ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1316
Гр.Пловдив, 12.08.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХ наказателен
състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети
август две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПОЛЯ САКУТОВА
след като се
запозна с докладваното от съдията ЧНД 4282/2019 г. по описа на
РС-ПЛОВДИВ, ХХ наказателен състав, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.
Образувано е по повод подадена жалба от С.П.И. чрез
процесуалния му представител адв. С.Я. *** против
постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 44/2018 г.
по описа на сектор „Разследване престъпления по транспорта“ при ОД на
МВР-Пловдив от 26.06.2019 г. С жалбата се излагат оплаквания за необоснованост
на обжалваното постановление и се иска неговата отмяна.
Жалбата е допустима – подадена е от процесуално
легитимирана страна, в предвидения от закона срок и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по досъдебното
производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Наказателното производство е образувано за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2, вр.чл.342,
ал.1 от НК за това че : на 17.06.2018 г. в гр. Пловдив, при
управление на МПС – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Йоник“,
с рег.№ ***са били нарушени правилата за движение и по непредпазливост е била
причинена средна телесна повреда на С.П.И..
В хода на разследването е била установена следната
фактическа обстановка :
На 17.06.2018 г. около 17.00ч. св. Д.К.управлявал моторно
превозно средство – л.а. марка „Хюндай“, модел Йоник
с рег.№ ***. На процесната дата свидетелят тръгнал от
с.Рогош към гр.Пловдив. В гр.Пловдив свидетелят се придвижвал по бул. „България“.
Пътната настилка била мокра, предвид лекото преваляване. В управляваното от св.
К. превозно средство пътували също св. С.И.,
който стоял на задната седалка и А.С., който стоял на предна дясна седалка. Св.
К. управлявал превозното средство със скорост, значително превишаваща
разрешената за населеното място – от 50 км/ч, като се движел със скорост от
около 150 км/ч. Управляваното от св.К. МПС се движело по бул. „България“ в гр.Пловдив
от изток на запад. По същото време, на същия път, но в обратна посока от запад
на изток се движел св. Г.П., който управлявал лек автомобил „Пежо 107“, с рег.
№ ***, собственост на *** ООД, представлявано от св. И.П..
При достигане на кръстовището с ул. „Огражден“,
св. Г.П. решил да предприеме маневра „завой на ляво“, навлязъл в кръстовището и
спрял. В този момент св. К. с управляваното от него превозно средство се
намирал на около 64 м. от превозното
средство на св. Г.П. и точно по същото време св. Г.П. потеглил леко, като
навлязъл в северното платно. Около 2,2 секунди
по-късно между двата леки автомобила настъпил удар, който бил неизбежен и за
лек автомобил „Хюндай Йоник“ той попаднал в лявата
страна, а за лек автомобил „Пежо 107“ – в предната му част. След този удар лек
автомобил „Хюндай“ се завъртял, напуснал платното за движение отдясно,ударил се
в намиращото се в близост до платното дърво, продължил движението си по
платното и се установил на място. За мястото на произшествието бил извършен
оглед, за което бил съставен протокол и бил изготвен фотоалбум. В резултат на
този удар пътуващият на задната седалка в превозното средство св. С.И., който
бил без предпазен колан, изхвърчал от лекия автомобил и паднал върху платното
за движение, като претърпял множество травматични увреждания, разкриващи
белезите на средна телесна повреда.
Така описаната фактическа обстановка е установена въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство устни и писмени
доказателства и доказателствени средства – показания
на св. Д.С.К., Г.И.П., И.Г.П., А.Н.С., С.П.И., Т.С.Д., Й.П.И., С. М.Г., В.А.Г., М.С.Л., С.С.Н, М.Т.П., С.Х.К., а също и от съставените протоколи за
извършване на действия по разследване вкл. протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум; от изготвената по делото авто-техническа
експертиза и съдебно-медицинска
експертиза.
Установява се от показанията на св. Д. К., А.С., С.И., че на процесанта дата са се
движели в л.а. Хюндай“, модел Йоник с рег.№ ***,
управляван от св. Д. К.. Установява се от показанията на св.А.С. , че същият се возел на предна
седалка в близост до водача на автомобила, св. Д. К.. Според св. С. автомобилът, управляван от св. К., се движел с
около 150 км/ч .
Според показанията
на св. К. и И. управляваният от К. автомобил се е движел със скорост
по-ниска от 150 км/ч.
Предвид
противоречията в показанията на св. К. и И. по досъдбеното
производство е назначена авто-техническа експертиза,
според която при движение на автомобила със скорост 50 км/ч, за която твърдят
св. К. и И. , л.а. Пежо, би преминал през кръстовището преди л.а. Хюндай Йоник да достигне до него, т.е. удар между двата автомобила
не би настъпил. Причина за настъпилото ПТП според експертизата е била високата скорост на управление на л.а.
Хюндай, управляван от св. К.. Според експертизата допълнителна причина за
настъпилия удар между двата автомобила е и предприетата маневра завой на ляво
от водача на л.а. Пежо, св. Г.П..
Установява се от показанията на св. Г.П. и М.П.,
че на процесната дата св.П. е управлявал л.а. Пежо, в който е пътувала и
св. П.а.
Установява се от показанията на св. И.Г.П., че
управляваният от св. Г.П. е собственост на „***“ ООД, чийто управител е св. И.П..
Отново от показанията на същия свидетел се установява, че на процесната дата св. И.П. е предоставил автомобила на
неговия баща, св. Г.П., да го ползва .
Установява се от показанията на св. Г.П. и М.П.,
че на процесната дата св. П. се пристроил в крайната
лява лента по бул. „България“, в посока колелото на Панаира, за да продължи по
ул. „Огражден“. По данни на свидетелите при потегляне наляво върху автомобила, управляван
от св.П., връхлетял л.а. Хюндай, управляван от св. К., след което колата, управлявана
от К., продължила блъскайки знак, указващ автобусна спирка и дървото след
знака.
Съдът дава вяра на показанията на св. С., К. и И.
, в частта в която описват посоката на движението на автомобила Хюндай.
Съдът дава вяра на показанията на св. С. относно
скоростта, с която бил управляван автомобила от страна на св. К..
Съдът не дава вяра на показанията на св. К. и И.,
че автомобилът се е движел с ниска скорост 50-60 км/ч.
В съответствие
с показанията на св. С. са и показанията на св. П. и П.а, според които л.а.
Хюндай е връхлетял върху л.а. Пежо при предприета маневра наляво от страна на
св. П.. Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели П. и П.а,
същите са в съответствие и с изготвената по досъдебното производство авто-техническа експертиза. Според експертизата основната
причина за произшествието е била високата скорост на управление, предприета от
св. К..
В изготвената по досъдебното производство авто-техническа експертиза е изтъкната и друга причина за
ПТП - предприетата маневра наляво от страна на св. П.. Дори и да е било налице
нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на св. П., ПТП не би
възникнало, доколкото при управление на МПС със скорост 50 км/ч л.а. Пежо би
преминал през кръстовището преди л.а. Хюндай Йоник да
достигне до него, т.е. удар между двата автомобила въобще не би настъпил и това
обстоятелство е отчетено в изготвената експертиза.
За изясняване местоположението на двата автомобила
след ПТП допринасят показанията на останалите свидетели Т.Д., Й.И. и С. Г., служители в сектор „Пътна
полиция КАТ“ при ОД на МВР-Пловдив, отзовали се след съобщаването за инцидента.
За изясняване на фактическата обстановка след
инцидента допринасят и показанията на св. В.Г.и М.Л., които са били в
непосредствена близост и са чули сблъсъка между автомобилите.
В съответствие с показанията на св. Д., И., Л. и Г.
е изготвеният протокол за оглед на местопроизшествието от дата 17.06.2018 г.,
ведно с фотоалбум, а също и протокол за ПТП от 17.06.2018 г., който доказва
достоверността на дадените от свидетелите показания за местоположението на
двата автомобила след инцидента и за състоянието на св. И..
С оглед събраните доказателства съдът намира, че
разследването е водено обективно, всестранно и пълно. Разпитани са всички
свидетели, участници в ПТП и очевидци на инцидента. За изясняване на причините
на ПТП е изготвена авто-техническа експертиза, която
е дала отговор за причината за инцидента.
За изясняване вида и характера на причинените на
св. И. травматични увреждания допринася изготвената по досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза. Според експертизата причинените травматични увреждания на св. И. са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП.
За установяване на размера на причинените имуществените
вреди на л.а. „Пежо“ е била назначена стоково-оценъчна експертиза, според която
щетите възлизат в размер на 4500 лв., а на л.а. „Хюндай“ в размер на
42 000 лв.
След приключване на разследването материалите са
били предявени на св. К., както и на пострадалите лица – св. И., претърпял
травматични увреждания и И.П., управител на ощетеното юридическо лице, претъпяло имуществени вреди от ПТП, свързани с
л.а. Пежо.
