Р Е Ш Е Н И Е
№ 276
гр. Габрово, 14.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли, две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ЯГОДА ЛЕСИЧАРСКА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2542 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по
искова молба, вх. № 9904/19.12.2019 г. предявена от Ц.И.К., ЕГН **********
срещу „Енерго
- Про Продажби" АД, ЕИК *********.
Ищецът излага, че е
страна по договор за продажба на
електрическа енергия, въз основа на който ответното дружество му предоставя
електроенергия срещу насрещно задължение за заплащане на нейната цена. На
27.03.2019 г. служители на ответника преустановили електрозахранването на
обекта, поради неплащане на потребената ел. енергия. Излага, че освен
неплатените задължения за потребената ел. енергия бил принуден да заплати и сумата
19 лева с вкл. ДДС, представляваща такса „възстановяване на захранването
(електромер)“. Посочената сума счита за недължима - произтичаща от
неравноправна клауза, както и че ответното дружество няма каквито и да било
правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа вкл. да прекъсва и
възобновява електроснабдяването, при което такава такса не му се дължи. Ето
защо, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му възстанови получената
без правно основание сума.
В срока по чл.131 ГПК
от ответното дружество е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва
иска като неоснователен и моли съда да го отхвърли. На първо място не оспорва
извършеното от потребителя на 27.03.2019 г. плащане на сумата 19 лева за
възстановявне на електрозахранването в обекта, за което е издадена фактура
********** от 27.03.2019 г.. От друга страна поддържа, че ищецът е потребител
на електроенергия, въз основа на сключен
между страните договор при публично
известни Общи условия, в чл.17, т. 2 от които е предвидено задължението на
потребителя да заплаща стойността на доставената енергия в уговорените срокове.
Излага, че съгласно чл. 14, т. 2 от Общите условия при забава от страна на
абоната на плащането на дължимите суми за електрическа енергия за ответното
дружество възниква право да поиска от „Електроразпределение север“ АД
прекъсване на електрозахранването. Сочи, че на основание чл. 20, ал. 1 от
Общите условия са предприети действия за прекъсване на електроснабдяването
поради неизпълнение на задълженията на потребителя. В този смисъл счита да е
възникнало задължение на ищеца да заплати начислената сума за възстановяване на
електрозахранването и извършеното плащане е на правно основание.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори и с
определение от 15.04.2020 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в
отношенията между страните е отделен фактът, че помежду им е сключен договор за
продажба на електрическа енергия, доставяна на имот находящ се в гр. Габрово,
ул. „********“ № 12, клинетски номер № ********** и абонаментен № 1345037,
както и че процесната сума 19 лева, представляваща такса възстановяване на
електрозахранването на обекта е заплатена от ищеца на ответника. Не е спорно и
обстоятеслтвото, че електрозахранването е било прекъснато поради неплащане от
ищеца в срок на доставената в обекта електроенергия.
Представена е фактура
№ ********** от 27.03.2019 г., установяваща фактурирана сума за клентски номер
**********, от която е видно, че за възстановяване на захранването (електромер)
за обекта, находящ се в гр. Габрово, ул. „********“ № 12, ап. 5 е начислена
сума в размер на 19 лева с вкл. ДДС.
Останалите събрани в
производството доказателства, не следва да бъдат обсъждани, тъй като са или
неотносими или не са необходими за установяване на фактите и обстоятелствата от
предмета на доказване, с оглед релевираната искова претенция.
По
отношение на осъдителния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД.
Основателността на
предявения осъдителен иск с квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, се обуславя
от кумулативното наличие на следните елементи: извършена от ищеца пряка
престация на парична сума, която е получена от ответната страна без правно
основание. Липсата на правно основание представлява несъществуване на
правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е
задължението на платилия за престиране на сума в размер на 19 лева. Твърдението
за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за
неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен
факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевиране на
същото. В този смисъл, в настоящото производство, в съответствие с общото
правило на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест,
ищцовата страна следва да докаже факта на плащането, а ответната следва да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, положителния факт – наличие
на правно основание за получаване на престираната й сума. Установяването на
основание предполага доказване на породено за ответника субективно материално
право на вземане за процесната сума, т.е. ангажиране на доказателства за
правопораждащия правото на вземане юридически факт.
Искът е основателен.
В случая фактът на
извършено плащане от ищеца на ответното дружество на сумата 19 лева е приет за
безспорен.
