Решение по дело №2409/2021 на Софийски градски съд

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           гр. София, 28.07.2022 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:                   

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                    ЧЛЕНОВЕ: Йоана  Генжова

                                                     мл. съдия  Антоанета  Ивчева

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2409 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 6.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 47864/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, по предявен от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *****/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. „чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД“ е признато за установено, че Н.А.К. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *****/ сумата 754.45 лв., представляваща стойност на доставена през периода м.04.2016 г.- м.04.2018 г. в имот с аб.№ 95894 топлинна енергия, както и по изравнителни сметки № **********/ 31.08. 2016 г.- за периода м.10.2015 г.- м.03.2016 г., № **********/ 31.08.2016 г.- за периода м.05.2015 г.- м.06.2016 г., № **********/ 31.08.2017 г.- за периода 07.04.2017 г.- 30.04.2017 г., № **********/ 31.08.2017 г.- за периода м.07.2016 г.- 06.04.2017 г., № **********/ 31.08. 2018 г.- за периода м.05.2017 г.- м.06.2017 г., ведно със законната лихва от 22.05.2019 г. до изплащане на вземането, като исковете са отхвърлени в останалата част, а именно: „за лихва- в размер на 117.19 лв. върху сумата 754.45 лв. за периода 31.05.2016 г.- 30.04.2019 г., както и за дялово разпределение в размер на 34.22 лв. и обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение- в размер на 4.43 лв.“. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Н.К. е осъден да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 592.60 лв.- разноски за исковото производство, и сумата 62.16 лв.- разноски за заповедното производство. На основание чл.38, ал.2 ЗДАв ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на адв. Кр. Билева сумата 51.36 лв.- за адв. възнаграждение в исковото производство, и на адв. Н. Илчев сумата 17.12 лв.- за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от Н.А.К. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е уважен предявеният срещу него установителен иск, и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Б.“ ООД- *** не изразява становище по повод жалбата на ответника.

Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД. /искът по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД не е предмет на въззивното производство/.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Постановеното от СРС решение е и правилно в обжалваната част като краен резултат, поради което следва да бъде потвърдено.

Предявеният от „Т.С.“ ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е основателен и доказан.

Ищецът основава претенциите си към ответника Н.К. на твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ търговски обект, състоящ се от два архитектурно обединени МАГАЗИНА, находящи се в сградата на бул.„*****в гр. София, с общ аб.№ 95894, в който доставял топлинна енергия за стопански нужди през периода м.04.2016 г.- м.04.2018 г. Не се твърди наличието на договорно правоотношение между ищеца- топлопреносно предприятие и ответника- физическо лице като собственик на процесния обект, а се цели ангажиране извъндоговорната отговорност по чл.59, ал.1 ЗЗД на последния, при твърдения, че се е обогатил за сметка обедняването на ищеца.

Основателността на предявения от „Т.С.“ ЕАД установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД следователно е предпоставена от установяване настъпилото за ответника обогатяване за сметка обедняването на ищеца, каквито елементи от приложимия фактически състав са установени по делото.

Не е спорно по делото, а е видно и от събраните писмени доказателства, че процесният имот: търговски обект, състоящ се от два архитектурно обединени магазина под № 1 и № 2, находящи се в сградата на бул.„Витоша“ /бивш бул.“*****в гр. София, представлява притежание на ответника Н.К., легитимиращ се като негов собственик с Нотариални актове за право на собственост върху недвижим имот, придобит по Закона за етажната собственост № 128/ 14.05.1936 г. и № 129/ 14.05.1936 г. на софийски нотариус, посочени и в приложения по делото Договор за наем на недвижим имот от 4.08.2009 г.- нотариално заверен, според който К. отдал собствените си имоти /два магазина/ под наем на търговско дружество през периода 1.08.2009 г.- 1.08.2014 г. /срок на действие на договора- 5 години/.

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и не е изложил възражения- правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи, срещу основателността на предявените искове. Независимо, че е получил указания за съдържанието на писмения отговор и за последиците от неподаването му- чл.133 ГПК, ответникът не се е възползвал от предоставената от ГПК процесуална възможност при реализиране на защитата си по същество да изложи конкретни възражения срещу основателността на исковете. В подаденото в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК същият е заявил бланкетно възражение срещу дължимостта на процесните суми.

В молба- становище от 14.01.2020 г., докладвана в проведеното на 18.02.2020 г. открито съдебно заседание по делото, ответникът поддържа, че по делото „не са ангажирани доказателства, че процесният имот се ползва от лицето, сочено за собственик, нито че е извършвана търговска дейност в границите на процесния имот“. Следователно по делото не е спорно както обстоятелството, че ответникът притежава вещно право върху процесния търговски обект /два магазина/, така и че през исковия период в този обект е доставяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ и за сградна инсталация, чиято стойност именно се претендира от ищеца по делото.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца стойност, са представени по делото извлечения за начислените за имота суми и е прието в първо-инстанционното производство експертно заключение на съдебно- техническа експертиза. Няма основание приетото като неоспорено от страните експертно заключение да не бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Съгласно заключението на вещото лице Б. Тодорова в конкретния случай дължимите суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са предвид от експерта следните  релевантни  факти и  обстоятелства: че в процесния магазин не е имало монтирани отоплителни тела и съответно- не са монтирани топло-разпределители; че поради липса на отчет на водомера за топла вода количеството й е определено за 1 бр. потребител при норма 140 л за денонощие; а също и че топлинната енергия за сградна инсталация е определена на база отопляемия обем на имота. Според съдържащите се в експертното заключение констатации стойността на потребената в имота през исковия период топлинна енергия възлиза на 879.17 лв. общо, при отчитане на определения за периода изравнителен резултат.

При така събраните в процеса доказателства следователно искът на „Т.С.“ ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД правилно е уважен с обжалваното първоинстанционно решение, тъй като вследствие доставката на топлинна енергия в притежавания от ответника търговски обект- два архитектурно обединени магазина, е настъпило обогатяване на същия за сметка обедняването на ищеца- топлопреносно предприятие.

За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, следва да бъде установено увеличение на имуществото на едно лице /имотно обогатяване/ за сметка на имуществото на друго лице /чието имущество е намалено/ и да липсва възможност за правна защита на обеднелия. Обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат от един и същи факт или от общи факти/действия, респ. следва да е налице причинна връзка между тях. Тази връзка, обаче, не е причинно- следствена, като нито обогатяването е следствие от обедняването, нито е важимо обратното. Произтичащото от неоснователно обогатяване вземане е изискуемо от момента, в който настъпва разместване на благата, каквато фактическа обстановка, предвид осъществената доставка на топлинна енергия, потребена в имота на ответника, се установява в настоящия случай.

Представеният от ищеца с исковата молба договор за наем- нотариално заверен, дава индиция, че имотът е бил ползван от собственика /ответник/ чрез другиго за стопански нужди /без да се твърди от страните, че е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди с наемателя- търговско дружество, респ. липсват и такива доказателства/, поради което и отговорността за плащане цената на потребената в него топлинна енергия следва да бъде понесена от ответника на предявеното от ищеца извъндоговорно основание- чл.59 ЗЗД.

Налице са предпоставки за признаване дължимостта на процесното вземане /вземания/ и съответно за ангажиране извъндоговорната отговорност на ответника Н.К. за заплащане на претендираната по реда на чл.410 ГПК и чл.422 ГПК сума- стойност на потребена в собствения му недвижим имот /имоти/- търговски обект, топлинна енергия.

При тези съображения искът по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на сумата 754.45 лв.- стойност на доставена в процесния магазин топлинна енергия, претендирана на основание чл.59 ЗЗД, е основателен и следва да бъде уважен, като поради неоснователност на релевираните в жалбата на ответника К. доводи за неправилност на постановеното от СРС решение /чл.269 ГПК/ същото в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Релевираното едва с въззивната жалба възражение за погасителна давност е преклудирано, поради което и не подлежи на разглеждане от въззивния съд.

При този изход на въззивното производство право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК, има въззиваемата страна, на която въззивникът К. дължи да заплати сумата 100 лв.- разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                      Р     Е     Ш     И   :     

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 6.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 47864/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, в обжалваната част, в която по предявен от „Т.С.“ ЕАД- *** /ЕИК *****/ установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Н.А.К. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *****/ сумата 754.45 лв., представляваща стойност на доставена през периода м.04.2016 г.- м.04. 2018 г. в имот- търговски обект с аб.№ 95894, топлинна енергия, както и по изравнителни сметки № **********/ 31.08.2016 г.- за периода м.10.2015 г.- м.03.2016 г., № **********/ 31.08.2016 г.- за периода м.05.2015 г.- м.06.2016 г., № **********/ 31.08.2017 г.- за периода 07.04.2017 г.- 30.04.2017 г., № **********/ 31.08.2017 г.- за периода м.07.2016 г.- 06.04.2017 г., № 00148 5 5879/ 31.08.2018 г.- за периода м.05.2017 г.- м.06.2017 г., ведно със законната лихва от 22.05.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.06.2019 г. по гр.д.№ 28681/ 2019 г. на СРС, 81 състав, и в частта относно съразмерно присъдените на „Т.С.” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК за заповедното и исковото производства.

 

ОСЪЖДА Н.А.К. /ЕГН **********/ да заплати на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *****/ сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението по гр.д.№ 47864/ 2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 81 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част.

 

Решението е постановено при участието на „Б.“ ООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

 

                                                                   2.