РЕШЕНИЕ
№ 2443
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330109205 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване на задължения на ответника в
размер на 2655.48 лева- главница по договор за паричен заем, 254.83 лева- договорна
лихва и 328.61 лева- мораторна лихва. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от ключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответника договор за паричен заем, по силата на който била
предоставена сумата от 3000 лева, платима на 15 двуседмични вноски, ведно с
дължимата договорна лихва. Сумата била изплатена, като за част от нея било
извършено прихващане със задължения по друг договор. Поради неизпълнение на
задължението на ответника, съгласно уговореното от страните, е начислено
обезщетение за забава. Били извършени плащания в размер на общо 667.50 лева, с
които били погасени част от задълженията до претендираните размери. С Приложение
№ 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г.
задълженията са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД. Иска се уважаването на исковете и присъждането на разноски.
В срок не е постъпил отговор на исковата молба .
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД срещу ХР. Н. ХР., по което е образувано ч. гр. дело на ПРС. В полза
на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
процесните суми, както и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът е
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството следните
обстоятелства:
Между „Изи асет мениджмънт“ АД и ответника е подписан договор за паричен
заем от 06.03.2019г. С посочения договор на ответника по производството е
предоставена заемна сума в размер на 3000 лева (получена съгласно чл. 3, ал. 2 от
същия). Уговорена е между страните договорна лихва. Фиксираният годишен лихвен
процент по заема е 35.00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) 41.71 %.
Заемателят се е задължил да върне сумата на 15 двуседмични погасителни вноски в
размер на 222.21 лева всяка, като общият размер на всички плащания е записан на
3333.15 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от процесния договор заемателят се задължава в
срок до три дни, считано от сключване на договора, да предостави на заемодателя едно
от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, който да отговарят на
определени условия или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя. В чл. 4, ал. 2 е
уговорено, че при неизпълнение на задълженията по чл. 4 се дължи неустойка в размер
на 1565.70 лева, която се разсрочва на равни части към всяка вноска и по този начин
увеличава размера й с 104.38 лева.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „Изи асет мениджмънт“ АД на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД съгласно рамков договор за
прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г. и приложение № 1 от 01.07.2020
г. към него. Съдът намира представените документи за достатъчни доказателства за
установяване извършването на цесията. Представено е пълномощно от цедента, с което
се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Представено е и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, което е редовно връчено на ответника заедно с преписа
от исковата молба. Уведомяването се установява да е станало след подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, но същото следва да се вземе предвид от съда съобразно
2
чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д. 1711/2013г. на
I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ето защо ищецът е материлноправно легитимиран да претендира всички
вземания по договора за паричен заем.
Относно действителсността на процесния договор за заем:
Не е спорно по делото, че „Изи асет мениджмънт“ АД е небанкова финансова
институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между страните договор е за
потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на
дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък
представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани
с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Като обща дължима сума по договора е записана
3333.15 лева, но тя не съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени
допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4,
предвиждаща предоставянето на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до
някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на
3
задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на
сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за
отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това
предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена
в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения риск. По този
начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането
на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо
посочения в договора годишен процент на разходите от 41.71% и общата дължима
сума– 3333.15 лева не отговарят на действителните такива и в тях следва да се включи
и сумата за неустойка.
Посочените в договора за кредит по-ниски стойности, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение №
260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от
7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив
по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр.
д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
2344/2019 г./
Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като
платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. В исковата
молба ищецът признава, че са извършени плащания в размер на общо 667.50 лева, с
които се покрива част от главницата до размера от 2332.50 лева. В този смисъл е и
практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. №
2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.
Искът за обезщетение за забава е неоснователен, защото не се установява
ответникът да е поставена в забава. Предвид недействителността на договора,
4
посочената в него дата на изпълнение не удостоверява настъпването на падеж на
задължението за връщане на чистата стойност на кредита по чл. 23 ЗПК.
Ето защо претенцията е основателна за 2332.50 лева главница, като за
останалите суми следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, следва да се присъдят и разноските в заповедното
производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително и
когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 93.30 за д.т. и 108.02 лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо
201.32 лева по съразмерност.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ХР. Н. ХР.
с ЕГН **********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД,
ЕИК *********, следните суми: 2332.50 лева- главница, дължима по договор за паричен
заем от 06.03.2019 г., сключен с „Изи асет мениджмънт“ АД, вземанията по който са
прехвърлени съгласно Приложение 1 от 01.07.2020г. към рамков договор за прехвърляне
на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 22.02.2021г. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата НАД 2332.50 лева ДО 2655.48 лева- главница,
за 254.83 лева- договорна лихва, дължима за периода 20.03.2019г.-02.10.2019г. и за
328.61 лева- мораторна лихва за периода от 03.10.2019 г. до 22.01.2021г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
*****., по частно гр. дело № 3378/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА ХР. Н. ХР. с ЕГН **********, да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, сумата от 201.32 лева- разноски по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
5
6