За установяване съществуването на
претендираното субективно материално право, носителят му – „Енерго - Про
Продажби" АД, следва да ангажира доказателства за осъществен правопораждащ
го юридически факт. В случая, претенцията се основава на твърдение за
осъществен фактически състав, пораждащ съдебно отреченото субективно право,
включващ елементите: съществуване на търговско отношение между страните,
прекъсване на електрозахранването на обекта поради незаплащане в срок от ищеца
на доставената в обекта електроенергия, направени от оветника разходи да за
възстановяване на електроенергията на
обекта, възлизащи на претендираната стойност 19 лева, което означава, че
заплащането на сумата би било в изпълнение на правно задължение.
Съгласно действащата
за процесния период нормативна уредба на
ЗЕ и в съответствие с разпоредбата на § 17 от ПЗР на ЗЕ, според която
дейностите, свързани с разпределение на електрическа енергия и оперативно
управление на разпределителните мрежи, се отделят юридически и организационно
от снабдяването с електрическа енергия и другите дейности на
електроразпределителните дружества до 31 декември 2006 г., снабдяването с
електрическа енергия на битови потребители, какъвто е ищеца Ц.И.К., се извършва
от дружества, различни от разпределителните дружества. В случая за територията
на обл. Габрово това е дружеството „Енерго - Про Продажби" АД като „краен
снабдител” по смисъла на § 28а от ДР на ЗЕ.
Именно между „крайния
снабдител” и битовия потребител се сключва договора по чл. 98а ЗЕ, който е
договор за продажба на електрическа енергия. Ищецът не оспорват, че има
качеството потребител на електроенергия. Няма спор между страните, че
недвижимият имот, на който ищецът твърди да е ползвател, е електроснабден.
Следователно, между ищеца и ответника е сключен договор за продажба на
електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно чл.98а,
ал.4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, без изрично писмено приемане.
В конкретния случай,
няма спор, че между ищеца в качеството му на собственик на електроснабден
недвижим имот и „Енерго - Про Продажби" АД е сключен договор за продажба
на електрическа енергия и че този договор е уреден от влезли в сила общи
условия за продажба на електрическа енергия от „Енерго - Про Продажби" АД
на потребителите, присъединени към разпределителните мрежа на територията на
която „Енерго - Про Продажби" АД притежава лицензия за обществено снабдяване
с електрическа енергия. Ищецът не твърди и съответно не ангажира доказателства
да са предложили специални условия в предвидения 30-дневен срок, съгласно
чл.98а, ал.5 ЗЕ, поради което и по отношение на правоотношението му с ответника
приложими са ОУ на ответника одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
Общите условия са източник на права и задължения, във връзка с продажбата и
потреблението на електрическа енергия, като отношенията между страните са
облигационни и при проявление на принципа на равнопоставеност, тъй като никоя
от страните не упражнява властнически правомощия по отношение на другата.
Ответното дружество
основава правото си на вземане на такса за възстановяване на електрозахранване
на обект на абоната, съгласно Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енерия на „Енерго-Про Продажби“, за което е издадена фактура № **********/ 27.03.2019 г..
Съгласно чл. 20, ал.
1 от ОУ „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение
Север” АД да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия, в
случай че битов потребител в срок от 10 (десет) дни и стопански потребител в
срок от 3 (три) дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от
тези Общи условия или от подписаните допълнителни споразумения между страните,
включително при забава в плащането на дължимите суми. В случаите по предходната
алинея „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД следва да изпрати до потребителя писмено
предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок в тези Общи условия
не последва изпълнение или допуснатото нарушение не бъде отстранено, ще
последва прекъсване или ограничаване снабдяването с електрическа енергия. При
неизпълнение от страна на потребителя, след изтичане на дадения срок,
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД има право да поиска от „Електроразпределение Север” АД
да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия. – чл. 20, ал. 2
от Общите условия. Съгласно чл.21, ал. 1 от Общите условия „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД изисква от „Електроразпределение Север” АД възстановяване на
снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за
прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се
възстановява след като последния заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД и
„Електроразпределение Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването.
В случая липсва законово основание за доставчика на
електрическа енергия да изисква от потребителя да заплаща допълнителни разходи
за прекъсване и възстановяване на снабдяването като условие да му бъде
възстановено захранването на имота. В раздел ІХ "Преустановяване на
присъединяването и снабдяването с електрическа енергия", чл. 122-123 ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване
снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл. 123, ал.1 ЗЕ
доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти
при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл. 124 ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или
присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването т.е. предприятието има задължение да възстанови снабдяването,
като не се сочи друго условие за възстановяването освен -отстраняване на
причините за преустановяване на електроснабдяването по чл. 123, ал.1 ЗЕ. При
липса на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранно
начисляване на допълнителни разходи за възстановяване на електрозахранването,
то не съществува законно основание такова условие да се уговаря в Общите
условия. Единственото условие поставено от закона е да са отпаднали причините
наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да реализира
разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на
потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото
му от закона задължение да възстанови електрозахранването.
