№ 724
гр. Варна, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110111221 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищците Т. Н. ЗЛ., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз", бл. 1, вх.
Д, ет.2, ап. 97 и Р. Д. Д. , ЕГН: ********** , адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз",
бл. 1, вх. Д, ет.2 ап. 97 срещу ответника „МАРТИНЕЛИ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър" № 7
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЦИТЕ следните суми, а именно:
сумата в размер на 8000,04 лв. – главница, представляваща
дължима на отпаднало основание заплатена сума по сключен между „Мартинели"
ООД , от една страна като продавач и Т.З. и Р. Д. Д. като съпрузи-купувачи, от
друга страна неформален договор за покупко-продажба на обзавеждане за дома,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 06.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението,
сумата в размер на 122,22 лв. , представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.02.2021 г. до 05.04.2021 г. включително,
за които суми е издадена Заповед № 1615/11.05.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4954/2021 г.
по описа на Районен съд-гр.Варна-11 състав.
1
Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага се, че страните са били в неформални договорни отношения
по покупко-продажба на обзавеждане за дома на ищците. Последните са харесали
онлайн, диван от каталога на Мартинели и при пътуването си до гр. София през
септември 2019 г., ищцата посещава шоурума на ответника, за да добие представа
как изглежда диванът в действителност. Била е посрещната от продавач-
консултант, който й показва наличните мебели, както и други артикули, но
моделът диван, който ищците са харесали, не е бил наличен. Консултантът й
предлага изготвянето на визуализация на дивана в конкретното помещение, което
ще се обзавежда, както и други артикули по нейно желание. Било й е обяснено, че
услугата по изработването на визуализация е абсолютно безплатна и
неангажираща. Ищцата се консултира със съпруга си, обсъждат и приемат
предложението на ответника, след което ищцата предоставя на консултанта
чертеж с размерите на помещението, както и 2D разположението на мебелите в
него. Посочва кои мебели иска да присъстват във визуализацията, вкл. маса,
осветление, столове и др. Уговорката е била до две седмици да бъде изготвена
визуализацията и ищцата да се запознае със същата при следващото посещение в
шоурума. След около две седмици ищцата, заедно със свои колеги, отново
посещава магазина в гр. София, харесва вече изготвената визуализация и
пожелава да й бъде предоставена, за да я обсъди със съпруга си и да решат по
какъв начин да продължат с обзавеждането. Продавач-консултантът й обяснил, че
може да получи визуализацията, ако стане клиент на фирмата, като за целта
следва да закупи артикул от магазина. Тъй като ищците все още не са били
наясно какво обзавеждане им е необходимо, ищцата е обяснила, че на този етап не
може да се реши на покупка. Консултантът й обяснява, че може да направи
авансово плащане, независимо за какъв артикул от магазина на стойност не по-
малка от 8000 лв., което авансово плащане ще бъде приспаднато при извършване
на бъдещите покупки. Изрично й е било казано, че авансовото плащане не се
обвързва с покупката на артикулите от изготвената визуализация, а може да
направи покупка от целия асортимент на магазини Мартинели. Тъй като на
ищците им е предстояло по-мащабно обзавеждане на дома, те се съгласяват на
предложението. На 17.10.2019г. на електронната поща на ищцата, ответникът
изпраща Оферта № SO *********/17.10.2019 г. на стойност 8000.04 лв. с ДЦС и
основание- „общ артикул без номенклатура". На същата дата ответникът издава и
проформа фактура за авансово плащане в размер на 8000,04 лв. с ДДС, а ищецът
извършва плащането от личната си банкова сметка. След постъпване на
плащането по банковата сметка на ответника, на същата дата-17.10.2019г. е била
изпратена на електронната поща на ищцата и въпросната визуализация, заедно с
оферта за осветление.
През месец март 2020 г. ищците избират плочи и обзавеждане за три
бани от магазин на Мартинели в гр. Варна и съгласно постигнатите между тях
уговорки, пожелават при извършване на плащането да бъде приспаднат внесения
аванс. Било им е отказано с аргумента, че обзавеждането за баня било отделно
звено и ищците заплащат пълната стойност на поръчката си в размер на 19 386.57
евро в левова равностойност от 37916.84 лв. По-късно, през месец октомври 2020
г. ищците започват да обзавеждат помещението, за което е била изготвена
визуализацията, избират си тапети и отново пожелават плащането за тях да стане
от преведения по-рано аванс, но получават отказ с аргумента, че авансът не може
да бъде ползван за тапети, а трябва да купят друго. Ищците са поискали контакт с
управителя, за да изяснят въпроса, но такава възможност не им е била дадена.
