Определение по дело №397/2019 на Окръжен съд - Добрич

         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   №540

                 гр.Добрич 27.06.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на двадесет и седми юни             

през две хиляди и деветнадесета                               година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:Е.ИВАНОВА

                                                                                 Г.ПАВЛОВ

                                                     

при  секретаря ……………………….............      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева.....В.ч.гр.д. .№397

от 2019г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

      Производството е по чл.413 ал.1 от ГПК.

      Постъпила е жалба от „***“ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.С.,чрез пълномощник юрисконсулт Б.Н. ,служебен адрес-***,пл.“С.“№8 срещу Заповед за изпълнение №196/18.07.2016г.по ч.гр.д.№353/2016г.по описа на РС гр.Балчик,в частта за разноските.

    Жалбата е подадена в срок и е допустима.

   С Определение№252 от 01.04.2019г. по ч.гр.д.№168/2019г.по описа на ДОС,съдът е приел,че  издадената заповед за изпълнение не е влязла в сила,поради нередовното връчване на длъжника,за когото срокът за подаване на възражение не е започнал да тече.По тези съображения,съобразно постановките на т.12 от ТР №4/2013г.на ОСГТК на ВКС съдът е разпоредил жалбата да се администрира,след влизане в сила на  издадената заповед за незабавно изпълнение.

    Видно от представената от ЧСИ С.Сербезов покана за доброволно изпълнение до длъжника,тя е връчена на пълнолетен член от семейството на длъжника на 20.02.2019г.на посочения в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение адрес.

   При това положение срокът за възражение от страна на длъжника е изтекъл и издадената заповед за изпълнение е стабилизирана.

   По доводите на жалбоподателя,съдът намира за установено следното:

   В  заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение се претендират разноски в размер на  25 лв.ДТ и 300 лв.-юрисконсултско възнаграждение.Общо дължимата сума по кредита,отпуснат от банката жалбоподател е в размер на 426,04 лв.-включая главница ,договорна и санкционираща лихва  и дължими такси и разноски.

   С издадената Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 18.07.2016г. по ч.гр.д.№353/2016г. районният съд е намалил претендираното възнаграждение на юрисконсулта на заявителя на 100 лв.

   Съдът приема,че преценка на основателността на подадената жалба, следва да се приложат директно нормите на европейското право ,които се ползват с приоритет спрямо националните норми,които му противоречат.

   С Решение  от 05.12.2006г. по  обединени дела С-94 и С-202 Съдът на Европейския съюз е приел,че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект,какъвто е Висшия адвокатски съвет  правомощия във връзка с определяне на икономически условия,в настоящия случай-приложими минимални адвокатски възнаграждения,то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция,закрепени в чл.101 и чл.102 от ДФЕС,тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики,ограничаващи свободната конкуренция.

   С Решение от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016г.и С-428-2016г.,Съдът на ЕС е приел,че чл.101 ,пар.1 от ДФЕС  във вр.с чл.4 пар.3 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл,че националната правна уредба на България,съгласно която,от една страна адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер,определен в наредба,приета от професионална организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет,а от друга страна съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер,ограничава конкуренцията на вътрешния пазар,по смисъла на  чл.101 пар.1 от ДФЕС.

    Съдът на ЕС  е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС,като при необходимост,по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,която му противоречи,без да е необходимо да изисква или изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен  или друг конституционен ред-Решение от 09.03.1978 г.по дело №106/77 на  Съда на ЕО.

     Изложените обстоятелства дават право на съда да определи разноските,като отчете фактическата и правна сложност на конкретното дело,като не е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител  размер,нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения,предвиден в Наредбата.

    В настоящия случай става въпрос за подаване на заявление по чл.417 от ГПК,което не се отличава с фактическа и правна сложност,оправдаваща присъждането на претендирания размер на възнаграждението.

    Като правилна и законосъобразна атакуваната Заповед за незабавно изпълнение ,в частта за присъдените на жалбоподателя разноски следва да бъде оставена в сила.

   Водим от гореизложеното Окръжният съд,

        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение №196/18.07.2016г.по ч.гр.д.№353/2016г.по описа на РС гр.Балчик,в частта за разноските.

  Определението не подлежи на обжалване.

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.              2.