По силата на
предоставената му лицензия доставчикът има господстващо положение на пазара за
продажба на електрическа енергия в съответната територия. Потребителят е в
положението на по-слабата страна в отношенията с ответното дружество - продавач
от гледна точка, както на позицията му в преговорите, така и на степента на
информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача /доставчика/ условия, без да може да повлияе на
съдържанието им. При извършване на преценката дали клаузата на чл. чл.21, ал.
1, изр.второ от Общите условия е неравноправна, респективно нищожна, трябва да
се има предвид, че процесните Общи условия не са били предмет на индивидуално
уговаряне между страните по правния спор. Спецификата на дейностите по
производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия и
нейното обществено значение предполага особени правила, при които тези дейности
се осъществяват, но не и по отношение на регламентацията на отношенията между
доставчика и потребителя на електрическа енергия, тъй като същите се основават
на принципа на равнопоставеност.
Законодателят е дал
възможност на доставчика на електрическа енергия да обвързва съконтрахентите си
с изработени от него Общи условия, но техните разпоредби не следва да нарушават
основни принципи и императивни разпоредби на закона. Разпоредбата на чл. 2, ал.
2 ЗЕ урежда принципите за търговия с електрическа енергия, един от който е
защита интересите на потребителите. Веднъж получил лицензия за определените
дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия – лицензиант е
длъжен да полага дължимата грижа на добрия търговец.
Клаузата от договора
/Общите условия/, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа
енергия изискване за предварително заплащане на допълнителни такси от страна на
потребителя за възстановяване на електрозахранване и служебно начисляването на
такива от страна на доставчика следва да се счита за неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП, доколкото въпреки изискването за добросъвестност,
създава в ущърб на потребителя като ограничава правата му, произтичащи от
закон, включително ограничава обвързаността на доставчика като поставя неговите
задължения в зависимост от спазването на определено условие. Разпоредбата на
чл. чл.21, ал. 1, изр. второ от Общите условия нарушава основните принципи на
равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при
търговията с електрическа енергия. Посочената клауза противоречи и на
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност
при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и
е в границите, посочени в чл. 82 ЗЗД.
Отделен е въпросът,
че в случая ответникът не е доказал да е извършил разходи във връзка с
възстановяване на електрозахранването на имота, както и да е изпратил до
потребителя писмено предизвестие преди
да прекъсне снабдяването с електрическа енергия, съгласно изискването на чл.
20, ал. 2 от Общите условия.
По цитираните
съображения, развити в практиката на ВКС /вкл. решение № 125/07.08.2015 г. по
т.д. № 990/2015 г. на ВКС, I т.о./, съдът следва да съобрази възприетото
разрешение за несъществуване на право на ответното дружество за плащане на
допълнителна такса за възстановяване на електозахранване, което означава, че
следва да възприеме извод за невъзникване на правото на вземане в полза на
ответника за сумата 19 лева, което обуславя извода, че предявеният осъдителен
иск, е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на
спора, право на разноски възниква за ищеца, който доказва извършени такива в
размер на 50 лева – внесена държавна такса. В полза на адв. Х.Б. следва да се
присъди възнаграждение в размер на 300 лева за оказана безплатна адвокатска
помощ, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в редакцията
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие от
19.12.2019 г.. Ответникът релевира възражение за
прекомерност на адвокатско възнаграждение, което съдът намира да е
неоснователно, доколкото се касае за
оказана безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 38 ЗА, като адвокатското
възнаграждение се определя от съда в
минимален размер. В конкретния
случай материалният интерес по делото е 19
лева и определеното по правилата на Наредбата минимално възнаграждение е 300
лева.
Така мотивиран,
СЪДЪТ,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК
*********, с адрес: гр. Варна, район р-н Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г,
бул. „Владислав Варненчик” № 258 да заплати на Ц.И.К., ЕГН **********, с адрес:
***, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата 19 (деветнадесет) лева,
представляваща недължимо платена такса за възстановяване на електрозахранване
за обект, находящ се в гр. Габрово, ул. „********” № 12, за което е издадена №
**********/ 27.03.2019 г., както и на основание чл.78, ал.1, сумата 50 лева
(петдесет лева) – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Енерго
- Про Продажби" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, район р-н Владислав
Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на
адвокат Х.Б. *** сумата 300 лева (триста лева) – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: