Определение по дело №1067/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба с вх. № 2599/26.06.2013г. от Г. К. Д. от с. Дамяница против решение № 1413/10.06.2013г., постановено по Г.дело № 1149/2012г. по описа на РС С.. Правят се оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се иска неговата отмяна. Сочи, се че съдът в нарушение на закона не е обсъдил всички писмени и гласни доказателства. Навеждат се доводи, че липсвали и мотиви, обосноваващи крайния извод на съда.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран отговор от насрещната страна. Сочи се, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваният акт потвърден, като правилен и законосъобразен.

Районен съд С. е сезиран с иск предявен от ищеца Г. К. Д. срещу ответника “. ООД, представлявано от управителя С. Йоаннис В.. Претендира се заплащане на сумата в размер на 675 лв., дължима като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение от страна на ответникa.

С решение по съществото на спора районният съд е отхвърлил така предявения иск и е осъдил ищеца да заплати на ответника сторените по делото разноски. Приел е, че между страните действително е бил сключен договор за производство на посадъчен материал за домати, но не се установило по категоричен начин какъв вид е бил произведеният от ответника разсад за домати и дали той съответствува на договорения с ищеца вид.

Така постановеното решение на районния съд е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена от легитимирана страна в процеса, съдържа необходимите законови реквизити, спазен е срокът по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

По делото не е спорно, а и от представено разрешение № 2298/18.04.2012г. се установява, че ответното дружество се занимава с отглеждане на посадъчен материал – заленчукови, медицински, ароматни и декоративни култури. Не е спорно също така, че ищецът е собственик на оранжерия за отглеждане на зеленчуци, намираща се в с. Дамяница, общ. С..

На 26.03.2012г. ищецът посетил складовата база – оранжерията на ответника в с. С. и поръчал да му бъде отгледан посадъчен материал за домати. За целата била съставена заявка за поръчка и продажба на посадъчен материал, подписана и от двете договарящи страни. В същата било посочено, че ищецът поръчва 15 броя дискове – (по 150 броя на диск) по 45 лева за общата сума в размер на 675 лева. Видът на разсада бил посочен - OLYMPIA. В заявката било посочено, също така, че предаването на готовата поръчка трябвало да се извърши на 30.04.2012 година, че авансово са платени 300 лева и че остава за доплащане сумата от 375 лева.

На 30.04.2012г. ищецът придружен от сина си пристигнал в оранжерията на дружеството в с. С. и взел готовия посадъчен материал. В оранжерията в с. Дамяница ищецът засадил 2 000 броя от насажденията, а 250 броя от тях предоставил съобразно предварителна уговорка на свидетеля Орлин Димитров.

Пред районния съд в качеството на свидетел е разпитана Ю. П.. Същата посочва, че на 03.08.2012г. посетила оранжерията на ищеца, находяща се в с. Дамяница и извършила проверка, за което съставила констативен протокол. При проверката свидетелката констатирала, че кореновата система и листната маса на доматения разсад е много добре развита и здрава, за разлика от плодовете, които били некачествени. Сочи, че зелените домати били дребни колкото грахово зърно, дори и по-малки, а зрелите не били розови, а некачествени. Свидетелката сочи, че коренчетата не били изгорени от торене, тъй като външният им вид, кореновата система, листната маса, брой на съцветията сочели, че са спазени всички агротехнически мероприятия- площите били затревени и добре гледани, нямало белокрилка оранжерийна по листята, нямало нападение, което говорело, че са полагани грижи за растенията.

Пред районния съд в качеството на свидетел е разпитан Орлин Димитров, който сочи, че ищецът обещал да му осигури разсад от розов домат от един гръцки гражданин. Осигурил му 250 корена, но въпреки положените необходими агротехнически мероприятия доматът изобщо не бил качествен и не бил розов.

