Присъда по дело №299/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 54
Дата: 8 декември 2022 г. (в сила от 9 март 2023 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20221720200299
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 24 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 54
гр. Перник, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Наказателно дело
частен характер № 20221720200299 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите М. С. А.: роден на *** в гр. С., ***
гражданин, ***** образование, работи като *****, с постоянен и настоящ
адрес: ** ******, с ЕГН: **********, Д. Е. Н. : роден на ***** в гр. С., ***
гражданин, с постоянен адрес и настоящ адрес: ** *****, ****, работи като
****, с ЕГН: **********, и Е. Н. Й.: роден на ***** в гр. Перник, ***
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ** *****, ***, /реабилитиран по
право към дата **** съгласно отбелязване в справката за съдимост/, ***
работи като **** във фирма ***, с ЕГН: **********, за ВИНОВНИ в това, че
на 22.08.2021 г., около 21:00часа, в ресторант „***”, находящ се в **
Кладница, община Перник, М. С. А., Д. Е. Н. и Е. Н. Й. са нанесли на М. К. П.,
ЕГН:**********, в съучастие - като съизвършители, множество травматични
увреждания чрез удари с ръце и крака, изразяващи се в: охлузвания на
главата, челото и лицето отляво; разкъсно-контузна рана (аркада) под дясната
вежда; контузия на дясната орбитална област; кръвоизлив под конюнктивата
на дясната очна ябълка; зрение с дясното око, оценено на 0.3: контузия на
главата и сътресение на мозъка, протекли с общомозъчна симптоматика и
1
частична липса на спомен, реализирали медико-биологичния признак -
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ - престъпление по
чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, поради което и
На основание чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, вр.чл. 78а, ал.1
от НК ОСВОБОЖДАВА М. С. А., ЕГН **********, със снета по делото
самоличност, от наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
На основание чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, вр.чл. 78а, ал.1
от НК ОСВОБОЖДАВА Д. Е. Н., с ЕГН: **********, със снета по делото
самоличност от наказателна отговорност, като му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
На основание чл. 130, ал. 1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.57 от НК, вр. с
чл.54 ал. 1 от НК ОСЪЖДА Е. Н. Й.: ЕГН **********, със снета по делото
самоличност, на наказание ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни
мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред пробационен
служител, или определено от него длъжностно лице два пъти седмично –
основание чл.42а, ал.2 т.1 от НК;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА- основание чл.42а, ал.2 т.2 от НК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимите М. С. А.,
с ЕГН **********, Д. Е. Н., с ЕГН: **********, и Е. Н. Й., с ЕГН
**********, всички със снети по делото самоличности, да заплатят всеки
поотделно сумата от по 216,27 лева - /двеста и шестнадесет лева и двадесет
и седем стотинки/, включително държавни такси, съдебни удостоверения и
възнаграждения за вещи лица по делото.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок,
считано от днес, пред Окръжен съд - Перник с въззивна жалба или протест.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 54 от 08.12.2022 г., постановена по
НЧХД № 299/2022 г. по описа на ПРС, VI-ти наказателен състав.
Производството по делото е образувано по повод на тъжба, подадена
от тъжителя М. К. П. ЕГН **********, адрес: ** К., община П. ул. *** ***
№***, чрез упълномощения си представител, адв. Д. О., вписан в САК с
личен № ******, съдебен адрес: ************, срещу М. С. А., адрес: ** К.,
община П. срещу Д. Е. Н. адрес: ** К., община П. и срещу Е. Н. Й., адрес: **
К., община П. според описаното в тъжбата е посочено, че е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал.1 НК вр. с чл. 20, ал.2
НК от посочените лица, както следва: за това че на 22.08.2021 г., около 21:00
часа, в ресторант „***”, находящ се в ** К., община П. М. С. А., Д. Е. Н. и Е.
Н. Й. са нанесли на М. К. П., ЕГН:**********, в съучастие - като
съизвършители, множество травматични увреждания чрез удари с ръце и
крака, изразяващи се в: охлузвания на главата, челото и лицето отляво;
разкъсно-контузна рана (аркада) под дясната вежда; контузия на дясната
орбитална област; кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка;
зрение с дясното око, оценено на 0.3: контузия на главата и сътресение на
мозъка, протекли с общомозъчна симптоматика и частична липса на спомен,
реализирали медико-биологичния признак - „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ - престъпление по чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20,
ал. 2 НК.
В подадената тъжба и в хода на съдебното производство тъжителят е
отправил искане да бъде конституиран в качеството му на граждански ищец,
като съдът не е приел с мотивирано протоколно определение предявената
гражданскоправна претеция, като е посочил, че същата би могла да бъде
реализирана и по гражданскоправен ред.
По делото са били проведени няколко съдебни заседания в хода на
които са били събрани множество писмени и гласни доказателства по делото,
приобщени към същото по надлежния процесуален ред. В последното по
делото съдебно заседание при изслушване становищата на страните по
същество -процесуалните представители на тъжителя-адв. О. и мл.адв П. са
заявили в пледоарията си пред съда, че молят съда да постанови присъда, с
която да признае подсъдимите М. А., Д. Н. и Е. Й. за виновни по
повдигнатото им обвинение, като приеме, че от целия доказателствен
материал по делото се доказа по безспорен и категоричен начин, че същите в
съучастие са причинили умишлено на М. П. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 130, ал.1 от НК. Пледират,
че от всички доказателства по делото се установявало, че по време на събора
в ** К. на 22.08.2021 г. е станал побой с участието на тримата подсъдими и
частния тъжител, в резултат на който частният тъжител М. П. е получил
кървави охлузвания и рани по лицето, главата и тялото. Така очертана
фактическата страна на частното обвинение сочат, че се установявала от
разпитаните в настоящия процес свидетели, присъствали в служебното си
1
качество на полицаи по време на процесния побой. Правят свои прочит и
анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, като акцентират,
на следните гласни показания, а именно, че свидетелят К. Р. изрично заявил,
че е бил дежурен по време на събора и се е намирал на мястото на инцидента.
Същият изрично посочил, че е видял, че М. П. си говори с момче, като по
време на разговора М. П. се е бил подпрял на стола на това момче. Двамата
просто са си говорили и в един момент столът, на който се е подпрял М. П. е
паднал заедно със седящото на него момче. Установило се, че това момче е М.
А.. Като след това е започнал побоя, като всички разпитани полицаи заявили,
че са видели кървави рани само и единствено по М. П., но не и по
подсъдимите. Тази фактическа обстановка се установявала и от показанията
на свидетелите на обвинението-св. Р. П. и свидетеля Ж. П.. Същите се твърди,
че са били преки очевидци на ударите, които подсъдимите са нанасяли на
частния тъжител. Двамата свидетели заявили, че са видели М. П. на земята,
като е бил удрян и ритан от подсъдимите. През цялото време на побоя М. не
само не е отвръщал на ударите, но и е нямал и възможност за това, тъй като е
бил на земята. Свидетелите заявили, че по време на побоя и непосредствено
след него са видели, че М. П. има рани и охлузвания по главата, лицето и
тялото. Моли се съда, да кредитира показанията на свидетеля Р. П. и св.Ж. П.,
тъй като са преки очевидци на случилото се, а показанията им са обективни, а
освен това и се подкрепят от останалите доказателства по делото. Твърди се,
че от показанията на свидетелката А. К.А., свидетелят М. Л. и свидетеля Л. Л.,
разпитани по искане на защитата, се установило, че същите не са видели нито
кой от участниците е започнал боя, нито кой кого е удрял. Свидетелката К.А.
заявила, че се е обърнала с гръб към случващото се, а единственото, което е
видяла е, че М. П. е бил на земята в един момент. Факт, който се установил и
от другите доказателства по делото. Свидетелят М. Л. заявил, че е докарал с
мотора си подсъдимия Е. Й. след започване на побоя и е останал встрани от
случващото се и също не каза нищо по предмета на делото. Свидетелят Л. Л.
също заявил, че не е видял какво се е случило, а е разбрал след това за
процесния инцидент. Всички показания на свидетелите -преки очевидци на
побоя се твърди да са еднопосочни, че преди побоя частният тъжител е
разговарял с М. А., а не с Д. Н.. Предвид това напълно нелогични са
показанията на св. К.А., че М. П., търсел повод за конфронтация с Д. Н., е
инициирал процесния побой, разговаряйки с М. А.. На следващо място е
посочено, че не само от свидетелските показания, но и от писмените
доказателства по делото, се установявало, че процесният случай не касае да
има удари между М. П. и тримата подсъдими. Този извод се извеждал, както
от факта, че непосредствено след започване на побоя М. П. се озовал на
земята, но и от писмените доказателства - в частност съдебномедицинските
удостоверения на тримата подсъдими, представени в настоящия процес. От
съдебномедицинското удостоверение на М. А. се установявало, че същият
няма никакви наранявания. От съдебномедицинското удостоверение на Е. Й.
не се доказвало в хода на процеса, че кръвонасяданията му в дясното рамо са
2
причинени именно от М. П.. Заявеният удар с бутилка от страна на М. към Е.
е заявен само и единствено от подсъдимия Е. Й.. По отношение на
съдебномедицинското удостоверение на Д. Н., се установявало, че същият
има стари травми, получени две години преди процесния случай. Моли се
съда да обърне внимание, че ново нараняване на Д. Н. на пръста на лявата
ръка е получено именно при удар с юмрук от същия. Фактът, че получените
множество телесни увреждания на М. П. в резултат на нанесения му побой
съставляват лека телесна повреда по смисъла на НК и според обвинението се
установяват и от приетата по делото Комплексна съдебномедицинската
експертиза и от медицинското удостоверение, на което се позовават и по
което са повдигнали обвинение. Вещото лице-лекар изрично заявило, че
всички установени травми и увреждания са съответни на медицинското
удостоверение и са в пряка причинно-следствена връзка от инцидента на
22.08.2021 г. От заключението на вещото лице психолог се установило, че
както по време на инцидента, така и през възстановителния период М. П. е
търпял болки с висока интензивност, като експертът е констатирал, че
нанесеният побой е възприет от частния тъжител като източник на стрес,
породил висока тревожност и нарушение в социалното функциониране -
проблеми със съня, затруднено концентриране и всякакви трудности при
нормални ежедневни дейности. Психологът също заключил, че тези
психологични травми в частния тъжител са в резултат на преживения стрес от
побоя. Прави се анализ и на писмените доказателства по делото в същия
смисъл. В заключение се моли съда, да приеме, че обвинението е доказано по
несъмнен начин, и се пледира постановяването на присъда, с която да съда
признае подсъдимите за виновни, като им определите справедливо наказание.
Претендират се разноски по делото, като е представен и списък на същите.
Тъжителят-М. П. се явява в съдебно заседание и се придържа към
казаното от своите повереници.
Защитата на подсъдимия–адв. В. от ПАК моли съда за
постановяване на присъда, с която неговите подзащитни да бъдат признати за
невиновни по повдигнатото им обвинение, за което излага подробни
съображения, на база анализ на събраните по делото доказателства. Намира,
че така повдигнатото обвинение с частната тъжба по чл. 130, ал.1 от НК
срещу тримата подсъдими не е доказано по безспорен и несъмнен начин,
съгласно изискванията на чл. 303 от НПК. И в тази връзка, моля, на основание
чл. 304 от НПК съда да ги оправдае и ги признае за невиновни. Счита, че по
делото е било установено противоречивото поведение на пострадалия още в
хода на проверката и от изписването на самата тъжба от процесуалните му
представители, които пресъздават една фактическа обстановка, безспорно е
установено, че двете момчета - неговите подзащитни-Д. и М. са били с три
момичета на масата, държали са се абсолютно миролюбиво и са се готвили да
празнуват празника на селото. Безспорно сочи, че било установено,
независимо от противоречията, които се сочат от пострадалия, че
пострадалият и неговият приятел Р. се приближават към масата и търсят
3
агресия и те нападат момчетата на масата, и то ги нападат в гръб и че М. П. се
е приближил в гръб, съвсем демонстративно е дръпнал стола и е стъпил върху
шията с крак и е започнал да рита, друго момче, като се позовава на
свидетелски показания на с К. Р., като твърди, че причината за масовия бой
било нападението на едното лице от едната маса към другото лице на другата
маса. На следващо място сочи, че от показанията на всичките свидетели,
които били разпитани, обясненията на подсъдимите, и полицейските
служители, казвали: „Стана страшно“, не само „суматоха“, даже единият
полицейски служител казал, че е бил притеснен как ще се предотврати това
нещо. По делото сочи, че е станало ясно каква е причината постоянно между
тези лица да има неправомерно поведение, а именно случката от близкото
минало в която участник е бил Д. с друго момче, което за жалост е починало.
Но това не означавало, че в случая Д. има някаква вина за настъпването на
инцидента. Той по някакъв начин е трябвало да предпази своя приятел и по
някакъв начин да се защити от неправомерните действия. На практика в
своите обяснения двамата били категорични – те не се опитват по някакъв
начин да се защитават или техните обяснения представляват една защитна
версия, напротив - не отричали двамата, че са нанесли удари. Сочи че
първите двама подсъдими са се защитавали, а последният е дошъл по-късно и
не е взел участие, а само е разтървавал биещите си и затова в този смисъл
моли съда да не кредитира показанията на двамата свидетели, които твърдят,
че М. П. е бил удрян от тримата с юмруци, с крака и т.н., което абсолютно не
се потвърди от останалите свидетелски показания. Излага, че дори съдът да
не възприеме тази теза, най-малкото, ако не възприеме тезата за неизбежната
самоотбрана, можело да се говори и за афектното състояние. За двамата
подсъдими-М. и Д. съдът сочи, че може да прецени, че имат някакво виновно
поведение, но то твърди да самоотбрана, но не намира виновно поведение в
бащата Е., който отива да ги разтървава. Моли съда, да постанови
оправдателна присъда по отношение на тримата подсъдими. Алтернативно,
ако съда не приеме искането за оправдателни присъди, то го моли, Е. Й. да
бъде оправдан, а по отношение на подзащитните му М. А. и Д. Н. съдът да
прие евентуално, ако техните действия прецени, че са неправомерни, че са
действали в състояние на неизбежна отбрана или в състояние на афект. По
отношение на тях двамата следвало да се приложи чл. 78а от НК, ако се
приеме, че са виновни.
Подсъдимите се присъединяват към казаното от своя защитник, като
в дадената на всеки от тях последна дума по делото подсъдимият-М. А. моли
да бъде оправдан, подсъдимият Д. Н.- също моли да бъда оправдан.
Подсъдимият Е. Й. моли съда, да бъде оневинен и да бъдат оправдани и „едни
млади момчета”.
Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият М. С. А. е роден на *** в гр. С., *** гражданин, *****
4
образование, работи като *****, с постоянен и настоящ адрес: ** ******, с
ЕГН: **********.
Подсъдимият Д. Е. Н., роден на ***** в гр. С., *** гражданин, с
постоянен адрес и настоящ адрес: ** *****, *** /*******/, не*** работи като
*** на*** в „***“ АД - П., с ЕГН: **********, ***-Е. Н. Й..
Подсъдимият Е. Н. Й., роден на ***** в гр. П., *** гражданин, с
постоянен и настоящ адрес: ** *****, ***, /**** съгласно отбелязване в
справката за съдимост/, *** работи като **** във фирма „***“ ЕООД, с ЕГН:
**********, *****- Д. Е. Н..
Тримата подсъдими-М. С. А., Д. Е. Н. и Е. Н. Й., живеели в ** К.,
общ. П., като подсъдимият М. А. и подсъдимият Д. Н. били приятели, а
подсъдимият Е. Й. е ***** Д. Н.. Тъжителят М. П., също бил от същото **,
като макар и през годините да били в една приятелска компания с първите
двама подсъдими, това се променило след настъпил инцидент с участието на
подсъдимия Д. Н. през 2018 г., а именно видно от свидетелството му за
съдимост същият е бил осъден, както следва: по НОХД № 151 от 2019 г по
описа на Окръжен съд-Перник, влязло в сила на 20.12.2019 г. С присъда №12
от 8.7.2019 г по посоченото делото същият е бил признат за виновен за това
че на 5.7.2018 г., около 18.00 часа по ул. „***”, в с. К., общ. П., пред дом №
**, при управление на МПС-колесен трактор марка „Беларус”, с рег № *****,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
извършеното и можещ да ръководи постъпките си, е нарушил правилата за
движение по пътищата- чл.37, ал.3 ЗДВП, излизайки от крайпътна територия-
двор, не е пропуснал движещия се по пътя с мотор „Хонда”, с рег.№ *****,
като по непредпазливост е причинил смъртта на Г. С. В., като на основание
чл.343, ал.3, пр.6, б.”б”, вр. ал.1, б. „в”, вр чл.342,ал.1, вр. чл.63, ал.2, т.2, вр
чл.54 НК му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от две
години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, намалява с 1/3 като определя
крайно наказание лишаване от свобода за срок от една година и 4 месеца,
като е бил оправдан от ПОС по обвинението и във вр. с чл.150 от ЗДВП-да е
управлявам процесния трактор без да има правоспособност за това. На
основание чл.66, ал.1, вр. чл.69, ал.1 НК, така наложеното наказание е било
отложено за срок от 1 година и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в
сила. Софийски апелативен съд при обжалване на присъдата с Решение №
453 от 20.11.2019 г. постановено по ВНОХД 1038 по описа на съда за 2019 г.,
е изменил присъдата само в частта по чл.150 ЗДВП, като и в тази част
подсъдимият е бил признат за виновен, като в останалата част присъдата е
била потвърдена. Починалото момче било приятел на тъжителя М. П., и син
на св. Г. Г., разпитана в с.з., която сочи за инцидента, потвърдено и от
останалите групи свидетели и на защитата, и на обвинението, които
еднозначно сочат, че след този инцидент са възникнала „дразгите” и
напрежението между подсъдимия Д. от една страна и неговия приятел М. и
другата група момчета- Ж., Р., „Т.”, които го обвинявали за смъртта на своя
приятел и дори го изгонили от общия им младежки клуб в селото.
5
След тази случка отношенията между посочените лица се влошили,
като подсъдимият Д. Н. бил обект на негативно отношение на много лица от
селото, в това число и на тъжителя П. и на компанията, в която последният
бил, което включвало и свидетелите Ж. П. и Р. П.. От друга страна
подсъдимият М. А. бил приятел на Д. Н., което му но** негативи в
отношението на другата група лица, приятели на починалото момче.
На 22.08.2021г. в ** К., община П. по време на провеждането на
традиционния събор на селото, настъпил конфликт между посочените лица,
като същият бил с голям интензитет, а именно на посочената дата тъжителят
П. и неговите приятели-свидетелите Ж. П. и Р. П., били на една маса в
местното заведение „***”, находящо се на площада на селото, където по това
време се били събрали изключително много хора и празнували деня на селото
им. Тримата седели на една маса, на която първоначално имало и друго лице,
неустановено по делото, което било във видимо нетрезво състояние и
привличало вниманието, на охраняващите мероприятието полицейски
служители-св. И. В. Т., полицейски инспектор във Второ РУ - Перник, св. С.
Й. К. младши разузнавач във Второ РУ - Перник, и св. К. К. Р., Началник
участък Второ РУ при ОДМВР-Перник, като от тримата само св. Т. бил
униформен, а останалите двама свидетели били в цивилни дрехи, като същите
през целия ден охранявали мероприятието, а вечерта- на смрачаване, когато
вече времето било сумрачно тримата полицейски служители се намирали
извън полицейския си служебен автомобил, подпряни на него на около 20
метра от заведението, където се развила случката, като масите на двете
компании, между които възникнал конфликта, впоследствие прераснал в
масово сбиване били на около 7-8 метра от тях, като същите първоначално
наблюдавали масата, където седял тъжителя, тъй-като на нея имало едно
видимо нетрезво лице, което обаче си тръгнало преди конфликта, като
останалите на масата лица, също били употребили алкохол и се намирали в
лека форма на алкохолно опиянение. Същевременно на другата маса, на около
4-5 метра от масата на посочените по-горе лица, седяли на столове
подсъдимите Д. Н. и М. А., с още няколко момичета, двамата били с гръб към
масата на тъжителя, като подсъдимите дошли последователно един след друг
по-късно и се настанили при няколко момичета, едното от които било
приятелката на подсъдимия Д. Н.-св. А. К.А.. Пръв на масата се присъединил
подсъдимият Д. Н., който си поръчал една наливна бира, а след 15-20
минути, дошъл и другият подсъдим М. А., заедно с още едно неустановено по
делото момче, което си тръгнало преди да възникне конфликта, като М. А. си
поръчал едно узо и преди да дойде същото, настъпил конфликтът, който
започнал с идването на тъжителя М. П. от неговата маса към масата на
подсъдимите. Тъжителят П. станал от своята маса и се отправил към масата
на подсъдимите, като същите били с гръб към него, като подсъдимият М. А.
седял на стол, на който М. П. се подпрял и започнал да му говори нещо, като
А. тръгнал да подстава при което столът се наклонил и паднал заедно с
намиращия се върху него подсъдим А., който изведнъж паднал на земята, и
6
подсъдимият паднал на гърба си, като не се доказва безспорно по делото
тъжителят П. да е сложил крак върху гърдите му и да го притиснал в
шийната област. В този момент, седящият до падналия подсъдим Д. Н.
скочил от стола си, блъснал тъжителя П., ударил го с юмрук в лицето, като по
това време бил станал от земята и подсъдимият М., и двамата започнали да
му нанасят удари, като първият бил с юмрук в лицето от страна на
подсъдимия Д. Н. и впоследствие свалили на земята тъжителя и продължили
да го удрят с ръце и крака. Тъй-като тези действия били видяни както от
присъстващите в заведението, така и от полицейските служители в близост,
то в рамките на няколко секунди скочили първоначално лицата от масата на
тъжителя- св. Р. П. и Ж. П. и други неустановени множество лица по делото,
намиращи се в заведението и за много кратък времеви диапазон това скарване
прераснало в масов бой с множество лица, повечето от които на страната на
тъжителя, а другите, опитващи се да разтървават биещите се, като тъжителят
П. бил повален на земята след удара с юмрук от страна на подсъдимия Д. Н., и
впоследствие му били нанасяни удари с ръце и крака и от двамата
подсъдими, който го удряли с юмруци и ритали с крака, при което
последният, останал на земята за няколко минути, но същият не бил изпаднал
в безсъзнание, а само в безпомощно състояние, по времето, в което вече боят
прераснал в стихийно масово сбиване на повече от 15-20 човека скупчени на
едно място, като вече било време на смрачаване след 20.30 часа към 21:00
часа. Свидетелката А. К.А., виждайки, че настъпва масов бой се завъртяла с
гръб към случващото се, за да не гледа развиващите се действия. По това
време в заведението отвън на площада бил и св. Л. Г. Д., който бил на една
маса в ресторанта за времето от шест и половина до девет и половина часа
вечерта, като бил със свой приятел, като отдясно на него била масата на
двамата подсъдими, и същият видял че М. бил на земята, преди да започне
боя, като не е видял да е бил удрян, но видял подсъдимият Д. да „подбегва” и
да става боят, като първоначално опитал да участва в разтърваването, но се
отказал и се обадил на бащата на подсъдимия Д. –Е. и му казал да дойде, като
по това време подсъдимият Е. Й. бил на гости при своя братовчед от с.К.-
св.М. Л., в неговата къща в ** К., находяща се на около един километър от
мястото на инцидента, където Е. бил тъкмо пристигнал към 20,30 часа, и
веднага след обаждането на свидетеля, се качили на мотора на неговия
братовчед и бързо се отправили към заведението на площада, и пристигнали
там, когато боят вече бил започнал, отвън боя, на самия площад и не бил
приключил, като се биели около 20 човека, сред които и подсъдимите Д. и М.,
които биели тъжителя.
По това време, за да предотвратят по-тежки последици вече в
редиците на сбилите си се били включили и присъстващите на място
полицейски служители-И. В. Т., С. Й. К. и К. К. Р., които се опитвали до
потушат конфликта, като вече било към 21:00 часа и било тъмно и същите в
един момент не успявали да видят кой кого бие, но преди това по време на
смрачаването, тъй като боят продължил поне 20-30 минути, свидетелите
7
видели, като преки очевидци, че конфликтът станал след отиването на едно
лице от едната на другата маса, установено по делото като тъжителя, който
говорел с лице от другата маса, и последното в един момент паднало от стола,
на който се бил подпрял тъжителят, лицето впоследствие е установено по
делото като подсъдимият М. А., и „наскачането” на хора първоначално от
двете маси и започването на боя, при които на тъжителя били нанесени
травматичните увреждания, впоследствие, установени и от медицинските
доказателства по делото, като само тъжителят бил видимо пострадал от боя,
като само по него имало кръв, синини и охлузвания, като не само той но и
други лица били повалени на земята, като сред тях не били подсъдимите
/първоначално само първите двама, впоследствие и присъединилия се баща
на първия подсъдим се включили в нанасянето на удари на М. П./, като
уврежданията на подсъдимия били нанесени именно първо от двамата
подсъдими и впоследствие и от присъединилия се трети такъв, като
тъжителят бил удрян с юмруци, ритан с крака повален на земята и
впоследствие станал с установени видими травми по лицето, които били
видяни и от св. А. М., който живеел наблизо и след като разбрал за
конфликта, отишъл на място, едва след края на боя и установил
непосредственото състояние на тъжителя, който се миел на чешмата на
селото, и имал „охлузване от лявата страна”, „кръвоизлив в окото” и на
въпрос на свидетеля, тъжителят му споделил „ че са го налетели да го бият М.
и Е.…”, като последният бил контактен, говорел, но имал видими
охлузвания по лицето, на десния крак имал някаква рана, и св. М., го
придружил до дома му, за да се прибере поради което и не бил установен при
идването на линейката на ЦСМП на място впоследствие.
Междувременно още по време на масовото сбиване, полицейските
служители И. В. Т., С. Й. К. и К. К. Р., виждайки, че ситуацията е крайна
ескалирала се обадили за подкрепление на тел 112, като самите те влезли
между биещите си в опит да ги разтърват, а св. Т. се надявал да не се стигне
до фатален инцидент, като в апогея на боя повече от двадесет човека, се
биели помежду си, като се чупели и бутилки, с които се нападали биещите
се, като нито един от полицейските служители не е видял счупената бутилка,
която подсъдимият Е. Й. твърди, че е държал М. П. и с която последният
твърди да е замахнал да го удари, след като същият е дошъл на място, преди
боят да е приключил, като видно от показанията на св. полицейски служител
Р. е видял подсъдимият Е. Й. при идването му, като сочи, че последният е
бил „агресивно настроен” и същият е бил предупреден и от другия
полицейски служител „да не прави проблеми”, но тъй-като вече било тъмно,
полицейските служители не успяли да видят кой кого удря в тълпата, но
установили накрая, че нараняванията били нанесени на тъжителя, като и
тримата полицейски служители останали до края на боя. Същевременно
свидетелите очевидци на обвинението–Р. П. и Ж. П., категорично заявяват в
показанията си, че освен двамата подсъдими, които първоначално са удряли
тъжителя, последният е бил ритан и удрян с юмруци и от присъединилия се
8
впоследствие подсъдим Е. Й., като не се доказва след повалянето тъжителят
да се е изправил и да е посегнал с бутилка към този подсъдим, като обаче
свидетелите Р. П. и Ж. П. са видели непосредствено, като подсъдимият Е. Й.
„догонва” и до друга маса, опитващият се да припълзи извън боя тъжител и
да продължава да го рита на земята. Тоест дори и първоначално да се приеме,
че този подсъдим е имал намерение да разтървава биещите се, то се
установява, по делото, че от ожесточеността на боя, същият макар и дошъл
към края на сбиването и бил там не само преди приключването му, но и в
апогея на същия /като самият той в медицинското си сочи час-22.00 часа
вечерта/, като е и логично във времето позиционирано, при положение, че
боят е протичал по данни по полицейските служители около половин час и
повече, то при това положение, след като още в самото начало третият
подсъдим е бил уведомен по тела и е дошъл с мотор, докаран от св. Л. на
място, то разстояние от един км, където е била къщата на този свидетел от
мястото на площада, където са били биещите се, се преодолява бързо и за
минути особено с мотор и следователно, последният тичайки, както сочат
свидетелите се е включил в боя, като разтърването е прерастнало и в
неминуема размяна на удари и от негова страна към тъжителя /видно и от
изложеното по-горе/, особено при положение, че последният е защитавал и
сина си и неговия приятел и от другите включили се лица, очевидно на
страната на тъжителя, и е допринесъл за съставомерния резултат на
впоследствие констатираните увреждания на тъжителя, субсумиращи се под
състава на лека телесна повреда по см. на чл.130, ал.1 НК, още повече, че този
подсъдим е бил известен, че в боя участва синът му, и че полицейските
служители, виждайки го са го предупредили да не участва, но същият е бил
безспорно установен в центъра на конфликта и след приключването му,
когато е разговарял по данни на полицейските служители и с бащата на
тъжителя П., като последният вече бил се добрал до близката чешма, за да
отмие кръвта от себе си и там бил намерен от св. М., който го придружил до
дома му, преди идването на линейката. Междувременно на място вече били
пристигнали и родителите на тъжителя, като баща му разговарял с бащата на
Д., а майката, ударила шамари на част от участниците.
При пристигането на екипи от 02 РУ ОДМВР за подкрепа и екип на
Спешна помощ, тъжителят - П. по не бил установен на място за преглед, като
видно от показанията на св. М., същият след като е измил кръвта от себе си е
бил придружен до дома си от този свидетел. По данни на свидетелите
полицейски служители на площада имало общо 70-80 човека, като след края
на масовия бой имало множество лица, със синини по лицето на база от
нанесените удари с ръце и крака, ударени хора – със синини, с подутини,
неустановени по делото. Видно от представените СМУ и на тримата
подсъдими, то се установява, че подсъдимият М. А. няма външни
травматични увреждания след инцидента, а по негови данни имал само болки
в гърба, като в своето медицинско, от дата 24.08.2021 г. в 10.15 ч. прегледан
от д-р К. Ч. посочва че на 22.08.2021 г. познат мъж го стиснал с ръце по
9
шията блъснал го на терена и го притиснал с коляно в шийната област,
оплаква се от болезненост в гърба. При прегледа не се установяват външни
травматични увреждания. Вписано е, че той съобщава, че му причиняват
болка. От свидетелството на подсъдимият Е. Й. от 23.08.2021 г 12 часа д-р К.
Ч., се вижда, че същият съобщил на медика, че на 22.08.2021 г познат мъж го
удрял с юмруци по тялото и със стъклено шише по рамото. Описано е, че по
горната повърхност на дясно рамо личи кръвонасядане с бледо-червеникав
синкав цвят на площ 5/3 см. Подобно кръвонасядане се установява и по
външна повърхност на дясно предмишница в средна трета на площ 9/4 см.
Налице и болезненост при допир и натиск в дясна гръдна половина в областта
на ребрената дъга. Заключение: при прегледа на Е. са се установили
кръвонасядания по дясно рамо и дясна предмишница и оплаквания от
болезненост при допир и натиск в дясна гръдна половина в областта на
ребрената дъга. Описаните увреждания са получени по механизма на
действие на твърди, тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и
време, както съобщава прегледаното лице, като при положение, че нито едно
лице извън подсъдимите не сочи тъжителят да е било лицето замахнало и
удари с бутилка бащата на подсъдимия Д., и при положение, че по делото се
доказва, че П. е бил повален и жестоко бит на земята и няма данни да се е
изправял, а да се е „примъкнал до чешмата, за да се измие”, бидейки в
безпомощно състояние, което е и логично видно от впоследствие
констатираните травми, то при заявено от полицейските служители, че е
имало и бой с бутилки, то това не изключва възможността, друго, трето лице,
да е ударило подсъдимия Е. Й. по посочения начин. Видно от СМУ на Д.- от
23.08.2021 г от 13.25 ч д-р К. Ч.- последният съобщава, че на 22.08.2021 г
около 21:00 часа бил блъснат докато седял на стол от познат мъж, който го
притиснал с коляно в областта на тялото, след което си разменили удари,
тоест пред съдебния медик този подсъдим заявява коренно противоположна
фактология, на описаната от него в с.з. как на стола бил подсъдимият М.,
„повален от М.”, а непосредствено след инцидента е твърдял, че той е бил на
стол и е бил повален, което напълно дискредитира неговите обяснения и ги
превръща в защитна версия, като очевидно процесното СМУ е било извадено
със защитна теза да послужи пред „съдебните власти”, за да се оневини този
подсъдим, който е „привнесъл върху себе си това, което е заявено за
сполетяло другият подсъдим- М.”, като очевидно М. няма как да бутне и
двамата от столовете им, да ги притисне и двамата в шийната област и накрая
самият М. да е набит, което превръща обясненията и на този подсъдим в
предимно защитна версия, а не доказателствено средство. Същевременно в
същото това СМУ е посочено, че в областта на пети пръст на лявата ръка
личи кръвонасядане с мораво-синкав цвят обхващаща цялата му повърхност.
При гръбна повърхност на лява ръка в областта на пета дланна кост се вижда
стар следоперативен ръбец. Прегледаният съобщава, че е извършена
оперативна интервенция по повод счупване на пета дланна кост на лява ръка с
давност от преди около две години. Заключение: при прегледа се сочи, че се е
10
установило, кръвонасядане в областта на пети пръст на лява ръка. Това
увреждане му е причинило болка, тоест релевантна се оказва тезата на
частното обвинение, че тези увреждания на пръста, които са нови са получени
видно и от мястото им, не при предпазване от удари, а при нанасяне на
такива, очевидно върху тъжителя, като констатираните пък по последния
увреждания напълно съответстват да са нанесени по начина и механизма,
който последният описва в тъжбата.
Вследствие на нанесените му от Д. Н., М. А. и Е. Й. удари на
тъжителя М. П. били причинени следните травматични увреждания:
охлузвания на главата, челото и лицето отляво; разкъсно-контузна рана
/аркада/ под дясната вежда; контузия на дясната орбитална област;
кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка; зрение с дясното око,
оценено на 0.3 /възстановило се за по-малко от един месец/; контузия на
главата и сътресение на мозъка. Тези травматични наранявания са
реализирали медико-биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, за който последният си извадил СМУ,
издадено на 31.08.2021 г.; медицинско направление, издадено на 25.08.2021г.;
и амбулаторен лист, издаден на 27.08.2021г./, потвърдени впоследствие и в
хода на назначената комплексна експертиза по делото.
За случая била образувана и прокурорска преписка № 2460/2021г. по
описа на РП-Перник, с наблюдаващ прокурор Ст.С., приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство с
постановление на прокурора от 23.12.2021г., където същият е приел за
реализирала се почти сходна, но не идентична на приетата от съда фактическа
обстановка, тъй-като пред съда са били разпитани множество повече
свидетели и са били събрани и допълнителни писмени и гласни
доказателства, за изясняване на спорните по делото факти, докато в хода на
прокурорската преписка е била изготвена един брой докладна записка от св.
К. М., полицейски служител, на когото е била разпределена работата по
преписката и който е снел сведения от основните участници в конфликта,
както и от две свидетелки, сервитьорки в процесното заведение, които обаче
в сведенията си заявяват, че освен че са видели, че е имало конфликт, то не са
наблюдавали как и между кой лица се е развил същият, поради което и съдът
приема на принципа на непосредственост и устност, заложен в общата част на
НПК, че следва да уповава фактическите си и правни изводи основно на
доказателствата, събрани пред съдебния състав, като същият е независим и от
изложеното в акта на прокурора негово вътрешно убеждение, като разпитан в
с.з. този свидетел просто потвърждава вече изнесеното в докладната и
безкритично кредитирано и привнесено от прокурора в постановлението му,
което е своеобразно приписване на изложеното в сведенията на всеки от
лицата, от които са снети, без да се навлиза в дълбочина на противоречията,
които се констатират в техните тези и които съдът е изяснявал по делото дори
и чрез института на очната ставка.
По делото пред съда са били приобщени и допълнително множество
11
други писмени доказателства наред с цитираната преписка, в това число
актуални справки за съдимост на подсъдимите лица, СМУ за трите
подсъдими /в горепосочения смисъл/, както и медицинската документация,
приложена от частното обвинение в това число: Видно от съдебномедицинско
удостоверение № 350 от 31.08.2021 г., травматичните увреждания, в резултат
на нанесения на М. П. побой през вечерта на 22.08.2021 г. са: охлузвания на
главата, челото и лицето отляво, разкъсно-контузна рана (аркада) под дясната
вежда: контузия на дясната орбитална област; кръвоизлив под конюнктивата
на дясната очна ябълка: зрение с дясното око оценено на 0,3; контузия на
главата и сътресение на мозъка, протекли с общомозъчна симптоматика и
частична липса на спомен. Травматичните увреждания са преценени от
лекаря по медико- биологичния квалифициращ признак „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”. От проведен психиатричен
преглед др. Р.К. обективирана в амбулаторен лист № 000224 от 09.03.2022 г.
се е установило у тъжитиля-диагноза - Разстройство в адаптацията.
Цитираното съдебномедицинско удостоверение № 350 от 31.08.2021 г.,
подписано д-р М. Ю. Т., дм, специалист по съдебна медици на/главен
асистент в Катедрата по съдебна медицина и деонтология при Медицински
университет-С./ от 31.08.2021 г., извършено за времето от 14,15ч. в
присъствието на технически сътрудник по негово желание прегледал М. К. П.,
***, с.К., ул. *** *****, ЕГН:**********, обективира данни сходни и да
заключението на впоследствие изготвената комплексна експертиза по делото,
досежно медицинската й част, като в СМУ е посочено, че:” На 22.08.21г
вечерта му е нанесен побой от група мъже /на тъжителя/. Удрян многократно
с ръце, съборен на земята и ритан с крака по цялото тяло. Получил кървящи
наранявания. Почувствал се силно замаян и няма подробен спомен за някои
детайли от случилото се. Първите дни след случилото се имал силно
главоболие, гадене и световъртеж. Повърнал не колко кратно. Съобщава за
замъглено зрение с дясното око, появило се при побоя.Обективно: На лявата
челно теменна област на главата има участък от епидермис с розово
белезникави цвят, неправилно продълговата форма и размери около 5,5/2-
3см, покрит с остатъци от отпадащи корички. Подобен участък 2,5/1 см има и
непосредствено над външната половина на лявата вежда. По външния край на
веждата личат два по-малки участъка. Мигления ръб, външната половина на
горния десен клепач, както и частично зоната на дясната вежда са обхванати
от пъстровато мораво кафеникаво кръвонасядане, с бледо зеленикава
периферия. Такова кръвонасядане има и по проекцията на долния ръб на
дясната орбита. Под външната половина на дясната вежда има цепковидна
хоризонтално разположена рана с дължина 2,5см с ограничено прекъсване в
средната й част, в състояние на напреднало оздравяване. Ръбовете на раната
се преценяват неравни. По склерата на дясното око, непосредствено до
роговицата, между 6 и 9 часа по часовниковия циферблат има ограничен
червеникав кръвоизлив под конюнктивата 5/6мм.
Тези констатации са залегнали и в комплексната медицинско-
12
психологическа експертиза по делото изготвена от вещите лица:д-р Р. В. С. -
началник на Съдебномедицинско отделение и М. Г. - клиничен психолог в
Психиатрично отделение и двамата на работа при МБАЛ “Рахила Ангелова”-
АД гр. Перник, като в същата вещите лица са описали и обследвали и
представени по делото от тъжителя медицинско направление с дата 25.08.21
г. от д-р Р. М., невролог от ДКЦ Перник, рег.№ **********, с отразена
диагноза: Контузия на главата. Сътресение на мозъка, амбулаторен лист
№44/27.08.21г. от д-р Д. М., офталмолог, с диагнозапо МКБ: Контузия на
очната ябълка и околоочната област. ПОС вдясно, клепачи оточни, с
хематоми. Конюнктива с хиперемия. Екхимоза ...”, медицинско направление с
дата 25.08.21 г. от д-р Р. М., невролог от ДКЦ Перник е видно:”...Диагноза:
Контузио капитис. Комоцио церебри. На база същите и при извършени и
личен преглед и психологически тестове и изследвания на лицето, вещите
лица изготвили СМПЕ са заключили, че при нанесен побой на 22.08.2021г на
М. К. П. са били нанесени следните увреждания: Мозъчно сътресение.
Охлузване по лява челно-теменна област, по челото в ляво и лява вежда във
външния край. Оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око. Контузия
на дясна очна ябълка. Субконюнктивален кръвоизлив по склерата на дясното
око. Разкъсно-контузна рана под външната половина на дясната вежда.
Преглеждан е амбулаторно от невролози и очни лекари/същите са напълно
съответни, но само с леки смислови нюанси при изказа със СМУ 350 ОТ
31.8.2021 г./.При прегледа от 27.08.2021г. очен лекар д-р М. е установено
намаляване на зрението на дясното око/ВОД=0,3/. Това намаление на
зрението е посочено, че се дължи на субконюнктивален кръвоизлив по
склерата на дясното око. При следващите прегледи при очни лекари е
установено, че зрението на дясното око е напълно възстановено. При трите
прегледа от очни лекари е установено, че е боледувал от години/поне около
пет/ от първична хипертония/високо кръвно налягане/, тъй като съдовете на
ретината са увредени по типа на хипертонична ангиопатия. Данните за
мозъчното сътресение са установени от невролози на базата на субективните
оплаквания от пострадалия/главоболие, гадене, световъртеж,
повръщане/.Описаните ръбци са в резултат на зарастване на рани и
представляват козметичен дефект.
Описаните травматични увреждания са описани, че са в резултат на
действието на твърди тъпи предмети/юмруци и ритници/ и е възможно да са
получени по начин и време както се съобщава в делото, а именно при нанесен
побой на 22.08.2021г. /като са били видими и десет дни след това при
прегледа, което сочи, че са били с достатъчен интензитет, за да не
заздравеят/.Изведено е заключение, че същите са довели до временно
влошаване на общото му здравословно състояние.Мозъчното сътресение е
получено в резултат на непосредствено след удар в областта на главата. То не
е било съпроводено с изпадане на пълно безсъзнателно състояние за няколко
минути непосредствено след удар по главата, а с преходна степен на
замъгляване на съзнанието от типа на зашеметяване.Останалите увреждания в
13
съвкупност също са му причинили ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.След нанасянето на травмите и по
време на оздравителния период е търпял БОЛКИ и
СТРАДАНИЯ.Охлузванията и кръвонасяданията оздравяват за период от
време около две- три седмици дори и без лечение и не оставят видими следи.
В психологическата част на експертизата вещото лице:М. В. Г. -
клиничен психолог е посочила, че досежно обстоятелството дали има
психологически травми у М. П.-в какво се изразяват и какво проявление
имат-психическо и физиологично, то е било установено, че по време на
инцидента при освидетелствал М. К. П. се наблюдава наличие на остра
стресова реакция към минало време, която е била съпроводена с негативни
емоционални преживявания, свързани с психотравмата и телесните
увреждания. Периодът след травмата е съпроведен с дистрес, увеличена
тревожност, преоценка на събитията, както и предприети наложителни
медицински прегледи, които увеличат тревожността.
Към настоящия момент от специализираното изследване с PAI plus
вещото лице е наблюдавало, следните особености / описани по подробно в
психологичното изследване/: От клиничните скали се наблюдава завишаване
по скали СОМАТИЗАЦИЯ (SOM-S), ТРЕВОЖНОСТ - АФЕКТИВНИ
СИМПТОМИ (ANX- А), ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА (ARD),
ПОСТТРАВМАТИЧЕН СТРЕС (ARD-T), ДЕПРЕСИЯ - СОМАТИЧНИ
СИМПТОМИ (DEP-P), ПАРАНОЯ (PAR), СВРЪХБДИТЕЛНОСТ (PAR-H),
ПРЕСЛЕДВАНЕ (PAR-P), СТРЕС (STR). Всичко това потвърждавало
наличието остатъчна тревожно-депресивна симптоматика. Относно
психическото и психологичното състояние на тъжителя към момента на
изготвяне на експертизата е посочено, че остава да персистира част от
симптомите от периода на психотравмата. Обикновено симптомите се
появяват в рамките на три месеца след травматичното събитие, като е
диагностицирано от специалист психиатър на 09.03.2022 г. с диагноза
-Разстройство в адаптацията, но понякога симптомите можело да не се появят
в продължение на месеци или години. Продължителността на разстройството
можела да е над шест месеца. Към момента на освидетелстване е установено
наличие на остатъчна тревожно-депресивна симптоматика. След инцидента
при лицето са установени леки разстройства в когнитивните процеси
изразяващи се в леко нарушение на концентрация, устройчивост и
превключваемост на вниманието в следствие налична остатъчна тревожно-
депресивна симтоматика;леко изразена дисфункция в личностовата сфера и
социалното функциониране, характерна за капсулираните травматични
стресови разстройства,;емоционални преживявания, свързани с изразена
тревожност; У същото са наблюдавани чувство на тревожност, проблем и със
съня, затруднено концентриране поради повтарящи се мисли от
психотравмата,чувство на емоционално претоварване, трудност при
ежедневните дейности След преживяната психотравма са останали да
персистират част от симптомите от периода на психотравмата. Обикновено
14
симптомите се появяват в рамките на три месеца след травматичното
събитие, като е диагностицирано от специалист психиатър на 09.03.2022 г. с
диагноза - Разстройство в адаптацията, но понякога симптомите можело да не
се появят в продължение на месеци или години. Симптомите не са резултат от
друго психично разстройство. Разпитани в съдебно заседание, вещите лица
защитават обективността и обосноваността на своето експертно заключение и
изводите направени в същото, като вещото лице С., посочва, че се уповава на
описаното в първоначалния преглед на лицето, извършен от д-р М. Г.
специалист по съдебна медицина на 31.08.2021 г., т.е. след около десет дни от
инцидента, който е описал подробно травмите в медицинското
удостоверение, като именно по същите и на база същото е повдигнато и
обвинението, като в СМЕ същите са описани отново, част от тях в по-
детайлен вид /но по същество съвпадащи с тези от СМЕ, поради което и в
присъдата си и при липса на изменение на обвинението, съдът се е
произнесъл именно по тези травми/. Видно от заявеното от това вещо лице,
травмите на окото са били с по-стара давност, като нанесената такава по
време на побоя, просто е била временно явление-„Това потрепване е от
заболяването. То не е причинно-следствена връзка с инцидента. Имал си го е
отпреди и може да го има и занапред. Но очните специалисти могат да
кажат точно би ли могло да се излекува, но след като го има от около 5
години, може би, защото така го тълкуват очните специалисти с
приблизителност от около пет години, за да се образува тази ретинопатия,
е бил продължителен периода. Това са ръбци. Те са двустранни
уврежданията. В ляво са описани охлузвания в челно-слепоочната област, по
челото вляво и по външен край на лява вежда, а в дясно - кръвоизлив и
насядане по клепачите на дясно око и субконюнктивалния кръвоизлив.
Ударите на самото заболяване не са допринесли. Само субконюнктивалния
кръвоизлив е допринесъл за намаляване временно на зрението, докато не се
резобрира субконюнктивалния кръвоизлив. Резорбира се за около 2-3
седмици..”, като и в експертизата и подобно на свидетелите по делото няма
данни тъжителят по време на побоя да е изпадал в
безсъзнание/вл.С.-„Безсъзнание“ означава – при удар в областта на главата
човек за да изпадне в пълно безсъзнание трябва да падне като покосен
непосредствено след удара, да няма никакви признаци на живот, в смисъл
дишането да е едва доловимо, да не се движи, да не шава, да не пъшка, да не
говори, така че лаика, който го види да има чувството, че той е починал.
Такива данни от свидетелските показания не съм установил. Съгласно
първоначалното изследване травматичните увреждания, които са нанесени,
са причинили временно разстройство за здравето, неопасни за живота по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК и към момента са изцяло отшумяли…”/.
Вещото лице и в с.з. потвърждава, че уврежданията е възможно да са
получени по начина, по който тъжителят съобщава- „при тангенциален,
пост удар с юмрук, с ритник и т.н. Така, че със сигурност не може да се
каже. Но е възможно и при падане да са охлузванията…”/. Съдът дава вяра и
15
на заявеното и от другото вещо лице, обследвало психологическия статус на
лицето, а именно д-р Г., която също поддържа описаното в експертизата, като
в съдебно заседание отговаря и на допълнително поставени въпроси и
обосновава и вече изведените и описани в заключението изводи, че у
тъжителя вследствие на инцидента се наблюдава психотравма с описаната
симптоматика в експертното заключение –„Към момента на изследване
лицето демонстрира разстройство в адаптацията, вследствие на
преживяна остра стресова реакция... Отшумяването съответно е между 3
и 6 месеца на разстройство в адаптацията, като може да продължи и
повече, в зависимост от личностната характеристика на лицето…Тази
травма много силно е отключила основно параноидната част, в която съм
описала, че има засилена тревожност, разстройство, посттравматичен
стрес, афективни симптоми, като нарушение на внимание и концентрация.
Афективните симптоми са свързани с промяна в настроението - от по-
весело изпадащ бързо в тъжно настроение, честа плачливост, паника….
Изживява страх вследствие на засилена параноя, която я обосноваваме на
случилото се. Оттам повдига и панароидните скалите, които са вече в
границата между 60 и 65, което не е завишено и не е клинично, той остава
в регистъра само на разстройство в адаптацията, а не отива в
впостравматично стресово състояние… Има главоболие, нежелание,
апетит, сърцебиене и изпотяване, с леки нарушения на съня. Повече е
параноидната част, която е в следствие на инцидент. Тази причинна връзка
между параноидната част и инцидента, като оттам се засилват и всички
останали оплаквания….Относно случая, описвайки го имаше засилена
тревожност. Той обяснява, че седейки в заведението е дошъл човек, който
съответно от страна на гърба му е провокирал падането. Подръпване и
падане. Оценявам това му твърдение като лъжа. Когато става въпрос за
диагностично оценяване на тревожността нямаме високи стойности за
скала лъжа, когато оценяваме тревожността спрямо ситуацията, която
описва. В случая съм оценявала тревожност, а не истинност или
неистинност, когато съм разговаряла с него и изслушала заявеното от
него…”. Съдът дава вяра на заключението на вещите лица и го кредитира в
неговата цялост, като обосновано, пълно, ясно и много мотивирано,
отговорило достатъчно изчерпателно на поставените задачи от съда.
По доказателствата и от правна страна:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни доказателствени средства,
инкорпорирани в показанията на свидетелите: И. В. Т., полицейски
инспектор във Второ РУ - Перник, св. С. Й. К. младши разузнавач във Второ
РУ - Перник, и св. К. К. Р., Началник участък Второ РУ при ОДМВР-Перник
/досежно фактите, които същите са възприели пряко като очевидци и при
отчитане на неточности в смислов и логически план и при техните показания,
в зависимост от конкретното възприятие при сумрачна обстановка/,
показанията на св. А. М., относно възприетото от него състояние на тъжителя
16
непосредствено след побоя и извършените от същия действия по оказване на
помощ на тъжителя, частично показанията на св. Г. Г. С.а, като показанията й
относно конфликта са косвени и опосредени, свързани с наблюдения основно
относно физическото и емоционално /психическо/ състояние на тъжителя
след инцидента, като съдът кредитира заявеното от същата и съответно на
останалия събран по делото гласен и писмен доказателствен материал,
относно обстоятелството за смъртта на сина й, настъпила в резултат на ПТП,
за което е бил осъден единият от подсъдимите- Д. Н. /което се потвърждава и
от справката за съдимост на същия и от заявеното и от останалите свидетели/,
като отминало събитие, създаващо напрежение между двете „компании”,
участвали в конфликта; частично показанията на св. показанията на свидетеля
Р. П. и св.Ж. П., свидетели на обвинението, като същите са и преки очевидци
на случилото се, а показанията им съдът намира за обективни, в частта
относно самият апогей на конфликта и нанасяните удари на тъжителя от
страна на тримата подсъдими, като съдът не дава вяра на показанията на тези
свидетели относно началото на конфликта и начина, по който същият е
започнал, като намира, че в тази част, същите се опитват да „подсилят
обвинителната теза и оневинят напълно поведението на тъжителя относно
провокацията към конфликта”, като в тази им част съдът не им дава вяра;
съдът кредитира частично и показанията на свидетелите на защитата- А. К.А.,
само относно обстоятелството, къде, кога се е развило действието, относно
старата „вражда на приятеля и с момчетата от другата маса”, но не й относно
описваните факти по самия побой, като самата тя твърди, че се е „обърнала с
гръб към случвалото се”, тоест няма как при това положение да е възприела
кой, кога, къде точно и по какъв начин удря, още повече, че същата е
приятелка на подсъдимия Н., и респ. показанията е се отличават с оценъчен
субективизъм, целящ да минимизира до степен на изключи неговата вина и
вината на баща му /като сочи противоречия и с това което самите подсъдими
заявяват- какво е пил единият, другият и кой е седял на пейка и на стол- и М.
и Д. съдът приема, че са били на столове, самите те в СМУ са го заявили и
пред съда за разлика от описаното от тази свидетелка/, както и на приятеля му
–М. А.; частично показанията на св. М. Л. /в роднински отношения с двама от
подсъдимите -втори братовчед на подсъдимия - Е. Й., като подсъдимият- Д. Е.
е негов племенник/, относно обстоятелството къде се е намирал подсъдимият
Е. Й. при информирането му по телефона за конфликта, как е стигнал до
мястото на случвалото се, но не и относно начина на участие в случващото се
/само разтървавал подсъдимите и останалите участници, като в тази им част,
съдът не кредитира показанията на този свидетели и намира, че същите целят
да оневинят подсъдимия Е. Й., и да смекчат вината на сина му, като
последният бъде описан почти и като „жертва” на обстоятелствата и да
избегне наказателно преследване при положение, че е осъждан за нанесена
тежка телесна повреда и деянието по делото е в изпитателния срок на същата
и респ. при признаване на вина е възможно да му се наложи ЛОС и да се
приведе в изпълнение и присъдата по предходното осъждане, което мотивира
17
всички свидетели на защитата и другите съпроцесници да се опитват да
оневинят този подсъдим/, съдът кредитира частично и показанията на св. Л. Г.
Д., относно обстоятелството, че по време на възникване на „суматохата”
същият е бил със свой приятел на съседна маса в заведението и е видял „М. на
земята”, но сочи, че не знае как се е озовал там, както и относно
обстоятелството, че до него е бил тъжителят, и че е възникнало сбиване след
падането на М. от стола и този свидетел веднага е звъннал на бащата на Д. да
дойде на място, както и относно обстоятелството, че се е опитал за кратко да
разтърве участниците, но поради бързо настъпилата масовост се е отказал,
както и че са дошли полицейски служители, за да потушават конфликта;
относно обясненията на тримата подсъдими-М. С. А., Д. Е. Н. и Е. Н. Й.,
съдът отчита двойствената природа на същите като доказателствено средство
и средство за защита, като отчита, че относно основни обстоятелства,
свързани с обстановката и начина по който е възникнал конфликта, същите
заявяват еднопосочни и достоверни данни, като в тази им част, съдът намира,
че изнесеното от подсъдимите при обясненията им съответства на
възприетата от съда в тази й част за развила се фактическа обстановка само в
припокриващата се част с останалия кредитиран от съда доказателствен
материал, като намира, че самите подсъдими в предходен времеви момент,
при издаването на трите СМУ-та, описани по-горе и то няколко дни след
конфликта, са дискредитирали голяма част от обясненията си дадени пред
съда, които напълно противоречат на заявеното от тях при прегледите им,
което прави обясненията им повишено необективни и целящи взаимно
оневиняване, още повече че две от лицата са осъждани, макар и едното да е
реабилитирано два месеца преди процесния конфликт и е логично да се
стремят всячески да избегнат последващи осъждания, съдът относно
конкретното участие и начина на същото в конфликта, съдът намира, че
обясненията и на тримата подсъдими са преди всичко израз на защитната им
теза и опит на всеки един от тях, логично да отрече, както своето самоучастие
в деянието, така и на останалите участвали подсъдими, и да оневинят тримата
от тях, при положение и че се касае за баща и син, и приятели досежно
подсъдимите М. и Д., което води до недостоверност на заявеното от тях
относно тези факти, и съдът за същите дава вяра на обективни свидетели по
делото, не на заявеното от подсъдимите. Частният тъжител, като поддържащ
частното обвинение напълно се придържа към заявеното от адвокатите му,
както и описаното в тъжбата, дала начало на производството.
Съдът дава вяра и поставя в основата на своите фактически и правни
изводи, и множеството приобщени писмени доказателства по делото /като
относно веществените- приложените към частната тъжба снимки, то съдът
намира, че следва да се позове на медицинската документация по делото, не
са посочените ВД, несъбрани и неизготвени по реда на НПК/, като съдът
поставя в основата на изводите си събрания по делото писмен доказателствен
материал, както следва: комплексната медицинско-психологическа
експертиза, с рег. № 1785/05.09.2022 г. изслушана и приета по делото,
18
изготвена от вещите лица:д-р Р. В. С. - началник на Съдебномедицинско
отделение и М. Г. - клиничен психолог в Психиатрично отделение и двамата
на работа при МБАЛ “Рахила Ангелова'’ АД гр. Перник, като в същата
вещите лица са описали и обследвали и представени по делото от тъжителя в
нейната цялост- медицинска документация-медицинско направление с дата
25.08.21 г. от д-р Р. М., невролог от ДКЦ Перник, рег.№ **********, с
отразена диагноза: Контузия на главата. Сътресение на мозъка, амбулаторен
лист №44/27.08.21г. от д-р Д. М., офталмолог, с диагнозапо МКБ: Контузия на
очната ябълка и околоочната област. ПОС вдясно, клепачи оточни, с
хематоми. Конюнктива с хиперемия. Екхимоза ...”, медицинско направление с
дата 25.08.21 г. от д-р Р. М., невролог от ДКЦ Перник е видно:”...Диагноза:
Контузио капитис. Комоцио церебри. На база същите и при извършени и
личен преглед и психологически тестове и изследвания на лицето, вещите
лица изготвили СМПЕ са заключили, че при нанесен побой на 22.08.2021г на
М. К. П. са били нанесени следните увреждания: Мозъчно сътресение.
Охлузване по лява челно-теменна област, по челото в ляво и лява вежда във
външния край. Оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око. Контузия
на дясна очна ябълка. Субконюнктивален кръвоизлив по склерата на дясното
око. Разкъсно-контузна рана под външната половина на дясната вежда.
Преглеждан е амбулаторно от невролози и очни лекари/същите са напълно
съответни, но само с леки смислови нюанси при изказа със СМУ 350 ОТ
31.8.2021 г./; както и находящите се материали в прокурорска преписка №
2460/2021г. по описа на РП-Перник, с наблюдаващ прокурор Ст.С.,
приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство
с постановление на прокурора от 23.12.2021г., като съдът за посочените
обстоятелства при следване на принципа на непосредственост и устност е
събрал пред себе си допълнително гласни и писмени доказателства, относно
същите факти; по делото са приобщени и актуални справки за съдимост на
тримата подсъдими по делото, както и представените от защитата на
подсъдимите- три броя-съдебномедицински удостоверения на тримата
подсъдими, изготвени след инцидента /не непосредствено след същия/; като
съдът дава вяра на изнесените обстоятелства в залегналото в обвинителната
теза относно телесните увреждания на тъжителя-съдебномедицинско
удостоверение № 350 от 31.08.2021 г., подписано д-р М. Ю. Т., дм,
специалист по съдебна медици на/главен асистент в Катедрата по съдебна
медицина и деонтология при Медицински университет-С./ от 31.08.2021 г.,
извършено за времето от 14,15ч. в присъствието на технически сътрудник по
негово желание прегледах М. К. П., ***, с.К., ул.*** *****, ЕГН:**********,
обективира данни сходни и да заключението на впоследствие изготвената
комплексна експертиза по делото, досежно медицинската й част и другите
писмена доказателства, приобщени по делото. Следва да се посочи и че
проведените по делото в хода на съдебното следствие очни ставки, между
част от свидетелите, допринасят за изясняване на някои от протирочетията в
показанията на тези свидетели по делото.
19
За решаването на въпросите, съставляващи предмет на доказване
съдът извърши цялостен анализ на събраните доказателства: показанията на
свидетелите, допуснати по искане на двете страни; обясненията на
подсъдимите, при съобразяване на обстоятелството, че за тях те са преди
всичко средство за защита, събраните писмени доказателства и извършената
експертиза. Въз основа на всички тях, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът прие очертаната по-горе фактическа обстановка, а въз основа на нея
формира и правните си изводи. Доказателствения материал по делото дава
основание без съмнение да се приеме, че на инкриминираната дата-
22.08.2021г. в ** К., община П. по време на провеждането на традиционният
събор на селото, настъпил конфликт между подсъдимите от една страна и
частния тъжител от друга страна, както и че в конфликта са участвали
първоначално, както компанията, седяща на масата на тъжителя, така и
впоследствие прерасналото в масово сбиване участници над 20 човека, по
данни на полицейските служители при присъствали на площада 70-80 лица.
Спорни и ключови моменти по делото, са кой е инициирал
конфликта, как се е развил същият, съпричастността на подсъдимите и
частния тъжител към случилото се, механизмът и авторството на нанесените
травми по частния тъжител, степента на съпричастност на всяко от лицата
подсъдими към деянието.
В посочения смисъл съдът е събрал по делото, за да изясни тези
основни спорни по делото факти множество писмени и гласни доказателства,
като в детайли при доказаталествен анализ на същите, съдът намира следното:
На първо място, условно могат да бъдат разграничени три групи
свидетели – безпристрастни- полицейските служители, опитвали се да
потушат сбиването и включили се на по-късен етап в конфликта- едва при
ескалацията му–свидетелите-И. В. Т., полицейски инспектор във Второ РУ -
Перник, св. С. Й. К. младши разузнавач във Второ РУ - Перник, и св. К. К.
Р., Началник участък Второ РУ при ОДМВР-Перник /досежно фактите, които
същите са възприели пряко като очевидци/, съдът дава вяра на заявеното от
тях, като ще изложи детайли впоследствие, тъй като тяхното поведение и
участие е последстващо на първоначалните действия. Втора група свидетели
или гласни показания, обективирани в изложеното от ангажираните
свидетели от частното обвинение или това са свидетелите- А. М., Г. Г. С.а,
показанията на св. показанията на свидетеля Р. П. и св.Ж. П.-всички те-
свидетели на обвинението, опитващи се да обосноват обвинителната теза. И
на трето място, свидетелите на защитата, или както следва- св. А. К.А.,
приятелка на подсъдимия Д. Н., св. М. Л. / в роднински отношения с двама от
подсъдимите -втори братовчед на подсъдимия - Е. Й., като подсъдимият- Д. Е.
е негов племенник/, и св. Л. Г. Д. относно обстоятелството, че по време на
възникване на „суматохата” същият е бил със свой приятел на съседна маса в
заведението и е видял „М. на земята”, също ангажиран от защита свидетел,
който се опитват да опровергаят обвинението. На съвсем отделна плоскост
стоят обясненията на подсъдимите, поради тяхната двойствена правна
20
природа, както съдът посочи по-горе. Или единствените напълно обективни,
безпристрастни и равноотдалечени и от двете страни в процеса показания са
на свидетелите полицейски служители, но поради факта, че макар и същите
да са били ангажирани да охраняват мероприятието, са се включили да
разтърват биещите се, когато вече е било полутъмно и тъмно- след 20.30-
21:00 часа, тъй-като боят е възникнал привечер, то същите не могат да дадат
пълна картина на случилите се събития, като са били и на 20-тина метра от
момента на иницииране на конфликта, но в тази част дават основание за вяра
на заявеното от тях, а в другата част, относно съпричастността на всяко едно
от лицата в сбиването, макар и по-фрагментарни показанията на
полицейските служители служат за коректив и основа за проверка
достоверността на другите две групи свидетели, които изразяват в една или
друга степен оценъчност на заявеното, в зависимост от страната, която
защитават в процеса.
Така съдът дава вяра на заявеното от полицейските служители, че
спорът е възникнал след падането от стола на подсъдимия М. А., породено от
предшестващо поведение от страна на тъжителя, който е станал от своята
маса в ресторанта на площада по време на събора, ресторант „***” и
намирайки се в степен на леко алкохолно опиянение, имащ стар конфликт с
подсъдимия Д. Н., който е осъден за смъртта на негов приятел при ПТП, и
неодобряващ, че другият подсъдим- М. А., е бил на масата и е общувал
именно с Д., се е отправил към тяхната маса- пръв, за да поговори за това с
подсъдимия М.. Към този момент, в заведението са били множество лица,
както и св. Л. Л., бидейки на съседна маса, но в непосредствена близост до
случващото се, който е видял, че в един момент подсъдимият М. пада от
стола, на който е седял, на земята, без да види някой да го удря и дали е
ударен или просто столът е паднал от това, че тъжителят се е подпрял на
него, което и последният не отрича, а подсъдимият е тръгнал да става и така е
станала падането по гръб на последният, но безспорно е установен факта, че
пръв е паднал подсъдимият М., като обаче това не е достатъчно да се
възприеме за противоправно нападение от страна на тъжителя, камо ли че
заради тези си действия същият е следвало да бъде впоследствие пребит,
тоест не може определено да се сподели тезата за неизбежна отбрана, камо ли
в необходимите предели, лансирана от защитата, дори и да се приеме тезата
на този подсъдим, поддържана и от другия присъстващ към този момент
подсъдим-Д., че тъжителят е опрял коляно в шийната област на М., което
защитава и св. А. К.А., като теза, но при положение, че същата освен в близки
отношения с подсъдимия Д. сочи, че се е завъртяла и с гръб да не гледа, не
може това обстоятелство да се приеме за доказано, още повече, че от
ангажираното медицинско удостоверението по делото за този подсъдим- М.,
не се установяват травматични увреждания от такъв тип, а само от падане по
гръб, което определено не е защита в необходимите предели, дори и да има
нападение, което съдът не приема и че има, при положение, че е установено
падане от стола, при неустановени в пълнота обстоятелства- съборил ли го е
21
тъжителят, или се е подпрял и М. е тръгнал да става и е паднал, което е по-
достоверната според съда теза. Тезата на този подсъдим се дискредитира и по
линия на подсъдимия Д., тъй-като видно от изложеното по –горе в издадените
от СМУ и на двамата след инцидента са твърдяли едно и също- че видно от
представените СМУ и на тримата подсъдими, то се установява, че
подсъдимият М. А. няма външни травматични увреждания след инцидента, а
по негови данни имал само болки в гърба, като в своето медицинско, от дата
24.08.2021 г. в 10.15 ч прегледан от д-р К. Ч. посочва че на 22.08.2021 г
познат мъж го стиснал с ръце по шията блъснал го на терена и го притиснал с
коляно в шийната област, оплаква се от болезненост в гърба. При прегледа
не се установяват външни травматични увреждания. Вписано е, че той
съобщава, че му причиняват болка. От свидетелството на подсъдимият Е. Й.
от 23.08.2021 г 12 часа д-р К. Ч., се вижда, че същият съобщил на медика, че
на 22.08.2021 г познат мъж го удрял с юмруци по тялото и със стъклено шише
по рамото. Описано е, че по горната повърхност на дясно рамо личи
кръвонасядане с бледо.червеникав синкав цвят на площ 5/3 см. Подобно
кръвонасядане се установява и по външна повърхност на дясно предмишница
в средна трета на площ 9/4 см. Налице и болезненост при допир и натиск в
дясна гръдна половина в областта на ребрената дъга. Заключение: при
прегледа на Е. са се установили кръвонасядания по дясно рамо и дясна
предмишница и оплаквания от болезненост при допир и натиск в дясна
гръдна половина в областта на ребрената дъга. Описаните увреждания са
получени по механизма на действие на твърди, тъпи предмети и е възможно
да са получени по начин и време, както съобщава прегледаното лице, като
при положение, че нито едно лице извън подсъдимите не сочи тъжителят да е
било лицето замахнало и удари с бутилка бащата на подсъдимият Д., и при
положение, че по делото се доказва, че П. е бил повален и жестоко бит на
земята и няма данни да се е изправял , а да се е „примъкнал до чешмата, за да
се измия”, бидейки в безпомощно състояние, което е и логично видно от
впоследствие констатираните травми, то при заявено от полицейските
служители, че е имало и бой с бутилки, то това не изключва възможността,
друго, трето лице, да е ударило подсъдимият Е. Й. по посочения начин. Видно
от СМУ на Д.-от 23.08.2021 г от 13.25 ч д-р К. Ч.- последният съобщава, че
на 22.08.2021 г около 21:00 часа бил блъснат докато седял на стол от познат
мъж, който го притиснал с коляно в областта на тялото, след което си
разменили удари, тоест пред съдебния медик този подсъдим заявява коренно
противоположна фактология, на описаната от него в с.з. как на стола бил
подсъдимият М., „повален от М.”, а непосредствено след инцидента е
твърдял, че той е бил на стол и е бил повален, което напълно дискредитира
неговите обяснения и ги превръща в защитна версия, като очевидно
процесното СМУ е било извадено със защитна теза да послужи пред
„съдебните власти”, за да се оневини този подсъдим, който е „привнесъл
върху себе си това, което е заявено за сполетяло другият подсъдим- М.”, като
очевидно М. няма как да бутне и двамата от столовете им, да ги притисне и
22
двамата в шийната област и накрая самият М. да е набит, което превръща
обясненията и на този подсъдим в предимно защитна версия, а не
доказателствено средство. Същевременно в същото това СМУ е посочено, че
в областта на пети пръст на лявата ръка личи кръвонасядане с мораво-синкав
цвят обхващаща цялата му повърхност. При гръбна повърхност на лява ръка в
областта на пета дланна кост се вижда стар следоперативен ръбец.
Прегледаният съобщава, че е извършена оперативна интервенция по повод
счупване на пета дланна кост на лява ръка с давност от преди около две
години. Заключение: при прегледа се сочи, че се е установило,
кръвонасядане в областта на пети пръст на лява ръка. Това увреждане му е
причинило болка, тоест релевантна се оказва тезата на частното обвинение,
че тези увреждания на пръста, които са нови са получени видно и от мястото
им, не при предпазване от удари, а при нанасяне на такива, очевидно върху
тъжителя, като констатираните пък по последния увреждания напълно
съответстват да са нанесени по начина и механизма, който последният описва
в тъжбата.
Следва първо да се посочи, че съдът не навлиза в обсъждане на
показанията единствено на св. К. М.- полицейски служител, като същият е
работил по преписката, залегнала в постановлението на прокурора и в
докладната записка, изготвена по случая, е обективирал данните изнесени при
обясненията снети от съпричастните лица, като същите са разпитани и пред
съда при условията на непосредственост.
Съдът тук дава вяра и на заявеното от св. полицейски служители
като отчита смисловите нюанси в изнесеното от тях- така св. Т. заявява-„…
Заведението, ресторант „***“, пред което стана въпросният бой и
прерастна в масов такъв, тъй като говорим за летен сезон тогава по
случая, и хората предпочитат да хапнат и да пийнат на събора отвън, а не
вътре. Затова имаше изнесени едни маси, които бяха отвън... Масата, от
която стана лицето беше до една стара къща срещу заведението…По
спомени, приблизително разстоянието между двете маси беше 7-8 метра.
Това е приблизително по спомени. Масите в момента не са там. Лицето,
което стана от едната маса и се приближи към другото лице на другата
маса, бутна лицето, което седеше и седящият падна. Той продължи да го
удря /не сочи кой има предвид под „той”/. И се намесиха хора, които да го
защитават. Причината за този инцидент не мога да я кажа. Според мен
причината за масовия бой беше нападението на едното лице от едната маса
към другото лице на другата маса. Като се намесиха техни приятели и
близки и оттам това нападение прерастна в масов бой…Зная кой е М. П.,
зная и майка му, но не зная кой е седял на стола. В крайна сметка като един
от участниците накрая, при спирането на боя, видях, че и П. явно е участвал
в боя и П. е получил някакви контузии.. През цялото време имах наблюдение
върху масите. Възможно е преди това да е имало отново съприкосновение на
някое от лицата от едната маса с лицата към другата маса, но аз не мога
да кажа, макар че имахме видимост и към двете маси, пряка и
23
непосредствена, но просто не съм забелязъл. Моментът, в който забелязах
беше моментът, в който боят вече започна, както горе вече описах, когато
от едната маса стана едно лице, отиде на другата маса и удари лице, което
седеше на стола, то падна и започна масовото сбиване, като се притекоха
на помощ този момент и лица от двете маси.. Мисля, че се сещам кой е
инициирал боя. М. П. е инициирал боя и не мога да кажа той с какви
наранявания е бил.”, св. К. за същото сочи:”.. Предполагам, че делото е за
сбиването на събора в ** К. през миналата година. Съборът го охранявахме
трима души - аз, И. Т. и Началник участък „Р.“ К. Р.. Ние държим целия
район- Д., Р. и К.. След приключване на официалната част, вече в тъмната
част на денонощието, лятото на 2021 г., аз и Началника бяхме на около 20
метра от ресторант „***“, където имаше много хора и маси, разположени
отвън. На масите се бяха разположили множество лица, които
употребяваха алкохол. Ние тримата бяхме до служебния автомобил, извън
него. Имаше видимост, но беше тъмно и не се виждаше точно кои са
лицата на масите. Преди това горе-долу ги знаехме кои са лицата, но
нямахме хубава видимост. В един момент лице от масата на М. и другите,
не знам кои бяха на тази маса, стана и отиде към другата маса до тях /сочи
подсъдимите/, като не е тръгнал агресивно към тях. И изведнъж вече
станаха хора и от двете маси и започна боя. Тръгна към едно от лицата на
другата маса и в един момент стана боя. М. го познавам, защото съм го
срещал по ** К.. Познавам го от моята работа. Познавам и подсъдимите, и
те също са от К. във връзка с моята работа. Не казвам, че М. е станал.
Казвам, че от масата на М. стана някой…Знам, че М. е седял на тази маса,
защото имаше едно пияно лице, което по принцип към моите колеги
непрестанно апелираше през целия ден, и ходих да го укротявам през деня, за
да не прави проблеми. Затова знам, че М. и това лице бяха на една маса. Но
това лице си беше тръгнало преди да възникне побоя. Затова мога да кажа,
че от масата на М. стана някой, който отиде до другата маса, но не зная
дали това лице беше М.. На другата маса не мога да посоча точно кои бяха,
но май бяха те двамата /в залата сочи подсъдимите М. и Д./. Бяха М. и Д.,
но имаше и други лица на тази маса. Имаше и момичета на тяхната маса,
но не съм много сигурен. Когато този човек отиде до тяхната маса
изведнъж започнаха да стават хора и от двете маси и стана боя. Не, нямам
спомен дали само са си говорили, но изведнъж просто стана нещо. Станаха
хора и от двете маси. Дистанцията беше голяма, беше тъмно и не се
виждаше хубаво. Мисля, че мъжката част и от двете маси участваше в
побоя, като ние отидохме да ги разтърваваме. При положение, че ние
двамата полицаи бяхме цивилни, се налагаше да се представяме и да ги
разтърваваме. Аз към онзи момент бях Началник участък „Р.“ към Второ
районно при ОДМВР-Перник, като аз бях разпределен да бъда в охраната на
мероприятието на място с още двама колеги, а именно И. Т. и С. К.. Бяхме на
различни места, движехме се постоянно, но към момента, в който възникна
масовото сбиване само аз бях на около 20 метра срещу заведението, подпрян
24
на патрулната кола. Колегите не съм забелязал къде са били точно в този
момент. Аз бях подпрян на нашия патрулен автомобил и на около 20 метра от
мен имаше маси непосредствено до площада на селото. Лицето М. се беше
подпрял на един стол и говореше с някакво момче, като не си спомням, а и
бях на около 20 метра, и не мога да посоча М. с кого е говорил и дали е тук и
присъства в залата. Не мога да кажа. Според мен нямаше конфликт. Просто
си говореха и в един момент стола, на който беше момчето, падна и седящият
на него падна. Не мога да кажа дали нарочно или случайно. Ставаше въпрос
за стола, на който М. се беше подпрял. След това стана сбиването. Не мога да
кажа как стана боя след това, тъй като и от двете маси много хора скочиха и
започнаха да се бият. Всичко стана много бързо, поради което не мога да
конкретизирам дали М. е имал време да се върне до своята маса и след това
да стане боя, тъй като бях на разстояние 20 метра, беше тъмно, и
действията се развиха изключително бързо, но участници в масовия бой бяха
хора от двете маси. Не мога да кажа колко хора са били на масата на М. и
колко хора са били на масата на Д., но имаше доста хора. Бащата на Д. Е.
първоначално не беше там. После по някое време забелязах и баща му Е. на
мястото на боя. То се биеше цялото ** - стари, млади, не мога да кажа кой
кого е ударил, падаха на земята, ставаха, но никой не е бил в безпомощно
състояние. Боят продължи около половин час и повече и ние участвахме в
разтърваването. Извикахме допълнителни сили и средства от Второ
районно и Дирекцията, защото трима човека няма как да се справим с това.
В началото се опитахме да ги разтървем, неуспяхме, и след това извикахме
помощ след като не можахме да ги разтървем ги оставихме и повикахме
колеги за съдействие. Успяхме да ги разделим първоначално лицата от двете
маси…”, св. Р.-„Аз към онзи момент бях Началник участък „Р.“ към Второ
районно при ОДМВР-Перник, като аз бях разпределен да бъда в охраната на
мероприятието на място с още двама колеги, а именно И. Т. и С. К.. Бяхме
на различни места, движехме се постоянно, но към момента, в който
възникна масовото сбиване само аз бях на около 20 метра срещу
заведението, подпрян на патрулната кола. Колегите не съм забелязал къде
са били точно в този момент. Аз бях подпрян на нашия патрулен автомобил
и на около 20 метра от мен имаше маси непосредствено до площада на
селото. Лицето М. се беше подпрял на един стол и говореше с някакво
момче, като не си спомням, а и бях на около 20 метра, и не мога да посоча М.
с кого е говорил и дали е тук и присъства в залата. Не мога да кажа. Според
мен нямаше конфликт. Просто си говореха и в един момент стола, на който
беше момчето, падна и седящият на него падна. Не мога да кажа дали
нарочно или случайно. Ставаше въпрос за стола, на който М. се беше
подпрял. След това стана сбиването. Не мога да кажа как стана боя след
това, тъй като и от двете маси много хора скочиха и започнаха да се бият.
Всичко стана много бързо, поради което не мога да конкретизирам дали М. е
имал време да се върне до своята маса и след това да стане боя, тъй като
бях на разстояние 20 метра, беше тъмно, и действията се развиха
25
изключително бързо, но участници в масовия бой бяха хора от двете маси.
Не мога да кажа колко хора са били на масата на М. и колко хора са били на
масата на Д., но имаше доста хора. Бащата на Д. Е. първоначално не беше
там. После по някое време забелязах и баща му Е. на мястото на боя. То се
биеше цялото ** - стари, млади, не мога да кажа кой кого е ударил, падаха
на земята, ставаха, но никой не е бил в безпомощно състояние. Боят
продължи около половин час и повече и ние участвахме в разтърваването.
Извикахме допълнителни сили и средства от Второ районно и Дирекцията,
защото трима човека няма как да се справим с това. В началото се
опитахме да ги разтървем, неуспяхме, и след това извикахме помощ след
като не можахме да ги разтървем ги оставихме и повикахме колеги за
съдействие..”. Ключово е тук да се посочи, че не може да не направи
впечатление на съдебния състав, че при положение, че тримата полицейски
служители са били на еднаква дистанция от случилото се- на около 20 метра,
един до друг, подпряни на патрулния автомобил /па данни на първите двама,
а третият- Р. сочи, че е бил само той до колата, а другите са се движели и не
знае дали са били точно до колата в този момент/, но тези свидетели макар и в
сумрак към тъмно време наблюдават една и съща случка, при еднакви
условия, сумрак към тъмно от еднакво отстояние, и тримата казват, че едно
лице от едната маса е отишло към другата маса /очевидно тъжителят към
масата на подсъдимите, което се установява по делото и от другите гласни
доказателства- св. Л., св. К.А. и заявеното от първите двама подсъдими, като
относно тази им част съдът не кредитира показанията на св. Ж. П. и Р. П.,
като не се доказва и един от двамата да е отишъл заедно с тъжителя към
другата маса, както твърди св. К.А./, и съдът приема, че само тъжителят се е
отправил към масата на подсъдимите, но вече тук започват отликите и
смисловите нюанси в заявеното от полицейските служители, като
полицейските служители- Р. и К. сочат, че тъжителят не е тръгнал агресивно
и се е подпрял на стола и другото момче е паднало, като е паднал и столът, и
че двамата си се говорили и конфликт не е имало, като след падането на
стола, изведнъж е станало масовото сбиване, а за същото това обстоятелство
св. Т. сочи в протяжния си разпит, в който заявява нееднозначни
обстоятелства към различни моменти от същия, че първоначално, че и той не
е видял точно как е станало, но после в същия си разпит сочи, че –„Лицето,
което стана от едната маса и се приближи към другото лице на другата
маса, бутна лицето, което седеше и седящият падна. Той продължи да го
удря. И се намесиха хора, които да го защитават. Причината за този
инцидент не мога да я кажа. Според мен причината за масовия бой беше
нападението на едното лице от едната маса към другото лице на другата
маса.”..а за същото св. К. Моментът, в който забелязах беше моментът, в
който боят вече започна, както горе вече описах, когато от едната маса
стана едно лице. Когато този човек отиде до тяхната маса изведнъж
започнаха да стават хора и от двете маси и стана боя. Не, нямам спомен
дали само са си говорили, но изведнъж просто стана нещо. Станаха хора и
26
от двете маси. Дистанцията беше голяма, беше тъмно и не се виждаше
хубаво. Мисля, че мъж като отиде на другата маса и удари лице, което
седеше на стола, то падна и започна масовото сбиване, като се притекоха
на помощ този момент и лица от двете маси. Мисля, че се сещам кой е
инициирал боя. М. П. е инициирал боя и не мога да кажа той с какви
наранявания е бил. Лицето М. се беше подпрял на един стол и говореше с
някакво момче, като не си спомням, а и бях на около 20 метра, и не мога да
посоча М. с кого е говорил и дали е тук и присъства в залата. Не мога да
кажа. Според мен нямаше конфликт. Просто си говореха и в един момент
стола, на който беше момчето, падна и седящият на него падна. Не мога да
кажа дали нарочно или случайно. Ставаше въпрос за стола, на който М. се
беше подпрял. След това стана сбиването. Не мога да кажа как стана боя
след това, тъй като и от двете маси много хора скочиха и започнаха да се
бият…”,св. Р.-„Аз към онзи момент бях Началник участък „Р.“ към Второ
районно при ОДМВР-Перник, като аз бях разпределен да бъда в охраната на
мероприятието на място с още двама колеги, а именно И. Т. и С. К.. Бяхме
на различни места, движехме се постоянно, но към момента, в който
възникна масовото сбиване само аз бях на около 20 метра срещу
заведението, подпрян на патрулната кола. Колегите не съм забелязал къде
са били точно в този момент. Аз бях подпрян на нашия патрулен автомобил
и на около 20 метра от мен имаше маси непосредствено до площада на
селото. Лицето М. се беше подпрял на един стол и говореше с някакво
момче, като не си спомням, а и бях на около 20 метра, и не мога да посоча М.
с кого е говорил и дали е тук и присъства в залата. Не мога да кажа. Според
мен нямаше конфликт. Просто си говореха и в един момент стола, на който
беше момчето, падна и седящият на него падна. Не мога да кажа дали
нарочно или случайно. Ставаше въпрос за стола, на който М. се беше
подпрял. След това стана сбиването…”. Видно от заявеното от тези
свидетели, то макар и преки очевидци за един и същи ключов факт-начина на
започване на масовото сбиване, същите не заявяват напълно сходни данни
при положение, че са ги наблюдавали при еднакви условия-еднаква
видимост-тъмно почти и дистанция от 20 метра, като съдът намира, че следва
да даде вяра на еднозначния факт, а именно и тримата сочат, че тъжителят е
този който пръв се е отправил към масата на двамата подсъдими, но за
разлика от св. Т., св. Р. и К., сочат, че не е бил агресивно настроен, а са си
говорели и столът е паднал и е станало по този повод масовото сбиване с
участието на подсъдимите, докато св. Т. в началото на разпита си също сочи
сходни данни, но впоследствие заявява други- че едното лице, е бутнало
другото и го е „удряло”, поради което при тези смислови отлики, съдът дава
вяра на заявеното от двамата свидетели, които сочат еднозначни данни-да,
падане е имало, и поводът е бил отиването на тъжителя и подпирането на
стола на подсъдимият М. А., но докато е бил на стола, двамата само са си
говорили и не се доказва тъжителят към този момент да е удрял подсъдимия,
като относно начина на падане на стола, това обстоятелство отново е спорно-
27
дали е след подпиране, или в резултат, че единият е тръгнал да става, но факт
е, че подсъдимият е паднал, като не може да се интерпретира това падане,
независимо дали самостоятелно при стечение на посочените обстоятелства-
единият се подпира, другият подстава или блъскане от стола е противоправно
нападение, което е и най-достоверната теза, което е следвало да инициира
толкова масов бой от над 20 човека и травматични увреждания, констатирани
и доказани от силен побой именно над тъжителя. Следователно, съдът
приема, че същият е отишъл до масата на подсъдимите в нетрезво състояние,
влязъл е в словесна конфликтност с подсъдимия М., подпрял се е на стола му,
последният е тръгнал да подстава и е паднал от стола, и това е станало повод
да се намесят първо подсъдимият Д. от масата на падналия, после
свидетелите Ж. и Р. П.и от масата на тъжителя и по данни и на подсъдимите и
на полицейските служители още множество лица, като последните сочат
около 20 човека, като на площада са били около 70-80 по данни на св. Т.,
които сочи, че боят е бил толкова масов и жесток, че в апогея му са се биели
и с предмети /бутилки, тръби и др./ и множество лица, като същият сочи, че
се е притеснявал от фатален край и че ще има жертви, като е било извикано и
подкрепление от 02 РУ ОДМВР, но докато същото дойде, конфликтът е бил
почти отшумял, което поддържат и другите двама свидетели полицейски
служители, участвали в разтърването. Тук следва да се посочи, че от това
падане, за което в обясненията си излага доводи и подсъдимият М. А., видно
от представеното СМУ по делото, същият е имал само болка в кръста, тоест
не се доказва тъжителят да го е притискал в шийната област, както твърди,
той самият, другият подсъдим и св. К.А.. Това обстоятелство остава
недоказано, като от друга страна следва да се посочи, че в обясненията си
вторият подсъдим Д. Н. не отрича, че е нанесъл удар на М. П., но твърди, че
това е станало при самозащита. Съдът не приема тази теза, като видно от
изложеното тъжителят не се е отправил и не е говорил с този подсъдим, а с
падналия такъв, поради което и реакцията на Д. е била спрямо тъжителя и той
не отрича да го е ударил, като другият съподсъдим за това обстоятелство,
сочи, че провокацията е била от св. Р. към Д. и него е ударил, тоест двама
подсъдими си противоречат, още повече, че по делото не се доказва видно от
посоченото по-горе към този момент Р. да е бил на тяхната маса, като той е
дошъл след падането на М. и в помощ на тъжителя / подсъдимият- М. А.-„..С
М. нямаме други спорове. Имаше един младежки клуб и постоянно ходехме
там да играем тенис на маса, но те ни гонеха оттам, обиждаха ни. Това е.
След като той ме блъсна и си сложи крака върху мен, Д. беше с неговата
приятелка отляво на мен, тъй като те също бяха с гръб към тяхната маса,
той се обърна и очакваше да ме види. Видя ме, че съм на земята, и Р. тръгна
да удари М. в този момент и М. бързо го бутна с ръка и вика: „Какво
правите? , „Вие добре ли сте?, Защо го правите това нещо?“. И след това
нещо стана боя и се забихме. Стана боя след като М. и Р., М. ме беше
нападнал, Р. посегна на Д.. След това дойдоха полицаите /тоест няма данни
тъжителят да е посягал на Д./. Почнаха да ни разбутват и други хора и
28
стана суматохата… Под „суматоха“ имам предвид, че когато стана боя се
притекоха много хора. Ние просто бяхме двамата с трите момичета. Ние
двамата човека от нашата маса и няколко човека от тяхната маса. В
суматохата не може да се разбере много, защото имаше много хора около
нас на площада. От тяхната маса станаха много хора и от друга маса
станаха, мисля, че Павката и други момчета. След като паднах на земята,
се предпазих, станах прав и след това започнахме да се бием двете групи. Аз,
Д., М., Р., Ж., А., започнахме да се бием. Знам, че му викат Тони. Не стана
ясно точно кой кого удря. В самия бой не можах много да видя кой кого
удря.”, подсъдимият Д. Н.: „Аз си говорех с моята приятелка и по едно
време чух, че нещо изтропа до мен. Обърнах се и видях М. да лежи на земята
и М. беше си сложил стъпалото върху гушата му /тоест и този подсъдим не
заявява тъжителят да е повалил с удра М. от стола/. Аз станах и Р. посегна
да ме удари. Аз се предпазих и той ме удари по ръката. Р. беше дошъл с М..
Аз седях на пейката /а в своето СМУ сочи, че е седял на стол, и той е бил
бутнат от М. от стола, а не Д./ с моята приятелка, а М. седеше на стол.
След което бутнах М. и го попих : „Какво правите? „Вие нормални ли сте,
има жени, деца?“ След което дойдоха полицаите да ни разтърват. Но Р.
казваше: “Аз ще ви еба майката“. И започнахме да се бием взаимно.
Признавам, че ударих М., но след като той ме удари. Ударих го с юмрук един
път. И после вече започнахме да се бутаме /не може само при един удар с
юмрук и само бутане да ес получат травматичните увреждания
констатирани по тъжителя/. Р. започна да ме бута. От тяхната маса
станаха още три-четири човека. М., след като падна и след като избутах
М., М. стана и беше до мен /значи М. не е бил в безпомощно състояние и се е
изправил бързо/. М. не съм го видял да пада /обратното заявяват
свидетелите на обвинението- М. е повален на земята и бит от двамата
подсъдими, впоследствие ритан и от третия присъединил се такъв, който
го е догонил и до другата маса, за да продължи да го рита, което
съответства и на описаното в СМЕ, че ударите са множество и от двете
страни и по лице и тяло/. Когато го ударих М. се дръпна назад и Р. дойде към
мен. И дойдоха и други да им помагат и стана масов бой. Дойдоха и други
хора от другите маси - едни да ни разтървават, а други да им помагат.
Стана масов бой. Баща ми дойде по-късно, след като беше приключил боя
/обратното сочат всички други свидетели, същият е дошъл в апогея на боя и
е влетял в него бързо, видно от посоченото от полицейските служители/.
Дойдоха с М. с мотора. Не съм видял М. кога е хванал шишето. После това
го разбрах от М.. Не съм видял баща ми да удря, освен да ни разтървава…”.
При така изложеното става ясно, че в обясненията на двамата подсъдими се
наблюдават несходства и дълбоки противоречия, както на кредитирания
писмен така и на кредитирания гласен доказателствен материал от съда.
Първо нелогично е Д. да не е видял, седейки до М., че М. е дошъл и едва като
нещо изтропало бил видял, че М. е паднал, а М. си бил сложил „стъпалото на
шията му” /при положение, че в тази ситуация се самоописва той, а не М. в
29
СМУто си, очевидно недостоверно/, като за същото пък св. К.А. също
непосредствено в ситуацията говори вече за „коляно”, за каквото и самият М.
обяснява /при положение, че пък в неговото СМУ сочи, че го е душил с ръце,
извод- ако го е душил щеше да има два дни след това когато е прегледа
синини или охлузвания или травми, а такива медикът не е констатирал, а само
болки в кръста от падането заявено от този подсъдим/, тоест този факт не
може да се кредитира за достоверен, като ясно е само падането, но не и
последвали удари от страна на тъжителя към който и да е от двамата
подсъдими, за такива говорят само те в своите обяснения и св. К.А., която е
била „с гръб”, като определено е алогично да виждаш „с гръб ” кой кого удря
и да даваш детайли относно тези обстоятелства, като съдът не дава вяра на
показанията на тази свидетелка, дискредитирани напълно и по линия на
описаното по-горе кой, къде седял, какво пил и т.н./тя изнася данни в
противоречие дори на тезата, на подсъдимите в техните обяснения/.
Същевременно безспорно се установява, че бързо М. се е изправил и е
застанал до Д., което се потвърждава и от заявеното от Д., тоест ако е бил със
стъпало или коляно на шията /или ръце/ от тъжителя, остава неясно как е
станал тогава толкова бързо, ако и Д. не е бил зает да му помага на него, а да
се „бута” с Р. /което пък М. твръди в обясненията си пред съда/, който съдът и
приема, че не е бил на тяхната маса към този момент, което еднозначно
заявяват и полицейските служители и дори и свидетелят Л.-свидетел на
защитата. Тоест веднага след падането от стола, ставането от земята,
тъжителят става обект на агресията и от двамата подсъдими, като пръв го
удря с юмрук в лицето подсъдимият Д. и вероятно това е ударът, от който
тъжителят и бил повален и започват и ритниците от първоначално двамата
подсъдими. На следващо място, на масата на подсъдимите е имало само
момичета, се установява от самите техни изявления и заявеното от
полицейските служители, а на масата на тъжителя са били свидетелите Р. и
Ж. П.и, който са се притекли на помощ на тъжителя, и възниква въпросът
защо да му помагат ако „той е насилникът, опрял коляно в шията на
подсъдимия М.”, и това обстоятелство съпоставено със заявеното от самите
двама подсъдими, че притеклите се на помощ лица са били на страната на
тъжителя или са ръзтървали биещите се, кой тогава е нанесъл обективирания
жесток побой в медицинската документация по делото на тъжителя, при
положение, че другите участници или са неутрални или са на негова страна, а
тези на страната на подсъдимите са момичета, неучаствали в побоя. Тоест
изключва се априори всяка друга версия, освен, че травмите на тъжителя са
нанесени именно от подсъдимите, действащи заедно като едновременни
съизвършители и впоследствие при условията на последователно
съизвършителство в нанасянето на побоя на вече поваления тъжител, се е
включил с ритници основно и третият подсъдим, дошъл вече агресивен на
мястото на деянието. Това обстоятелство съпоставено и със заявеното от
самите двама подсъдими, че в даден момент са удряли М., но сочещи
недостоверни обстоятелства за условията при който това е ставало-М. няма
30
данни да е нападал Д., за да се защитава последният и да го удари с юмрук,
което и този подсъдим не отрича, като и М. А. не отрича, да е ударил М.,
което е и логично при развилата се ситуация, че същият е станал повод за
падането му от стола. Като в този аспект, смислово логично и доказано е, че
травматичните увреждания с ръце, крака, удари с юмруци преди
присъединяването на третия подсъдим са нанасяни от двата подсъдими на
тъжителя /отново следва да се подчертае други на страната на подсъдимите не
е имало, които в масовия бой да се приеме, че евентуално биха могли да
нанесат телесни увреждания на тъжителя/, тоест същите удари и свалянето на
земята, за което свидетелстват свидетелите на обвинението е именно нанесено
от двамата подсъдими, като към тях преди приключване на боя и участие в
ударите е взел и присъединилия се баща на единия подсъдим- Е. Й., който е
дошъл агресивно настроен по данни на св. полицейски служител-Р. /…
СВИДЕТЕЛЯ Р.: Не мога да кажа колко точно човека са участвали в боя.
Много хора участваха в този бой. Над тридесет човека участваха. Всички
бяха употребили алкохол…Е. не беше на масата, появи се по-късно. Спомням
си, че като го видях и го предупредих изрично да не прави проблеми. Просто
го видях, че дойде агресивно настроен Е., но незнам после какво стана. Не
съм видял удари. Не мога да конкретизирам. Беше тъмно….”/. И тук идват да
се посочат показанията на свидетелите на обвинението, които са преки
очевидци и участници в случилото се, като докато съдът не дава вяра на
показанията им досежно началото на конфликта, че подсъдимите са отишли
на тяхната маса и намира, че това е начин да оневинят приятелят си–М. и да
покажат приятелска солидарност, както и да подсилят обвинителната теза, то
относно участието на тримата подсъдими в боя и това че именно те –заедно
са нанасяли травматичните увреждания на тъжителя и че същия е бил повален
на земята и бит и от тримата, съдът дава вяра на заявеното от тези свидетели,
като същото се явява съответно на събраните писмени доказателства по
делото, в това число и на приетата по делото съдебно медицинска експертиза
комплексна такава, като и в психологическата й част става ясно, че ако
тъжителят не е бил жестоко пребит едва ли е щях да отключи констатираните
от вещото лице психолог- разстройство в адаптацията, нарушение на съня,
тревожност, страх и т.н. и то с давност над шест месеца след инцидента, част
от които симптоми персистират и понастоящем, като следва само като детайл
да се посочи, че това вещо лице в съдебно заседание посочва, че относно
инициирането на конфликта заявеното от тъжителя, че първи са били отишли
подсъдимите към тяхната маса е оценено като лъжа по скалата на изследване
лъжа. Така следва да се посочи, какво сочат и какво възприема за достоверно
съдът от описаното от свидетелите на обвинението Р. и П. Ж.в, който
посочват в разпита си пред съдебния състав-свидетелят Р. П.: „…Приятел
съм с М.. Познавам го от малък, защото сме от ** К.. Познавам и тримата
подсъдими. За тях знам, че са конфликтни личности. Известни са като
такива в селото, че са агресивни и двамата, и бащата, и сина. Доколкото
знам имат дела, но конкретно не знам за какво са. Не съм запознат. За
31
случката – на събора на ** К., аз по принцип не съм видял разговора на М. и
М., но впоследствие разбрах, че е имало някакъв разговор. И при ставането
от стола М. е паднал. Сега, точно спънал ли се е, не знам. М. е паднал от
неговия си стол в кръчмата. М. е отишъл при М. и се е подпрял на стола и са
говорили за нещо. Но на събор не можеш да чуеш всичко. М. е станал от
стола, и е приклекнал на коляно от стола. М. се е бил подпрял на стола.
Тогава М. е станал от стола и е тръгнал да, незнам дали да бутне М., или да
бие М., но хората от масата са го дръпнали. Не знам точно кой. След това
М. си е седнал на масата. Аз бях до него, но не съм видял кога са говорили те
двамата. Отвън сме на масата с М.. Беше пред ресторант „***“. Това
стана в сумрак, смрачаваше се вече. На нашата маса бяхме аз, М. и Ж.,
който е другият свидетел. На другата маса бяха М. и М.. Бащата го
нямаше. Двете маси бяха на около 3,50-4 метра разстояние. Имаше много
хора в заведението. Бяхме изпили по една-две бири. Събор е. Не съм обърнал
внимание да е имало пиян някой от трима ни. М. пи бира и да е изпил една
бира, бира и половина. Ние бяхме с Ж. там и М. дойде по-късно. Доколкото
съм запознат той има мотор, но дойде пеша. Те бяха двама на масата,
имаше алкохол но не знам какво и колко са пили. Не, аз не съм видял М. кога е
отишъл при тях да разговаря с М.. Аз впоследствие разбирам, че е бил там.
Не съм обърнал внимание, че е станал. Аз и Ж. сме там и идва М.. Той
последен дойде на нашата маса. Нямаше движение между масите ни. Преди
М. да стане и отиде при М. никой от масата на М. и Е. не е идвал при нас.
След това М. си дойде на масата и след около 10-15 минути някъде, М.,
другият свидетел, докара Е. с мотора. Е. е бащата на Д.. И го докара на
площада и дойдоха направо на масата при нас, при М.. Дойдоха М., Д. и Е..
М. докара бащата Е.. М. стоеше на разстояние от Д.. Дойдоха директно на
масата при М.. Д. отиде при М. и нещо му каза от рода на „ти ли ще се
правиш на мъж“ и М. тръгна да става и да побегне. Обаче на Д. баща му го
пресрещна и му удари една пестница и го повали на земята. Пресрещна го,
както е масата на 1,50-20 метра до масата беше М.. Оградиха го, тримата,
и го свалиха на земята и започнаха да го удрят. Бащата го удари с юмрук
някъде отстрани в тилната част и М. падна. Когато падна, обкръжиха го и
тримата, и започнаха до го удрят с юмруци. За М. не съм на сто процента
сигурен, но той беше там, дали го риташе. Но със сигурност видях да го
удрят с юмруци, и го ритаха Е. и Д.. М. беше паднал, но нямаше как да се
защитава. Аз се опитах да го защитя, но един от полицаите ме избута.
Полицаите бяха там. Стана мазало. Имаше полицаи отвън пред кръчмата.
Те обикаляха площада. Полицаите, мисля, че бяха трима или четирима. Те
бяха там, в уличката. За две-три минути дойдоха трима-четирима полицаи.
Не им знам имената…. С юмруци го удряха по лицето навсякъде. След като
полицаите преустановиха боя, А. отведе М. към тях. А. дойде на
суматохата Той си беше в къщи. Той живее точно до площада. Чул е
суматохата. И прибра М. в къщи. Когато се изправи М. беше в кръв откъм
лявата страна. И не можах да го видя много добре, и отиде към чешмата
32
да се мие. Чешмата е точно до кръчмата. Не знам дали е изпадал М. в
безсъзнание. Не, не беше адекватно състоянието на М. когато отиде до
чешмата - не беше на себе си… М. в никакъв случай не е имал възможност
да посегне и да отвърне на ударите… СВИДЕТЕЛЯТ Ж. П.: Приятели сме с
М. и познати. Познати и приятели сме и с тримата подсъдими. От едно **
сме. Датата на събора е 21 август. И миналата година на събора седяхме с
Р. на масата и пиехме бира пред ресторант „***“ в ** К.. Беше светло, към
08,30-09,00 часа вечерта. Имаше много хора. Полицаи имаше отпред на
площада. М. дойде към 08,30 часа пеша. М. живее наблизо. Той не е
конфликтна личност. От подсъдимите Д. и М. седяха на друга маса, наблизо
до нашата маса. Не видях какво пиеха. Бяха подпийнали. Ние на нашата
маса не бяхме подпийнали. М. изпи една бира. Той не пие много. М. стана и
отиде на другата маса при М.. Говориха си нещо, но не знам какво, не съм
чул. Беше се подпрял на стола му. М. тръгна да става и паднаха заедно
двамата с М.. Нещо се събориха, залетяха. Спънаха ли се, не знам какво
стана точно. Имах пряка видимост, но не видях точно какво стана. Удари
не е имало. Изправиха се и нищо не е имало. След това М. се върна на
нашата маса и останахме да си седим. След около 15 минути дойдоха Д., Е.
и М.. След 15-20 минути бащата Е. дойде през площада пеша. А в другия край
на площада бяха спрели с мотор май Е. и Д.. Дойде и бащата. И дойдоха и
тримата, тримата подсъдими, към нашата маса и налетяха М. да го бият.
С юмруци, и с пестници. Е. и Д. налетяха да го бият. М. беше встрани. Той
впоследствие след това го удари. М. си седеше на стола. Мисля, че Д. пръв го
удари. Те започнаха да го бият и М. падна. Налетяха го и двамата да го
бият, но не мога да кажа кой от двамата го удари първи. Удари го по
лицето, но точно къде не знам. М. падна. И тогава започнаха да го бият с
ритници. И тримата го ритаха по тялото. И в главата го ритаха и
тримата за около половин – една минута. Ние станахме и М. тръгна да
бяга. Полиция дойде в този момент. Но Е. там събори М. отново, зад
другата маса. И започна да го рита и да го бие и там. И Д., и М., бяха там.
Биеха го до масата. М. стана, продължи три-четири метра, те го
настигнаха и пак започнаха и тримата да го бият. И тогава дойде полиция.
Аз хванах Е. и го отместих. М. остана да лежи на земята. В първия момент
мислех, че не е в съзнание. М. беше на земята като мъртъв, беше си затворил
очите. След около 2-3 минути А. го хвана и го отведе към чешмата да го
мие. А. си беше в тях, в къщи, и дойде, защото живее близко до площада. Чул
е, че става нещо. А. отведе М. да се измие на чешмата, защото М. беше
целият в кръв по главата. И от там вече го е отвел към къщи. Не знам дали
са имали конфликт преди това тези страни. Да, знам за починалото момче.
Починалото момче, за което е осъден Д., е бил приятел на М.. Починалото
момче беше приятел с М.. М. не е удрял никого от тримата. Той нямаше
възможност, не можеше. М. беше на земята. Стана и се опита да бяга, но
не можа…”/. Относно заявеното от тези двама свидетели, то съдът намира
следното, в показанията им се наблюдава както обективност, така и
33
субективен елемент в някой от заявените обстоятелства, поради което същите
следва да се анализират внимателно и през призмата и на обстоятелството, че
и двамата са приятели на тъжителя и същевременно са участвали в
конфликта, като съпоставяйки заявеното от тези двама свидетели с
изложеното от включилите се в разтърваването полицейски служители,
наблюдавали пряко започването на конфликта, то съдът намира, че
показанията на двамата свидетели в частта, с която се опитват да изложат „че
те са си стояли на масата, заедно с тъжителя и подсъдимите са дошли и са ги
нападнали, като преди това достоверно си излагат за случката със стола”, е за
да подсилят обвинителната теза, а да опровергаят всяка провокация от страна
на тъжителя, защото по делото се установи безспорно, че именно той е
отишъл на масата на двамата подсъдими и е започнал словесния, прераснал
впоследствие във физически конфликт, това заявяват е полицейските
служители, видно от цитираните показания на същите по-горе, както и на
стоящия на съседната маса св. Л., който се е обадил и на бащата на
подсъдимия, след като е започнал боят и същите и дошъл на място с мотора
на св. М. Л. и при положение, че са били на разстояние по-малко от 1 км,
където е била къщата на този свидетел /което последният сочи в показанията
си /М. Л.: Отношенията ми с Е. и с Д. са ми близки. ... Традиционния ни
събор е на 22.08.2021 г. Аз лично с Е., братовчед ми, бащата на Д., не бяхме
на площада, а бяхме в моята къща в ** К.. Моята къща в сравнение със
заведението е на около един километър. Бяхме семейно, с приятели. Не бяхме
употребили алкохол. И Е. не е употребил алкохол. Той тъкмо дойде в къщи
към 20,30 часа, точен спомен вече нямам, след което веднага му се обади
един от свидетелите и му съобщи, че неговият син е в заплаха. Еми, че
почват да го нападат и да се спречкват с М. и неговата компания. Не зная
точно кои са били тогава. След това ние тръгнахме към площада, за да
предотвратим Д. да не бъде бит. Като отидохме на площада те вече се
биеха. Отидохме с мотор, мой мотор. Аз карах. Отиваме на площада и боя
вече беше започнал. Беше отвън боя, на самия площад. Д., М., имаше около 20
човека вече. Д. и М. участваха там. Не знам кой се е бил, не съм видял точно
кой кого е бил. Аз и Е. отидохме да ги разтървем. Отидохме да хванем Д. да
не бъде бит. На земята не съм видял човек. Не съм видял кой кого е удрял. По
Д., беше много тъмно, не съм видял травми. И по М. не съм видял травми.
Ние просто дръпнахме Д.. Когато отидохме с Е. имаше струпване на около
20 човека…/. Следователно, от показанията на този свидетел се установява, че
същите са отишли на място когато боят е започнал, но не е приключил, като
това е свидетел на обвинението, който сам опровергава тезата на
обвинението, че третият подсъдим е отишъл, когато боят е бил приключил и
ако да е бил приключил, кого тогава е следвало да „разтървава” третият
подсъдим и да „брани М. да не бъде бит”, тоест този свидетел в стремежа си
да оневини третият подсъдим смесва достоверни с недостоверни данни- хем
подсъдимият Й. е описан само като арбитър, който разтървава, пък хем брани
сина си да не бъде бит, пък хем М. и Д. се бият, хем боят е приключил, хем не
34
е. Показанията на този свидетел съдът намира, че могат да се ценят само
фрагментарно и само доколкото съответстват на останалия вече приет за
достоверен доказателствен материал, поради което и съдът приема, че този
подсъдим първо е дошъл достатъчно бързо /с оглед дистанцията, бързото
обаждане на другия свидетел, идването с мотор- очевидно движещ се по-
бързо дори и да е имало МПС-та по пътя/ и същият е дошъл „агресивно
настроен”, което сочи св. Р.. Следователно, съдът приема, че подсъдимият Й.
е дошъл по време на боя, преди края на същия и показанията на свидетелите
на обвинението, че и подсъдимите в даден момент са повалили на земята
тъжителя, като съдът приема, че най-достоверна е тезата, че е повален от Д. с
първия нанесен юмрук в лицето, и впоследствие са му нанасяли дружно и
заедно удари с ръце и крака, ритали са го и в главата е напълно достоверно,
макар и да се е развило на масата на първите двама подсъдими /като единият
свидетел и говори „ритаха го до другата маса”/, тоест не може да се приеме,
че подсъдимият би получил набора от увреждания описани в СМУ ОТ
31.08.2021 г, възпроизведени и в кредитираната по делото Комплексна
СМПЕ, и останалите писмени медицински доказателства по делото, ако както
твърдят тримата подсъдими в обясненията си- единият може да е го е ударил-
подсъдимият М. А.- „.В суматохата съм ударил някой. М. може и да съм го
ударил, но аз не мога да си спомня. Беше голяма суматоха. Може да съм се
защитавал…”, няма как съдът да приеме, че се е защитавал и можело само да
го е ударил, първо при положение, че съпроцесникът му Д. сочи- „М. стана и
беше до мен”, и че инцидентно е ударил вероятно М., при положение, че ако
тези двама подсъдими „инцидентно са ударили М.” /както твърдят, а пък
бащата на втория подсъдим въобще не го е удрял/, как тогава тъжителят М. П.
получава такава амалгама от различни травматични увреждания по цялото
тяло-изразяващи се в: охлузвания на главата, челото и лицето отляво;
разкъсно-контузна рана (аркада) под дясната вежда; контузия на дясната
орбитална област; кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка;
зрение с дясното око, оценено на 0.3: контузия на главата и сътресение на
мозъка, протекли с общомозъчна симптоматика и частична липса на спомен,
реализирали медико-биологичния признак - „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ според СМУ от 30.08.2021 г. и СМЕ по делото
/като никой друг не го е бил, другите са били на негова страна/. Ако се приеме
тезата на двамата подсъдими, че само са се защитавали, а пък тезата на
третия, че само е разтървал, и при положение, че другите участници в боя са
на страната на тъжителя, то би се стигнало до удачния въпрос е –как тогава са
нанесени всевъзможни и отдясно и от ляво по тялото и главата увреждания на
тъжителя, и от кого…тоест абсолютно компроментирана е тезата на
подсъдимите в тази им част, като съдът я приема, като чиста тяхна защитна
версия, целяща снемане от отговорност и оневиняване по случая, особено при
положение, че третият подсъдим е *** за тежка телесна повреда и настоящото
деяние е извършил в изпитателния срок на същото това осъждане/и още
повече че видно от съдимостта му пак е удар в окото, довел до слепота, а
35
видно от медицинското на офталмолога и при М. и видно от СМУ е имало пак
такъв удар в окото/, а оттам съдът намира, че са и всички опити на другите
двама подсъдими да го оневинят напълно, както и на свидетелите на
защитата, че подсъдимият Й. само е разтървавал биещите си. Такава теза
въобще няма как да бъде споделена и от естеството на самите обстоятелства-
не може баща, притекъл се на помощ, на сина си, при обаждане „че бият М.”,
отишъл „агресивно настроен”, „в масов бой”, в който дейно участие е взел и
сина му и при стара вражда между двете компании, които се установи, че
след смъртта на сина на св. Г. Г., обвиняват за това именно подсъдимия Д.,
осъден и за това деяние като непълнолетен, и при положение, че тази вражда
не се отрича и от двете страни по делото, бащата да е влязъл в
неприключилия масов бой /съдът посочи защо приема, че не е приключил/, и
само да е разтървавал биещите се. Ако боят беше приключил, кой тогава ще
разтървава бащата и защо тогава самият той ще твърди, че тъжителят му е
посегнал да го удари с бутилка и той се е предпазил , която и теза съдът не
приема, а приема, че трето лице е посегнало с бутилка, тома съответства и на
изложеното от полицейските служители, че други са се биели с бутилки /
подсъдимият Й.-„…На въпросния ден на събора си бях в къщи и към седем
часа вечерта М. ми се обади да ходим до тях, защото аз нямах гости. Аз
отидох до тях към седем и половина някъде. Седнахме. Той сипа узо, дали
съм изпил и 50-100 грама, не си спомням, и ми звънна телефона. Обади ми се
Л., предишният свидетел, и ми каза, че се бият на площада М., М., М..
Понеже аз знам болната тема с моя син, реших да отида и да ги разтърва.
Не съм отишъл да се бия. При ставане от масата М. вече палеше мотора,
явно и на него някой му се беше обадил, и му казах: „Карай ме бързо на
площада!“ и отидох на площада. Като отидохме на площада с М. те се
биеха там. Ние спряхме мотора на средата на площада. Те се биеха срещу
ресторанта. Аз влязох между тях и започнах да ги бутам, да не направят
беля. В този момент както се биеха, по едно време М., не съм го видял пиян
ли е бил или какво, с една бутилка стоеше срещу мен. Имаше патрулка
отзад. Той стоеше с гръб към патрулката. Викам му: „М., остави
бутилката, ще стане беля, ще удариш некого!“ Той се засили и да ме удари с
бутилката. Аз се предпазих и той ме удари по рамото, не можа по главата.
Пак стана суматоха и как точно стана и незнам дали участваха и М. и сина
ми. И полицаите вече се намесиха. Беше масов бой. Не, аз не съм нанасял
удар на никой в масовия бой. Аз не бях отишъл да се бия и бях абсолютно
трезвен. …Аз като отидох, не знам колко време преди това е било, но като
отидох самият бой приключи за по-малко от минута. В това време дойдоха
майка му и баща му на М., още хора. Станаха едни караници. Майка му
започна да раздава шамари на нашата група. На М. му удари един
шамар.Баща му му удари. Но това са едни караници и спорове. Вече нямаше
бой, но имаше караници и спорове. И Полицаите предотвратиха нещата.
Имаше псуване и тем подобни работи…”/. Тоест, самият този подсъдим в
показанията си дискредитира заявеното от другите двама подсъдими, които се
36
стремят да го оневинят- при положение, че е бил „дошъл накрая на боя”,
както те твърдят, тогава защо самият той заявява, че като е отишъл
„момчетата са се биели там и той е влязъл между тях” и една тогава се е
намесила полиция, като това противоречи и на заявеното от полицейските
служители, че те вече са били и тримата в опити да потушават конфликта,
когато е дошъл бащата, и това е логично те са били на 20 метра от началото
на боя, а той на един км разстояние, макар и да е дошъл бързо. Следователно,
тезите описани от подсъдимите съдът в тази им ключова част, приема, че са
тяхната защитна версия, целяща общото им оневиняване и изричното
оневиняване на третия подсъдим. Съдът не дава вяра на тази част от
обясненията им, като ги намира за противоречащи на целия писмен
доказателствен материал по делото и на кредитирания устен такъв, основаващ
приетата за установена фактическа обстановка по делото, развила се по време
на конфликта. Поради което и при положение, че заявеното в тази им част в
показанията на св. Р. Ж.в и П. Ж.в, които много образно описват как и
тримата подсъдими като съизвършители са нанасяли ожесточени удари с ръце
и крака на съборения на земята тъжител, като са го ритали дори и до другата
маса, и че последният е бил приведен в такова състояние, че не е можел да се
изправи безпомощен, макар и в съзнание, камо ли да нападне с бутилка
ритащия го трети подсъдим, като тези двама свидетели са се опитвали да го
предпазят и състоянието на тъжителя, което те описват е съответно и на това,
в което същият е бил заварен от притеклия се живеещ наблизо свидетел- А.
М., завари го да се мие на чешмата целият в кръв и придружил го до дома му,
поради което и не е бил заварен на място при последстващото идване ЦСМП
при положение, че се установява по делото, че процесната чешма е точно до
заведението и тъжителят е можел да се „добере” до нея/ св. М.-„….Аз
пристигнах, тъй като живея наблизо и чух, че има някакви недоразумения,
викове и т.н. Пристигнах на площада. Той беше на чешмата да се мие.
Имаше охлузване от лявата страна. Имаше кръвоизлив в окото. Миеше се
на чешмата. Попитах го какво става. Каза, че са го налетели да го бият М.
и Е.. Не зная за какво са го били. Не съм бил там. Аз пристигнах 15-20
минути след инцидента. Беше контактен, говореше, имаше охлузвания в
лицето, и на десния крак имаше някаква рана, може би от падане. Не, нищо
не сме говорили. Просто го придружих до тях да се прибере. Той не отиде в
болница и се прибра вкъщи. На другия ден се чухме с него и той каза, че е
ходил на доктор, и са му изписали някакви лекарства да пие, но не знам
какви. В смисъл, че каза, че пие лекарства. Имал е главоболие, обясни ми, че
не се чувствал добре, вечерно време не спял хубаво…”. /. Следователно, и
съдът при положение, че дава вяра на показанията на този свидетел, дошъл
след сбиването, и помогнал на тъжителя, заварил го в непосредственото
състояние след побоя, то според състав еднозначно се установява, че
единственият възможен механизъм при тази фактология, при която на
тъжителя е било възможно да се нанесат травматичните увреждания, описани
в СМУ от 31.08.2021 г и видими и десетина дни по-късно от датата на побоя,
37
и отразени и в СМЕ по делото е именно по начина и механизма, описан в
тъжбата и подкрепен от свидетелите на обвинението- Р. П. и Ж. П., като
действително полицейските служители не дават изрични данни в този смисъл,
но самите те сочат, че е било тъмно и няма как да кажат кой кого е удрял и
„всеки е биел всеки”, но при положение, че набит е именно пострадалият, и че
удари са му нанасяни само от подсъдимите и то заедно като съизвършители
при едновременно и последователно съизвършителство като форма на
съучастие, както съдът прие по-горе, кредитирайки показанията на тези двама
свидетели, като единствени съответни на медицинските документи по делото,
то напълно доказана е обвинителната теза и както и авторство на деянието и
като механизъм и като пострадало лице и като естество на нанесените
травматични увреждания и вида на същите. В този смисъл съдът намира, че
тримата подсъдими като съучастници под формата на съизвършителство са
нанесли на тъжителя, описаните в медицинските доказателства по делото
травматични увреждания, субсумиращи се под нормата на чл. 130, ал.1 НК и
отговарящи на лека телесна повреда довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
А що се отнася до възражението на защитата, че медицинската
документация е изготвена по-късно и застъпените в този смисъл в
пледоарията възражения, то съдът намира същите са напълно необосновани.
Първо, достатъчно очевидци сочат още на мястото на побоя на площада в
какво състояние е бил пострадалият и кой са били съпричастните лица, като
това се потвърждава и от безпристрастните полицейски служители, че набит
е бил именно той и че са го търсили, когато е пристигнала линейката, но той
вече си е бил тръгнал, което е съответно и на заявеното от св. М., че го е
заварил да се мие на чешмата от кръвта и е придружил тъжителя до дома му,
като дори в този смисъл са и показанията на св.Г. Г., която е посетила дома
му няколко дни след това и описва състоянието, в което го е видяла и макар и
показанията на тази свидетелка да са по-скоро нефундаментални към
основния предмет на доказване по делото, то от същите се установява, на
какво се дължи враждата между двете компании- смъртта на нейния син при
ПТП с участие на подсъдимия Д. и че е видяла травмите на същия няколко
дни след това, като за тези обстоятелства съдът намира, че показанията й са
достоверни и съответни на писмения доказателствен материал по делото / св.
Г. Г.-„Познавам М. от бебе. С майка му и с баща му сме семейни приятели и
сме от ** К.. Познавам и Д., и Е., и М.. М. го познавам вече от по-голям,
защото преди това не е живял в ** К., или аз не съм знаела. Докато Е. и Д.
познавам от деца…. Синът ми Г. С. загина при това ПТП през 2018 г. Синът
ми Г. С. беше с мотор, а Д., един от подсъдимите, беше с трактор. Д. взема
на пътя предимството на Г., който кара по прав участък с мотора. Д.
изкарва трактора от тях, от улицата на главната улица, взима му
предимството и синът ми се блъска в трактора и след това почина. Да,
имаше дело. Осъдиха Д. условно, тъй като казаха, че той се признал за
виновен. След случая нито говоря с тях, нито имам някакви отношения.
38
Вечерта на процесната случка не съм била там. М. беше приятел с моя син
Г.. Те бяха една компания, даже и с Д. преди това. Не съм чула, извън този
конфликт, дали имат предходни конфликти М. и подсъдимите. На случая не
съм била там. След случая, на следващия ден, когато отидох при майката на
М., вече бях разбрала за случката, тъй като цяло ** знаеше, М. беше зле -
окото му, дясното, беше синьо, с кръв вътре, от лявата част на главата
имаше рана, на крака имаше рана. Чувстваше се недобре. Не можеше да
стои с нас. Постоянно казваше: „Не ми е добре, отивам да си почивам“…/.
Описаните от тази свидетелка видими травми по лицето на тъжителя, са
съответни на описаните такива в медицинските доказателства по делото,
поради което и съдът приема, че заявените от нея данни са достоверни и в
тази им част, както и в частта за смъртта на сина и при ПТП, което е видно и
от справката за съдимост на подсъдимия Д. Н.. Това изключва възражението
на защитата, че травамтичните увреждания на тъжителя е можела да настъпят
и по друг начин, при падане или в промеждутъка от време между 21.08.2021 г.
и издаденото СМУ 350 ОТ 31.8.2021 г./; като съдът дава вяра на изнесените
обстоятелства в залегналото в обвинителната теза относно телесните
увреждания на тъжителя-съдебномедицинско удостоверение № 350 от
31.08.2021 г., подписано д-р М. Ю. Т., дм, специалист по съдебна медици
на/главен асистент в Катедрата по съдебна медицина и деонтология при
Медицински университет-С./ от 31.08.2021 г., извършено за времето от
14,15ч. в присъствието на технически сътрудник по негово желание прегледах
М. К. П., ***, с.К., ул.*** *****, ЕГН:**********, обективира данни сходни и
да заключението на впоследствие изготвената комплексна експертиза по
делото, досежно медицинската й част и другите писмена доказателства,
приобщени по делото. Следва да се отбележи, че действително от страна на
защитата са ангажирани медицински удостоверения и за тримата подсъдими,
но видно от същите то са във вече гореописание и анализиран с смисъл и
съдът не намира за нужно да ги преповтаря и понастоящем.
Следователно, се налага извод, че определено и тримата подсъдими
са участвали в масовия бой, което съдът и прие, че е доказано по делото,
както и че спрямо подсъдимия М. А., не се констатират травми от побой, а
само от падане по гръб, което е съответно на приетото от съда, че същият е
паднал от стола при посочените по-горе обстоятелства. За подсъдимия Д. Н.
се констатират следните увреждания-СМУ от 23.08.2021 г от 13.25 ч д-р К.
Ч.-последният съобщава, че на 22.08.2021 г около 21:00 часа бил блъснат
докато седял на стол от познат мъж, който го притиснал с коляно в областта
на тялото, след което си разменили удари.Посочено е, че В областта на пети
пръст на лявата ръка личи кръвонасядане с мораво-синкав цвят обхващаща
цялата му повърхност. При гръбна повърхност на лява ръка в областта на пета
дланна колст се вижда стар следоперативен ръбец. Прегледаният съобщава,
че е извършена оперативна интервенция по повод счупване на пета дланна
кост на лява ръка с давност от преди около две години. Заключение: при
прегледа се сочи, че се е установило, кръвонасядане в областта на пети
39
пръст на лява ръка, тоест тезата му е компрометирана, като паднал от стола е
не той, а подсъдимият М., а констатираната травма не е защитна на пръста, а е
от нападение, тоест при удар от негова страна към тъжителя, и при
положение, че други травми няма, е очевидно, че се потвърждава и на тази
плоскост обвинителната теза, че приведен в безпомощно състояние и бит, а
не биещ и нападащ е бил тъжителят, след като първите двама подсъдими
нямат травми от побой, а третият има евентуално от бутилка, но съдът посочи
в този смисъл какво приема досежно тази травма и че не приема авторство и
съпричастност към нея да има падналият тъжител. Но пък от друга страна, от
СМУ на третия подсъдим, от 23.08.2021 г 12 часа д-р К. Ч., съобщава че на
22.08.2021 г познат мъж го удрял с юмруци по тялото и със стъклено шише
по рамото. Описано е, че по горната повърхност на дясно рамо личи
кръвонасядане с бледо.червеникав синкав цвят на площ 5/3 см. Подобно
кръвонасядане се установява и по външна повърхност на дясно предмишница
в средна трета на площ 9/4 см. Налице и болезненост при допир и натиск в
дясна гръдна половина в областта на ребрената дъга. Заключение: при
прегледа на Е. са се установили кръвонасядания по дясно рамо и дясна
предмишница и оплаквания от болезненост при допир и натиск в дясна
гръдна половина в областта на ребрената дъга. Описаните увреждания са
получени по механизма на действие на твърди, тъпи предмети и е възможно
да са получени по начин и време, както съобщава прегледаното лице, се
затвърждава извода, че не е пристигнал след края на боя, а в апогея на същия,
когато и полицейските служители сочат, че е имало бой с бутилки и тръби от
множеството включили се лица. Следователно, се налага извод че и този
подсъдим е взел дейно участие в боя, и че тъжителят е бил падналият и
битият, и е бил ритан и бит на земята, и няма как същият да е нападнал
противоправно този подсъдим и същият като да се е би бил защитавал да се е
наранил, това съдът приема, за негова защитна теза, още повече че относно
това посегателство с бутилка, освен него и останалите съподсъдими никой
друг не сочи, тази бутилка да е била в ръцете на тъжителя и да е замахнал към
именно този подсъдим, още повече, че почти през цялото време същият е бил
повален и бит на земята и при полу-изправянето си е отишъл да се мие на
чешмата и е бил по данни на свидетелите на обвинението догонван да бъде
добит от подсъдимите, което е съответно и на психологическата част на
експертизата, в смисъл на посттравматичните състояния, констатирани в
същия от вещото лице-психолог, който ако той да би бил агресорът, не биха
били логично възникнали още повече с такава дълга давност, която все още
се наблюдава. Това сочи на извод, че жертвата в ситуацията е бил именно
тъжителят, а процесните увреждания са му били нанесени именно и от
тримата подсъдими в различна степен и интензитет, но заедно и задружно,
което се потвърждава и от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Видно от заключението на същата, което съдът кредитира и го
поставя в основата на решаващите си изводи по тези обследвани въпроси, то
40
се установява, че както следва: комплексната медицинско-психологическа
експертиза, с рег. № 1785/05.09.2022 г. изслушана и приета по делото,
изготвена от вещите лица:д-р Р. В. С. - началник на Съдебномедицинско
отделение и М. Г. - клиничен психолог в Психиатрично отделение и двамата
на работа при МБАЛ “Рахила Ангелова'’ АД гр. Перник, като в същата
вещите лица са описали и обследвали и представени по делото от тъжителя в
нейната цялост- медицинска документация-медицинско направление с дата
25.08.21 г. от д-р Р. М., невролог от ДКЦ Перник, рег.№ **********, с
отразена диагноза: Контузия на главата. Сътресение на мозъка, амбулаторен
лист №44/27.08.21г. от д-р Д. М., офталмолог, с диагнозапо МКБ: Контузия на
очната ябълка и околоочната област. ПОС вдясно, клепачи оточни, с
хематоми. Конюнктива с хиперемия. Екхимоза...”, медицинско направление с
дата 25.08.21 г. от д-р Р. М., невролог от ДКЦ Перник е видно:”...Диагноза:
Контузио капитис. Комоцио церебри. На база същите и при извършени и
личен преглед и психологически тестове и изследвания на лицето, вещите
лица изготвили СМПЕ са заключили, че при нанесен побой на 22.08.2021г на
М. К. П. са били нанесени следните увреждания: Мозъчно сътресение.
