№ 3169
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110157933 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД [ФИРМА] срещу
[ФИРМА] ЕАД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.04.2019 г., около 14.50 часа, в гр. София, ж.к.
„Подуяне“, на ул. „Каменоделска“, при бензиностанция „Еко“ е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Хюндай И20“ с рег. № СВ****КВ, управляван от Г. Н.
М., и лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № СВ****АМ, управляван от В. В. Х.,
което било причинено от водача на първия автомобил, а на втория автомобил били
нанесени материални щети. За автомобила „Дачия“ към датата на ПТП съществувала
валидна имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, а гражданската отговорност на
автомобилистите за автомобила „Хюндай“ била застрахована от ответника. Ищецът
обезщетил застрахования си клиент за нанесените щети на увредения автомобил
„Дачия“ и с оглед на заявената си регресна претенция поканил ответника да му
възстанови изплатеното обезщетение в размер от 3509,43 лв. с включени 25 лв.
ликвидационни разноски. Ответникът погасил само частично регресното си
задължение със сумата от 1869,25 лв. При тези твърдения ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 1640,18 лв., представляваща остатък от стойността
на регресното вземане, както и обезщетение за забава в размер на 332,62 лв. върху
главницата за периода от 08.10.2019 г. до 06.10.2021 г. Претендира съдебни разноски.
Ответникът оспорва предявените искове с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Твърди, че със заплатената чрез прихващане на
насрещни вземания сума от 1869,25 лв. е погасил задължението си по претенцията на
ищеца. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира съдебни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
1
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
че на 11.04.2019 г. в град София е реализирано ПТП с участието на сочените в исковата
молба автомобили; наличието на валидно правоотношение по договор за имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца към датата на ПТП за автомобила „Дачия“; ; наличието
на валидно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към
датата на ПТП на водача на автомобила „Хюндай“ при ответника; изплащане от страна
на ищеца по образуваната при него преписка по щета във връзка с процесното ПТП в
ползва на собственика на автомобила „Дачия“ сумата от 3484,43 лв.; извънсъдебно
доброволно плащане от страна на ответника по заявената от ищеца регресна претенция
на сумата от 1869,25 лв.
Единственият спорен по делото въпрос касае действителния размер на
причинените вреди. За установяване на този правнорелевантен факт по делото е
изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), според което
стойността необходима за възстановяване на „Дачия Сандеро“ с рег. № СВ****АМ,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от
3394,18 лв. Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени
(фактически) изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно,
като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено представените по делото
доказателства и е отговорило в пълнота на поставените задачи. Посочената от експерта
възстановителна стойност отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите,
доколкото отразява всички щети, нанесени по автомобила, поради което следва да бъде
взета предвид при определяне на обема на регресната отговорност на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното вземане, както и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
2
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП,
надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът съобрази
заключението на вещото лице, според което необходимата сума за възстановяване на
процесния лек автомобил в състоянието преди увреждането възлиза на 3394,18 лв. От
същата следва да се приспадне извънсъдебно погасената сума от 1869,25 лв. и да се
прибави стойността на направените ликвидационни разноски в размер на 25 лв.
Следователно дължимия към настоящия момент остатък от регресното вземане възлиза
на сумата от 1549,93 лв. За тази сума искът по чл. 411 КЗ се явява основателен, като
следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 1640,18 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Релевираният период на забавата в случая е от 08.10.2019 г. до 06.10.2021 г. С
оглед доказаното по делото обстоятелство, че ответникът е извършил на 08.10.2019 г.
3
частично плащане на регресното си задължение по процесната претенция, съдът
намира, че считано от 08.10.2019 г. същият е изпаднал в забава, тъй като това частично
плащане съдържа конклудентен отказ за заплащане на разликата до пълния размер на
вземането. Предвид установения по делото размер на главницата, съдът определи по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен калкулатор
(http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) размера на дължимото
обезщетение за забава за периода от 09.10.2019 г. до 06.10.2021 г., което възлиза на
сумата от 314,32 лв. Ето защо, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи за тази
сума, а да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 332,62 лв.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 1089,61 лв., от които 115,61 лв.
държавна такса, 200 лв. депозит за експертиза и 774 лв. адвокатско възнаграждение.
Релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, направено едва в молба от
08.03.2022 г., отворена в регистратура в 15:01 ч. на 08.03.2022 г., не следва да бъде
взето предвид като преклудирано, доколкото е постъпило по делото след приключване
на устните състезания. Ето защо на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 1029,66 лв.
Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. От тях, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,
му се следват 5,50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [ФИРМА] ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД [ФИРМА], ЕИК
*********, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1549,93 лв.,
представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
11.04.2019 г., ведно със законната лихва от 08.10.2021 г. (дата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 314,32 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.10.2019 г. до 06.10.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата над сумата от 1549,93 лв., до
пълния предявен размер от 1640,18 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 314,32 лв. до пълния предявен размер от 332,62 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК [ФИРМА] ЕАД, ЕИК *********, да
заплати на ЗАД [ФИРМА], ЕИК *********, сумата от 1029,66 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД [ФИРМА], ЕИК *********, да
заплати на [ФИРМА] ЕАД, ЕИК *********, сумата от 5,50 лв., представляваща
разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5