Пострадалите лица са заявили, че желаят наказателното
производство да бъде прекратено.
По досъдебното производство е приложена справка от РП-Пловидв,
според която спрямо Д.К.не е било установено да са водени досъдебни производства
за престъпления по чл.343, ал.1 от НК, респ. същите да са били прекратявани.
С оглед събраните доказателства и предвид
разпоредбата на чл.343, ал.2, т.2 от НК прокурорът е прекратил наказателното производство.
В мотивите на обжалваното постановление прокурорът е приел, че са налице всички
изисквания за приложение на цитираната разпоредба, както изричното съгласие на
пострадалите от ПТП лица, така и другото кумулатвно
предвидено в нормата на чл.342, ал.2 т.2 от НПК условие, свързано с виновния
деец, а именно няма данни срещу същия да е било образувано респ. прекратявано
наказателно производство на същото основание през последните 5 години.
Съдът не споделя оплакванията, изложени в жалбата,
че в атакуваното постановление прокурорът не е обсъдил поведението на другия
участник в ПТП, св. Г.П.. Прокурорът е приел, че св. П. е предприел маневра
наляво и спрял, а около 2,2 сек. по-късно настъпил и
удар между двата автомобила. Позовавайки се на изготвената по досъдебното
производство експертиза, прокурорът е приел, че основна причина за ПТП е поведението
на водача К. и предприетата от негова страна висока скорост на управление при
управление на МПС Хюндай. Оплакванията на защитата на св. И., че липсва анализ на
действията на св. Г.П., както и че не било отчетено и
обсъдено описаното в авто-техническата експертиза съпричиняване от страна на св. П. не може
да получи отговор и от настоящата
съдебна инстанция. Съгласно чл. 127, т.2 и 3 от Конституцията на РБ и чл. 46 от НПК единствено Прокуратурата може да извършва разследване, да привлича към отговорност
лицата, които са извършили престъпления
и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.
Конституционната роля на Прокуратурата не може да бъде
прехвърлена на съда. Единствено от суверенната преценка на прокурора
зависи кои лица ще бъдат
привлечени в качеството на обвиняеми и за какви престъпления.
В това отношение представителят на държавното обвинение не може да
получава указания от съда,
защото основното правомощие на прокурора е да ръководи разследването,
съдът не може да се
намесва в тази фаза на наказателния
процес извън изрично посочените в закона случаи, като предопределя хода й, изземвайки изключителни правомощия на прокурора и указвайки му, че
следва да бъде привлечено в качеството на обвиняем
и друго лице или следва да
бъде повдигнато обвинение и за други престъпни посегателства. С
оплакването в жалбата се цели именно постигането на този резултат.
Предмет на съдебния контрол в производството по
обжалване постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство е дали разследването е водено обективно, всестранно и пълно, дали
са събрани всички възможни доказателства за разкриване на обективната истина,
дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ, дали правилно е
приложен материалният закон.
Настоящата съдебна инстанция не намира основания
за връщане на делото за извършване на допълнителни действия по разследване и на
събиране на още доказателства, доколкото по досъдебното производство са събрани
всички възможни доказателства. Като е взел предвид събраните в хода на
досъдебното производство доказателства,
прокурорът е направил съответните правни изводи, които кореспондират на
фактическата обстановка. Налице е виновно поведение от страна на водача К.,
налице е нарушение на правилата за движение по пътищата вследствие на високата
скорост на управление от негова страна, налице е причинена средна телесна
повреда, а също и пряка причинна връзка между причинените травматични
увреждания и поведението на виновния водач. Правилно и в съответствие с нормата
на чл. 343, ал.2, т.2 от НК е приложен
материалният закон. Неоснователно е оплакването, че прокурорът не е изследвал
поведението на другия водач. Напротив, като е изследвал неговото поведение,
прокурорът е приел, че основната причина за ПТП е била виновното поведение на
св. К..
След като прокурорът
е преценил, че причина за ПТП е поведението на св.К.,
прокурорът е приел, че не са
налице основания за привличане към
наказателна отговорност на свидетеля П., а съдът не би могъл
да ревизира становището му и да върне делото
на досъдебното производство с указания в тази насока.
Предвид изложеното съдът намира, че
постановлението на прокурора е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура
–Пловдив от 26.06.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство №44/2018 г. по описа на сектор „ РПТ“ при ОД на МВР-Пловдив,
образувано за престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ пр. 2 вр.
чл.342, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протестиране
пред Окръжен съд –Пловдив в 7-дневен срок от съобщаването му.
Районен
съдия :………………………………………
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.