Охлузване по лява челно-теменна област, по челото в ляво и лява вежда във
външния край. Оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око. Контузия
на дясна очна ябълка. Субконюнктивален кръвоизлив по склерата на дясното
око. Разкъсно-контузна рана под външната половина на дясната вежда.
Преглеждан е амбулаторно от невролози и очни лекари/същите са напълно
съответни, но само с леки смислови нюанси при изказа със СМУ 350 ОТ
31.8.2021 г./;Травматичните увреждания са преценени от лекаря по медико-
биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота”. От проведен психиатричен преглед др. Р.К.
обективирана в амбулаторен лист № 000224 от 09.03.2022 г. се е установило у
тъжителя-диагноза - Разстройство в адаптацията. Цитираното
съдебномедицинско удостоверение № 350 от 31.08.2021 г., подписано д-р М.
Ю. Т., дм, специалист по съдебна медици на/главен асистент в Катедрата по
съдебна медицина и деонтология при Медицински университет-С./ от
31.08.2021 г., извършено за времето от 14,15ч. в присъствието на технически
сътрудник по негово желание прегледал М. К. П., ***, с.К., ул.*** *****,
ЕГН:**********, обективира данни сходни и да заключението на
впоследствие изготвената комплексна експертиза по делото, досежно
медицинската й част, като в СМУ е посочено, че:” На 22.08.21г вечерта му е
нанесен побой от група мъже /на тъжителя/. Удрян многократно с ръце,
съборен на земята и ритан с крака по цялото тяло. Получил кървящи
наранявания. Почувствал се силно замаян и няма подробен спомен за някои
детайли от случилото се. Първите дни след случилото се имал силно
главоболие, гадене и световъртеж. Повърнал не колко кратно. Съобщава за
замъглено зрение с дясното око, появило се при побоя.Обективно: На лявата
челно теменна област на главата има участък от епидермис с розово
белезникави цвят, неправилно продълговата форма и размери около 5,5/2-
41
3см, покрит с остатъци от отпадащи корички. Подобен участък 2,5/1 см има и
непосредствено над външната половина на лявата вежда. По външния край на
веждата личат два по-малки участъка. Мигления ръб, външната половина на
горния десен клепач, както и частично зоната на дясната вежда са обхванати
от пъстровато мораво кафеникаво кръвонасядане, с бледо зеленикава
периферия. Такова кръвонасядане има и по проекцията на долния ръб на
дясната орбита. Под външната половина на дясната вежда има цепковидна
хоризонтално разположена рана с дължина 2,5см с ограничено прекъсване в
средната й част, в състояние на напреднало оздравяване. Ръбовете на раната
се преценяват неравни. По склерата на дясното око, непосредствено до
роговицата, между 6 и 9 часа по часовниковия циферблат има ограничен
червеникав кръвоизлив под конюнктивата 5/6мм.
Тези констатации са залегнали и в комплексната медицинско-
психологическа експертиза по делото изготвена от вещите лица:д-р Р. В. С. -
началник на Съдебномедицинско отделение и М. Г. - клиничен психолог в
Психиатрично отделение и двамата на работа при МБАЛ “Рахила Ангелова”-
АД гр. Перник, като в същата вещите лица са описали и обследвали и
представени по делото от тъжителя медицинско направление с дата 25.08.21
г. от д-р Р. М., невролог от ДКЦ Перник, рег.№ **********, с отразена
диагноза: Контузия на главата. Сътресение на мозъка, амбулаторен лист
№44/27.08.21г. от д-р Д. М., офталмолог, с диагнозапо МКБ: Контузия на
очната ябълка и околоочната област. ПОС вдясно, клепачи оточни, с
хематоми. Конюнктива с хиперемия. Екхимоза ...”, медицинско направление с
дата 25.08.21 г. от д-р Р. М., невролог от ДКЦ Перник е видно:”...Диагноза:
Контузио капитис. Комоцио церебри. На база същите и при извършени и
личен преглед и психологически тестове и изследвания на лицето, вещите
лица изготвили СМПЕ са заключили, че при нанесен побой на 22.08.2021г на
М. К. П. са били нанесени следните увреждания: Мозъчно сътресение.
Охлузване по лява челно-теменна област, по челото в ляво и лява вежда във
външния край. Оток и кръвонасядане по клепачите на дясното око. Контузия
на дясна очна ябълка. Субконюнктивален кръвоизлив по склерата на дясното
око. Разкъсно-контузна рана под външната половина на дясната вежда.
Преглеждан е амбулаторно от невролози и очни лекари/същите са напълно
съответни, но само с леки смислови нюанси при изказа със СМУ 350 ОТ
31.8.2021 г./.При прегледа от 27.08.2021г. очен лекар д-р М. е установено
намаляване на зрението на дясното око/ВОД=0,3/. Това намаление на
зрението е посочено, че се дължи на субконюнктивален кръвоизлив по
склерата на дясното око. При следващите прегледи при очни лекари е
установено, че зрението на дясното око е напълно възстановено. При трите
прегледа от очни лекари е установено, че е боледувал от години/поне около
пет/ от първична хипертония/високо кръвно налягане/, тъй като съдовете на
ретината са увредени по типа на хипертонична ангиопатия. Данните за
мозъчното сътресение са установени от невролози на базата на субективните
оплаквания от пострадалия/главоболие, гадене, световъртеж, повръщане/.
42
Описаните ръбци са в резултат на зарастване на рани и представляват
козметичен дефект.
Описаните травматични увреждания са описани, че са в резултат на
действието на твърди тъпи предмети/юмруци и ритници/ и е възможно да са
получени по начин и време както се съобщава в делото, а именно при нанесен
побой на 22.08.2021г. /като са били видими и десет дни след това при
прегледа, което сочи, че са били с достатъчен интензитет, за да не заздравеят/.
Изведено е заключение, че същите са довели до временно влошаване на
общото му здравословно състояние.Мозъчното сътресение е получено в
резултат на непосредствено след удар в областта на главата. То не е било
съпроводено с изпадане на пълно безсъзнателно състояние за няколко минути
непосредствено след удар по главата, а с преходна степен на замъгляване на
съзнанието от типа на зашеметяване.Останалите увреждания в съвкупност
също са му причинили ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.След нанасянето на травмите и по време на
оздравителния период е търпял БОЛКИ и СТРАДАНИЯ. Охлузванията и
кръвонасяданията оздравяват за период от време около две- три седмици
дори и без лечение и не оставят видими следи.
В психологическата част на експертизата вещото лице: М. В. Г. -
клиничен психолог е посочила, че досежно обстоятелството дали има
психологически травми у М. П.-в какво се изразяват и какво проявление
имат-психическо и физиологично, то е било установено, че по време на
инцидента при освидетелствал М. К. П. се наблюдава наличие на остра
стресова реакция към минало време, която е била съпроводена с негативни
емоционални преживявания, свързани с психотравмата и телесните
увреждания. Периодът след травмата е съпроведен с дистрес, увеличена
тревожност, преоценка на събитията, както и предприети наложителни
медицински прегледи, които увеличат тревожността.
Към настоящия момент от специализираното изследване с PAI plus
вещото лице е наблюдавало, следните особености / описани по подробно в
психологичното изследване/: От клиничните скали се наблюдава завишаване
по скали СОМАТИЗАЦИЯ (SOM-S), ТРЕВОЖНОСТ - АФЕКТИВНИ
СИМПТОМИ (ANX- А), ТРЕВОЖНИ РАЗСТРОЙСТВА (ARD),
ПОСТТРАВМАТИЧЕН СТРЕС (ARD-T), ДЕПРЕСИЯ - СОМАТИЧНИ
СИМПТОМИ (DEP-P), ПАРАНОЯ (PAR), СВРЪХБДИТЕЛНОСТ (PAR-H),
ПРЕСЛЕДВАНЕ (PAR-P), СТРЕС (STR). Всичко това потвърждавало
наличието остатъчна тревожно-депресивна симптоматика. Относно
психическото и психологичното състояние на тъжителя към момента на
изготвяне на експертизата е посочено, че остава да персистира част от
симптомите от периода на психотравмата. Обикновено симптомите се
появяват в рамките на три месеца след травматичното събитие, като е
диагностицирано от специалист психиатър на 09.03.2022 г. с диагноза
-Разстройство в адаптацията, но понякога симптомите можело да не се появят
в продължение на месеци или години. Продължителността на разстройството
43
можела да е над шест месеца. Към момента на освидетелстване е установено
наличие на остатъчна тревожно-депресивна симптоматика. След инцидента
при лицето са установени леки разстройства в когнитивните процеси
изразяващи се в леко нарушение на концентрация, устойчивост и
превключваемост на вниманието в следствие налична остатъчна тревожно-
депресивна симптоматика; леко изразена дисфункция в личностовата сфера и
социалното функциониране, характерна за капсулираните травматични
стресови разстройства; емоционални преживявания, свързани с изразена
тревожност; У същото са наблюдавани чувство на тревожност, проблем и със
съня, затруднено концентриране поради повтарящи се мисли от
психотравмата, чувство на емоционално претоварване, трудност при
ежедневните дейности След преживяната психотравма са останали да
персистират част от симптомите от периода на психотравмата. Обикновено
симптомите се появяват в рамките на три месеца след травматичното
събитие, като е диагностицирано от специалист психиатър на 09.03.2022 г. с
диагноза - Разстройство в адаптацията, но понякога симптомите можело да не
се появят в продължение на месеци или години. Симптомите не са резултат от
друго психично разстройство. Разпитани в съдебно заседание, вещите лица
защитават обективността и обосноваността на своето експертно заключение и
изводите направени в същото, като вещото лице С., посочва, че се уповава на
описаното в първоначалния преглед на лицето, извършен от д-р М. Г.
специалист по съдебна медицина на 31.08.2021 г., т.е. след около десет дни от
инцидента, който е описал подробно травмите в медицинското
удостоверение, като именно по същите и на база същото е повдигнато и
обвинението, като в СМЕ същите са описани отново, част от тях в по-
детайлен вид /но по същество съвпадащи с тези от СМЕ, поради което и в
присъдата си и при липса на изменение на обвинението, съдът се е
произнесъл именно по тези травми/. Видно от заявеното от това вещо лице,
травмите на окото са били с по-стара давност, като нанесената такава по
време на побоя, просто е била временно явление-„Това потрепване е от
заболяването. То не е причинно-следствена връзка с инцидента. Имал си го е
отпреди и може да го има и занапред. Но очните специалисти могат да
кажат точно би ли могло да се излекува, но след като го има от около 5
години, може би, защото така го тълкуват очните специалисти с
приблизителност от около пет години, за да се образува тази ретинопатия,
е бил продължителен периода. Това са ръбци. Те са двустранни
уврежданията. В ляво са описани охлузвания в челно-слепоочната област, по
челото вляво и по външен край на лява вежда, а в дясно - кръвоизлив и
насядане по клепачите на дясно око и субконюнктивалния кръвоизлив.
Ударите на самото заболяване не са допринесли. Само субконюнктивалния
кръвоизлив е допринесъл за намаляване временно на зрението, докато не се
резобрира субконюнктивалния кръвоизлив. Резорбира се за около 2-3
седмици..”, като и в експертизата и подобно на свидетелите по делото няма
данни тъжителят по време на побоя да е изпадал в
44
безсъзнание/вл.С.-„Безсъзнание“ означава – при удар в областта на главата
човек за да изпадне в пълно безсъзнание трябва да падне като покосен
непосредствено след удара, да няма никакви признаци на живот, в смисъл
дишането да е едва доловимо, да не се движи, да не шава, да не пъшка, да не
говори, така че лаика, който го види да има чувството, че той е починал.
Такива данни от свидетелските показания не съм установил. Съгласно
първоначалното изследване травматичните увреждания, които са нанесени,
са причинили временно разстройство за здравето, неопасни за живота по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК и към момента са изцяло отшумяли…”/.
Вещото лице и в с.з. потвърждава, че уврежданията е възможно да са
получени по начина, по който тъжителят съобщава- „при тангенциален,
пост удар с юмрук, с ритник и т.н. Така, че със сигурност не може да се
каже. Но е възможно и при падане да са охлузванията…”/. Съдът дава вяра и
на заявеното и от другото вещо лице, обследвало психологическия статус на
лицето, а именно д-р Г., която също поддържа описаното в експертизата, като
в съдебно заседание отговаря и на допълнително поставени въпроси и
обосновава и вече изведените и описани в заключението изводи, че у
тъжителя вследствие на инцидента се наблюдава психотравма с описаната
симптоматика в експертното заключение –„Към момента на изследване
лицето демонстрира разстройство в адаптацията, вследствие на
преживяна остра стресова реакция... Отшумяването съответно е между 3
и 6 месеца на разстройство в адаптацията, като може да продължи и
повече, в зависимост от личностната характеристика на лицето…Тази
травма много силно е отключила основно параноидната част, в която съм
описала, че има засилена тревожност, разстройство, посттравматичен
стрес, афективни симптоми, като нарушение на внимание и концентрация.
Афективните симптоми са свързани с промяна в настроението - от по-
весело изпадащ бързо в тъжно настроение, честа плачливост, паника….
Изживява страх вследствие на засилена параноя, която я обосноваваме на
случилото се. Оттам повдига и панароидните скалите, които са вече в
границата между 60 и 65, което не е завишено и не е клинично, той остава
в регистъра само на разстройство в адаптацията, а не отива в
впостравматично стресово състояние… Има главоболие, нежелание,
апетит, сърцебиене и изпотяване, с леки нарушения на съня. Повече е
параноидната част, която е в следствие на инцидент. Тази причинна връзка
между параноидната част и инцидента, като оттам се засилват и всички
останали оплаквания….Относно случая, описвайки го имаше засилена
тревожност. Той обяснява, че седейки в заведението е дошъл човек, който
съответно от страна на гърба му е провокирал падането. Подръпване и
падане. Оценявам това му твърдение като лъжа. Когато става въпрос за
диагностично оценяване на тревожността нямаме високи стойности за
скала лъжа, когато оценяваме тревожността спрямо ситуацията, която
описва. В случая съм оценявала тревожност, а не истинност или
неистинност, когато съм разговаряла с него и изслушала заявеното от
45
него…”. Съдът дава вяра на заключението на вещите лица и го кредитира в
неговата цялост, като обосновано, пълно, ясно и много мотивирано,
отговорило достатъчно изчерпателно на поставените задачи от съда.
В контекста на събрания доказателствен материал, съдът счита, че
обвинението е напълно доказано по делото и като обективна и като
субективна страна.
Тук е мястото да се посочи само в допълнение, че самите твърдения
на частния тъжител в тъжбата не могат да послужат за доказване на тези
правнорелевантни факти. Частният тъжител е лице, което встъпва в
наказателния процес да защити своите права и законни интереси, които са
били нарушени от извършено престъпление. С оглед на това той повдига и
поддържа обвинението пред съда и очертава неговите рамки в тъжбата си.
Частният тъжител може да сочи доказателства в подкрепа на повдигнатото
обвинение, но не може да бъде разпитван в качество на свидетел по делото
(чл. 118 НПК). Правата му се изчерпват с това да представя доказателства, да
участва в наказателното производство, да прави пред съда искания, бележки и
възражения, както и да обжалва актовете му, когато намери, че те накърняват
неговите права и законни интереси. В този смисъл е и константната съдебна
практика - Решение №16/94 по н.д. №18/94г. на ВКС.
Забраната за разпит на частния тъжител, от своя страна означава, че
съдът не може да се позове директно на изложеното от него, а следва да
събере други доказателства, които да установяват релевантните факти. В
конкретния случай други такива доказателства са били събрани и
кредитирани от съда в посочения по-горе смисъл.
Следва да се посочи, че по делото са били събрани и доказателства
за съдимостта на тримата подсъдими, които са в следния смисъл:
Досежно подсъдимия М. А.- същият не е ***.
Досежно подсъдимият Д. Н.: същият е *** СЪДИМОСТ-***-
*******.- НОХД № 151 от 2019 г по описа на Окръжен съд-Перник, влязло в
сила на 20.12.2019 г. С присъда №12 от 8.7.2019 г по посоченото делото
същият е бил признат за виновен за това че на 5.7.2018 г., около 18.00 часа
по ул. „***”, в с. К., общ. П., пред дом № **, при управление на МПС-
колесен трактор марка „Беларус”, с рег. № *****, като непълнолетен, но
можещ да разбира свойството и значението на извършеното и можещ да
ръководи постъпките си, е нарушил правилата за движение по пътищата-
чл.37, ал.3 ЗДВП, излизайки от крайпътна територия-двор, не е пропуснал
движещия се по пътя с мотор „Хонда”, с рег.№ *****, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Г. С. В., като на основание чл.343,
ал.3, пр.6, б.”б”, вр. ал.1, б. „в”, вр чл.342,ал.1, вр. чл.63, ал.2, т.2, вр чл.54 НК
му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от две години,
като на основание чл.58а, ал.1 от НК, намалява с 1/3 като определя крайно
наказание лишаване от свобода за срок от една година и 4 месеца, като е бил
оправдан от ПОС по обвинението и във вр. с чл.150 от ЗДВП-да е управлявал
46
процесния трактор без да има правоспособност за това. На основание чл.66,
ал.1, вр. чл.69, ал.1 НК, така наложеното наказание е било отложено за срок
от 1 година и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в сила. Софийски
апелативен съд при обжалване на присъдата с Решение № 453 от 20.11.2019 г.
постановено по ВНОХД 1038 по описа на съда за 2019 г., е изменил
присъдата само в частта по чл.150 ЗДВП, като и в тази част подсъдимият е
бил признат за виновен, като в останалата част присъдата е била потвърдена.
Досежно подсъдимият Е. Й.: същият е ***, с присъда №748 от
10.12.2018 г., постановена по НОХД 322/2017 г. по описа на ПРС, влязла в
сила на 22.04.2019 г., като същата е била потвърдена с Решение №
23/22.04.2019 г., постановено по ВНОХД 61/2019 Г.,по описа на Окръжен съд-
Перник, като същият е бил признат за виновен, в това че на 8.3.2015 г., в **
К., общ. П., чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на дясното око,
причинил на Д. С. Д., тежка телесна повреда, изразяваща се в травма на
дясното око- порезно нараняване на роговицата и ириса на дясното око, с
последвала травматична катаракта и последващо оперативно отстраняване на
лещата, довела до постоянна слепота с дясното око-престъпление по чл.128,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54, ал.1 НК, го осъжда и му налага наказание лишаване от
свобода за срок от 3 /три/ години. На основание чл.66, ал.1 НК, отлага
изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години, считано от
влизане в сила на присъдата. Същият е вписано в справката му за съдимост,
че е реабилитиран по право на основание чл.86, ал.1 НК НА 23.4.2022 Г.
/тоест след деянието, като деянието е извършено в изпитателния срок на това
осъждане/.
От обективна и субективна страна:
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
по делото се доказа, че подсъдимите:М. С. А.:роден на *** в гр. С., ***
гражданин, ***** образование, работи като *****, с постоянен и настоящ
адрес: ** ******, с ЕГН: **********, Д. Е. Н. : роден на ***** в гр. С., ***
гражданин, с постоянен адрес и настоящ адрес: ** *****, ****, работи като
*** на*** в „***“ АД - П., с ЕГН: **********, и Е. Н. Й.: роден на ***** в гр.
П., *** гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ** *****, ***, /реабилитиран
по право към дата **** съгласно отбелязване в справката за съдимост/, ***
работи като **** във фирма „***“ ЕООД, с ЕГН: **********, са осъществили
от обективна и субективна страна, престъплението, за което са предадени на
съд, а именно за това че на 22.08.2021 г., около 21:00часа, в ресторант „***”,
находящ се в ** К., община П. М. С. А., Д. Е. Н. и Е. Н. Й. са нанесли на М. К.
П., ЕГН:**********, в съучастие - като съизвършители, множество
травматични увреждания чрез удари с ръце и крака, изразяващи се в:
охлузвания на главата, челото и лицето отляво; разкъсно-контузна рана
(аркада) под дясната вежда; контузия на дясната орбитална област;
кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка; зрение с дясното око,
оценено на 0.3: контузия на главата и сътресение на мозъка, протекли с
общомозъчна симптоматика и частична липса на спомен, реализирали
47
медико-биологичния признак - „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“ - престъпление по чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, поради
което и съдът ги призна за виновни по повдигнатото им обвинение. Същите
са осъществили от обективна и субективна страна, състава на престъплението
по чл. 130, ал.1 от НК, съгласно която разпоредба- „Който причини
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК се наказва
за лека телесна повреда с лишаване от свобода до две години или с
пробация.”
Преди да се посочи индивидуализацията на деянието и наказанието
за всеки един от тях, съдът намира, че следва да посочи, някои общи въпроси,
касаещи този вид престъпление и съучастието като институт, съотнесени към
конкретния казус.
На първо място, в теорията телесната повреда се определя като
противоправно и виновно увреждане здравето на друг човек (разбирано като
конкретно психофизическо и функционално състояние към момента на
деянието) посредством нарушаване на анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия
организъм. Телесна повреда е също така причиняването на болка или
страдание другиму. Здравето на човека се изразява в телесната цялост и
нормалното функциониране на неговия организъм, на органите и системите
му. Увреждането на здравето може да стане било чрез накърняване
анатомическата цялост на човешкото тяло, било чрез засягане и разстройване
функциите на организма му – и в двата случая ще се касае за причиняване на
телесна повреда, щом тази промяна е предизвикана от другиго. Наличието на
няколко еднакви по характер увреждания не се отразява на правната
квалификация на деянието и не предпоставя извод за осъществяване на
еднородна идеална съвкупност. То има значение единствено за
индивидуализация на наказанието /каквато е и настоящата хипотеза/. При
процесната установена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 НК-в
зависимост от степента на засягане на човешкия организъм в чл. 130 НК са
предвидени две разновидности:
По смисъла на закона разглежданото разстройство на здравето ще е
налице, когато е установено, че са причинени анатомични или функционални
смущения, които съгласно са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се
за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане
на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до леки
изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. По –
конкретно съгласно практиката на ВКС такива са наранявания на кожата,
насиняване на части от тялото, счупване на носни костици, изгаряния от по-
лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба
на съзнанието, контузни рани и много други – така Р. 362-73-I има предвид
разкъсване на кожата със забелване на епидермиса и насиняване с
моравочервен цвят по друга част на тялото; Р. 207-69-І – разкъсване на част
48
от кожата, което не се обхваща от съставите на чл. 128 и чл. 129 НК; Р. 96-72-
I - контузни рани, които причиняват оток и посиняване на бузата; Р. 384-71-І -
големите и дълбоки кръвонасядания, резултат на разкъсване на кръвоносни
съдове и подкожни кръвоизливи, тъй като те могат да внесат смущение в
засегнатите органи и да предизвикат временна нетрудоспособност. В случая,
видно от установените за нанеси увреждания на частния тъжител М. П., то
безспорно същите попадат под хипотезата на чл.130, ал.1 НК- (Изм. - ДВ, бр.
103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) Който причини другиму разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и 129, се наказва за лека телесна
повреда с лишаване от свобода до две години или с пробация.
От обективна страна подсъдимите са причинили на тъжителя, както
е посочено и в присъдата - на 22.08.2021 г., около 21:00часа, в ресторант
„***”, находящ се в ** К., община П. М. С. А., Д. Е. Н. и Е. Н. Й. са нанесли
на М. К. П., ЕГН:********** в съучастие - като съизвършители, множество
травматични увреждания чрез удари с ръце и крака, изразяващи се в:
охлузвания на главата, челото и лицето отляво; разкъсно-контузна рана
(аркада) под дясната вежда; контузия на дясната орбитална област;
кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка; зрение с дясното око,
оценено на 0.3: контузия на главата и сътресение на мозъка, протекли с
общомозъчна симптоматика и частична липса на спомен, реализирали
медико-биологичния признак - „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“ - престъпление по чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, поради
което и съдът ги е признал за виновни по повдигнатото им обвинение, които
наранявания са реализирали медико-биологичния признак – временно
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и
представляващи лека телесна повреда - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съгласно указанията в Постановление № 3 от 27. IX. 1979 г. на Пленум на ВС
/т. 15/ тези увреждания са причинили разстройство на здравето на тъжителя
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /неопасно за живота/, т. е.,
осъществени са всички обективни признаци от състава на престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено при форма на вина и от тримата подсъдими–
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, като подсъдимите са съзнавали
обществената опасност на деянието си, последиците от същото и са желаели
тяхното настъпване, съзнавайки, че нанасяйки с юмруци и крака /ритници/ в
тялото и главата на тъжителя, неизбежно ще му причини телесни увреждания
и са желаели настъпването на същите, за което се съди от естеството на
самите констатирани и описани по-горе увреждания, нанесени на тъжителя.
Следва да се посочи, че при този състав е възможно да се
наблюдават и двата основни вида умисъл /като в настоящата хипотеза съдът
намира и че и тримата подсъдими действат умишлено/:За да е налице пряк
умисъл за причиняване на такава телесна повреда, деецът трябва да
предвижда конкретното увреждане на здравето и да цели именно неговото
настъпване за тежка и средна телесни повреди, а при лека телесна повреда в
49
теорията е изказано становището е достатъчно да цели постигането на един от
двата обективни резултата по чл. 130. –вж. Стойнов, А., Наказателно право –
особена част. Престъпления против правата на човека. При евентуален
умисъл деецът трябва да предвижда конкретното увреждане, но да се отнася
безразлично към настъпването му, преследвайки някаква друга цел.
Престъпленията по чл. 128 – 131 НК се осъществяват при евентуален умисъл,
когато деецът макар и пряко да не е искал неговото настъпване, е допускал,
че ако не се откаже от насилието, което е извършвал ще настъпят
общественоопасните последици. Когато при нанасянето на ударите деецът
цели причиняването на един вид телесна повреда, но допуска, че може да
настъпи и по-тежък резултат, и въпреки това не се е отказал от деянието, той
следва да отговаря за такава по характер телесна повреда, каквато е
настъпила, т. е. и за по-тежкия резултат, тъй като е налице евентуален умисъл
за настъпването и на такава телесна повреда.
Изложеното важи особено при нанасяне на побой, чрез силни
юмручни удари и ритници по главата и тялото на пострадалия, каквато е
ситуацията в процесния казус-при което при положение, че съдът прие за
доказано, че и тримата подсъдими през едновременен и последстващ
темпорален диапазон са нанасяли удари на пострадалия с ритници, юмруци,
ръце и крака и дружно са допринесли за констатираните впоследствие
травматични увреждания, в своята съвкупност довели до субсумирането им
под състава на чл.130, ал.1 НК, то съдът приема, че и тримата са действали
при ПРЯК умисъл, като форма на вината, като при първите двама е възникнал
внезапно- при падането от стола на М. и подставането от страна на
подсъдимият Д. и започването на боя, докато при третия подсъдим, същият е
имал краткото време от обаждането до пристигането си да калкулира в
съзнанието му,репликата по тела „че бият М.” и също при пристигането си –
описан като „агресивен”, да е влязъл в боя с пряк умисъл, като за това сочат и
насочеността и интензитета на нанасяните и от тримата удари по подсъдимия,
повален на земята и тримата едновременно са го удряли в даден момент,
тоест и тримата са преследвали причиняването на сериозни физически
увреждания, щом като са въздействали върху телесната му неприкосновеност
по подобен начин. При нанасяне побоя на пострадалия, всеки един от тримата
дейци е съзнавал общественоопасния характер на действията си и
предвиждал, че от тях могат да настъпят телесни увреждания на жертвата и е
целял същите, още повече, че ударите са били насочени и към жизнено важен
орган- главата на пострадалия, макар и да е имало такива и по тялото. Макар
да не са формирали в съзнанието си точна представа за конкретните
измерения на възможните последици, те са допускали настъпването на която
и да е от тях, т. е. действали са и при алтернативност на умисъла относно
естеството на телесното увреждане. Същите са съзнавали и че действат в
съизвършителство, като всеки е съзнавал, че и другият нанася увреждания на
тъжителя.
По–конкретно съгласно практиката на ВКС такива са наранявания
50
като описаните по-горе, в това число и мозъчно сътресение без загуба на
съзнанието, контузни рани и много други – така Р. 362-73-I има предвид
разкъсване на кожата със забелване на епидермиса и насиняване с
моравочервен цвят по друга част на тялото; Р. 207-69-І – разкъсване на част
от кожата, което не се обхваща от съставите на чл. 128 и чл. 129 НК; Р. 96-72-
I - контузни рани, които причиняват оток и посиняване на бузата и т.н. са
именно попадащи под нормата на посочения правен текст, поради което и
обвинението е правилно квалифицирано.
В случая по делото се доказа, че подсъдимите в съучастие, като
съизвършители са причинили на пострадалия П. разстройство на здравето,
извън случаите на тежка и средна телесна повреда, а именно лека телесна
повреда, изразяваща се в следните увреждания: множество травматични
увреждания чрез удари с ръце и крака, изразяващи се в: охлузвания на
главата, челото и лицето отляво; разкъсно-контузна рана (аркада) под дясната
вежда; контузия на дясната орбитална област; кръвоизлив под конюнктивата
на дясната очна ябълка; зрение с дясното око, оценено на 0.3: контузия на
главата и сътресение на мозъка, протекли с общомозъчна симптоматика и
частична липса на спомен, реализирали медико-биологичния признак -
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ - престъпление по
чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, които увреждания е възможно да са
получени по време и начин, както се съобщава от пострадалия. Установените
увреждания отговаряли да се получени в резултат на удар с твърд, тъп
предмет, с ограничена повърхност, каквито са юмруците и ритниците на
човек/хора, като ударите не са нанесени с голяма сила и са довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Досежно усложнената форма на престъпната деятелност, съдът
намира, че също следва да се посочат някой общи и респ. конкретни
особености в случая, а именно в следния смисъл:
Типично усложнение на престъпната дейност е осъществяване на
престъплението не от един, самостоятелно действащ субект, а със задружното
участие на няколко лица в едно престъпление. В този случай е налице
фигурата на съучастие. На съучастието е отделен специален раздел в Глава ІІ
на общата част на НК. В нормите на чл. 20-22 НК законът визира основните,
типични форми на съучастие, които могат да се проявят при всички
престъпления, без да изчерпва възможните прояви на задружна престъпна
дейност и организирана престъпност, развити в Особената част на НК.
От обективна страна, при съучастието е налице поведение на две
или повече лица за осъществяване на дадено умишлено престъпление, при
което всеки един от съучастниците обективно допринася за отрицателното
засягане на правно защитения обект. В тази връзка са възможни различни
хипотези – деецът може да участва в самото изпълнение на престъплението,
като пряко и непосредствено въздейства върху обекта на посегателство или
само допринася за извършване на престъплението, без да участва в неговото
51
изпълнение, като мотивира извършителя или го улесни. Независимо от
посоченото разделение, са налице основни характеристики, относими към
всяка съучастническа дейност, независимо от формата й:
Общият умисъл на всеки един съучастниците включва два
компонента – умисъл за съответния вид престъпление и умисъл за съучастие,
като е възможен както пряк, така и евентуален умисъл. При пряк умисъл за
съучастие, деецът предвижда участието в престъплението най-малко на още
едно лице, съзнава общественоопасния характер на неговото поведение и
цели поне още едно лице да участва в осъществяване на престъплението. При
евентуален умисъл за съучастие, деецът предвижда поведението на
останалите лица и осъзнава общественоопасния му характер, като се
съгласява с това възможно участие, без пряко да го цели. Освен това, е
възможно един от съучастниците да действа с пряк умисъл, а друг – с
евентуален.
Характерна общност на умисъла при съучастие е, че то е възможно
само при умишлените престъпления. Поради това, в Р. 180-84-І се сочи, че
съгласно чл. 20, ал. 1 НК съучастието е възможно само при умишлените
престъпления. Съучастието предполага съзнание у дееца за осъществяване на
определено престъпление заедно с други умишлено действащи лица.
Общността на умисъла може да е резултат не само от предварително изрично
уговаряне, но и от инцидентно мълчаливо координиране на проявите /каквато
е процесната хипотеза/.
При съпричиняването от субективна страна съпричинителите
действат по непредпазливост или умишлено, но в последния случай
отделният субект не знае за поведението на останалите, така че отговорността
на всеки един от съпричинителите няма връзка с поведението на останалите.
При независимо съпричинителство на даден противоправен резултат, всеки
един от съпричинителите носи отговорност за своето неправомерно
поведение, а не за поведението на останалите (Р. 1156-75-ІІІ)
При определяне на извършителството като вид съучастие и
разграничаването му от другите форми, обективният критерий е
изпълнението на престъплението – извършителство е участие в самото
изпълнение на престъплението. Изпълнението на престъплението започва,
когато пряко и непосредствено деецът се насочи към осъществяване на
деянието, като именно неговото поведение изпълва състава на
изпълнителното деяние и при резултатните престъпления причинява
престъпния резултат. Едва след началото на изпълнението, възниква и
отговорността на останалите съучастници. От субективна страна
съдържанието на общия умисъл се характеризира с това, че наред с умисъл
към деянието, у дееца е налице и съзнанието, че е мотивиран и/или улеснен за
извършване на престъплението от друго лице.
Когато в самото изпълнение на престъплението участват две или
повече задружно действащи лица, е налице съизвършителство. В тази
52
хипотеза, всеки от съизвършителите е извършител, от обективна страна е
налице участие на две или повече лица в самото изпълнение на
престъплението, като то бива осъществено не единствено от единия
съизвършител, а заедно с други съизвършители.
Според Р. 119-00-І за наличието на съизвършителство от обективна
страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от
общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението.
От субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е сам,
обективирайки волята си да осъществи замисленото престъпление заедно с
останалите участници в изпълнителното деяние.
Възможно е едновременно съизвършителство, когато
съизвършителите осъществяват признаци на изпълнителното деяние по едно
и също време (напр. нанасят побой на пострадалия; всеки взема и изнася вещи
от помещението). Възможно е и последователно съизвършителство, при което
съизвършителите осъществяват елементите на изпълнителното деяние един
след друг (напр. единият преодолява преградата, другият отнема вещта при
взломна кражба). Извършителството може да бъде осъществено и при
разпределение на ролите, когато всеки един от съучастниците върши нещо
съставляващо елемент от изпълнителното деяние в рамките на конкретния
замисъл (напр. един държи пострадалия, друг му нанася удари, с което се
причинява телесно увреждане).
Във връзка със съизвършителството при престъпления против
личността, осъществявано едновременно и/или последователно /като в случай
има преливане и на двете форми на съизвършителството/, е налице изобилна
съдебна практика. Така, в Р. 586-83-ІІ е посочено, че кой от подсъдимите
какви конкретни удари и с какво ги е нанесъл, е без значение относно това,
дали деятелността е съизвършителска, важното е дали тази дейност е част от
изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат -
уврежданията на пострадалия, като именно такава е и настоящата хипотеза и
затова съдът приема, че е налице съучастие под формата на
съизвършителство, като в самото изпълнително деяние са участвали и
тримата подсъдими-първоначално първите двама при форма на едновременно
съизвършителство-съборили и ритали пострадалия и впоследствие
присъединилия се към тях трети подсъдим-бащата на Д. при последователно
съизвършителство, тъй-като същият е нанасял удари /видно от изложеното по
горе и тримата едновременно са ритали в даден момент поваления на земята
частен тъжител/, като и в този момент на едновременното ритане отново
съизвършителството е станала едновременно такова, като преливането на
формите му е напълно допустимо в съдебната практика. Именно дружните
удари за довели заедно до вредоносния резултат, независимо кой от тримата
до каква степен е участвал в даденото травматично увреждане, като това не
влияе на съучастието, а на индивидуализацията на наказанието впоследствие..
В Р. 295-06-І е подчертано, че когато съизвършителите имат сходно
поведение, резултатът е съвкупно причинен от всички, независимо от
53
конкретния им индивидуален принос са виновни и съучастници като
съизвършители. В обобщение, когато всеки от съизвършителите върши
проява, подобна на тази на останалите, за възникването на тяхната
отговорност е без значение конкретният принос на всеки един за причиняване
на престъпния резултат (от съществено значение тук се явява по-голямата
вероятност от увреждане, когато не един, а няколко души участват в побой
над жертвата). Във връзка с възприетото в съдебната практика, следва да се
отбележи, че при съизвършителството е без значение конкретния каузален
принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата
престъпна дейност общественоопасни последици (напр., когато всички
нанасят удари на жертвата, няма значение от кого точно е причинено именно
увреждането, довело до увредата и дали един от подсъдимите и дошъл
впоследствие или е бил там през цялото време), защото престъпният резултат
е постигнат не от изолирано въздействие, а като последица от съвместно
осъществяване на изпълнителното деяние. Разбира се, конкретно
обективиранато поведение на съизвършителите, следва да бъде съобразявано
при определяне на наказанието. По отношение на „последователното”
съизвършителство, в Р. 126-85-І е посочено, че съизвършителство може да
има и когато престъпната дейност на съизвършителите, с която се
осъществява съставът на едно престъпление, се извършва последователно, а в
определени случаи и с известни интервали. В тези случаи не е необходимо
съизвършителите да извършват заедно и едновременно тази престъпна
дейност, а само да имат конкретен общ умисъл като обединяващ момент на
съизвършителството, какъвто е налице в случая, видно от всичко дотук
прието и изложено от съда, като и съдът посочи, че е налице предвид
сложността на конфликтната ситуация и преливане от един тип в друг тип
съизвършителство. Субективният обединяващ момент на съизвършителството
е наличността на конкретен общ умисъл на дейците. Всеки един от тях трябва
да съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с други
извършители, да иска или допуска от така съчетаната дейност да бъдат
предизвикани престъпните последици. Такъв умисъл може да съществува и
без предварителна или изрична уговорка, каквато е и настоящата хипотеза.
Така, според Р. 198-78-ІІ, в субективно отношение обединяващ момент на
съизвършителството е конкретният общ умисъл на дейците - всеки при
осъществяване на действията си да има съзнанието, че участва в
изпълнението на престъплението заедно с другия извършител и да иска от
тази обща дейност да настъпят желаните общественоопасни последици.
Точно такава фактология се е развила и в момента и тримата подсъдими са
били наясно, че първите двама първоначално нанасят удари на тъжителя и че
към тях се е присъединил и третият такъв, във формата на съучастник-
съизвършител, също ритащ пострадалия, дори и при другата маса, както сочат
свидетелите на обвинението.Всички съучастници носят наказателна
отговорност, защото обективно и виновно са допринесли за осъществяване на
едно определено престъпление. Според чл. 21, ал. 1 НК, всички съучастници
54
се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се
вземат предвид характерът и степента на тяхното участие. Това означава, че
наказанието на всеки се определя в рамките на предвиденото в нормата на
особената част наказание за съответното престъпление. Всички съучастници
се наказват, защото всеки един от тях умишлено е допринесъл за извършване
на престъплението /като в случая няма доказан екцес при никой от
съизвършителите/. Доколкото при съучастие на няколко лица в
осъществяване на едно конкретно престъпление, индивидуалният принос на
всеки съучастиник е различен, наказанието на всеки зависи от характера и
степента на неговото участие. Характерът на участието е качествен критерий
за определяне на приноса на съучастника, като характерът на съучастието се
определя от вида на съучастническата дейност–извършителство,
подбудителство, помагачество. Степента на участие е количествен критерий,
като степента на участие е конкретен въпрос, който зависи от конкретния
каузален принос на съучастника в задружната престъпна дейност, за което
съдът допълнително ще изложи доводи при индивидуализацията на
наказанието за всеки един от тримата подсъдими. В Р. 134-91-І е посочено, че
при съучастническа дейност съдът при индивидуализиране на наказанието е
длъжен да обсъди и съобрази характера и степента на участие в
престъплението на всеки от съучастниците.
Конкретно по отношение на съизвършителството, в Р. 504-97-І, ВС е
посочил, че при съизвършителство всеки от съучастниците отговоря за
причинения с общи усилия престъпен резултат. При съизвършителство всеки
от съучастниците отговаря за причинения с общи усилия престъпен резултат.
Обстоятелството, кой точно е нанесъл дадения удар, причинил конкретното
увреждане няма значение за квалификацията на поведението на
съизвършителите. Приносът на всеки един от тях за настъпване на
престъпния резултат следва да се отчете при индивидуализация на
наказанието. По-малкия принос на единият подсъдими към настъпилия
резултат може да се съобразява само при индивидуализиране на наказанието.
В „Р. 296-11-ІІІ е посочено, че двамата подсъдими са участвали в
изпълнителното деяние за постигането на съставомерния резултат,
действайки в рамките на възникналия спонтанно общ умисъл. Макар двамата
да са използвали различни увреждащи средства и да са нанасяли различни по
сила и насоченост удари, нито един от тях не може да се позовава на ексцес
на умисъла, щом като е възприемал и не само се е съгласявал, но активно е
участвал в реализиране на преследваната цел, съгласявайки се с възможните
съставомерни последици, които настъпват в резултат на задружните им
усилия. Затова двамата следва да носят отговорност за престъпление по чл.
115 НК при общност на умисъла съобразно чл. 20, ал. 2 НК”.
Съдът, водим от всичко дотук изложено намира, че по делото
безспорно се доказа, че тримата подсъдими в съучастние, под формата на
съизвършителство са нанесли на тъжителя, описаните по-горе травматични
увреждания, поради което и съдът възприе и посочената привръзка на
55
правната квалификация като такава с чл.20, ал.2 НК.
По възраженията на защитата досежно твърдяния афект и
неизбежна отбрана.
Съдът намира, че в случая нито един от посочените институти не е
налице, като съображенията за това са следните:
Първо следва да се поясни, какво представлява състоянието на афект
и кога деянието се извършва в състояние на силно раздразнение. То
представлява силно душевно вълнение, мощен изблик на чувства,
емоционален процес, предизвикан от определен дразнител, който протича
бурно и обичайно има характер на краткотрайно избухване, надхвърлящо
обичайното раздразнение. Касае се за бурна нервна реакция, възникнала
непосредствено след упражненото насилие, тежка обида или клевета, или
друго противозаконно действие, при което деецът не е в състояние и няма
време да обмисли спокойно своето поведение. Коментираното състояние
възниква спонтанно, като непосредствена реакция на едно току що извършено
от пострадалия противозаконно действие. При него чувствата завладяват до
такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства.
Волевата му способност да ръководи постъпките си обаче, не е изключена, а
само значително отслабена, отслабени са задръжките и е стеснена
разсъдъчната дейност. Именно по това, че макар и сериозно затруднен,
деецът може да ръководи действията си, физиологичният афект се различава
от патологичния, при който тази способност е изцяло изключена.
Стеснението на възможността да ръководи постъпките си разграничава силно
раздразненото състояние по смисъла на чл. 118 НК и от обикновеното
раздразнение. В този смисъл, съдът в настоящия му състав, счита, че следва
да посочи и следното: „физиологичният афект–представлява мощен
емоционален гневен заряд, предизвикан от жертвата, който генерира и
мотивира разрушителна агресия, насочена към нея. Афектът протича със
стеснение на съзнанието и се съпровожда от промени във възприятно-
представния и мисловния процес…като силният гневен афект инхибира
всякакви контрамотиви и антитези и така улеснява престъпната воля и се
схваща от психиатрията като „крайно раздразнено състояние, причинено от
жертвата…“ /из извадка - стр.40 от Енциклопедичен справочник по съдебна
медицина, авт. Проф. д-р Стойчо Раданов и доц. Д-р Петко Лисаев, изд.
Сиела, 2004 г./. Ето защо, когато подсъдимият е могъл спокойно да
разсъждава и да взема правилни решения, не е налице състояние на силно
раздразнение, респ. чл. 118 НК е неприложим и чл. 132 от НК/ чл. 132. (1) За
телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а, причинена другиму в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с
тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или негови ближни, наказанието е: 1. лишаване от свобода до три години при
тежка телесна повреда;2. лишаване от свобода до една година при средна
телесна повреда; 3. лишаване от свобода три месеца или пробация до шест
56
месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1; 4. пробация до шест месеца
или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2. (2) Наказанията по
предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда
при превишаване пределите на неизбежната отбрана."/ в извършване на
престъплението за което е предаден на съд, излагайки доводи, че събраните
по делото доказателства НЕ установяват наличието на обективните и
субективните признаци на престъпленията по чл. 130, ал.1 от НК, а по чл. 132,
ал.1 от НК, тъй като е бил афектиран от поведението на пострадалия..
Състоянието на обикновено раздразнение би могло да се третира евентуално
като смекчаващо отговорността обстоятелство.Дали е налице състояние на
афект е фактически, а не медицински въпрос, който се изяснява с всички
доказателства по делото, а не само въз основа обясненията на подсъдимия или
на част от доказателствата. Външните признаци, по които може да се съди за
наличието на афект са зачервяване, изпотяване, треперене и др. подобни
вегетативни прояви. За да прецени дали е налице афект, съдът е длъжен да
прецени цялостното поведение на даден подсъдим преди и по време на
извършване на деянието, а според Р. 858-73-ІІІ - и последващите му действия.
Това състояние следва да е предизвикано от пострадалия чрез насилие, тежка
обида, клевета или друго тежко противозаконно действие, от което са
настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния
или негови ближни. Необходимо е да има едно предшестващо неправомерно
поведение от страна на пострадалия, което да е провокирало реакцията на
дееца. Когато подсъдимият сам е предприел действия, с които се е поставил в
състояние на силно раздразнение, той не може да се ползва от
привилегирования състав. С оглед принципа, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение. Средствата, с които се
предизвиква силното раздразнение, са изчерпателно изброени в закона и
затова, ако същото е предизвикано с други средства, а не с посочените в
закона, съставът не е налице. Средствата, с които се предизвиква това
състояние трябва обективно да съществуват. Насилието като средство за
предизвикване състоянието на афект е непозволено въздействие върху деца
или неговите ближни, което може да бъде както физическо, така и психическо
и може да има различни проявни форми – от удар или удари до телесна
повреда или дори опит за убийство на подсъдимия. Не е необходимо
непременно да е тежко насилие, съществено да уврежда неприкосновеността
на личността, живота и здравето на дееца. Съществен практически проблем е
разграничаването на убийството в състояние на физиологичен афект,
предизвикан с насилие от това, извършено при неизбежна отбрана.
Трудността идва от това, че и в двата случая има едно непосредствено
противоправно нападение. Разграничителният критерий е обстоятелството
дали нападението е прекратено. Когато то е преустановено и обстановката е
такава, че то не би било възобновено, и в доктрината, и в съдебната практика
последователно и еднозначно се приема, че не е налице тази хипотеза. Кога е
прекратено нападението е фактически въпрос, който има различно
57
разрешение с оглед конкретните обстоятелства по делото. Прекратяване на
нападението е налице, когато нападателят по собствени подбуди или
обективна невъзможност да го продължи, е дал външен израз на отказ от по-
нататъшни действия, застрашаващи живота и здравето на нападнатия -
захвърляне на оръдието, с което се осъществява нападението, напускане на
местоизвършване на деянието и др. В случая, видно от приетата за установена
и доказана фактическа обстановка по делото, то нито един от двата института
не е налице- първо, не се доказва „падането от стола” да е противоправно
нападение, както се опитва да интерпретира защитата, и което противоречи
на целия доказателствен материал по делото, още повече, че е паднал
подсъдимият М., а първият удар към пострадалия се доказва на е нанесен от
подсъдимия Д., който последният определено не е „нападал”, не може да се
приеме и че Д. е защитавал при посочените хипотези от закона М., при
положение, че нито една от лимитативно изброените в закона хипотези не е
налице, за да се приеме противоправно нападение, което да провокира
неизбежна отбрана и от какво се отбранява ненападнатият Д., или пък М.,
който пък се присъединява впоследствие в боя след като е станал след
падането от стола, и само сочи в обясненията си, че може да е ударил М. и
въобще не твърди афект и кога и как да възникне този афект, защитата не
пояснява, при положение, че ситуацията е ясна- първият подсъдим пада от
стола, вторият нанася удар на тъжителя и впоследствие станалият втори
подсъдим и присъединилият се трети започват дружно да бият тъжителя. При
описаната фактология за нито един от тримата подсъдими в нито един
момент, който е да е било от двата посочени института не е налице, най-
малко пък за третия подсъдим, дошъл когато вече пострадалият е бил повален
и просто се и включил в довършването на изпълнителното деяние, няма как
той да е бил в неизбежна отбрана от безпомощен човек, или да е отбранявал
заплашени ближни, които всъщност са били заплашващите, тъй-като те са
биели пострадалия. Още по-малко в този подсъдим е налице и афект. Същият
е имал времето от един км с мотор движение да осмисли ситуацията и да
влезе в нея, като не може да се говори за предизвикан афект в никакъв
случай, камо ли от пострадалия. Това обръща призмата на двата детайлно
описани от съда института по силно изкривен начин, видян през погледа на
защитата, който съдът не споделя и отхвърля тези възражения, като
абсолютно неоснователни такива / в този смисъл виж за неизбежната отбрана
и основните постулати в ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12 от 29.11.1973 г. на ВС,
като само в бел. следва да се посочи, че в случая и института на реторсията е
неприложим виж реторсията, тъй като съгласно Тълкувателно решение № 51
от 16. IX. 1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК, реторсия по чл. 130, ал. 3 НК
може да се приложи само, когато са причинени еднакви по степен на
увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по чл. 130,
ал. 2 НК./.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл.130, ал.1 от НК законът предвижда
58
лишаване от свобода до две години или с пробация.”.
Съгласно чл. 36 НК индивидуалната превенция се осъществява в две
насоки 1) да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и
добрите нрави и 2) да се въздейства предупредително върху него и да му се
отнеме възможността да върши друго престъпление. С други думи,
наказанието е насочено към отстраняване от съзнанието на извършителя на
отрицателните възгледи и ценности; към премахване на придобитите
противобществени навици. Индивидуалната превенция е свързана и с
превъзпитанието на престъпния деец, т. е. с формиране на нови ценности и
вътрешни задръжки, със създаване на нови положителни навици и
изграждане на чувство на респект към закона и правовия ред. Най-сетне
индивидуалната превенция е насочена и към оказване на предупредително
въздействие върху извършителя и едновременно с това и към отнемане на
възможността той да извършва други престъпления. В случая, съдът по-горе
изложи доводи защо приема, че тримата подсъдими като съучастници под
формата на съизвършители за извършили деянието, за което им е повдигнато
обвинение, както и посочи от какви принципи, съдът следва да се ръководи
при определянето и налагането на наказанието за всеки конкретен подсъдим.
Водим от изложеното съдът намира, за всеки от подсъдимите както следва:
С Присъдата, постановена по делото, съдът призна за виновни и
тримата подсъдими за това, че на 22.08.2021 г., около 21:00часа, в ресторант
„***”, находящ се в ** К., община П. М. С. А., Д. Е. Н. и Е. Н. Й. са нанесли
на М. К. П., ЕГН:**********, в съучастие - като съизвършители, множество
травматични увреждания чрез удари с ръце и крака, изразяващи се в:
охлузвания на главата, челото и лицето отляво; разкъсно-контузна рана
(аркада) под дясната вежда; контузия на дясната орбитална област;
кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка; зрение с дясното око,
оценено на 0.3: контузия на главата и сътресение на мозъка, протекли с
общомозъчна симптоматика и частична липса на спомен, реализирали
медико-биологичния признак - „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“ - престъпление по чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, поради
което и на основание чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, вр.чл. 78а, ал.1 от
НК освободи М. С. А., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, от
наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
На основание чл. 130, ал.1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, вр.чл. 78а, ал.1
от НК освободи Д. Е. Н., с ЕГН: **********, със снета по делото самоличност
от наказателна отговорност, като му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.
