РЕШЕНИЕ
No………./………..07.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Мария Манолова
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 622 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №
13032/20.02.2019г. от „Д.-371” ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. Младост, бл. 130А,
вх. 5, ет. 8, ап. 14 срещу решение №152/11.01.2019г., постановено по
гр.дело № 554/2018г. на Варненския районен съд, с което е прието за установено
по отношение на въззивника, че дължи на ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.Варна, ул.
„Студентска“ № 1 сумата в размер на
24126.49 лв., представляваща неустойка, дължима поради забава в
плащането на наемната цена, на основание чл.18, ал.1 от Договор за наем № 84 от
30.05.2016г., поради забава в периода от 15.02.2017г. до 30.09.2017г. по
вземането за наем за месец Февруари на 2017г. и поради забава в периода от
23.05.2017г. до 30.09.2017г. по вземането за наем за месеци Октомври, Ноември и
Декември на 2016г., за която сума е издадена заповед № 9410/14.11.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17280/2017г. по
описа на ВРС-49 състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
В жалбата е изложено становище за недопустимо,
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. В мотивите си съдът
не е изследвал въпроса по въведеното възражение за неизправност на ищеца по
договора за наем, тъй като същият не е изпълнил договорното си задължение да
предостави наемния имот в годно за ползване състояние. Отново се набляга, че
сградата е имала дефекти и се е нуждаела от основен ремонт. Твърди се, че
предаването на негоден обект за наем е равносилно на ненадлежно предаване на
наемната вещ от страна на наемодателя, като неправило съдът е основал изводите
си за предаване на веща върху приетия приемо – предавателния протокол. Посочва
се, че след като не е изпълнено това задължение, наемателят не дължи наем,
поради което е в забава за да заплаща и неустойка. Направен е подробен анализ
на писмените доказателства и е цитирана съдебна практика.
В жалбата са наведени са оплаквания за допуснати процесуални
нарушения, тъй като не е разпределена правилно доказателствената тежест, не са
допуснати относими доказателства. В доклада си съдът не е отразил възраженията
на ответника.
По изложените съображения въззивникът моли съда да
обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане, в
евентуалност да го отмени и да се постанови друго, с което да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата Технически университет – Варна, в който се застъпва становище за
неоснователност на подадената жалба и за допустимост, правилност, и
законосъобразност на атакуваното решение. Поддържа се твърдението, че
ищецът е изправна страна, като е предоставил държането на наетата вещ на
ответника, който е извършвал ремонтни дейности в нея.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде
потвърдено първоинстанционното решение.
В съдебно
заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба. Въззиваемата
страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената
въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.92,
ал.1 от ЗЗД от Технически университет -
Варна срещу „Д.-371” ЕООД да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи сумата в размер на
24126.49 лв., представляваща мораторна неустойка, дължима
основание чл.18, ал.1 от договор за наем № 84 от 30.05.2016г. и начислена върху
сумата от 10355.00лв., представляваща наемната вноска за месец февруари 2017г.
за периода от 15.02.2017г. до 30.09.2017г. и върху сумата от 31065.00лв., представляваща
неплатени наемни вноски за месец октомври, ноември, декември на 2016г. за периода 23.05.2017г. до
30.09.2017г., за която сума е издадена Заповед № 9410/14.11.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 17280/2017г. по
описа на ВРС-49 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу ответника, който е подал в срока по чл.414 от ГПК възражение, поради
което за ищеца се породил правният интерес от предявяване на иск за
установяване на вземането.
Твърди се, че между страните е сключен договор за наем от
30.05.2016г., по силата, на който ищецът като наемодател предоставил на ответника
обект: студентско общежитие бл.15, прилежаща кафе сладкарница , съгласно
приложена скица, находящо се в гр. Варна, ул. „Дубровник“, с общо РЗП, възлизащо на 10302кв.м. за срок
от 10 години при месечна наемна цена от 10355.00лв. Ищецът сочи, че е предоставил
на ответника наетия обект, като му го е предал с приемо – предавателен протокол
от 31.05.2016г. Твърди се, че ответникът не е заплатил дължимите наемни вноски
за м. 02.2017г., 10, 11 и 12.2016г., поради което дължи неустойка за забава в
размер на 0.50% на ден от размера на месечното възнаграждение.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи процесните суми.
По делото е
постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК от ответника, в
който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че между страните е сключен
договор за наем на посочения обект – общежитие. Твърди се обаче, че след
сключването на договора било установено, че наетият имот не е бил годен за ползване
съобразно договореното предназначение – отдаване под наем на стаи или части от
тях на правоимащи лица по Закона за висшето образование. Това наложило
ответникът със свои средства да отстрани редица недостатъци в жилищните
помещения и общите части на наетия имот. Във връзка с това са извършени смяна
на теракотени настилки, боядисване и шпакловане на стени, тавани, под, подмяна
на осветителни тела, санитарно оборудване, обзавеждане /гардероби/, врати, водосточни
тръби, сифони, балатум, первази, поправка по дограма. Предвид изложеното се
твърди, че ищецът не изпълнил договорните си задължения за предаване на наетия
имот в състояние годно за неговото ползване. Ответникът е релевирал възражение
за нищожност на клаузата за неустойка, поради нейната прекомерност. Обоснова се
недопустимост да се претендира едновременно неустойка и обезщетение за забава.
По изложените съображения моли съдът да отхвърли
предявения иск.
При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при
проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява основателна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Според нормата на
чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. За да е основателен искът за неустойка следва да се установи, че
между страните е сключен договор, пораждащ облигационна връзка между тях,
наличие на пълно или частично неизпълнение на договора, както и съществуваща
валидна уговорка за плащане на неустойка за това неизпълнение. Страната, която
търси неустойката, трябва да е изправна, за да може да ангажира отговорността
на неизправната такава.
При така
очертания фактически състав съдът пристъпва към разглеждане на визираните
предпоставки.
От представените
по делото доказателства се установява, че след проведена тръжна процедура е сключен
договор за наем №84/30.05.2016г., по силата на който ищецът Технически
университет – Варна е предоставил на „Д. – 371“ ЕООД за временно и възмездно
ползване обект, представляващ студентско общежитие бл.15, с прилежаща кафе –
сладкарница, съгласно приложена скица, находящо се гр. Варна, ул. „Дубровник“ с
обща площ от 10302кв.м. В чл.1, ал.2 от договора страните са уговорили, че
наетият обект ще се ползва за настаняване на студенти и други дейности,
съобразно предназначението на сградата. Съгласно чл.4 наемателят дължи
ежемесечно плащане на наемна цена в размер на 10355.00лв. до 15 число на
месеца, за който се отнася.
Предвид изложеното съдът приема, че е изпълнена първата предпоставка на
фактическия състав на чл.92 от ЗЗД, а именно наличието на валидна между
страните облигационна връзка и пристъпва към изследване на въпроса досежно това
дали ищецът е изправна страна, по който са й въведените оплаквания във
въззивната жалба.
Нормата на
чл.230, ал.1 от ЗЗД предписва, че ако не е уговорено друго, наемодателят е
длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е
наета. Съответно във втората алинея на цитираната правна норма е предвидено, че
наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е
знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора,
освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата
от неговото домакинство. Нормите са диспозитивни и следва да бъдат съобразени
само ако страните нямат други уговорки уреждащи тези отношения.
В случая от събраните
в хода на съдебното дирене доказателства може да се заключи, че сградата –
общежитие е страдала от недостатъци към момента на сключване на договора, които
са я правели негодна за ползване. Това й състояние изрично е признато от ищеца
в негово писмо от 31.08.2016г. до Министъра на образованието и науката, в което
е изложено, че студентско общежитие бл.15 има нужда от извършване на сериозни
ремонтни дейности с цел осигуряване на нормални жилищни условия, като поради
липсата на финансов ресурс общежитието е затворено и извадено от жилищния
оборот. Това обстоятелство се потвърждава и от писмо изх.№5125/02.08.2016г. от
ищеца отново до Министерство на образованието и науката, в което е посочено, че
блок 15 е бил затворен поради лоши условия.
Това състояние
обаче на сградата е било известно на ответника по спора към момента на
сключване на договора за наем и същият се е съгласил да сключи договора при
тези условия, като е поел тежестта да приведе обекта в състояние, годно за
неговата експлоатация. Тази негова воля е ясно изразена в клаузите на чл.7,
чл.8, чл.14. Според чл.7 извършването на ремонти за запазването на целостта на
обекта или за възстановяване на неговата годност се извършват от наемателя за
неговата сметка. От своя страна в чл.8 е дадена възможност на наемателя да
извършва вътрешни преустройства на помещенията, съобразно своите нужди. В чл.14
е предвидено, че извършването на обзавеждане, наемането на персонал е за сметка
на наемателя.
Това знание и
воля да приеме, обекта при недостатъци, съответно да го облагороди, ответникът е
продължил да демонстрира и след сключването на договора. Същият чрез управителя
си е подписал приемо – предавателен протокол от 31.05.2016г., с който наемния
обект му е предаден от страна на наемателя. В същия няма отразени забележки по
отношение състоянието на сградата, което е и логично, тъй като ответникът е
следвало да си я отремонтира. Това се потвърждава и от негова молба с вх.
№4825/13.07.2016г. до ищеца, в което същият излага, че е необходимо да извърши
ремонт, като е уточнил вида на ремонтните дейности, които следва да осъществи,
но му е необходимо да му бъдат предоставени строителни книжа.
Предвид
изложеното, съдът намира, че приложението на диспозитивната норма на чл.230,
ал.1 от ЗЗД е изключено и ищецът е изправна страна, тъй като е предоставил
имота, в уговореното по договор състояние.
Налице и
следващата предпоставка, а именно неизпълнение на главното задължение по
договора за наем. Ответникът не оспорва обстоятелството, че не е заплатил
дължимите наемни вноски в месечен размер от 10355.00лв. на падежа 15-то число за м.02.2017г., 10, 11, 12.2016г. Това се
потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната съдебно счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от
страните.
Предвид
изложеното съдът намира, че е влязла в сила неустоечната клауза по чл.18, ал.1
от договора за наем. За се дължи обаче уговорената мораторна неустойка по нея
същата следва да бъде действителна. За действителността неустоечната клауза
съдът следи служебно, поради което не е необходимо оплакване във въззивната
жалба в тази насока.
Съгласно т.3 от
ТР №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, когато единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента
на сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка /компенсаторна или
мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В случая
неустойката обезпечава главното задължение, което е парично за плащане на
наемните вноски. По договора няма уговорени други обезпечения, с които да се
гарантира забавата в плащането на наемните вноски. Обичайните и предвидени от
законодателя вреди при забава за неизпълнение на парично задължение са тези
очертани в нормата на чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, като за действително претърпени вреди в по-висок
размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. За
извършването на сравнителен анализ, с оглед съответствието на неустойката с
предполагаемите вреди съдът изчисли, че дължимата мораторна неустойка е 0.50%
на ден, което се равнява на сумата от 51.78лв., а дължимата законна лихва за
забава е 0.03% на ден или сумата от 2.88лв. Т.е размерът на дневната неустойка
надхвърля законната лихва 17 пъти. Съдът намира, че не могат да се обосноват
предполагаеми вреди за ищеца от забавата на длъжника, които да бъдат обезпечени
с такъв голям дневен размер неустойка. Ищецът както съдът посочи, към момента
на сключване на договора е знаел и фактическото положение е било такова, че до
него момент не е реализирал и не може да реализира доходи от отдаване под наем
на студентското общежитие, с оглед състоянието му. То е било извадено от
оборот. Т.е. други вреди извън признатите обичайни не се предполагат.
Следователно при
липсата на други предполагаеми вреди размер на неустойката, равняващ се на 18
пъти законната лихва е насочен основно към санкциониране на длъжника, т.е налице
е засилена санкционна функция. Придаването на една неустойка повече
характеристики на санкция, от колкото на обезпечение и обезщетение, съставлява
опит за неоснователното обогатяване на едната страна за сметка на другата. Това
прави неустоечната клауза нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
По нищожна клауза
не се дължи неустойка.
Предвид изложеното
се налага крайния извод за неоснователност на предявени иск с правно основание
чл.92, ал.1 от ЗЗД, което обуславя неговото отхърляне, като първоинстанционното
решение следва да бъде отменено изцяло.
По разноските:
С оглед изходът от спора на въззивникът се следват разноски в размер на 500.00лв.,
адвокатско възнаграждение за първа инстанция и 483.00лв., платена държавна
такса за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №152/11.01.2019г., постановено по гр.дело № 554/2018г. на
Варненския районен съд, с което е прието за установено по отношение на „Д.-371” ЕООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. Младост, бл. 130А, вх. 5, ет. 8,
ап. 14, че дължи на ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.Варна, ул.
„Студентска“ № 1 сумата в размер на
24126.49 лв./двадесет четири хиляди сто двадесет и шест лева и
четиридесет и девет стотинки/, представляваща мораторна неустойка,
дължима основание чл.18, ал.1 от договор за наем № 84 от 30.05.2016г. и
начислена върху сумата от 10355.00лв., представляваща наемната вноска за месец
февруари 2017г. за периода от 15.02.2017г. до 30.09.2017г. и върху сумата от 31065.00лв., представляваща
неплатени наемни вноски за месец октомври, ноември, декември на 2016г. за
периода 23.05.2017г. до 30.09.2017г., за която сума е издадена заповед №
9410/14.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 17280/2017г. по описа на ВРС-49 състав
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.Варна, ул.
„Студентска“ № 1 срещу „Д.-371” ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. Младост, бл. 130А,
вх. 5, ет. 8, ап. 14 иск с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено по отношение
на ответника, че дължи сумата
в размер на 24126.49 лв./двадесет
четири хиляди сто двадесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
мораторна неустойка, дължима основание чл.18, ал.1 от договор за наем № 84 от
30.05.2016г. и начислена върху сумата от 10355.00лв., представляваща наемната
вноска за месец февруари 2017г. за периода от 15.02.2017г. до 30.09.2017г. и върху сумата от 31065.00лв., представляваща
неплатени наемни вноски за месец октомври, ноември, декември на 2016г. за
периода 23.05.2017г. до 30.09.2017г., за която сума е издадена заповед №
9410/14.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 17280/2017г. по описа на ВРС-49 състав.
ОСЪЖДА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр.Варна, ул. „Студентска“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „Д.-371” ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ж.к. Младост, бл. 130А, вх. 5, ет. 8, ап. 14 сумата от 500.00лв. /петстотин лева /, представляваща адвокатско
възнаграждение за първа инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, БУЛСТАТ *********, с адрес:
гр.Варна, ул. „Студентска“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „Д.-371” ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ж.к. Младост, бл. 130А, вх. 5, ет. 8, ап. 14 сумата от 483.00лв. /четиристотин осемдесет и три лева/,
представляваща разноски за въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
едномесечен срок от съобщението до страните пред Върховен касационен съд.
Решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.