Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 25 02.03.2022 год.
Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 294 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 156, ал. 1 във връзка с чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „ЕУРО & КОНТ” ЕООД - гр. Разград срещу Акт за прихващане или
възстановяване № П-03001720000694-004-001 от 08.04.2020 год., издаден от орган
по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 147/20 от 19.04.2021
год. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП. С оспорения акт е
отказано възстановяване на внесени от дружеството суми в размер на 534 204,18
лв. за данък върху доходите на физическите лица по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ във
връзка с изплатени доходи на физически лица по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ за периода 2014-2016 год. включително. В жалбата се твърди, че оспорения
акт е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с приложимите
материалноправни разпоредби, необоснован и недоказан. Излагат се подробни
доводи в подкрепа на твърдяната незаконосъобразност. Твърди се, че сумите са
недължимо внесени поради отпаднало основание, тъй като с влязъл в сила Ревизионен
акт № Р-03001718004167-091-001/07.03.2019 год. направените от дружеството
разходи за възнаграждения и за външни услуги не са признати от органите по
приходите за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Оспорващият иска от съда да отмени изцяло
акта, като постанови, че внесените суми са недължимо внесени поради отпаднало
основание и следва да бъдат прихванати и/или възстановени на дружеството, както
и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, в писмено становище чрез процесуалния си
представител намира жалбата за неоснователна и иска от съда да я отхвърли.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи
проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Производството
по издаване на оспорения акт е започнало с искане за прихващане или
възстановяване вх. № 10277/19.12.2019 год., подадено
на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, с което оспорващото дружество е поискало
да бъде извършено възстановяване на недължимо платени суми за ДДФЛ по чл. 43,
ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с изплатени доходи на физически лица по чл. 29, ал.
1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ за периода 2014-2016 год. включително, декларирани с
декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ, в общ размер на 534 204,18 лв. Сумата е
формирана от авансово удържан и внесен ДДФЛ за 2014 год. в размер на 29 917,76
лв., за 2015 год. в размер на 155 829,10 лв. и за 2016 год. в размер на 348
457,32 лв. В искането е посочено, че предвид констатациите направени в
Ревизионен акт № Р-03001718004167-091-001/07.03.2019 год. внесените от
дружеството суми за авансов ДДФЛ са недължимо платени.
С Резолюция за
извършване на проверка №
П-03001720000694-0РП-001/ 06.01.2020 год., от Л.
А. – началник сектор в ТД на НАП – Варна, на М. Д. И. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна е било
възложено извършването на проверка по така подаденото искане със срок до
17.01.2020 год. Със Заповед №
П-03001720000694-023-001/10.01.2020 год. производството по извършване на
проверката е било спряно до 10.02.2020 год. на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Като фактическо основание за спирането в заповедта е посочено, че
проверката е образувана във връзка с искане за прихващане или възстановяване на
недължимо платени суми, възникнали като такива във връзка с РА №
Р03001718004167-091-001/07.03.2019 год., който към момента не е влязъл в сила,
тъй като е обжалван пред Административен съд – Разград по административно дело
№ 228/2019 год., като резултатът от съдебното производство е от съществено
значение за изхода на проверката. На 11.02.2020 год. със Заповед № П-03001720000694-143-001/11.02.2020 год.
проверката е била възобновена със срок на извършване до 18.02.2020 год. Със
Заповед №
П-03001720000694-023-002/11.02.2020 год. производството отново е било
спряно на същите фактически и правни основания до 11.04.2020 год. На 08.04.2020
год. проверката е била възобновена със Заповед № П-03001720000694-143-002/08.04.2020
год. и със срок за извършване до 15.04.2020 год.
На 08.04.2020
год. от М. Д. И. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна е
издаден оспорения Акт за прихващане или възстановяване №
П-03001720000694-004-001/08.04.2020 год., с който органът по приходите по
същество е отказал прихващането или възстановяването на посочените в искането
суми. В АПВ е посочено, че е направена проверка на задълженията на дружеството
за ДДФЛ по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ /във връзка с изплатени доходи на физически
лица по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ/ за периода 2014 год. – 2016 год.,
на подадената от задълженото лице информация и на размера на недължимо
внесените /необвързани/ вноски за ДДФЛ, при която проверка е установено
следното:
През 2014 година
от дружеството са подадени Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201,
ал. 1 от ЗКПО с № 17000143030597/14.07.2014 год., с която за 2-ро тримесечие е
деклариран авансов данък по чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ в размер на 4 520,00 лв.,
който е внесен на 21.08.2014 год., и № 17000143044737/ 14.10.2014 год., с която
за 3-то тримесечие е деклариран авансов данък по чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ в
размер на 25 397,76 лв., който е внесен на 31.10.2014 год. Установеният
деклариран авансов данък и авансово удържан и внесен ДДФЛ през 2014 година е в
общ размер на 29 917,76 лв. За 2014 год. в „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени суми от фирми“ за „ЕУРО & КОНТ“ ЕООД са декларирани изплатени
суми с код 303 „Доходи от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи
билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство по чл. 29,
ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ“ в размер на 498 629,345 лв., удържан е данък в
размер на 29 916,00 лв. Декларираният данък в Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, кореспондира с данните декларирани в „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за
изплатени суми от фирми“.
През 2015 година
от дружеството са подадени Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201,
ал. 1 от ЗКПО с № 1700И0022504/29.04.2015 год., с която за 1-во тримесечие е
деклариран авансов данък по чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ в размер на 2 112,00 лв.,
който е внесен на 09.06.2015 год., № 1700И0023979/30.07.2015 год., с която за
2-ро тримесечие е деклариран авансов данък по чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ в размер
на 8 699,10 лв., който е внесен на 19.08.2015 год., и № 1700И0025199/29.10.2015
год., с която за 3-то тримесечие е деклариран авансов данък по чл. 43 и чл. 44
от ЗДДФЛ в размер на 145 018,00 лв., който е внесен на 05.11.2015 год.
Установеният деклариран авансов данък и авансово удържан и внесен ДДФЛ през
2015 година е в общ размер на 155 829,10 лв. За 2015 год. в „Справки по чл. 73
от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“ за „ЕУРО & КОНТ“ ЕООД са декларирани
изплатени суми с код 303 „Доходи от горско стопанство (включително от събиране
на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно
стопанство по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ“ в размер на 2 641 384,99
лв., удържан е данък в размер на 155 771,18 лв. Декларираният данък в
Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, кореспондира с данните декларирани в
„Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“.
През 2016 година
от дружеството са подадени Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201,
ал. 1 от ЗКПО с № 1700И0031417/23.04.2016 год., с която за 1-во тримесечие е
деклариран авансов данък по чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ в размер на 60 117,29 лв., който е внесен на части на 30.03.2016
год., 26.04.2016 год. и на 04.05.2016 год., № 1700И0033615 /29.07.2016 год., с
която за 2-ро тримесечие е деклариран авансов данък по чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ
в размер на 154 492,03 лв., който е внесен на части в периода от 12.07.2016
год. до 20.10.2016 год., и № 1700И0035226 /31.10.2016 год., с която за 3-то
тримесечие е деклариран авансов данък по чл. 43 и чл. 44 от ЗДДФЛ в размер на
133 848,00 лв., който е внесен на части в периода от 18.10.2016 год. до
13.01.2017 год. Установеният деклариран авансов данък и авансово удържан и
внесен ДДФЛ през 2016 година е в общ размер на 348 457,32 лв. За 2016 год. в
„Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“ за „ЕУРО & КОНТ“
ЕООД са декларирани изплатени суми с код 303 „Доходи от горско стопанство
(включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно
стопанство и от рибно стопанство по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ“ в
размер на 5 807 621,87 лв., удържан е данък в размер на 348 457,29 лв.
Декларираният данък в Декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, кореспондира с
данните декларирани в „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени суми от фирми“.
В резултат от проверката
органът по приходите е констатирал, че в данъчно-осигурителната сметка на „ЕУРО
& КОНТ" ЕООД не са установени внесени от дружеството суми за ДДФЛ по
чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, във връзка с изплатени доходи на физически лица по чл.
29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ, декларирани с декларации по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за 2014 год. – 2016 год., които да не са
обвързани с изискуеми задължения, поради което не са налице надвнесени суми,
подлежащи на възстановяване по реда на чл. 129 от ДОПК.
АПВ е бил връчен
на дружеството на 14.04.2020 год. и е бил оспорен пред директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна с жалба от 28.04.2020 год., подадена чрез административния
орган. Преписката по нея е била комплектована и изпратена на решаващия орган на
05.05.2020 год. Със своя Заповед № 147 от 05.06.2020 год. той е спрял
производството на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК до окончателното
приключване на производството по обжалване на РА №
Р-03001718004167-091-001/07.03.2019 год., с мотива, че резултата от него е от
значение за процесния спор. Производството е било възобновено със Заповед №
147-1 от 24.03.2021 год.
Решаващият орган
се е произнесъл по жалбата срещу акта с Решение № 147/20 от 19.04.2021 год., с
което е потвърдил АПВ по две съображения: първо, че към датата на приключване
на проверката претендираната сума не е налична по данъчно-осигурителната сметка
на задълженото лице; и второ, че в обхвата на ревизията, завършила с посочения
РА, са били единствено задължения за корпоративен данък по ЗКПО, но не и такива
за данъци по ЗДДФЛ. Според решаващия орган при ревизията не е изследван и няма
произнасяне по въпроса дали удържаните и внесени от дружеството данъци по чл.
43, ал. 4 от ЗДДФЛ са недължимо внесени. С издадения на дружеството РА не са променени
задълженията му в качеството му на платец на дохода, регламентирани с чл. 43,
ал. 4 от ЗДДФЛ. Сочи се, че с РА органите по приходите не са признали за
данъчни цели разходите за закупуване на трюфелите от физическите лица, тъй като
същите не са били документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Според решаващия
орган това не е основание да се приеме, че удържаните и внесени от
предприятието данъци по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ във връзка с изплатени доходи на
физически лица по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ са недължимо внесени. В
решението е посочено още, че внесените от дружеството суми за ДДФЛ по чл. 43,
ал. 4 от ЗДДФЛ са обвързани с валидно подадени декларации по чл. 55, ал. 1 от
същия закон, поради което не са недължимо платени.
Решението е било
получено от жалбоподателя на 22.11.2021 год., а жалбата до съда е подадена на
06.12.2021 год.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата, като
подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1
от ДОПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол след задължителното му
оспорване по административен ред, е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният акт е
издаден от инспектор по приходите, който е компетентен орган по чл. 128 – чл.
129 от ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, във
връзка с възложена му проверка по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК с
Резолюция за извършване на проверка № П-03001720000694-ОРП-001 от 06.01.2020 г.
Същият е бил обжалван по реда на чл. 152
от ДОПК пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, който по
силата на чл. 152, ал. 2 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК е решаващият орган.
АПВ е издаден в
установената писмена форма и е с необходимото съдържание. При издаването му не
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Срокът за
извършване на проверката по чл. 129, ал. 3, изр. първо от ДОПК, както и този за
произнасяне на решаващия орган по жалбата срещу акта по чл. 155, ал. 1 от ДОПК,
са спазени предвид спиранията и възобновяванията на производството. Органът по
приходите е събрал всички относими доказателства и е издал акта след
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Оспореният акт
съответства и на материалния закон.
В настоящият
случай между страните не е спорно, че „ЕУРО & КОНТ" ЕООД като платец на доходи по чл. 29, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗДДФЛ е
декларирало с декларации по чл. 55, ал. 1
от ЗДДФЛ установен деклариран
авансов данък и авансово удържан и внесен данък по чл. 43 и чл. 44 ЗДДФЛ за 2014
год. , 2015 и 2016 години общо размер на
534 204, 18 лв.
Също така не е спорно, че в справките
по чл. 73 от ЗДДФЛ „ЕУРО & КОНТ" ЕООД е декларирало, че
удържаният данък е за изплатени суми с код 303 „ доходи от горско стопанство /
включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове8, от ловно
стопанство и от рибно стопанство по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а” от ЗДДФЛ.
Не е спорно, че
с ревизионен акт №
Р-03001718004167-091-001 от 07.03.2019 год. на орган по приходите при ТД на НАП
– Варна, потвърден с Решение № 83 от 02.09.2019 год. са установени допълнителни
задължения за корпоративен данък по
ЗКПО за 2014 , 2015 и
2016 години общо в размер на
1 161 424 лв. в резултат на
преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение с непризнати разходи,
поради липса на документална обоснованост
на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО във вр. с чл.10 от ЗКПО. В непризнатите разходи за 2014, 2015 и 2016 години органите по
приходите са включили и изплатените
от „ЕУРО & КОНТ" ЕООД
доходи, за които като платец на доходи
по чл. 29, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗДДФЛ е декларирало с декларации по
чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ установен деклариран авансов данък и авансово
удържан и внесен данък по чл. 43 от ЗДДФЛ за доход от друга стопанска
дейност. Ревизионният акт е бил оспорван
по съдебен ред, но оспорването е отхвърлено.
При тези факти
оспорващото дружество твърди, че с оглед на
констатациите в РА нямало реални
продажби, нямало доход, няма задължение за данък общ доход и внесения авансово ДОД е недължимо внесен,
поради отпаднало основание, поради което
за него е налице правото да иска възстановяване и прихващане на вече внесения
авансов ДОД.
Съдът намира твърдението
на оспорващия за неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за
данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите
глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно
данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за
приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми
публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
В случая по делото
няма доказателства процесните авансово внесени данъци по чл. 44, ал. 3 от ЗДДС да са недължимо
платени от оспорващото дружество. Доходът
и дължимия върху него авансов данък по ЗДДФЛ е деклариран от дружеството по съответния ред. Няма несъответствие между декларирания доход
и удържания и внесен данък. В
случая посочения от оспорващото
дружество ревизионен акт и без значение за правния спор. С него са установени задължения по ЗКПО за оспорващото дружество. В предмета
на ревизията не са влизали задължения на дружеството по ЗДДФЛ. Допълнително установените задължения за
корпоративен данък са в резултат на
непризнаване на разходи поради
тяхната документална необоснованост по смисъла на ЗКПО.
Наред с това
следва да се има предвид, че в настоящия
случай се касае до облагане на доходи по ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 3 ЗДДФЛ данъчно
задължени лица по този закон са: 1. местните и чуждестранните физически лица,
носители на задължението за данъци по ЗДДФЛ и 2. местните и чуждестранните
лица, задължени да удържат и внасят данъци по ЗДДФЛ. Видно от цитираните
разпоредби е налице разграничаване между лицата, които са носители на
задължението за данъци и лицата, които са задължени да удържат и внасят данъци.
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска
дейност е предприятие, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от
платеца на дохода при изплащането му.
Следва обаче да се има предвид, , че
съгласно чл. 15, ал. 1 ДОПК, когато в закон е предвидено, че определено лице е задължено да удържа
и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, то за това лице се
прилагат правилата, определящи правата и задълженията на субект в
производствата по кодекса. Според ал. 2 данъци или задължителни осигурителни
вноски, удържани и внесени от лицето по ал.1, се смятат за платени от името и
за сметка на лицето, от чието възнаграждение или плащане са били удържани, дори
и когато не е имало задължение за удържане.
Систематичното
място на цитираната норма е в общите правила на ДОПК и е приложима по отношение
на всички данъчно задължени лица.
С
оглед на това удържаните и внесени авансово данъци от „ЕУРО & КОНТ" ЕООД се
считат за платени от името и за сметка на лицата, получили дохода от дейността по чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „а”
от ЗДДФЛ, чиито платец е дружеството и с оглед
фикцията по чл. 15, ал. 2 от ДОПК
„ЕУРО & КОНТ" ЕООД няма право
на искане по чл. 128 от ДОПК. В този смисъл Решение № 11595 от
01.11.2016 год. по адм.д. № 11430/2015
год. на ВАС – Първо отд.
По изложените съображения съдът намира оспорването
срещу АПВ № П-03001720000694-004-001 от 08.04.2020 год., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 147/20 от 19.04.2021
год. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, за неоснователно,
поради което същото следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по
оспорването следва да се присъдят своевременно претендираните от него разноски
за юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно материалния интерес на
спора по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/2004 г., в размер на 7872,04 лв.
Воден от горното, и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ЕУРО & КОНТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ж. к.
„Орел“ № 27, вх. Д, ет. 3, ап. 7, срещу АПВ № П-03001720000694-004-001 от
08.04.2020 год., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден
с Решение № 147/20 от 19.04.2021 год. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ЕУРО &
КОНТ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, ж. к. „Орел“ № 27, вх. Д, ет. 3, ап. 7, да заплати на
Националната агенция за приходите разноски в размер на 7872,04 лв. /седем
хиляди осемстотин седемдесет и два лева и четири стотинки/ за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Съдия:/п/