Решение по дело №2456/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265988
Дата: 4 октомври 2021 г. (в сила от 29 декември 2021 г.)
Съдия: Илиана Валентинова Станкова
Дело: 20201100102456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 04.10.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

   

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                       СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Александрина Пашова, като разгледа гр.д. № 2456/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са главни искове с правна квалификация чл.265, ал. 3, вр. с чл. 88, ал.1 вр. с чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за сумата в размер на 9375,00 лева и чл. 82 ЗЗД за сумата от 33 669,00 лева и евентуални на тях искове по чл. 59 ЗЗД за сумата от 9375,00 лева и с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД за сумата от 33 669,00 лева.

Ищецът Х.В.А. твърди, че на 26.06.2019 г. сключил с ответника „В.С.В.“ ЕООД договор, по силата на който последният се задължил да изпълни в срок до 15.07.2019 г.  изработване и изграждане на външна и вътрешна армировка на стени, запечатването им с кофраж и рамка в кота 0 по спецификация по проект на обект „Еднофамилна жилищна сграда с изгребна яма в УПИ XI-1069, кв.113, местност „Волуяк - гарата“, като за изпълнение на договора заплатил на ответника възнаграждение в размер на 9375,00 лева и му предоставил средства за закупуване на материали на обща стойност 33669,00 лева. Сочи, че ответникът не изпълнил договора точно – поставеният фундамент и подложен бетон били с погрешен наклон, в следствие на което на кота – 1 се събирала вода и бетонът се напукал; изградената рампа била без необходимата отводнителна шахта и идващата от улицата вода се стичала на ниво -1; не се изградени стени на рампата, в следствие на което се свличала пръст, като и изградената рампа била с несъответстващи на проекта участъци. Твърди, че с действията си ответникът увредил първоначалното състояние на обекта и не вложил част от материалите, които закупил със средства на ищеца, а останалата част били унищожени и не можело да се ползват по предназначение. Оставени са строителни материали, които са унищожени – строителни материали, цимент, пясък, както и са разрушени положените до този момент фундамент, външна и вътрешна армировка и кофраж. Твърди, че поради горното неизпълнение, с писмо от 26.08.2019 г. уведомил ответника, че разваля договора и го е поканил да му върне заплатените суми по договора.

Ответникът „В.С.В.“ ЕООД не депозира отговор в срок.

 

Съдът, след като прецени твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срок, не се е явил в първото заседание по делото, без да са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, като са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Предявените главни искове са вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства - арг. чл.239, ал.1, т.2 от ГПК.

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не следва да мотивира решението си по същество, доколкото го постановява при условията на неприсъствено решение. Водим от гореизложеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки, посочени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като претенцията по главните искове с правна квалификация чл.265, ал. 3, вр. с чл. 88, ал.1 вр. с чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за сумата в размер на 9375,00 лева и с правно основание чл. 82 ЗЗД за сумата от 33 669,00 лева бъде уважена изцяло.

По разноските:   

Предвид изхода от спора на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение по така уважените искове, като се отчете прекратената част от производството, по отношение на която разноските са дължими от ищеца. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса в размер на 1721,76 лева и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1461,15 лева, съразмерно с цената на исковете, останали за разглеждане след оттегляне на иска по чл. 82 ЗЗД.

           Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на неприсъствено решение, съдът

                                                

                                            Р Е Ш И :

     

     ОСЪЖДА „В.С.В.“ ЕООД, ЕИК: ******, да заплати на Х.В.А., ЕГН ********** на основание чл.265, ал. 3, вр. с чл. 88, ал.1 вр. с чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за сумата в размер на 9375,00 лева представляваща платена цена по развален договор за строителство, сключен на 26.06.2019 г., на основание чл. 82 ЗЗД - сумата от 33 669,00 лева стойност на предоставени средства за закупуване на материали за изпълнение на договора, които са унищожени/липсващи, ведно със законната лихва от 26.02.2020 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 3182,91 лева – разноски.

 

       Решението не подлежи на обжалване.

       Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                  СЪДИЯ: