ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30015
гр. София, 24.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110136100 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от С. Н. К. -В., ЕГН: **********, гр. С.
СРЕЩУ Министерство на вътрешните работи, гр. С. представлявано от К.Г.
С. – министър.
В срок е постъпил отговор на исковата молба.
Налице са предпоставки за насрочване на делото и за изготвяне на
проект за доклад в следния смисъл:
В исковата молба се твърди, че с решение № 4364 от 09.04.2024 г. на
Върховен административен съд, Пето отделение по КАД № 6306/2023 г. е
отменена заповед № 8121 к-13360/16Л1.2022 г. на ВПД Административния
секретар на МВР, с която на осн. чл. 82, ал. 1 от ЗДСл С. Н. К. - В. е
преназначена от длъжност „началник“ на 01 сектор „Системно проектиране“
към отдел „Проектиране, разработка и развитие на АИС и компонентите на
АИС“ при дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при
Министерство на вътрешните работи (ДКИС-МВР) на длъжност „главен
експерт“ в отдел „Информационни технологии“ при Главна дирекция
„Гранична полиция“ - МВР (ГДГП-МВР) за неопределено време, считано от
21.11.2022 г. Посоченото решение възстановява правното положение по
служебното правоотношение на С. Н. Кашукеева - Велчева на етапа, който е
бил към 21.11.2022 г. - т. е. все едно никога Кашукеева -Велчева не е била
преназначавана на по-ниска длъжност с по-ниско възнаграждение в ГДГП-
МВР.
Твърди се, че като „началник“ на 01 сектор „Системно проектиране“ към
отдел „Проектиране, разработка и развитие на АИС и компонентите на АИС“
в ДКИС-МВР месечното трудово възнаграждение на С. Н. К. - В. е било в
размер 3426 лв„ След преназначаването й на длъжност „главен експерт“ в
отдел „Информационни технологии“ в ГДГТ1-МВР същото е определено на
2767 лв. Служебното правоотношение било прекратено по взаимно съгласие,
1
считано от 28.11.2022 г., като й били изплатени дължимите й обезщетения - по
§ 71, ал.1 от ПЗР на ЗМВР, по чл. 61, ал.2 и 3 от ЗДСл, както и заплата за
положения от нея труд за периода от 21.11.2022 г. до 28.11.2022 г. — 5 работни
дни. Посочените по-горе суми за обезщетения и трудовото й възнаграждение
за 5 работни дни са изчислени на база на опредЕ.та със заповед № 8121к-
13360/16.11.2022 г. на ВПД Административния секретар на МВР заплата за
„главен експерт“ в отдел „Информационни технологии“ в ГДГП-МВР - 2767
лв.
На база на определеното с горецитираната заповед трудово
възнаграждение на С. Н. К. - В. са изплатени 47039 лв. - обезщетение по § 71,
ал.1 от ПЗР на ЗМВР (17 г. по 2767 лв.), 3252.93 лв. обезщетение за
неизползван отпуск и 628.86 лв. за 5 дни положен труд за периода от
21.11.2022 г. до 28.11.2022 г. или общо 50 920.79 лв. (петдесет хиляди
деветстотин и двадесет лв. и 0.79 ст.).
С писмо рег.№ 812100-9287/17.05.2024 г. на министъра на вътрешните
работи на С. К. - В. е отказано преизчисляването на изплатените обезщетения.
Моли съдът да осъди МВР да изплати на С. Н. К. - В. разликата в
дължимите й обезщетения, а именно 11 203 лв. в обезщетението по § 71, ал.1
от ПЗР на ЗМВР, 774.73 лв. в обезщетението за неизползван отпуск и 149.78
лв. във възнаграждението за 5 работни дни положен труд или общо 12 127, 51
лв., както и лихви върху исканото обезщетение: в размер на 292,65 лева от
датата на поканата - 16.04.2024 г. до завеждане на иска - 17.06.2024 г.; считано
от датата на завеждане на исковата молба - 17.06.2024 г. до окончателното
изплащане на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответника е подал отговор, с който оспорва иска. Сочи, че иска е
недопустим спрямо него, легитимация притежавала Главна дирекция
„Гранична полиция“ (ГДГП). Твърди, че длъжността, която последно е заемала
ищцата, съгласно заповед № 8121К-13360/16.11.2022 г. на ВПД
административния секретар на МВР за преназначаването й е „Главен експерт“
в отдел „Информационни технологии“ при ГДГП с основна месечна заплата
2767 лв., считано от 21.11.2022 г. Тази заповед е оспорена от К. пред съда и с
решение № 4364/09.04.2024 г. на Върховния административен съд по адм. д.
№ 6306/2023 г. е отменена. Независимо от това, г-жа К. била встъпила
доброволно да изпълнява новата длъжност, на която е била преназначена и е
изпълнявала вменените й задължения пет работни дни. Ответника сочи, че не
следва да се извършва преизчисляване на вече изплатените й обезщетения,
поради факта, че С. Н. К. е вече с прекратено служебно правоотношение с
МВР. Обезщетения се дължали при прекратяване на служебното
правоотношение от съответна длъжност, а не при преназначаване. Оспорва
иска за лихви.
Съдът намира, че е сезиран с искове с правна квалификация § 71, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), чл.
62, ал. 2 от ЗДСл, чл. 171, ал. 1 от ЗМВР.
По иска по квалификация § 71, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР: ищцата
следва да докаже, че е била в трудово правоотношение на посочената от нея
2
длъжност; размера на месечната основна заплата към момента на
прекратяване на служебното правоотношение; размера на обезщетението.
Ответника следва да докаже, че е заплатил обезщетението, респективно
възраженията си за недължимост на обезщетението.
По иска по квалификация чл. 62, ал. 2 от ЗДСл ищцата следва да докаже,
че е била в трудово правоотношение на посочената от нея длъжност; че
трудовото правоотношение е прекратено; че е имала неизползван платен
годишен отпуск;основната заплата, опредЕ. на държавния служител, към
датата на прекратяване на служебното правоотношение; размера на
обезщетението. Ответника следва да докаже, че е заплатил обезщетението,
респективно възраженията си за недължимост на обезщетението.
По иска по квалификация чл. 171, ал. 1 от ЗМВР: ищцата следва да
докаже, че е била в трудово правоотношение на посочената от нея длъжност;
периода отработени дни; размера на месечната основна заплата към момента
на прекратяване на служебното правоотношение; размера на вземането си.
Ответника следва да докаже, че е заплатил възнаграждението на служителя,
респективно възраженията си за недължимост на по-високия размер
възнаграждение.
Страните не спорят че:
С. Н. К. е заемала длъжността „Началник на сектор „Системно
проектиране“ към отдел „Проектиране, разработка и развитие на АИС и
компоненти за АИС“ при дирекция „Комуникационни и информационни
системи“ - МВР, съгласно заповед № К-6151/26.07.2017 г., считано от
07.08.2017 г. Със заповед № 8121К-9922/15.08.2022 г. на ВПД
административния секретар на МВР на ищцата е опредЕ. заплата в размер на
3426 лв.
Длъжността, която последно е заемала ищцата, съгласно заповед №
8121К-13360/16.11.2022 г. на ВПД административния секретар на МВР за
преназначаването й е „Главен експерт“ в отдел „Информационни технологии“
при ГДГП с основна месечна заплата 2767 лв., считано от 21.11.2022 г.
Със заповед № 8121К-13557/25.11.2022 г. на министъра на вътрешните
работи считано от 28.11.2022 г., служебното правоотношение на С. Н. К. е
прекратено на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗДСл — по взаимно съгласие на
страните. Тази заповед не е оспорвана и е влязла в законна сила.
Въз основа на заповед № 8121К-13557/25.11.2022 г. на министъра на
вътрешните работи, на С. Н. К. са изплатени обезщетения:
1. 47039 лева еднократно парично обезщетение, на основание чл. 234,
ал. 1 от ЗМВР при прекратяване на служебно правоотношение;
2. 3252,93 лева обезщетение за неизползван отпуск, на основание чл. 61,
ал. 2 от ЗДСл при прекратяване на служебно правоотношение.
3. 628.86 лв. за 5 дни положен труд за периода от 21.11.2022 г. до
28.11.2022 г.
Заповед № 8121К-13360/16.11.2022 г. е оспорена от К. пред съда и с
решение № 4364/09.04.2024 г. на Върховния административен съд по адм. д.
3
№ 6306/2023 г. е отменена.
По отношение на доказателствените искания:
Следва да се приемат приложените с исковата молба и отговора на
искова молба писмени доказателства.
Съдът намира за основателно искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси.
По отношение на възражението, че иска е недопустим спрямо ответника
Министерство на вътрешните работи, а пасивна процесуална легитимация
притежава ГД „Гранична полиция“ – съдът намира последното за
неоснователно (по аргументи от Определение № 1147 от 17.05.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 649/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И. П.)
В качеството си на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ,
организационно обособената структура притежава специална
правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове,
но постановеното спрямо нея решение обвързва юридическата личност, в
чиято организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална
легитимация на работодателя като главна страна по трудови дела - но не като
процесуален субституент, чиято легитимация измества тази на юридическото
лице /което, предвид обвързаността си от решението, е също процесуално
легитимирано да участва по делото като главна страна/- решение по гр. д. №
1728/2021 г. на ІІІ г. о.ВКС. Поради това и в този случай като надлежни
страни в процеса могат да участват както организационно обособената
структура - поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове,
така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна сфера
настъпват правните последици на решението /реш. № 325/22.07.11 г. по г. д.
№ 954/10, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, реш. № 301/12.06.12 по
г. д. № 966/09, ІV ГО, реш. № 380/10.01.4 по г. д. № 2034/13, ІV ГО/.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 15.10.2024г. от
10:45 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
Указва на страните в 1 седмичен срок да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните
процесуални действия.
4
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
част на настоящото определение.
ПРИЕМА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към
исковата молба и отговора на искова молба писмени доказателствени
средства.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която, след като се
запознае с намиращите се по делото документи, както и направи проверка в
счетоводството на работодателя, запознае се с правилата за определяне на
работна заплата и всички необходими и други актове на работодателя, да
отговори на въпросите, поставени в ИМ, преформулирани от съда:
1. Каква би била стойността на 1/обезщетение по § 71, ал.1 от ПЗР на
ЗМВР, 2/обезщетението за неизползван отпуск и 3/ възнаграждението за 5
работни дни положен труд, ако към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение ищацата е била на длъжност „началник“ на 01 сектор
„Системно проектиране“ към отдел „Проектиране, разработка и развитие
на АИС и компонентите на АИС“ при дирекция „Комуникационни и
информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи
(ДКИС-МВР), с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 3426
лв.
2. Каква е разликата между горните суми и изплатеното на ищцата
1/обезщетение по § 71, ал.1 от ПЗР на ЗМВР, 2/обезщетението за
неизползван отпуск и 3/ възнаграждението за 5 работни дни положен труд.
НАЗНАЧАВА вещото лице В. С. С.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 350лв., от
бюджета на съда.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява,
че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят
по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор,
предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се
достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не
противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
УКАЗВА, ЧЕ НА ОСНОВАНИЕ Чл. 238 ГПК Ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника или да оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се
чл. 232, изречение второ. Ако ищецът не е посочил и не е представил
доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и
двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили
искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6