МОТИВИ ПО НОХД № 6712/2017 г. по описа на ПРС, Х н.с.
Районна
прокуратура - гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.А.С. за това, че за периода от месец юли 2016 г. до месец юли 2017 г.
включително, в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, след
като е осъден с Решение № 138/20.02.2015 г. по гр. дело № 2800/2014 г. на
Районен съд гр. Пазарджик, 11 гр. състав, влязло в сила на 21.03.2015 г., да
издържа свой низходящ – детето си К.С.Н. с ЕГН **********, на месечна издръжка
в размер на 90 лева - съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 13 месечни вноски по 90 лева, на обща стойност
1170 лв., като деянието е извършено повторно, след като е бил осъден с Присъда
№ 292/24.10.2016 година, влязла в сила на 09.11.2016 година по НОХД № 5086/2016
година по описа на ПРС за друго такова престъпление - престъпление
по чл. 183, ал.4, вр. с ал.1, вр.
с чл.28, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение, като излага подробно становище в
пледоарията си и моли за определяне на наказание пробация при задължителните
пробационни мерки за срок от две години, както и определяне на 120 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото. По
делото не е предявяван граждански иск и не е конституиран частен обвинител.
Подсъдимият С. се защитава лично, сочи,
че не може да даде становище по вината, твърди, че е заплатил дължимата
издръжка, дава подробни обяснения по делото и прави искане да му бъде
определено наказание, което да му позволява да полага труд.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.А.С. е
роден на ***г***, живущ ***, б., с българско гражданство, женен, осъждан, с
основно образование, неработещ, с ЕГН **********.
Подсъдимият С. е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК по НОХД №
1339/2007 г. със съдебен акт в сила от 09.10.2007 г. за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК. По НОХД № 861/2010 г. на РС Пазарджик с присъда в сила от
16.06.2010 г. подсъдимият С. е бил осъден за престъпления по чл.159а от НК и
чл.155, ал.1 от НК, като му е било наложено общо наказание от една година
лишаване от свобода при общ режим, както и глоба. Наказанието лишаване от
свобода е било изтърпяно от подсъдимия в Затвора Пазарджик. По НОХД № 5086/2016
г. на РС Пловдив с влязла в сила на
09.11.2016 г. присъда на подсъдимия С. е било наложено наказание пробация за
извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимият С. и свидетелката К.А. били
сключили граждански брак на 03.07.2008 г. По време на брака им през месец май
2011 г. им се родил син К.. Малко след раждането на детето между подсъдимия и
свидетелката Кр.А. настъпила фактическа раздяла, като
свидетелката Кр.А. отишла да живее с детето в дома на
майка си свидетелката Е.А. ***. С решение
по гр.д. № 2800/2014 г. на РС - Пазарджик, бил прекратен гражданския
брак между подсъдимия и свидетелката Кр.А.,
упражняването на родителските права върху детето К. било предоставено на
майката, а подсъдимият бил осъден да заплаща на детето, чрез неговата майка и
законен представител К.А., месечна издръжка от по 90 лева, считано от
10.09.2014 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.
Решението на РС Пазарджик влязло в законна сила на 21.03.2015 г., като
подсъдимият се сдобил с препис от същото.
След развода детето
продължило да живее с майката в гр.Стамболийски, като подсъдимият не
контактувал изобщо с него, нито искал да го вземе при себе си, не се
интересувал от развитието на детето, не го посещавал, твърдял, че детето не е
от него, не му носил подаръци. Детето започнало да посещава детска градина в
града, като за него основно грижи полагала майката с помощта на бабата по
майчина линия, които поемали всички разноски по отглеждането на детето. Във
връзка с обстоятелството, че подсъдимият не заплащал присъдената издръжка за
детето К. било образувано наказателно производство за престъпление по чл.183,
ал.1 от НК, като по НОХД № 5086/2016 г. на ПРС, 9 н.с. на 24.10.2016 г. била
постановена присъда, с която С. бил признат за виновен в извършване на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, касателно периода от месец март 2015 г.
до месец юни 2016 г., в рамките на който същият не бил изпълнил задължението си
да издържа малолетния К.. Подсъдимият С. присъствал при обявяване на присъдата,
която влязла в сила на 09.11.2016 г. Въпреки, че знаел, че е осъден за
неплащане на издръжката и търпял наказание пробация по този повод подсъдимият С.
не преустановил престъпното си поведение и след осъждането му от ПРС, като
продължил да не плаща издръжка за детето и в следващите осъждането му месеци и
така натрупал задължение в голям размер от общо 1170 лева за периода от юли
2016 г. до месец юли 2017 г., включително. Във връзка с неплащането на
издръжката свидетелката Кр.А. междувременно подала
сигнал до прокуратурата, като отново било образувано наказателно производство
срещу подсъдимия, в рамките на което през май 2017 г. същият бил предупреден с
протокол за полицейско предупреждение да изпълни задължението си. През месец август 2017 г. в гр.Пазарджик
подсъдимият предал на свидетелката Кр.А. сума от 370
лева като част от дължимата издръжка за детето, като поискал от нея същата да
оттегли сигнала си и да поиска прекратяване на наказателното производство. На
31.08.2017 г. се провела среща между подсъдимия и свидетелката Кр.А. в кантората на свидетеля Д.К. ***, където се провели
разговори относно образуваното наказателно производство против подсъдимия и
същият предал в присъствието на свидетеля К. на свидетелката Кр.А. сума от още 300 лева за издръжка на детето. За това
плащане, както и за предходното, извършено в гр.Пазарджик, за което свидетелят К.
бил уведомен от подсъдимия и свидетелката Кр.А.,
свидетелят К. изготвил разписка за общо 670 лева, удостоверяваща плащането на
издръжка през август, като разписката била в два екземпляра. По един екземпляр
от разписката получили подсъдимият и свидетелката Кр.А..
Подсъдимият отново настоял да се поиска от свидетелката Кр.А.
прекратяване на наказателното производство, като тогава му било обяснено от
свидетеля К., че това няма как да стане, защото производството е за
престъпление от общ характер. На 25.09.2017 г. подсъдимият С. с пощенски запис
превел на името на свидетелката Е.А. сумата от 400 лева, за която била
постигната уговорка, че също съставлява част от дължимата за детето му
издръжка. Свидетелката Ем.А. получила сумата и я предала на свидетелката Кр.А.. Така общата сума, която подсъдимият заплатил с
основание издръжка за детето К. станала 1070 лева.
Тази фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели Кр. А., Ем.А. и Д.К., както и
обясненията на подсъдимия и от събраните по делото писмени доказателства и
направени констатации в съдено заседание по представени документи. Така за
постановяване на присъдата съдът взе предвид приложените по делото – копие от
решение на РС Пазарджик, копие от удостоверение за сключен граждански брак и за
раждане на дете, справка за съдимост и характеристична справка за подсъдимия,
протокол за полицейско предупреждение, социален доклад, справка за лице от АИС
БДС, копие от присъда на ПРС, копие от изпълнителен лист.
Съдът кредитира посочените по-горе показания
на свидетелите като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи си помежду си, както и с останалите доказателства по делото.
Обясненията на подсъдимия в по-голямата им част съдът също възприема като
съответни на останалите доказателства по делото, като, разбира се, ги разглежда
и критично, като взема предвид и функцията им на средство за защита.
При така установеното,
от правна страна съдът намира, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.1 НК, защото през периода месец юли 2016 г. до месец юли 2017 г.
включително, в гр.Стамболийски, след като е бил осъден да издържа свой
низходящ, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече
месечни вноски, а именно общо 13 месечни вноски по 90 лв. за детето К., на обща
стойност 1170 лв. В случая,
от събраните по делото непротиворечиви доказателства, включително от заявеното
и от подсъдимия се установява, че същият изобщо не е заплащал издръжка в
рамките на целия инкриминиран период, като е направил единствено плащания след
инкриминирания период, които с оглед на характера на задължението, а именно за
издръжка и факта, че е ежемесечно, както и липсата на изрично посочване от страна
на подсъдимия за кои месеци се отнася плащането, следва да се счете, че
погасяват задължението му съответно за месеците август 2017 г. и септември 2017
г., когато са плащани сумите от подсъдимия, като останалата сума над сумата от
180 лева за двата месеца по извършените плащания съставляват погасяване на
задължението му за минало време, считано от 2014 г. Сиреч не може да се счете,
че с останалата сума от 890 лева се погасява задължението му за инкриминирания
в обвинителния акт период.
Категорично се установява, че подсъдимият е знаел
за своето задължение, като въпреки това не е направил необходимото за
осигуряване на неговото изпълнение, независимо, че е работоспособен. Не са
налице доказателства по делото относно наличие на някакви заболявания у
подсъдимия, или други пречки, стоящи извън волята му, които да го поставят в
обективна невъзможност да работи и да получава доходи, предвид едно от
твърденията му, че именно липсата на такива е причина да не плаща издръжката.
Нещо повече, от доказателствата по делото се установява, че С. все пак е
намерил средства за заплащане на част от издръжката за минало време. Горното
означава, че подсъдимият не е положил всички необходими усилия, за да изпълни
вмененото му със съдебно решение задължение в рамките на инкриминирания период.
Следва да се има предвид и че липсата на парични средства не освобождава
длъжника от задължението му. Нещо повече, от обясненията на подсъдимия се
установява, че същият не е проявил изобщо желание да изплаща издръжката,
предвид изявленията му, че детето не било от него и единствено образуваното
наказателно производство е станало причина подсъдимият да се ангажира с
различно поведение. В тази насока и съдът намира, че подсъдимият е извършил
престъплението умишлено при пряк мисъл с целени и настъпили общественоопасни
последици.
Налице е и
квалифициращият деянието признак на престъплението, който определя по-тежката
правна квалификация по чл.183, ал.4 от НК, а именно същото е извършено
повторно. За този си извод съдът взема предвид цитираното по-горе осъждане на
подсъдимия С. за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. При това, независимо от
факта, че присъдата на РС Пловдив е влязла в законна сила в рамките на
инкриминирания период и преди началото му, то предвид факта, че се касае до
продължено по своя характер престъпление, от значение за преценка
наличието на повторност е датата на довършване на
деянието, която е далеч след влизане в сила на предходната
присъда за престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Предвид факта, че подсъдимият
е присъствал при постановяване на тази предходна присъда, което е заявил в
обясненията си и е търпял наложеното по нея наказание пробация,
то същият е бил напълно наясно относно това негово осъждане и въпреки това е
продължил престъпното си бездействие и след него, което пък обуславя
съзнаването от негова страна на обективните белези на престъплението по чл.183,
ал.4, вр. с ал.1 от НК, което, както се каза, е
извършено от подсъдимия при пряк умисъл.
По
изложените съображения и съдът счете, че подсъдимият следва да бъде признат за
виновен в извършването на посоченото престъпление в пълния обем на същото, отразен в обвинителния
акт.
Законът предвижда за деянието по чл.183, ал.4,
вр. с ал.1 от НК наказание лишаване от свобода до две
години или пробация, както и обществено порицание.
Според съдебния състав
определянето на наказанието следва да стане на основание разпоредбата на чл.54
от НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такива
обстоятелства следва да се вземе предвид направеното макар и частично плащане
от страна на подсъдимия С. на издръжка за малолетното му дете, оказаното от
негова страна съдействие на разследването и добросъвестно процесуално
поведение. От друга страна, като отегчаващи вината обстоятелства следва да се
вземе предвид съдебното минало на подсъдимия, извън данните за осъждането му,
определящо повторността, както и значителният период на неизпълнение на
задължението му и липсата на каквато и да било друга форма на заинтересованост
от нуждите на детето. Като се вземе предвид и факта, че предвид усилията на
майката и бабата на детето за същото не са настъпили някакви по-сериозни
последици в резултат от престъплението освен обикновените, то съдът намери,
че наказанието пробация ще е това, което
в най-пълна степен ще постигне целите на наказанието, като ще се въздейства
превъзпитателно спрямо подсъдимия към спазване на родителските му задължения,
вменени със съдебен акт и дисциплинирането на подсъдимия в тази насока. Затова
и с присъдата се наложи това наказание, като съдът, като отчете личността на
извършителя, характера на конкретното престъпление и мотивите за извършването
му, прецени, че следва пробацията да е за предложения
от прокурора срок от две години касателно
задължителните за приложение пробационни мерки–
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител с периодичност на регистрацията от два
пъти седмично, като се включи и безвъзмезден труд в полза на обществото от по
100 часа годишно за двете поредни години. С присъдата съдът определи и
кумулативно предвиденото наказание обществено порицание, което постанови да се
изпълни чрез обявяването на присъдата в кметството по местоживеене на
подсъдимия С..
По делото не са били
направени разноски, поради което и не се дължи произнасяне по реда на чл.189,
ал.3 от НПК .
Като причини за
извършване на деянието съдът определя незачитането на установения в страната
правов ред и несериозното отнасяне към родителските задължения и отговорности.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.