2
Предвид некоректното отношение от страна на ответника, на 25.01.2021 г. ,
ищците с покана, изпратена чрез телепоща, изх. № 36/25.01.2021г. го уведомяват,
че се отказват от закупуване на каквито и да било други стоки и го поканват да им
върне неизползвания аванс в 14 дневен срок от получаване на поканата. В дадения
срок, сумата от 8000.04 лв. с ДДС не им е била върната.
Счита се,че ищците са изпълнили ангажимента си да закупят стока от
асортимента на ответника като са купили плочи и обзавеждане за бани, съгласно
изготвената от ответника оферта, съответно ответникът е предал/доставил стоката
на ищците, с които действия страните са изпълнили основните изисквания на
договора за покупко-продажба. Същевременно, преведеният по-рано аванс от
ищците е останал неизползван, ответникът не го е приспаднал от горната поръчка,
нито същият е послужил при покупка на други артикули. Ето защо, след
прекратяването на договора, ответникът без основание задържа сумата от 8000.04
лв. и дължи връщането й на ищците на отпаднало основание-прекратен договор за
покупко-продажба.
С оглед на изложеното се моли съда да постанови съдебно решение, с
което да уважи предявения иск , както и да се присъдят направените по делото
разноски.
Моля се да се присъдят направените разноски по ч.гр.д. № 4954/2021г.
на ВРС, представляващи заплатена д. такса в размер на 165.11 лв. и 650 лв.
адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
1615/11.05.2021г.
Моли се, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК , да се присъдят на ищците
направените за настоящото производството, съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „МАРТИНЕЛИ" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър" № 7 , в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба , в който се изразява становище , че
предявеният установителен иск е допустим, но неоснователен.
Ответникът релевира следните съображения за неоснователност на
предявената искова претенция:
Оспорват се, както следва:
а/ всички твърдения в исковата молба досежно обстоятелствата, че
сумата от 8000.04 лева е била заплатена с оглед сключването на неформален
договор за покупко-продажба и поради това, че такъв не е сключван, ответникът
дължи връщане на сумата като платена на отпаднало основание.
б/ всички твърдения в исковата молба досежно това при какви
обстоятелства е заплатена сумата от 8000.04 лева.
Твърди се, че ищцата е желала да й бъдат изготвени проекти за
цялостно обзавеждане на жилище, каквито именно проекти са изготвени от страна
на служителите на ответника. В никакъв случай предметът на проектиране не е
бил свързан с един отделен диван, а е представлявал мащабно и детайлно
проектиране на пълно обзавеждане на къща. На ищцата е било изрично разяснено,
че за да получи разработените проекти е необходимо да заплати цената им,
възлизаща на 8000.04 лева, като в случай, че избере да си поръча цялостно
обзавеждане, съответстващо на проектите от артикулите на ответника, тази сума
ще й бъде приспадната от стойността на обзавеждането.
Твърди се, че сумата от 8000.04 лева е била заплатена от ищцата от
база надлежно сключен неформален договор за проектиране с предмет изготвяне
3
на проекти за цялостно обзавеждане на къща. Тази сума никога не е била
предназначена за покупка на обзавеждане, тъй като такова не е било избрано към
момента на разработване на проектите.
В потвърждение на това обстоятелство е и разменената между
страните кореспонденция.
Твърди се, че договорът за проектиране е изпълнен от ответника,
поради което същият не дължи връщане на сумата от 8000.04 лева като платена на
отпаднало основание.
Твърди се, че ищцата не е избрала артикули за цялостно обзавеждане
от асортимента на ответника, поради което не са налице основания за приспадане
на тази сума от направената до момента поръчка на артикули за обзавежда не
баня.
Оспорва се основателността на иска и обстоятелствата на които той се
основава, като се твърди , че:
а/ Сумата от 8000.04 лева не е платена на отпаднало основание и не
подлежи на връщане.
б/ Сумата от 8000.04 лева представлява стойността на
възнаграждението на ответника за разработване на проекти, което му е възложено
от ищцата. Тези проекти са предадени на ищцата и са приети без забележки от нея,
поради което предметът на услугата проектиране е изпълнен от страна на
ответника и сумата от 8 000.04 лева не подлежи на връщане.
Ищцата не е поръчала цялостно обзавеждане за жилището си от
асортимента на ответника, поради което сумата от 8 000.04 лева не подлежи на
приспадане. Поръчаното от ищцата обзавеждане за баня не представлява
основание за приспадане на тази сума.
С оглед на изложеното, се моли да се постанови решение, с което да
се отхвърли иска като неоснователен.
По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 4954/2021 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна-11 състав, се установява, че същото е образувано
по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 06.01.2021 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 1615/11.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено ДЛЪЖНИК „МАРТИНЕЛИ"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър"
№ 7 ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОР Т. Н. ЗЛ., ЕГН **********, адрес: гр. Варна,
ул. „Люлебургаз", бл. 1, вх. Д, ет.2, ап. 97 и КРЕДИТОР Р. Д. Д. , ЕГН:
********** , адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз", бл. 1, вх. Д, ет.2 ап. 97, следните
суми, а именно:
сумата в размер на 8000,04 лв. – главница, представляваща дължима
на отпаднало основание заплатена сума по сключен между „Мартинели" ООД , от
една страна като продавач и Т.З. и Р. Д. Д. като съпрузи-купувачи, от друга
страна и развален неформален/устен договор за покупко-продажба на обзавеждане
за дома, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 06.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението,
4
сумата в размер на 122,22 лв. , представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.02.2021 г. до 05.04.2021 г. включително,
както и сумата от 165,11 лева, представляваща направените по делото
разноски за заплатена държавна такса и сумата от 650,00 лева , представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства:
дължима сума по сключен неформален/устен договор за покупко-продажба на
обзавеждане за дома между „Мартинели" ООД от една страна като продавач и
Т.З. и Р. Д. Д. от друга страна, като съпрузи-купувачи , който предвид
обстоятелството, че длъжникът е бил некоректен и е пренебрегнал постигнатите
между страните уговорки, е бил развален от кредиторите , които са изпратили
уведомление до длъжника , получено от него на 26.01.2021 г., че дължи
връщането й на заявителите на отпаднало основание-прекратен договор за
покупко-продажба.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в
заповедното производство и ответник в настоящото производство за недължимост
на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от
водене на настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е
уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск преди
изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и
е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.№ 4954/2021 г.
по описа на Районен съд-гр.Варна-11 състав. Вследствие на изложеното , съдът
намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по
делото е образувано по редовно предявена и допустима искова претенция, поради
което следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак ,
ищците Т. Н. ЗЛ. и Р. Д. Д. са съпрузи, като същите са сключили граждански брак
на 26.08.2001г., за което е съставен акт за граждански брак № 1080/26.08.2001г. от
Община Варна.
Приобщена по делото е Оферта № SO_270002496/17.10.2019 г. с
получател Т. Н. ЗЛ. за сумата в размер на 8000,04 лв. при описание на
основанието: „общ артикул без номенклатури.“
Представена е Проформа фактура от 17.10.2019г., издадена от
ответника „Мартинели“ ООД за клиент Р. Д. Д. , за сумата в размер на 8000,04 лв.
с ДДС , представляваща авансово плащане.
Видно от Потвърждение за плащане от Прокредит Банк с дата
17.10.2019г., наредителят Р. Д. Д. е превел по банковата сметка на ответника
„Мартинели“ ООД сумата в размер на 8000,04 лв.
Приети към доказателствения материал са две оферти към Т.З.а за
закупуване на плочки за баня, шкаф с мивка, огледало с вградено LED
осветление и сензор , хидравлична отоплителна лира и вертикална отоплителна
лира за общо 8603,57 евро по първата оферта и 10783,00 евро по втората оферта.
5
Представена е Проформа фактура № 22-1913/24.04.2020г., ведно с
фискален бон, за извършено от Р. Д. Д. 50% авансово плащане на плочки за
сумата в размер на 8413,56 лв.
Представена е Проформа фактура № 22-1917/29.04.2020г., ведно с
фискален бон за извършено от Р. Д. Д. авансово плащане на сумата в размер на
9980,00 лв.
Представена е Проформа фактура № 22-2054/17.09.2020г. за
извършено от Р. Д. Д. доплащане по поръчка за сумата в размер на 9980,00 лв.
Представена е Проформа фактура № 22-2055/17.09.2020г. за
извършено от Р. Д. Д. доплащане по поръчка за сумата в размер на 4230,58 лв.
Видно от Приходен касов ордер от 16.06.2020г. , Т.З.а е заплатила
сумата в размер на 5870,00 лв. , с посочено основание-поръчани плочки.
Видно от Приходен касов ордер от 23.09.2020г. , Р. Д. Д. е заплатил
сумата в размер на 14210,00 лв. , с посочено основание – „доплащане поръчка на
София 11 плочки, бани“.
Видно от Телепоща изх. № 36/25.01.2021г. на Български пощи, с
подател Т. Н. ЗЛ. и получател „Мартинели“ ООД , в което се посочва, че по
силата на сключен между тях неформален договор за покупко-продажба на
обзавеждане за дома на 17.10.2019г. от банковата сметка на съпруга й Р.Д.Д.кьм
банкова сметка на дружеството е било извършено авансово плащане на сумата от
8000. 04 лв. с ДДС , за което плащане им е била издадена проформа фактура №
027-797/17.10.2019г. Посочва се, че през м.март 2020г. са си избрали плочки и
обзавеждане за три бани , като са поискали внесения аванс да бъде приспаднат от
общо дължимата сума за плочките , което искане не е било уважено , поради което
е била заплатена пълната стойност на поръчаните стоки. През м.октомври 2020г.
ищците са избрали тапети и отново са поискали плащането да стане от
преведения по-рано аванс, на което ответникът се е съгласил. След това , обаче,
отново ищците били принудени да заплатят пълната сума от поръчката , като са
били уведомени, че авансът не следвало да се използва за тапети , а за друг
артикул. Сочи се, че към настоящия момент ищците нямат нужда от обзавеждане
на дома си, поради което уведомяват ответника, че се отказват от закупуване на
каквато и да било друга стока и отправят покана за връщане на внесената и
неизпопзвана авансова сума от 8000,04 лв. в 14 дневен срок от получаване на
писмото, която да бъде върната по по същата банкова сметка , от която е била
преведена към ответника.
Видно от Известие за доставяне на Български пощи, телепоканата е
била връчена на ответника на 26.01.2021г.
Представена е имейл кореспонденция, придружена с визуализация,
както и договор за проектиране с посочена година 2020г. ,с предмет интериорен
проект и 3D визуализация с договорено възнаграждение в размер на 50000,00лв.
без ДДС.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
водената от ищцовата страна свидетелка Р.В.Г. роден 1997 г., без дела и родство
със страните. Свидетелката Г. излага , че заедно с ищцата Т.З.а – Д. посетили през
2019г. магазин на „Мартинели“ ООД в гр.София, т.к. двете учат заедно в
Медицинския университет и били на изложение в гр.София. Свидетелката излага,
че ищцата искала да закупи обзавеждане за баня за къщата си и служителката им
показала визуализация, която много харесала на всички, като ищцата запитала ,
дали може да я вземе и да я покаже на съпруга си и да я обсъдят и разгледат.
6
Служителката им казала, че няма такава практика да дават визуализацията, но ако
преведе авансово сумата от 8000 лева, което след това ще бъде приспаднато при
купуване на какъвто и да е артикул от магазин на Мартинели, , ще могат да
получат визуализацията, за което ищците се съгласили. Свидетелката излага, че
уговорката била, че правят авансово плащане от 8000лв., които след това при
покупка на какъвто и да е артикул от Мартинели ще бъде приспадната и идеята е
съответно да не им дадат визуализация, която после те да не си купят нищо от
тях. Свидетелката сочи, че ищцата била много разочарована, защото „Мартинели“
ООД отказали да им приспаднат авансово внесените пари при закупуване на
обзавеждането за банята, а в последствие им отказали приспадане на внесената
сума и при закупуване на тапети от ответника.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
водения от ответника свидетел П.К.Я., роден 1975 г., служител при ответното
дружество на длъжност „консултант“ в офиса на ответника в гр.Варна.
Свидетелят Я. излага , че е бил нает да направи заснемане на къщата на ищците ,
находяща се в гр.Варна местност „Акчелар“ И да направят проектиране и 3D
визуализации. Къщата е била триетажна и трябвало да бъдат взети размери на
съответните помещения - спални, бани, кухни, общо взето на цялата къща и
съответно после да се подберат материали , да се направят проекти, 3 D
визуализация. Свидетелят излага, че е направил доста проекти, но ищцата като ги
видяла, не била доволна и искала още варианти. Сочи, че ищцата е получила
проектите и е закупила обзавеждане за две бани. Свидетелят Я. излага, че
исковата сума в размер на 8000,04лв. не е приспадната на ищците от закупените
материали.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на предявената искова претенция с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.55 ал.1 от ЗЗД в тежест на ищцовата страна е
да установи наведените твърдения, обуславящи допустимостта на исковата
претенция, а именно: учредено по тяхна инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в тяхна полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране
на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК ; факта на
възникналите между страните договорни правоотношения по силата на
неформален договор за покупко-продажба на обзавеждане за дома при описаните
предмет, момент на сключване, права и задължения на страните по него и други
параметри; факта, че е изправна страна по договора, по отношение на поетото от
нея задължение за плащане на уговореното възнаграждение и че реално е платила
исковата сума – момент и начин на плащане; факта на разваляне на процесния
договор с отправено едностранно изявление до ответника, валидно достигнало до
знанието му и момент на узнаването, съответно на разваляне на договора;
наличието на имуществено разместване между ищеца и ответника, тоест
фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата
страна; както и размера на претенцията.
От своя страна в тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване, , че е налице основание, оправдаващо настъпилото
разместване на имуществени блага.
Видно от приобщеното към доказателствения материал удостоверение
за сключен граждански брак , ищците Т. Н. ЗЛ. и Р. Д. Д. са съпрузи, като същите
са сключили граждански брак на 26.08.2001г.
7
Въз основа на съвкупния доказателствен материал съдът формира
извод , че съпрузите Т. Н. ЗЛ. и Р. Д. Д. и ответника „Мартинели“ ООД са били в
неформални договорни отношения, касаещи покупко-продажба на обзавеждане за
дома на ищците. Съдебният състав кредитира показанията на свидетелката Р. Г.,
която заедно с ищцата Т. Н. ЗЛ. лично е присъствала при направените договорки
между ищците и ответника в офиса на ответното дружество в гр.София. Въз
основа на гласните показания на св.Р. Г. и приобщените по делото писмени
доказателства - Оферта № SO_270002496/17.10.2019 г. за сумата в размер на
8000,04 лв. при описание на основанието: „общ артикул без номенклатури.“ и
Проформа фактура от 17.10.2019г., издадена от ответника „Мартинели“ ООД за
сумата в размер на 8000,04 лв. с ДДС , представляваща авансово плащане , се
формира обоснован извод, че неформалните договорни отношения, касаещи
покупко-продажба на обзавеждане за дома на ищците са възникнали по повод
изготвена от ответника визуализация на обзавеждане за техния дом . От
показанията на свидетелката Р. Г., присъствала лично на уговорките между
страните, се установява че ответникът е поискал от ищците да заплатят авансова
сума от 8000 лв., за да може да им предадат изготвената визуализация с
уговорката, че тази сума ще бъде приспадната при последваща покупка от
асортимента на ответника. Свидетелят посочва, че уговорката е касаела
закупуването на какъвто и да било артикул, а не конкретен такъв. С оглед
уговореното, ответникът изготвя оферта № SO_ *********/1 7.10.2019г. на
стойност 8000.04 лв. с ДДС и основание-„общ артикул без номенклатура", издава
проформа фактура за авансово плащане на същата стойност, след което на същата
дата ищецът превежда сумата по банковата сметка на ответника. Едва, след като
извършват плащането, на електронната поща на ищцата е била изпратена
изготвената визуализация, което се установява от представеното с исковата молба
писмо, изпратено до ел. поща на ищцата. Същото е индиция, че отношенията
между страните са възникнали именно по повод изготвената визуализация.
Съдът намира, че твърдението на ответника, че отношенията между
страните са възникнали по повод изработването на проекти за цялостно
обзавеждане на дома на ищците, чията стойност е била 8000 лв. е неоснователно и
остана недоказано в процеса. Това твърдение се опровергава както от издадените
писмени документи / Оферта № SO_270002496/17.10.2019 г. за сумата в размер на
8000,04 лв. при описание на основанието: „общ артикул без номенклатури.“ и
Проформа фактура от 17.10.2019г., издадена от ответника „Мартинели“ ООД за
сумата в размер на 8000,04 лв. с ДДС , представляваща авансово плащане/, в които
е посочено основанието за издаването им - „общ артикул без номенклатури“, така
и от свидетелските показания на Р. Г.. При формиране на горния извод съдът
отчита обстоятелството, че в случай, че внесената сума от 8000 лв. е
представлявала цената на проектите, които е изработил ответникът, то тогава в
документите нямаше да бъде посочено като основание „артикул без
номенклатура".
Съдът намира, че страните са преговаряли за изготвянето на цялостни
проекти за обзавеждане на къщата, но това е станало следващата година - едва
през 2020 г., като се касае за две различни правоотношения, възникнали по
различно време. До финализиране на горните преговори не се стига, тъй като
цената, която е предложил ответникът е бил на много висока стойност - 50 000 лв.
без ДДС. Видно от изпратения на електронната поща на ищцата и приет към
доказателствения материал по делото проекто-договор, относно отношенията
между страните във връзка с цялостното проектиране на къщата , се установява ,
че сумата , която е поискана от ответника за изготвяне на тези проекти, е в пъти
8
по-висока от сумата 8000 лв., за която се твърди, че представлява цената за
изготвянето на цялостни проекти за обзавеждане на къщата. Не беше установено в
процеса от страна на ответника, че такива проекти са поръчвани, съответно
изработени и предадени на ищците, както и че сумата от 8000 лв. представлява
тяхната стойност.
Показанията на свидетеля П. Я. следва да бъдат ценени от съда при
условията на чл. 172 от ГПК, тъй като същият е в трудово-правни отношения с
ответника и е заинтересован в негова полза. Освен това, при изслушването на
свидетеля се установи, че той не е присъствал на уговорките между страните,
които са се провели в гр. София през м. октомври 2019г., нито е запознат с
изготвената в София визуализация. Свидетелят е взимал размери на баните на
ищците, запознат е с доставката на поръчаните от гр. София плочи и обзавеждане
за трите бани, евентуалното закупуване на тапети и преговорите за изготвяне на
цялостни проекти. Предвид обстоятелството, че свидетелят не е имал преки
впечатления от уговорките между страните, не е запознат с изготвената
визуализация, във връзка с която са възникнали тези отношения, неговите
показания не се явяват основани на непосредствени впечатления относно
постигнатите между страните в офиса в гр.София договорености.
Съобразно уговорките между страните от 17.10.2019г., ищците са
поръчали плочи и обзавеждане за три бани, като заплащат на ответника пълната
стойност на поръчката си в размер на 37 916.84 лв., видно от представените
Проформа фактура № 22-1913/24.04.2020г., ведно с фискален бон, за извършено
50% авансово плащане на плочки за сумата в размер на 8413,56 лв. ; Проформа
фактура № 22-1917/29.04.2020г., ведно с фискален бон за извършено авансово
плащане на сумата в размер на 9980,00 лв.; Проформа фактура № 22-
2054/17.09.2020г. за извършено доплащане по поръчка за сумата в размер на
9980,00 лв.; Проформа фактура № 22-2055/17.09.2020г. за извършено доплащане
по поръчка за сумата в размер на 4230,58 лв. ; Приходен касов ордер от
16.06.2020г. за заплатена сума в размер на 5870,00 лв. , с посочено основание-
поръчани плочки и Приходен касов ордер от 23.09.2020г. , за заплатена сума в
размер на 14210,00 лв. , с посочено основание – „доплащане поръчка на София 11
плочки, бани“.
Ответникът не оспорва обстоятелството , че не е приспаднат внесения
по-рано аванс. В обясненията пред съда, свидетеля П. Я. потвърди
обстоятелството, че авансът не е бил приспаднат от тази поръчка. Съответно,
авансът не е бил приспаднат и от покупката на други артикули. Ищците са имали
намерение да закупят и други стоки от ответника, но предвид това, че е бил
некоректен, са решили да преустановят отношенията си с него. Тъй като страните
не са имали уговорка за покупка на конкретен артикул или за определено
количество от асортимента на ответника, с направената от тях покупка на плочи и
обзавеждане за три бани, се е изчерпал предметът на договора за покупко-
продажба, а авансът даден като гаранция за покупката на артикули от асортимента
на ответника, е останал неизползван.
След получаването от страна на ответника на 26.01.2021 г. на
изявлението на ищците, обективирано в Телепоща , че не желаят да закупуват
повече артикули от него и го поканват да им върне внесения аванс, отношенията
между страните са били прекратени. Предвид изложеното, след тази дата,
ответникът задържа авансът без основание и дължи връщането му на ищците на
отпаднало основание.
При това положение следва да се приеме, че искът за установяване
9
дължимостта на вземането на ищеца от ответниците е основателен и следва да
бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена исковата сума в размер на 8000,04 лв.
По искането за присъждане на мораторна лихва върху главницата
съдът намира, че в конкретния случай дължимостта на това вземане е обусловено
от покана до ответната страна. Видно от представените по делото писмени
доказателства, Телепоща изх. № 36/25.01.2021г. на Български пощи и известие за
доставяне , ищците са отправили покана до ответника за връщане на внесената
сума в размер на 8000,04 лв., като е определен срок за възстановяването й в срок
до 14 дни, считано от датата на получаване на поканата , която е връчена на
26.01.2021г. С изтичане на срока , даден в поканата, ответникът изпада в забава,
поради което за периода , считано от 10.02.2021 г. до 05.04.2021г. включително
дължимото обезщетение в размер на законната лихва върху главницата е в размер
на 122,22 лв., предвид направените изчисления в АПИС Финанси, поради което
искът присъждане на мораторна лихва върху главницата по чл.86 от ЗЗД следва да
бъде уважен.
Ето защо и въз основа на изложените правни и фактически
констатации, съдебният състав приема, че в конкретния случай са налице
елементите от фактическия състав на предявения иск с правно основание чл. 415,
ал. 1 от ГПК. Исковата претенция като доказана по основание и размер следва да
бъде уважена, като се признае за установено в отношенията между страните
дължимостта на оспореното вземане на ищеца по отношение на процесните суми.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото
и доказателствата за реализирани разходи. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение , което съдът намира за
основателно , предвид фактическата и правната сложност на производството по
делото, поради което същото следва да бъде редуцирано на 1472,22 лв. , на
основание чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното , съдът намира,че следва да бъдат присъдени
направените от ищеца в настоящото производство разноски, за които са налице
доказателства за извършването им в общ размер от 1681,11 лв. , от които, както
следва: 208,89 лв. – държавна такса и 1472,22 лв.-адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 815,11 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
10
ищците Т. Н. ЗЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз", бл. 1,
вх. Д, ет.2, ап. 97 и Р. Д. Д. , ЕГН: ********** , с адрес: гр. Варна, ул.
„Люлебургаз", бл. 1, вх. Д, ет.2 ап. 97, от една страна, и ответника
„МАРТИНЕЛИ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Дебър" № 7 , от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЦИТЕ следните суми, а именно:
сумата в размер на 8000,04 лв. – главница, представляваща
дължима на отпаднало основание заплатена сума по сключен между „Мартинели"
ООД , от една страна като продавач и Т.З. и Р. Д. Д. като съпрузи-купувачи, от
друга страна, неформален договор за покупко-продажба на обзавеждане за дома,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 06.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението,
сумата в размер на 122,22 лв. , представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 10.02.2021 г. до 05.04.2021 г. включително,
за които суми е издадена Заповед № 1615/11.05.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 4954/2021 г.
по описа на Районен съд-гр.Варна-11 състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА „МАРТИНЕЛИ" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Дебър" № 7 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Н. ЗЛ.,
ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз", бл. 1, вх. Д, ет.2, ап. 97 и Р.
Д. Д. , ЕГН: ********** , адрес: гр. Варна, ул. „Люлебургаз", бл. 1, вх. Д, ет.2 ап.
97 сумата в размер на 815,11 лв. , представляваща направени съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д.№ 4954/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна-11 състав,
както и сумата от 1681,11 лв., представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11