№ 113
гр. Г. , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Г., СЪСТАВ I в закрито заседание на осемнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:Валентина Генжова
Кремена Големанова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20214200500339 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2, пр. 6 от ГПК.
Образувано е по подадени частни жалби от С.С., Х.Ч. и Т.Ч., против постановления от
01.06.2021г. по изп. дело №20147320400330 по описа на ЧСИ В.Ц. с рег. №732 при КЧСИ, с
които са оставени без уважение искания на жалбоподателите, обективирани в молби с вх. №
4859/01.06.2021г., вх. № 4860/01.06.2021г. и вх. № 4861/01.06.2021г., за прекратяване на
образуваното срещу тях изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В депозираните жалби С.С. и Т.Ч. посочват, че притежават качеството на солидарни
длъжници в образуваното от взискателя "Ю.Б." АД с молба от 21.10.2014г. изпълнително
производство. Въз основа на запорни съобщения от 17.11.2014г. по искане на взискателя
били наложени запори върху притежаваните от длъжниците моторни превозни средства,
съответно л. а. "Ф.Т." с рег.№ ЕВ **** АС, собственост на С.С., и л. а. "С.И." с рег.№ ЕВ
**** АС, собственост на Т.Ч.. На 17.11.2014г. върху прититежаваните от жалбоподателите
недвижими имоти в режим на СИО, находящи се в с. Ж., Община Г., били вписани възбрани
като обезпечителна мярка по образуваното изпълнително производство. На 25.11.2014г. на
жалбоподателите били връчени покани за доброволно изпълнение. Посочват, че на
16.12.2014 г. частният съдебен изпълнител извършил опис на възбранените недвижими
имоти. Следващите изпълнителни действия, насочени върху имуществото на С.С. и на Т.Ч.,
били предприети на 19.08.2020 г. по искане на конституирания нов взискател "К.БГ" ЕАД
след извършено прехвърляне на подлежащото на изпълнение вземане. С молба от 01.06.2021
1
г. жалбоподателите сезирали съдебния изпълнител с искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради изтичане на законоустановения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК преклузивен срок, считано към 16.12.2016 г. Въз основа на обжалваното постановление
съдебният изпълнител оставил без уважение постъпилата молба поради липсата на
предвидените в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставки. Жалбоподателите
аргументират становище, че преклузивният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да бъде
отчитан спрямо всеки един от солидарните длъжници поотделно съобразно последното
предприето изпълнително действие върху имуществото на всеки един от длъжниците.
Излагат, че предприемането на изпълнителни действия по отношение на един от
солидарните длъжници не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по
отношение на останалите длъжници. Позовават се на практика на ВКС в подкрепа на
твърдяното. При така изложените фактически и правни съображения молят за отмяна на
обжалваното Разпореждане №3996/01.06.2021 г., постановено по изп. дело
№20147320400330 по описа на ЧСИ В.Ц. с рег.№ 732 при КЧСИ като незаконосъобразно.
В подадената от Х.Ч. жалба се излага, че жалбоподателят притежава качеството на
солидарен длъжник в образуваното изпълнително производство. Посочва се, че на
25.11.2014 г. на жалбоподателя била връчена покана за доброволно изпълнение. Следващите
действия, насочени срещу Х.Ч. по образуваното изпълнително дело, били предприети на
19.08.2020 г. по искане на конституирания нов взискател "К.БГ" ЕАД след извършено
прехвърляне на подлежащото на изпълнение вземане от първоначалния взискател "Ю.Б."
АД. Жалбоподателят отправил молба към съдебния изпълнител за прекратяване на
образуваното изпълнително производство срещу него предвид изтичането на преклузивния
двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и непредприемането на изпълнителни
действия за събиране на вземането, насочени върху неговото имущество през този период.
По силата на постановление от 01.06.2021г. съдебният изпълнител оставил без уважение
постъпилата молба поради липсата на предвидените в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК предпоставки. Жалбоподателят аргументира становище, че преклузивният срок по чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да бъде отчитан спрямо всеки един от солидарните длъжници
поотделно съобразно последно предприетото изпълнително действие върху личното
имуществото на всеки от тях. Излага, че предприемането на изпълнителни действия по
отношение на един от солидарните длъжници не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК по отношение на останалите длъжници. Позовава се на практика на ВКС в
подкрепа на твърдяното. При така изложените фактически и правни съображения моли за
отмяна на обжалваното постановление по изп. дело №20147320400330 по описа на ЧСИ
В.Ц. с рег.№ 732 при КЧСИ като незаконосъобразно.
Постъпил е отговор от взискателя по изпълнителното дело „К.БГ“ АД, в който се заема
становище за неоснователност на постъпилите жалби.
В мотивите си, дадени по реда на чл. 436 от ГПК, частният съдебен изпълнител заема
становище за допустимост, но неоснователност на постъпилата жалба. Излага, че в описания
2
от жабоподателите период взискателят регулярно е подавал искания за извършване на
изпълнителни действия и съдебният изпълнител своевременно е извършвал посочените, при
липсата на изтекъл двугодишен срок между някои от предприетите действия. Излага доводи
срещу становището на жалбоподателите за отчитане на преклузивния срок по чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК поотделно спрямо всеки един от солидарните длъжници в изпълнителното
производство.
Жалбата е подадена от надлежни страни срещу действия на съдебния изпълнител,
подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 2, пр. 6 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения двуседмичен срок. От изложеното следва, че жалбата е процесуално
допустима.
Като взе предвид твърденията на страните и доказателствата по делото, Габровският
окръжен съд намира за установено следното:
От приложеното копие на изп. дело № 20147320400330 на ЧСИ В. Ц., рег. № 732 при КЧСИ
и район на действие Окръжен съд – Г., се установява, че същото е образувано въз основа на
молба от взискателя "Ю.Б." АД и представен издаден в негова полза изпълнителен лист от
03.07.2014 г. по ч. гр. д. № 30907/2014 г. на СРС, с който "А." ООД, "А.И." ООД, ХР. Б. Ч.,
Т. Б. Ч., СВ. Б. С. и ЕТ "А. - Б. Ч." в качеството им на солидарни длъжници са осъдени да
заплатят на взискателя сумата от 370 638,47 лв. непогасена главница по договор за банков
кредит № Д0648/31.10.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
06.06.2014 г. до окончателното й изплащане, сумата от 37 005,72 лв. лихва от 21.08.2012 г.
до 05.06.2014 г., сумата от 2 491,43 лв. такса от 10.09.2013 г. до 05.06.2014 г. и разноски по
делото - 8 202,71 лв. държавна такса и 8 018,44 лв. възнаграждение за адвокат.
По делото сред извършваните изпълнителни действия срещу длъжника С.С. е налагането на
запор на товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "Транспортер" с рег. № ЕВ **** АС,
въз основа на молба от взискателя с вх. № 6294/21.10.2014 г. при ЧСИ. Запорно съобщение е
получено от ОДП Г. - "Пътна полиция" на 19.11.2014 г.
По делото сред извършваните изпълнителни действия срещу длъжника Т.Ч. е налагането на
запор на лек автомобил марка "Субару", модел "И." с рег. № ЕВ **** АС, въз основа на
молба от взискателя с вх. № 6294/21.10.2014 г. при ЧСИ. Запорното съобщение е получено
от ОДП Г. - "Пътна полиция" на 19.11.2014г.
С искане за вписване на възбрана от 17.11.2014г. въз основа на молба от взискателя с вх. №
6294/21.10.2014 г. при ЧСИ на 18.11.2014 г. върху съсобствени недвижими имоти в режим
на СИО - поземлен имот, находящ се в с. Ж., Община Г., с площ от 1 340 кв. м., заедно с
построената в него двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 136 кв.м., и поземлен
имот, находящ се в с. Ж., Община Г., с площ от 500 кв.м., заедно с построената в него плевня
с площ от 60 кв.м., са наложени възбрани.
3
С покани за доброволно изпълнение, надлежно връчени на С.С. и Т.Ч. на 25.11.2014 г.,
длъжниците са уведомени за наложения запор върху моторни превозни средства,
наложената възбрана върху недвижими имоти, находящи се в с. Ж., и за насрочен опис на
имот на 16.12.2014 г. Съгласно протокол за опис на недвижими имущества, изготвен на
16.12.2014 г., съдебният изпълнител е извършил опис на посочените поземлени имоти,
находящи се в землището на с. Ж., Община Г., като имотите са оставени за пазене на
длъжника С.С..
С покана за доброволно изпълнение, надлежно връчена на Х.Ч. на 25.11.2014 г., на
длъжника е предоставен двуседмичен срок за доброволно изпълнение на посочените в
съдържанието на поканата парични задължения.
С молба от 19.08.2020 г. "К.БГ" ООД е отправило искане към съдебния изпълнител за
конституиране по изпълнителното дело в качеството на взискател. Дружеството е
обосновало интереса си чрез представянето на сключен договор за цесия между него, в
качеството на цесионер, и първоначалния взискател "Ю.Б." АД, в качеството на цедент, с
предмет подлежащия на изпълнение паричен дълг. С молбата "К.БГ" ООД е сезирало
съдебния изпълнител с искания за извършване на изпълнителни действия спрямо С.С., Т.Ч. и
Х.Ч., а именно - налагане на запор върху дружествен дял на Х.Ч. в капитала на "А." ООД,
налагане на възбрана, извършване на опис и изнасяне на публична продан на съсобствените
на Т.Ч. и С.С. недвижими имоти в с. Ж., налагане на запор върху дружествени дялове на
Т.Ч. и С.С. в капитала на "Б." ООД.
С молби с вх. № 4861/01.06.2021 г., № 4860/01.06.2021г. и № 4859/01.06.2021 г.
жалбоподателите в настоящото производство са поискали от ЧСИ Ц. изпълнителното
производство по отношение на всеки от тях да бъде прекратено поради изтичане на
преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на всеки от тях, като са
изложили подробни доводи. Съдебният изпълнител е оставил исканията без уважение, тъй
като е приел, че не са настъпили обстоятелствата предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за
което длъжниците са уведомени на 16.06.2021 г., видно от приложеното съобщение до
процесуалния им представител.
Разгледани по същество частните жалби са основателни.
В разглеждания случай с процесните жалби се атакува постановения отказ от ЧСИ В.Ц., с
рег. № 732 при КЧСИ, за прекратяване на изп. дело №20147320400330 в частта, образувана
срещу солидарните длъжници С.С., Т.Ч. и Х.Ч. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с
твърдението, че в преклузивния двугодишен срок по отношение на тях не са били
предприети действия по принудително изпълнение.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в случай че взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка,
образуваното изпълнително производство подлежи на прекратяване с постановление на
4
съдебния изпълнител. Съгласно задължителните указания, дадени в т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, прекратяването на
изпълнителното производство на това основание настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи осъществяването на съответните правно релевантни факти - липсата на извършени
изпълнителни действия по искане на взискателя и изтичане на двугодишен срок от
последното предприето действие по принудително изпълнение.
При поемане на дълга от повече от едно лице при условията на пасивна солидарна
отговорност и образувано изпълнително производство срещу тях, всеки един от солидарните
длъжници се намира в самостоятелно изпълнително правоотношение. Следователно по
отношение на всеки един от длъжниците срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се изчислява
поотделно, считано от датата на последното искане на взискателя за предприемане на
изпълнително действие, насочено върху личното имущество на длъжника, респективно
датата на осъществяването му от съдебния изпълнител. Съгласно трайно установената
съдебна практика (решение № 83 от 11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1667/2017 г., IV г. о.,
ГК, ВКС и решение № 48/14.07.2016 г. по търг. дело № 404/2015 г. на II т. о. на ВКС, както
и решение № 4145 от 10.07.2020 г. по в. гр. д. № 5842/20 г. на СГС, решение № 300 от
17.07.2019 г. по в. гр. д. № 627/2019 г. на ОС- Велико Търново и др.) предприемането на
изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното
дело не води до прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на
останалите длъжници. От тук следва, че процесуалният закон допуска възможността
преклузивният срок, установен в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, да изтече по отношение на един
или част от длъжниците в изпълнителното производство, съответно производството в тази
му част за бъде прекратено по силата на закона. В този случай настъпването на перемция по
отношение на част от солидарно задължилите се лица води до прекратяване на започналото
изпълнително производство в тази му част, но не погасява материалното право, т.е. няма
пречка, и след срока да започне ново изпълнително производство за неговото принудително
удовлетворяване срещу тях.
В разглеждания случай законоустановените предпоставки по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са
налице по отношение на всеки един от жалбоподателите. По отношение на длъжниците Т.Ч.
и С.С. взискателят е бездействал във времеви период, надхвърлящ преклузивния срок,
считано от 16.12.2014 г. (дата на извършване на опис на съсобствени недвижими имоти) до
19.08.2020 г. (датата на депозиране на молба от новоконституирания взискател за
предприемане на действия по изпълнение). Спрямо длъжника Х.Ч. взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия след образуване на изпълнителното дело на
21.10.2014 г., доколкото отправянето и връчването на покана за доброволно изпълнение не
съставлява изпълнително действие, годно да прекъсне преклузивния срок, съгласно т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.
Следователно, по отношение на Т.Ч. и С.С., считано към 16.12.2016 г., а по отношение на
5
Х.Ч., считано от 21.10.2016 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на
закона, а с обжалваните постановления частният съдебен изпълнител е следвало да
констатира това. При така изложените мотиви съдът намира, че исканията на
жалбоподателите са основателни и депозираните жалби следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора съдът не намира за необходимо да вземе становище по направеното
в частните жалби искане за спиране на изпълнителното производство.
Въпреки постигнатия с подадените жалби резултат в полза на жалбоподателя, направеното
искане за присъждане на разноски за настоящото производство не следва да бъде уважено.
По общо правило отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикан
правен спор и се понася от страната, която с поведението си е станала причина за завеждане
на делото съгласно чл. 78, ал. 1 - ал. 3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се касае за проверка
на действията на самия ЧСИ, за чиято незаконосъобразност страните по изпълнението не
носят отговорност, поради което и насрещната по жалбата страна не може да бъде отговорна
за разноските в настоящото производство. Правото си на разноски като форма на вреди от
незаконосъобразно изпълнение страните по изпълнението могат да реализират по
отношение на ЧСИ по общия исков реда на чл. 441 от ГПК.
Воден от горното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление 01.06.2021 г. на ЧСИ В.Ц., рег. № 732 при
КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Г. по изп. дело № 20147320400330, изразяващо се
в постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на длъжниците в изпълнителното производство СВ. Б. С.,
ХР. Б. Ч. и Т. Б. Ч..
УКАЗВА на основание чл. 437 ГПК на ЧСИ В.Ц., че следва да издаде постановление за
прекратяване на изп. дело № 20147320400330 по отношение на длъжниците по
изпълнението СВ. Б. С., ХР. Б. Ч. и Т. Б. Ч. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
6
7