Р Е Ш
Е Н И Е
№…………….. .................................... 2021 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно
заседание, проведено на 24.09.2021 г. при на секретар Камелия
Александрова
разгледа докладваното от
председателя административно дело № 1311/2020
г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с
чл. 156 от ДОПК.
Инициирано е по жалба от В.А.Н. срещу отговор писмо с рег.
№ МД20000927ВН-001-ВН/15.06.2020 г. подписано от ИД Директор на Дирекция
„Местни данъци“ при Община Варна.
По същество оплакванията са
насочени срещу Акт за установяване на задължения за местен данък №
МД–АУ–13344-А-1/19.03.2020 г. издаден от орган по приходите на осн. чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал.
1 от ЗМДТ.
С него на жалбоподателката са
установени задължения за данъци и такси по ЗМДТ подробно описани, съответно:
Данък недвижими имоти и ТБО върху ¾ от имот, находящ се в гр. ****,
р-н *****, ул. „*****“ № *, ет. *, представляващ земя и сграда, описани подробно с всички индивидуализиращи
характеристики.
Задължението, ведно с главница и
начислената лихва е в размер от 1331.49 лв. и обхваща период от 2014 г. до 2017
г. вкл.
В жалбата е изложено възражение
за изтекла в полза на задълженото лице петгодишна давност на осн. чл. 171, ал.
1 от ДОПК.
Формирани са доводи за прилагане
на тригодишна давност за погасяване, тъй като установеното задължение имало
характер на периодично плащане.
Претендира се, че след като тези
задължения са погасени, следва да бъдат изчистени от системата и да бъдат
отменени всички административни актове, издадени от компетентния орган по този
ред.
С
молба с.д. № 10057/19.08.2020 г., чрез процесуалния си представител оспорващата
въвежда уточнение на жалбата, според което публичните задължения, определени с
оспорения АУЗ № МД-АУ-13344-А-1/19.03.2020
г. на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, са незаконосъобразно установени, точният размер на дължимия данък, както и дяловете на съсобствениците на имота,
предмет на облагане са определени неправилно, не взет предвид и фактът, че
съпругът на оспорващата е починал през 2018 г.
Наведено е и твърдение, че през
годините оспорващата Н. е
заплащала данъци за недвижим имот в гр.****, ул. „****“ № *, ет.*, които не били отчетени, поради което с оспорения АУЗ се претендират
да
бъдат отново платени.
С молбата е направено изрично
изявление, че жалбата е насочена срещу Акт за установяване на задължения от
19.03.2020 г.(АУЗ № МД–АУ–13344-А-1/19.03.2020 г.)
Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане съда да
отмени на АУЗ № МД–АУ–13344-А-1/19.03.2020 г.) и да задължи
ответника да изпълни задължението си да погаси по давност и да отпише
установените с този Акт задължения.
Претендират се за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ,ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Твърди, че размерът на данъка и
таксата за битови отпадъци са точно определени. Общо релевираните твърдения за неговата недължимост и неправилното му изчисляване счита за
недоказани, поради което пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Претендира присъждане на
юрисконсултско възнгараждение.
След като обсъди оплакванията
в жалбата, писмените доказателства по делото, становищата на страните, въз
основа на съвкупната им преценка и с оглед нормата на чл. 160 от ДОПК, приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно чл. 4, ал.1, изр.2 от ЗМДТ, актовете,
с които се установяват местните данъци, какъвто безспорно е оспореният акт, се
обжалват по реда на ДОПК. Настоящата жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна с установен правен
интерес.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
С АУЗ № МД–АУ–13344-А-1/19.03.2020г. издаден
от орган по приходите в Дирекция „МД“ при община Варна - инспектор в Дирекция
„МТ““ при община Варна на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ на В.А.Н. ***
са установени задължения по ЗМДТ - данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода
от 2014 г. до 2017 г. включително, съгласно декларации по чл. 14 и по чл. 54 от ЗМДТ, за 3/4 ид. части от недвижим
имот в гр.***, ул. „****“ № *, ет.*.
Имотът според описанието в Акта представлява земя с площ от 53 кв.м. и сграда – тавански етаж със застроена площ от
100,17 кв.м. и мазе от 21.17 кв.м.
Процесният АУЗ според изрично посоченото в него за
„изменение на АУЗ с изх.№ МД-АУ-13344-1/30.11.2017г.“
В частта констатации и мотиви на
оспорения АУЗ в относимата за спора т.2
буквално е записано следното: „за имот в гр.***, ул. „***№ **ет.* –
непредеклариран имот от наследодател К.Я.Н. с ЕГН **********, починал на 04.07.2018 г.“ Посочено още
и че задълженията за периода до 31.12.2015 г. са установени с АУЗ, за
който не се посочват идентификационни данни, които следва да се заплатят на ЕГН
на починалото лице , като от 01.01.2016
г. „начислени служебно за ¾
ид.части собственост на В.А.Н., на
основание чл. 14, ал.6 от ЗМДТ“
Видно от декларация вх.№
**********/26.07.2007 г. подадена от К.Я.Н. -съпруг на В.Н.) и посочения в нея НА № **, том.*, дело *** от.****
г., с нея е деклариран недвижим имот с административен адрес в гр.***, ул. „****“
№*, ет.* представляващ земя и сграда –
тавански етаж със ЗП 100.17 кв. ведно с прилежаща изба от 21.17 кв.м. и 1/4
ид.ч. от място с площ от 213.50 к.м.
(53.40 кв.м.) (НА на л.94, 95 от делото).
Видно от съдържанието на
цитирания нотариален акт, придобитите с него права на собственост върху
описания имот са в режим на СИО. Съпружеската
имуществена общност е особена бездялова съвместна собственост, за задълженията по която
съпрузите отговарят солидарно.
К.Я.Н. е починал на 08.07.2018 г., като до този
момент важи и коментираният по-горе правен режим.
С предходно издаден АУЗ №
МД-АУ-13344-1/30.11.2017 г . – предмет на изменение с процесния АУЗ - на В.А.Н. са били установени задължения по ЗМДТ за
имот по декларация по чл. 14 от същия закон, находящ се в гр.***, ул. „***“
№ *, ет.*, с изрично посочен вх.№ вх.№
**********/26.07.2007 г.
Прави особено впечатление, че още
с този АУЗ преди последвалото изменение с процесния, публичното задължение на
В.Н. е изчислено върху „притежавана ¾ идеална част декларирана от
лицето в качеството на собственик“.
Този фактически извод е обективно неверен, предвид данните в
цитираната декларация, казаното относно режима на СИО, при който са упражнявани
правата на собственост от съпрузите В. и К. Н. и датата на кончината на съпруга.
В подадената от него декларация
вх.№ **********/26.07.2007 г. ясно са посочени идеалните части за целите на облагането по ЗМДТ – по ½
за всеки от съпрузите. Макар и предмет на съдебен контрол да е изменяващия
АУЗ № МД-АУ-13344-1/19.03.2020 г., то предвид безспорните факти от
обективната действителност още при
издаването си АУЗ №
МД-АУ-13344-1/30.11.2017 г съдържа порок, който има съществено значение при
крайно формираното данъчното задължение.
Недопустимо, при живи съпрузи и при
действащ режим на СИО е изменен обемът на права на съпругата В.Н. към датата
30.11.2017 г.
Оспореният АУЗ № МД-АУ-13344-1/19.03.2020 г.
(за изменение на АУЗ № МД-АУ-13344-1/30.11.2017 г . ) данъчните задължения са изчислени при същото
съотношение на собствеността – ¾ изд.,
но при съществена неяснота относно въпроса кой е конкретният имот –
предмет на вещни права и обект на облагане по ЗМДТ.
Както вече беше посочено, в т.2 на Акта е записан недвижим имот в гр.***, ул.“***“ № *, който е различен от декларирания и притежаван
като собственост съгласно НА № ***, том.*,
дело ** от.***** г.
Не се доказва , нито се
твърди от ответника оспорващата и/или нейният съпруг (починал на
08.07.2018 г.) да са притежавали правото на собственост или да са имали
качеството на ползватели на недвижим имот на ул. „***“ № *, ет.*, което пък да им придаде и качеството на
задължени по ЗМДТ лица по отношение на имот с този административен адрес по
смисъла на чл. 11, ал.1 от същия закон.
