Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 05.11.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 432 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, от „У...“ АД
ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С..., пл. „С...“ № ………., със съдебен адрес ***, с
който се иска установяване на вземане срещу ответника А.К. С... ЕГН ********** ***
в размер на 9990,74 лв. (девет хиляди
деветстотин и деветдесет лева и седемдесет и четири стотинки) – неизплатена
главница по Д...№ ....2011 г., ведно със законната лихва от …………..2013 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски
В исковата молба
се твърди, между на ………….2011 г. между „У...“ АД и „ Т и С О...г.“ ЕООД е бил
сключен д...№ ....2011 г. за сумата от 10 000 лева със срок за погасяване
07.12.2012 г., по който солидарни длъжници са били А.К. С... и „А...“ ЕОД
След настъпване
на срока за погасяване на дълга същият не бил изплатен, поради което и било
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Ищецът твърди, че поканата за
доброволно изпълнение спрямо ответницата е била връчена по чл. 47 ГПК и срокът
й за възражение е бил изтекъл още на 23.04.2014 г.
В
срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не представя писмен отговор, не
взема становище по иска. В съдебно заседание ответницата оспорва иска
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422
ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от
приложеното ч.гр.д. № 52490/2013 г. по описа на Софийския районен съд, по което
срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 18.02.2014 г. за сумата от 9990,72 лева главница по Д...№ ....2011 г., ведно със законната
лихва от ……….2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно представените по делото копия от призовка за
доброволно изпълнение А. С... е търсена и не е намерена на адрес в гр. С…………, като от копието на отрязъка
е посочено, че е залепено уведомление по
чл. 47 ГПК. В съобщението отсъстват данни за това кога е посещаван адреса, къде
и как е залепено уведомлението, което е и дало основание на заповедния съд да
приеме подаденото възражение и даде указание за предявяване на иск за
установяване на вземането.
От
представения по делото договор за Д………………..№ ....2011 г., се установява, че
ищецът предоставил на „ Т и С О...г.“ ЕООД със законен представител А.К. С..., кредит в
размер на до 10000 лева с краен срок на издължаване ………….2012 г. А.К. С... в
качеството й на физическо лице, и „А...“ ЕООД със законен представител А.К. С...
са приподписали договора като солидарни длъжници.
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира
изцяло като обективно и безпристрастно, се установява, че отпуснатият кредитен
лимит е усвоен на 15.12.2011 г. и са извършвани частични погасявания на лихвата
по кредита, като размерът на задължението към настоящия момент възлиза на
990,74 лева..
От правна страна:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „У... ” ЕАД и А. С... по договор за предоставяне кредит. В тежест на ответника е да докаже
изпълнение на задължението си за връщане на получената сума.
Съдът прие, че е налице нарушение в процедурата по
връчване на поканата за доброволно изпълнение, респ. заповедта за изпълнение по
чл. 417 ГПК, доколкото няма данни кога е посещаван адреса на ответницата, колко
пъти къде и как е залепено уведомлението по чл. 47 ГПК и не е уведомявана на
настоящия й адрес, то подаденото възражение е годно основание за даване на
указания за предявяване на иск и оттам –за образуване на настоящото
производство
По отношение на иска по чл. 422, ал.1
вр. чл. 79
ЗЗД съдът приема следното:
От неоспорените от ответницата доказателства бе
установено, че „У...“ АД и „ Т и С О...г.“ ЕООД са били обвързани от договор за кредит от ……….2011 г. Ответницата
не оспорва, че подписът под договора за банков револвиращ кредит е неин, което
означава, че тя е поела солидарно отговорността за изпълнението на задължението
на длъжника.
Пасивната
солидарност, по своята правна същност, е вид лично обезпечение и при нея интересът
на кредитора е да получи договорения краен резултат. Всеки длъжник се намира в
самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, но всички тези отделни
правоотношения са свързани помежду си посредством целта - да се удовлетвори
интересът на кредитора.
Съобразно правилото на чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
Не се спори между страните, че кредитът е бил усвоен и
банката е предоставила на кредитополучателя отпуснатата сума. От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза бе установено, че към датата на падежа
задължението на кредитополучателя и оттам – на солидарните му длъжници съвпада
с претендираната сума от 9990,72 лева.
От
страна на ответницата, чиято бе доказателствената тежест не бяха представени
доказателства за това, че кредитополучателят или другият солидарен длъжник е
изпълнил задължението си за връщане на получената сума.
Затова
и настоящият състав приема, че така предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен, като бъде установено съществуването на вземането на банката срещу
солидарния длъжник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.12.2013 г., когато е било подадено заявлението за издаване на заповед за
изплънение.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът съответно на уважения размер на
иска. В случая нему следва да бъдат присъдена сумата от 1591,75 лева, включващи сторените в хода на
заповедното и исковото производство. Със
заповедта за изпълнение е уважена претенцията единствено за заплатена държавна
такса, която и съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК,
следва да с бъде присъдена в полза на ищеца. . В хода на исковото производство
ищецът е сторил разноски за заплащане на държавна такса, възнаграждение на вещо
лице и адвокатско възнаграждение, което отговаря на минималния размер , посочен
в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения, които разноски следва да бъдат възложени на ответника.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.К. С... ЕГН ********** *** дължи на У...“
АД ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С..., пл. „С...“ № ….., със съдебен адрес ***, сумата от 9990,74 лв. (девет хиляди деветстотин и деветдесет
лева и седемдесет и четири стотинки) – неизплатена главница по Д...№ ....2011
г., ведно със законната лихва от …………...2013 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК А.К. С... ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА „У...“ АД
ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр. С..., пл. „С...“ № …….., със съдебен адрес ***, сумата от 1591,75 лв. /хиляда
петстотин деветдесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски в
заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/