На основание чл. 130, ал. 1, вр. с чл.20, ал.2, вр. чл.57 от НК, вр. с
чл.54 ал. 1 от НК осъди Е. Н. Й.: ЕГН **********, със снета по делото
самоличност, на наказание ПРОБАЦИЯ”, при следните пробационни мерки:
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 /ШЕСТ/
59
МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител, или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично - основание чл.42а, ал.2 т.1 от НК;
2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА- основание чл.42а, ал.2 т.2 от НК.
При определяне на конкретните наказания за всеки един от
подсъдимите, съдът освен вече гореизложеното, съобрази и следното:
Досежно подсъдимият М. С. А.: роден на *** в гр. С., ***
гражданин, ***** образование, работи като *****, с постоянен и настоящ
адрес: ** ******, с ЕГН: **********, то следва да се посочи, че същият към
момента на извършване на деянието е не*** и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК,поради което и този институт в
случая е приложим за него и съдът го приложи, като съобрази обвинението и
че са налице едновременно условията, предвидени в чл. 78а, ал. 1 от НК, а
именно за умишленото престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда
наказание "лишаване от свобода" до две години или "пробация", деецът е
пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII
от НК, от конкретното престъпление не са причинени имуществени вреди, не
са налице и изключващите хипотези по чл. 78а, ал. 7 от НК, на основание чл.
78а, ал. 1 от НК, го ОСВОБОДИ от наказателна отговорност за
престъплението по-горе и му НАЛОЖИ административно наказание "глоба",
в размер 1000 /хиляда/ лева. За да наложи този тип наказание и в посочения
размер, съдът съобрази на първо място- добрите характеристични данни за
това лице. Този подсъдим е с чисто съдебно минало, трудово ангажиран е
/макар и да не са събрани изрични данни за размера на доходите му, то съдът
определи наказанието в определения минимум с оглед обществената опасност
на деянието и дееца/. Съдът счита, че не се касае за лице с лоши
характеристични данни, и че спрямо същото не следва да се намесва силово
държавната репресия, тъй като не е деец с висока степен на обществена
опасност, а може да се сподели виждането, че в известна степен е бил
подведен от обстоятелствата и въведен в конфликтната ситуация, от която
обаче като съучастник съизвършител впоследствие е станал и той самият.
Така по делото се установява, че тримата подсъдими и тъжителя са от едно
село, и че заряд на влошените им отношения има още към 2018-2019 г.,
когато се случва инцидентът с приятеля им Г., който загива при ПТП, с
участието на подсъдимия Д.. След този преломен момент в отношенията им,
осъдителното и негативно отношение към подсъдимият Д., очевидно се
поддържало сред множество момчета от селото, като М. не бил сред тях и
останал приятел на този подсъдим, който нееднократно бил обект на
подмятания и упреци от лица в селото за инцидента. Предвид тази установена
по делото конфликтна напрегнатост на отношенията между тези лица,
компанията на тъжителя не одобрявала, че М. общува с Д., е това е станало
вероятния повод за ставането на тъжителя от масата му по време на събора и
60
отиването да търси разговор /както сочат полицейските служители, а не
конфронтация с този подсъдим/. По делото се установява, и че този подсъдим
е паднал от стол, при обстоятелствата, който съдът прие за установени, но че
по него не са налични освен собственото му оплакване от болки в гърба,
заявено на 23.08.20221 г., пред д-р К. Ч., и обективирано в издаденото СМУ
по случая, други видими външни наранявания, поради което и не може да се
направи извод, че лицето е било нападнато от тъжителя, а по-скоро, че се е
стигнало при подпирането, подставането от негова страна до падане от стола,
като не се споделят и доводите за притискане в областта на шията от
тъжителя /за което съдът подробно се аргументира при анализа на
доказателствата/. Следователно, това лице не е дало повод за конфликта, но е
влязло в него, което се установява от кредитираните от съда писмени и
гласни доказателства, и първоначално с подсъдимият Д., впоследствие и с
придошлия подсъдим Е. Й., са нанесли при усложнена престъпна деятелност
под формата са съизвършителство /а не съпричиняване, тъй като действат при
общност на умисъла за участието на всеки от тях в побоя/ на тъжителя
констатираните в СМУ от 31.08.2021 г. и препотвърдени увреждания на
телесната неприкосновеност на това лице увреждания, субсумиращи се под
хипотезата на чл.130, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.2 НК в случая. Тук извън
смекчаващото вината обстоятелство, че същият не е станал първопричина да
започне конфликта, се наслагват и отегчаващи вината такива, а именно
включил се е в боя, веднага след като се е изправил след падането, като към
този момент на тъжителя вече са били нанесени удари от другия подсъдим, не
е преустановил побоя и след идването на третия подсъдим, а напротив
тримата са ритали тъжителя на земята при другата маса, до довеждането му
до безпомощно състояние, като е съзнавал, че му нанася травматични
увреждания с още две лица, макар и да не може да се посочи кой от тримата
кое точно травматично увреждане е нанесъл на М. П., но съществено е, че
съставомерният резултат е настъпил от общата им престъпна деятелност,
което прави поведението им укоримо и обосновава налагането на наказание
на подсъдимия, адекватно и на деянието, а то е силно укоримо само по себе
си- множество лица бият повален на земята човек довеждат го до безпомощно
състояние и то на публично мероприятие – събор на селото, на площада пред
множество лица и ставата катализатор за масов бой с намесата на над 20
човека и по данни на полицията по чудо незавършил с фатален инцидент.
Тази обществена опасност на деянието изисква адекватно наказание за този
подсъдим, което да превъзпита него самия и да действа предупредително на
обществото, като съдът намира, че наказание в минималния предвиден в
закона размер се явява адекватно за този подсъдим, като взе предвид и че
същият е съдействал по делото, явявал се е на всички съдебни заседания, в
последното по делото съдебно заседание е дал подробни обяснения във
връзка със случая и нещо повече не е отрекъл, че е ударил тъжителя М., макар
и да се стреми да минимизира своята и на съпроцесниците си вина, поради
което и съдът намира за справедлив и съответен на обществената опасност на
61
дееца и деянието размер от 1000 /хиляда/ лева глоба, като наказание за този
подсъдим, което е достатъчно да изиграе своята превантивна и
превъзпитателна роля в случая.
Досежно подсъдимия Д. Е. Н.: роден на ***** в гр. С., ***
гражданин, с постоянен адрес и настоящ адрес: ** *****, ****, работи като
*** на*** в „***“ АД - П., с ЕГН: **********. Същият е *** по отбелязване
в справката за съдимост по делото, но към момента на извършване на
деянието се води реабилитиран- не***, тъй-като съм м.6, 2021 г., е
реабилитиран по осъждането си по НОХД № 151 от 2019 г по описа на
Окръжен съд-Перник, влязло в сила на 20.12.2019 г. С присъда №12 от
8.7.2019 г по посоченото делото същият е бил признат за виновен за това че
на 5.7.2018 г., около 18.00 часа по ул. „***”, в с. К., общ. П., пред дом № **,
при управление на МПС-колесен трактор марка „Беларус”, с рег. № *****,
като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на
извършеното и можещ да ръководи постъпките си, е нарушил правилата за
движение по пътищата- чл.37, ал.3 ЗДВП, излизайки от крайпътна територия-
двор, не е пропуснал движещия се по пътя с мотор „Хонда”, с рег.№ *****,
като по непредпазливост е причинил смъртта на Г. С. В., като на основание
чл.343, ал.3, пр.6, б.”б”, вр. ал.1, б. „в”, вр чл.342,ал.1, вр. чл.63, ал.2, т.2, вр
чл.54 НК му е било определено наказание лишаване от свобода за срок от две
години, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, намалява с 1/3 като определя
крайно наказание лишаване от свобода за срок от една година и 4 месеца,
като е бил оправдан от ПОС по обвинението и във вр. с чл.150 от ЗДВП- да е
управлявал процесния трактор без да има правоспособност за това. На
основание чл.66, ал.1, вр. чл.69, ал.1 НК, така наложеното наказание е било
отложено за срок от 1 година и 6 месеца, считано от влизане на присъдата в
сила. Софийски апелативен съд при обжалване на присъдата с Решение №
453 от 20.11.2019 г. постановено по ВНОХД 1038 по описа на съда за 2019 г.,
е изменил присъдата само в частта по чл.150 ЗДВП, като и в тази част
подсъдимият е бил признат за виновен, като в останалата част присъдата е
била потвърдена. Тоест, в тази съдимост е видима една от причините за
конфликта, останала на пръв поглед необозрима в случая, но дискутирана
множество пъти по делото, от всички страни в процеса и безспорно
установена, а именно че предвид смъртта на това момче в посоченото ПТП
отношенията на подсъдимия Д. и М. са се влошили с други момчета от
селото, приятели на починалото момче и като цяло е било в дълъг период от
време негативно отношението към Д., заради този инцидент, станал още към
момента, когато същият е бил непълнолетен, което е обусловило и по-ниската
наказуемост за деянието, но същевременно не му е спестило бича на
общественото мнение в едно **, което се води малък обществен социум и
където хората знаят своите тегоби и неволи и поради което и във времето се
установява, че този подсъдим е бил отритнат от много от връстниците си в
селото, изгонен от младежкия клуб по тенис и негов съратник е останал
другият подсъдим М. и респ. семейството му, поради което и това е била
62
искрата, превърнала се в опасно сбиване на събора на селото, когато на едно
публично място- местното заведение на площада са се събрани хора и от
„двата лагера”- на подсъдимия и на тъжителя и ескалацията е дошла
безспорно след отиване на масата на тези двама подсъдими от страна на
тъжителя, което е последвало и от падането от стола на подсъдимият М.,
обусловило и реакцията на подсъдимият Д., която обаче съдът не намира за
съответна на ситуацията- за едно падане от стол, на тъжителя, впоследствие е
нанесен от страна и на тримата подсъдими тежък побой с остатъчни
психотравми и към настоящия момент, видно от СПЕ по делото. Съдът не
приема за достоверни обясненията на този подсъдим, че само е изблъскал М.,
напротив на тъжителя са нанесени множество и различни по интензитет и
давност телесни увреждания, който макар и обосноваващи състав на лека
телесна повреда, то по своя вид и характер са причинили на пострадалия един
продължителен, видно и от СМЕ възстановителен процес и дълбоки
емоционални дисбаланси. Поради което и приемайки по делото, че първият
удар с юмрук на тъжителя е нанесен именно от този подсъдим и впоследствие
и станало масовото сбиване, в което е бил въвлечен и бащата на същия и се е
стигнало до усложнена форма на престъпна деятелност под формата на
съучастие при съизвършителство, което обуславя не само евентуалното
нанасяне на повече травми на битото лице, но и по-висока степен на
обществена опасност на дееца, който съзнава че действа с други две лица, на
самото деяние- публично на площада, прераснало в масов бой в който е
можело да пострадат много лица, а видно от показанията на разтърваващите
ги полицейски служители и след края на боя е имало множество пострадали
лица извън процесните, то тези факти сами по себе си сочат на висока степен
на обществена опасност на деянието и оттам обосновават намесата на
държавната принуда за превъзпитание на дееца и респ. даване пример на
общественото, като обаче интензитетът на същата съдът намира, че може да
се реализира в случая и по чл.78а НК,поради което и този институт в случая е
приложим и за този и съдът го приложи, като съобрази обвинението и че са
налице едновременно условията, предвидени в чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно
за умишленото престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК се предвижда наказание
"лишаване от свобода" до две години или "пробация", деецът е пълнолетен,
не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел IV на глава VIII от НК, от
конкретното престъпление не са причинени имуществени вреди, не са налице
и изключващите хипотези по чл. 78а, ал. 7 от НК, на основание чл. 78а, ал. 1
от НК, го ОСВОБОДИ от наказателна отговорност за престъплението по-горе
и му НАЛОЖИ административно наказание "глоба", в размер 1000 /хиляда/
лева. За да наложи този тип наказание и в посочения размер, съдът съобрази
на първо място, че действително този подсъдим е бил обект на неприятни
изживявания в социума след осъждането си за ПТП-то и смъртта на сина на
св. Г. Г., което очевидно е довело до негативи на много от младежите в селото
спрямо подсъдимият Д. и това е улеснило изблика на емоции след като е
63
видял неговият приятел /един очевидно не от многото в селото/, паднала на
земята, и макар и да сочи в разпита си този подсъдим, че е защитавал
приятеля си от тъжителя, то не се доказва да е била налице противоправна
нападение с падането на стола, което да води до подобен тип отпор при
отбраната- а именно нанасяне на юмруци в лицето на тъжителя и събарянето
му на земята и последвалите удари и от другия подсъдим и от присъединилия
се *****, като очевидно степента и набора на телесни увреждания на М. П.,
говорят красноречиво за тежестта и интензитета на нанасяните от тримата
подсъдими и то при съучастие и съизвършителство удари в жизненоважни
органи на П., каквито са очите и главата, което наред с мястото, начина и
времето на конфликта и набора от въвлечени лица над 20 човека, масов бой,
говори за повишена обществена опасност на деянието и характеристиките на
същото, което отегчава отговорността на извършителите и в частност на този
подсъдим. Укоримо е и че при издаването на СМУ за същия е заявил
очевидно неверни факти, като е посочил и съдебният медик е описал в
неговото СМУ, че видно от СМУ на Д.-от 23.08.2021 г от 13.25 ч д-р К. Ч.-
последният съобщава, че на 22.08.2021 г около 21:00 часа бил блъснат докато
седял на стол от познат мъж, който го притиснал с коляно в областта на
тялото, след което си разменили удари, тоест пред съдебния медик този
подсъдим заявява коренно противоположна фактология, на описаната от него
в с.з. как на стола бил подсъдимият М., „повален от М.”, а непосредствено
след инцидента е твърдял, че той е бил на стол и е бил повален, което напълно
дискредитира неговите обяснения и ги превръща в защитна версия, като
очевидно процесното СМУ е било извадено със защитна теза да послужи
пред „съдебните власти”, за да се оневини този подсъдим, който е „привнесъл
върху себе си това, което е заявено за сполетяло другият подсъдим- М.”, като
същевременно в същото това СМУ е посочено, че в областта на пети пръст
на лявата ръка личи кръвонасядане с мораво-синкав цвят обхващаща цялата
му повърхност. При гръбна повърхност на лява ръка в областта на пета
дланна кост се вижда стар следоперативен ръбец. Прегледаният съобщава, че
е извършена оперативна интервенция по повод счупване на пета дланна кост
на лява ръка с давност от преди около две години. Заключение: при прегледа
се сочи, че се е установило, кръвонасядане в областта на пети пръст на лява
ръка. Това увреждане му е причинило болка, тоест релевантна се оказва
тезата на частното обвинение, че тези увреждания на пръста, които са нови са
получени видно и от мястото им, не при предпазване от удари, а при
нанасяне на такива, очевидно върху тъжителя, като констатираните пък по
последния увреждания напълно съответстват да са нанесени по начина и
механизма, който последният описва в тъжбата, като тези неверни данни са на
плоскостта на отегчаващите вината обстоятелства, и сочат на укоримо от
гледна точка на истинността и морала поведение, но същевременно, същите
се компенсират от позитивни данни за лицето-не отрича, макар и да се опитва
да омаловажи, че е удрял М., сочи, че е искал да защити приятел, за който
твърди, че е мислел, че е нападнат и на фона на тези данни съдът отчита и че
64
очевидно съзнанието и психиката на този още млад човек са обременени от
нелепата смърт на един друг млад човек и при това негов приятел, загинал
при пътния инцидент, което само по себе си от психологическа гледна точка е
достатъчно бреме да един човек и го дебалансира по един или друг начин и
способства за отключване на подобни прояви при заплаха или почувства
дори само такава на малкото останали му близки хора след този случай в
селото, поради което и отчитайки че подсъдимият се е явявал по делото,
изразил е съжаление за случилото се, критичност към това деяние, съдът
намира, че следва да определи наказанието балансирано при
полуравносилност на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства,
вземайки предвид и че се касае за деец, който работи, има очевидно
подкрепящо го семейство, приятелка и тесен приятелски кръг и не е заплаха
за обществото и няма навика да нарушава съзнателно обществените
отношения, като процесната смърт при ПТП, видно от справката за съдимост
е предизвикана по непредпазливост при отнемане на предимство и по време
на неукрепнатала психика на един непълнолетен индивид, поради което и
съдът приема, че едно наказание по реда на чл.78а НК в минимален размер от
1000 лева е достатъчно, за да превъзпита подсъдимия и да даде знак на
общественото досежно укоримостта на подобен тип поведение.
Досежно подсъдимия Е. Н. Й.: роден на ***** в гр. П., ***
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: ** *****, ***, /**** /, *** работи
като **** във фирма „***“ ЕООД, с ЕГН: **********. За разлика от другите
двама подсъдими, този подсъдим е с наличие на едно съществено отегчаващо
вината обстоятелство, а именно преходната му съдимост за сходно деяние,
дори от по-висок порядък- нанасяне на тежка телесна повреда, като
настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на преходното такова
пак за престъпление против телесната неприкосновеност, а именно:
подсъдимият Е. Й.: е ***, с присъда №748 от 10.12.2018 г., постановена по
НОХД 322/2017 г. по описа на ПРС, влязла в сила на 22.04.2019 г., като
същата е била потвърдена с Решение № 23/22.04.2019 г., постановено по
ВНОХД 61/2019 Г.,по описа на Окръжен съд- Перник, като същият е бил
признат за виновен, в това че на 8.3.2015 г., в ** К., общ. П., чрез нанасяне на
удар с юмрук в областта на дясното око, причинил на Д. С. Д., тежка телесна
повреда, изразяваща се в травма на дясното око- порезно нараняване на
роговицата и ириса на дясното око, с последвала травматична катаракта и
последващо оперативно отстраняване на лещата, довела до постоянна слепота
с дясното око-прстъпление по чл.128, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.54, ал.1 НК, го
осъжда и му налага наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години.
На основание чл.66, ал.1 НК, отлага изпълнението на така наложеното
наказание за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.
Същият е вписано в справката му за съдимост, че е реабилитиран по право на
основание чл.86, ал.1 НК НА 23.4.2022 Г. /тоест след деянието, като деянието
е извършено в изпитателния срок на това осъждане/. В настоящия случай не
може да се подмине без внимание, че част от уврежданията на пострадалото
65
лице са именно пак в дясната част на главата и около окото, ябълката и
веждата/”… множество травматични увреждания чрез удари с ръце и крака,
изразяващи се в: охлузвания на главата, челото и лицето отляво; разкъсно-
контузна рана (аркада) под дясната вежда; контузия на дясната орбитална
област; кръвоизлив под конюнктивата на дясната очна ябълка; зрение с
дясното око, оценено на 0.3: контузия на главата и сътресение на мозъка,
протекли с общомозъчна симптоматика и частична липса на спомен,
реализирали медико-биологичния признак - „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“/, и при положение, че отегчаващо
обстоятелство е и множествеността на ударите, обстоятелството, че са
нанесени от повече от едно лице при престъпно съучастие под формата на
съизвършителство, както и при горните подсъдими, вдига нивото на
обществената опасност на деянието, а тук и на дееца, предвид съдимостта му,
която не може да не се отчете като лоша характеристична данна, нещо повече,
макар и присъединил се впоследствие в конфликта, съдът прие, че неговата
роля не е била само в разтърваване на биещите се, но и в допринасяне и то в
достатъчно сериозна степен чрез ритници и юмруци, за тежкото състояние на
тъжителя, в което същият е бил заварен от св. М. и наблюдаван от св. Ж. П.,
който сочи –„лежеше като мъртъв на земята”, което обосновава извод, че
жестокостта на ударите, съотнесена и към доказаността на същите и времето
на отшумяване на физическите такива, а психическите видно от СПЕ все още
не са отшумели, сочи на нужда освен да се накаже този подсъдим с
достатъчна строгост на закона, да се отчете и че същият е най-възрастният от
тримата, и независимо от мотива, че сочи, че е защитавал момчетата –сина си
и неговият приятел, то той от дистанцията на годините и опита си е следвало
да внесе успокоение в очевидно апогея на боя, а не да навлезе в същия /което
и последният отрича, очевидно под страха от угроза да не се активира
условното осъждане при признаване на вина/. Тези данни съдът отчита в
негативна светлина, но на друга плоскост отчете и положителните такива
смекчаващи отговорността му, а именно че все пак е искал да защити сина си,
макар и по един много криворазбран начин, че са се отключили очевидно
потисканите негативи в съзнанието му от това, че голяма част от младежите в
селото, очевидно укоряват сина му за смъртта на другото момче, загинало при
ПТП-то и това е тормозело по един или друг начин психиката и на сина и на
родителя, и се е отключила агресията при процесния конфликт, чието
естество само по себе си се отличава с висока скандалност- вечер, на
публично място, площад, пред множество хора и пред очите на полицейски
служители, да се развият подобни батални сцени е неприемливо от всяка една
гледна точка на морала и общоприетите норми за поведение в обществото.
Същевременно този подсъдим очевидно е добър баща, подкрепящ и обичащ
своя син, работещ и държащ на семейството си, което го обрисува на
плоскостта на един нормален човек, у който за да се превъзпитат тези прояви
на негативни качества не се налага да се изолира принудително от
обществото, каквото би станало ако измежду двете алтернативни наказания,
66
съдът избере лишаването от свобода и което би активирало и условното
осъждане в ефективно такова, което съдът не намира нито за обосновано,
нито за адекватно в случая, като макар и да намери и този подсъдим за
виновен по повдигнато му обвинение и то при усложнена престъпна
деятелност-съучастие при съизвършителство, то съдът намира, че следва да
избере и определи по-лекото от двете алтернативни наказания на нормата на
чл.130, ал.1 НК, а именно пробация и наложи на този подсъдим двете
задължителни пробационни мерки в минималния възможен и предвиден от
закона размер, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред
пробационен служител, или определено от него длъжностно лице два пъти
седмично - основание чл.42а, ал.2 т.1 от НК; Задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА- основание
чл.42а, ал.2 т.2 от НК. Същите съдът приема, че с оглед всичко дотук
изложено за личността на дееца, за естеството на конфликта и последиците
му са достатъчни, за да изпълнят целите на чл. 36 НК и да превантират
лицето от подобни прояви в бъдеще, да превъзпитат същото и да служат като
коректив на обществото да се въздържа от подобни прояви в бъдеще.Намира,
че в конкретиката на казуса така определеното наказание по вид и размер е
справедливо, съответно е на извършеното престъпление и успешно ще
съдейства за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК.
По изложените съображения, съдът определи и наложи на
подсъдимите по делото описаните по-горе по вид и размер наказания.
По разноските:
С оглед решението по въпросите за вината, а именно признаването
на подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения, то на основание
чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимите М. С. А., с ЕГН **********, Д. Е. Н., с ЕГН: **********, и Е. Н.
Й., с ЕГН **********, всички със снети по делото самоличности, да заплатят
всеки поотделно сумата от по 216,27 лева - /двеста и шестнадесет лева и
двадесет и седем стотинки/, включително държавни такси, съдебни
удостоверения и възнаграждения за вещи лица по делото, като досежно
определянето на дължимата от всеки сума, съдът съобрази изречение второ на
цитираната разпоредба на чл.189, ал.3 НПК, а именно че всеки от тях следва
да понесе по равно и отделно да заплати своята част от разноските по делото,
като взе предвид, че адвокатите на тъжителя не претендират разноски за
адвокатки хонорар, но представят списък-стр.198 от делото, който не е
задължителен и обвързващ за съда по подобен тип дела, и в същия
претендират различна от присъдената сума, но видно от приложението към
списъка то сумата в същия от общо 635 /шестстотин тридесет и пет лева/ ,
като същите са я получили сумирайки сумите от 12 лева–държавна такса за
водене на делото, 600 лева -заплатено възнаграждение на вещите лице по
комплексната експертиза и три броя съдебни удостоверения, заплатени по
сметка на ОДМВР-Перник /като същите са приложени само към списъка
67
представен в последното по делото съдебно заседание, и не фигурират в
кориците на делото, като парите са заплатени по сметка на ОДМВР от адв. О.,
и видно от удостоверенията не е посочено дело, по което са заплатени, като
съдът не приема тези разноски, а разноските за СУ издадени от съда и
внесените по тях суми по сметка на съда, където става ясно и че касаят
именно процесното дело/. Същевременно по делото в кориците на същото
освен разноските по перо 1 и 2- държавна такса /стр.8 от делото /и експертизи
/стр.79 от делото/, фигурират разноски, действително постъпили по сметка на
съда за съдебни удостоверения – стр. 28 и стр.48 от по 16, 02 лева-от делото и
съдът прие, че следва сам да изчисли разноските като събере сумите и на тези
удостоверения /а не на тези СУ към МВР, а на СУ към съда/, с перо едно и
две и получената сума да раздели на три и така получи посочената сума,
която е описана в присъдата и която следва в тежест да понесе всеки един от
подсъдимите / или общо сумата от 648,81 лв. д.т., 604,76 лв. екп., 16,02 СУ и
16,02 СУ, като същата раздели на три и получи сумата от по 216,27 лева-
дължима от всеки един от подсъдимите/ и с присъдата ги осъди да я заплатят
всеки един от тях.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
68
Съобщи за изтекли лични данни