№ 19355
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110132429 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на адв. Д. С. – пълномощник на ответниците Л. К., В. Б. и
М. М..
Посочва, че като процесуален представител е извършил безплатно
представителство на тримата ответници, като е поискано присъждане на адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗАдв., но това не е сторено с решението.
Счита, че дори и да няма договор за правна защита, когато такава е осъществена,
адвокатът има право на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като се позовава на
съдебна практика.
С оглед изложеното, моли за присъждане на адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. и за тримата ответници, които представлява.
Насрещната страна е подала отговор на молбата, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Счита, че не е доказано от ответниците да са материално
затруднени. Посочва, че и в случая с оглед изхода на спора на ответниците не се
дължат разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, като в
случая списък по чл. 80 ГПК не е необходим. В хипотезата на чл. 38 ЗАдв.
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по
чл. 80 ГПК - той касае разноските, дължими на страните, а и съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума /Определение № 744 от 04.12.2020г.
по гр. д. № 2141/2020г., IV ГО на ВКС и др./. Ето защо, молбата е допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Ответниците М. М., Л. К. и В. Б. упълномощиха в откритото съдебно заседание
на 30.03.2023г. адв. Д. С. да ги представлява в производството до окончателното му
приключване. Адв. С. извърши в съдебното заседание процесуални действия от тяхно
име и депозира писмени бележки. В края на съдебното заседание бе заявено, че се
претендират разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 и 3 ЗАдв. за извършено безплатно
процесуално представителство на тримата ответници.
1
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ
по чл. 38, ал. 1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е:
правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които
да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно
правилата на чл. 78 ГПК. В този смисъл липсата на договор за правна помощ с
уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото
по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е че адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3
ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 в рамките на
предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
/ Определение № 731/09.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5256/2014 г. на IIIг. о., Определение №
339 от 22.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 195/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 515 от
2.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2340/2015 г., I т. о., ТК. В този смисъл е и най-новата
практика на ВКС - Определение № 213 от 31.05.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 997/2021
г., I т. о., ТК.
С оглед излженото, макар да липсват договори за правна защита, предвид
реалното осъществяване на такава, на адв. С. следва да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Същото следва да бъде съразмерно на
отхвърлената част от исковете спрямо доверителите му, с изключение на частта, която
е резултат от извършеното в хода на процеса плащане. Преобразувано в проценти,
ищецът следва да отговаря за 67%. Минималното възнаграждение за
представителството на тримата ответници е по 400лв. според Наредба № 1/2004г., от
които на адв. С. следва да се присъдят по 268лв. или общо за тримата 804лв. Ето защо,
решението следва бъде допълнено в този смисъл.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК постановеното по делото Решение №
5584/07.04.2023г. в следния смисъл:
ОСЪЖДА „фирма“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. Д. Ц. С. от ВрАК с адрес:
/населеномясто/, офис 3, сумата от 804лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
извършено безплатно процесуално представителство на ответниците Л. К., В. Б. и М. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2