РЕШЕНИЕ
гр.София, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена И.
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
мл.с. Кристиян Трендафилов
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на
прокурора ................... като разгледа докладваното от съдия И. в.гр.дело
N: 6 028 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 378088 от 04.04.2018
г., постановено по гр.д.№ 17 761/2013 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав са
отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******искове
срещу С.И.Б., ЕГН ********** и П.Н.Б., ЕГН ********** с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване
за установено, че ответниците дължат на „Т.С.“ ЕАД по половината от сумата
3 141,21 лева, представляваща цена за потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент №
73, находящ се в гр. София, ж.к.”*******, за периода: м.11.2009 г. – м.04.2012
г. и от сумата 504,95 лева – лихва за забава върху тази главница за времето от
31.12.2009 г. до 01.11.2012 г.;
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното
съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД, *** – чрез процесуалния му
представител юрисконсулт Г.. В жалбата се под-държа, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и че е необосновано. Поддържа
се, че законът дава изрична дефиниция на понятието „потребител на топлинна
енергия”, като в тази връзка е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали същото е консумирало топлинната
енергия лично; че правомо-щията, които формират
състава на едно субективно право са
типизираните възможности, които субективното право дава на своя носител
и в този смисъл § 1, т.42 от ДР на ЗЕ /§1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/ говори именно за
тези възможности, а не за реалното им упражняване. Сочи се и че от обективна
страна, в съответствие с изготвения доклад и разпределението на доказателствената
тежест, в тежест на дружеството е да докаже съществуването на договор-но
правоотношение между страните, реално доставена топлинна енергия за процесния пе-риод и че нейната
стойност съответства на спорната сума, като от събраните писмени доказа-телства тези обстоятелства са доказани. Твърди се и
че по никакъв начин не може да се съг-ласят с
мотивите на СРС, че от представените документи не би могло да се установи с
категоричност, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния имот и че остават на мнението, че ответникът има
такова качество – предвид чл.153 ЗЕ - в ред., действаща към процесния
период, както и обстоятелството, че имотът на ответниците е топ-лоснабден
/в сградата има изградена АС и топлопреносна мрежа/, с
оглед на което следва да се приеме, че като физическо лице, ползващо ТЕ за
битови нужди в процесното жилище по смисъла на
цитираните разпоредби и действащата през периода норма на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ
ответникът е придобил качеството на потребител на ТЕ, което веднъж придобитото зако-нът не свързва със срок и не го поставя под условие в
зависимост от различни нови основания. Изложени са доводи и че фактическите
изводи на СРС не съответстват на съб-раните по делото
доказателства; че този съд е игнорирал и не е обсъдил всички събрани
доказателствени материали, както и противоречията в тях; че интерпретацията на
последния съдържа очевидни белези на фрагментарност и липса на всестранност при
анализа, като част от доказателствата са заменени с разсъждения и умозаключения
в разрез с правилата на формалната логика, довели до приемането на напълно
хипотетични, а в някои случаи дори на произволни версии за произтеклите
релевантни събития.
Моли съда да отмени обжалваното решение на първоинстанционния съд и да уважи изцяло претенцията му, като
му се присъдят и направените разноски по делото и юрис-консултско
възнаграждение.
Ответникът по жалбата –
П.Н.Б.,***
подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на въззивната
жалба чрез назначения му служебен защитник, е оспорил същата като
неоснователна. Наведени са съображения, че не са налице сочените от
жалбоподателя пороци на първоинстанционното решение;
че разсъжденията по темата какво е то „потребител на ТЕ”, не сочи от кои
доказателства се установява това обстоятелство в случая по отношение на този
ответник; че в действителност такива доказателства – няма, като се поддържа и
че изводите на СРС са в пълно съответствие със събраните по делото
доказателства и по-точно в съответствие с пълната липса на доказателства, че П.Б.
е собственик или ползвател на процесния имот и
пълната липса на доказателства, че ищецът реално е доставял топлинна енергия до
този имот и нейното количество. Моли въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Ответникът по жалбата –
С.И.Б.,***
срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозирала отговор на въззивната
жалба и не е взела становище по нея.
Третото лице-помагач на страната на ищеца –
„Т.С.” ЕООД, *** не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото до-
казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валид-ността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи слу-жебно за интереса на някоя
от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което следва да се обсъдят релевираните доводи
относно неговата правилност.
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове, заявени
по реда на с чл.415, ал.1 ГПК във връзка чл.422, ал.1 ГПК за признаване със
сила на присъдено нещо същест-вуването на оспорените
от длъжниците С.И.Б.
и П.Н.Б. главни и акцесорни вземания, за
които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълне-ние
на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с
подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в
полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение №
246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №
89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по
гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В
тежест на ищеца е да установи в това производство – в ка-чеството
му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и него-вата
ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или
пога-сяват това спорно право.
При събрания по делото доказателствен материал решаващият
състав на СГС нами-ра, че не са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответниците по пре-дявените
при условията на обективно и субективно съединяване искове от „Т.С.” ЕАД искове
с правно основание чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ
и чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, регламентирани с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка
страна в същия е длъжна при условията на пълно и главно доказване да установи
обстоятелствата, на което основава своите искания, което в случая не е
направено от страна на жалбоподателя-ищец в хода на производството пред СРС.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
„потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енер-гия
за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде
установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който е при-съединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение. Това лице е задъл-жено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна
енергия на топлос-набдения обект и цената на услугата
дялово разпределение, респ. то встъпва в облигационни правоотношения с ищцовото дружество – топлопреносно
предприятие. По делото не са анга-жирани
доказателства, че С.И.Б.,
ЕГН ********** и П.Н.Б., ЕГН ********** са титуляри
на правото на собственост или на ограничено вещно право върху недвижимия имот,
за който се поддържа да е топлоснабден от ищеца – апарта-мент № 73, находящ се в гр.София, ж.к.”*******, с
абонатен номер 79109 в процесния период. Единствените
документи, касаещи пряко разглеждания въпрос са два броя списъци. В първия представен
списък на собственици в „Младост 1”, вх.”В” – без дата и несъдържащ сведения за
блока, за който се отнася, имената на собствениците са отразени със съкращения
и без други индивидуализиращи данни, като пред името П.Б. е налице из-писан на
ръка номер на имот – 173, а срещу името – липсва положен подпис. Във втория спи-сък,
наименован „Разпределители за инд.отчитане
на парното в бл.25, вх.”В”” – под номер 3 е записано лицето П.Б. с посочен ЕГН **********, който не съответства на този на ответника по делото,
като в акта липсва отразена информация относно недвижимия имот, във връзка с който
посоченото лице се е подписало. Предвид тези обстоятелства не може да се
направи извод, още по-малко еднозначен и обоснован, че ответниците
са носители на правото на собственост или на вещното право на ползване върху процесния апартамент № 73 към релевантния за спора момент.
Данни относно тези факти не са удостоверени, нито в приложен по делото официален
документ, нито в частен документ, съдържащ извънсъдебно признание от страна на ответниците.
С оглед изложеното решаващият състав на
СГС приема, че ответните страни по ис-ковете С.И.Б., ЕГН ********** и П.Н.Б.,
ЕГН ******-6504 нямат качеството на потребители
на топлинна енергия по смисъла на закона; че същите не са встъпили в договорни
отношения с „Т.С.” ЕАД в исковия период за продажба на топлинна енергия
при публично известни общи условия относно имота-предмет на спора и че в техния
патримониум не са възникнали задължения за заплащане на цена на топлинна енергия
относно този имот за исковия период от време.
Поради липсата на един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и пасивна материалноправна
легитимация на ответниците да отговарят за задължения
по Закона за енергетиката, предявените искове на това основание по реда на
чл.415, ал.1 ГПК срещу тях относно главните вземания в общ размер от 3 141,21
лева –
стойност на неизплатена
топлинна енергия за
периода от м.11.2009 г. до м.04.2012 г. се явя-ват неоснователни и като такива
същите подлежат на отхвърляне.
При приетия изход на спора по
отношение на търсените главници, като неоснова-телни
следва да се отхвърлят и претенциите по чл.415, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД на обща стойност от 504,95 лева за периода от 31.12.2009 г. до 01.11.2012 г., тъй
като тези задължения са акцесорни и се обуславят от
съществуването на валидно, ликвидно и изискуе-мо главно
вземане на кредитора, по отношение на чието изпълнение длъжникът да е изпад-нал в забава, каквото в настоящата хипотеза не е
налице.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд относно изхода на
спора по заявените претенции, обжалваното ре-шение като
правилно следва да бъде потвърдено.
При приетия изход от разглеждането на делото на въззивника
не се дължат разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В полза на ответните страни е
възникнало право на разноски по чл.78, ал.3 ГПК, но такива не следва да им се
присъждат, поради липсата на заявено искане на това основание и представени
доказателства за извършването на разходи в хода на въззивното производство, а на възстановяване по
разглеждания ред подлежат само реално направените разноски за за-щита.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 378088 от 04.04.2018
г., постановено по гр.д.№ 17 761/2013 г. по описа на СРС, ГО, 50 състав.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.