ 04.10.2018г., че иззетите вещи при извършения в килия № 6, IX група в Затвора – Стара Загора обиск и претърсване, са държани от Н.А., без лишеният от свобода да има право за това. Заповедта е обявена на л. св. Н.А. срещу подпис на 08.10.2018г.

 

            Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед в обжалваната й част, намира за установено следното:

 

Жалбата, като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.122, ал.3 от ЗИНЗС /съгласно представената молба от 22.10.2018г. от Н.А. за издаване на изх. № на писмото, с което жалбата е била изпратена до РС – Стара Загора/ и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

 

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

Заповед рег. № Л – 1858/ 08.10.2018г. е подписана и издадена от Заместник началника на Затвора – Стара Загора, при упражняване, при условията на заместване съгласно Заповед № Л-4277/ 03.10.2018г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията” на правомощията на Началника на Затвора – Стара Загора. С оглед на което съдът приема, че оспорената заповед е издадена от  материално компетентния административен орган по чл.122, ал.2 от ЗИНЗС.

 

Заповедта е постановена в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване. Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като е спазено изискването на чл.103 от ППЗИНЗС заповедта за отнемане по чл.122, ал.1 от ЗИНЗС да се издава при наличие на протокол за изземване на парите и вещите, държането на които не е разрешено /Протокол № 1161/ 04.10.2018г./.

 

Обжалваната заповед в оспорената й част обаче е издадена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно нормата на чл.86, ал.4 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да ползват и държат при себе си. По аргумент от чл.122 от ЗИНЗС, Министърът на правосъдието утвърждава списък на вещи и предмети, които осъдените и задържани по НПК лица, настанени в затвори, поправителни домове и затворнически общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Аналогична е разпоредбата на чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС, съгласно която разрешените лични вещи, които лишените от свобода лица могат да получават и държат при себе си и на определените за целта места, се определят със заповед на министъра на правосъдието.

 

От посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, че законът въвежда разрешителен режим на изчерпателно определени вещи, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват.  Съгласно чл.122, ал.2 от ЗИНЗС предметите и парите, държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се изземват, като собствеността им се отнема в полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора.

 

От представения и приет като доказателство по делото Списък на лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК лица, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите, утвърден със Заповед № 1349/ 07.08.2017г. на Министъра на правосъдието, е видно, че в раздел I – Лични дрехи, вещи и хранителни продукти, които могат да се държат в спалното помещение, т.5 – Битови вещи, б. „з”, като разрешени вещи, които лишените от свобода могат да държат при себе си и да ползват, са посочени: портативни радиоприемник и аудиоплеър – без записващо устройство, с жични слушалки; батерии; адаптер; касети и музикални CD във фабрична опаковка. Съгласно служебна бележка от 28.06.2016г., на л. св. Н.П.А. е разрешено да внесе за ползване посочените лични вещи, вкл. радио, слушалки и 1 бр. адаптор 5.0 V цвят черен.

В оспорената Заповед рег. № Л – 1858/ 08.10.2018г., издадена от Заместник началника на Затвора - Стара Загора, е разпоредено отнемане в полза на Фонд „Затворно дело” на предмети, вкл. на 3 броя адаптери, иззети от Н.А., за които е посочено, че лишеният от свобода ги е държал при себе си неправомерно. Очевидно обаче, единият от тези адаптери – адаптер 5.0 V цвят черен, за зареждане на радио, е вещ, която лишеният от свобода Н.А. е можел да държи при себе си и да ползва, съгласно Раздел I, т.5, б. „з” от Списъка по чл.122, ал.1 от ЗИНЗС, утвърден със Заповед № 1349/ 07.08.2017г. на Министъра на правосъдието. Отделно от това внасянето за ползването на тази вещ е разрешено, видно от издадената от администрацията на Затвора – Стара Загора служебна бележка от 28.06.2016г.

 

Въз основа на горното съдът приема, че по отношение на държания и ползван от лишения от свобода Н.А. 1 бр. адаптер - 5.0 V цвят черен, не е налице материалноправното основание за неговото изземване и съотв. за отнемането на собствеността му в полза на фонд „Затворно дело” при упражняване на правомощието по чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, доколкото посочената вещ е включена в списъка на разрешените вещи по чл.122, ал.1 от ЗИНЗС.  

 

С оглед на изложените съображения обжалваната заповед в оспорената й част, като издадена в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменена.

 

Съдът констатира, че по делото оспорващият с подаване на жалбата си не е внесъл държавната такса, дължима се в съдебното производство съгласно т.2б, б.“а” от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Ето защо жалбоподателят Н.П.А. следва да бъде осъден да внесе по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева.

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.111, ал.5 и ал.6, т.2 във вр. с чл. 122, ал.3 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд 

 

 

                                       

                                                 Р     Е     Ш     И    :

 

 

ОТМЕНЯ по жалба на Н.П.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара Загора, Заповед рег. № Л – 1858/ 08.10.2018г., издадена от Заместник началника на Затвора - Стара Загора, в частта й, с която на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, от лишения от свобода Н.П.А. е отнет в полза на Фонд „Затворно дело” 1 брой адаптер – адаптер 5.0 V цвят черен, като незаконосъобразна.

 

ОСЪЖДА Н.П.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - гр. Стара Загора, да заплати по сметка на Административен съд – Стара Загора държавна такса за разглеждането на делото в размер на 10 лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

СЪДИЯ: