Определение по дело №323/2020 на Апелативен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Варна,                 2019 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдия А. БРАТАНОВА в.ч.т.д. № 323 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по предявена частна жалба от Банка ДСК против Определение № 69/05.02.2020 год., постановено по т.д.№ 12/2020 год. по описа на ОС – Добрич, с което е прекратено производството по делото.

Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна – ЕТ „Симет – Светозар Тошев“, с.Опанец, Област Добрич.

Частната жалба е редовна и надлежно администрирана.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ДОС  е образувано по изпратена по подсъдност от СГС искова молба, с която ЕАД „БАНКА ДСК“ е предявила срещу ЕТ “Симет - Светозар Тошев“ осъдителен иск с правно основание чл.430,ал.1 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29 667.88 лв., представляваща дължима главница по Договор за кредит от 27.03.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2018 г. до окончателното й изплащане.

          След извършена служебна справка съдът е констатирал, че пред ДОС е висящо  т.д.№ 104/2018 г.,  образувано по подадена от  ЕАД „БАНКА ДСК“ срещу  ЕТ “Симет- Светозар Тошев“ искова молба, с която се претендира осъждането на ответника да заплати на Банката по Договор за кредит от 27.03.2012 г. суми в общ размер от  49 108.56 лв., част от които и главница в размер на 29 667.88 лв. С Определение № 468/21.09.2018 г.съдът е прекратил производството по т.д.№ 104/2018 г.,като е приел,че така предявените искове са недопустими. С Определение № 142/11.03.2019 г. по в.ч.т.д.№ 705/2018 г.Апелативен съд,г р.Варна е отменил прекратителното определение по  т.д.№ 104/2018 г.по описа на ДОС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия само в частта му досежно сумите: 7 987.75 лв.-претендирани договорни лихви за периода от 14.05.2015 г.до 15.04.2018 г.;8 669.55  лв.-санкциониращи лихви; 246.83 лв.- заемни такси, като относно тези претенции към момента делото е висящо, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2020 г. В останалата част,вкл. относно претенцията за главница в размер на 29 667.88 лв., Определение № 468/21.09.2018 г. по т.д.№ 104/2018 г. е потвърдено.

            При това положение,съдът е формулирал извод, че производството по т.д. № 12/2020г.по описа на ДОС следва да бъде прекратено на основание чл.126,ал.1 от ГПК,тъй като в същия съд има висящо т.д.№ 104/2018 г.,между същите страни, на същото основание и за същото искане, което дело е по-рано заведено от настоящото. Нормата на чл.126,ал.1 от ГПК е императивна и задължава съда да прекрати  по-късно образуваното дело веднага щом констатира идентичност  със страните и предмета на предходно съдебно производство.

            Определението е неправилно.

            Приложението на чл. 126, ал.1 ГПК изисква наличието на предходен, но висящ спор с идентично основание, искане и страни. С Определение  № 142/11.03.2019 г. по в.ч.т.д.№ 705/2018 г. Апелативен съд,гр.Варна е отменил прекратителното определение по  т.д.№ 104/2018 г.по описа на ДОС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия само в частта му досежно сумите: 7 987.75 лв. - претендирани договорни лихви за периода от 14.05.2015 г.до 15.04.2018 г.; 8 669.55  лв. - санкциониращи лихви; 246.83 лв.- заемни такси, като относно тези претенции към момента делото е висящо. В останалата част,вкл. относно претенцията за главница в размер на 29 667.88 лв., Определение № 468/21.09.2018 г. по т.д.№ 104/2018 г. е потвърдено. Прекратителният съдебен акт в тази част е влязъл в законна сила. Следователно, липсва предходно заведен и висящ спор между страните, обуславящ прекратяването на производството по предявения осъдителния иск за главното задължение по договора за кредит в хипотезата на чл. 126, ал.1 ГПК.

            За пълнота на изложението, следва да се отбележи и че провеждането на предходно заповедно производство относно същия дълг, не обуславя прекратяването на производството. Провеждането на заповедно производство, приключило със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за вземане, идентично с процесното, не се оспорва от страните. Към настоящия момент обаче заповедта за изпълнение е обезсилена въз основа на влязло в сила Определение № 234576/04.10.2019 год. на СРС, 52 състав, постановено по гр.д.№ 26440/2015 год. Поради това кредиторът не е лишен от правен интерес да търси защита на вземането чрез осъдителен иск. Нещо повече - този иск е единственият способ за реализиране на вземането след неуспешно проведеното и нереализирано до край заповедно производство.

            Наведените в отговора на частната жалба доводи и възражения не са относими към допустимостта на производството. Същите имат релевантно значение за основателността на предявения иск и следва да се разгледат по съществото на спора от първостепенния съд.

            Водим от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 69/05.02.2020 год., постановено по т.д.№ 12/2020 год. по описа на ОС – Добрич.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: