№ 3142
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. Иванова
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513788 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
С решение № 20163824 от 27.07.2021 г. по гр.д.№ 46742 по описа за
2020 г. на СРС, 165 с-в е уважен предявеният от П. Н. Г., ЕГН **********,
срещу С.О., иск по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД и ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 1 561,60 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за медицински консумативи и потребителска
такса във връзка с пътен инцидент, настъпил на 05.08.2020 г. в гр.София, на
ул.*******, причинен от нападение на безстопанствени кучета по време на
движение на МПС- мотор „Хонда“, модел „Пантеон“, рег.№ ******* ведно
със законната лихва от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от телесно увреждане
– счупване на лява ключица с разместване и контузия на лява колянна става
1
във връзка с пътен инцидент, настъпил на 05.08.2020 г. в гр.София, на
ул.*******, причинен от нападение на безстопанствени кучета по време на
движение на МПС- мотор „Хонда“, модел „Пантеон“, рег.№ ******* ведно
със законната лихва от 14.08.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В тежест на ответника/в полза на ищеца са възложени разноските по
делото.
Подадена е въззивна жалба от С.О., ответник пред СРС. Излагат се
доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното от СРС,
решение.
Решението се обжалва изцяло.
Въззивникът сочи, че правните изводи на СРС не почивали на правен
анализ на събраните по делото доказателства. Съдът неправилно приравнявал
станалия инцидент на противоправно бездействие на Общината като се
позовава на Общинската програма за овладяване на популацията на
безстопанствените кучета за периода 2013 г.- 2016 г. Твърди, че решението
било постановено в противоречие със съдебната практика на ВКС. Счита, че
ищеца не е провел пълно и главно доказване на причинно-следствената връзка
между травмите му и твърдения инцидент. Позовава се и на съдебно-
медицинската експертиза, където било посочено, че травмите на ищеца се
дължат на падане от мотоциклет. Сочи, че по тялото на ищеца не били
установени ухапвания от кучета, т.е. падането на ищеца от мотоциклета се
дължало на собственото му поведение. В този смисъл не било доказано, че
инцидента е причинен от безстопанствено куче.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго, с което претенциие на ищеца да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
По възивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС- П. Н. Г.,
в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното от СРС, решение. Счита, че претенцията
му е доказана. Не били допуснати сочените от въззивника нарушения на
материалния и процесуален закон. Счита, че самият факт на нападението
доказвал бездействието на ответника да предотврати агресивното поведение
на безстопанствените кучета към хора или животни /чл.50, т.2 ЗЗЖ/.
2
Очевидното бездействие на ответника било противоправно. Нападението
било осъществено от безстопанствени кучета като последното се установило
по безспорен начин. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима:
Решението е връчено на въззивника на 10.08.2021 г и е обжалвано в
срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 18.08.2021 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на
СРС.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
За да уважи така предявения иск, СРС, 165 с-в е приел, че със ЗЗЖ са
вменени задължения на органите на местната власт по овладяванена
популацията на безстопанствените кучета с цел да не се допуска същите да
представляват заплаха за гражданите в населените места.Съгласно чл.47, ал.3,
предл.2 от ЗЗЖ безстопанствените кучета били под надзора и грижите на
общините, които съгласно чл.50, т.2 ЗЗЖ следвало да вземат мерки за
предотвратяване на агресивното им поведение към хора. Отговорността за
вреди от вещи по чл.50 ЗЗД била обективна. Отговорността по чл.49 ЗЗД
също била безвиновна. Основанието за носене на отговорността от страна на
СО било неполагането на грижа от страна на нейните служители, натоварени
със съответните задължения. Необходимите мерки за предотвратяване на
увреждането били посочени в ЗЗЖ. Фактът на извършеното нападение от
страна на безстопанствени кучета водело до извода, че ответната община не
била предприела дължимите мерки, респ. предприетите мерки не били
осъществили целения от закона резултат – предотвратяване на агресивното
поведение на безстопанствените кучета към хора и животни. От събраните по
делото доказателства следвало, че на ищеца са причинени вреди,
представляващи травматични увреждания вследствие нападение на
безстопанствени кучета. Неимуществените вреди били доказани и следвало
да бъде овъзмездени. Съдът е приел, че по арг. от чл.52 ЗЗД следва да се
3
присъди обезщетение в пълен размер от 5 000 лв. ведно със законната лихва
по арг. от чл.84, ал.3 ЗЗД. Претенцията за имуществени вреди също била
доказана. Претендираните от ищеца разноски били свързани с вредоностното
събитие и подлежали на обезщетяване; същите били доказани от
представените писмени доказателства и експертното заключение по делото.
Разходите били за лечение на пострадалия ищец и били в причинно-
следствена връзка с процесния инцидент и затова следвало да бъдат
възложени в тежест на ответника, съобразно гаранционно-обезпечителния
характер на отговорността му.
По доводите във въззивната жалба:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена
тежест за нейното оборване.
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС досежно възникването
на отговорността на ответника от бездействието да предприеме необходимите
мерки за предотвратяване на агресивното поведение на безстопанствени
животни /в случая кучета/ към хора, респ. предотвратяване на увреждания
като процесното. Процесният инцидент е станал на 05.08.2020 г., а
4
представените от ответника с отговора по исковата молба документи в
подкрепа на доводите му, че е предприел нужните по ЗЗЖ мерки за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета касаят предходни
периоди, последният е за 2019 г.
Противно на соченото от въззивника, от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че инцидента е причинен от
безстопанствени кучета пред входа на сграда, част от структурата на
Общината - Дирекция “Социално подпомагане”, кв.”Хаджи Димитър”.
Ищецът на път към мястото е бил спрял с мотоциклета изчаквайки друго
МПС- камион, който бил предприел маневра, ляв завой. В този момент двете
кучета нападат ищеца вследствие на което той пада на лявата си страна. От
свидетелските покзания се установява, че ищецът се е опитал с десния си крак
да разпръсне кучетата вследствие на което е загубил равновесие и е паднал.
На виковете за помощ от свидетелката Б. се отзовал мъж от задния автомобил
/свидетелят Д./, който слязъл и й помогнал да разпръснат кучетата. Кучетата
били улични с жълти маркери на ушите, т.е. безстопанствени, които се
маркират от служителите на Общината и се пускат отново в жилищните
квартали. Описаният механизъм се потвърждава и от разпита на свидетеля Д.,
който също е пряк очевидец на инцидента и който се е притекъл на помощ на
ищеца. Самият свидетел е помогнал на ищеца да се изправи след падането и е
преместил мотора на паркинг. Кучетата са дошли отдясно на тротоара и са
нямали придружител. Кучетата са били бездомни. Свидетелят сочи, че
причина за падането на моториста /ищеца/ е нападението на бездомните
кучета, защото ищецът се отбранявал от нападението им вследствие на което
е била изместена центробежната тежест и моториста пада на другата страна.
При падането мотористът е бил затиснат. Инцидентът се е случил в хубав
слънчев ден при суха настилка.
Търпените от ищеца болки и страдания са установени, както от
допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-медицинска
експертиза, представените медицински документи, така и от гласните
доказателства.
Видно от заключението на вещото лице д-р Т., изготвено и след личен
преглед на ищеца, последният вследствие на процесния инцидент е претърпял
следните телесни увреждания – счупване на лява ключица и контузия на лява
5
колянна става. Тези увреждания са с травматичен характер. При счупването е
засегната кост, имаща отношение към движението на горния крайник и по-
специално раменната става. Ищецът е претърпял оперативна интервенция в
Клиниката по Ортопедия и Травматология на ВМА като след изписването е
носел имобилизация за 30 дни, а около 40 дни след това е провеждал
рехабилитация в ДКЦ. Търпените от ищеца болки и страдания са били със
засилен интензитет в непосредствено след травмата и след оперативните
интервенции за период от 1-2 седмици и постепенно са намалели след това.
В показанията си свидетелката Б., с която ищецът живее на семейни
начала, също сочи, че след инцидента ищецът е имал непоносими болки, не е
можел да спи и е спал на фотьойла, пиел е болкоуспокояващи. Болките в
раменната става са продължили около месец и половина-два месеца. Болките
в коляното са отшумели по-бързо.
Ищецът е ползувал 67 дни отпуск поради временна нетрудоспособност.
През този период от време той не е можел да се обслужва сам. Имал е
кръстосана превръзка на двете рамене и превръзка на коляното. Свидетелката
Б. сочи, че му е помагала във всичко, вкл. тоалетите, къпане, бръснене.
Ищецът работи като одитор без сериозно физическо натоварване. Към
момента на прегледа – 28.04.2021 г. , извършен от вещото лице, ищецът се
оплаква от леки болки и дискомфорт понякога след повдигане на ръката и
носене на тежко. Съобщава, че понякога се събужда от сън с изтръпнала ръка,
което бързо се възстановява. Вещото лице не открива дефицит в обема на
движение на раменната става. Пациентът е с пълен или близък до пълния
обем на движение на лява раменна става и е възстановен в значителна степен
от травмата. На лява ключична област се установява оперативен белег без
патологични промени. Механизмът на счупването на ключицата е падане и
посрещане на повърхността с отведена ръка или падане и/или директен удар
върху ляво рамо. Контузията на коляното се получава при директен удар
върху коляното от твърд предмет или повърхност. Получените увреди
съответстват на вида на травмата съобщена от пострадалия, а именно падане
от спряло превозно средство, мотоциклет. А както вече посочихме по-горе,
падането от мотоциклета е вследствие на нападението на безстопанствените
кучета, при което ищецът губи равновесие при опита му да разпръсне
нападащите го кучета.
6
При това положение налага се извод, че са налице предпоставките на
чл.49 и чл.45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника.
Що се касае до размера на определеното от СРС обезщетение за
неимуществени вреди следва да отбележим, че въззивната жалба не съдържа
доводи за неправилност на същото във връзка с приложение на критериите по
чл.52 ЗЗД поради което по арг. от чл.269 ГПК, настоящата инстанция не
дължи излагане на мотиви.
Относно имуществените вреди – същите се установяват от
представените по делото писмени документи, вкл. фактури. От отговора на
вещото лице по СМЕ се установява, че разходите са били необходими за
лечението и болничния престой на ищеца.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение на СРС следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора разноските са правилно определени.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски за адв.възнаграждение в размер на
1 200 лв. и такива са направени поради което се присъждат.
Водим от горното, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20163824 от 27.07.2021 г. по гр.д.№ 46742 по
описа за 2020 г. на СРС, 165 с-в, изцяло.
ОСЪЖДА С.О. с адрес – гр. София, ул. “*******, съдебен адрес:
7
гр.София, ул.“*******-адв.А. Д., да заплати на П. Н. Г., ЕГН **********,
гр.София, ж.к.“*******, съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, кантора № 1-
адв.К. С., сумата в размер на - разноски за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8