Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Кърджали в публично заседание на осемнадесети ноември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП -Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки КАНД № 153 по описа на КАС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от А.О.А. от *** срещу Решение №260007/31.08.2020 г., постановено по анд №614/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Касаторът твърди незаконосъобразност на оспореното решение
поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че процесното наказателно постановление, не е съобразено с
разпоредбата на чл.3, ал.2 ЗАНН, тъй като към датата на издаването му -
14.05.2020 г., не било налице задължение за носене на маски за лице или друго
средство, покриващо носа и устата. Намира за неправилни изводите на районния
съд за липса на условия за прилагането на по-благоприятната нормативна
разпоредба, като счита, че Заповед №РД-01-247/01.05.2020 на министъра на
здравеопазването, е нов нормативен акт, с т.1 от който, се изменила т.9 от
Заповед № РД-01-124/13.03.2020г. Иска отмяна на обжалваното решение, както и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира направените пред двете инстанции разноски.
Ответникът
по касация – Директор на ОД на МВР
–Кърджали не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали, намира жалбата за
неоснователна.
Счита, че оспореното решение е обосновано, като същото съдържа и доводи относно
наведените пред районния съд съображения за наличие на условията за прилагане
на чл.3, ал.2 ЗАНН. В тази връзка,
намира оспореното решение за правилно и предлага
да бъде оставено
в сила.
Административният съд,
след като извърши проверка
на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е подадена от страна по
анд №614/2020
г. по описа на РС - Кърджали,
засегната неблагоприятно от оспореното решение, поради което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С оспореното решение районният съд е потвърдил
Наказателно постановление № 292 от 14.05.2020 г., издадено от директора на
ОД на МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4, пр.2, вр. чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на А.О.А. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв., за нарушение по
чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. С горното решение А.А.
е осъден да заплати на ОД на МВР – Кърджали и деловодни разноски в размер на
100 лв. С
оглед събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на свидетелите –
очевидци - П. К., И. П. и Д. Х., кредитирани изцяло като
достоверни, логични и кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по
делото, съдът приел за установено, че на 25.04.2020 г. жалбоподателят се е намирал
на открито обществено място, без да има поставена защитна маска за лице, с
което е осъществил състав на вмененото му нарушение. При
извършената служебна проверка не констатирал и нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното
производство. АУАН и НП били съставени от компетентен орган, с необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са констатирани и съществени нарушения
на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на нарушителя
и да опорочават НП до степен, налагаща отмяната му. Прието е, че процесното деяние не представлява маловажен случай, по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните, с разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, обществени отношения, както
и че неспазването на последното правило създава риск за
живота и здравето на неограничен кръг лица. Прието
е също, че за констатираното административно нарушение е
приложен административният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
В тази връзка е отбелязано, че заповедта на министъра на здравеопазването е с
определен срок на действие и след изтичането му не е приет нов нормативен акт,
за да може жалбодателят да се позове на
по-благоприятен закон. По изложените съображения, съдът потвърдил наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
При
извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съд счита,
че решението е валидно, допустимо и правилно.
Според относимата към случая разпоредба на чл.63,
ал.1 от ЗЗ(Доп. - ДВ, бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г.), при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията
на страната или на отделен регион.
На основание горната разпоредба, със Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., са били въведени противоепидемични мерки на
територията на страната, като с т.9 от последната заповед, в сила от 12.04.2020
г. до 26.04.2020 г., е въведено и задължение за всички
лица, които се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.).
Съгласно
разпоредбата
чл.209а, ал.1 от ЗЗ(Изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 9.04.2020 г.), който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра
на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.
От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 25.04.2020 г., в центъра на с. Широко поле, А.А.,
заедно с други лица играел карти, без защитна маска.
При така установеното, съдът
намира за правилни изводите на районния съд, че лицето е нарушило задължението си да носи защитна маска за лице на
открито обществено място, въведено с акт на министъра
на здравеопазването.
Правилни са и изводите на
районния съд, че деянието не съставлява маловажен случай, тъй като не е с по-ниска
степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.
Не е налице и хипотезата на
последваща по – благоприятна разпоредба, по смисъла
на чл. 3,
ал. 2 от ЗАНН. Последната норма предвижда, ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага
онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Действително, според последваща Заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на министъра на здравеопазването, е отпаднало задължението
за носене на защитни маски на открити обществени места. Заповедите по чл.63 от
ЗЗ обаче, са общи административни актове
и отмяната или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба,
за да е приложимо правилото на чл.3, ал.2 ЗАНН. В тази връзка, сега действащата
и посочена като нарушена разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
регламентираща задължението за спазване на противоепидемичните
мерки, въведени с акт на министъра на здравеопазването,
както и санкцията за неспазване на горното задължение, не е по-благоприятна, от
приложената спрямо нарушителя.
По изложените съображения правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност
на касатора, за описаното в НП нарушение, и като е стигнал
до този извод,
районният съд е постановил законосъобразно
решение, което следва да се остави в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260007/31.08.2020 г., постановено по анд №614/2020
г. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.