Определение по дело №2047/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 48
Дата: 8 януари 2020 г.
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20193101002047
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 12 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./........ 01.2020 г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

Мл. Съдия ФИЛИП РАДИНОВ                                                            

 

като разгледа докладваното от съдия Карагьозова

въззивно частно търговско дело № 2047 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба №6808/03.09.2019г., от „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК *********, против Разпореждане № 2439/14.08.2019 г., постановено по гр.д. № 1234/2019 г. по описа на РС-Девня, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу В.А.В. с ЕГН **********.

Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на разпореждането поради неправилна преценка на заповедния съд относно редовността на връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост. Счита уведомлението за редовно връчено по реда на чл.47 от ГПК по посочения от длъжника в договор за кредит адрес, съвпадащ с постоянния му адрес. Изискването за връчване на съобщения по месторабота се отнася единствено до призовките в съдебния и изпълнителния процес, но не и до производството по връчване на покани и съобщения във връзка с граждански правоотношения от ЧСИ. Данните за месторабота представляват данни по смисъла на чл.72, ал.1 от ДОПК за източника на осигурителен доход, за които е въведено изрично задължение за опазване на данъчната и осигурителна информация. Съгласно чл.74, ал.2 от ДОПК такава информация може да се предоставя въз основа на съдебен акт. Независимо от изложеното преди изпращане на уведомлението банката е извършила справка за наличието на трудови договори на длъжника, която се прилага към жалбата и от която се установява, че последният му регистриран трудов договор е прекратен на 09.10.2018г. и лицето не фигурира в масивите на самоосигуряващи се лица.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 1234/2019 г. по описа на РС-Девня, е образувано по заявление на „Банка ДСК“ЕАД с ЕИК *********, за издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу В.А.В. с ЕГН ********** за сумите, както следва: 9946.09 лева /девет хиляди деветстотин четиридесет и шест лв. и 09 ст./, представляваща дължима главница по Договор за кредит №11/25492850 от 13.08.2018 г., сключен между В.А.В. и „Банка ДСК” ЕАД, сумата 995.56 лева /деветстотин деветдесет и пет лева и 56 ст./, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 13.09.2018г. до 29.07.2019г., сумата 20.46 лева /двадесет лева и 46 ст./, обезщетение за забава за периода от 14.10.2018г. до 29.07.2019г., сумата 35.91 лева /тридесет и пет лева и 91 ст./, обезщетение за забава за периода от 30.07.2019г. до 12.08.2019г., сумата 120.00 лева /сто и двадесет лева и 00 ст./, разходи за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 13.08.2019г. до окончателно изплащане на задължението.

Към заявлението е представено заверено от банката копие на Договор за кредит №11/25492850 от 13.08.2018 г., сключен между В.А.В. и „Банка ДСК“ЕАД, както и извлечение от счетоводни книги към 12.08.2019 г., съдържащо претендираните суми и уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Уведомлението до длъжника В.А.В. е връчено от ЧСИ Людмил Станев с рег.895 на КЧСИ с район на действие ОС-Варна по реда на чл.47 от ГПК чрез залепване на уведомление на 09.05.2019г., 25.05.2019г. (събота) и 10.06.2019г. на входната врата на двора на адрес гр.Вълчи дол, ул.“Никола Вапцаров“35, след три посещения на адреса, при които търсеното лице не е открито и са събрани сведения от съседи, че лицето и цялото му семейство живеят и работят в Германия. Удостоверено е пускане на уведомление в пощенската кутия. Съставен е констативен протокол от 24.06.2019г., в който са описани извършените действия по залепване на уведомлението, като е извършена констатация за редовност на връчването на основание чл.47, ал. 5 от ГПК.

Видно от изготвената от първоинстанционния съд служебна справка от НБД“Население“ длъжникът е с постоянен адрес ***35, регистриран считано от 09.01.2012г. и с настоящ адрес – Полша, регистриран считано от 23.01.2012г.

Подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е отхвърлено поради недоказаност на предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.

Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ – чл.418, ал.3 ГПК. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ представлява такова обстоятелство, тъй като предполага допълнително изявление на кредитора, което не е инкорпорирано в документа по чл.417 от ГПК. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, само ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявлението по чл.417 от ГПК.

Изборът на способ за връчване е въпрос на суверенна преценка на кредитора, като възможни варианти са ползването на куриерски услуги  и връчването чрез нотариус или частен съдебен изпълнител. Компетентността на частните съдебни изпълнители да връчват извънпроцесуална документация произтича от чл.18, ал.5 ЗЧСИ (в редакцията обн. ДВ бр.86 от 27.10.2017г., действала към момента на връчване на процесните покани). Съгласно цитираната разпоредба частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В чл.43 от ЗЧСИ е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37 -  58 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на посоченото препращане, за да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал.5 ГПК, следва да бъдат предприети последователно всички процесуални действия, предвидени в чл. 47, ал.1 до ал.3 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г./. Правният извод на частния съдебен изпълнител за редовност на връчването не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка по приложението чл.47, ал.5 от ГПК.

В чл.47, ал.2, процесуалният закон предвижда, че книжата могат да бъдат получени от адресата в двуседмичен срок от залепянето на уведомлението в канцеларията на съда, на нотариуса, на ЧСИ, съответно в общината. Процесуалният срок от две седмици се брои по правилата на чл.60, ал.4 от ГПК и същият изтича на съответния ден на последната седмица. Последният ден на срока продължава до 24 час, но ако трябва да се извършва действие или представи нещо пред съд, срокът изтича в момента на приключване на работното време /чл.62 от ГПК/.  

В настоящия случай това изискване за редовно връчено съобщение с изявление за предсрочна изискуемост не е изпълнено. Уведомлението по чл.47 от ГПК е поставено на 10.06.2019г. Съгласно правилата на чл.60 и чл.62 от ГПК двуседмичният срок изтича на 24.06.2019г. Видно от констативния протокол ЧСИ е констатирал неявяването на адресата за получаване на книжа в канцеларията му в последният ден на срока, а именно, на 24.06.2019г., т.е преди той да е изтекъл напълно /до 24ч. или до 17.00ч., в зависимост от работното време на кантората/. Изтичането на срока е обективен факт, който следва да настъпи и чак след това, той да бъде официално удостоверен от ЧСИ. Предвид порочно проведената процедура по смисъла на чл.47, ал.1, 2, 4 от ГПК, не може да бъде приложена фикцията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и поканата, съдържаща волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост, не е редовно връчена на длъжника при тази хипотеза.

Липсата на надлежно удостоверяване по смисъла на чл.418, ал.3 от ГПК на обстоятелството, че изявлението на банката е достигнало до длъжника, предпоставя отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника.

Предвид изложеното първоинстанционният акт, постановил същия резултат, макар и по различни мотиви от настоящите, следва да бъде потвърден.

По изложените съображения съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2439/14.08.2019 г., постановено по гр.д. № 1234/2019 г. по описа на РС-Девня.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  

 

  

    ЧЛЕНОВЕ: