Р Е Ш Е Н И Е
№ 2923/17.07.2017 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на трети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ
МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Ани Динкова,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 7450 по
описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 12 и сл. ЗЗДН.
Производството
по делото е образувано по молба с вх. № * г., подадена от Н.В.К., ЛНЧ **********,
действаща лично и в качеството й на законен представител на детето Т.С.К.,
родено на *** г., с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие
срещу С.Т.К., ЕГН **********, както следва: да се забрани на ответника да приближава молителката и детето, адреса,
който обитават молителите на свободен наем в гр. В., ул. „Д. Г.” № * /което искане е направено в проведеното на
03.07.2017 г. открито съдебно заседание по делото/, както и следния адрес:
Детска градина № * „П. Ю.”, гр. В.,
ж. к. „Вл.”, до бл. *, на разстояние по-малко от 200 м. за максималния
срок от 18 месеца.
В молбата
за налагане на мерки за защита молителката Н.В.К. излага,
че двамата с ответника С.Т.К. са бивши съпрузи и родители на детето Т.С.К.,
родено на *** г. в гр. М.,
Р. Ф. Твърди, че на 05.05.2017 г. около 18:00 часа
ответникът й се обадил и помолил да вземе детето на 06.05.2017 г. /извън режима
на лични отношения/, за да празнуват Гергьовден със семейството на братовчед му
в с. Ч., община Д., област В.. Преди да успее да му отговори, той
започнал да й крещи по телефона, да я напада и обвинява, че лишава детето от
баща му и от роднините му. Обиждал я. Поддържа, че на 18.05.2017 г., следобед,
около 13:00 часа С.К. отишъл на адреса, където тя и детето живеят: гр. В., ул.
„Д. Г.” № * и след като не ги намерил в жилището се срещнал
със собственика. Започнал да го пита къде са двамата, интересувал се кога
излизат от жилището и кога се прибират, дали майката работи. Посочва, че на
21.05.2017 г., неделя, денят на взимане на детето, бащата дошъл да го вземе, но
се наложило да се връщат три пъти, защото детето повръщало в колата. Тя му
казала, че сигурно на Тошко му е станало зле от топлото и от миризмата на
бензин и газ. Ответникът не се съгласил, че това е причината и започнал да я
обвинява, че отдавна щял да си купи нова кола, ако не го карала да харчи много
пари за дела и адвокати. Карал й се пред детето, обиждал я с думите „лъжкиня”.
След като му дала още дрехи за детето, тръгнала за фризьорски салон, където
имала записан час. Ответникът, управлявайки автомобила си, я следвал, направил
опити за сближаване и й предложил пак да се върнат с детето при него да живеят
заедно. Вечерта на същия ден той я снимал с фотоапарат без нейно съгласие.
Следващите няколко дни й звънял ежедневно много пъти, но тя не отговаряла на
позвъняванията.
Поддържа,
че на 26.05.2017 г. С.К. се обадил на собственика на къщата, където живеят с
детето, и отново започнал да го разпитва в колко часа излиза от работа, в колко
часа се прибира. Молил го да я убеди да му отговаря поне веднъж на ден на
телефонните повиквания. На 28.05.2017 г. пак се обаждал на собственика.
Започнал да се кара с него, тъй като ги возил до поликлиниката, когато детето
имало висока температура. Щом взела телефона да се чуе със С., същият започнал
да й крещи: „Защо не ми се обади аз да закарам детето до поликлиниката?” На
01.07.2017 г. ответникът научил, че детето не посещава детска градина, а е
вкъщи. Тогава отново се обадил на хазяина й, за да провери дали е вярно това.
Питал го дали е болно детето, при което той му отговорил, че е здраво и е
добре, че снощи играли на топка. К. се вбесил и започнал да се кара с него:
„Кой си ти да играеш със сина ми на топка”, вдигнал скандал, псувал и говорел
на висок тон. Обадил се и на нея. Тя дала телефона на детето – помислила, че
иска да го поздрави за 1-ви юни. Чула, че почнал да вика по телефона: „От какво
си болно? Какво те боли?” Детето се стъписало. Гледало стреснато. Мълчало. Тя
взела телефона и той започнал да я обвинява, че разболява детето, че го лишава
от баща, че има връзка с хазяина.
Твърди, че
на 04.06.2017 г., неделя, денят на взимане на детето, ответникът пристигнал с
неговата кола и с племенника му Т. М.К.. Детето
започнало да плаче и да казва, че не иска да отиде при баща си, а иска да
остане вкъщи. Като чул това С.К. започнал да повишава тон и да я обвинява, че
настройва всеки път детето срещу него, че го учи да лъже, че му казва къде да
отиде. Отново й направил снимки без нейно съгласие. Заповядал й да извика
собственика на къщата, защото трябвало да говорят. Последният излязъл и
започнал да го моли да не му се обажда повече, защото нямал връзка с техния
проблем. Преди да тръгнат ответникът й крещял, че няма да остави нещата така,
щял да намери начини, щял да извика конференции, щом не се вразумява. Твърди,
че както тя, така и присъстващото дете били изплашени.
Посочва, че
на 05.06.2017 г., сутринта, около 07:30 – 07:45 часа, тя, детето и майка й
излезли от жилището и видели по-долу в улицата личния автомобил на С.К., който
бил на шофьорското място. Когато спрели на спирката, за да изчакат автобуса,
ответникът направил маневра и се скрил зад храстите. Изчакал да се качат в
автобуса и го последвал, като след известно време го изпреварил.
По
изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени поисканите мерки
за защита.
Ответникът по молбата
С.Т.К., чрез процесуалния му представител – адв. Ил.
Д., поддържа становище за неоснователност на молбата.
Оспорва всички фактически твърдения на молителката, изложени в молбата по ЗЗДН.
Счита, че това е поредната манипулация на майката да използва този закон, за да
му забрана да осъществява родителските си права. По изложените подробни
съображения в проведеното по делото открито съдебно заседание моли молбата да
бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Контролиращата страна
– ДСП, гр. В., посочва, че познава семейството. Счита, че и към настоящия
момент детето попада в категорията на дете под риск, предвид нарушените
взаимоотношения между родителите.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата, инициирала производството, е
подадена от лица, твърдящи, че са пострадали от домашно насилие, извършено от
лице в хипотезите на чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН, в рамките на преклузивния
срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Представена е и изискуемата
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Между страните не е спорно, а и от
приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че молителката Н.В.К.
е майка на детето Т.С.К., родено на *** г., а ответникът С.Т.К. е негов баща.
По делото не е спорно, а и от
представените писмени доказателства се установява, че молителката и ответникът
са бивши съпрузи. Бракът между двамата е прекратен с влязло в сила съдебно
решение, постановено по гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХХV състав. По силата на посоченото
съдебно решение упражняването на родителските права по отношение на детето е
предоставено на майката, като е определен режим на лични контакти с бащата.
С решение № * г., постановено по гр. д. № * г. по описа на ВРС, ХХХІІІ състав,
потвърдено с решение по в. гр. д. № * г. по описа на ВОС, гр. о., ответникът С.Т.К. е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителите Н.В.К. и детето
Т.С.К.; забранено му е да ги приближава на разстояние по-малко от 200 м за срок
от една година и е определено временно местоживеене на детето Т.С.К. при
неговата майка Н.В.К. за срок от една година, считано от влизане в сила на
решението, а именно – 30.12.2015 г.
В производството страните са
ангажирали и гласни доказателствени средства
посредством разпита на свидетелите В. Ив.Ч., Т. М.К. и Р.Хр.М.
Съгласно показанията на свидетеля В.Ив.Ч., същият е хазяин на молителката. През
м. май бившият й съпруг му се обаждал и искал информация от него тя кога се
прибира, къде работи, какви пари получава. Заявява, че не му е приятно
ответникът да му звъни и да го притеснява с безразборните си обаждания с
въпроси относно Н.. Посочва, че е нарекъл къщата му циганска. В разговорите
между двамата не е наричал молителката с обидни думи. Посочва, че е водил
детето до поликлиниката, тъй като имало температура. Ответникът му се обадил,
за да се поинтересува за детето и за да го успокои, свидетелят му казал, че е
ритал топка на двора с него, че е добре. Тогава С.К. започнал да му държи
сметка защо играе с детето. Свидетелят заявява, че не желае бащата да взима
детето от неговия дом, тъй като и съседите слушат разговорите им, разправиите
им.
Съгласно показанията на
свидетеля Т. М.К., племенник на ответника, които съдът цени при условията на чл.
172 ГПК, същият придружава чичо си при приемане и предаване на детето. Посочва,
че на 04.06.2017 г. е присъствал при вземането и връщането на детето. Двамата
отишли в дома на Н., С. звъннал на звънеца, а той останал в колата. Молителката
излязла и започнала с обичайните си крясъци и викове. Излязъл и хазяинът й.
Изглеждал му така сякаш търси някой, с който да се сбие. Тогава той излязъл от
колата и му казал да се прибира вътре, да не правят панаири. Спомня си, че чичо
му оставил колата за два дни в сервиз във Вл.
близо до дома на Н., но не може да посочи конкретни дати. На 06.05.2017г.
присъствал на телефонния разговор, при който тя отказала детето да присъства на
семейната им сбирка в с. Ч.
Съгласно показанията на
свидетеля Р. Хр.М., същият е колега на ответника и има ежедневен контакт с него. На
21.05.2017 г. С. му се обадил да вземат детето, тъй като преди това имал
забрана в предходен момент да го вижда. Притеснявал се да не стане проблем и
затова го помолил да го придружи. Тогава момчето било болно и ответникът много
се притеснявал. Имало температура, повръщало му се. На срещата Н. гледала лошо,
но не чул конкретни думи, тъй като бил в колата. С. му казал, че е водил детето
на лекар, тъй като си било ударило главата. След това той звънял многократно на
Н., за да пита как е детето, но тя не му вдигала телефона. Към края на месеца С.
се свързал с хазяина й и получил информация за сина си. Заявява, че в негово
присъствие ответникът никога не е крещял на детето.
По делото е представена
медицинска бележка от 22.05.2017 г., удостоверяваща, че по отношение на детето Т.С.К.
е извършен медицински преглед.
Приложена е служебна
бележка от Г.П.Г., издадена в качеството му на управител на автосервиз „А.-п.”
ООД, в уверение на това, че на 05.06.2017 г. е извършен ремонт на собствения на
ответника лек автомобил М. с рег. № *.
При съвкупния анализ на ангажираните
по делото писмени доказателства и гласни доказателствени
средства посредством разпита на горепосочените свидетели, включително и
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /годно доказателство по смисъла на чл. 13,
ал. 3 ЗЗДН/, съдът приема, че в настоящото производство не се установяват
твърденията на молителката за упражнено спрямо нея и спрямо малолетното дете Т.К.
домашно насилие от страна на ответника по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Следва да се
отбележи, че описаните актове в периода 05.05.2017 г. – 05.06.2017 г. поотделно
и в своята съвкупност не представляват домашно насилие, налагащо вземането на
мерки по чл. 5 ЗЗДН.
От една страна, описани са отношенията
между двамата родители по повод предаване и връщане на детето, съответно
проведените срещи между тях, като по делото не се установи по какъвто и да е
начин ответникът да е отправял обидни думи по отношение на молителката или да
се е държал лошо спрямо детето. От друга страна, описани са отношенията между
ответника и хазяина на молителката – свидетеля В.Ч. В тази връзка, дори да се приеме,
че С.К. е злоупотребил с предоставения му телефонен номер, доколкото не е
спорно, че той многократно е звънял на хазяина и в този смисъл съдът приема, че
действително е укоримо поведението му спрямо
свидетеля, който не е длъжен да му дава обяснения относно Н. и детето, тези
отношения не обуславят необходимостта от налагането на мерки за защита по реда
на ЗЗДН. Още по-малко тази по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да бъде забранено на
ответника да доближава майката и детето за максималния предвиден в закона срок
от 18 месеца, тъй като евентуалното налагане на същата би препятствало режима
на лични отношения и контактите на бащата с детето, което съдът преценява, че
не е в негов интерес, предвид и приетото за установено в настоящото
производство и направените изводи, че спрямо майката и детето не е осъществен
акт на домашно насилие.
Обстоятелството, че в предходен период
спрямо ответника са наложени мерки за защита, не означава, че във всеки един
момент следва да бъдат наложени нови, ограничаващи правната му сфера, без да е
осъществен какъвто и да е акт на насилие.
Не
е спорно в производството, че страните са родители на детето Т.К.. В същото
време обаче комуникацията между двамата е прекъсната дори що се отнася до
детето. Показателно за това е нежеланието на майката да разговаря по телефона с
бащата по никакъв повод. Несъмнено липсата на нормален диалог между родителите
се отразява негативно върху психиката на малолетното дете. В този смисъл е и
становището на социалния работник към ДСП – гр. В.. Страните обаче са тези,
които следва да предприемат съответни действия, за да не въвличат детето в
споровете помежду си. Недопустимо е всяка среща между двамата да се тълкува
като акт на осъществено насилие от страна на ответника. Не е нормално и
обстоятелството, че бащата е придружаван от трето лице при всяко приемане и
предаване на детето с оглед да се осигури свидетел на тези срещи.
Обстоятелството,
че родителите не могат да постигнат разбирателство относно личните контакти
между бащата и детето извън определените от съда, показател за което е
случилото се на 05.05.2017 г., не обуславя намесата на съда в правната сфера на
ответника и налагането спрямо него на поисканите мерки за защита. Недопустимо е
настоящото производство да бъде използвано за цели, касаещи уреждането на
режима на лични контакти с детето и неговото изпълнение.
По изложените съображения съдът
приема, че молбата за налагане на мерки за защита по ЗЗДН е неоснователна,
поради което същата следва да бъде оставена без уважение. В случая не е налице
фактическият състав, необходим за получаване на защита срещу домашното насилие.
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 11, ал. 3 ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса за воденето на
делото в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Предвид изхода на спора, право на
разноски в производството има ответника. Същият претендира присъждане на сумата
400 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита
и съдействие от 21.06.2017 г., която сума следва да му бъде присъдена, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № * г., подадена от Н.В.К., ЛНЧ **********,
действаща лично и в качеството й на законен представител на детето Т.С.К.,
родено на ***г., и двамата с адрес: ***, за налагане на мерки за защита от
домашното насилие по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН срещу С.Т.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА Н.В.К.,
ЛНЧ **********, с адрес: ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата
25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща дължимата държавна
такса за водене на делото,
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.В.К.,
ЛНЧ **********, с адрес: ***, да заплати
на С.Т.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 400 лв. /четиристотин
лева/, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: