РЕШЕНИЕ
№ 922
гр. Стара Загора, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20235530104223 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Форуком и компания“ ООД твърди, че на ********г. в
системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите
такива на „Форуком и компания“ ООД, постъпила заявка за кредит от името
на Н. З. А.. Подаването на заявление за кредит се извършвало онлайн на сайта
на дружеството - www.bzd.bg по следните стъпки - избор на сума и срок,
запознаване с Общите условия на дружеството и със СЕФ, попълване на
лични данни, избор на начин за усвояване на сумата. Услугата се предоставяла
под марката „Българско заемно дружество“, собственост на „Форуком и
компания“ ООД. След като се запознае и съгласи с Общите условия на
дружеството и със Стандартния европейски формуляр, което е необходимо
условие, за да се продължи с кандидатстването за кредит
(https://bzd.bg/krediti/zaem-do- zaplata/izbor-na-zaem), кредитоискателят можел
да подаде своята заявка за кредит, избирайки срока и сумата, за които иска да
кандидатства. Следвало попълването в заявката на лични данни на заявителя -
три имена, ЕГН, № на лична карта, дата на издаване на лична карта, постоянен
1
и настоящ адрес, електронна поща, телефонен номер, данни за доходите -
месторабота, възнаграждения, трудов стаж, начин на усвояване на сумата.
Извършвали се редица справки, на базата на които се взима решение дали
кредитоискателят ще получи желаната сума. Такива справки били: за
валидността на личната карта; проверка на здравноосигурителния статус;
проверка в Централен кредитен регистър за кредитна задлъжнялост.
На ответницата бил изпратен автоматично генериран от системата за
администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива:
Договор за потребителски кредит, Погасителен план по този договор, СЕФ,
Общите условия на дружеството-кредитодател, които документи тя получила
на зададения от нея e-mail адрес и било необходимо да ги потвърди,
посредством натискане на линк и чрез въвеждане на цифров код в поле, което
се визуализирало след натискането на линка. Цифровият код се изпращал от
ищеца под формата на кратко текстово съобщение /SMS/ на телефонния
номер, който е предоставен при кандидатстването за кредит, като достъп до
този код имал единствено и само кредитополучателят.
Така по гореописаната процедура на ******** година бил сключен
Договор за потребителски кредите № ************ с Н. А., като сумата на
потребителския кредит била уговорена в размер на 700,00 лева /седемстотин
лева/ и кредитополучателят се е задължил да я върне на девет равни месечни
вноски с падежна дата на всяко 5-то число. Сумата на потребителския кредит
– 700,00 лева /седемстотин лева/, била изплатена отстрана на „Форуком и
компания“ ООД, посредством каса на „Изипей“ АД.
Към настоящия момент ответницата не е извършила каквото и да било
плащане за погасяване на задълженията си по Договора за потребителски
кредит.
Вследствие на така описаната фактическа обстановка за ищеца
възниквало законното право да търси сумата от 700,00 лева /седемстотин
лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
************, ведно с договорната лихва, дължима от ********г. до
********г., ведно със законната лихва в размер на 356,50 лева /триста
петдесет и шест лева и петдесет стотинки/, дължима за периода от ********г.
до ********г., както и законната лихва за периода от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение било поискано
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите
суми на основание чл.410 ГПК. Заявлението било уважено, но против
издадената заповед по чл.410 ГПК постъпило възражение от ответницата.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищецът по настоящето исково производство има действително и подлежащо
на изпълнение вземане по отношение на Н. З. А. за сумата от 1268,83 лева
/хиляда двеста шестдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща: 1/ 700,00 лева /седемстотин лева/ - главница по Договор за
2
потребителски кредит № ************, сключен на ******** година между
„Форуком и компания“ ООД и Н. А.; 2/ 212,33 лева /двеста и дванадесет лева и
тридесет и три стотинки/ - договорна лихва за периода от ********г. до
********г., дължима по Договор за потребителски кредите № ************;
3/ 356,50 лева /триста петдесет и шест лева и петдесет стотинки/ - законна
лихва върху просрочената главница от ********г. до ********г.; 4/ ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника.
С молба от 23.02.2024 г., ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 238 ГПК /л.43 от делото/.
Ответникът, редовно и своевременно призован /вж. призовка, л. 59 от
делото/, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се
представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в
отсъствие на негов представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и
като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по делото, респ.
негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – с разпореждане
от 24 октомври 2023 г., връчено лично на ответника /л. 31 от делото/ са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяване в съдебно заседание.
Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239,
ал. 1, т. 2 ГПК – исковете са вероятно основателни с оглед на представените с
исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявеният от „Форуком и
компания“ ООД, против Н. З. А., установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски за държавна такса в размер на 25,38 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв.
Предвид разрешението на т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. по ТД №4/2013 г.
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
3
респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата в размер на 25,38 лева за държавна такса и 480 лева –
адвокатско възнаграждение, представляващи сторени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 3387/2023 г. по описа на Старозагорския районен
съд.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване
/определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о,
определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение/, по отношение на Н. З. А., ЕГН: **********, от гр.
********, кв. „********“, ул. „********“ № **, вх. **, ет. **, ап.
**съществуването на вземането на ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.
„Добруджа“ № 10, вх. Б, ет. 2, ап. 23, представлявано от управителя Д. Р. Г. за
следните суми: главница: 700,00 лв. /седемстотин лева/, съгласно договор за
потребителски кредит № ************ от ******** г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2023г., до
окончателното погасяване на задължението, възнаградителна лихва: 212,33
лв. /двеста и дванадесет лева и тридесет и три стотинки/, дължима и
неплатена за периода от ******** г. до ******** г. и законна лихва за
забава: 356,50 лв. /триста петдесет и шест лева и петдесет стотинки/ –
дължима и неплатена за периода от ******** г. до ******** г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 1649/17.08.2023 г. по ч.гр.д. № 3387/2023 г. по описа на Старозагорски
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. З. А., ЕГН: **********, от
гр. ********, кв. „********“, ул. „********“ № **, вх. **, ет. **, ап. **да
заплати на „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Добруджа“ № 10, вх. Б, ет.
2, ап. 23, представлявано от управителя Д. Р. Г. сума в размер на 505,38 лв.
/петстотин и пет лева и тридесет и осем стотинки/ представляваща разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
4
както и сумата в размер на 505,38 лв. /петстотин и пет лева и тридесет и
осем стотинки/ разноски в заповедното производство по по ч. гр. д. №
3387/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5