Така нареченото от данъчния орган
служебно начисляване на задължения по ЗМДТ върху недвижим имот, различен от декларирания и доказан с надлежни
документи, е недопустимо.
Проверявания АУЗ съдържа вътрешното противоречие относно обекта на
облагане по ЗМДТ, съставляващо порок,
който не може да бъде отстранена и който рефлектира върху правото на защита на
задълженото лице. Съдът го определя като
съществено нарушение на процесуалните правила, съставляващо достатъчно
основание за отмяна.
Въпреки това съдът счита за
необходимо да коментира начина, по който
данъчният орган е определил обема от
права и въз основа на който са направени
и изчисленията за размера на данъчното задължение. Те също са в грубо
противоречие с безспорни факти от
обективната действителност с важно правно значение.
Съпругът Н. е починал на
08.07.2018 г., като преди тази дата двамата със съпругата – оспорващата Н. са
собственици при режим на СИО на имот с административен адрес на ул. „****“ №*,
ет.*. Едва след тази дата за съпругата възниква правото на наследяване съгласно
правилата на ЗН, т.е. за увеличаване на
обема права върху същия имот на ¾ ид.части. Към процесния период
на установяване на задълженията, предхождащ кончината на К. Н., оспорващата Н. е притежавала обем от права
върху имота на ул. „***“ № *, ат.* равен
на правата на нейния съпруг, така че изчислението на данъчното задължение за
същия период е обвързано от обема на тези права.
В случай че местната данъчна
администрация е имала целта да събере дължимите по ЗМДТ данъци и такси от
починалото лице, то задължително е следвало да се съобрази с нормата на чл. 186
от ДОПК.
Но на първо място следва да
установи и определи еднозначно кой
е обектът на облагане, което в
разглеждания случай не е сторено. Това води до извод за липсата на съществен
елемент от фактическия състав на11, ал., от ЗМДТ.
Не се установява от данните по
делото В.А.Н. да има качеството на задължено лице по
смисъла на цитираната норма по отношение на описания в АУЗ №
МД-АУ-13344-1/19.03.2020 г. (за изменение на АУЗ № МД-АУ-13344-1/30.11.2017 г .
) по отношение на посочения в него
недвижим имот с административен адрес гр.****, ул. „****“ № 9
В оспорения акт, недвижимият имот, обект на облагане посочен
в т. 2 е с адм. адрес в гр.****, ул. „***“
№ *, спорните задължения за изчислени въз основа на данните, вписани в декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Както
се посочи по-горе с нея е деклариран
недвижим имот, описан в НА №**,т.*,дело
*/**** г. с административен адрес гр.****,
ул.“****“ № *.
Актът не съдържа констатации за наличие на несъответствия
в подадената декларация, което да налага корекция. Какво съдържание е вложил
данъчният орган в израза „непредеклариран имот“ не е ясно.
Това означава, че органът по приходите не се
е съобразил с декларираните от собствениците
данни.
Предвид установеното от факти съдът прие от
правна страна следното слeдното:
Съгласно чл. 9б ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местни такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал. 1 - 5, като обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред.
Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се
извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК и
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, като съгласно
ал. 2, невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно
с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания по реда на ДОПК.
Съгласно
чл. 10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат
разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в
сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на
населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които
според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато
това се изисква по реда на специален закон.
Съгласно
чл. 11, относимите за случая ал.1 и ал.3
от същия закон данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти, а при учредено вещно право на ползване данъчно задължен
е ползвателят.
Чл.
62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за
извършваните от общината услуги по:
1. събиране и транспортиране на битови
отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране
2. третиране на битовите отпадъци в
съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.
Съгласно чл. 64 от същия закон таксата
по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината.
Аналитичният прочит на цитираните норми от
ЗМДТ недвусмислено сочи, че между
задължените по чл. 11 от същия закон лица
и обекта на облагане следва да е налице на правна връзка със съдържание пълно
или ограничено вещно право.
В настоящия случай наличието на такава правна връзка за В.А.Н. по отношение на обекта на облагане, посочен в оспорения АУЗ –
¾ ид.части от имот в гр.***, с
административен адрес ул. „***“ № *, не се установи. Този извод е валиден в
пълна степен и за нейния починал съпруг К. Я. А..
Установяването по данни от декларация е
регламентирано в чл. 107 ДОПК,
като съгласно ал. 1, когато органът по приходите установява размера на дължимия
данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния
закон; съгласно ал. 2 - задълженото лице има право при поискване да получи
справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за
задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения данък; ал. 3 - размерът
на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице, като по искане на
задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30-дневен срок от искането и акт може да се издаде и служебно
при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103
(регламентиращ действията след приемането на декларацията при установяване
на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за
попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните,
получени от органите по приходите от трети лица или администрации), както и
когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия.
Няма пречка АУЗ да
бъде издаден служебно при установяване на несъответствие между декларираните
данни и данните, получени от трети лица и организации, но само след като е
изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК
според изискването на чл. 107, ал.3 от ДОПК.
В чл. 103, ал.1 от ДОПК е предвидено, че при установяване на несъответствие
между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването й или
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица или администрации, подателят се поканва да отстрани
несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
Съгласно ал.2
отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация,
като подаването на новата декларация, извършено в срока по ал.1, ползва
подателя, независимо от 104, ал.3 от ДОПК.
От доказателствата по делото е видно, че такава процедура изобщо не е
провеждана, което означава, че първата хипотеза на чл. 107, ал.3, изр. трето от ДОПК също е неприложима. Не е налице и другата хипотеза,
при която служебното производство е допустимо (когато по закон не е предвидено
подаване на декларация), нито пък хипотезата за издаване на АУЗ по искане на
задълженото лице. При това положение съдът счита, че не е изпълнено нито едно
от условията на чл. 107, ал.3 от ДОПК, поради което неправилно административният орган се е
позовал на него, за да издаде оспорения акт.
В случая, не само, че не е констатирал
несъответствие в подадената декларация по чл. 14, то с
вписването в оспорения АУЗ на
друг недвижим имот, различен от
декларирания като административен адрес сам е създал такова
несъответствие.
Установените задължения по ЗМДТ – ДНИ и ТБО касаят имот, който не е деклариран от В.А.Н. ,
нито от нейния починал съпруг, те не са собственици, нито ползватели на недвижимия имот, посочен в АУЗ в АУЗ № МД-АУ-13344-1/19.03.2020 г. , което ги изключва от кръга на лицата по чл.
11 , ал.1 от ЗМДТ по отношение на имот в гр.****, ул. „****“ № *.
Ангажирането на В.Н. като субект на
задължение по чл. 11, ал.1 от ЗМДТ в този случай и по отношение на различен от
декларирания и описан в титула за
собственост имот недвижим имот, е в противоречие със закона.
Издаденият срещу нея АУЗ № МД-АУ-13344-1/19.03.2020 г. като
незаконосъобразен следва да се отмени.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно претендираното
от процесуалните и представители искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът намира същото за основателно, следва да се уважи при
условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, но в размер съобразен с чл. 7,
ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. , съгласно чл. 143, ал.1 от АПК – за един
адвокат.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд-Варна
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ АУЗ №
МД–АУ–13344-А-1/19.03.2020г. издаден от орган по приходите в Дирекция „МД“ при
община Варна - инспектор в Дирекция „МТ““ при община Варна на основание чл.
107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл. 4,
ал.1 от ЗМДТ на В.А.Н. *** са установени задължения по ЗМДТ - данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци
за периода от 2014 г. до 2017
г. включително, съгласно декларации по чл. 14 и по чл. 54 от ЗМДТ, за 3/4 ид. части от недвижим
имот в гр.***, ул. „***“ № *, ет.*.
Имотът според описанието в Акта представлява земя с площ от 53 кв.м. и сграда – тавански етаж със застроена площ от
100,17 кв.м. и мазе от 21.17 кв.м. в общ размер от 1331.49 лв. вдено с лихвите.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати адвокат П.В. и на адв. С.К. общо сумата в размер на 323,00 /триста двадесет и три / лева - разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В.А.Н. сумата от 10 (десет) лева,
представляваща разноска за внесена
държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА