Решение по дело №425/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 188
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 9 юли 2021 г.)
Съдия: Николинка Чокоева
Дело: 20214500500425
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Русе , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова

Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско
дело № 20214500500425 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК.
ИВ. АС. АС., в качеството на длъжник по изпълнително дело №
20209140400308 по описа за ЧСИ В.Н. с рег. № *** с район на действие РОС,
обжалва наложения запор върху възнаграждението му, получавано в Затвора
Ловеч, поради несеквестируемост на същото. Счита запора за неправилен и
иска възстановяване на удържаната до момента сума.
Взискателят по изпълнителното дело Й. П. М. не е подала отговор на
жалбата и не взема становище по делото.
Представени са и мотиви на ЧСИ В.Н., в които се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След преценка на доводите на страните, мотивите на ЧСИ и
доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок по чл. 436 от ГПК и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и подлежи на
1
разглеждане.
При извършената проверка на законосъобразността на обжалваното
действие, съдът счита жалбата за неоснователна.
Производството по делото е било образувано по молба на Й. П. М. въз
основа на изпълнителен лист, издаден на 04.02.2020 г. по НОХД № 2153/2018
г. по описа на РС Русе, срещу ИВ. АС. АС. за парично задължение в размер на
940 лв., представляващо обезщетение за претърпени в резултат на
престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта – 12.07.2018 г. до окончателно изплащане на сумата.
На 02.06.2020 г. на А. е връчена покана за доброволно изпълнение, в
която освен горното задължение са включени и 177.29 лв. лихви, 450 лв.
допълнителни разноски, 127.20 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата
от 174.46 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Наложен е и запор върху получаваното от длъжника възнаграждение в
Затвора в гр. Ловеч, считано от 04.06.2020 г.
На 25.02.2021 г. е постъпила молба от длъжника с искане да му бъде
върната сумата по наложения запор, тъй като получава възнаграждение в
размер на 104 лв., много по-нисък от минималната работна заплата за
страната. С декларация от 11.03.2021 г. отново е поискал да се спре
наложеният запор. С Разпореждане от същата дата частният съдебен
изпълнител е отказал да вдигне наложеният запор, тъй като възнаграждението
не е трудово. С поредна молба вх. № 5363/12.04.2021 г., А. е поискал спиране
удържането на суми по изпълнителното дело, поради несеквестируемост и
възстановяване на удържаните до момента. ЧСИ е отказал да вдигне запора и
този отказ е връчен на длъжника на 22.04.2021 г. На 27.04.2021 г. И.А. е подал
жалба по изпълнителното дело срещу това действие на частния съдебен
изпълнител.
Не е спорно, че длъжникът по изпълнителното дело изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора в гр. Ловеч. Същият работи и получава
възнаграждение. По отношение на несеквестируемия доход на лишените от
свобода е налице специална разпоредба – чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС, според която
2
на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите
закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение, като
това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка.
Предвид тази специална разпоредба, не важи общото правило за
несеквестируемия доход, установено в чл. 446 от ГПК. В конкретния случай,
видно от доказателствата по изпълнителното дело, запорът върху
възнаграждението на длъжника е наложен само върху секвестируемата му
част, съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС. С оглед изложеното
жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а действието на
частния съдебен изпълнител по налагане на запор върху възнаграждението,
получавано от И.А. в Затвора в гр. Ловеч, както и отказът за вдигане на този
запор, е правилно и постановено в съответствие със закона.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на ИВ. АС. АС. в качеството му на
длъжник по изп. дело № 20209140400308 по описа на ЧСИ В.Н. с рег. № *** с
район на действие РОС, срещу наложения по изп. дело № 20209140400308
запор върху получаваното от него от Затвора в гр. Ловеч възнаграждение,
като неоснователен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4