№ 2004
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. С.А
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. С.А Гражданско дело №
20241110142610 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. К. Д., ЕГН ********** и Г. В. С., ЕГН
********** срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, с която са предявени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които се иска да се признае за
установено, че ищците не дължат на ответника следните вземания, предмет на
изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издаден във връзка със заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 20500/2011 г. по описа на СРС, 50 състав, а именно: сумата от
16 549,95 лв. - главница по договор за банков кредит от 04.03.2008 г. и анекс № 1 от
19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 13.05.2011 г. до окончателното изплащане; сумата
от 3 561,67 лв. - просрочена редовна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 19.04.2011 г., сумата
от 392,61 лв. - просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2010 г. до 12.05.2011 г., и
сумата от 1 065,08 лв. – разноски по делото, от които 410,08 лв. – държавна такса и 655 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Ищците твърдят, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 20500/2011 г. по описа на СРС, 50 състав срещу тях бил издаден изпълнителен
лист на 27.05.2011 г. в полза на „Р. (Б.)“ ЕАД за посочените вземания, дължими в условията
на солидарност. Сочат, че по молба на „Р. (Б.)“ ЕАД с вх. № 312/17.06.2011 г., въз основа на
изпълнителния лист, било образувано изпълнително дело № 20117890400822 по описа на
ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ. Твърдят, че по изпълнителното дело били предприети
изпълнителни действия по събиране на вземанията, като последното изпълнително действие
спрямо длъжника Г. С. било налагане на запор върху МПС на 04.08.2011 г., а спрямо Т. Д. –
налагане на запор върху трудово възнаграждение на 04.08.2014 г. Твърдят, че по молба от
1
10.01.2018 г. на „Р. (Б.)“ ЕАД на 27.02.2018 г. изпълнителното дело било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и изпълнителният лист – върнат на взискателя. На
15.06.2022 г. между „Р. (Б.)“ ЕАД като цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер бил
сключен договор за прехвърляне на парични вземания (цесия), по силата на който били
прехвърлени и процесните вземания. По молба от 31.08.2023 г. на ответника и въз основа на
изпълнителния лист от 27.05.2011 г. било образувано ново изпълнително дело №
20238440402673 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, като с разпореждане на
съдебния изпълнител бил наложен запор върху МПС на Т. Д., както и възбрана върху
единственото й жилище. Според ищците вземанията по процесния изпълнителен лист са се
погасили по давност, като погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015 г. След
тази дата, включително при съобразяване на чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. и за преодоляване на последиците, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл.
давност не е текла, не са предприемани изпълнителни действия, поради което погасителната
давност е изтекла на 03.09.2020 г., т. е. преди образуване на новото изпълнително дело на
31.08.2023 г. С оглед изложеното молят за уважаване на предявените искове и за присъждане
на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Признава, че въз основа на изпълнителен лист от
27.05.2011 г. е било образувано изпълнително дело № 20117890400822 по описа на ЧСИ
Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ, по което са били предприемани изпълнителни действия. Не
оспорва, че впоследствие е образувано и ново изпълнително дело № 20238440402673 по
описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ. Сочи обаче, че новото изпълнително дело е
образувано преди изтичане на погасителната давност за принудително събиране на
вземанията. Счита, че в случая е приложима петгодишната погасителна давност, като в хода
на изпълнителното производството били извършвани множество изпълнителни действия,
прекъсващи давността. Ответникът поддържа, че до 26.06.2015 г. погасителна давност за
вземанията не е текла – ППВС № 3/18.11.1980 г., като същата е продължила да тече от
26.06.2015 г. с позоваване на съдебна практика, след която дата отново са били извършвани
изпълнителни действия. Излага съображения, че евентуално настъпилата перемпция няма
правно значение за прекъсването на давността по изпълнителното дело, като се позовава и
на прекъсването на погасителната давност за вземанията по време на извънредното
положение, обявено на 13.03.2020 г. Излага доводи, че погасяването на възможността за
принудително изпълнение не води до погасяване на самото вземане, което продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. С оглед
изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
2
От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20117890400822 по описа на
ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ, се установява, че изпълнителното производство е
образувано по молба с вх. № 3012/17.06.2011 г. на „Р. (Б.)“ ЕАД против Т. К. Д. и Г. В. С., въз
основа на изпълнителен лист от 27.05.2011 г. по ч. гр. д. № 20500/2011 г. по описа на СРС, 50
състав, постановен в производство по чл. 417 ГПК, по силата на който длъжниците Т. К. Д. и
Г. В. С. са осъдени да заплатят солидарно на „Р. (Б.)“ ЕАД следните суми, дължими по
договор за банков кредит от 04.03.2008 г. и анекс № 1 от 19.10.2009 г. към него: 16 549,95 лв.
– просрочена главница, ведно със законната лихва от 13.05.2011 г. до окончателното плащане
на сумата; 3 561,67 лв. – просрочена редовна лихва за периода от 15.12.2009 г. до 19.04.2011
г., 392,61 лв. – просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2010 г. до 12.05.2011 г.,
както и 1 065,08 лв. – разноски по делото, от които 410,08 лв. – държавна такса и 655 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
В молбата за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 18 ЗЧСИ на
съдебния изпълнител е възложено да извърши цялостна проверка на имущественото
състояние на длъжниците и пристъпване към принудително събиране на задълженията чрез
налагане на запор върху банковите сметки, върху налични ценни книги и други ценности на
длъжника Г. В. С. в „Р. (Б.)“ ЕАД и възбрана върху недвижимо имущество, при откриване на
недвижими имоти, собствени на длъжниците.
По делото са изискани справки за трудови договори и декларирани доходи, записани
недвижими имоти и МПС или други подлежащи на деклариране движими вещи на
длъжниците, за банкови сметки от НАП, справки за вписани обстоятелства от Служба по
вписванията – София.
Със запорни съобщения от 29.06.2011 г. е наложен запор върху банковите сметки и
ползвани банкови касети на длъжника Г. В. С. в „Р. (Б.)“ ЕАД (запорното съобщение е
получено на 04.07.2011 г., като с писмо от 06.07.2011 г. от банката са уведомили за налагане
на запора, но че по сметката няма наличност).
На 02.07.2011 г. на длъжника Т. К. Д. е връчена покана за доброволно изпълнение
чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса, регистриран като постоянен и
настоящ по справка НБД „Население“ – гр. С..........
На 02.07.2011 г. на длъжника Г. В. С. е връчена покана за доброволно изпълнение чрез
залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на адреса, регистриран като постоянен и
настоящ по справка НБД „Население“ – гр. С.............
На 22.07.2011 г. е разпоредено да бъде наложен запор върху собствени на длъжниците
МПС – за длъжника Г. В. С. – лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № ****** (със запорно съобщение
от 27.07.2011 г., като запорът е наложен на 04.08.2011 г.); за длъжника Т. К. Д. – лек
автомобил „В.“ с рег. № ***** и лек автомобил „Б.“ с рег. № ****** (със запорно съобщение
от 27.07.2011 г.).
На 01.08.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г. В.
С., получавано от „С.Е.‘ ЕАД, като запорното съобщение е получено на 02.08.2011 г.
3
Във връзка с наложения запор по делото са налице платежни нареждания за
плащания на суми по запора от страна на „С.Е.“ ЕАД както следва: от 26.09.2011 г. – 230 лв.,
от които в полза на взискателя са преведени 159,20 лв. (на 26.09.2011 г.); от 23.12.2011 г. –
200 лв., от които в полза на взискателя са преведени 181,02 лв. (на 29.12.2011 г.); от
27.01.2012 г. – 200 лв., от които в полза на взискателя са преведени 178,95 лв. (на 31.01.2012
г.); от 27.02.2012 г. – 200 лв., от които в полза на взискателя са преведени 181,05 лв. (на
07.03.2012 г.); от 26.03.2012 г. – 200 лв., от които в полза на взискателя са преведени 181,06
лв. (на 28.03.2012 г.); от 25.04.2012 г. – 200 лв., от които в полза на взискателя са преведени
181,08 лв. (на 02.05.2012 г.), или общо 1062,36 лв., които плащания са отразени и на гърба на
изпълнителния лист.
На 26.10.2011 г. и 11.07.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Т. К. Д., получавано от „Б.“ ЕООД (запорното съобщение е получено на 17.07.2013
г., като с писмо от 30.07.2013 г. от дружеството са уведомили, че длъжникът е в отпуск за
отглеждане на дете).
На 04.07.2013 г. е разпоредено да се изпрати напомнително писмо до „С.Е.“ ЕАД
(получено на 12.07.2013 г., като с писмо от 19.07.2013 г. от дружеството са отговорили, че
трудовото правоотношение с длъжника е прекратено).
На 12.07.2013 г. е разпоредено да бъде наложен запор върху МПС лек автомобил „Б.“
с рег. № ****** на длъжника Т. К. Д. (запорното съобщение е получено от СДВР на
15.07.2013 г. и запорът е наложен на 16.07.2013 г.).
На 30.07.2014 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника Т. К. Д.,
получавано от „С.“ ООД (запорното съобщение е получено на 04.08.2014 г.).
С молба с вх. № 95/10.01.2018 г. взискателят „Р. (Б.)“ ЕАД е поискал при наличие на
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело да бъде прекратено и да му
бъде върнат оригиналът на изпълнителния лист.
С постановление от 27.02.2018 г. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и са вдигнати наложените запори.
С приемо-предавателн протокол от 18.04.2018 г. на взискателя са върнати оригиналът
на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.
На 23.03.2020 г. от „Р. (Б.)“ ЕАД е поискана информация относно извършените в хода
на изпълнителното дело действия, без искане за изпълнителен способ.
По молба с вх. № 56967/31.08.2023 г. на „Е.М.“ ЕООД е образувано ново
изпълнително дело № 20238440402673 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, срещу
Т. К. Д. и Г. В. С. въз основа на изпълнителния лист от 27.05.2011 г. и Договор за цесия от
15.06.2022 г., сключен с „Р. (Б.)“ ЕАД, като с молбата е поискано извършването на справки и
налагането на запор върху банкови сметки на длъжниците.
Към молбата са приложени: Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
15.06.2022 г., сключен с „Р. (Б.)“ ЕАД като продавач и „Е.М.“ ЕООД като купувач, с който е
прехвърлено портфолио от вземания по просрочени кредити в различни валути, отпуснати
4
на физически лица от първоначалния кредитор „Р. (Б.)“ ЕАД, индивидуализирани в
Приложение № 1А, ведно с Приложение № 1А, в което са индивидуализирани
прехвърлените вземания (под № 125 са посочени вземанията по договор за кредит от
04.03.2008 г., за които е издаден изпълнителният лист), пълномощно, с което „Р. (Б.)“ ЕАД е
упълномощило „Е.М.“ ЕООД да уведоми длъжниците за извършената цесия, по реда на чл.
99, ал. 3 ГПК, потвърждение от цедента за настъпилото прехвърляне на вземанията по
договора за цесия от 15.06.2022 г., уведомления за извършената цесия до длъжниците.
С разпореждане от 31.08.2023 г. е образувано изпълнителното дело, държавата е
присъединена като взискател за дължимите й публични вземания, разпоредено е
извършването на справки и налагане на запор върху банкови сметки на длъжниците (за Т. К.
Д. в „П.И.Б.“ АД и „Ю. Б.“ АД, запорните съобщения са получени на 26.10.2023 г., като с
писмо от 30.10.2023 г. от „Ю. Б.“ АД са уведомили за налагането на запора, с писмо от
06.11.2023 г. от „П.И.Б.“ АД са уведомили за налагането на запора).
На 30.11.2023 г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника Т. К. Д. –
апартамент № 35, находящ се в гр. С..........., с прилежащо избено помещение № 8 и с 2,775 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като
възбраната е вписана в Служба по вписванията на 15.12.2023 г.
С молба с вх. № 20842/15.03.2024 г. „Е.М.“ ЕООД е поискало вписване на възбрана
върху апартамент в гр. С........... за длъжника Т. К. Д..
След тази дата няма данни за поискани и предприети изпълнителни действия спрямо
длъжниците.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК,
според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да
оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В тежест на ищците е да проведат пълно и главно доказване на
наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая предпоставките за
прилагане института на погасителната давност - датата на настъпване изискуемостта на
задълженията и изтичане на законоустановения давностен срок, както и наличие на правен
интерес от провеждане на исковата защита.
Срещу това ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, водещи
до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
В случая длъжниците имат поначало правен интерес от установяване, че не дължат
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание
(влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК), въз основа на което е издаден
изпълнителен лист.
5
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1
ГПК, основан на изтекла погасителна давност е налице за ищеца обаче единствено в
хипотезата, в която вземанията, които твърди да са погасени по давност, не са вече погасени
чрез друг погасителен способ – плащане (вкл. принудително изпълнение), прихващане,
новация, опрощаване и пр. Единствено ликвидни и изискуеми вземания, подлежащи на
принудително изпълнение, могат да бъдат погасени по давност. В случай, че вземанията са
били погасени чрез принудително изпълнение след изтичане на погасителната давност,
длъжникът в изпълнителното производство няма правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за тяхната недължимост, а от осъдителен иск срещу
взискателя за тяхното връщане, като принудително събрани без основание.
От материалите по приобщеното изпълнително дело № 20117890400822 по описа на
ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ, съдът приема за установено, че в периода от 26.09.2011 г.
до 02.05.2012 г. съдебният изпълнител е превел по сметката на взискателя сумата 1 062,36
лв., събрана чрез удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника Г. С.. С тези плащания
и в поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че са погасени първо сторените от
взискателя разноски по изпълнителното дело, посочени в поканата за доброволно
изпълнение – 540 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 210 лв. – такса за образуване на
изпълнителното дело (общо 750 лв.), както и част от юрисконсултското възнаграждение по
изпълнителния лист от 27.05.2011 г. – 312,36 лв. (като е останало незаплатено такова в
размер на 342,64 лв.). За заплатените в изпълнителното дело суми съдът приема, че за
ищците не е налице правен интерес да търсят защита в настоящото производство, отричайки
правото на принудително изпълнение. Ето защо и в частта относно разноските по
заповедното производство в размер на сумата от 312,36 лв. (или разликата над 342,64 лв. до
655 лв.) производството следва да бъде прекратено. В тази част липсва правен спор между
страните относно дължимостта на тези вземания, предвид което на основание чл. 130 ГПК е
недопустимо ищците да търсят защита по реда на чл. 439 ГПК (в случай, че твърдят, че
сумата е недължимо платена, редът за защита е чрез предявяване на осъдителен иск по чл. 55
ЗЗД).
В останалата част исковете са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Безспорно е обстоятелството, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла
в сила заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл. 417 ГПК. На основание
последната норма, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение е
основание за издаването на изпълнителен лист. Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.)
заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът
намира, че разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е
приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. С влизане в сила на заповедта
за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл.
6
424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Влязлата в сила заповед за
изпълнение се ползва със стабилитет и спор между същите страни на същото основание за
това вземане е недопустим. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на
чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в
сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за
изпълнение и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Изброените правни последици приравняват
влязлата в сила заповед за изпълнение на силата на пресъдено нещо, с изключение на
правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица, характерна за
влязлото в сила решение. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно
решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели
факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се отрече
приложимостта на общата петгодишна погасителна давност, включително относно спорните
лихви (в този смисъл определение № 480/19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. по описа на
ІV г. о., ВКС, определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на IV г. о.
на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на IV г. о., ВКС,
определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. по описа на II т. о., ВКС, решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение №
118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. по описа на ВКС, III г. о., решение №
50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Поради това
съдът приема, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички спорни
вземания (независимо от характера им на периодични плащания за изтеклите лихви и
разноски), като срокът на погасителната давност не се и оспорва от ищците.
Правната норма на чл. 43 ЗЧСИ предоставя възможност на съдебния изпълнител
лично или чрез негов служител да връчва призовки, съобщения и книжа при условията на
чл. 37 - 58 ГПК, включително и чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Съгласно чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ГПК (в релевантната редакция), ако длъжникът не може да бъде
намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има
достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. В уведомлението се
посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съответния съдебен изпълнител, както и
че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепване на уведомлението.
В случая поканите за доброволно изпълнение до длъжниците са изпратени на
адресите, регистрирани като постоянен и настоящ адрес, като е залепено уведомление по чл.
47, ал. 1 ГПК, включително е пуснато такова в пощенската кутия на 02.07.2011 г. При това
положение връчването, осъществено в приложение на фикцията по чл. 47, ал. 1 ГПК, е
редовно.
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение - в случая най - късно на 01.08.2011 г. (с изтичането на
7
двуседмичния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, в приложимата към 2011 г. редакция на закона), е
започнала да тече нова петгодишна давност, тъй като не са релевирани твърдения, нито са
ангажирани данни за различен момент на влизането на заповедта в сила.
По делото не се спори, че вземанията по процесния изпълнителен лист са
прехвърлени на „Р. (Б.)“ ЕАД в полза на „Е.М.“ ЕООД по силата на Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) от 15.06.2022 г., за което длъжниците са уведомени, предвид
подаването на исковата молба срещу този ответник.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно
и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В тълкувателното решение е посочено, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е също така, че в гражданското право давността е правна
последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност
не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
8
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен),
или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това, тъй като актът има само декларативен, а не
конститутивен характер.
Съобразно изложеното и чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на заповедта
за изпълнение по чл. 417 ГПК – 01.08.2011 г. е започнала да тече нова петгодишна давност.
От представения по делото препис на изпълнително дело № 20117890400822 описа на
ЧСИ Н.К., с рег. № 789 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано въз основа на молба
на „Р. (Б.)“ ЕАД от м. юни 2011 г. с приложен към нея процесния изпълнителен лист.
Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение не прекъсва давността
образуването на изпълнителния процес, представляващо действието на съдебния
изпълнител, който образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален орган.
Това обаче не важи за подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното дело, а
такава е молбата, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ, която
прекъсва давността. В настоящата хипотеза молбата по чл. 426 ГПК съдържа изрично
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и са заявени конкретни изпълнителни действия, които да бъдат
предприети от съдебния изпълнител - налагане на запор върху банкови сметки и трудово
възнаграждение, налагане на възбрана върху имоти на длъжниците, налагане на запор върху
МПС на длъжниците.
С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК, ВКС, какъвто е настоящият случай. С
новоприетото ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 3
също се даде разрешение, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране
на вземания не е текла погасителна давност до обявяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Давността за тези вземания e започнала да тече от
26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо тълкуването за спряла да тече
давност на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, но само когато са налице двете кумулативно
посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред държавен орган
надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане
и изпълнителното производство да е висящо. В разглежданата хипотеза няма спор, че преди
26.06.2015 г. не е отпаднало второто от двете условия - не е преустановен ефектът на чл. 115,
9
б. „ж“ ЗЗД. Съобразявайки задължителните постановки на посочените тълкувателни
решения съдът приема, че в периода от м. юни 2011 г. до 26.06.2015 г. давност не е текла.
По процесното изпълнително производство не са били налице и предпоставките за
приложение на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК до 26.06.2015 г., т. е. до тази дата двугодишният срок
на перемпцията не е изтекъл (срокът е прекъсван с налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника Г. С. на 04.07.2011 г., на 04.08.2011 г. – с налагане на запор върху МПС на
длъжниците, на 02.08.2011 г. – с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Г. С. и постъпвалите плащания по запора в периода от 26.09.2011 г. до 25.04.2012
г., на 26.10.2011 г. и на 17.07.2013 г. - с налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника Т. Д., на 04.08.2014 г. - с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Т. Д.), поради което следва да бъдат съобразявани поведението на взискателя и
съдебния изпълнител след този момент (в този смисъл са разясненията на решение №
21/11.01.2024 г. по гр. д. № 439/2023 г. по описа на ВКС, III г. о.). В тази връзка съдът
съобразява и постановките на т. 1 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, според което в случай на множество солидарни длъжници в
изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист,
изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни
действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията
трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните
длъжници в производството.
След 26.06.2015 г. от „Р. (Б.)“ ЕАД е подадена молба от 10.01.2018 г. за прекратяване
на изпълнителното дело и връщане на оригинала на изпълнителния лист, без в молбата да са
посочени изпълнителни способи. От 04.08.2014 г. в продължение на период, по-дълъг от две
години по изпълнителното дело нито са били поискани, нито са извършвани изпълнителни
действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона на 04.08.2016 г.
Независимо, че съдебният изпълнител не е издал постановление за прекратяване на делото
поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към този момент, а едва
на 27.02.2018 г., то правните последици на прекратяването са настъпили, считано от
04.08.2016 г.
В актуалната съдебна практика – т. 3 на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.
по описа на ОСГТК на ВКС, се прие, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително
действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Част от
съображенията са, че след като е предприето изпълнително действие, с което
материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последиците за давността, е
осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната. От
прекъсването на давността започва да тече нова давност. Ефектът на прекъсването не се
засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело. В мотивите към
цитираната т. 3 на решението е разяснено, че перемпцията и давността са различни правни
10
институти, с различни правни последици. Обезсилването на предприетите изпълнителни
действия, като законна последица от прекратяването на делото, не се отнася до действията, с
които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването
на погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. В тълкувателното решение са отграничени
последиците на обезсилването като израз на процесуалноправната недопустимост действия
в рамките на неприключилите изпълнителни способи по прекратеното дело да се зачитат при
нов изпълнителен процес, когато такъв е допустим, от разпростирането на тези последици
върху действията, с които погасителната давност вече е била прекъсната, изпълнителни
способи са реализирани и изпълнението по тях е приключено, съответно част от дълга е
погасен, трети лица са придобили права и пр. Прието е, че при перемпция на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди тя да
настъпи, не се засягат от прекратяването на делото и нова давност започва да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Кредиторът по
изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се
лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече
прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да
прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново.
Перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното
процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска
принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния
изпълнител като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи
подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално
правоотношение и прекъсва погасителната давност за вземането.
За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора -
взискател, като дори и същото да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на
искания изпълнителен способ, погасителната давност се прекъсва, ако непредприемането му
се отдава на причини, независещи от кредитора. Погасителната давност е материалноправна
санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.
Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен
способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на
давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие, а задължението за
извършването му е на съдебния изпълнител. Дали въз основа на искането е било образувано
ново изпълнително дело не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на
кредитора. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора.
В разглежданата хипотеза обаче ново искане от взискателя - цесионер е направено
едва на 31.08.2023 г., след прехвърляне на вземанията в полза на ответника, като в периода
от 04.08.2014 г., съответно 26.06.2015 г., до 31.08.2023 г. е изтекъл петгодишен давностен
11
срок. Подадената молба от 23.03.2020 г. от „Р. (Б.)“ ЕАД е само за информация по
изпълнителното дело и не съдържа искане за предприемане на действие, годно да прекъсне
погасителната давност.
Следва да се посочи, че настоящият състав съобразява актуалната съдебна практика
по приложението на чл. 439 ГПК и конкретно разрешенията по въпросите за значението на
перемпцията и давността в изпълнителното производство (напр. ТР № 2 от 04.07.2024 г. по
тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г. по
описа на ВКС, IV г. о., решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС,
IV г. о., решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. по описа на ВКС, III г. о. и др.).
С тях е възприето схващането, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов
способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново отделно изпълнително
дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или
не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ.
В разглежданата хипотеза обаче взискателят - ответник не е поискал от съдебния
изпълнител прилагане на нов способ за изпълнение до изтичане на давността за вземанията
по процесния изпълнителен лист, съответно липсва искане на взискателя за предприемане
на действия, които съдебният изпълнител да е бил длъжен да извърши, за да се приеме, че
действията са валидно извършени в рамките на висящо изпълнително производство, дори
същото да не е било образувано под нов номер. Давността е институт на материалното
право, установен в интерес на правната сигурност с цел да стимулира кредитора да не
бездейства и своевременно да упражнява субективните си права, да иска принудително
изпълнение на своите притезания, когато разполага с изпълнително основание и доброволно
изпълнение от страна на длъжника липсва, както и да поддържа висящността на
изпълнителния процес със своята активност. Посочената практика акцентира именно върху
активното поведение на взискателя, насочено към събиране на вземанията му – прието е, че
за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора, каквото в
случая не е налице – липсват конкретни искания от взискателя за предприемане на
изпълнителни действия срещу длъжниците до образуване на новото изпълнително дело на
31.08.2023 г. Към тази дата обаче, както се посочи, вече е бил изтекъл давностният срок за
принудително събиране на вземанията, включително при съобразяване на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, според който за
периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече.
С оглед гореизложеното, съвкупната преценка на доказателствата води до извод, че
12
по отношение на вземанията на ответника спрямо ищците е изтекла петгодишната давност
за погасяване правото на принудително изпълнение, поради което предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени в частта, която съдът прие за допустима.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни.
От ищците се претендират разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: за
държавна такса в размер на 863 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 3 840 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.06.2024 г. и представени
доказателства за заплащане на възнаграждението. От ответника своевременно е направено
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е основателно. Съдът приема, че за извършените от
процесуалния представител на ищците действия в хода на производството при съобразяване
на актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според която
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба, следва да бъде определено възнаграждение в
размер на сумата от общо 3 000 лв. с ДДС (или по 1 500 лв. за всеки ищец). Този размер е
съобразен с правната и фактическата сложност на делото, както и извършената от
процесуалния представител дейност в защита интересите на ищците и размера на
защитавания материален интерес – в случая делото не се отличава с фактическа и правна
сложност, надхвърляща обичайната такава по подобен вид дела (с възражение единствено за
погасяване на вземанията по изпълнителния лист по давност), в хода на производството не
са събирани допълнителни доказателства (извън приобщаване на материалите по
изпълнителнителните дела), а делото е протекло в разумни срокове – в рамките на
проведени две открити съдебни заседания, в които се е явил процесуален представител на
ищците. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на всеки ищец следва да се присъди сумата
от 1 903,52 лв., при съобразяване на прекратената част от производството.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът също има право на разноски за
прекратената част от производството, но същият не е претендирал такива, поради което
съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Т. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С..........., ап. 35, и Г. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С............. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.............,
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, че ищците Т. К. Д. и Г. В. С. не
дължат на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, при условията на солидарност, следните
вземания, предмет на изпълнителен лист от 27.05.2011 г., издаден във връзка със заповед за
13
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 20500/2011 г. по описа на СРС, 50
състав, а именно: сумата от 16 549,95 лв. - главница по договор за банков кредит от
04.03.2008 г. и анекс № 1 от 19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 13.05.2011 г. до
окончателното изплащане; сумата от 3 561,67 лв. - просрочена редовна лихва за периода от
15.12.2009 г. до 19.04.2011 г., сумата от 392,61 лв. - просрочена наказателна лихва за периода
от 15.05.2010 г. до 12.05.2011 г., и сумата от 752,72 лв. - разноски (410,08 лв. – държавна
такса и 342,64 лв. – юрисконсултско възнаграждение), за събирането на които суми е
образувано изпълнително дело № 20238440402673 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на
КЧСИ, поради погасяване на правото на принудително изпълнение на вземанията с
изтичането на петгодишен давностен срок.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 235225/18.07.2024 г.,
подадена от Т. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С..........., ап. 35, и Г. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. С............. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление: гр. С............., в частта по предявените отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че е погасено по
давност правото на принудително изпълнение за следните вземания, за които по ч. гр. д. №
20500/2011 г. по описа на СРС, 50 състав е издаден изпълнителен лист от 27.05.2011 г., а
именно: за сумата от 312,36 лв. (разликата над 342,64 лв. до 655 лв.) – юрисконсултско
възнаграждение по ч. гр. д. № 20500/2011 г. по описа на СРС, 50 състав, и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 42610/2024 г. по описа на СРС, 48 състав в посочената част.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С............., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Т. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С..........., ап. 35, сумата от 1 903,52 лв. – разноски по делото и на Г.
В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С............. сумата от 1 903,52 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14