По делото в качеството на свидетел е разпитан и Костадин Д., който е син на ищеца. Същият сочи, че уверенията от страна на гръцката фирма, която следвало да достви доматите били, че разсадът е розов домат, сорт „Олимпия”, който е оранжериен. Сочи, че семената за разсада, който поръчал баща му били от парника от с. С..

По делото в качеството на свидетел е разпитана Ермиони Петриди. Свидетелката сочи, че познавала ищеца, тъй като когато дошъл да поръча доматите именно тя оформила договора /заявката на лист 2 от първоинстанционното дело/. Сочи, че ръкописният текст в таблицата на гръцки го е написала тя, като г-н Д. /преводача/ й казал какво име да напише на сорта.

Пред районния съд е разпитан и свидетеля Йоанис Вулгаридис, който е съдружник в ответното дружество. Същият сочи, че в България работи в оранжерията и се занимава с производство на посадъчен материал. Твърди, че лично ищецът дошъл в оранжерията и му поръчал посадъчен материал, като семето било на г-н Д.. Сочи, че от г-н Д. взел само парите, семето и подписали договора за поръчката, който бил попълнен от съпругата му – свидетелката Ермиони Петриди. Сочи, че за предоставеното му от ищеца семе не съществувало наименование, поради което свидетелят поискал ищецът да де някакво наименование, за да се знае, че това наименование на домата съответства на г-н Д.. Същото се вписвало и на специална табела вътре в оранжерията, за да може да се следи.

Въззивният съд не кредитира показанията на свидетелите Ермиони Петриди и Йоанис Вулгаридис в частта, в която сочат, че ищецът е предоставил на ответника семена за отглеждане на разсада. Съображенията за това са освен зинтересоваността им от изхода на делото /свидетелката Ермиони Петриди е майка на управителя на ответното дружество и съпруга на свидетеля Йоанис Вулгаридис, който пък е съдружник в ответното дружество/, но и това, че техните показания се опровергават от представен по делото писмен документ - заявка, за който няма спор, че носи подпис и печат на ответното дружество. Така в т. 2 на зявката /лист 2 от първоинстанционното дело/ е посочено, че поръчващият следва авансово да заплати 30 % от общата сума при положение, че семената са от клиената и 50 %, ако семената са от фирмата. В настоящия случай няма спор, че авансово заплатената сума от страна на ищеца е 300 лв., която сума безспорно е по-близка до 50 %, а не до 30 %. Ако в действителност семената бяха от ищеца следваше авансово заплатената сума да е в размер на 202, 50 лв., което е значително по малко от заплатената сума в размер на 300 лв. Отделно от това в т. 5 на заявката е посочено, че всички сортове ще бъдат такива, каквито са упоменати в заявката, ако семената са от фирмата. В настоящия случай е налице посочване на сорта домати – ”OLYMPIA”, което е още една индиция, че семената са били собственост на ответното дружество, а не са били предоставени от ищеца.

В подкрепа на обстоятелството, че семето е било на фирмата са и показанията на св. Костадин Д., който сочи, че семената за разсада, който поръчал баща му, били от парника от с. С.. Съдът дава вяра на показанията на посочения свидетел, който макар и да е заинтересован от изхода на делото неговите показания са логични, последователни, несъдържащи вътрешни противоречия помежду си и съответстващи на представения по делото писмен документ – заявка за поръчка и продажба на посадъчен материал, който носи подписа на представител на ответното дружество.

Въззивният съд не споделя извода на районния съд, че в настоящия случай не било доказано по категоричен начин, че ответникът е произвел посадъчен материал различен от договорения, поради което не следвало да се приеме, че от страна на ответника е налице неизпълнение на договора.

В случая няма спор, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение. Ищецът е поръчал на ответното дружество да му произведе и продаде разсад за домати, срещу заплащане на сумата в размер на 675 лв., а ответното дружество срещу посочената сума се е съгласило да изпълни заявката. Това облигационно правоотношение носи в себе си белезите както на договор за изработка, така и на договор за продажба. Доколкото все пак в случая се касае за изработка на заместима вещ, какъвто е доматения разсад, сме изправени пред договор за покупко-продажба, поради което следва да намерят приложение правилата за неизпълнение на този вид облигационно правоотношение.

По делото се установява, че ищецът е договорил с ответника да му произведе и продаде посадъчен материал от сорта „розов домат”. Това обстоятелство се установява на първо място от показнията на св. Орлин Димитров, който сочи, че Д. обещал да му осигури разсад от розов домат от един гръцки гражданин и на следващо място от показанията на св. Костадин Д., който сочи, че уверенията от страна на гръцката фирма, която следвало да достави доматите били, че разсадът е розов домат.

Обстоятелството, че въпреки уговореното разсад от розов домат не бил предоставен на ищеца се установява на първо място от поканията на св. Ю. П., която сочи, че при направената от нея проверка в оранжерията на ищеца зелените домати били дребни колкото грахово зърно, дори и по-малки, а зрелите не били розови, а некачествени. На следващо място св. Орлин Димитров сочи, че ищецът му осигурил 250 корена, но въпреки положените необходими агротехнически мероприятия доматът изобщо не бил качествен и не бил розов. Съдът кредитира напълно поканията на св. Димитров и св. П. доколкото същите са незаинтересовани от изхода на делото, а показнията им са логични, последователни, несъдържащи вътрешни противоречия помежду си.

От гореизложеното следва, че на ищеца е произведен и продаден некачествен доматен разсад, който е различен от уговорения розов домат, т.е продадената вещ е била обременена с недостатъци, поради което и изпълнението от страна на ответника не е адекватно на дължимото. При това положение възможностите, пред които е бил изправен купувачът се съдържат в разпоредбата на чл. 195 от ЗЗД, а именно да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената, да отстрани недостатъците за сметка на продавача, да иска да му бъдат предадени родови вещи без недостатъци в замяна на договорените. От така предоставените му законови възможности ищецът не се е възползвал, но това не го лишава от правото да иска обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията /чл. 195, ал.2 ЗЗД/. В настоящия случай ищецът - купувач претендира загубата, която е претърпял и която възлиза на 675 лв.. Няма спор, че посочената сума е била платена на ответото дружество. Т. е налице е намляване на имущественото състояние на увредения, което е вследствие на неизпълнението на задължението на насрещната страна да достави договорения посадъчен материал. При това положение ответната страна следва да запълни създадената празнина, като обезщети ощетения със сумата в размер на 675 лв., представляваща вреда, настъпила вследствие неизпъленние на поето договорно задължение.

От всичко гореизложено следва, че ищцовата претенция се явява доказана по основание и размер, поради което предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен. Като е достигнал до обратния извод районният съд е постановил един неправивлен и незаконосъобразен съдебен акт, който ще следва да бъде отменен.

С оглед изхода на спора ще следва ответното дружество да заплати на ищеца сторените по делото разноски за първа и въззивна инстанция, които са в общ размер на 169 лв..

Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1413/10.06.2013г., постановено по гражданско дело № 1149/2012г. по описа на Районен съд С. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА “. ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Г. П., ул. ”Д. Г. бл. 3, . 4, ап. 14, представлявано от управителя С. Йоаннис В. да заплати на Г. К. Д. с ЕГН * от с. Дамяница, общ. С., ул. “Пейо Яворов” № 19 сумата в размер на 675 лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/, предсатвляваща обезщетение за неизпълнение по договор за производство и продажба на посадъчен материал от 26.03.2012г..

ОСЪЖДА “. ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Г. П., ул.”Д. Г. бл. 3, . 4, ап. 14, представлявано от управителя С. Йоаннис В. да заплати на Г. К. Д. с ЕГН * от с. Дамяница, общ. С., ул. “Пейо Яворов” № 19 сумата в размер на 169 лв. /сто шестдесет и девет лева/, представляваща сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: